Р Е Ш
Е Н И Е
№ 470 / 11.07.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и четвърти юни през две хиляди и
деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1073 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е делбено и е във фазата по уреждане на сметките между съделителите и по
извършване на делбата на допуснатите до такава недвижими имоти.
С влязло в сила решение №
575/18.10.2018 г. по настоящото гр.дело № 1073/2018 г. на ХРС, съдът е допуснал
да се извърши съдебна делба между П.А.П. с ЕГН ********** ***; и С.А.А. с ЕГН
********** ***; на следния техен съсобствен недвижим имот, а именно: поземлен
имот с идентификатор 77195.748.253 по кадастралната карта на гр. Хасково,
одобрена със заповед № РД 18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на
Агенцията по кадастър гр. София, находящ се в гр.Хасково, местност ***** целият
с площ от 1226 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 1342, при съседни имоти с номера: 77195.748.252,
77195.748.617, 77195.748.572, 77195.748.250 и 77195.748.251; ведно с
построената в имота сграда с идентификатор 77195.748.253.1, с преназначение:
вилна сграда еднофамилна на 2 етажа, със застроена площ от 34 кв.м.; при равни
квоти от по ½ идеална част за всяка от двете.
В първото открито съдебно
заседание след допускане на делбата съделителят А. предяви искания за сметки
против съделителят П., допълнително уточнена; както и направи искане по чл.349
ал.2 от ГПК за възлагане на процесния жилищен имот, въз основа на които й
своевременни искания, съдът:
-
прие
за разглеждане в делбеното производство претенция от ответницата А. по чл. 349 ал. 2 от ГПК за възлагане на
делбения имот, както и по реда на чл.353 от ГПК за разпределение на имотите;
-
прие
за съвместно разглеждане в делбения процес на основание чл. 346 от ГПК
претенция по сметки от ответницата А. против ищцата П. за сумата от общо
11 200 лв. /равностойност на 5 600 евро/, с която сума насрещната
страна П. неоснователно се е обогатила за сметка на А. и която сума последната
получила като банков кредит и изцяло вложила в подобрения на делбения имот,
като същата сума тя изплатила на банката през периода на 2014 г.- 2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията 01.04.2019 г.
до окончателното изплащане и направените в тази фаза разноски по делото.
Съделителят А.
твърди, че скоро след закупуване на делбения имот, на нея и на другия
съсобственик – починалият по-късно С.М.П.се наложило да направят множество
подобрения в жилищната сграда, за да бъде пригодена за постоянно жилище.
Сменили плоча, пристроили нова част, състояща се от баня с тоалетна и хол с
кухненски бокс, като такива подобрения били изградени и за двата етажа, сменили
дограма, извършили и редица други подобрения. В двора изградили септична яма и
външна тоалетна над нея. Тъй като не разполагали с налични пари, да поемат
необходимите за подобренията разходи, съделителят А. като длъжник сключила с
банкова институция дългосрочен договор за потребителски заем на 01.07.2008 г.,
със срок на погасяване 10 години, за заемна сума от 10 200 евро като
поръчител по договора бил наследодателят .П.. На 24.10.2008 г. бил сключен нов
договор с № 537-218 2008 за сумата от 1 000 евро и със същия погасителен
срок, с кредитополучател .П. и съдлъжник съделителят А.. Парите от заемите били
изцяло вложени в подобрението на имота. Още след сключването на договорите и
според условията им, съделителят А. започнала със свои средства да погасява
дълга, което продължило до окончателното изплащане през 2018 г. Тези нейни
лични средства били изплатени за погасяване на дълг, сумата от който била
вложена за направата на подобренията в делбения имот, с което тя допринесла за
увеличаване на стойността му, а самата тя обедняла неоснователно за сметка на
обогатяването най – напред на наследодателя, а след смъртта му и на съделителя
П.. Това бил пасив от наследството, който последната следвало да понесе. В
допълнителна молба по делото, в изпълнение указанията на съда, съделителят А.
сочи и следните подобрения, в които била вложена търсената сума: смяна на
ел.инсталация в цялата къща, вътрешна мазилка, шпакловка и боядисване на цялата
къща, смяна на дограма врати и прозорци на къщата и дограма на пристройката,
гипс картон и вата на пристройката, полагане на фаянс в банята и на теракот на
пода в кухнята, салона и банята, полагане на ламинат на всички помещения на
първия етаж, изграждане на външно стълбище към втория етаж на старата къща и
вътрешно стълбище към мазето, подмяна на покрива на съществуващата къща, кофраж
и дървен материал на покрива, подмяна на плочата между втория етаж и тавана –
арматура и бетон, външна тоалетна и септична яма. Посочени са стойности на
материалите на всяко от подобренията, както и че всички те са извършени в
периода септември – декември 2008 г. Преди подобренията изградената в имота
жилищна сграда била с изгорял покрив, без баня и тоалетна, мазилката и боята по
стените били в окаяно състояние и напълно премахнати, ел.инсталацията била в
непригодно за ползване състояние, нямало кухненски бокс, дограмата била
изпочупена и опожарена. За извършването им двамата съсобственици не уведомили
съделителя П.. В открито съдебно заседание съделителят А. се явява лично и с
пълномощник, като поддържа предявената претенция и иска уважаването й изцяло,
като основателна и доказана, като намирала правното си основание в чл.59 от ЗЗД. По категоричен начин по делото се установило, че заемните средства са
вложени изцяло в делбения имот, като липсвали насрещни твърдения, че разходите
за тях са били поети със средства с друг произход. Заемната сума била погасена
изцяло с лични средства на съделителя А. от заплата и от помощ от родителите й.
Същевременно, установило се, че от закупуването на имота до смъртта си
наследодателят .П. почти не е работил.
По отношение на начина
на извършването на делбата, съделителят А. иска да й бъде възложен делбеният
имот, т.к. при откриване на наследството тя е живяла в него и нямала друг
жилищен такъв. Алтернативно се поддържа искане, делбата да се извърши по реда
на чл.353 от ГПК, чрез разпределение и по предложения от вещото лице втори
вариант, като в неин дял се постави тази част, в която се намира жилищната
сграда. Тя нямала друго жилище и процесното било единственото, което
задоволявало жилищните й нужди, а същевременно съделителят П. имала постоянен и
настоящ адрес ***, на твърде отдалечено разстояние. В открито съдебно заседание
съделителят А., лично и чрез пълномощник, поддържа тези си искания, като
оспорва насрещното искане, имотът да се изнесе на публична продан. Целта на
всяка делба била всеки съделител да получи имот в реален дял, при възможност за
това, както било в случая, и за това не се искало съгласие на никой от
съделителите.
Съделителят П. се
представлява от пълномощник в открито съдебно заседание, който оспорва изцяло, както
претенцията по сметки на съделителя А., така и исканите от нея начини за
извършването на делбата. По отношение на първата претенция, възразява, че по
делото останало недоказано, парите от изтегления кредит да са послужили за
подобрения в имота или за самата му покупка. Касаело се за облигационно
отношение, без връзка с делбения имот. Съделителят А. и наследодателят .П.
живеели на съпружески начала, при което некоректно било да се претендира
сумата, послужила за погасяване на кредита на починалия. Недоказан останал
произходът на средствата, послужили за погасяване на заема, по който А.
доброволно приела да е поръчител и солидарен длъжник. В тази връзка не следвало
да се кредитират показанията на посочените от нея свидетели, които се явявали
заинтересовани от изхода на делото. Същевременно установило се, че
наследодателят е работил през определени периоди от време, а не се събрали
доказателства за размера на доходите на А.. Ето защо претенцията по сметки
следвало да се отхвърли изцяло, като на съделителя П. се присъдят разноски за
производството по чл.344 ал.2 от ГПК.
По отношение на
начина на извършването на делбата, съделителят П. иска, делбеният имот да бъде
изнесен на публична продан. Действително, възможно било поделянето му, но
тогава щели да се получат два неравностойни имота, само единият от които с
жилищна сграда. Подялба по този начин можела да се извърши единствено с нейното
съгласие, каквото не било налице. Претенцията по чл.349 ал.2 от ГПК била
неоснователна, т.к. имотът не бил придобит и от двете страни по наследство, а и
чрез сделка. Налице била смесена съсобственост, при която приложението на тази
хипотеза било недопустимо.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, касаещи уреждането на сметките между
съделителите и извършването на съдебната делба - поотделно и в съвкупност,
приема за установено следното:
Делбеният имот е бил
закупен от съделителя А. и от наследодателя .П., въз основа на нотариален акт №
5 том II рег. № 2145 дело № 170/30.04.2008 г. на нотариус с № 125. Не е спорно
по делото, че както към датата на сделката, така и до смъртта на мъжа на
21.12.2017 г., двамата са живеели на съпружески начала, без да сключват
граждански брак помежду си. Не е спорно също така, че след отремонтирането на
имота и до смъртта на наследодателя и двамата са живели в този имот, а след
това А. е продължила да живее там и до настоящия момент. Според представена от
съделителя А. декларация по делото, същата освен ½ ид.ч. от процесния
делбен имот, не притежава друг недвижим имот на територията на страната ни.
Безспорно е още, че съделителят П. ***. Като писмено
доказателство по делото се представи и прие договор за потребителски кредит №
454-218 2008/01.07.2008 г., сключен между „Алфа банк- клон България” АД, офис
Димитровград, и С.М..П., като кредитополучател, и С.А.А. като поръчител. Същият
е за банков кредит за текущи потребителски нужди в размер на 10 200 евро, със
срок на издължаване 120 месеца, обезпечен с първа по ред договорна ипотека
върху делбения имот. Представи се и се прие и договор за потребителски кредит №
537-218 2008/ 24.10.2008 г. сключен между същата банка и .П., като
кредитополучател, и А. като солидарен длъжник. Същият е за банков кредит за
текущи потребителски нужди в размер на 1 000 евро, със срок на издължаване
120 месеца, обезпечен с втора по ред договорна ипотека върху делбения имот.
Съделителят А.
представи по делото множество вноски бележки, издадени от „Алфа банк - клон
България”АД, офис Хасково, всички в полза на С.М..П., по едни и същи клиентски
номер, номер на сметка и описание на сметка, а именно:
-
реф.
№ 050CHDP140360005/05.02.2014 г. за 148,03 евро, представляващи „вн по кр“ от
Снежана Т.;
- реф. № 050CHDP*********/05.03.2014 г. за 148,03 евро, представляващи „вн
по кр“ от Снежана Радинова;
- реф. № 050CHDP*********/01.04.2014 г. за 148,03 евро, представляващи „вн
по кредит“ от Снежана Р.Т.;
- реф. № 050CHDP*********/30.04.2014 г. за 148,03 евро, представляващи „вн
по кр“ от Снежана Т.;
- реф. № 050CHDP*********/02.06.2014 г. за 148,03 евро, представляващи „вн по
кредит“ от Снежана Р.Т.;
- реф. № 050CHDP*********/04.07.2014 г. за 147,73 евро, представляващи „вн
по кредит“ от Снежана Радинова Т.;
- реф. № 050CHDP*********/28.07.2014 г. за 147,88 евро, представляващи „вн
по кредит“ от Снежана Радинова Т.;
- реф. № 050CHDP*********/01.09.2014 г. за 147,88 евро, представляващи „вн
по кредит“ от Снежана Р. Т.;
- реф. № 050CHDP*********/27.03.2015 г. за 147,88 евро, представляващи „вн
по кредит“ от солидарен длъжник;
- реф. № 050CHDP*********/04.05.2015 г. за 147,88 евро, представляващи „вн
по кк“ от С.А.;
- реф. № 050CHDP*********/02.06.2015 г. за 147,88 евро, представляващи „вн
по кр“ от С.А.;
- реф. № 050CHDP*********/31.07.2015 г. за 147,88 евро, представляващи „вн
по кредит“ от поръч. С.А.;
- реф. № 050CHDP*********/01.09.2015 г. за 147,88 евро, представляващи „вн
по кредит“ от съдл. С.А.;
- реф. № 050CHDP*********/05.10.2015 г. за 147,88 евро, представляващи „вн
по кредит“ от С.А. съкред;
- реф. № 050CHDP*********/02.11.2015 г. за 147,88 евро, представляващи „вн
по креди“ от С.А. съкред;
- реф. № 050CHDP*********/30.11.2015 г. за 152,98 евро, представляващи „вн
по кредит от сол.дл.“ от С.А.;
- реф.№ 050CHDP160360043/05.02.2016 г. за 147,88 евро, представляващи „вн по
кредит“ от С.А. съкред.
Съделителят А. представи по делото и множество
платежни документи, издадени от „Юробанк България” АД, всички в полза на П. и
по друга негова банкова сметка, ***:
-
вносна
бележка реф. № 050CHDP160670081/07.03.2016 г. в полза на С.М.П.за 147,92 евро,
представляващи вноска по кредит от С.А. съкред;
-
вносна
бележка реф. № 050CHDP160900004/30.03.2016 г. в полза на С.М.П.за 158,12 евро,
представляващи вноска от С.А.;
- вносна бележка реф. № 050CHDP*********/04.05.2016
г. в полза на С.М.П.за 147,92 евро, представляващи вноска от С.А.;
- бордеро реф. № 5317852/30.05.2016 г. за закупени от нея
147,92 евро, представляващи вноска с обмяна;
- бордеро реф. № 5338275/04.07.2016 г. за закупени от нея
147,92 евро, представляващи вноска с обмяна;
- бордеро реф. № 5319172/21.07.2016 г. за закупени от нея
142,82 евро, представляващи вноска с обмяна;
- бордеро реф. № 5341101/24.08.2016 г. за закупени от нея
147,92 евро, представляващи вноска с обмяна по кредит;
- бордеро реф. № 5302556/03.10.2016 г. за закупени от .П.
147,92 евро, представляващи вноска по кредит от С.А.;
-
бордеро
реф. № 5356549/28.11.2016 г. за закупени от нея 295,84 евро, представляващи
вноска с обмяна;
- бордеро реф. № 5341965/29.03.2017 г. за закупени от нея
153,02 евро, представляващи вноска с обмяна;
- бордеро реф. № 5332936/26.04.2017 г. за закупени от нея
295,84 евро, представляващи вноска с обмяна;
- бордеро реф. № 5338351/28.06.2017 г. за закупени от нея
306,04 евро, представляващи вноска с обмяна;
- бордеро реф. № 5337409/25.07.2017 г. за закупени от нея
306,04 евро, представляващи вноска с обмяна;
- бордеро реф. № 5364261/31.08.2017 г. за закупени от нея
153,02 евро, представляващи вноска с обмяна;
- бордеро реф. № 5310946/04.10.2017 г. за закупени от нея
306,04 евро, представляващи вноска с обмяна;
- бордеро реф. № 5357663/26.10.2017 г. за закупени от нея
153,02 евро, представляващи вноска с обмяна.
Съделителят А. представи по делото и две разписки, издадени от Easy Pay, всички на нейно име като
наредител и за погасяване на кредит, първата в полза на С.М..П., по една и съща
банкова сметка – *** „Юробанк България” АД, а именно:
- № 02000499155530/26.10.2016 г. за вноска по кредит от 290 лева с такса от
3,96 лева; и
-
№
02000657240765/11.11.2017 г. за вноска по кредит от 300 лв. с такса от 4,07 лв.
По делото се изиска
и представи справка за актуалното състояние на трудовите договори на С.М..П.,
изготвена от НАП, видно от която през периода след закупуване на процесния имот
на 30.04.2008 г. и до смъртта си на 21.12.2017 г., той е работил по трудови
правоотношения, в периодите, както следва:
-
30.04.2008
г. – 10.12.2008 г. при „Титан АС“ ЕООД – клон Хасково, като шофьор;
- 12.12.2008 г. – 30.10.2009 г. при „Титан АС“ ЕООД – клон Хасково, като
шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона;
- 02.11.2009 г. – 21.01.2010 г. като шофьор на автобус;
- 18.02.2010 г. – 28.02.2010 г. като общ работник;
- 16.07.2011 г. – 01.04.2012г. като шофьор тежкотоварен автомобил–12 и повече
тона;
- 07.11.2013 г.–12.12.2013 г. като шофьор товарен автомобил /международни
превози/;
- 16.12.2013 г.–23.04.2014 г. като шофьор товарен автомобил /международни
превози/;
- 13.07.2015 г.–25.08.2015 г. като шофьор товарен автомобил /международни
превози/;
- 29.09.2016 г. – 17.02.2017 г. като шофьор тежкотоварен автомобил – и повече
тона.
По искане и на двете
страни, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите
С.Р.Т.и А.В.А., посочени от предявилия претенция по сметки съделител А., и Д.
А. Б. и М. С. К., посочени от съделителя П..
Св. Т. е на 23
години и живее на съпружески начала със сина на съделителя А. – св. А., като и
тримата живеят в делбения имот. Тя заживяла там, когато била на 15 години и
ремонтът бил приключил, като в периода 2014 -2018 г. била редовен студент в
София, но се прибирала. С. и С. теглили заем за къщата, необходим за да се
построи, което знаела от тях двамата, т.к. всеки месец правели вноски. С.
молела св. Т., да внася в банка вноската по кредита, понеже тя била на работа,
а свидетелката била ученичка и това било за доста дълъг период от време, повече
от година. Внасяла сумите по една и съща сметка, която С. й казала и тя й давала
парите, а С. не й давал пари, той не работел, откакто св. Т. живее при тях. С.
работела като шивачка, като й казвала, че парите, които й дава да внася са от
заплатата й. С. била подпомагана с хранителни продукти от родителите си, както
и с пари, когато са строяли къщата. Св. А. е на 27 години и е син на съделителя
А., като заедно с нея от 11 години и с приятелката си св. Т. живеят в делбения
имот. Майка му и С. теглили заем през 2008 г. от 11 000 евро, за да направят
къщата. Къщата била стара и правили плочи, зидове, мебели се купували и
довършителни работи. Заемът изтеглили и двамата, по после С. го плащала,
доколкото знае синът й, а С. не давал пари, защото не работел. Тя работела като
шивачка, но св. А. не знае точните й доходи, не споделяла за финансови
затруднения. Случвало се е майка му да му дава пари 2- 3 пъти, да погасява
кредита с нейни пари, както и на приятелката на св. А. давала около 300 лв.,
т.к. не можела да отсъства от работа. Ремонтът извършили те и на С. роднините,
калеко му и брат му и други, и от двете страни помагали хора - достроявали,
старото го правели ново. Св. А. виждал майка си да дава пари, да се заплатят
материалите, а за С. не помни, дали е давал пари. С. до последно до смъртта си,
живеел с тях.
Св. Б. е на 62
години, чийто шурей е бил наследодателят С. .П., с когото С. живеела на семейни
начала. През 2009 г. те заживели в къща на ул. **** в гр. Х., заедно със сина
на С.. Къщата закупил С. и той платил парите за нея и материали плащал. Той
работел в “Титан”-чистотата, а после като тираджия, после в друга фирма - не
оставал без работа. С. и С. нямали финансови затруднения. Свидетелят му помагал
с пари, по 200 – 300 лв., които не искал да му връща, за последно може би през
2017 г. Състоянието на къщата било лошо, покривът бил запален и увиснал. Св. Б.
лично се заел, да я отремонтира, без пари, като викал сина си и негови приятели
да помагат. Постройката, която направили била обор - изкъртили го, изградили 6
колони, иззидали го, правили плоча, със старата постройка пуснали арматури и хванали
плочата. Оттам вдигнали втория етаж с покрив, направили гипсокартон, замазки,
шпакловки на долния етаж и за Нова година те се преместили там. На другата
година, на горния етаж направили замазка, мазилка, таван, изолация и отвън
също. С. плащал лично строителните материали, а на св. Б. не е плащал. Знае, че
са теглили кредит за къщата, за да я купят. Няколко пъти - 2-3 пъти ходел със
С. до банката да погася заема, през времето когато работел в „Титан“. Възможно
било, той да е давал парите на С., а тя да го плаща, но свидетелят не е знаел
уговорките им за погасяване на кредита. Никой от тях не се оплаквал, че само
единият плаща кредита. С. карал от с. Д. картофи и ги продавал, също дървен
материал и нафта продавал, и от това си докарвал доходи. С. работела като
шивачка и св. Б. не знае, какъв е бил доходът й. М. К., братовчед на свидетеля,
също бил викан да помага без пари. Св. Б. живее в гр. З., като идва в гр.
Хасково 5-7 пъти годишно на гости, а когато строяли къщата стоял с месеци.
Свидетелят не е чувал майките на С. и на С. да са им помагали с пари. Св. К. е
на 52 години, първи братовчед на наследодателя С. .П., като живее в гр. Хасково
и двамата били много близки. Първоначално С. живеел на квартира на ул.
„Банска”, а през 2008 -2009 г. се преместили в купената къща заедно със С. и
нейния син. Когато закупили тази къща, тя била с изгорял покрив и вътре нямало
нищо. Преди да идат да живеят там, я ремонтирали като първо направили покрива.
Св. К. не е помагал, но Д. Б. със сигурност е бил там и може би Н. – брата на
С.. До към 2009-2010 г. С. работел в „Титан“, а след това като тираджия.
Доходите му идвали от това, че бил тираджия, контрабанда на цигари, нафта,
вземана от „Титан“. Взел пари на заем от племенника си от с. Д. 3000 евро и
1000 лева от племенник или братовчед от А. и май още не ги бил върнал. С.
винаги работела като шивачка. Според св. К., всичко по ремонта плащал С.,
защото нямало кой друг, а майсторите всички били негови приятели или роднини.
