МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 119/20.04.2010 г.
по НОХД № 72 по описа за 2010 г.
на Окръжен съд – Стара Загора
Обвинението против подсъдимия З.Т.Т., ЕГН ********** е
в това, че на 07.10.2009г., по път ПП I-6, км. 302+228 /в
близост до разклона за с. Д., общ. К./, в посока изток - запад, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
"БМВ 530" с peг. № 0409FSZ /испански регистрационен номер/, е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за
движението по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, а именно: - чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди” - водачът Т. при
управление на автомобила след употреба на алкохол и със скорост на движение от 156 км/ч. е поставил в опасност живота и здравето на другите участници и е
причинил имуществени вреди; - чл. 5 ал.2 т.3, предл. I – „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества” - водачът Т. е управлявал моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта си в размер на 2,63 промила; - чл. 20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” - водачът Т. не е
упражнил достатъчен контрол върху управляваното от него моторно превозно
средство, като
е допуснал причиняване на пътно - транспортно произшествие; - чл. 20 ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението” - при движение в тъмната част на денонощието водачът Т. не се е съобразил с конкретните
условия на видимост и интензивността на движението; - чл. 21 ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДвП – „Когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1 (на водача на пътно превозно
средство от категория "В" извън населено място е забранено да
превишава скорост на движение от 90 км/ч), това се
сигнализира с пьтен знак - в участъка от
пътя, на който е настъпило пътнотранспортното произшествие, има ограничение на скоростта на движение на
автомобилите, въведено с пътен знак В26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената" - 50 км/ч. - като водачът Т. се е
движил със скорост от 156 км/ч.; - чл. 23 ал.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко” - водачът Т. не се е
движил на минималната за конкретния случай безопасна дистанция от 180 метра от движещия се пред
него лек автомобил, в следствие на което го е застигнал и е допуснал удар в него; - чл. 75 ал.1 от
ППЗДвП – „Водачът в зависимост от скоростта на движение, от
състоянието на пътната повърхност и от спирачните възможности на управляваното
пътно превозно средство е длъжен да спазва такава дистанция от движещото се
пред него превозно средство, че да може да избегне удар в него,
когато то намали скоростта или спре рязко - водачът Т. в зависимост от избраната от него скорост на движение на управляваното моторно превозно
средство от 156 км/ч., не е спазил минималната
безопасна дистанция от 180 метра от движещото се
пред него превозно средство, в
резултат на което го е застигнал и е допуснал удар в него, като с деянието си по
непредпазливост е причинил смъртта на С. Г. П. с ЕГН **********
*** и деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта от 2,63 промила, установено по надлежния ред с Протокол за
химическа експертиза № 964/08.10.2009г. на БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора - престъпление
по чл. 343 ал.3
предл.1-во, б.„Б” предл.
1-во, вр. с ал.1 б.”В”, вр. с чл.342 ал.1 от НК.
На
основание чл.76 и сл. от НПК, в качеството на частни обвинители по делото са
конституирани Д.И.С.,
с ЕГН ********** – съжител на пострадалата С.Г. П., починала
на 07.10.2009г., малолетната й дъщеря Г.Д. И., действаща чрез
своя баща и законен представител Д.И.С., М.С.Т., с ЕГН ********** и Г. П.Т., с ЕГН ********** – родители на
починалата пострадала.
В хода на съдебното
следствие, в съдебно заседание на 20.04.2010г. прокурорът повдигна ново
обвинение и съдът на основание чл.287, ал.1 от НПК допусна изменение на обвинението относно мястото
на възникване на ПТП и досежно разрешената скорост за
движение извън населено място от 90 км/ч. в участъка, където е настъпило ПТП,
както и относно едно от допуснатите от подсъдимия като водач на МПС нарушение
на правилата за движение, както следва:
Подсъдимият З.Т.Т., със снета самоличност, се
обвинява в това, че на 07.10.2009 г. по път ПП І-6, км 302+228, /в близост до разклона за с.Д., общ.К./, в посока изток – запад, при управление на МПС
л.а. марка “БМВ 530” с рег. № 0409FSZ /испански
регистрационен номер/ е нарушил Правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл. 5, ал.2, т.3, предл. I от ЗДвП; чл. 20, ал.1 от ЗДвП; чл. 20, ал.2 от ЗДвП; чл. 23, ал.1 от ЗДвП; чл.75, ал.1 от ППЗДвП / с
описаната в ОА текстова част/ и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - “При избиране скоростта на движение на водача на
ППС е забранено да превишава следните стойности на скорост в км/ч. : за пътно превозно средство
от категория “В” извън населено място – 90 км/ч.”, като Т. управлявал лекия
автомобил със скорост от 156 км/ч., като с
деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на С.Г. П., с ЕГН ********** *** и деянието е извършено в
пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 2,63 промила,
установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 964/08.10.2009
г. на БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора - престъпление по чл.343, ал.3,
предл.1, б.”б”, предл.1,вр. с ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Прокурорът
в пледоарията си поддържа новото обвинение срещу подсъдимия Т., повдигнато в
хода на съдебното следствие. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин
и подсъдимият следва да бъде признат за виновен и осъден за извършване на
престъплението по новото обвинение. Прокурорът пледира за това, че настъпването
на пътно транспортното произшествие и причиняването на съставомерния резултат –
смъртта на посрадалата П. се дължи
единствено на виновното поведение на подсъдимия Т., който като водач на МПС е
допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 5, ал.2, т.3, предл. I от ЗДвП, чл. 20, ал.1 от ЗДвП, чл. 20, ал.2 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
чл. 23, ал.1 от ЗДвП и чл.75, ал.1 от ППЗДвП, който счита,
че са в пряка причинна връзка с вредоносния резултата. По отношение на
наказанието пледира за лишаване от свобода, което да бъде определено от съда между минималния и средния размер,
предвиден в НК за това престъпление. Предлага на съда, в случай че наложи на
подсъдимия минималното предвидено в закона наказание лишаване от свобода за
срок от три години, да приложи
института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК, ако прецени, че целите на
наказанието могат да се постигнат с това. Предлага подсъдимият Т. на основание
чл.343г от НК да бъде лишен от право да управлява МПС за срок, равен или над
срока на наказанието лишаване от свобода
Повереникът на частните
обвинители – адв. К., преупълномощена от адв. Б. ***
поддържа новото обвинение срещу подсъдимия наред с прокурора. Счита, че обвинението е
доказано по несъмнен начин, както и че виновен за настъпилото пътно
транспортното произшествие със смъртен резултат поради нарушаване на всички
правила за движение по новото обвинение има подсъдимият З.Т.. Пледира за
определяне на наказание лишаване от свобода, при изключителен превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде към максималния размер, предвиден в НК, а именно – за срок от осем
години, което да се изтърпи ефективно. По отношение на наказанието лишаване от право да управлява
МПС, пледира да бъде определено за срок от десет години.
