Решение по дело №45/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл. 145 и сл. от АПК, и е образувано по повод жалбата на И. Н. Я. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Несебър, [улица], против Заповед № 23-0769-001258 от 19.12.2023 г., издадена от В. Н. С. на длъжност полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка- изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон. В нея се сочи, че НП № 387/11.06.2009 г. не е влязло в сила и с оглед на това не са налице установените в закона материалноправни предпоставки. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка.

Ответникът- полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя преписката по издаване на оспорения акт, като в съпроводителното писмо заявява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е депозирана от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

С оспорената Заповед № 23-0769-001258 от 19.12.2023 г. е отнето на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя И. Н. Я., поради отнемане на всички контролни точки. В заповедта се сочи, че контролните точки са отнети с влезли в сила наказателни постановления, както следва: 1) с НП № 163 от 28.01.2008 г.- 16 контролни точки; 2) с НП № 387 от 11.06.2009 г.- 11 контролни точки; 3) с НП № 5922 от 21.07.2008 г.- 12 контролни точки; 4) с НП № 5321 от 20.12.2010 г.- 8 контролни точки.

От приложената в преписката справка- картон на водача се установява, че жалбоподателят Янев е придобил правоспособност да управлява МПС, считано от 28.09.1995 г., когато е издадено на същия свидетелство за управление на МПС № 3948330. Към 01.01.2000 г. същият има 39 контролни точки. В справката е отбелязано, че след тази дата са издадени описаните в обжалваната заповед наказателни постановления № 163 от 28.01.2008 г., № 387 от 11.06.2009 г., № 5922 от 21.07.2008 г. и № 5321 от 20.12.2010 г. В преписката са приложени посочените наказателни постановления, ведно с разписки за връчване на същите, с изключение на НП № 387 от 11.06.2009 г., с което са отнети 11 контролни точки, съдържащо отбелязване за връчване по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, овластен с т. 1.8 на Заповед № 5636/10.10.2023 г. на директора на ОДМВР- Бургас (на л. 29 от делото), в обема на правомощията му. Издадена е в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактически и правни основания за издаването и, изложени в съобразителната и част и в приложената справка.

Изземването на свидетелството за управление на МПС е принудителна административна мярка с преустановителен характер и се налага с цел да бъде преустановено управлението на моторно превозно средство от водач без правоспособност. Предпоставка за изземване на свидетелството по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП е неизпълнението от страна на водача на задължението му по чл. 157, ал. 4 от същия закон да върне свидетелството в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, след отнемане на всички контролни точки.

В приложимите нормативни актове- Наредба №І-139/16.09.2002 г. (отм.) и Наредба №Із-1959 от 27.12.2007 г. е предвиден максимален брой от 39 контролни точки, като се сочи, че същите могат да се отнемат с влязло в сила наказателно постановление, при извършване на определени нарушения. Според чл. 64 от ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.

Като фактическо основание за издаване на оспорената заповед се сочи отнемането на всички контролни точки на жалбоподателя Янев с издадени общо четири наказателни постановления. Същите съдържат отбелязване „влязло в сила“, но доколкото фактическите основания за прилагане на принудителната административна мярка се оспорват от жалбоподателя, те следва да бъдат установени от административния орган с допустимите доказателствени средства. Това процесуално задължение не е изпълнено от последния. Върху приложеното наказателно постановление № 387 от 11.06.2009 г., е отразено връчване по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Според цитираната разпоредба, когато нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита връчено от деня на отбелязването. Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН съдържа една правна фикция, като приравнява правните последици на невръчване на наказателното постановление с тези на личното му връчване на адресата. Тъй като фикционната норма е изключителна- представлява отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗНА, нейното тълкуване е само ограничително. За да е осъществен фактическият състав на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, е необходимо да са налице посочените в нормата предпоставки- нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен. В конкретния случай не са налице данни нарушителят да е търсен за надлежно връчване на наказателното постановление в съответствие с изискванията на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, нито такива той да е променил адреса си, а и отбелязаният върху наказателните постановления адрес е идентичен с посочения в жалбата, по която е образувано настоящото производство. При тези данни не би могло да се приеме, че са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и следователно, доколкото не е връчено, посоченото наказателно постановление не е влязло в сила към момента на издаване на заповедта за изземване на свидетелството за управление. С останалите три наказателни постановления, посочени в съобразителната част на заповедта, са отнети общо 36 контролни точки, поради което същите не могат да обосноват извода на административния орган, че жалбоподателят е загубил правоспособността си да управлява МПС и следва да върне свидетелството си за управление. Доколкото не е изпълнен фактическият състав на приложимата разпоредба, оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал.1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото, възлизащи на 610 лева, от които 10 лева- заплатена държавна такса за производството и 600 лева- заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските следва да бъдат възложени върху юридическото лице, в чиято структура е органът, издал акта, доколкото последният, макар да разполага с административна правосубектност за участие в съдебното производство, не може да бъде носител на задължение с облигационен характер, каквото е задължението за разноски, поради липса на гражданска правосубектност.

Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 23-0769-001258 от 19.12.2023 г., издадена от В. Н. С. на длъжност полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас.

ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на И. Н. Я. с [ЕГН] сумата от 610.00 (шестстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.