О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2465 Година 11.08.2020 Град
С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На единадесети август Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 1865 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен
отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е
редовна, а предявените с нея искове по чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД - допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените от страните писмени документи.
Следва
да се уважи искането на ищеца и му се даде възможност, най-късно в насроченото
за разглеждане на делото съдебно заседание да води две лица, които съдът да
допусне и разпита в същото заседание в качеството на свидетели, за установяване
на посочените в исковата му молба обстоятелства, които са относими
към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и е допустимо да
се установяват с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК.
Следва
да се уважи и искането на ответника и му се даде възможност, най-късно в
насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да води две лица, които
съдът да допусне и разпита в същото заседание в качеството на свидетели, за
установяване на посочените в отговора му обстоятелства, които са относими към предмета на делото, необходими за правилното
му решаване и е допустимо да се установяват с такива доказателства съгласно чл.
164 ГПК.
Следва
да се уважи и искането на ищеца и назначи по делото комплексна съдебно
медицинско-психологическа експертиза, която да отговори на поставените от него
въпроси към същата в исковата му молба, както и на въпросите: 1). претърпял ли
е ищецът в пряка причинна връзка от процесната
трудова злополука - телесни увреждания и какви (поотделно и общо); 2).
предприето ли е лечение на същите, кога, от кого и какво, както и с каква
продължителност; 3). претърпял ли е ищецът в пряка причинна връзка от тези
телесни увреждания и/или лечението им - болки и страдания, какви, с каква
продължителност и с какъв интензитет; 4). продължава ли ищецът да търпи болки и
страдания, и с какъв интензитет, респективно проведеното му лечение дало ли е
резултат и какви са перспективите в бъдеще за здравословното му състояние; за
отговор на които въпроси, съдът не разполага със специални знания в областта на
медицината (чл. 195, ал. 1 ГПК). Тъй като ищецът е освободен от внасянето на
разноски за изготвяне на същата експертиза (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК),
разноските за същата следва да се поемат първоначално от сумите, предвидени в
бюджета на съда (чл. 83, ал. 3 ГПК).
Следва
да се уважи и искането на ответника и назначи по делото съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на поставените
от същия въпроси към същата в отговора, за отговор на които съдът не разполага
със специални знания (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се
определи депозит и З.ължи поискалият назначаването й
ответник да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Въпреки
неоснователните доводи за противното на пълномощника на ответника в отговора, с
оглед характера на делото, следва да се уважи искането на ищеца и З.ължи ответника да представи цялото му ЛТД (чл.
190 ГПК).
Доколкото
официалните документи и удостоверения се представят от страните, следва да се
уважат частично исканията на ответника по чл. 186 ГПК и му се издадат съдебни
удостоверения, които да му послужат пред ТП на НОИ С. и С. за снабдяването му с
посочените в отговора преписи и материали, след представяне преди това от
ответника на дължимата се издаване на тези удостоверения държавна такса (чл.
186 ГПК).
Следва
да се даде възможност на ответника, най-късно в съдебно заседание да направи
искането си за З.ължаване на посоченото в отговора му
трето неучастващо в делото лице О. „Д.“ З. да представени посочените в същия
отговор документи, в изискуемата се от чл. 192 ГПК форма – с писмена молба, с
препис за това трето лице, в която да са посочени точно документите, които се
иска от съда да го З.ължи да представи, едва след
което в същото заседание съдът ще се произнесе по това му искане.
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се
призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и
проекта на съда за доклад на делото. На ищеца следва да изпрати и препис от
отговора на ответника с приложенията към него. За насроченото съдебно заседание
следва да се призоват и вещите лица за изготвяне на комплексната експертиза, а
определеното да изготви САТЕ вещо лице - след внасяне от ответника на
определения от съда депозит за изготвянето й. Страните следва да се напътят към
спогодба чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора (чл.
140, ал. 3 ГПК).
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им
разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно
за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно
удовлетворяване на претенциите по собствена воля, като освен това при спогодба
се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца права, са посочени
в исковата му молба и се изразяват по същество в това, че в ответното дружество
постъпил на работа на 01.08.2008 г. По силата на трудов договор, сключен
помежду им, изпълнявал длъжността „-", втора категория на труд. На
08.09.2017 г. в 16.30 часа приключил работа и тръгнал да се прибира по
обичайния път от работното си място до основното си местоживеене ***. Връщайки
се от работа, управлявал мотоциклет марка „-", модел „-“ с рег. № - и се
движил по път III - 5031 в посока от - към -, двете в област С.. В същото време
и по същия път - в участъка пред него, се била образувала колона от спрели
автомобили - в лентата за движение в посока към -, като причината за това била
провеждана колоездачна обиколка, което наложило затваряне на пътен участък.
Последен в колоната от спрели автомобили бил лек автомобил марка „-",
модел „-" с рег. № -, управляван от водача С.И.С.. Въпреки наличието на
колона от спрели пред него автомобили и без да положи достатъчно усилия, за да
се убеди дали З. него не се движели други моторни превозни средства, Стоянов
предприел маневра завой на ляво, с цел да заобиколи
спрелите пред него автомобили и да се придвижил в по-предна позиция, като за
целта навлязъл в лентата за насрещно движение. В този момент, излизайки от
десен завой, без да предполага за предприетата от лек автомобил марка „-",
модел „-“ с рег. № - маневра, застигнал последния и се блъснал в него, в зоната
на З.ния ляв стоп. Опитал се да направи всичко
възможно да предотврати ПТП, като З.ействал
спирачната система на мотоциклета и намалил скоростта, но въпреки това ударът бил
факт. Веднага след като управляваният от ищеца мотоциклет контактувал с лекия
автомобил, загубил устойчивост, мотоциклетът паднал на пътното платно, а с него
и ищецът. От удара на тялото му в пътната настилка получил множество
травматични увреждания. Незабавно, след процесната
злополука, бил транспортиран в У. - С., където го настанили в КАИЛ, понеже имал
вътрешен кръвоизлив в десния долен дял на белия дроб. Причината за кръвоизливът
била, че едно от счупените ребра било наранило белия му дроб. Първата вечер му
подавали изкуствено кислород. Също така още с приемането му в лечебното
заведение му поставили и екстензия на лявобедрена кост. Имал деформация, оток, костни крепитации в областта на ляв долен крайник в горната трета
към ТБС, както и в областта на десен горен крайник към гривнената
става; болки и костни крепитации в областта на дясна
гръдна половина; болки в лумбалния отдел и прешлени.
Седем дни по-късно го преместили в - „Клиника ортопедия и травматология"
на същата болница. Там, под интубационна анестезия му
била извършена операция на левия долен крайник за наместването на установените
две фрактури. Операцията била извършена чрез открито наместване с вътрешна фиксация, фемур. Фрагментите от
костите били репонирани и се синтезирали с -. Няколко
дни след това, на 21.09.2017 г., под - анестезия му била извършена операция на
десния горен крайник за открито наместване на получената фрактура посредством
вътрешна фиксация, радиус и улна,
била направена и вътрешна фиксация чрез плака с
винтове. Болничното му лечение продължило до 29.09.2017 г., на която дата бил
изписан от лечебното заведение. Лекарите му предписали щадящ двигателен режим,
ходене с помощни средства, без да натоварва оперирания долен крайник, както и
сваляне на К-иглата от ръката 30 дни след операцията. Към момента на
изписването му от Клиниката по ортопедия и травматология не бил в състояние по
никакъв начин да става от леглото, дори не можел да стои седнал. Лекарите опитали
веднъж, но успял да седне на леглото съвсем за кратко, след което му прилошало
и наново легнал. Намирал се в пълна невъзможност за самостоятелна походка. При
изписването му от ортопедията му бил предписан корсет за лечение на фрактурите
на гръбначните прешлени. Корсета носил до началото на месец януари 2018 г.
Всичко това наложило на 29.09.2017 г. да постъпи за лечение в Отделение по физикална и рехабилитационна
медицина при У. - С.. След проведена рехабилитационна
програма и медикаментозна терапия на 06.10.2017 г. бил изписан от отделението вертикализиран до стоеж с патерици и помощ, но не можел да
ходи и затова го изписали на инвалидна количка. Въпреки болничния престой, след
изписването му продължавал да бъде с болезнени и ограничени движения. Около две
седмици след изписването му продължил да лежи на легло, като самостоятелно не
можел да движи крайниците си и снагата. На 30.10.2017 г. постъпил в - при У. - С.,
където му била направена нова операция за отстраняване на поставената му К-игла
от горния му десен крайник. Към момента на въпросната операция все още се
придвижвал с инвалидната количка. След тази операция отново се прибрал за
домашно лечение. Първите му опити да се придвижва с помощта на патерици били
към средата на месец ноември 2017 г. Трудно сядал, ставал и лягал, като
основните трудности идвали от факта, че имал счупен долен и горен крайник,
което затруднявало и ползването на патерици. Фрактурите на гръбначните (лумбални) прешлени също създавали огромни затруднения за
движението му, включително за лягането и ставането. Намирал се във фактическа
невъзможност сам да обслужва и най-елементарните си физиологични нужди. Това му
състояние наложило през цялото време да има придружител, каквито функции
изпълнявали съпругата му Н.М.М. и негов съсед А.Д.Т..
Бил изцяло зависим от трети лица и имал нужда от постоянни грижи. Близо шест
месеца след злополуката - на 27.02.2018 г. отново постъпил в - - при У. - С.,
където му била направена нова операция за отстраняване на част от поставените
винтове, закрепващи остеосинтезния материал. Като
целта на хирургичната манипулация била да се коригира захващането на остеосинтезния материал към тазобедрената става с оглед
по-доброто зарастване на счупването. На 02.03.2018 г. бил изписан от болницата,
като възстановяването му продължило още 3 месеца. Повече от 7 месеца се
придвижвал с помощни средства - патерици, които оставил едва през месец април
2018 г., като и след това продължил постоянно да ползва една патерица, тъй като
счупване в лявата тазобедрена става го боляло постоянно и му създавало
трудности при придвижването му. За времето от 08.09.2017 г. до 04.06.2018 г.
ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност. През целия период на
възстановяване се наложило многократно да посещава лекари специалисти -
ортопеди, с цел да му бъдат извършвани контролни прегледи, както и да приема
медикаментозна терапия. Продължителното лечение и социалната изолация довело до
влошаване на емоционалното му състояние. Изпитвал тъга и му било болно, че не можел
да контактува с хората, включително и от най-близкото му обкръжение. Въпреки че
от момента на увреждането минало много време, продължавал да изпитва тежест,
болки и слабост в местата на счупванията. Продължавал
да изпитва и душевни болки, тъй като все още тежко преживявал случилото се. При
настъпилата на 08.09.2017 г. трудова злополука получил телесни увреждания,
изразяващи се в контузия на гръдния кош - контузия на десния лоб на белия дроб
с малък излив, счупване на три ребра в дясно,
счупване на десния трансверзален израстък на 10-ти
гръден прешлен, счупване на лумбалните (поясни) прешлени
LI - L5, счупване на лявата тазобедрена става и счупване на дясната китка. Общият
размер на претърпените от ищеца неимуществени вреди съобразно критериите за
справедливост оценявал на 80 000 лева. Вследствие на трудовата злополука, настъпила
на 08.09.2017 г., освен неимуществени вреди претърпял и имуществени такива,
изразяващи се в разходи за лечението му от получените травматични увреждания.
Заплатените суми били, както следва: заплащане на бедрен пирон - FI - NAIL
10X370 мм, трохантерен винт 9x110 мм, заключващ винт
6.5/10x100 и заключващ винт 4.8x52 мм - всичко на обща стойност 1 680 лева; заплащане
на консуматив за остеосинтеза - на стойност 1560 лева
и заплатени потребителски такси - в общ размер на 75.40 лева. Общият размер на
претърпените от ищеца имуществени вреди бил в размер на 3 315.40 лева. Въз
основа на подадена от работодателя му декларация вх. № 122/13.09.2017 г. и след
направено разследване, с разпореждане № 122/25.09.2017 г. на инж. И. А. -
главен инспектор по осигуряването при Териториално поделение на НОИ - С.,
декларираната злополука, довела до описаните по-горе увреждания, била приета за
„трудова злополука“ по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО - „Трудова е и злополуката,
станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отИ.е или при връщане от работното място до: 1. основното
място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен
характер“. З.ължението на работодателя за обезвреда възниквало независимо кой бил виновен за увреждането.
Това З.ължение не било форма на гражданска
(имуществена) отговорност, а била обективна и безвиновна
отговорност, свързана с установяване на причинна връзка между увреждането при
злополуката и изпълнението на трудовите З.ължения на
пострадалия въз основа на съществуващо трудовоправно
отношение между тях. Работодателят отговарял за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
инвалидност или смърт на работника или служителя, независимо дали имало вина за
настъпването им. Тази отговорност имала обективен и безвиновен
характер. При разглеждането на споровете по чл. 200 КТ за съда съществувало З.ължението само да установи наличие на трудовоправни
отношения между страните, наличие на трудова злополука или професионално
заболяване, а въпросът в резултат на какво се било стигнало до трудовата
злополука, респ. налице ли били виновни действия или бездействия от съответни
длъжностни лица от предприятието - работодател, както и причинна връзка между
последните и трудовата злополука, не представлявало З.ължителен
елемент от състава на отговорността пред пострадалия работник. Трудова
злополука били травматичните увреждания или смърт, станали през време и във
връзка или по повод на извършената работа, т.е. такива, които се намирали в
причинна връзка с трудовата дейност на пострадалия работник и били обусловили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Трудова била и злополуката, станала с осигурен по време на обичайния път при отИ.е или при връщане от работното място до основното място
на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер,
както било в настоящия случай. Предвид изложеното били налице кумулативно
предвидените в чл. 200, ал. 1 КТ предпоставки за възникване на имуществена
отговорност на работодателя, а именно: наличие на трудово правоотношение между
ищеца и ответника; наличие на трудова злополука, довела като резултат до
временна неработоспособност на служителя, от която последният претърпял
имуществени и неимуществени вреди.
Искането
да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лева за обезщетение
по чл. 200 КТ за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания
и душевни болки и страдания, и сумата от 3315.40 лева за обезщетение по чл. 200 КТ за имуществени вреди – разходи за лечение и възстановяване, причинени в
резултат на трудова злополука на 08.09.2017 г., установена с разпореждане № 122/25.09.2017
г. на ТП на НОИ С., и законна лихва върху тези суми, считано от 08.09.2017 г.
до изплащането им, както и разноските по делото.
Правната
квалификация на предявените от ищеца искове за обезвреда
– нормата на чл. 200 КТ, а на предявените искове за законна лихва – нормата на
чл. 86 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че оспорвал исковете по
чл. 200 КТ изцяло, по основание и размер, като същите били недоказани и
неоснователни. Моли съда, след като се запознаел с фактическите му твърдения и
представени доказателства, да постановял решение, с което да отхвърлел изцяло,
като недоказани и неоснователни, тези предявени от ищеца искове, а в случай, че
счетял, че не били налице основания за цялостното им отхвърляне, размерът на претендираното обезщетение бил необосновано висок и
несъответстващ на съдебната практика и принципа на справедливостта, и моли,
след приложение на чл. 200, ал. 4 КТ, да бъдел намален размера на обезщетение
за имуществени вреди с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите; моли да се определи разумно
обезщетение за неимуществени вреди в съответствие със съдебната практика и
принципа на справедливост; да се приложи чл. 201, ал. 2 КТ и отговорността на ответника
за неимуществени и имуществени вреди да бъдела допълнително намалена в
съответствие със степента на допринасянето на вредоносния резултат от страна на
работника. Моли съда при постановявайки решението да имал предвид и следните
съображения: С изключение на фактите, които изрично признавал, оспорвала като
неистински всички фактически твърдения на ищеца, направени в исковата молба. Ищецът
бил бивш работник в дружеството, който бил пострадал в пътно-транспортно
произшествие на 08.09.2017 г. на път III - 5031 в отсечката между - и -, област
С.. Ответникът бил -, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията
с ЕИК -, със седалище и адрес на управление в Р.Б., Област С., община Г., гр. Г.
-. Дружеството се представлявало от И. М.Ц., в качеството си на -. Пострадалият
работник Д.М. работил по трудово правоотношение с ответника по силата на трудов
договор, сключен на 31.07.2008 г., заедно с всички негови допълнения и
изменения на длъжност „-“, втора категория на труд, с код по НКПД 3131 3014. На
12.08.2019 г. работодателят отправил предложение, което работникът безусловно
приел, за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 331 КТ срещу
обезщетение. Трудовият договор се считал за прекратен от 13.08.2019 г. В деня
на инцидента по случая било образувано досъдебно производство № 1228-зм-
265/2017 г. по описа на ОД на МВР - С. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, предл. второ във вр. с
чл. 343, ал. 1 предл. трето НК. Както било установено
в хода на досъдебното производство (виж представеното с исковата молба постановление
за прекратяване на досъдебно производство № 1228 ЗМ 265/2017 г. от 27.03.2020 г.
като доказателство № 2 по описа на исковата молба), на 08.09.2017 г., след
приключване на работното време, ищецът тръгнал с личния си мотоциклет марка „-“,
модел -, с регистрационен номер -, към -, където живеел към момента. В 17.15 ч.
непосредствено преди - на път ІІІ-5031, по посока на град С., поради неспазване
на необходимата дистанция, се ударил в спряно пътно превозно средство от
образувана колона пътно транспортни средства, спрени за пропускане на колона от
колоездачи, а именно - лек автомобил марка „-“, модел „-“ с рег. № -,
управляван от С.И.С.. И. Р.С., колега на ищеца, пристигнал на
местопроизшествието в 17.20 ч., като веднага оказал помощ на колегата си и
уведомил работодателя като позвънил на мениджър сигурност Ф.С. и началник на
химическата водочистка Н.К.. След минути на мястото
на инцидента пристигнали представителите на работодателя: мениджър „ЗБУТ“ Д.И.,
директор „-“ Т.Б. и Д.Б. - охрана. Непосредствено след настъпването на
инцидента на място в 17.30 ч. бил съставен констативен протокол за пътно
транспортното произшествие от И. Т. Х., дежурен по ПТП в сектор Пътна полиция
при ОД на МВР гр. С.. Същият бил представен по делото с исковата молба като доказателство
№ 1 - констативен протокол за ПТП, съставен на 08.09.2017 г., рег. № 1228р -
10399/11.09.2017 г. В 17.30 ч. от И. Х., дежурен по ПТП в сектор ПП при ОД на
МВР гр. С.. От протокола било видно, че причина за катастрофата била
неспазването на необходимата дистанция от страна на Д.М. и сблъскването му с
предната си част на МПС-то „-“ в спрялото пътно превозно средство „-“,
собственост на С.С., последното от образувалата се
колона от спрели МПС-та, поради пропускане на колоездачна обиколка. Вследствие
на злополуката ищецът получил травми, представляващи средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 НК. На
27.03.2020 г. Г. М. - районен прокурор на Районна прокуратура - С. издал
постановление за прекратяване на досъдебното производство по изричното искане
на пострадалия Д.М., изразено по време на разпит на 05.03.2020 г. на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК. Постановлението за прекратяване било представено по делото с исковата
молба като доказателство № 2. От установените във връзка със събитието
обстоятелства се налагал изводът, че злополуката била причинена по вина на С.С. и съпричинена от работника,
който нарушил Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като не спазил
необходимата дистанция при движение по пътя. На 12.09.2017 г. работодателят
надлежно заявил за настъпилата с ищеца злополука пред ТП на НОИ - С., като
представил документи във връзка с проведеното от него разследване на случая - доказателство
№ 4-О: заявление изх. № MG-NІІ-010/12.09.2017 г., ведно с приложенията относно
проведеното разследване. Въз основа на декларация за трудова злополука,
подадена от дружеството с вх. № 122 от 13.09.2017 г. на НОИ, било извършено
разследване от НОИ, завършило с разпореждане № 122 от 25.09.2017 г. на инж. И. А.
