РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Монтана, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Г.а
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500078 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260439/15.12.2021година., постановено по гр. д. №
2382/2020година Монтанския районен съд предявения от „Д.З.“ АД гр.* иск
срещу Агенция „П.И.“гр.* с правно основание чл.410,ал.2 от КЗ във връзка с
чл.49 във вр. с чл.45,ал.1 от ЗЗД за сумата от 295.06лева от която 226,21лева
главница представляваща платено застрахователно обезщетение по опис
заключение за вреди на МПС №*от 21.03.2016година относно настъпило на
18.03.2016година при което лт.а. * с рег.№*, собственост на Л.Р.-А-К ЕООД,
управляван от Д.С. С.-И. от необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно за движение и нанесени материални щети по застраховка Бизнес
Каско, полица №*от 24.03.2015година и 68.85лева мораторна лихва върху
главница , ведно със законната лихва върху главницата считано от
29.10.2019година до окончателното изплащане е отхвърлен като
неоснователен.Със същото решение са присъдени направените в процеса
съдебни разноски.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
1
въззивна жалба от „Д.З.“ АД гр.* с оплаквания за незаконосъобразност. В
същата са изложени доводи,че обжалваното решение е постановено в
противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на действащото
законодателство, не кореспондира със събраните по делото доказателства,
същото е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че съдът
неправилно е формирал изводи единствено на база уведомление за настъпило
застрахователно събитие, както и на заключението на вещото лице по
назначената съдебно – автотехническа експертиза. Излага съображения, че в
първоинстанционното производство са събрани достатъчно непротиворечиви
доказателства, които да изясняват механизма на ПТП и наличието на
причинна връзка между настъпилото ПТП и описаните вреди. Предвид това
твърди, че е възникнало право на застрахователя да се суброгира в правата на
увредения и да предявява регресна претенция спрямо Агенция "П.И.. Отправя
искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго,
с което да се уважи изцяло предявения иск.Претендира разноски за
първоинстанционното и въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмени отговор от
Агенция „П.И.“ с подробно изложени доводи за нейната неоснователност .
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
виззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства и постъпилите писмени становища и при спазване
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното:
За да постанови атакавунато решение РС Монтана е приел , че в
резултат на несигнализирана и необезопасена дупка на пътно платно, част от
републиканска пътна мрежа е настъпило ПТП с реализирана повреда в
автомобил за който е налице сключена валидна застраховка , за което е
изплатено обезщетение и застрахователя е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата, за което са изпълнени
особените изисквания на закона.Незаконосъобразно обаче МРС е приел, че в
хода на производството не е установено мястото на настъпилото ПТП, както и
поради различията за увреждане и поправените впоследствие вреди не може
да се направи извод за основателност на иска.Така направените окончателни
изводи на първоинстанционния съд са незаконосъобразни и не
коренспондират с доказателствата по делото и допълнително събраните
2
такива пред въззивната инстанция.
От събраните по делото доказателства действително са установява, че
на 18.03.2016година на третокласен път 112 между с.*и с.* е настъпило ПТП
при което т.а.“*“ с рег.№*, собственост на „Л.Р.А- К.“ ЕООД, управлявано от
Д.С. С.-И. попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно
за движение, в резултат на което са причинени материални вреди-спукана
гума, изкривена джанта и счупен тас на управлявания от нея автомобил.Така
настъпилите вреди са оценени и оотстранени за което е издадена и фактура от
09.05.2022година за сумата от 211,21лева.За настъпилото ПТП е съставено
Удостоверение *-*от 21.03.2016година.
Тъй като за увреденото МПС т.а.* е налице застрахователна полица
„Бизнес Каско“ №*и въз основа на предявена претенция и образувана
застрахователна преписка „Д.З.“ АД е изплатило за увредения и възстановен
автомобил сумата от 211,21лева по представена фактура с ликвидационен акт
№*от 16.05.2016година.
Горната фактическа обстановка се потвърди по несъмнен начин от
съобраните пред настоящата инстанция писмени и гласни доказателства, а
именно показанията на св.Д.С., която е управлявала процесния потърпевш
автомобил.Същата е категоричана, че на мястото на пътя е имало поредици от
дупки, а процесната е била по-дълбока и е било невъзможно избягването й
при разминаване с автомобили в платното за насрещно движение.
