Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260041
гр. Пловдив, 11.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на двадесет и шести октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ
ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
при
участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА
в
присъствието на прокурора МАРИНА БЕЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА
НД/В/
№ 473 по описа на съда за 2020г.
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.
ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл. 419 ал.1, изр.1 - ро вр. чл. 422, ал.
1, т. 5 от НПК.
Образувано
е по депозирано от осъдения И.А.С. искане за възобновяване на НОХД № 5072/2017г.
по описа на Районен съд – Пловдив и ВНОХД № 1314/2019г. по описа на ОС –
Пловдив. В искането се навеждат доводи за наличието на касационни основания по
чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК – съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон. Твърди се, че съдилищата по фактите са интерпретирали събраните
доказателства тенденциозно, едностранчиво и превратно и че материалният закон е
приложен неправилно, тъй като съставомерността на деянието и авторството в лицето
на осъдения С. не са доказани по категоричен и несъмнен начин. Прави се искане,
след възобновяване на посочените дела, постановените по тях присъда и решение да се отменят и С. да бъде признат за невинен
и да бъде оправдан по предявеното му обвинение, със следващите се от това
последици – отмяна на присъдата и решението и в гражданската им част, и в
частта им относно разноските.
В съдебно заседание, надлежно упълномощеният
от осъденото лице защитник – адв. Г., и самият осъден С. подържат искането за
възобновяване по изложените в него съображения, като конкретизират, че са
допуснати нарушения на чл.13, чл.14 от НПК при анализа на доказателствата по
дело, от обективния прочит на които се налагал извод за недоказаност по изискуемия
се, категоричен и несъмнен начин, на виновността на осъденото лице в извършване
на престъпление по чл.206 ал.3 от НК, за което е бил обвинен, признат за
виновен и осъден с постановените по посочените по-горе дела присъда и решение. Поради
това се прави искане съдебните актове да се отменят и С. да се признае за
невинен.
Прокурорът от Апелативна прокуратура - Пловдив
излага мотивирано становище, че искането за възобновяване е неоснователно и
моли да се остави без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите
на страните и в пределите на правомощията си, намери за установено следното:
Искането
за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуално
легитимирана по смисъла на чл.420 ал.2 от НПК страна, отправено е до компетентен
съд по смисъла на чл.424 от НПК, в него се съдържат минималния обем от доводи в
подкрепа на заявените основания по чл. 422 ал. 1 т. 5, вр. чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Предмет на искането е съдебен
акт, който не е проверен по касационен ред, т.е. акт от кръга на визираните в
чл.419 ал.1 изр. 1 – во от НПК. Поради казаното, искането е процесуално ДОПУСТИМО, но разгледано по
същество, в контекста на очертаната в него аргументации, е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С Присъда №49/28.02.2019г., постановена по НОХД
№5072/2017г. по описа на РС – Пловдив, И.А.С. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 206 ал. 3, пр. 1. вр. с ал. 1 от НК, за което на
основание чл. 54 от НК е осъден на лишаване
от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, на лишаване от правото да упражнява търговска
дейност, както и дейност по управление и разпореждане в областта на транспорта
за същия срок - ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Уважен е бил предявения от „*“ ЕООД, представлявано от управителя му В.И.П.,
граждански иск за сумата от 17 000 лева, представляващи обезщетение за
причинени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считана от 30.11.2011г. до окончателното й изплащане, а в
тежест на С. са били възложени
направените по делото деловодни разноски. По инициатива на осъденото
лице върху съдебния акт е извършен въззивен контрол от ОС – Пловдив, който с
Решение №80/24.03.2020г., постановено по ВНОХД №1314/2018г. по описа на същия
съд, е изменил присъдата само в частта й относно разноските и относно
лишаването на С. от правото да упражнява търговска дейност. В останалата част
присъдата е потвърдена изцяло.
На първо място не може да се сподели оплакването,
че съдилищата по фактите са допуснали съществени процесуални нарушения при
събиране, проверка и оценка на доказателствената съвкупност в контекста на изискванията
на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. В какво точно се изразяват тези нарушения
в искането не се сочи, не се излагат доводи в този аспект и в съдебната зала,
което е обективна пречка да се отговори адекватно и всеобхватно на формално
наведеното оплакване за допуснати процесуални нарушения и то такива, вместващи
се в хипотезата на чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Възраженията, наведени от С. срещу
част от гласните доказателствени източници, следва да се отнесат към фактическата
необоснованост на съдебните актове, а известно е, че тя не попада в лимитативно
очертания в чл. 348 ал. 1 от НПК кръг от касационни основания и не подлежи на
разглеждане и обсъждане в процедура по глава двадесет и трета от НПК. Внимателният
преглед на материалите по делото и прочита на постановените съдебни актове води
до извода, че основания да се отправи упрек към процесуалната дейност на двете
съдебни инстанции по фактите не се откриват. Липсват доказателства в подкрепа
на твърдението на осъдения, че процесът спрямо
него е воден тенденциозно, „едностранчиво“. Процесуално – следствените действия
са реализирани от съдилищата при спазване на разписаните в НПК правила, при
спазване правата на обвиняемия тогава С. и на защитника му, както и на
пострадалото от деянието лице, което е равнопоставена страна в процеса и не
може да се сподели виждането на осъдения, че правата на последния /пострадалия/
следва да се неглижират. Не се откриват данни за обективна или субективна
предубеденост на съдебните състави, които очевидно са положили усилия да
съберат, проверят и оценят всички доказателства по делото, съобразно
действителното им съдържание и значение, като не се констатира превратно или
повърхностно обсъждане на тези доказателства, част от тях събрани и по искане
на осъдения и неговата защита. Поради това да се твърди, че правата на осъдения
са накърнени, остава оплакване, ненамиращо опора в отразените в съдебните протоколи
действия на съдилищата и в постановените по делото съдебни актове. И ако има
известно основание към мотивите на районния съд да се отправи критика касателно
тяхната пестеливост, то въззивният
съдебен акт отговаря в пълнота и дори надхвърля изискванията за обоснован
съдебен акт като една от гаранциите за справедлив процес по чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС.
Във въззивното решение събраните доказателства
са обсъдени подробно, последователно, обективно, даден е отговор на всички наведени
в процеса защитни възражения и оплаквания, с който отговор този състав не
намира основание да не се съгласи.
Не се констатират и пропуски, които да са
довели до нарушаване на формалната правилност на вътрешното убеждение на
решаващите съдебни състави при приложението на материалния закон. В контекста
на казаното вече, че обосноваността на съдебните актове не е предмет на
настоящето извънредно производство, следва да се отбележи и че достоверността
на доказателствените източници и в частност обективността на депозираните
гласни доказателствени средства не подлежи на преобсъждане в това производство,
с оглед препращащите норми на чл. 426 и нормите на чл. 348 НПК, а в
правомощията на съда е да проследи само правилното приложение на процесуалния и
материалния закон, без да може да установява нови фактически положения. А при
приетите за установени от съдилищата обективно невъзможно е да се уважи
искането за оправдаване на С.. За да
формират своето вътрешно убеждение, и двете инстанции са се позовали на годни
доказателствени източници, които в своята съвкупност водят до извода за
доказаност по несъмнен и категоричен начин на виновността на С. по предявеното
му обвинение, като материалният закон е приложен правилно и стриктно.
Некоректно е твърдението в искането, че
съдебните актове почиват само и единствено на показанията на пострадалия П. и
на свидетелите М. и М., респективно, че казаното от тях противоречи на
писмените доказателства, събрани по делото.
Посочените гласни доказателства са обсъдени внимателно и задълбочено от
съдилищата, в контекста на интереса им от изхода на делото, който интерес обаче
не означава непременно, че са депозирали неверни показания, а кредит на доверие
на казаното от тези свидетели не е даден безмотивно и формално, а едва след
съпоставка с останалите доказателства по делото. Освен, че принципна пречка
няма осъдителната присъда и решението да почиват само на гласни доказателства, стига тяхната
достоверност и обективност да е неоспорима, в казуса от прочита на мотивите към присъдата и на
въззивното решение е очевадно, че съдилищата са се позовали и на изобилие от
други подкрепящи посочените по-горе свидетели източници – показанията на Й.,
Н., С., счетоводни и банкови извлечения, товарителници и постъпилата в досъдебната фаза официална информация от „*“ ООД
за изпращани от С. в периода октомври – декември 2011г. пратки до К.. По
отношение на изходящата от същото дружество /“*“ ООД/ информация, която е постъпила в окръжния съд / че такива пратки
не са изпращани/ във въззивното решение са изложени подробни съображения /л.12
– гръб от номерацията на мотивите/, които се споделят. В този смисъл не може да
се възприеме виждането на С., че само на базата на тази новопостъпила и
противоречаща на предходно дадена по същия въпрос информация следва задължително
неговото оневиняване. Защото, ако се приеме тази теза, означава да се игнорират
безмотивно всички останали доказателствени източници, сочещи на виновността му,
който подход би влязъл в остро противоречие с изискванията на чл.13, чл.14 и
чл.107 от НПК, за спазването на които С. и защитата му апелират.
След като при установяване на релевантните
за предмета на доказване факти не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на базата на възприетата като установена фактология правилно
е бил приложен материалния закон, очевидно не са налице основанията за възобновяване по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Доколкото, в настоящето
производство произнасянето на съда е обвързано само с изложените в искането за
възобновяване касационни основания и тъй като липсва позоваване на явна
несправедливост на наложените на И.С. наказания - по смисъла на чл.348 ал.1 т.3
от НПК, не се дължи от съда произнасяне по този въпрос.
Мотивиран
от всичко изложено по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения И.А.С.
за възобновяване на НОХД № 5072/2017г. по описа на Районен съд – Пловдив и
ВНОХД № 1314/2019г. по описа на ОС – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :