№ 786
гр. Бургас, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря Г. В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20232120201652 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на В. Г. М. с ЕГН **********,
депозирана чрез адв. М. М. срещу Наказателно постановление № 23-0434-000152/23.03.2023
г., издадено от Началник на Второ РУ към ОД на МВР- Бургас, с което за нарушение на
чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.175 ал.3, пред. първо ЗДвП, му е наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер на 200 лева и ,,лишаване от право да
управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като се твърди,
че жалбоподателят не бил знаел за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
МПС-то, тъй като не бил уведомен за това.
В откритото съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. М. М. от БАК, с представено пълномощно по делото, който
поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Твърди се, че жалбоподателят не е
знаел за служебно прекратената регистрация на управлявания от него автомобил. Позовава
се на ТП № 2/05.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС, като счита, че е необходимо
уведомяване при служебно прекратяване на регистрацията на собственика на МПС-то. Въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства, приема за безспорно установено, че
жалбоподателя не е знаел за прекратената регистрация. В заключение моли за присъждане
на разноски по делото.
Административнонаказващият орган – Началник на Второ РУ към ОД на МВР-Бургас -
редовно уведомен за съдебно заседание, не се явява представител.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от разписката (л.5 гръб) НП е връченo на жалбоподателя
на 05.04.2023 г., а жалбата е подадена на 07.04.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се
явява процесуално допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа страна:
На 10.02.2023 г., около 16:30 ч., в гр. *** по ул. „***“ в посока към кръстовището с ул.
„Г***“ при извършена проверка св.Т. П. - мл. автоконтрольор към Второ РУ към ОД МВР-
Бургас, установил, че жалбоподателят В. М., управлявал лек автомобил ,,***“ с рег. № ***,
собственост на Д.В.С. с ЕГН **********, който не бил регистриран по надлежния ред.
Автомобилът бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП,
поради това, че не е регистриран в двумесечен срок от придобиването му.
За извършеното нарушение свидетелят Т. П. съставил на жалбоподателя АУАН с
бланков № 337546/10.02.2023 г., като посочил, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация на 12.01.2023г. на осн. чл. 143, ал.15 ЗДвП, квалифицирайки тези факти като
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и
получил препис от него, без да направи възражения. В нарочно сведение (л. 8) М. посочил,
че не е знаел, че превозното средство е със служебно прекратена регистрация.
Административнонаказателната преписка била изпратена в Районна прокуратура-
Бургас като с постановление от 09.03.2023г., прокурор от РП-Бургас отказал да образува ДП.
Преписката била изпратена отново на Началника на 02 РУ към ОД на МВР- Бургас, който на
23.03.2023 г., издал атакуваното наказателно постановление в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган взел
предвид фактите, установени от проверката по случая и решил, че с действията си М. е
осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева
и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича да е
управлявал процесния автомобил, но в даденото сведение заявявил, че не е знаел за
служебно прекратяване на регистрацията автомобила. Съдът не кредитира показанията на
актосъставителят св. П. в частта, в която излага твърдения, че жалбоподателят бил наясно с
прекратената регистрация на автомобила, тъй като това обстоятелство не се подкрепя от
събрания доказателствен материал.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно доводите в жалбата,
както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява
изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал. 1 НПК, намира жалбата за
основателна, като съображенията за това са следните:
2
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник на Второ РУ към ОДМВР, който към дата 23.03.2023 г. е бил
оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/19.07.2019г на
министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор към ОД МВР-Бургас, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189,
ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от М. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
На първо място по делото се установи по безспорен начин, че към датата 10.02.2023 г.
автомобилът е бил придобит от лицето С. Я., която е била негов собственик, съгласно
договор за покупко-продажба от 10.11.2022г., като това се установява от представения
договор на л.9 от делото. Задължението по чл. 145, ал. 2 ЗДвП е известно на собственика,
доколкото и в самият договор е посочено, че „купувачът следва в законния срок да
регистрира МПС-то пред КАТ-***“. Посочената по-горе разпоредба задължава
приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато
пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
В нарушената разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, е регламентирано, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Съгласно посочената
разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната
информационна система, като не е предвидено задължението да се уведомява новия
собственик на автомобила, както и да се отнема свидетелството за регистрация и да се
свалят регистрационните табели. Липсва и такива задължения и в Наредба №І-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
3
преводни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от
2018 г.), за разлика от другите случаи на служебно прекратяване на регистрацията.
Неизпълнението на задължението за регистрация на МПС е осъществено от приобретателя
С. Я., съгласно действащия към датата на проверката договор за покупко – продажба.
Поради неспазване на посочената разпоредба от собственика на МПС-то, лицето С. Я., и
след изтичане на два месеца от придобиването, е била служебно прекратена регистрацията
му. В тези случаи, на служебно прекратена регистрация, законът не предвижда уведомяване
на собственика за извършването й. В този смисъл, извършеното прекратяване на
регистрацията на МПС-то е законосъобразно.
Също така по делото се установи, че на 10.02.2023г. жалбоподателят е управлявал лек
автомобил ,,***“ с рег. № ***, собственост на Д.В.С. с ЕГН **********, който е бил със
служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. При така установената
фактическа обстановка, правилно е прието, че са доказани обективните признаци на състава
на нарушението. От субективна страна обаче, съдът счита, че извършеното от
жалбоподателя нарушение не се доказва и в случая е било неправилно квалифицирано като
административно нарушение.
За да се приеме, че нарушението е извършено, е необходимо да са налице и
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с
обстоятелството, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена
регистрация. Доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че
жалбоподателят М. е знаел за служебно прекратената регистрация на процесния автомобил,
направено на 12.01.2023г., поради което не може да се формира несъмнен извод, че същият е
осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици.
Като ползвател на процесното МПС жалбоподателят е длъжен да установи дали същото
отговаря на всички законови изисквания, преди да започне да го управлява. В разглеждания
случай той не би могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно, че управлява
служебно дерегистрирано МПС, защото обективно не е могъл да узнае, че процесният
автомобил е бил с прекратена регистрация, тъй като не е бил уведомен за това от
собственика на автомобила. Това се установява и от показанията на св. Я., която
категорично заявява, че е предоставила автомобила на брат си М., самата тя не е знаела за
прекратяването на регистрацията и е научила от него. Нещо повече, самият жалбоподател в
даденото от него сведение в деня на нарушението, посочва, че е научил от контролните
органи, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация и че собственика на
превозното средство също не е знаел. В допълнение следва да се посочи, че управляваният
от жалбоподателя автомобил е бил с регистрационни табели и с нужните документи.
Предвид тези обстоятелства, съдът приема, че жалбоподателят не е действал виновно и
следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно,
въпреки наличието от обективна страна на елементите от състава му. В този смисъл е и
практиката на касационната инстанция Решение № 636 от 12.05.2022 г. на АдмС - Бургас
4
по к. а. н. д. № 270/2022 г.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на
виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие (л. 31), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в
размер на 400 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0434-000152/23.03.2023 г. , издадено от
Началник на Второ РУ към ОД на МВР- Бургас, с което на В. Г. М. с ЕГН ********** за
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.175 ал.3, пред. първо от ЗДвП, му е
наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер на 200 лева и ,,лишаване от право
да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. М. с ЕГН ********** сумата от
400 лева за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5