От заключението на вещото лице Р.Д. изпълнило съответната
съдебно-автотехническа експертиза пред настоящата инстанция, което МОС
възприема като обективно и компетентно дадено се установява, че тъй като
гумите са безкамерни, при удара същите така се деформирани, че е била
необходима подманата им с нови.Същото е категорично, че получените вреди
са получени при удар на колело в препятствие на пътното платно за
движение.При дупките на горния износващ слой има остри зъбове, които
деформират джантиге, режат платовете на гумата, чупят тасове.При по-
голяма неравност може да се стигне и до повече повреди по ходовата част и
кормилното управление.
Установи се , че застрахователят е бил надлежно уведомен за
настъпилото застрахователно събитие, образувал е щета и извършена оценка
на вредите по автомобила, които възлизали на 211.29лева. С предовно
3
нареждане за кредитен превод от 18.05.2016 г. застрахователят е заплатил
горната сума на застрахованото лице в резултат на което се е суброгирал в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите по смисъла на чл.
410 от КЗ.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, републиканските
пътища са изключителна държавна собственост. Съгласно разпоредбата на
чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция
"П.И", която е юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити /чл. 2, ал. 1 от Правилник за структурата, дейността и организацията
на работа на Агенция "П.И. "/. Съгласно разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 от ЗП
Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" поддържа републиканските
пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и
опазването на околната среда, както и осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
Поддържането на пътищата съгл. т. 14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване
на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване,
охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата.
Освен това разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП изисква лицата, които
стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с необходимата маркировка
и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така,
че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на
околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни
средства.
В разпоредбата на § 1, т. 19 от ППЗДвП се сочи, че "препятствие на
пътя" е нарушаване цялостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението. С оглед собствеността на пътя, цитираните изисквания следва да
се осигурят от Агенция "П.И" чрез съответните длъжностни лица.
Окръжен съд Монтана намира за неоснователни направените от
въззивника възражения във връзка с доказаността на застрахователното
събитие. По въпроса за липсата на съставен протокол за ПТП следва да се
съобрази регламентацията в Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите
4
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд. В чл. 6, т. 4 от наредбата е
предвидено, че не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не
се съставят документи при ПТП с настъпили повреди на МПС, които не са
причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да
се придвижи на собствен ход. При процесното ПТП е участвал само
увреденият автомобил, като от събраните по делото доказателства се
установява, че се е придвижил на собствен ход, с оглед на което не е налице
визираното в посочената разпоредба изключение. Следователно не е било
необходимо местопроизшествието да се посети от органите на МВР и да се
състави протокол.
В Общите условия на застраховка "Бизнес каско" е предвиден ред за
уведомяване и доказване на настъпило застрахователно събитие, който е
изпълнен.От изготвената и приета по делото пред първата инстанция , а така
също и в настояща съдебно –автотехническа експертиза става ясно, че
процесните увреждания по автомобила са в причинно-следствена връзка с
механизма на описоното ПТП, както и че стойността на щетите вследствие
това ПТП е в размер на 211.29 лв.
Съвкупният анализ на доказателствата налага извода, че механизмът
на ПТП е установен, като описаните повреди в заключението на Съдебно
автотехническата експертиза се намират в причинно – следствена връзка с
процесното произшествие. В тази връзка ответната страна в производството
не е ангажирала доказателства, опровергаващи наличието на необезопасено
препятствие на пътното платно в посочения участък от републиканската
пътна мрежа.
Като последица от бездействието на Агенция "П.И" по изпълнение на
законовите му задължения за управление, поддържане и ремонт на
републиканските пътища и осигуряване на безопасно движение по тях, е
настъпило настоящото произшествие. Установиха се и елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, предвид което въззивникът
следва да репарира действително причинените вреди, които са последица от
произшествието, настъпило на 18.03.2016 г.