- главен инспектор по осигуряването при Териториално поделение на НОИ - С.,
според което декларираната злополука се приела за „трудова злополука“ по
смисъла на чл. 55, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (KCO). Същите
документи били представени по делото с исковата молба като доказателство № 3 и
4 по описа на същата. При проведеното от НОИ по реда на чл. 60 КСО разследване
се приело, че било налице специфично действие, извършено от пострадалия и
свързания с това материален фактор: „поради неспазване на необходимата
дистанция (бел. пострадалият) се удря в спряно пътно превозно средство от
образувана колона пътно транспортни средства“, както и че било налице
отклонение от нормалните действия (условия) - „неспазване на необходимата
дистанция“ от страна на пострадалото лице. Разпореждането не било обжалвано в законоустановения срок и следователно било влязло в сила. Ищецът
получил застрахователно обезщетение за имуществени вреди за болнично лечение
вследствие от трудовата злополука. В процесния период
ищецът, в качеството му на служител на ответника, бил застрахован от работодателя
по застрахователен договор ZO-2-3511A от 01.08.2017 г. за застраховане на
работници и служители, валиден до 31.07.2018 г. с О. „Д.“ З. („О. „Д.“ З.“ или
„Застрахователя“). Ищецът заявил пред застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие със заявление вх. № 120393 от 18.10.2017 г., като
предявил претенции за възстановяване на разходи в размер на 3359 лева. По
заявлението била заведена щета по иск № 120393 от 18.10.2017 г. В доказателство
представя уверение, издадено от О. „Д.“ З. на 07.07.2020
г., удостоверяващо, че Д.Б.М. бил застрахован по договор ZO-2-3511А в периода
от 01.08.2017 г. до 31.07.2018 г. и предявил претенция за възстановяване на
разходи с иск № 120393 от 18.10.2017 г., въз основа на който на 15.11.2017 г.
му било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3 000 лева, до
размера на лимита по застраховката, както следва: 1 680 лева по фактура №
********** от 15.09.2017 г. за консумативи при болнично лечение в размер на 1
680 лева и 1 320 лева по фактура № ********** от 21.09.2017 г. за консумативи
при болнично лечение в размер на 1 560 лева - доказателство № 5-О: (i) уверение
от 07.07.2020 г., издадено от О. „Д.“ З.; (ii)
фактура № 57233 от 15.09.2017 г. за консумативи в размер на 1 680 лева; (iii)
фактура № 14347 от 21.09.2017 г. за консумативи в размер на 1 560 лева (iv)
платежно нареждане от 15.11.2017 г. за заплащане на застрахователно
обезщетение. В допълнение за установяване на фактическите му твърдения относно
заплатеното от застрахователя на ищеца застрахователно обезщетение с настоящия отговор
в част III, точка 3.2, подточка „б“, заявява и доказателствено
искане на основание чл. 192 ГПК за З.ължаването на О.
„Д.“ З. да представи по делото заверено копие от преписката по заведена щета по
иск № 120393 от 18.10.2017 г. за обезщетяване на скъпоструващи консумативи при
болнично лечение на лицето Д. Б.М. с ЕГН: **********. Поради достигане на
лимита по застраховката, на работника не бил изплатен пълният размер на
предявените с иска щети, а сумата до достигане на лимита, именно 3 000 лева - доказателство
№ 6-О: писмо от О. „Д.“ З. до Д.Б.М. относно претенция за възстановяване на
разходи, заведена под вх. № 120393 от 18.10.2017 г. От гореизложеното и от
представените по делото доказателства се установявало, че сумите по застраховката
били изплатени въз основа на същите фактури, за които ищецът претендира
обезщетение по чл. 200 КТ за имуществени вреди в настоящото производство, а
именно фактура № 57233 от 15.09.2017 г. (доказателство № 14 към исковата молба)
и фактура № 14347 от 21.09.2017 г. (ищецът бил предоставил само платежното
нареждане за плащане по тази фактура като доказателство № 15 към исковата
молба). Затова на основание чл. 200, ал. 4 КТ предявеният в настоящото производство
иск за имуществени вреди в размер на 3 315.40 лева трябвало да бъде намален със
сумата от 3 000 лева, представляваща размера на изплатеното застрахователно
обезщетение от О. „Д.“ З.. Освен това, на основание чл. 201, ал. 2 КТ, поради съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца,
претенцията за обезщетение за имуществени вреди следвало да бъде отхвърлена
като неоснователна и за сумата от 315.40 лева, представляваща разликата между претендираната в настоящото производство сума - 3315.40 лева,
за имуществени вреди и заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на
3000 лева. С оглед на горепосочената фактическа обстановка и приложените към
настоящия отговор доказателства, можели да се направят следните правни изводи
по отношение на твърденията на ищеца в исковата молба: Неоснователност и
недоказаност на претендираните неимуществени вреди -
оспорва, че претендираният от ищеца размер на
обезщетение за неимуществени вреди бил справедливият размер по смисъла на чл.
52 ЗЗД. Размерът на претендираните неимуществени
вреди бил недоказан и неоснователен, а също бил и необосновано висок и
несъответстващ на съдебната практика в подобни случаи и на принципа на
справедливостта. Съгласно възприетия в съдебната практика подход, като се вземело
предвид, че ставало въпрос за травма, която имала характер на средна телесна
повреда, справедливият размер на обезщетение по чл. 200 КТ в подобна хипотеза
не надвишавал 10 000 лева. В този смисъл било и решение № 125 от 30.06.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1028/2010 г., Ill г. о., ГК, докладчик съдията О.К.. При
предявяване на искове с правно основание чл. 200 КТ, ищецът носил тежестта да
докаже настъпилите вреди, както и всички обстоятелства от значение за
определяне на размера на обезщетението по справедливост. В случая обаче,
претенциите за неимуществени вреди били формулирани напълно бланкетно,
като дори не се изтъквали обстоятелствата, които да обосновали претендирания размер. Несъмнено неимуществените вреди били
винаги свързани с психически преживявания на увреденото лице, както и с
неговите субективни морални ценности. Именно поради това обезщетението за тях
се определяло на принципа на справедливостта, като обезщетението по чл. 200 КТ
във вр. с чл. 52 ЗЗД било предвидено от законодателя
като обезщетение за репарация, т.е. то възмездявало главно страданията,
понесени от увредения вследствие на злополуката. В същото време, в съдебната
практика нямало противоречие относно това, че целта на това обезщетение не можело
да бъде обогатяване на увреденото лице и съдът не следвало да допуска такава
възможност. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не било абстрактно
понятие, то било свързано с редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства, които трябвало да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Съгласно практиката на ВКС (виж решение № 211 от
29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.И.)
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определял по
справедливост, като се вземали предвид критериите, въведени със З.ължителното тълкуване на Върховния съд в ППВС № 4 от 1968
г. С ППВС № 4 от 1968 г. се въвеждали критерии за определянето на справедливия
размер на обезщетенията за неимуществени вреди при телесните увреждания, като
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които било извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Тежестта за
установяване на тези обстоятелства била на ищеца. При условията на
евентуалност, в случай че съдът счете, че не били налице основания предявените
искове да бъдат отхвърлени изцяло, моли, при определянето на размера на
обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД съдът да съобрази възражението му за
прекомерност на претендирания от ищеца размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Не следвало да се забравя, че
отговорността по разпоредбата на чл. 200 КТ визирала преди всичко безвиновна отговорност, защото работодателят отговарял и
когато трудовата злополука била причинена от непреодолима сила, чиито вредни
последици били в пряка или косвена връзка с трудовата дейност на работника. С
оглед това, неоснователно завишаване на размера на обезщетението по чл. 200 КТ
би засегнало прекомерно правната сфера на работодателя, което противоречало на
принципа на справедливостта и не отговаряло на преследваната от КТ цел. В
случая присъждането на обезщетение в претендирания с
искова молба размер в полза на ищеца (общо от 80 000 лева) щяло да доведе до
сериозно нарушаване на принципа на справедливостта, като неоснователно щяла да
бъде създадена прекомерна тежест за работодателя, който нямал вина за
настъпилото събитие и носил отговорност единствено на основание разпоредбата на
чл. 200, ал. 2 КТ (която представлявала изключение от общовалидното правило, че
без вина нямало отговорност, въвеждайки специална гаранционна по характер
отговорност с оглед осигуряване на максимална социална защита на работниците). Затова,
като се вземел предвид безвиновният характер на
отговорността на ответника, както и съществуващата съдебна практика и с оглед
на житейски оправданото, справедливият размер на обезщетение по чл. 200 КТ не
следвало да надвишава 10000 лева. Също така, при определянето на справедливия
размер на обезщетението по чл. 200 КТ във вр. с чл.
52 ЗЗД, следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, като
отговорността на ответника бъде допълнително намалена в съответствие със
степента на допринасянето на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице - работника. В практиката си ВКС приемал, че били налице предпоставките за
намаляване на отговорността на работодателя по реда на чл. 201, ал. 2 КТ,
когато увреденото лице е проявило „липса на елементарно старание и внимание, и
пренебрегване на основни технологични правила за безопасност“ (виж решение №
348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 387/2010 г. на IV г.о., ГК). От
изложените по-горе фактически обстоятелства във връзка с процесната
злополука се установявало, че Д.М. носил отговорност за настъпването на пътното
транспортно произшествие, тъй като при прибиране от работа към вкъщи съзнателно
нарушил правилата на ЗДвП. Както вече изложил, причините за настъпването на
катастрофата били установени в хода на разследването на събитието с констативен
протокол за ПТП от 08.09.2017 г. (представен по делото с исковата молба като доказателство
№ 1 по описа на същата), а именно: „не спазва необходимата дистанция и се
блъска с предната си част на МПС в спрелия ППС-2 (собственост на С.С.)“. Следователно поведението на пострадалото лице било
рисково и допринесло за увреждането. В конкретния случай нарушението на
правилата на ЗДвП, допуснато от ищеца, от обективна страна станало необходимата
причина за настъпването на вредоносния резултат. Съгласно тълкувателно решение
№ 1/23.12.2015, постановено по тълк. дело 1/2014 г.
на ОСТК на ВКС, рисковото поведение трябвало да бъде проява на съзнателен и
свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото било налице знание
за рисковите фактори, които биха довели до настъпване на вредоносния резултат.
С оглед това, че работникът притежавал правото да управлява моторно превозно
средство, същият знаел и бил длъжен да знае правилата на ЗДвП. Затова
пострадалият знаел и бил длъжен да знае какви са възможните рискове от
неспазване на дистанция. Ако на 08.09.2017 г. ищецът беше спазвал правилата на
ЗДвП в района на отсечката - - -, не биха възникнали предпоставки за настъпване
на злополуката. Следователно, с поведението си ищецът бил спомогнал за
собственото си увреждане. Съгласно ТР № 1/2015 г.: „Съпричиняването
на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.“ В случая
поведението на ищеца се изразявало в поемане на предвидим и реално очакван
риск, или в неговото неоправдано игнориране, т.е. налице било поведение, което
съставлявало обективен принос за настъпването на вредоносния резултат. Съгласно
цитираното ТР № 1/2015 г. приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, можел да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябвало да е противоправно
и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславяло в някаква
степен. В случая злополуката настъпила поради проявената от работника груба
небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ - т.е. „тежко и правно укоримо нарушаване на дължимата грижа, при положение че
пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един
обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне“ (виж решение
№ 79/27.02.2012 г. по гр.д.№ 673/2011 г., Г.К., IV Г.О. на ВКС и решение №
115/15.11.2018 г. по гр. д. № 4455/2017 г., Г.К., III г. о. на ВКС), като ищецът
допринесъл за собственото си увреждане в значителен каузален обем - във всички
случаи не по-малко от 60 процента. С оглед гореизложеното, като нарушил
правилата на ЗДвП за движение по пътя, ищецът допринесъл за настъпване на
злополуката и следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ,
като отговорността на работодателя за вредите от трудовата злополука следвало -
след определяне на справедливия размер на обезщетението - да се намаляла
допълнително в съответствие със степента на допринасянето на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. От приложените към настоящия отговор писмени
доказателства се установявало, че ищецът получил от О. „Д.“ З. застрахователно
обезщетение въз основа на същите фактури, за които с настоящата искова молба се
претендирало обезщетение на основание чл. 200 КТ за имуществени вреди, а именно
фактура № 57233 от 15.09.2017 г. (доказателство № 14 към исковата молба) и
фактура № 14347 от 21.09.2017 г. (с исковата молба било представено платежното
нареждане за плащане по тази фактура като доказателство № 15 по описа на
същата). Поради това, предявеният от ищеца иск за имуществени вреди на
основание чл. 200 КТ в размер на 3315.40 лева трябвало да бъде намален с
размера на полученото от ищеца застрахователното обезщетение на основание чл.
200, ал. 4 КТ, а именно 3000 лева. Освен това, в случая били налице
предпоставките по чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване на отговорността на работодателя,
поради обстоятелството, че с действията си ищецът допринесъл за настъпването на
трудовата злополука, както и че същият действал с груба небрежност. На това
основание, претенцията за обезщетение за имуществени вреди следвало да бъде
отхвърлена и за сумата от 315.40 лева, представляваща разликата между претендираната в настоящото производство сума - 3315.40 лева
и заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 3000 лева. Неоснователна
в случая била и акцесорната претенция за заплащане на
законна лихва върху претенцията за имуществени вреди - разходи за лечение,
считано от деня на трудовата злополука до деня на плащането, тъй като видно от
представените по делото доказателства претендираните
имуществени вреди не били възникнали в правната сфера на ищеца на дата 08.09.2017
г., а значително по-късно, когато същият заплатил за медицинските услуги по
съответните фактури. С оглед гореизложените твърдения и доводи по отношение на
фактическата и правна страна на настоящия спор, както и предвид предоставените
в тяхна подкрепа доказателства, след като съдът се убеди в тяхната вярност и
правилност, моли да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищеца
искове като неоснователни и недоказани. При условията на евентуалност, в случай
че съдът счете, че не били налице основания предявените искове по чл. 200 КТ да
бъдат отхвърлени изцяло, мои съда да уважи възражението му за прекомерност на претендирания от ищеца размер на обезщетение по чл. 200 КТ
за неимуществени вреди, като намали размера на претендираното
обезщетение съгласно приетото в практиката на съдилищата до 10 000 лева, както
и след определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди,
моли да приложи разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, като допълнително намали
отговорността на ответника в съответствие със степента на допринасянето на
вредоносния резултат от страна на работника. На основание чл. 200, ал. 4 КТ
моли съда да намали обезщетението по чл. 200 КТ за имуществени вреди, претендирано в настоящото производство в размер на 3315.40
лева, с изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение от О. „Д.“ З., както и
да приложи разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, като намали отговорността на ответника
за обезщетение за имуществени вреди в съответствие със степента на
допринасянето на вредоносния резултат от страна на работника. Претендира
разноски.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже
всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал
предявените искове, а ответникът носи тежестта на докаже всички обстоятелства, твърдени
в отговора му, тъй като пък на тях той е основал възраженията си срещу основателността
на тези исове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 1228р - 10399/11.09.2017 г., постановление
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство от
27.03.2020 г., декларация за трудова злополука вх.№ 122/13.09.2017 г., разпореждане
№ 122/25.09.2017 г., лист за преглед на пациент в ДКБ/СО от 08.09.2017 г., епикризи, издадени от У. - С. – 4 бр., протокол на
медицинска комисия - 2 бр., болничен лист от 03.10.2017 г., болничен лист от
06.12.2017 г., болничен лист от 31.01.2018 г., болничен лист от 07.03.2018 г.,
болничен лист от 23.03.2018 г., болничен лист от 11.04.2018 г., болничен лист
от 30.05.2018 г., амбулаторен лист № 587/04.12.2017 г., амбулаторен лист № 53/15.01.2018
г., амбулаторен лист № 181/20.02.2018 г.; амбулаторен лист № 362/19.04.2018 г.,
фактура № **********/15.09.2017 г., платежно нареждане от 19.09.2017 г., фактура
№ **********/29.09.2017 г., ведно с фискален бон от 29.09.2017 г., фактура №
**********/02.03.2018 г., ведно с фискален бон от 02.03.2018 г., справка от ТР
за актуално състояние на ответника, служебна бележка, справка от ТР за
актуалното състояние на ответника, трудов договор от 31.07.2008 г. – 12 стр., предложение
за прекратяване на трудов договор на основание чл. 331 КТ от 12.08.2019 г.,
заповед № 84/12.08.2019 г., писмено обяснение от 11.09.2017 г., писмо изх. №
MG-NII-010/12.09.2017 г., декларация за трудова злополука, протокол за трудова
злополука № 7/11.09.2017 г., писмено обяснение от 11.09.2017 г., констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 08.09.2017 г., уверение от 07.07.2020 г., фактура № 57233/15.09.2017 г., фактура № 14347/21.09.2017
г., преводно нареждане от 15.11.2017 г. и писмо от О. „Д.“ З..
З.ЪЛЖАВА
ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание
да представи цялото намиращо се при него лично трудово досие на ищеца, КАТО МУ
УКАЗВА, че непредставянето му в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161,
във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.
ДАВА
възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание да води две лица, които съдът да допусне и разпита в същото в
качеството на свидетели, за установяване на обстоятелствата, посочени в
исковата му молба, КАТО МУ УКАЗВА че ако в дадения срок не води за разпит тези
свидетели, ще загуби възможността да поиска разпита им по-късно в процеса,
освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДАВА
възможност на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание да води две лица, които съдът да допусне и разпита в същото в
качеството на свидетели, за установяване на обстоятелствата, посочени в
отговора му, КАТО МУ УКАЗВА че ако в дадения срок не води за разпит
тези свидетели, ще загуби възможността да поиска разпита им по-късно в процеса,
освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАЗНАЧАВА
по делото комплексна съдебна медицинско-психологическа експертиза, като за вещи
лица определя д-р Т.Г.Т. и В.В.З., които, след като
се запознаят с доказателствата по делото, извършат преглед на ищеца и проучване
там, където това стане необхоД., да представят по
делото заключение, с което да отговорят на всички въпроси, поставени от ищеца към
тази експертиза в исковата му молба, както и на посочените в обстоятелствената
част на настоящото определение въпроси.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебна - автотехническа експертиза, като
за вещо лице определя проф. С.М.К., които, след като се запознае с
доказателствата по делото, извърши проверка при страните и необходимите огледи
и проучвания там, където това стане необхоД., да
представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към тази
експертиза, посочени в в отговора, при депозит в
размер на 100 лева, вносим от ответника по сметка на
Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис
от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на документа,
удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не
бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби
възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен
ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ИЗДАВА
на ответника две съдебни удостоверения, които да му послужат съответно пред ТП
на НОИ С. и С. за снабдяването му с посочените в отговора преписи и материали, ПРИ
УСЛОВИЕ, че в едноседмичен срок от получаване на призовката с препис от
настоящото определение представи по делото документ за внесена по сметка на
Старозагорския районен съд държавна такса за издаването им в дължимия се размер
от общо 10 лева.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание, да направи искането си за З.ължаване на
третото неучастващо в делото лице О. „Д.“ З., в изискуемата се от чл. 192 ГПК
форма – с писмена молба, с препис за това трето лице, в която да са посоченат точно документите, които се намират у него и се иска
от съда да го З.ължи да представи, едва след което в
същото заседание съдът ще се произнесе по това му доказателствено
искане.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 21.10.2020
г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение, като на ищеца се изпрати и препис от отговора с
приложенията към него. За същата дата да се призоват вещите лица за изготвяне
на назначената по делото комплексна експертиза, а определеното да изготви
назначената по делото съдебна – автотехническа
експертиза вещо лице да се призове след внасяне от ответника на определения от
съда депозит за изготвянето й.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: