Решение по дело №7/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              /20.02.2020 год., град Варна

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

секретар: Анна Д.

прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова

кАНД № 7 по описа на съда за 2020 година,

за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Дарек” ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя В.С.чрез пълномощника му адв.М.Д. – Д. ***, против Решение №2006/07.11.2019г по НАХД №3298/2019г на ВРС, 44с-в, с което е потвърдено издаденото от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна НП №397132-F399686/14.01.2019г и наложената на дружеството Имуществена санкция в размер на 500лв. на осн.чл.179 от ЗДДС. Касаторът чрез гл.ю.к. Христина Александрова релевира основанието на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63 ал.1 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като сочи, че ВРС е пропуснал до обсъди посочено от тях съществено процесуално нарушение (ненадлежно спиране на АНП), и е направил формално и необосновано заключение за липса на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН в случая. Изложени са мотивирани съображения в подкрепа на всяко от възраженията им, въз основа на които се претендира отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание представител не се явява.

Касационният ответник ТД на НАП-Варна е депозирал писмени бележки чрез ст.ю.к.Румяна Георгиева, със становище за неоснователност на касационната жалба и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Касационната инстанция намира, че жалбата е неоснователна.

 

При повторното разглеждане на въззивната жалба на „Дарек” ЕООД след връщането й от състав на АС – Варна, анализирайки събраните до момента релевантни гласни и писмени доказателства, предходният съдебен състав приел за установено от фактическа страна, че на 04.07.3028г св.Мая Панайотова – инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, извършила проверка в данъчната сметк ана „Дарек” ЕООД и установила, че дружеството не е подало СД по ЗДДС за д.п.01.05.2018г- 31.05.2018г в срок до 16.06.2018г. За констатираното нарушение, квалифицирано по чл.125 ал.5 от ЗДДС, длъжностното лице съставила АУАН против дружеството на 13.08.2018г. АУАН бил съставен в хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, и връчен на 29.11.2018г чрез пълномощник на дружеството Светлан Бонев. При предявяването му и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не постъпили. Въз основа на акта било издадено и НП от 17.01.2019г, с което АНО възприел изцяло както фактическите констатации на актосъставителя, така и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.179 ал.1 от ЗДДС наложил на „Дарек” ЕООД Имуществена санкция от 500лв.

При така установената фактология, принципно безспорна между страните, въззивният съд приел за установено от правна страна, че актът и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените за това срокове, че АУАН е надлежно предявен по реда на чл.43 ал.1 от ЗАНН, че НП съдържа минимално изискуемите за редовността му от формална страна реквизити по чл.57 от ЗАНН, вкл. индивидуализация на нарушението в степен, позволяваща на наказаното лице да го разбере и да организира защитата си против него, а в производството по издаването му не са били допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания. Съдът приел, че нарушението е безспорно доказано (в тази връзка се позовал и на факта, че СД по ЗДДС за периода изобщо не била подадена от задълженото лице), обективно съставомерно и правилно квалифицирано, и за него е с НП е наложена санкция в специалния минимум от 500лв, а случаят не следва да бъде квалифициран като маловажен, с оглед на което потвърдил НП.

Настоящата касационна инстанция счита така достигнатите от предходната правни изводи за доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях в хипотезата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията на дружеството-касатор са неоснователни. Първото от тях визира липсата на щателно издирване по см.чл.43 ал.5 от ЗАНН, с твърдение, че поради това в случая не е налице надлежно спиране на АНП. Този довод е неотносим към настоящия казус, в който АНП изобщо не е било спирано. Както е посочил и ВРС, АУАН е съставен на 13.08.2018г неприсъствено в хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, което е изрично отразено в него, след което е надлежно предявен на представляващ дружеството на 29.11.2018г, а НП е издадено на 17.01.2019г, т.е. в рамките на 6-месечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. При тази фактология се налага извод, че при съставянето и предявяването на АУАН, и при издаването на НП не е допуснато никакво процесуално нарушение, още по-малко такова, което да е ограничило или по какъвто и да е начин осеутило правото на защита на санкционираното дружество.

Неоснователно е и искането за прилагане на чл.28 от ЗАНН в този казус. В тази връзка е нужно да се подчертае, че излагането на мотиви в НП защо АНО не счита конкретния случай за маловажен, не е сред задължителните реквизити по чл.57 от ЗАНН, поради което отсъствието на такива не повлиява негативно законосъобразността на постановлението.

От друга страна макар да твърдят, че случаят е маловажен, касаторите сочат само едно, изключително според тях смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно - че през д.п.м.05.2018г не се извършвали дейност, не са реализирали приходи и СД е нулева, т.е. не са настъпили никакви последици за фиска. В тази насока следва да бъде посочено, че с разпоредбата на чл.125 ал.4 от ЗДДС законодателят е предвидил изрично, че СД по ал.1 се подава и в случаите, когато не е осъществявана дейност, не са реализирани приходи и резултатът за деклариране е нулев, т.е. задължението за деклариране не отпада единствено поради този факт, а случаите, в които се подават нулеви декларации, не са нито единични, нито изолирани, поради което и настоящият казус не представлява изключение, а е типичен случай на нарушение от този вид, което не се различава от обикновените нарушения по чл.125 ал.5 от ЗДДС. Липсата на вредни последици за фиска в този случай произтича от формалния характер на нарушението, поради което не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство. Твърденията, че пропускът за деклариране се дължал на обективни причини (изтекъл срок на електронния подпис на управителя), както и че в него нямало умисъл, също са неотносими към казуса – конкретните действия/бездействия и субективното отношение на управителя към изпълнението на задължението на дружеството са ирелевантни при ангажиране на обективната безвиновна отговорност на ЮЛ.

От гореизложеното следва, че в случая не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък само едно, но изключително такова по легалната дефиниция на чл.93 т.9 от НК, които да дадат основание за квалифициране на конкретното нарушение като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. В заключение следва да бъде посочено, че според настоящия състав единственото смекчаващо отговорността обстоятелство е фактът, че нарушението е първо по вида си (с оглед липсата на ангажирани доказателства за противното), което е отчетено при определяне размера на имуществената санкция в специалния минимум по административнонаказателната разпоредба.

В идентичен смисъл обосновано, правилно и законосъобразно се е произнесъл и ВРС с проверяваното си решение, което не е обременено със сочения от касаторите порок. Други такива, обосноваващи отмяна или ревизия на проверявания съдебен акт, не бяха установени и в кръга на служебно дължимата проверка по чл.218 ал.2 от АПК, което налага отхвърляне на неоснователната жалба против законосъобразния съдебен акт.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в размер на 100лв. на осн.чл.78 от ГПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното и съобразно компетенциите си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съд

 

 

Р       Е        Ш         И :

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2006/07.11.2019г по НАХД №3298/2019г на ВРС, 44 с-в, с което е потвърдено издаденото от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна НП №397132-F399686/14.01.2019г и наложената на „Дарек” ЕООД – Варна, ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на 500лв. на осн.чл.179 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „Дарек” ЕООД – Варна, ЕИК *********, да заплати в полза на ТД на НАП-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ : 1.                           2.