5
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането с плащането
на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да
упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50
от Закона за задълженията и договорите - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
По делото безспорно с установено, че Агенция "П.И" е стопанин на
пътя – изключителна държавна собственст, на който е настъпило процесното
ПТП, предвид разпоредбите на чл. 2 от Закона за държавната собственост във
вр. с чл. 8, ал. 2 и чл. 30 от Закона за пътищата. Съгласно чл. 30, ал. 1 от
Закона за пътищата, Агенцията следва да поддържа, ремонтира и осигурява
възможността за ползването по предназначение на републиканските пътища.
В настоящия случай, по делото се установява, че това законово
задължение не е изпълнено от страна на ответната Агенция "П.И", което е
довело до необезопасяване и неотстраняване на препятствието по пътя. Наред
с това по делото липсват както твърдения от ответника, така и данни да е
налице обезопасяване на процесната неравност, и липсата на обозначаването
й като препятствие със съответния за това пътен знак, указващ на водачите за
начина, по който следва да я избегнат, така че да бъде отстранена
възможността да настъпи поради това препятствие процесното автомобилно
произшествие, довело до причиняване на имуществени щети на минаващия по
пътя лек автомобил.
Предвид това в случая отговорността на ответната Агенция като
стопанин на процесния републикански път следва да се ангажира, на
основание чл. 50 от ЗЗД.
С оглед направените фактически и правни констатации, настоящият
въззивен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 410, ал. 1, т. 2 от
КЗ за ангажиране на регресната отговорност на ответника – Агенция "П.И“.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и като такова,
следва да бъде отменено, като се уважи исковата претенция за главница в
размер на 211.29лева.
По отношение на претендираната лихва за забава, съдът намира, че
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
6
задължението не е определен, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора. От представеното известие за доставяне е видно, че
ответната Агенция "П.И" е получила регресната покана на 17.06.2016 г., с
даден седмодневен срок за доброволно изпълнение или считано от
25.06.2016година ответникът е изпаднал в забава.Изчислена с омощта на
електронен калкулатол претенцията за мораторна лива в размер на 68.85лева
е изцяло основателна.
По изложените съображения, предявеният акцесорен иск относно
вземането за мораторна лихва, следва да бъде уважен в претендирания
размер.С оглед изхода делото ответникът следва да възстанови на ищеца
разноските за двете инстанции в размер на 770лева от които 100лева за
образуване на делото, 200лева депозит за допусната авттехническа експертиза
в първата инстанция, 50лева такса за въззивна жалба, 200лева за повторна
експертиза , 20 лева депозит за свидетел и 200лева юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
При този анализ на доказателствата по делото, МОС намира жалбата
за основателна и като такава я уважава, като отменя атакуваното решение до
размера на изплатеното обезщетение , претендираната мораторна лихва и в
частта за разноските.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260439/15.12.2021година., постановено по гр.
д. № 2382/2020година по описа на Монтанския районен съд в частта, в която
е отхвърлена исковата претенция над размера от 211.29лева главница ,
претендираната мораторна лихва в размер на 68.85лева и разноски по делото
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "П.И", ЕИК*, с адрес: гр. * *, бул. "*" № *,
представлявана от Л.Л., ДА ЗАПЛАТИ на "Д.З." АД, ЕИК*, седалище и
адрес на управление: гр. *, бул. "*" № *, сумата от 211.29 лв. /ДВЕСТА И
ЕДИНАДЕСЕТ ЛЕВА И ДВАДЕСТ И ДЕВЕТ СТОТИНКИ /, представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета с № *и
застрахователна полица с № *при застрахователя за случило се на 18.03.2016
г. на път 112 между селата С.* и с.* увреждане на лт.а. * с рег.№*,
собственост на Л.Р.-А-К ЕООД, управляван от Д.С. С.-И. от необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно за движение и нанесени материални
7
щети , ведно със законната лихва считано от 29.10.2019 г. за изплащане на
вземането, както и сумата от 68,85/ шейсет и осем лева и осемдесет и пет
стотинки- мораторна лихва за периода 25.06.2016 г. - 29.10.2019 г, и
770лева разноски за двете инстанции, като потвърждава решението в
останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8