Материалите със сигурност плащал той. Не споделял със свидетеля, дали и С. е
давала пари и св. К. не е коментирал с нея този въпрос. Не ставало въпрос, че
майката на С. е помагала значително с пари или че са теглили голям заем. Може и
да са теглили, защото С. внасял пари, защото сметката била негова. Казвал на
св. К., че той погасява заема и че по някое време С. плащала вноските по негова
сметка, но не знае дали е плащала с нейни пари. До последно те живели заедно в
къщата.
По делото се назначи
и изслуша и съдебно – техническа експертиза, чиито първоначално и допълнително
заключения съдът приема като компетентно и безпристрастно дадени. Вещото лице е
изчислило най-справедливата пазарна стойност на делбения имот към настоящия
момент, а именно – в размер на общо 37 400 лв. Имотът бил поделяем на два самостоятелни
дяла в предложени два варианта, онагледени със скици, които варианти съдът ще
коментира по-долу в настоящите си мотиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи по основателността на предявените искове:
Относно претенцията по сметки:
На основание чл. 346 ГПК, в
първото заседание след допускане на делбата, сънаследниците могат да предявят
искания за сметки помежду си, които произтичат от съсобствеността. С ППВС
7/1973 г. е прието, че съделителите могат да предявяват искания само за такива
сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата, като е посочено, че
не подлежат на разглеждане искания от съделителите във връзка с личен заем за
закупуване на общата вещ. В съдебната практика се приема, че имуществена
претенция, която касае искания по сметки между съделителите, във връзка със
запазването, съхранението или увеличаването стойността на съсобствената вещ,
подлежи на разглеждане в делбата - решение № 710 от 01.12.2003 г. по гр.дело №
289/2003 г. на ВКС, I г.о.; решение № 140 от 24.03.2011 г. по гр.дело №
373/2010 г. на ВКС, І г.о. Такъв е и настоящият случай. В ППВС е прието
изрично, че в делбеното производство се разглеждат само исканията на
съделителите за сметки помежду им във връзка с общността, т.е. претенциите
следва да се основават на вътрешните отношения между съсобствениците след
възникване на съсобствеността, които са уредени в разпоредбите на чл. 30-33 ЗС,
както и за извършени подобрения в съсобствения имот. В същото изрично е
посочено, че не подлежат на разглеждане в производството за делба искания от
съделителите във връзка с личен заем, както и за заем от един на друг
съделител, за да бъде закупена общата вещ. В хипотезата на това изключение
обаче не попада настоящият случай. Предявената и приета за съвместно
разглеждане в делбеното производство сметна претенция от съделителят А.,
произтича от договор за потребителски кредит от 01.07.2008 г., сключен между
банка и С.М..П., като кредитополучател, и самата нея като поръчител, за сумата
от 10 200 евро, със срок на издължаване 120 месеца; както и от втори договор за
потребителски кредит от 24.10.2008 г., сключен между същата банка и .П., като
кредитополучател, и А. като солидарен длъжник, за сумата в размер на 1000 евро,
със срок на издължаване 120 месеца; като и двата кредита са обезпечени,
съответно с първа и с втора по ред договорна ипотека върху делбения имот.
Претенцията й против наследницата на починалия .П. – съделителят П. е, тя да й
заплати всички заплатени от нея вноски по тези кредити в периода 2014-2018 г. в
размер на 11 200 лв. /равностойност на 5 600 евро/, според
представените за това платежни документи по делото. Тази претенция съдът намира
за частично основателна и доказана. По отношение на първия договор, по който А.
е поръчител, приложение намира чл.141 ал.1 от ЗЗД, според който поръчителят е
солидарно задължен с главния длъжник; а по отношение на втория договор, по
който тя е солидарен длъжник – чл.127 ал.2 от ЗЗД, според който - всеки
солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу
останалите съдлъжници за разликата. За да възникне обратно вземане на солидарен
длъжник срещу останалите съдлъжници, следва поетото при условията на
солидарност парично задължение да бъде заплатено изцяло на кредитора. Какъв е размерът
на частта на всеки от съдлъжниците се определя не от общия дълг, такъв, какъвто
е бил в момента на възникването му, а се припада от платеното за погасяване на
дълга, такъв, какъвто е бил в момента на погасяването /решение № 211/23.07.2012
г. по гр.д. № 177/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 245/29.09.2012 г. по
гр.д. № 178/2012 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. На основание чл.127 ал.1 от ЗЗД,
доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това,
което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Не е спорно
по делото, че и двата кредита са погасени изцяло и в уговорения срок - през
2018 г., след смъртта на кредитополучателя .П.. Предявилата сметни претенции А.
обаче не ангажира доказателства, кои от направените от нея плащания за вноски,
по кой от двата кредита се отнася, респ. кои от представените платежни
документи, касаещи две различни сметки на името на кредитополучателя, кой от
договорите касае. В този смисъл, съдът няма основание, да й присъди всички
търсени суми, респ. да приеме, че всички те са платени само в качеството й на
поръчител, но не и на солидарен длъжник. Негативната последица от
неангажирането на доказателства в тази насока е за страната, за която е била
тежестта за доказването, а именно – за предявилата сметни претенции А..
По категоричен начин по делото се
установи, че получените в заем суми по теглените два кредита са били вложени
именно в ремонта на делбената сграда. Процесният имот е закупен на 30.04.2008
г., договорите за кредит са от 01.07.2008 г. и от 24.10.2008 г., като за Новата
2009 г. година съсобствениците вече са се били настанени, да живеят в него
/св.Б./. При покупката сградата е била след пожар, като се е нуждаела от
съществен основен ремонт, който от вилен имот да я направи в жилищен такъв,
включващ ремонт на покрив, нови плочи, изграждане на баня и тоалетна, на
септична яма и на кухня, нова ел.инсталация, градеж на стени и направа на
колони, измазване, шпакловане и боядисване, направа на изолация, полагане на
плочки, нова дограма от врати и прозорци и пр. От гласните доказателства по
делото се установи, че ремонтните работи са били извършвани преимуществено от
близки и приятели на починалия .П., като за труда им той не е заплащал
средства, като заплащани са били материалите по ремонта. Съдът намира, че
предявилата сметни претенции А. не доказа изцяло твърдението си, че всички
процесни вноски по кредитите се били изплащани изцяло и само с нейни лични
средства. Основният й довод за това е, че през тези периоди съжителстващият с
нея на съпружески начала и съсобственик на имота .П. не бил работил и нямал
доходи. От представената от НАП справка обаче се установи, че през
претендирания период 2014-2018 г., той е бил в трудови правоотношения, за
времето както следва: 01.01. – 23.04.2014 г., 13.07. – 25.08.2015 г. и
29.09.2016 г. – 17.02.2017 г. Вноските по кредитите, правени през тези периоди
от време, няма основание да се приеме, че са били единствено с лични средства
на А.. В тази им част, съдът не кредитира показанията на посочените от нея свидетели,
които са неин син и съжителстващата с него на съпружески начала в делбения имот
жена, като заинтересовани от изхода на делото. Същевременно изнесеното от тях,
че .П. никога не е работил, което налагало А. изцяло със свои лични средства за
погася заемите, не се покрепя от данните по
представената от НАП справка. Съдът не кредитира и показанията на
посочените от майката на .П. – съделителят П. – свидетели, че приживе
починалият винаги разполагал с доходи и бил трайно трудово зает. Преди всичко
показанията им не могат да бъдат отнесени конкретно към процесния период от
време от 2014 г. до смъртта му през декеври 2017 г. Така съдът не приема за
безспорно установено соченото от тях, че именно през този период от време .П. е
имал доходи и от контрабанда на цигари от работата си като международен шофьор,
от продажба на нафта от работата си при «Титан», от продажба на картофи и
дървен материал, както и от взети от него заеми от негови роднини. В тази
връзка, съдът приема, че в сочения период .П. е разполагал единствено с доходи
от трудови правоотношения и то през посочени три времеви периода.
Предвид изложените съображения,
предявената претенция по сметки се явява доказана в своето основание, що се
отнася до следните вноски, оставащи извън периодите, в които кредитополучателят
.П. е бил в трудови правоотношения, а именно:
- реф. № 050CHDP*********/02.06.2014 г. за 148,03 евро,
- реф. № 050CHDP*********/04.07.2014 г. за 147,73 евро,
- реф. № 050CHDP*********/28.07.2014 г. за 147,88 евро,
- реф. № 050CHDP*********/01.09.2014 г. за 147,88 евро,
- реф. № 050CHDP*********/27.03.2015 г. за 147,88 евро,
- реф. № 050CHDP*********/04.05.2015 г. за 147,88 евро,
- реф. № 050CHDP*********/02.06.2015 г. за 147,88 евро,
- реф. № 050CHDP*********/01.09.2015 г. за 147,88 евро,
- реф. № 050CHDP*********/05.10.2015 г. за 147,88 евро,
- реф. № 050CHDP*********/02.11.2015 г. за 147,88 евро,
- реф. № 050CHDP*********/30.11.2015 г. за 152,98 евро,
- реф.№ 050CHDP160360043/05.02.2016 г. за 147,88 евро,
-
вносна
бележка реф. № 050CHDP160670081/07.03.2016 г. 147,92 евро,
-
вносна
бележка реф. № 050CHDP160900004/30.03.2016 г. за 158,12 евро,
- вносна бележка реф. № 050CHDP*********/04.05.2016
г. за 147,92 евро,
- бордеро реф. № 5317852/30.05.2016 г. за 147,92 евро,
- бордеро реф. № 5338275/04.07.2016 г. за 147,92 евро,
- бордеро реф. № 5319172/21.07.2016 г. за 142,82 евро,
- бордеро реф. № 5341101/24.08.2016 г. за 147,92 евро,
- бордеро реф. № 5341965/29.03.2017 г. за 153,02 евро,
- бордеро реф. № 5332936/26.04.2017 г. за 295,84 евро,
- бордеро реф. № 5338351/28.06.2017 г. за 306,04 евро,
- бордеро реф. № 5337409/25.07.2017 г. за 306,04 евро,
- бордеро реф. № 5364261/31.08.2017 г. за 153,02 евро,
- бордеро реф. № 5310946/04.10.2017 г. за 306,04 евро,
- бордеро реф. № 5357663/26.10.2017 г. за 153,02 евро, и
-
№
02000657240765/11.11.2017 г. за 300 лв.;
или общо – 4 493,22 евро и 300 лева,
равностойни на 8 786,88 лева и 300 лева, всичко общо – 9 086,88 лева.
Що се отнася до размера, в който следва да бъде уважена сметната претенция,
съдът взема предвид гореизложените мотиви по приложението на чл.141 ал.1 и на
чл.127 ал.2 от ЗЗД, при липса на ангажирани доказателства, коя от описаните
вноски, кой от двата кредита е погасявала. Ето защо и с правомощието си за
преценка по чл.162 от ГПК, съдът приема, че съделителят П. следва да бъде
осъдена за заплати на съделителя А. половината от горепосочената обща сума, а
именно – сумата от 4 543,44 лева, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на претенцията 01.04.2019 г. до окончателното изплащане, като искът
за разликата до пълния предявен размер от 11 200 лв. за периода 2014 -2018
г., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Съдът достига до следните правни изводи относно начина,
по който следва да се извърши делбата на процесните недвижими имоти:
Възлагателната
претенция на съделителя А. е заявена в законоустановения за това срок по чл.349 ал.4 изр. І от ГПК, предвид на
което е допустими, но разгледана по същество се явява неоснователна.
Претенцията й се основава на чл.349 ал.2 от ГПК. Фактическият
състав на тази норма поставя четири кумулативни предпоставки, за да се извърши
възлагане на имота по този способ: съсобственият имот да е жилище,
съсобствеността да е възникнала по наследяване, наследникът да е живял в
жилището при откриване на наследството и да не притежава друг жилищен имот към
момента на извършване на делбата. Наличието на тези предпоставки в случая не се
установи. Това е така, доколкото съсобствеността върху имота е възникнала,
както в резултат на наследяване по отношение на съделителя П., така и в
резултат на покупко-продажба по отношение на съделителя А.. Следователно налице
е комбинирана /смесена/ съсобственост, възникнала в резултат на повече от един
юридически факт. В тази връзка последователната и непротиворечива съдебната
практика, и разясненията, дадени в т. 8 на ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. №
1/2004 г. на ОСГК на ВКС, са, че при нито една от хипотезите на смесена
съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288 ал.3 от ГПК
/отм./, респ. чл.349
ал.2 от ГПК. Ето защо възлагателната претенция на съделителя А. е
неоснователна. Същевременно неоснователно е и искането на съделителя П., имотът
да се изнесе на публична продан. Основен принцип при извършване на делбата според чл. 69 ал. 2 от ЗН е, всеки
съделител да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно, а в случая
това е възможно, според заключенията на назначената по делото съдебно-
техническа експертиза. Ето защо, съдът намира, че делбата в случая
следва да се извърши по реда на чл.353 от ГПК - чрез
разпределение. Макар
тегленето на жребий, когато се съставя, предявява и обявява за окончателен
проект за разделителен протокол, да е принципен метод за разпределението на
делбените имоти – в случая това се оказва невъзможно и много неудобно. Дяловете
на съделителите са равни, предвид еднаквите квоти, при които е допусната
делбата; но новобразуваните имоти от вещото лице не са равностойни помежду си,
доколкото единият от тях включва жилищна сграда, а другият не. Ето защо в
случая съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно и много
неудобно, при което и на основание чл.353 от ГПК съдът следва да
разпредели делбените имоти между съделителите. При това разпределение по
възможност всеки от съделителите следва да получи реален дял, като се спазва
принципът на равноправие на всички страни в производството. При разпределяне на
имотите в натура, следва да се съобрази тяхната стойност и частите на
съделителите, като се избегнат големи парични уравнения на дяловете. Съдът намира, че
предвид гореизложените принципи на извършване на делбата по реда на чл.353 от ГПК, същата следва да се извърши, чрез разпределението на
нообразуваните имоти от вещото лице и поставянето им в дялове на всеки от
съделителите поотделно. За извършването на делбата, съдът взема предвид
допълнителното заключение на експертизата и предложения с него втори вариант,
изпратено за становище по чл.201 ал.1 от ЗУТ, одобрено от гл.архитект на Община
Хасково, видно от негово становище с вх.рег. № 10081/30.05.2019 г. В становището
изрично е посочено, че с този вариант на подялба не се саздава недопустимо по
закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи, не се
създават УПИ с лице и повърхност под минимално установените в чл.19 от ЗУТ и с
недопустим характер и начин на застрояване. В дял на съделителя А. следва да се
постави новообразуваният имот, в който попада жилищната сграда. Това е така,
т.к. от покупката на имота през 2008 г., след смъртта на другия съсобственик в
края на 2017 г. и до момента, тя продължава да живее в това жилище, което е
било основно ремонтирано и пригодено от вилен имот в жилищен такъв от двамата
съсобственика.Тя не разполага и с какъвто и да било друг имот, според
представена от нея и неоспорена декларация на нейно име. Същевременно,
съделителят П. е на 78 години, живуща ***, което не е спорно, а и се установи
от гласните доказателства по делото. Тя не предяви възлагателни претенции към
жилищната сграда, а поиска изнасянето на имота на публична продан, респ. няма
интерес в неин дял да се постави частта от имот със сградата. Не се представиха
и доказателства за това дали тя притежава и други имоти, освен процесния.
Предвид изложените съображения:
- в дял на съделителя А. следва да се постави следният имот: новообразуван
поземлен имот 77195.748.253-1 с площ от 500 кв.м. и лице на север от 17,65 м,
при съседни имоти с номера: 77195.748.252, 77195.748.617, новообразуван
77195.748.253-2, 77195.748.250 и 77195.748.251;образуван от допуснатия до делба
имот; ведно с построената в него сграда с идентификатор 77195.748.253.1, с
преназначение: вилна сграда еднофамилна на 2 етажа, със застроена площ от 34
кв.м. - така както е показано на скицата – проект на л.128 от делото, която да
се счита неразделна част от настоящото решение; на обща стойност от 27 807
лв.;
- в дял на съделителя П. следвада се постави следния имот: новообразуван
поземлен имот 77195.748.253-2 с площ от 726 кв.м. и лица на два пътя - на север
от 25,16 м и на изток от 26,54 м; при съседни имоти с номера: новообразуван
77195.748.253-1, 77195.748.617, 77195.748.572 и 7195.748.250; образуван от
допуснатия до делба имот - така както е показано на скицата – проект на л.128
от делото, която да се счита неразделна част от настоящото решение; на обща стойност
от 9 593 лв.; като
- за уравнение на дяловете съделителят А. следва да бъде осъдена да заплати
на съделителя П. сумата от 9 107 лв.; ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното
изплащане
Относно деловодните разноските:
Предвид особения
характер на производството по съдебна делба, в което всяка страна е
едновременно и ищец, и ответник, и съгласно чл. 355 от ГПК – страните заплащат
разноските, съобразно стойността на дяловете си, което се отнася за държавните
такси и другите деловодни разноски, а разноските за адвокатски хонорар се
понасят от страните така както са ги направили; като разноски по реда на чл.78
от ГПК се дължат само по присъединените за разглеждане искове във втората фаза
на производството. Така с оглед стойността на дяловете на всеки от съделителите
от допуснатите до делба недвижими имоти – от по 18 700 лв., всеки от тях
следва да бъде осъден, да заплати по сметка на ХРС държавни такси от по 748 лв.
за всеки от двамата, както и в случаи на служебно издаване на изпълнителни
листове за събирането им – и държавни такси от по 5 лв. за всеки.
Съобразно уважената
част от претенцията по сметки, съделителят П. следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на ХРС и държавна такса от 181,74 лв.
Съобразно
отхвърлената част от претенцията по сметки, съделителят А. следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на ХРС и държавна такса от 266,26 лв.
Съделителят А.
следва да бъде осъдена да заплати на съделителя П. и сумата от 180 лв.,
представляваща направени от нея разходи за вещо лице по претенцията й по чл.344
ал.2 от ГПК, разгледана и уважена от съда с решението по допускането на
делбата.
В полза на
съделителя А. не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение,
във връзка с уважената част на претенцията й по сметки. Това е така, доколкото
по делото липсват данни, каква част от общо уговорения и заплатен адвокатски
хонорар на пълномощника й се отнася за тази й претенция. Не е представен и
списък на разноските.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.А.П. с ЕГН ********** ***; ДА ЗАПЛАТИ на С.А.А. с ЕГН
********** ***; сумата от 4 543,44
лева, представляваща половината от заплатените от А. погасителни вноски по
договор за потребителски кредит № 454-218 2008/01.07.2008 г., сключен между
„Алфа банк- клон България” АД, офис Димитровград, и С.М..П., като
кредитополучател, и А. като поръчител; и по договор за потребителски кредит №
537-218 2008/24.10.2008 г. сключен между същата банка и .П., като
кредитополучател, и А. като солидарен длъжник; които вноски са направени в
периода 02.06.2014 г. – 11.11.2017 г.; ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 01.04.2019 г.
до окончателното изплащане; като искът за разликата до пълния предявен размер
от 11 200 лв. за периода 2014 -2018 г.; ОТХВЪРЛЯ.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на П.А.П. с ЕГН ********** следния имот: новообразуван поземлен имот
77195.748.253-2 с площ от 726 кв.м. и лица на два пътя - на север от
25,16 м и на изток от 26,54 м; при съседни имоти с номера: новообразуван
77195.748.253-1, 77195.748.617, 77195.748.572 и 7195.748.250;
образуван от допуснатия до делба
поземлен имот с идентификатор 77195.748.253 по кадастралната карта на гр.
Хасково, одобрена със заповед № РД 18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния
директор на Агенцията по кадастър гр. София, находящ се в гр.Хасково, местност
**** целият с площ от 1226 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 1342, при съседни имоти с номера:
77195.748.252, 77195.748.617, 77195.748.572, 77195.748.250 и 77195.748.251;
така както е показано на скицата – проект на л.128 от делото, която да се
счита неразделна част от настоящото решение.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С.А.А. с ЕГН ********** следния имот: новообразуван поземлен имот
77195.748.253-1 с площ от 500 кв.м. и лице на север от 17,65 м; при
съседни имоти с номера: 77195.748.252, 77195.748.617, новообразуван 77195.748.253-2,
77195.748.250 и 77195.748.251;
образуван от допуснатия до делба
поземлен имот с идентификатор 77195.748.253 по кадастралната карта на гр.
Хасково, одобрена със заповед № РД 18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния
директор на Агенцията по кадастър гр. София, находящ се в гр.Хасково, местност
***** целият с площ от 1226 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 1342, при съседни имоти с номера:
77195.748.252, 77195.748.617, 77195.748.572, 77195.748.250 и 77195.748.251;
ведно с построената в него сграда
с идентификатор 77195.748.253.1, с преназначение: вилна сграда
еднофамилна на 2 етажа, със застроена площ от 34 кв.м.;
така както е показано на скицата – проект на л.128 от делото, която да се
счита неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА С.А.А. с ЕГН **********
ДА
ЗАПЛАТИ на П.А.П. с ЕГН ********** сумата от 9 107 лева, представляваща
сума за уравнение на дяловете; ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на решението
в сила до окончателното изплащане; както и сумата от 180 лева за деловодни разноски по претенцията по чл.344 ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА П.А.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 748 лева, както и държавна такса в размер на 181,74 лева; както и в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист за събирането им – и държавна такса от 5 лева.
ОСЪЖДА С.А.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на РС-Хасково държавна такса в размер на 748
лева, както и държавна такса в размер на 266,26 лева; както и в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист за събирането им – и държавна такса от 5 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от съобщението и връчването му на страните.
СЪДИЯ :/ П/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:М.Б