Частните обвинители Д.И.С. действащ лично и като баща
и законен представител на малолетната Г.Д. И., М.С.Т. и Г. П.Т. поддържат пледоарията на повереника си.
Защитниците на
подсъдимия не оспорват фактическата обстановка и правната квалификация според измененото обвинение
на извършеното от подзащитния им престъпление. Не
оспорват и вината на подсъдимия Т. за възникване на пътно транспортното
произшествие и за
настъпилия съставомерен резултат. Защитникът -
адвокат М. пледира за това, че в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат са следните нарушения на правилата за движение – управлението на лекия
автомобил след употреба на алкохол,
управлението със скорост над максимално разрешената за участъка от пътя – над
90 км/ч и нарушение на чл.23, ал.1 от
регламентиращ правилата за безопасна дистанция. Двамата защитници пледират, за превес на смекчаващите
отговорността на подзащитният им обстоятелства, и за
определяне на наказанието лишаване от свобода в минималния, предвиден за
извършеното престъпление размер от три години. Считат, че за постигане целите
на наказанието и преди всичко за поправянето на дееца в случая не е наложително
определеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно. С оглед
на това, защитниците пледират да бъде отложено изтърпяването му на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 5
години.
Подсъдимият З.Т.Т. се
признава за виновен. В хода на съдебното следствие дава обяснения по обвинението
и изразява критично отношение към деянието си. При последната дума подсъдимият
изрази искреното си разкаяние към извършеното и резултата и изказа своите
съболезнования на близките на починалата пострадала.
Съдът след като взе
предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Подсъдимият З.Т. *** и с постоянен адрес в гр. С., ***.
Същият е правоспособен
водач на МПС в категории „ВС” и „МТ”, като свидетелството му за правоуправление
е с валидност до 06.03.2007г. и не е подновено, тъй като от няколко години
живее и работи в ***, където има
регистрирано свидетелство за правоуправление на МПС, издадено на 02.02.2007г.,
валидно до 02.02.2017г..
На 07.10.2009г. подсъдимия З.Т.Т.,
заедно със свой приятел посетил К. „***”, находящ се в близост
до язовир „***”, до с. К., общ. К.к,
стопанисвано от ЕТ „Е.Г.”***, където били посрещнати от свидетеля Р.Е.Г., който
работел там и се познавали бегло. Комплекса разполагал с питейно заведение и с хотелска
част, и подсъдимият, заедно с приятеля си след като си наели стая, в която да
пренощуват, седнали в заведението за да се почерпят. Там подсъдимият Т.
консумирал голямо количество алкохол - около 200 гр. концентрат и една бира, видно
от Протокола за медицинско изследване –л.39 от ДП, като към 20,30 часа излязъл
навън, с намерението да потърси и да си закупи от някъде цигари. Тъй като
възнамерявал да се върне обратно в заведението, оставил мобилния си телефон и
портфейла си на масата, където седял. Въпреки употребения алкохол, подсъдимия Т.
се качил на автомобила си м. „БМВ 530” с рег.
№ 0409FSZ
/испански регистрационен номер/, излязъл от с. К. и поел по път ПП І-6, в посока „изток - запад”, към с. Д., общ. К.,
като се движел в северната пътна лента. Времето било ясно, а асфалтовата настилка по ПП I-6, била суха.
По същото време, по
същия път ПП І-6 и в същата посока – „изток – запад”, с лек автомобил м. "Фолксваген Пасат" c ДК № СТ 0112 АХ пътували свидетеля Д.И.С.,
жената, с която се намирал във фактическо съжителство – пострадалата С. Г. П. и малолетната им дъщеря
- Г.Д. И., на 2 години, като
автомобила управлявал свидетеля С., а останалите
пътници се возили на задната седалка в атомобила. Семейството пътувало от
гр. К., към с. Т., общ. П., в посока „изток – запад”, в северната пътна лента,
в тъмната част на денонощието. Достигнали до км. 302+ 228, в близост до разклона за с. Д., общ. К. когато били застигнати
от движещия се зад тях с много висока скорост, в същата пътна лента, лек
автомобил м. „БМВ 530” с рег.
№ 0409FSZ,
управляван от подсъдимия З.Т.. Подсъдимият Т., под влияние на консумирания алкохол и
заради висока скорост на движение на автомобила, значително надвишаваща
допустимата такава за категорията на управлявания автомобил, извън населено
място не видял предходно движещото се МПС, управлявано от свидетеля С. което
застигнал и ударил отзад, като предната лява част на лекия автомобил марка „БМВ 530” контактувала със задна
дясна част на лекия автомобил марка "Фолксваген Пасат".
Вследствие на много силния удар, лекия автомобил, марка "Фолксваген
Пасат" напуснал своята пътна лента за движение и поел вляво и напред, преминавайки диагонално през
насрещната пътна, навлязал в южния банкет на пътното платно, като се преобърнал по таван и преустановил
движението си в южния водосборен канал, където пострадалата С. П. изпаднала
от автомобила. От своя страна, след удара, лекият автомобил, марка "БМВ 530" продължил движението си напред и вдясно по посоката си на движение,
излизайки от пътното платно и преминавайки диагонално през банкета, след което се
установил в северния водосборен канал.
От заключението на
назначената в хода на съдебното следствие допълнителна автотехническа
експертиза се установява, че в участъка от пътя, на който е настъпило
пътнотранспортното произшествие, няма ограничение на скоростта на движение на
автомобилите, въведено с пътен знак В26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената" - 50 км/ч., и важи въведеното със ЗДП ограничение на скоростта
извън населено място за автомобили «В» категория от 90 км/ч.
На местопроизшествието непосредствено след настъпването му се
оказали свидетелката П.С.К. и синът й А. К., както и свидетелят Й.Ц.Г., пътуващи по същия път и спрели за да окажат първа помощ на пострадалите -
свидетеля Д.И.С.
и малолетната
му дъщеря Г.Д. И. Детето
плачело, като и двамата имали наранявания в областта на главите и били
окървавени, но били в адекватно състояние. Всички свидетели са видяли в
канавката с глава разположена в посока запад да лежи неподвижно млада жена, която
пострадалият С. назовавал по име «***», като последната не давала признаци за живот.
Малко след това, на мястото спрял случайно преминаваща
линейка с екип на Спешна медицинска помощ, пътуващ от гp. П. за гр. К. с
пациент, с лекар - свидетелката Н.Д.К.. Водачът на линейката, като видял катастрофиралите
автомобили спрял на мястото на произшествието и свидетелката д-р К. се притекла
за да окаже медицинска помощ, в случай, че има пострадали. Била насочена към
пострадалата жена – С.Г. П., която свидетелката
констатирала, че няма признаци на живот – нямала дишане, пулс и сърдечна
дейност. Веднага започнала реанимация, но безуспешно.
Около 5-10 минути
по-късно, на мястото на катастрофата, по подаден сигнал от свидетеля Г., пристигнали две линейки с медицински екипи на
Спешна
медицинска помощ при ФСМП - гр. К.. Единият екип качил
пострадалия свидетел Д.С. и малолетната му дъщеря Г., а в другата линейка била
качена пострадалата С.П., която, на път за ФСМП – К., починала, вследствие на нараняванията, получени от причиненото от подсъдимия Т.
пътно – транспортно произшествие. По постъпил сигнал, на мястото пристигнал и полицейски
екип на РУ на МВР – К. и дознател, като, в
случай на неотложност, бил извършен оглед на местопроизшествие. На място, с техническо средство за установяване наличие на алкохол в издишания
въздух, бил тестван подсъдимия Т., като уредът отчел концентрация на алкохол от 2,89 промила. И на двамата
водачи били връчени талони
за медицинско изследване с бл. № 0212735 - на подсъдимия З.Т. и с бл. № 0212736 - на свидетеля Д.С., като веднага след пристигането им във ФСМП гр. К. им била взета кръв за лабораторно изследване. Видно от заключението
на изготвената
и приложена по делото химическа експертиза - Протокол № 964/08.10.2009г., в кръвта на подсъдимия З.Т. е установено
наличие на алкохол в концентрация от 2,63 промила. След като бил обслужен
амбулаторно, подсъдимия Т. бил задържан за срок
до 24 часа в РУ на МВР – К., считано от 20.50 ч. на
07.10.2009г.. След повдигане на
обвинение, с Постановление на ОП – С. същият е бил задържан за срок от 72
часа на основание чл. 64 ал. 2 от НПК, считано от 20,00 ч. на 08.10.2009г., а с Определение на
Окръжен съд – С. от 11.10.2009г. по НЧД
№ 815/2009г. по описа на съда, по отношение на обвиняемия е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, която с определение от 17.12.2009г. по
НОХД №984/2009г. по описа на Окръжен съд – С., влязло в законна сила е изменена в “Парична гаранция” в
размер на 1000 лв.. Определената от съда “Парична гаранция” е внесена от
обвиняемия същия ден и е последвало освобождаването му от Следствения арест.
Видно от заключението на
химическата експертиза обективирано в Протокол № 966/08.10.2009г., в кръвта на свидетеля Д.С. не е установено наличие на
алкохол.
В хода на разследването
е назначена и изготвена Съдебномедицинска експертиза на трупа на С.Г. П., съгласно заключението на която, причината за
смъртта е съчетана гръбначномозъчна и черепномозъчна травми, като
нараняванията отговарят да са получени при автопроизшествието, претърпяно от пострадалата,
причинено от подсъдимия Т..
Първоначално изготвените
в хода на досъдебното производство съдебномедицински
експертизи по писмени данни, за установяване вида на телесните увреждания на Д.С. и Г.
И., са дали заключения, че Г. И. е получила контузия на
мозъка и счупване на тилната кост, което е причинило разстройство на здравето,
временно опасно за живота, а Д.С. - счупване на VII до X ребра в дясната половина, което е причинило трайно затруднение на
движението на снагата – и в двата случая – средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 от НК. Тези заключения
съдът не възприема, тъй като са преждивременно изготвени, въз основа на етапни
епикризи, без да е провеждано и проследено цялостното личение предприето спрямо
пострадалите лица.
В хода на разследването
са били назначени допълнителни
съдебно –
медицински експертизи по писмени данни, с оглед представените по ДП документи, касаещи проведеното лечение и окончателното
здравословно състояние на частните
обвинители Д.С. и Г. Иванова.
Съгласно заключението на допълнителната
СМЕ по писмени данни № 433/2009г., изготвено от ВЛ д-р Т. С. свидетелят Д.С. е получил голяма разкъсно - контузна рана в
теменната област на главата, мозъчно сътресение, доказано счупване па VІI ребро в дясната гръдна половина, рана в областта на върха на носа,
частично счупване на коронката на 21 зъб, като описаните травматични увреждания
са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Въз основа на това
заключение, което съдът възприема като компетентно изготвено и обосновано се
установява, че свидетелят и частен обвинител С. в резултата на ПТП,
предизвикато от подсъдимия е претърпял описаните травматични увреждания, като всяко едно от тях поотделно и в съвкупност
съставляват лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК.
Видно от заключението на допълнителната СМЕ по писмени данни № 431/2009г., изготвено от ВЛ
д-р Т.П. малолетната Г. И. е изписана на 14.10.2009г. от неврохирургично
отделение на МБАЛ – С., с окончателна клинична диагноза - контузия на
главата, тялото и крайниците, разкъсно - контузни рани на челото и клепачите на дясното око, счупване на черепа в тилната
област, мозъчно сътресение, които травматични увреждания, както в съвкупност,
така и всяко едно по отделно, също представляват и
са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Въз основа на това
заключение, което съдът възприема като компетентно изготвено и обосновано се
установява, че частната обвинителка И., действаща чрез своя баща Д.С. в резултата на ПТП, предизвикато от
подсъдимия е претърпяла описаните травматични увреждания, като всяко едно от тях поотделно и в съвкупност
съставляват лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК.
С оглед описаното счупване на черепа в тилната част на Г. И., обосновката на експерта и възникналите съмнения в тази насока относно правилността на
допълнителното експертно заключение, по разпореждане на наблюдаващия
прокурор, е назначена и изготвена Повторна тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни с участието на
специалист неврохирург. Видно от заключението на тази експертиза, в резултат на претърпяното
ПТП, Г. И. е получила разкъсно – контузни рани и
охлузвания на лицето, контузия на главата, тялото и крайниците, импресионно счупване на черепа в дясна тилна област,
мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, кръвонасядания
по двете бедра, слабините и лонното съчленение. В конкретния случаи раните са в челната и лицевата
област, а импресионното счупване на черепа е в тилната област, поради което не може да
се приеме за факт комуникацията между външната среда и черепната кухина. При компютърно - томографското изследване
не са потвърдени първоначалните данни за мозъчна контузия. Относно раните по лицето, експертите заявяват, че при
заздравяването на същите ще останат белези, представляващи козметичен дефект,
които не би могло да се приемат като обезобразяване на лицето по смисъла на чл.
129, ал.2 от НК. Травматични увреждания, нанесени на малолетната Г. И. са
причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Въз
основа на това заключение, което съдът възприема като обосновано и правилно се
потвърждава, че причинените при ПТП на малолетната
Г. И. травматични увреждания
имат характер на лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК.
В хода на съдебното
следствие по искане на повереника на частните обвинители съдът назначи
Допълнителна съдебномедицинска експертиза, като включи в състава й вещо лице –
лекар по специалността офталмология, за установяване
характера на телесните увреждания, причинени на малолетната Г.Д. И. със задача, формулирана от съда в пет въпроса,
която да се изготви след запознаване с материалите по делото и след личен
преглед на детето. Видно от заключението на допълнителната експертиза след
зарастването на нараняванията на Г. И., получени при претърпяната автозлополука,
са останали белези на лицето в областта на дясната очница,
дясната част на челото и дясната скула. Белезите са общо шест, като два от тях,
описаните по-горе като № 1 и № 2 са с по-големи размери и по-груб релеф, дължащ
се на вторичното им зарастване и най-вероятно раните са били с липса на тъкан. Ръбците на горния клепач и на дясната вежда са разположени
във видимата открита област, като размерите им не надвишават 2,5 см при леко
грубоват релеф. Те не променят нормалното анатомично положение на клепачите и
веждата. Функцията на дясното око не е засегната. Тези белези ще останат до
края на живота, не могат да изчезнат или да се заличат, като вещите лица сочат,
че цветът им може да избледнее, но размерите може да се увеличат с нарастването
на черепа при растежа на детето. Експертизата дава категоричен извод, че е налице
загрозяване, което не причинява съществено изменение в чертите на лицето, но
пък има траен и постоянен характер. Съдът въз основа на това заключение прави
извод, че двата белега с по-големи размери в областта на дясната очница и дясната част на челото, макар и да са загрозяващи
и да имат траен и постоянен характер, поради това, че не причиняват съществено
изменение в чертите на лицето, нямат обезобразяващ характер или не се касае за
средна телесна повреда, изразяваща се в обезобразяване на лицето. Белезите имат
характер на лека телесна повреда, представляваща разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Видно от заключението на
допълнителната съдебномедицинска експертиза – т.3 и т.4, разкъсноконтузните
рани на горния клепач на дясното око и на дясната вежда не са довели до
отклонение от нормалното функциониране на клепачите на дясното око и зрението
на дясното око не е засегнато, а от т.5 е видно – че няма засягане на сетивен
орган. Т.е. извежда се от съда правният извод, че тъй като в случая няма
засягане на сетивен орган, не се касае и за обезобразяване, което да причинява
завинаги разстройство на сетивен орган – тежка телесна повреда по чл.128, ал.2
от НК.
