Решение по дело №34/2020 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 30 март 2020 г.)
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20205150200034
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                                      Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Момчилград, 04.03.2020г.

                           В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

             Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено на 21.02.2020 година в състав;

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СУНАЙ  ОСМАН,

 

 при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 34/ 2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

  

            Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на И.Л.М. с ЕГН- **********,***, против Наказателно постановление № 19- 1300- 001382/ 03.01.2020г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП на жалбоподателят е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 500 лева, както и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца,  и са му били отнети 10 контролни точки, за допуснато нарушение на чл.5 ал.3  т.1 от ЗДвП.

            В своята жалба, жалбодателят изразява недоволството си от процесното наказателно постановление, като заявява, че не е извършил нарушението, и при съставянето на АУАН и издаването на НП били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН. Иска отмяна на наказателното постановление.

            В съдебно заседание– жалбоподателят не се явява лично и се представлява от адв.Л.****, който поддържа жалбата, и развива допълнителни съображения в тази насока.

            Административно-наказващият орган, в своето писмено становище оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение, като предлага постановлението да бъде потвърдено. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            На 25.12.2019г. св.Е.Н.- автоконтрольор при ОДМВР- Кърджали, сектор „Пътна полиция“, в присъствието на свидетелите М. Ч. и Р.Д., е съставил АУАН серия  GA Д № 120573, против жалбоподателят, за това, че на 25.12.2019г. в 13,00 часа в гр.Джебел, кв.“****, като водач на личният лек автомобил „****“ с ДК № ****ВК, след употреба на алкохол. Бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”,  който е отчел 0,68 промила на хиляда- на водача е бил връчен и талон за мед.изследване /с посочен номер и 7 бр.холограмни стикери с посочени номера/.

            В акта е посочено, че това съставлява нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

            Актът е бил връчен на жалбоподателя срещу собственоръчен подпис на 25.12.2019г., и последният е посочил, че няма възражение по него.

            По делото се установи, че в издаденият на жалбоподателят талон за изследване  от 25.12.2019г. от 14,00 часа, е отразен резултатът от направеното със техническо средство изследване за употреба на алкохол, и той е 0,68 промила, като провереното лице е записало изрично, че не приема показанията на техническото средство, и е избрал да бъзе изследван за употреба на алкохол  с медицинско, химическо или химико-токсикологично изследване. От протокол за мед.изследване е видно, че от жалбоподателят е била взета кръвна проба на 25.12.2019г. в 14,55 часа.

            По делото са приложени 2 броя Протоколи за химическо или химико-токсикологично изследване, както следва; 1/ № 221/27.12.2019г. от 11,20 часа, като в заключението е посочено, че в изследваните на жалбоподателят кръвни проби е установено наличие на етилов алкохол в концентрация 0,59 %.;  2/ 13/ 21.01.2020г. от 13,45 часа, като в заключението е посочено, че в изследваните на жалбоподателят кръвни проби е установено наличие на етилов алкохол в концентрация 0,59 %.;

            Въз основа на посоченият по-горе акт, е издадено Наказателно постановление № 19- 1300- 001382/ 03.01.2020г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП на жалбоподателят е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 500 лева, както и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца,  и са му били отнети 10 контролни точки, за допуснато нарушение на чл.5 ал.3  т.1 от ЗДвП- в което е описана горната фактическа обстановка, а именно; че последният, като водач на МПС-  за това, че на 25.12.2019г. в 13,00 часа в гр.Джебел, кв.“****, като водач на лек автомобил „**** **“ с ДК № ****ВК,  при извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”,  се установило, че управлява МПС  след употреба на алкохол в концентрация 0,68 промила. От протокол за химическа или токсикологично изследване № 221/27.12.2019г. наличието на алкохол в кръвта е 0,59 %. Промила

            Не е установена датата на връчване на НП- като АНО не е ангажирал доказателства в тази насока, поради и което съдът приема, че жалбата е подадена в срок.

            Въз основа на АУАН, и констатациите по него, АНО е издал два броя ЗПАМ /с посочените номера от 26.12.2019г./ с които са постановени административни мерки по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП /временно отнемане  на свидетелството за управление на МПС/ и по чл.177 т.2 б.б“ ЗДвП /прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 месеца/- като били иззети СУМПС, контролен талон, и рег.номера на автомобила. Тези актове са връчени на жалбоподателят на 27.12.2019г.

            По делото като свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелят по съставянето на акта /Е.Н. и Р.Д./, които в своите показания потвърждават описаната в АУАН фактическа обстановка- жалбоподателят на посочената по-горе дата и място е управлявал л.а. „****“, като е бил спрян за проверка и изпробван с техн. Средство за употреба на алкохол- показанията на апарата са били 0,68 %.            Гореописаната фактическа обстановка се установява със събраните по делото доказателства- приложените към делото АУАН,  НП, 2 бр. ЗПАМ, талон за изследване, протокол за изследване, 2 бр. заключения, 5 бр.стикери /ксерокопия/, показания на актосъставител и на свидетел по акта. Приложена е и справка от КАТ при ОДП- Кърджали , от която е видно, че жалбоподателят е водач на МПС, и като такъв е допускали други нарушения по ЗДвП.

            Съдът, като съобрази горните доказателства и разпоредбите на ЗДвП, намира, че атакуваното Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, но при грубо нарушаване на административно-производствените правила.

Видно от представеният по делото екземпляр на АУАН, връчен на жалбоподателят в деня на съставянето му, същият съставлява компютърно попълнен документ, а не бланка, която да се попълва на ръка с химикал или машинописно. От този акт се установява, че по него са извършвани дописвания със химикал, и то на съществени елементи от административното нарушение /а цитираното нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП може да се извърши само от водач на конкретно посочено МПС със неговите индивидуализиращи белези- вид, марка, модел, рег. Номер и други/. 

Видно от съдържанието на АУАН серия  GA Д № 120573, същият е  съставен против жалбоподателят, за това, че на 25.12.2019г. в 13,00 часа в гр.Джебел, кв.“****, /като водач на личният лек автомобил „****“ с ДК № ****ВК/, след употреба на алкохол. Бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”,  който е отчел 0,68 промила на хиляда- на водача е бил връчен и талон за мед.изследване /с посочен номер и 7 бр.холограмни стикери с посочени номера/. Дописването със химикал е именно на словосъчетанието/като водач на личният лек автомобил „****“ с ДК № ****ВК/, за което не е сигурно дали не е направено след издаването на акта, и за което жалбоподателят няма данни по делото да е уведомен. Освен това не е посочено длъжностното лице, което е сторило това дописване, не е отразена датата на която това е извършена поправката върху акта, и дали и кога жалбоподателят е уведомен за нея. Поправката се изразява в дописване на съществени елементи от административното нарушение, и които следва да бъдат известни на всяко лице, което е привлечено към административно-наказателна отговорност още със образуването на самото производство-а то се образува със съставянето на акта за установяване на адм.нарушение.

 Констатираното недопустимо поправяне на АУАН дава основание на съда да счита, че   при получаване на документите, жалбоподателят не е бил уведомен за направените дописвания в горният смисъла.  Съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, а и липсват и писмени доказателства, от които да е видно дали АУАН е предявен на жалбоподателя след извършване на поправката, за  да се запознае с нея и да направи възражения съгласно чл. 44 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, съдът приема извършените поправки в АУАН за съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на административно-наказателното производство от наказващият орган, което прави и обжалваното НП незаконосъобразно, водещо до отмяната му. Поправки и дописвания, без да има изрично 
отбелязване на причината, която е наложила това и без те са
станали известни на лицето, което е адресат на акта е недопустимо, защото по този начин се засяга правото на защита на това лице.
С издаденият АУАН се слага началото на административно-наказателното производство, поради което същият следва да е написан ясно и да не съдържа съмнения, в която и да е част.  Дописаните допълнително вид, марка и рег.номер на управляваното от жалбоподателят МПС се явяват част от съдържанието на нарушението, и в този смисъл и от акта, по смисъла на чл.42т.2 от ЗАНН, поради което поправянето им, представлява съществено процесуално нарушение, довело до накърняване правото на защита на лицето, адресат на същият.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че в конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, съгласно която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая се касае за извършена поправка върху АУАН, която е извършена без знанието на жалбоподателя /а по делото не е установено това да е сторено в негово присъствие/, и без да е посочено от кого, а не просто за грешка, която е санирана с НП в какъвто смисъл е посочената по-горе разпоредба.

Административно-наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му,  както в основния в тази насока закон /ЗАНН/, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях.  Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол.  

Във всеки конкретен случай, когато държавните органи искат да ангажират административно- наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, както и с ответното му наказание.  Точното прилагане на този обективен критерий за наказание, съответстващо на извършеното административното нарушение е от огромно значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право.

 Тъй като се касае за съществени нарушения, допуснати от административнонаказващия орган, довели до нарушаване на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Ето защо настоящият съд намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

 

Водим от горното, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И:

 

             ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19- 1300- 001382/ 03.01.2020г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП на И.Л.М. с ЕГН- **********,***, е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 500 лева, както и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца,  и са му били отнети 10 контролни точки, за допуснато нарушение на чл.5 ал.3  т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд-Кърджали в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.                                                                     

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: