РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. гр. Д., 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесети декември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов
при участието на ***я Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20233200500790 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 15643/08.09.2023 год. на К. Д. К. , ЕГН ********** ,от гр. Д.,
*** срещу решение № 609/26.07.2023 год. по гр.д.№ 20223230101970 по
описа за 2022 година на Районен съд Д.,с което е отхвърлен предявения от
нея срещу О. И. Б. , ЕГН ********** ,от гр. Д., *** осъдителен иск по чл.55
ал.1 от Закона за задълженията и договорите за сумата от 1000 лева,
представляваща подлежащо на връщане възнаграждение по договор за правни
услуги от 18.02.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаването на исковата молба (06.07.2022 год.) до окончателното
плащане.
С доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт и
постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон се
претендира отмяната му,като въззивният съд постанови нов по съществото на
спора за уважаване на исковата претенция. Въззивникът възразява срещу
1
фактическата установеност, приета от ДРС при нарушаване правилата за
разпределение на доказателствената тежест ,за преценка на свидетелските
показания и при възприемане на заключения на съдебно-графологични
експертизи ,изследвали копие на документ,а не оригинала му ,както и
направени правни изводи ,че сключения между адвокат и неговия клиент
договор е ненаименован , а не договор за поръчка по смисъла на чл.2,чл.24 и
чл. 36 от Закона за адвокатурата с конкретен предмет и съответно
възнаграждение,определено съобразно Наредба № 1/09.07.2004 год. за
минималните адвокатски хонорари.
При данни ,че първоинстанционния съдебен акт е бил връчен на дата
23.08.2023 год., жалба рег.№ 15643/08.09.2023 год.,изпратена по пощата на
дата 05.09.2023 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК ,във връзка с
чл.62 ал.2 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да
предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид
разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез
отхвърляне на исковата претенция и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна О. И. Б. ,от гр. Д. счита ,че първоинстанционния
съдебен акт не страда от пороците, посочени във въззивната жалба ,която
като неоснователна . настоява да не бъде уважавана.
Обжалваното решение е постановено по осъдителна претенция на К. Д.
К.,от гр.Д. срещу О. И. Б.,от гр.Д.,заявена с искова молба рег.№
11600/16.07.2022 год., уточнена с молба с вх. рег. № 15210/05.09.2022 год. и
основана на твърдения, че на 12.02.2020 год. посетила адвокатската кантора
на ответника по повод неблагоприятен за нея изход по делбен спор
,разгледан на две съдебни инстанции.Желаела да подаде касационна жалба до
ВКС и след проведената консултация, ответникът се съгласил да поеме
защитата й в следващата инстанция. Адвокатът поискал да му бъде заплатено
възнаграждение в размер на 2000 лв. Тъй като ищцата била пенсионер и не
разполагала с достатъчно средства, се уговорили първоначално тя да заплати
сумата от 1000 лева, а ответникът да напише касационна жалба, а ищцата да
доплати остатъка от 1000 лв. преди заседанието пред ВКС , в случай че
жалбата бъде допусната до касационно обжалване. При първото посещение в
адвокатската кантора ,ищцата заплатила на ответника сума от 20 лв. за
консултация, а при повторно посещение на дата 18.02.2020 год. заплатила и
2
първата част в размер на 1000 лв. от уговорения адвокатски
хонорар.Издадени й били квитанции за плащането и на двете суми. На
18.02.2020 год. страните се уговорил адв.Б. да започне работа и да напише
касационна жалба.Ищцата получила обещание , че “ че до няколко дни
нещата ще бъдат задвижени“. Жалба от страна на ответника обаче не била
изготвена. За казуса бил уведомен и АС при ДАК.
Отправено е искане О. И. Б. да бъде осъден да върне на К. Д. К. сумата
от 1000 лв.,платена за завеждане на гражданско дело,ведно със законната
лихва,считано от завеждане на делото и сторените съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът О. И. Б. е оспорил основателността на претенцията с
подаден в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор рег.№ 13902/10.08.2022
год. Признава, че ищцата е посетила адвокатската му кантора на 12.02.2020
год. по повод неблагоприятен за нея като ответник резултат по делбено дело
№ 1135/2019 год. по описа на ДРС и въз.гр.дело № 816/2019 год. по описа на
ДОС. Пояснява се, че ищцата го е помолила да извърши подробно проучване
на делата и ако се установят реални шансове за ревизирането им евентуално
да бъде изготвена касационна жалба. При това първо посещение К. К. не му
предоставила почни никакви документни. Ответникът отговорил на
поставените от нея въпроси и за консултацията я таксувал със сума от 20 лв.,
за което издал квитанция. Адв. Б. предложил на ищцата заедно със ***ката му
Б. Х.а да посетят канцеларията на гражданско отделение при ДОС, за да се
снабди с преписи от необходимите книжа. Страните се уговорили работата на
ответника и съответно заплащането на дължимото адвокатско възнаграждение
да е на два етапа: за първи етап /период от 10-14 дни/ било уговорено
възнаграждение от 1000 лева , като този етап включвал запознаване с делото
в двете инстанции, проучване на относимата съдебна практика , запознаване
на клиента с резултатите от анализа на делата и вземане на отношение по
вероятна основателност на касационно жалба; за втори етап при наличие на
сериозни основания за касационно обжалване и реални шансове за успех
било уговорено възнаграждение от 1000 лева за изготвяне на касационна
жалба, ведно с изложение на основания за допускане до касация и участие в
производство пред ВКС. Проучвайки материалите по делото, адв. Б.
установил наличието на значителни проблеми относно допускане на делото
до касационно обжалване. Консултирал се за казуса на ищцата със свой
3
колега – адв. В. В. от В. , като платеното възнаграждение от 1000 лева било
поделено между двамата. За консултация с друг адвокат ответникът бил
получил съгласието на ищцата. Постигнатите договорености били
материализирани в договор за правна помощ от 18.02.2020 год., изготвянето
на ПКО за 1 000лв. - по 500 лв. за всеки от двамата адвокати, като в
основанието и предмета на договора изрично било записано, че се касае за
анализ и проучване на горепосочените дела с оглед възможността за
депозиране на касационна жалба. На същата дата К. К. заплатила сумата от 1
000лв., а на следващия ден - 19.02.2020 год. ответникът предал половината от
нея на колегата си адв. В. срещу разписка. При проучване на делата както адв.
Б., така и адв. В. достигнали до един и същ извод, а именно че делото е
решено правилно и на двете инстанции, решенията почиват на събраните
доказателства и са прецизно мотивирани, респ. - налице е неоснователност на
евентуално касационно обжалване и шансове за краен успех, клонящи към
нула. За дата на съвместната среща между ответника, адв.В. и К. К. била
определена дата 27.02.2020г., когато двамата адвокати имали участие в
открито заседание по гр.д.№ 1495/2019 год. от 13.30 часа в ДРС. След
приключване на заседанието, след обяд в кантората на ответника в гр. Д. се
провела среща с ищцата, на която всеки от двамата адвокати я информирал,
че е нецелесъобразно продължаването на работата по пътя на касационното
обжалване. Ответникът и колегата му отговорили на поставените от К. К.
въпроси, при което адв. В. й предложил, ако желае, да й изготвят в писмена
форма изложение за проучените източници, разсъжденията им и изводите, до
които са стигнали. Ищцата отказала и ответникът й предал всички книжа по
делото, които тя му била предоставила. По време на срещата К. К. не изразила
ни най-малко несъгласие с работата и изводите, приела ги за правилни, като
изразила и мнение, че по-добре за нея е да си спести по-нататъшни разходи
по безперспективни обжалвания . През летните месеци на 2020 год.
ответникът отново бил посетен от К. К., която изразила неудовлетворение от
работата на негови колеги, участвали в различно процесуално качество в
провеждането на въпросните дела, както и съмнения относно достоверността
на показанията на разпитани по делото свидетели. Накрая поискала адв. Б. да
напиша срещу съответните лица жалби, в т.ч. и до прокуратурата, на което
искане обаче той по етични и правни съображения отказал. Последното й
посещение в кантората на ответника датира от м. декември 2020 год. със
4
същите искания. Адв. Б. отново отказал. През пролетта на 2021 год. бил
писмено известен от САК - Д. за постъпила жалба от К. К. вх.№ 53/11.03.2021
год. по случая, по която предоставил обяснения и писмени доказателства.
Последвало решение на САК - Д. за отказ от образуване на дисциплинарно
производство срещу ответника, който К. К. обжалвала пред Висшия
адвокатски съвет, със същия резултат.
Настоява за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Жалбата е неоснователна по съображения,основани на фактически
констатации и правни изводи ,както следва:
Настоящото производство е образувано след като на дата 30.10.2021
год. е влязло в сила съдебно решение,с което е бил разрешен граждански спор
по Глава двадесет и девета от ГПК.
По делото е приложено гр.д.№ 1135/2019 год. на Районен съд Д. за
делба на земеделски имоти,от материалите по което се установява,че ищцата
К. Д. К. е взела участие по него като съделител ,като е упълномощила за
процесуално представителство адв.М. К..Същата е останала недоволна от
постановеното по реда на чл.344 ал.1 от ГПК решение по допускане на
делбата под №1036/11.10.2019 год.,поради което го е обжалвала пред
въззивния съд.Решението на първоинстанционния съд е било потвърдено с
решение № 19/03.02.2020 год. по в.гр.д.№ 816/2020 год. на Окръжен съд Д. и
е било връчено лично на К. Д. К. на дата 05.02.20202 год.В производствата
пред ДРС и ДОС ,К. К. е била представлявана от адв.М. К..
К. К. е депозирала по въззивното дело молба рег.№ 1190/12.02.2020
год. с искане да й бъдат представени копия от документи по делото
,получени от нея на дата 17.02.2020 год. Представила е квитанция от дата
12.02.2020 год. към приходен касов ордер за заплатена от нея сума от 20 лв.
за адвокатска консултация ,както и квитанция от 18.02.2020 год. към
приходен касов ордер за заплатена от нея сума от 1 000 лв. за правна
консултация и анализ на гражданско дело , от които адв. В.-500 лв. и адв. Б.
-500 лв. Ответникът е приложил приходните касови ордери от посочените
дати с вписаното в първия основание “адвокатска консултация“, а във втория
с вписано основание “анализ на 2 бр. дела и правна консултация“ и пояснение
адв.В.-500 лв. и адв.Б.-500 лв.Ответникът представя по делото заверено от
него копие на договор за правна защита и съдействие от дата 18.02.2020
5
год.,в който ищцата е посочена като клиент, вписани като основание и
предмет на договора са оказване на правна защита и съдействие,изразяващо
се в проучване на гр.д.№ 1135/2019 год. на Районен съд Д. и в.гр.д.№
816/2020 год. на Окръжен съд Д. . По указания на съда в нарочна молба рег.
№ 7357/23.11.2023 год. ответникът е заявил ,че не разполага с оригинала на
този договор,не изключвал да е бил предоставен от него на ищцата на датата
на сключването му ,като си е запазил ксероксно копие или да й го е
предоставил на дата 27.02.2020 год., като част от двете обемисти папки с
документи по делото й,респ. да е приложен и изпаднал от преписките по
жалбите на ищцата до САК-Д. и ВАС-София.Видно от депозираното от
адв.О. Б. обяснение вх.№ 63/30.03.2021 год. до Съвета на Адвокатската
колегия-Д. по повод жалба вх.№ 3/11.03.2021 год. на К. К., към същото са
били приложени договор за правна защита и съдействие от 18.02.2020 год., 2
бр. приходни касови ордери и разписка от 19.02.2020 год. Последната е
представена и по делото и с нея адв.В. В. е декларирал,че е получил от
ищцата сумата от 500 лв. за правна услуга-проучване на възможността за
депозиране на касационна жалба.Ищцата не оспорва квитанциите за сумите
от по 20 лв. и 1000 лв., твърди,че не е подписвала договор за правна защита и
съдействие,който оспорва ,приходните касови ордери не носели нейния
подпис , респ. не била запозната с разписката ,съставена от адв.В., която
счита ,че е съставена за целите на настоящото производство и съответно
счита посочените документи за лишени от доказателствена стойност.
Съгласно протокол за графическа експертиза № 183/23.12.2022 год.