По делото е изготвена и приложена автооценъчна експертиза, видно от заключението на която, стойността на причинената по л.а. "Фолксваген Пасат" щета е
тотална и е равна на 1 600лв, като автомобилът не подлежи на възстановяване.
Видно от заключението на
изготвената
и приложена по делото автотехническа експертиза, мястото на удара се намира в северната
лента на движение /лентата на движение и на двата автомобила/, ударът между двата
автомобила е заден - ексцентричен, като първоначалния удар се реализира с
предна лява част на л.а. "БМВ" в задна дясна част на л.а.
"Фолксваген Пасат", а контактната повърхност на същия е около 0,8 метра.. Скоростите на движение на двата автомобила непосредствено
преди удара, са съответно 108 км/ч. - за л.а. "Фолксваген
Пасат" и 156 км/ч. - за л.а. "БМВ".
Скоростите на движение на двата автомобила в момента на удара съответстват на
скоростите на движението им преди настъпването на ПТП, тъй като липсват данни
за спиране на автомобилите. Видно от отговора на вещото лице на четвъртата
задача от експертизата лекият автомобил «Фолксваген» се е движел успоредно на
оста на пътя и липсват данни за отклоняване на траекторията и промяна на
скоростта на движение. При застигането от заднодвижещият се автомобил,
управляван от подсъдимият, свидетелят Д.С. като водач на другия автомобил, не е
имал информация за неговото местоположение на пътното платно в снопа от фарове
зад него и не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП. Подсъдимият Т. като водач на лекия автомобил БМВ е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП. Експертизата е
приела, че техническата причина за настъпването на ПТП е допуснатото от подсъдимия като водач на
заднодвижещото се МПС нарушение на безопасната дистанция за движение от предно движещ се
автомобил.
Експертът е изчислил минималната безопасна дистанция, която е трябвало да се
поддържа от водача на задния автомобил, за да не настъпи ПТП между тях при
конкретните пътни условия и предвид степента на алкохолното опиянение на
подсъдимия - на 180 метра. Заключението е, че подсъдимият като водач на л.а.
БМВ е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП ако не е
нарушавал минималната безопасна дистанция за движение от 180 метра.
В хода на съдебното
следствие съдът назначи допълнителна автотехническа
експертиза за установяване на знаковото стопанство в района на възникване на
ПТП към датата на деянието 07.10.2009 г. по посока на движение на процесните два леки автомобила, т.е. посока изток – запад,
за местоположението на знак В-26 – 50 км/час, посочен за наличен в справката,
изготвена от ръководителя на ПСК “***” АД – С. /л.154-155 от ДП/
спрямо участъка от пътя, където е възникнало ПТП и спрямо мястото на удара,
както и имал ли е действие този знак на мястото на възникване на
произшествието, като е възложил на вещото лице изготвяне на скица на местопроизшествието
за наличната към този момент вертикална и хоризонтална маркировка и да означи
съответните километри на участъка от пътя по местонахождението им. Съдът е
възложил на допълнителната експертиза да отговори и на въпроса дали поведението
на подсъдимия З.Т. като водач на л.а. “БМВ 530” с испански рег.
№ 0409 FSZ по движение със скорост
по-висока от разрешената за пътния участък, където е възникнало произшествието
/съответно 50 км/час или 90 км/час/ има ли връзка от техническа гледна точка с
настъпилото ПТП.
По делото беше изготвена
и изслушана допълнителна АТЕ като вещото лице след оглед на място и извършени
измервания е установило, че мястото на настъпване на удара между двете
участващи в произшествието МПС-та е различно от приетото
от Автотехническата експертиза, изготвена по
досъдебното производство – км 301+500. По време на разпита на вещото лице в
съдебно заседание се уточни, че мястото на произшествието е на км. 302+228, а
км. 301+500 се намира след него това - на запад, по посока на движението на
автомобилите. С оглед на това беше поискано от прокурора и допуснато от съда
изменение на обвинението относно мястото на удара, индивидуализиращ конкретното
престъпление по транспорта.
От заключението на допълнителната
АТЕ се установява, че местоположението на знаци В-26 - 50 км/час, посочени в
справката, се намират на км 301+480 и км 301+330 м. Тъй като оразмеряването в
посока изток – запад /гр. К. –
с. Д./ е в низходящ
километраж следва, че посочените пътни знаци се намират след местоположението
на ПТП, както следва: първия знак се намира на около 760 м, а втория знак се
намира на 910 м след мястото на произшествието и тези знаци не са имали
действие на мястото на възникване на ПТП. В съдебно заседание вещото лице е
допълнило, че от разклона за с. К. / до
който е важал предходен знак В-26 – 50 км/ч / до мястото на произшествието
разрешената за движение скорост е 90 км/час за категория “В” на управляваното
от подсъдимия МПС извън населено място. Видно от заключението на допълнителната
експертиза /отговор на въпрос 4/ движението на подсъдимият със скорост
по-висока от максимално разрешената 90 км/час има следните причинни връзки с
настъпилото ПТП:
- при движение на фарове
до скорост 95 км/час периферното зрително поле на водача сключва ъгъл до 40
градуса. При скорости на движение над 150 км/час периферното поле достига
критично значение от 5 – 8 градуса, при което обектите пред фронта на
автомобила стават трудно различими;
- при движение с максимално
разрешената скорост за конкретния пътен участък 90 км/час ПТП не би настъпило,
тъй като подсъдимият Т. с управлявания от него автомобил не би застигнал
попътно движещият се пред него друг автомобил.
Вещото лице в съдебно
заседание след прочитане заключението на допълнителната АТЕ при отговор на
въпросите на съда потвърди заключението, че ако подсъдимият е управлявал
автомобила с разрешената скорост от 90 км/час ПТП не би настъпило и въпроса за
спазване на безопасна дистанция не би стоял, т.е. ПТП е било предотвратимо в случай, че подсъдимия се е движел с
разрешената скорост от 90 км/час. Вещото лице заяви, че причините за настъпване
на ПТП са както тези, изложени в основната АТЕ, така и в допълнителната
експертиза – неспазване на изчислената безопасна дистанция от 180 м и
движението със скорост над разрешената от 90 км/час.
Съдът не е съгласен и не
възприема заключението на основната АТЕ относно причината за възникване на ПТП
и отразената техническа възможност за предотвратяването му по следните
съображения:
От заключението на допълнителната
АТЕ се установява, че подсъдимият като водач на задно движещия се автомобил е
застигнал движещия се пред него автомобил, управляван от свидетеля С. като
причина за това е, че се е движел със скорост над разрешената от 90 км/час, а
именно със скорост от 156 км/час. При движение с максимално разрешената скорост
за конкретния пътен участък 90 км/час ПТП не би настъпило, тъй като подсъдимият
Т. с управлявания от него автомобил не би застигнал движещият се пред него друг
автомобил. От допълненията на вещото лице в с.з. се установява, че при
управление с разрешената скорост въпроса за спазване на безопасна дистанция не
би стоял. Предвид това уточнение съдът възприема, че двете заключения относно
причината за възникване на ПТП и отразената техническа възможност за
предотвратяването й не се допълват помежду си, а се намират в съотношение на алтернативност. Съдът като анализира всяко от заключенията
на АТЕ с останалите събрани по делото доказателства /по-конкретно – обясненията
на подсъдимия и показанията на свидетеля С. – другия участник в ПТП/ приема, че
техническата причина за настъпване на процесното ПТП
и възможност за предотвратяването му са изложените от вещото лице в
заключението на допълнителната АТЕ.
В тази връзка съдът
намира, че следва да подложи на отделно обсъждане обясненията на подсъдимия Т.
в частта им, в която заявява, че непосредствено преди левия завой видял силни
светлини от насрещно движещ се автомобил, поради който автомобил загубил
ориентация за дистанцията между своя и движещия се пред него автомобил.
Обясненията на подсъдимия в тази им част противоречат на останалите събрани по
делото доказателства, а именно на показанията на другия участник в
произшествието – на свидетеля С. и със заключението на АТЕ, поради което съдът
не ги възприема за достоверни. От показанията на свидетелят С. се установява,
че преди настъпване на ПТП не е имало движение на други ППС нито в тяхната,
нито в насрещната лента за движение и че разминаване с насрещно движещ се
автомобил не е имало. От заключението на АТЕ се установява, че мястото на
произшествието е настъпило на прав равнинен участък от път ПП І-6, като завой е
имало, но след мястото на удара. От друга страна е налице вътрешно противоречие
в обясненията на подсъдимия относно тези обстоятелства. Подсъдимият, при
отговор на поставените му от съда въпроси е обяснил, че автомобила, който се е
движел пред него е видял за миг, непосредствено преди удара и именно тези му
обяснения съдът възприема за обективни, тъй като отговарят на действителното
фактическо положение.
За това, че подсъдимият
въпреки, че е имал възможност да възприеме движещият се отпред автомобил от 200
м. разстояние /заключение на допълнителната АТЕ/ не го е видял свидетелства
вида на удара – заден ексцентричен, както и липсата на спирачни следи. Това, че
подсъдимият З.Т. не е възприел своевременно движещият се отпред автомобил се
дължи на собственото му виновно поведение по нарушаване правилата за движение -
забраняващото му като водач на ППС да го управлява под въздействие на алкохол
/чл.5, ал.2, т.3, предл. 1 от ЗДвП/ и предписващото му при избиране скоростта
на движение да не превишава разрешената в случая скорост от 90 км/ч. /чл.21, ал.1 от ЗДвП/.
С оглед на така
установената по делото фактическа обстановка и от заключението на
допълнителната АТЕ съдът приема, че подсъдимият З.Т. поради управление на
автомобила със скорост от 156 км/час, значително превишаваща разрешената такава
от 90 км/час, при която съгласно посоченото заключение периферното зрително
поле на водача е критично занижено /обектите пред фронта на автомобила стават
трудно различими/ и поради управлението на пътното превозно средство под
въздействие на употребения алкохол, с установена концентрация 2,63 промила, при
което времето му за реакция се увеличава с над 3 пъти от нормалното, което
съобразено с конкретните пътни условия възлиза на 1,4 секунди, не е възприел
движещият се в същата лента и посока автомобил, управляван от свидетеля Д.С.,
поради което го е застигнал и е последвал удар между двата автомобила.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на
подсъдимия Т. в кредитираната им част, показанията на свидетелите Д.С., П.К., Й.
Г., Р.Г., Н.К., от заключенията
на съдебно-медицинската експертиза на труп, заключенията на допълнителните съдебно-медицинските експертизи
по писмени данни, основното и
допълнителното заключения на Повторната тройна съдебно-медицинските експертизи,
от заключението на допълнителната автотехническата
експертиза и частично от заключението на основната АТЕ /досежно
скоростите на движение на двата автомобила, вида на удара между тях и времето
за реакция на подсъдимия/ и от писмените доказателства, приложени по ДП № ЗМ-1483/09 г. по описа на РУ на МВР – К. и приобщени към доказателствата по делото, по
реда на чл.283 от НПК.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО
По описания начин с
деянието си подсъдимият З.Т.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.3, предл.1, б.”б”, предл.1,вр. с
ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на 07.10.2009 г. по път ПП І-6, км 302+228, /в близост до разклона за
с.Д., общ.К./, в посока изток –
запад, при управление на МПС л.а. марка “БМВ 530” с рег.
№ 0409FSZ
/испански регистрационен номер/ е нарушил Правилата за движение по пътищата, а
именно: чл.5, ал.2, т.3, предл. I
от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да не
управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или
други упойващи
вещества”,
като управлявал моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта си в размер на 2,63 промила, установено
по надлежния ред и чл.21, ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скорост в км/ч.: За пътно превозно средство от категория
“В” извън населено място – 90 км/ч.” като управлявал лекия автомобил със
скорост от 156 км/ч., и с това по непредпазливост е причинил смъртта на С.Г. П., с ЕГН ********** ***,
като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта от 2,63 промила, установено по надлежния ред с Протокол за
химическа експертиза № 964/08.10.2009г. на БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора.
Не се спори между
страните, а и по несъмнен начин се установява наличието на кволифициращото
обстоятелство - пияно състояние, тъй като подсъдимият е управлявал автомобила
след употреба на алкохол с концентрация в кръвта от 2,63 промила, установено по надлежния ред - с Протокол за химическа експертиза №
964/08.10.2009г. на БНТЛ при ОД на МВР –
Стара Загора.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимият по непредпазливост, под формата на
небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
С оглед на приетата за
установена фактическа обстановка и изложеното от правна страна съдът приема, че
тези две нарушения на правилата за движение допуснати от подсъдимия Т., а
именно -общото правило на чл.5, ал.2, т.3, предл. I от ЗДвП – „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”, като управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол, с установена
концентрация в кръвта 2,63 промила, и
специалното правило на чл.21, ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скорост в
км/ч.: За пътно превозно средство от категория “В” извън населено място – 90
км/ч.” като управлявал лекия автомобил със скорост от 156 км/ч. са в пряка причинна
връзка с настъпилото ПТП. Поради тези две допуснати от подсъдимия нарушения на
правилата на движение същият не е възприел своевременно движещият се отпред
автомобил и го е застигнал поради превишената скорост на движение, значително
надхвърляща разрешената стойност от 90 км/ч. като е последвал удар в
автомобила, управляван от частния обвинител С.. В резултат от тези нарушения,
допуснати виновно от подсъдимия Т. е настъпил и вредоносния резултат – смъртта
на пострадалата С. П.
В случая, частният
обвинител Д.С. като е управлявал автомобила със скорост от 108 км/час също е
допуснал нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, но това нарушение не е в причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат и С. няма принос към резултата. От автотехническата експертиза се установява, че в случай на
управление от страна на С. на автомобила със скорост по-ниска от тази, биха настъпили и по-тежки последици.
Относно обвинението за
нарушаване от подсъдимия на правилата за безопасна дистанция - чл.23, ал.1 от и чл.75, ал.1 от ППЗДвП:
От една страна, правилото
по чл.75, ал.1 от ППЗДвП, като специално изключва приложението на общото правило
по чл.23, ал.1 от . От друга страна съдът намира,
че подсъдимият не е допуснал нарушение на правилото за безопасна дистанция,
регламентирано в чл.75, ал.1 от ППЗДвП, тъй като поради избраната от него
скорост за движение от 156 км/час и под въздействието на употребения алкохол
сам се е поставил в невъзможност и не е възприел движещото се пред него
превозно средство /съображения бяха
изложени по-горе/. За да възникне задължение за водача да съобрази разстоянието
до движещото се отпред ППС, съобразявайки се с примерно изброените в нормата
обстоятелства, следва да е възприел предходно движещия се автомобил, което в
случая не е така. Съгласно чл.75, ал.1 от ППЗДвП
водачът е длъжен да избере такава дистанция, която да му позволи безопасно да
избегне удар в движещото се пред него в същата лента превозно средство, ако то
намали скоростта си рязко или спре. При избора на дистанция водачът следва да
се съобрази със скоростта на превозното средство пред него и тази на
управлявания от него автомобил, както и с всички останали елементи на
метеорологичната и пътна обстановка. В този смисъл е Решение № 234/23.06.1988
г. по н.д. № 241/1988 г. на ВС. С оглед на приетото за установено, че
подсъдимият като водач на задно движещият се автомобил, не е възприел предно
движещият се такъв, поради виновно нарушаване на горепосочените правила за
движение, няма как да се изисква от него да съобрази скоростта на предно
движещото се МПС и да съобрази движение на безопасно разстояние от същото. Освен това, по делото безспорно се установи,
че движещото се отпред МПС преди и по време на удара се е движело с една и съща
скорост от 108 км/час и липсват доказателства водачът му да е предприемал рязко
спиране или намаляване на избраната скорост на движение.
С оглед на изложеното
съдът прие, че подсъдимият не е допуснал нарушение на чл.75, ал.1 от ППЗДвП и чл.23, ал.1 от и го
призна за невинен и го оправда в това да е извършил престъплението по
обвинението и чрез нарушаване като водач на МПС на тези правила за движение.
Относно нарушенията по чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението”. Тези разпоредби са общи и се изключват при наличието на специални такива.