,изготвен от вещото лице М. С. , изследвал копие на договора за правна
защита и съдействие от 18.02.2020 год., подписа в графата “клиент“ вероятно
е изпълнен от К. Д. К..Такова е и заключението на вещите лица Р. Р.,А. Х. и
П. Ч. по протокол за графическа експертиза № 25/18.04.2023 год.
В подкрепа на твърденията си за наличие на уговорено задължение за
изготвяне на касационна жалба ищцата е ангажирала свидетелски показания
чрез разпита на водените от нея свидетели М. В. Д. и С. Н. А.. Св. Д., син на
ищцата, споделя, че между страните е имало уговорка ответникът да изготви
касационна жалба. Тъй като времето напредвало, а нищо не било предприето,
К. К. намерила друг адвокат, който да изготви жалбата. Свидетелят споделя,
че не е посещавал кантората на адв. Б., а за уговорките знае от майка си. Св.
А. (без родство със страните) пояснява, че е приятелка на ищцата, която й
6
споделила, че е платила 1000 лева на адвокат , който обаче не написал нито
ред и затова си намерила друг адвокат.
По искане на ответника са разпитани свидетелите В. В. В. и Б. И. Х.а.
Св. В. пояснява, че е адвокат, като на 12.02.2020г. ответникът се свързал с
него, за да проучат двамата делото на Кр. К. и евентуално възможността за
касационно обжалване. Адв. Б. му обяснил, че ищцата е съгласна
възнаграждението за проучване по делото от 1000 лева да се заплати между
тях двамата по равно. На 19.10.2020 год. ответникът го посетил в кантората
му, предоставил му копия от материалите по делата на К. К., предал му и 500
лв. хонорар. На 27.02.2020 год. в кантората на адв. Б. се провела срещу между
страните, на която присъствал и свидетелят. На ищцата било разяснено, че
шансът за успех при касационно обжалване е нищожен . Било й обяснено, че
при отхвърляне на жалбата, тя ще бъде натоварена с допълнителни разноски.
На срещата присъствала и ***ката на отв. Б.. Св. Х.а пояснява, че работи като
*** при ответника. Заедно с ищцата подали в деловодството на ДОС молба за
преписи от документи. Свидетелката споделя, че отчасти е присъствала на
срещата между страните и адв. В., която продължила около 30 минути.
Срещата приключила нормално, адвокатите върнали на К. К. документите.
Свидетелката останала с впечатление, че няма смисъл да се пише жалба. След
тази среща ищцата още няколко пъти идвала в кантората при отв. Б.. Между
тях спор за пари никога не е имало . Съдът кредитира показанията на
свидетелите В. и Х.а, намирайки ги за подробни, логични и обективни,
кореспондиращи с останалия доказателствен материал и не на последно място
основани на преки впечатления от уговорките между страните. Съдът не
кредитира показанията на другата група свидетели, водени от ищцата,
намирайки ги за схематични, лаконични и косвени, доколкото и двамата
свидетели преразказват свои разговори с К. К., а не лични впечатления. На
осн. чл. 172 от ГПК съдът съобразява и вероятната заинтересованост на свид.
Д. от изхода на делото, тъй като същият е син на ищцата.
На дата 04.03.2020 год. , К. Д. К. е упълномощила за процесуално
представителство адв. В. К. ,подал от нейно име касационна жалба рег.№
1636/04.03.2020 год.С определение № 496/18.12.2020 год. по гр.д.№ 2424/2020
год. на І г.о., ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното
решение на Д.кия окръжен съд № 19/03.02.2020 год. по в.гр.д.№ 816/2020
год. С решение № 260537/08.10.2021 год. по гр.д.№ 1135/2019 год. на Районен
7
съд Д. ,влязло в сила на дата 30.10.2021 год. , делбата на земеделските имоти е
била извършена по реда на чл. 353 от ГПК.
Съвета на Адвокатската колегия-Д. е счел подадената от К. К. жалба
вх.№ 3/11.03.2021 год. за неоснователна , а след като с писмо изх.№
1239/02.12.2021 год. е била изискана за окомплектоване цялата
преписа,Висшия адвокатски съвет е оставил без разглеждане и жалбата на
ищцата срещу решението на АС-Д..
Обосноваващите ищцовата претенция обстоятелства най-общо се
свеждат до претенция по чл.55 ал.1 пр.3-то от ЗЗД,във връзка с чл. 87 ал.2 от
ЗЗД за връщане на платено възнаграждение на отпаднало основание -
развален двустранен договор . Искането за връщане на даденото поради
неизпълнение на договор от насрещната страна имплицитно съдържа и
искане за разваляне, като исковата молба съставлява покана за връщане на
даденото. За да се претендира връщане на даденото при отпадане на
основанието по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради разваляне на договора при
неизпълнение, следва ищецът съобразно правилата на чл. 154 ал. 1 от ГПК да
установи при условията на пълно и главно доказване надлежно упражнено
право на разваляне на договора за адвокатски услуги със сочения от него
предмет -изготвяне на касационна жалба по въз.гр.дело № 816/2019 год. на
ДОС. Законови предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 от
ЗЗД са виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника-
неизготвена касационна жалба , за което последният носи отговорност, и
изправност на кредитора -извършено на падежа плащане в уговорения размер.
Съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, който е получил нещо на
отпаднало основание, дължи неговото връщане. Развалянето на договор,
който не е за продължително или периодично изпълнение, независимо по
инициатива на коя от страните е настъпило, има обратно действие,т.е. всичко
получено в изпълнение на развален договор подлежи на връщане.
Упражняването на адвокатската професия, съгласно определението в
чл. 2 от Закона за адвокатурата е дейност за правно съдействие и защита на
свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите
лица. Тя се осъществява чрез устни и писмени консултации и становища по
правни въпроси, изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др.,
свързани с възложената от клиента работа, представителство на доверителите
8
и подзащитните пред органите на съдебната власт, пред физически и
юридически лица -чл. 24 от Закона за адвокатурата, срещу уговорено в
договор между адвоката и клиента възнаграждение - чл. 36 от Закона за
адвокатурата . Изложените основни характеристики на адвокатската дейност
дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се
определят като най-близки, сходни на договора за поръчка по чл. 280 и сл.
ЗЗД-така определение № 289 / 12.04.2019 год. по гр. д. № 3230/2018 год. на
ВКС, III г. о. и решение № 495 / 25.06.2010 год. по гр. д. № 1669/2009 год., на
ВКС, III г. о.
Сключването на такъв договор между страните не е спорно , както и че
по него е било уговорено възнаграждение в общ размер от 2000 лв.,платимо
на две части от по 1 000 лв.,заплатена от клиента на адвоката сума в размер
на 1000 лв.
Спори се между страните дали клиента е подписал договора от
18.02.2020 год., както и вида и обема на правното съдействие,което адвоката
е следвало да предостави на клиента.По делото е приложено единствено
копие на същия,като и двете страни заявяват че не разполагат с неговия
оригинал. Видно от депозираното от адв.О. Б. обяснение вх.№ 63/30.03.2021
год. до Съвета на Адвокатската колегия-Д. по повод жалба вх.№ 3/11.03.2021
год. на К. К., към същото е бил приложен договора за правна защита и
съдействие от 18.02.2020 год.
С оглед наведените от страните твърдения ,в тежест на ищцата е било
да установи ,че договора между страните е бил с предмет изготвянето от
ответника на касационна жалба до ВКС срещу решение № 19/03.02.2020
год. по в.гр.д.№ 816/2020 год. на Окръжен съд Д. , а в тежест на ответника , че
договора между тях е бил с предмет проучване и анализ на приключил на
две инстанции делбен спор ,респ. възможностите с оглед доктрината и
съдебната практика за подаване на касационна жалба,при наличие на
вероятност ,тя да бъде счетена за основателна.Съгласно разпоредбата на чл.
193 ал. 3 изр. първо ГПК, тежестта за оспорване на частен документ се носи
от страната, която го оспорва, когато документът от външна страна е
подписан от нея и като такъв разполага с формална доказателствена сила по
смисъла на чл. 180 ГПК. Това правило обаче е неприложимо тогава, когато
оригиналът на документа не може да бъде представен от страната, която се
9
позовава на него, по извинителни за нея по смисъла на чл. 165, ал. 1 ГПК
причини. Законово установената с тази норма възможност за тази страна да
установява със свидетелски показания съглашения, в които участва и чиято
допустимост принципно е изключена с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5
ГПК, позволява да се приеме, че при оспорване автентичността на частен
диспозитивен документ, чийто оригинал е загубен или унищожен,
доказателствената тежест да установи съдържащите се в него благоприятни
факти се носи от страната, която се е лишила от него. Основанието за
мълчаливо извършеното от законодателя разместване на установените в чл.
193, ал. 3 ГПК правила за разпределение на доказателствената тежест
произтича от обективната невъзможност за установяване авторството на
подпис чрез графологическо изследване на копие от документа, върху който
подписът е положен. Това е така, тъй като заключението на съдебно-
графологичната експертиза, изследвала не оригинала, а негово копие, винаги
ще е основано на вероятни предположения, но не и на категорична
констатация за авторството на оспорения документ. Съдебно-графологичната
експертиза е единственото доказателствено средство, с което може да се
докаже оспорването на автентичността на документа. При отсъствието на
оригиналния документ обаче оспорващият е в обективна невъзможност да
докаже, че не е негов автор, тъй като копието като обект на изследване не
позволява на графологичната експертиза да изключи евентуално извършена
техническа подправка на подписа върху първообраза чрез откопиране на
истинския му подпис през индиго, чрез прекопиране, както и чрез
многобройни други съвременни способи. Наличието на обективни пречки за
провеждане на пълно и главно доказване на оспорената автентичност на
представения в заверен препис документ подкрепя изложения извод относно
доказателствената тежест, възложена с чл. 165, ал. 1 ГПК върху ползващата се
от него страна при положение, че оригиналът му липсва по причини, които
законът признава за извинителни-така решение № 91/ 01.04.2015 год. на ВКС
по гр. д. № 5960/2014 год., IV г. о.,решение № 223/19.04.2016 год. на ВКС по
т.д.№ 3633/2014 год.,І т.о.
С оглед на тези постановки , заключенията на вещите лица във връзка
с оспорената автентичност на подписа за “ клиент“ в договора за правна
защита и съдействие от 18.02.2020 год. не е следвало да бъдат съобразявани
от първоинстанционния съд във връзка с изводите му за наличие на
10
договорни отношения между страните и техния предмет.
Както бе посочено по-горе, между страните не се спори за сключването
на такъв договор-постигнато съгласие за оказване на правно съдействие
срещу възнаграждение, а предмет на това съдействие ,да е изготвяне на
касационна жалба не е установено от ангажираните от ищцата свидетелски
показания,респ. за предмета на договора не следва да бъдат правени изводи
въз основа на размера на заплатеното възнаграждение.Предметът на това
съдействие се установява от представената от ищцата квитанция от датата на
сключване на договора - 18.02.2020 год.,която е била в нейно държание,т.е.
не е била антидатирана,както се твърди по отношение на останалите писмени
доказателства.От посочения документ и ангажираните по делото от
ответника свидетелски показания се установява,че в предмета на договора не
е включено изготвянето на касационна жалба ,а само проучване и анализ на
материали по дела и правна консултация,което е било и сторено.В този
смисъл ,ответникът-адвокат е изправна страна по договор,който точно е
изпълнил,т.е. не е налице основание да бъде развалян от ищцата-клиент и
съответно да претендира връщане на заплатеното възнаграждение.
Искът по чл.55 ал.1 пр.3-то от ЗЗД,във връзка с чл. 87 ал.2 от ЗЗД е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Този извод обжалваното решение
съдържа,поради което и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК ,въззивният съд го
потвърждава.
Относно отговорността за разноски:
Страните по делото неоснователно претендират да им бъдат заплатени
разноски по делото.С оглед изхода по спора във въззивната инстанция-
неоснователност на подадената жалба,такива не се следват на въззивника К.
Д. К. , а въззиваемата страна О. И. Б. не е представила доказателства за
направа на разноски.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 609/26.07.2023 год. по гр.д.№ 20223230101970
по описа за 2022 година на Районен съд Д.. Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12