Изискването на чл.20, ал.2 от ЗДвП за съобразена скорост с конкретните пътни
условия не се прилага когато е налице нарушение на изискванията на чл.21, ал.1
от ЗДвП, определящ каква да бъде горната граница на разрешената такава. При
съобразената скорост водачът трябва да се движи в рамките на разрешената от
закона, но в конкретния случай да не е съобразил визираните в този законов
текст условия за осигуряване на безопасно движение. Подсъдимият Т. е нарушил
забраната, посочена в специалния текст на чл.21, ал.1 от ЗДвП като водач на МПС
категория «В» да се движи извън населено място със скорост над 90 км/час. По
делото липсват доказателства подсъдимият да е допуснал нарушение на чл.20, ал.1
от ЗДвП, т.е. да е губил контрол варху управляваното моторно превозно средство.
С оглед на изложеното
съдът прие, че подсъдимият не е допуснал нарушения на чл.20, ал.1 от и чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което го призна за
невинен и го оправда в това да е извършил престъплението по обвинението и чрез
нарушаване като водач на МПС на тези правила за движение.
Разпоредбата на чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП, гласяща, че «всеки участник в движението по пътищата с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди» е обща
и макар подсъдимият с поведението си като водач на МПС формално да е осъществил
състава на това нарушение, то същото няма пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, поради което съдът го призна за невинен и го оправда по това
нарушение.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
При определяне размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на
законоустановеност на наказанието и индивидуализацията на същото, с
преследваните цели на генералната и специалната превенция.
Съгласно принципа на законоустановеност на наказанието разпоредбата на по чл.343, ал.3, предл.1, б.”б”, предл.1, вр. с
ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет
години.
Съгласно вторият принцип
съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, и обсъди всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия Т., добрите му
характеристични данни – с добра трудова и лична характеристика, направените от него самопризнания, изразеното
критично отношение и искреното разкаяние към деянието и резултата. Като
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът отчете причинените с
деянието несъставомерни последици – причинените леки
телесни повреди на частните обвинители Д.С. и малолетната Г. И., както и причинените имуществени щети.
Съдът намира, че в случая броя и вида на
нарушенията на правилата за движение / съдът го призна за виновен в извършване
на две нарушения имащи причинна връзка с общественоопасния
резултат, от общо седем по обвинението/ не разкриват по-висока степен на
обществена опасност на деянието от други престъпления, наказуеми по този текст.
Що се отнася до самото престъпление, неговата тежест е очертана от законодателя
в самата правна норма по чл.343, ал.3 от НК с по-високо по размер наказание за
квалифициращото обстоятелство “пияно състояние”.
Причината за извършване
на престъплението от страна на подсъдимия е подценяването и нарушаването на
правилата за движение по пътищата.
Посочените смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях
е изключително по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, което да обуслови
приложението му.
Гореизложеното налага
извода, че на подсъдимият следва да се определи наказание при значителен превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства и съдът след като отчете всички
обстоятелства, посочени в чл.54 от НК намери, че най-справедливо е на
подсъдимият Т. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
години, което в максимална степен ще изпълни целите на наказанието, регламентирани
в чл. 36 от НК.
Съдът счете, че са
налице предпоставките визирани в чл.66, ал.1 от НК и за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на конкретния
извършител не се налага същото да бъде изтърпяно ефективно. От съществено
значение за определяне на начина на изтърпяване на наказанието са всички
обстоятелства, които имат отношение към личността на подсъдимия и очертават
личната му обществена опасност. В случая личната обществена опасност на
подсъдимия З.Т. е изключително ниска. Той не е осъждан, с добра трудова и лична
характеристика е, осъзнава вината си и изразява чистосърдечно съжаление за
случилото се. По делото липсват данни да е наказван по административен ред за
допуснати нарушения по ЗДвП, което го характеризира и като добър шофьор,
принципно спазващ правилата за движение. Очевидно катастрофата е трагичен
инцидент в живота му, чиито последици той напълно осъзнава, видно от цялостното
му поведение по време на наказателното производство и искреното му разкаяние.
Съдът, не намери пречки за отлагане изпълнението на наказанието, защото
процесът на поправяне и превъзпитание на З.Т. е започнал и не се налага той да
бъде изолиран от обществото в затворнически условия.
Предвид изложеното съдът
намери, че за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи
наказанието, което следва да бъде отложено за максималния
предвиден от закона срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
По
този начин ще се реализира напълно предупредителният потенциал на условното
осъждане, тъй като през целия този период е реална заплахата Т. да изтърпи
отложеното наказание.
Съдът на основание чл.59, ал.1 от НК от така наложеното наказание лишаване
от свобода за срок от три години приспадна времето, през което спрямо
подсъдимия З.Т.Т. е била взета МН
“Задържане под стража”, считано от 08.10.2009 г. до 17.12.2009 г.
Съдът на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК наложи на подсъдимия З.Т. и наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от пет години, с който срок прие, че ще се постигнат
целите както на специалната, така и на генералната превенция.
Относно вещественото
доказателство по делото – лек автомобил марка “Фолксваген Пасат” с ДК № СТ 0112
АХ, оставено на съхранение в РУ на МВР – К. съдът постанови след влизане на присъдата в сила да бъде
върнато на собственика му Т. И. Т., с ЕГН ********** ***.
На основание чл.189, ал.1
и ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени направените по делото
съдебни и деловодни разноски в размер на 1893,60 лв., като съдът осъди подсъдимия да заплати на частните обвинители М.С.Т. и Г. П.Т. сумата от 300 лв., а на частния обвинител Д.И.С. сумата от 200
лв., представляващи направени от тях разноски по делото.
Водим от горните мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: