Мотиви към присъда,
постановена по Н.О.Х.Д. № 312
по описа на Софийски Градски
Съд,
Наказателно Отделение, 17-ти
състав за 2015г.
Софийска Градска Прокуратура е предала Л.А.Н., роден на ***г***, българин,
български гражданин, жив. гр.София, ж.к.“*******, средно образование,
неосъждан, женен, управител на „А и А Т.” ООД, с ЕГН: ********** по обвинение на
съд за това, че: в гр.София, за времето от 11.04.2005г. до 09.08.2005г., пред
ТД на НАП - офис „П.”, при условията на продължавано престъпление - при което
деяния осъществяват един състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото деяние се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, в качеството си на
собственик и управител на фирма “Ф.Г.” ЕООД, съгласно съдебно решение № 1 от
22.12.2003г. по описа на СГС, ф.д. № 13130/2003г. с цел да осуети
установяването на данъчни задължения в особено големи размери общо - 37 604,40
лв. /тридесет и седем хиляди шестстотин и четири лева и 40ст./ е водил
счетоводна отчетност с невярно съдържание, както следва:
1. За времето от 11.04.2005г. до 13.05.2005г. в гр. София, пред ТД на НАП -
офис „П.” с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи
размери - 15041,60 лв., е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание -
дневник на покупките към справка- декларация с вх. № 900397/13.05.2005 год. за
данъчен период 01.04.2005г.- 30.04.2005г. на хартиен носител, в който е отразил
данъчни фактури с право на данъчен кредит за доставка на стоки, без да е налице
доставка, а именно:
фактура № 125/11,04.2005г. на фирма „Б.ДД” ЕООД, на стойност 10420лв. и ДДС
на стойност 1736.80лв.
фактура № 273/27.04.2005г. на фирма „Р.**” ЕООД, на стойност 69408,00лв. и
ДДС на стойност 11568.00лв.
фактура № 275/28.04.2005г. на фирма „Р.**” ЕООД, на стойност 10420,00лв. и
ДДС на стойност 1736.80лв.
2.
За времето от 03.05.2005г. до
13.06.2005г. в гр. София, пред ТД на НАП - офис „П.” с цел да осуети
установяването на данъчни задължения в големи размери - 4520,40 лв., е водил
счетоводна отчетност с невярно съдържание - дневник на покупките към
справка-декларация № 5860/13.06.2005 год. за данъчен период
01.05.2005г.-31.05.2005г. на хартиен носител, в който е отразил данъчни фактури
с право на данъчен кредит за доставка на стоки, без да е налице доставка, а
именно:
фактура № 916/03.05.2005 г. издадена от фирма
„Е..” ЕООД на стойност 4920. 00 лв. и ДДС на стойност 820. 00лв..
фактура № 936/25.05.2005г. издадена от фирма
„Е..” ЕООД на стойност 5942.00 и ДДС на стойност 990.40лв.
фактура № 551/27.05.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност 3000.00
и ДДС на стойност 500.00лв.
фактура № 940/30.05.2005г. издадена от фирма
„Е..” ЕООД на стойност 5 820.00 и ДДС на стойност 970.00лв.
фактура № 553/30.05.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност 1498.80
и ДДС на стойност 249.80лв.
фактура № 556/30.05.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност 901.00
и ДДС на стойност 150.20лв.
фактура № 557/30.05.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност 4838.40
и ДДС на стойност 806.40лв.
фактура № 558/30.05.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност 201.60
и ДДС на стойност 33.60лв.
3.
За времето от 01.06.2005г. до 13.07.2005г.
в гр. София, пред ТД на НАП - офис „П.” с цел да осуети установяването на
данъчни задължения в особено големи размери - 11334,68 лв., е водил счетоводна
отчетност с невярно съдържание - дневник на покупките към справка- декларация №
6598/13.07.2005 год. за данъчен период 01.06.2005г.- 30.06.2005г. на хартиен
носител, в който е отразил данъчни фактури с право на данъчен кредит за
доставка на стоки, без да е налице доставка а именно:
фактура № 313/01.06.2005г., издадена от фирма „Р.**” ЕООД, на стойност
20262. 00 лв. и ДДС на стойност 4052. 40лв.
фактура № 923/16.05.2005г., издадена от фирма
„Е..” ЕООД, на стойност 969.00лв. и ДДС на стойност 193.80лв.
фактура № 939/26.05.2005г., издадена от фирма „Е..” ЕООД, на стойност
2100.00лв. и ДДС на стойност 420.00лв.
фактура № 173/01.06.2005г., издадена от фирма „Б.ДД” ЕООД, на стойност
20262. 00 лв. и ДДС на стойност 452,40. 00лв.
фактура № 313/01.06.2005г., издадена от фирма „Р.**” ЕООД, на стойност
20262.00лв. и ДДС на стойност 4052.40лв.
-
фактура № 561/01.06.2005г. издадена
от фирма “Е.К.” ООД на стойност 210.00 и ДДС на стойност 42.00лв.
-
фактура № 564/06.06.2005г.
издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност 522.00лв. и ДДС 104.40лв.
фактура № 579/29.06.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност
2680.00лв. и ДДС на стойност 536.00лв.
фактура № 578/29.06.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност
3305.00лв. и ДДС на стойност 661.00лв.
-
фактура № 581/30.06.2005г. издадена
от фирма “Е.К.” ООД на стойност 4118.40лв. и ДДС на стойност 823.68лв.
-
фактура № 582/30.06.2005г. издадена
от фирма “Е.К.” ООД на стойност 2245.00лв. и ДДС на стойност 449.00лв.
-
4. За времето от 25.07.2005г. до 09.08.2005г. в гр.София, пред ТД на НАП -
офис „П.” с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери
- 6707,72 лв., е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание - дневник на
покупките към справка-декларация № 7196/09.08.2005 год. за данъчен период 01.07.2005г.-31.07.2005г.
на хартиен носител, в който е отразил данъчни фактури с право на данъчен кредит
за доставка на стоки, без да е налице доставка а именно :
фактура № 590/25.07.2005г. издадена от фирма
“Е.Е.” ООД на стойност 4800.00лв. и ДДС на стойност
960.00лв.
фактура № 591/25.07.2005г. издадена от фирма
“Е.Е.” ООД на стойност 4800.00лв. и ДДС на стойност
960.00лв.
фактура № 592/25.07.2005г. издадена от фирма
“Е.Е.” ООД на стойност 4800.00лв. и ДДС на стойност 960.00лв.
фактура № 593/25.07.2005г. издадена от фирма “Е.Е.”
ООД на стойност 4800.00лв. и ДДС на стойност 960.00лв.
фактура № 594/25.07.2005г. издадена от фирма “Е.Е.”
ООД на стойност 4800.00лв. и ДДС на стойност 960.00лв.
фактура № 595/25.07.2005г. издадена от фирма “Е.Е.”
ООД на стойност 4800.00лв. и ДДС на стойност 960.00лв.
фактура № 596/25.07.2005г. издадена от фирма “Е.Е.”
ООД на стойност 4738,61лв. и ДДС на стойност 947.72лв., - престъпление по чл.257
(ред. ДВ бр. 62/1997г.), вр. чл.256 (ред. ДВ
бр.62/1997г.), вр. чл.26, ал. 1, вр.
чл.2, ал.1 от НК;
в това, че: в гр.София, за времето от 13.05.2005г. до 09.08.2005г. пред ТД
на НАП - офис „П.” в качеството си на собственик и управител на фирма “Ф.т.”
ЕООД, съгласно съдебно решение № 1 0т 22.12.2003г. по описа на СГС, ф.д. №
13130/2003г. при условията на продължавано престъпление - при което деяния
осъществяват един състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото деяние се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, избегнал плащането
на данъчни задължения в особено големи размери - 37604,40 лв. /тридесет и седем
хиляди шестстотин и четири лева и 40ст./ като потвърдил неистина в подадени
справки-декларации, които се изискват по закон - Закона за данък добавена
стойност като начислил неследващ се данъчен кредит за неизвършени доставки и
променил резултата в справките-декларации и по този начин укрил данъчни
задължения на “Ф.Г.” ЕООД както следва:
1. На 13.05.2005г. в гр.София пред
ТД на НАП - офис „П.” в качеството си на собственик и управител на фирма “Ф.Г.”
ЕООД потвърдил неистина в подадена справка-декларация по ЗДДС №
900397/13.05.2005г. за данъчен период 01.04.2005г.-30.04.2005г, като в клетка
41 „начислен ДДС по доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит” отразил
по-висок данъчен кредит с 15041,60 лв. и променил резултата за периода като в кл.50 „ДДС за внасяне” отразил 274,53 лв., вместо
действителен размер от 15316,13 лв. и по този начин укрил данъчни задължения на
“Ф.Г.” ЕООД в особено големи размери /Дължим ДДС в размер на 15316,13
лв.-деклариран по СД - ДДС в размер на 274,53 лв. плюс непризнат ДДС в размер
на 15041.60 лв. /;
2. На 13.06.2005г. в гр.София пред
ТД на НАП - офис „П.” в качеството си на собственик и управител на фирма “Ф.Г.”
ЕООД потвърдил неистина в подадена справка-декларация по ЗДДС № 5860/13.06.2005г.
за данъчен период 01.05.2005г.-31.05.2005г., като в клетка 41 „начислен ДДС по
доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит” отразил по-висок данъчен
кредит с 4520,40 лв. и променил резултата за периода, като в кл.50 „ДДС за внасяне” отразил 502,54 лв., вместо
действителен размер от 5022,94 лв. и по този начин укрил данъчни задължения на
“Ф.Г.” ЕООД в големи размери - 5022,94 лв. - 502,54 лв.;
/Дължим ДДС в размер на 5022,94 лв.-деклариран по СД - ДДС в размер на
502,54 лв. плюс непризнат ДДС в размер на 4520,40 лв./;
3. На 13.07.2005г. в гр.София пред
ТД на НАП - офис „П.” в качеството си на собственик и управител на фирма “Ф.Г.”
ЕООД потвърдил неистина в подадена справка-декларация по ЗДДС №
6598/13.07.2005г. за данъчен период 01.06.2005г.-30.06.2005г., като в клетка 41
„начислен ДДС по доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит” отразил по-висок данъчен
кредит с 11334,68 лв. и променил резултата за периода , като в кл.50 „ДДС за внасяне” отразил 1626,53 лв., вместо
действителен размер от 12961,21 лв. и по този начин укрил данъчни задължения на
“Ф.т.” ЕООД в особено големи размери /Дължим ДДС в размер на 12961,21
лв.-деклариран по СД - ДДС в размер на 1626,53 лв. плюс непризнат ДДС в размер
на 11334,68 лв./;
4. На 09.08.2005г. в гр. София пред ТД на НАП - офис „П.”
в качеството си на собственик и управител на фирма “Ф.Г.” ЕООД потвърдил
неистина в подадена справка-декларация по ЗДДС № № № 7196/09.08.2005г. за
данъчен период 01.07.2005г.-31.07.2005г., като в клетка 41 „ начислен ДДС по доставките
и вноса с право на пълен данъчен кредит” отразил по-висок данъчен кредит с
6707,72 лв. и променил резултата за периода , като в кл.60
„ДДС за възстановяване” отразил 5469,74 лв., вместо действителен размер в
клетка 50”ДДС за възстановяване - 1237,98 укрил данъчни задължения
на “Ф.Г.” ЕООД в големи размери
/Дължим ДДС в размер на 1237,98 лв.-деклариран по СД -
ДДС в размер на 5469,74 лв. плюс непризнат ДДС в размер на 6707,72 лв./,
в това, че: в гр.София, за времето от 01.08.2006г. до
13.02.2007г„ в гр.София пред ТД на НАП - офис „П.” в качеството си на
собственик и управител на фирма “Ф.Г.” ЕООД, съгласно съдебно решение № 1 от
22.12.2003г. по описа на СГС, ф. Д. № 13130/2003г. при условията на
продължавано престъпление - при което деяния осъществяват един състав на едно и
също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери - 42 880 лв. /четиридесет и две хиляди осемстотин и осемдесет лева/
като потвърдил неистина в подадени справки-декларации, съставил дневници за
покупки с невярно съдържание и приспаднал неследващ се данъчен кредит както
следва:
1. В периода 01.08.2006г. до 12.09.2006г., в гр.София
пред ТД на НАП - офис „П.” избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 7000 лв. като потвърдил неистина в подадена
справка-декларация № 0807235/12.09.2006г. за данъчен период
01.08.2006г.-31.08.2006г. в която в кл.50 „ДДС за
внасяне” посочил 1 130,19 лв. вместо реален данъчен кредит за внасяне в размер
на 8130,19 лв., съставил дневник за покупки с невярно съдържание в която
отразил фактура № 221/01.08.2006г., издадена от фирма „П.” ЕООД на стойност
35000. 00 лв. и ДДС на стойност 7000. 00лв. без да има действителна доставка и
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 7000 лв.;
2. В периода 02.10.2006г. до
10.11.2006г. в гр.София пред ТД на НАП - офис „П.” избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - 6680 лв., като потвърдил
неистина в подадена справка-декларация № № 0809755/10.11.2006г. за данъчен
период 01.10.2006г.-31.10.2006г., в която в кл.50
„ДДС за внасяне” посочил 768,50 лв. вместо реален данъчен кредит за внасяне в
размер на 7448,50 лв., съставил дневник за покупки с невярно съдържание в която
отразил - фактура № 299/02.10.2006г.,издадена
от фирма „П.” ЕООД, на стойност 33400.00 лв. и ДДС на стойност 6680.00лв. без
да има действителна доставка и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер
на 6680лв.;
3. В периода 29.01.2007г. до
13.02.2007г. в гр.София пред ТД на НАП - офис „П.” избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 29200 лв. като потвърдил неистина в
подадена справка-декларация № 22060900841/13.02.2007г. за данъчен период 01.01.2007г.-31.01.2007г., в която в кл.50
„ДДС за внасяне” посочил 2301,63 лв. вместо реален данъчен кредит за внасяне в
размер на 31501,63лв., съставил дневник за покупки с невярно съдържание в която
отразил фактура № **********/29.01.2007г., издадена от фирма „И.” ЕООД, на
стойност 73000. 00 лв. и ДДС на стойност 14600.00лв. и фактура №
**********/31.01.2007г., издадена от фирма „И.” ЕООД, на стойност 73000.00 лв.
и ДДС на стойност 1400.00лв. без да има действителна доставка и приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 29200 лв., - престъпление по чл.255,
ал.З, вр. чл.255, ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл.26, ал. 1, вр. чл.2, ал.1
от НК.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа така повдигнатото
обвинение и счита, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Намира, че с оглед събраният доказателствен материал
не се установява, контрагентите на Ф.Г. ЕООД представлявано от подс. Л.А.Н. с ЕГН: ********** да са осъществявали
търговска дейност, предвид което намира, че липсва действително извършена
доставка на стоки и услуги.
Защитата излага доводи, че е останало недоказано липсата на действителни
доставки на стоки и услуги. Счита, че при водене на счетоводството не са
допускани нарушения и се позовава на разпитани свидетели, които излагат данни
за действителната дейност на „Ф.Г.“ ЕООД.
В правото си на лична защитата подсъдимият Н. подкрепя заявеното от
упълномощения си защитник. В правото си на последна дума изразява желание да
бъде оправдан.
Настоящият съдебен състав след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства и при условията на чл.14 и 18 от НПК прие за установено
следното:
От фактическа страна:
Дружеството „Ф.Г.” ЕООД е регистрирано с решение на Софийски Градски Съд на
22.12.2003г. с едноличен собственик на капитала и управител подс. Л.А.Н. с ЕГН: **********.
Дружеството е данъчно регистрирано по ЗДДС на 26.08.2004г. в ТД на НАП - гр.
София, офис „П.”.
През април 2005г. - ноември 2006г. „Ф.Г.” ЕООД е сключило пет договора с „Булгартабак холдинг” АД за
провеждане на рекламни промоции.
Във връзка с Договор за провеждане на рекламни промоции № 749-3 от 06.04.2005г.
между „Благоевград - БТ” АД и Ф.Г.” ЕООД за рекламни промоции на продукти с
марка „Prestige
slims” в гр. София, Пловдив, Варна, Русе, Плевен, Бургас и Стара Загора „Ф.Г."
ЕООД е получило сумата от 192 800 лв. без ДДС и е издало данъчни фактури №
23/08.04.2005г. на стойност 115680 лв. и № 48/15.06.2005г. на стойност 115 680
лв.
„Ф.Г.“ ЕООД е взело решение изпълнението на Договор за провеждане на рекламни промоции № 749-3
от 06.04.2005г. между „Благоевград - БТ” АД и „Ф.Г.” ЕООД да се осъществи чрез
подизпълнители. Като подизпълнители за провеждането на рекламните промоции в гр.
Пловдив и Стара Загора и доставка на рекламните материали - ключодържатели,
тениски и други дрехи е посочено дружеството „Р.**” ЕООД, за провеждането на
рекламните промоции в гр. Плевен и Русе е посочено дружеството „Б.ДД” ЕООД, а
извършването на печата и надписите на рекламните материали е посочено
дружеството „Е..” ЕООД.
Поради тази причина е сключен Договор за изработка на рекламни материали от
14.04.2005г. между „Ф.Г.” ЕООД представлявано от св. Г.К. и „Р.**” ЕООД
представлявано от св. А.Ф., като същият не е подписан от св. А.Ф.. Стойността
на договора без данък добавена стойност
е 57 840 лв. Договорът е изпълнен като е съставен приемо-предавателен
протокол 1/27.04.2005г и данъчна фактура № 273/27.04.2005г. от името на „Р.**”
ЕООД в полза на „Ф.Г.” ЕООД за получени рекламни материали по опис на стойност
57 840 лв. и ДДС в размер на 11 568 лв. които следва да са платени с платежно
нареждане.
Сключен е и Договор за провеждане на рекламни промоции от 08.04.2005г.
между „Ф.Г.” ЕООД и „Б.ДД” ЕООД представлявяно от Ю.С.
на стойност 28 946 лв. без ДДС. Договорът е изпълнен на 06.06.2005г.
В тази връзка са издадени данъчна
фактура № 125/11.04.2005г. от името на „Б.ДД” ЕООД в полза на „Ф.Г.” ЕООД за
организиране на промоции на цигари в гр.Плевен и гр.Русе за авансово плащане от
30% на стойност 8 684 лв. и ДДС в размер на 1 736,80 лв. и фактура №
173/01.06.2005г. от името на „Б.ДД” ЕООД в полза на „Ф.Г.” ЕООД за доплащане
при организиране на промоции на цигари в гр.Певен и
гр.Русе на стойност 20 262 лв. и ДДС в размер на 4052,40 лв. които са платени с
платежно нареждане. Св. С. лично не е извършвал търговска дейност.
Сключен е договор и с „Е..“ ЕООД. В тази връзка са отразени в дневниците за
покупки за май 2005 и юни 2005г. на „Ф.Г.” ЕООД данъчна фактура №
916//03.05.2005г. от името на „Е..” ЕООД за отпечатване, рязане и сгъване на
стойност 4 850 лв. и ДДС в размер на 970 лв., фактура № 936/25.05.2005г. от
името на „Е..” ЕООД за изработка на тениски и шапки на стойност 4 952 лв. и ДДС
в размер на 990,40 лв. и фактура № 940/30.05.2005г. от името на „Е..”ЕООД за
изработка на ризи на стойност 4850 лв. и ДДС в размер на 970 лв. В дневника за
покупки за месец юни 2005г. на „Ф.Г.”ЕООД са отразени фактура 923/16.05.2005г.
от името на „Е..” за изработка на табели и надписи на стойност 969 лв. и ДДС в
размер на 193,80 лв., и фактура 939/26.05.2005г. от името на „Е..” ЕООД за
изработка на папки и надписи в размер на 2100 лв. и ДДС в размер на 420 лв. Свидетелят
С.Д. посочен като лице, с което са сключени договорите не развива търговска
дейност.
Налице са търговски отношения и между „Ф.Г.“ ЕООД и „Е.К.”ЕООД, като „Е.К.”ЕООД е осъществил образователен
курс, доставил е визитки и други рекламни материали. Предвид наличните
търговски отношения са осчетоводени в дневника за покупки за месец май 2005г.
на „Ф.Г.”ЕООД фактура № 551/27.05.2005г. издадена от “Е.К.” ООД за
образователен курс на стойност 3000.00 и ДДС на стойност 500.00лв., фактура №
553/30.05.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД за визитки и брошури на стойност
1498.80 и ДДС на стойност 249.80лв., фактура № 556/30.05.2005г. издадена от
фирма “Е.К.” ООД за рекламни табели на стойност 901.00 и ДДС на стойност
150.20лв..фактура № 557/30.05.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД за табели на
стойност 4838.40 и ДДС на стойност 806.40лв. и фактура № 558/30.05.2005г.
издадена от фирма “Е.К.” ООД за табели на стойност 201.60 и ДДС на стойност
33.60лв. В дневника за покупки за месец юни 2005г. са отразени фактура №
561/01.06.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД за изработване и монтаж на банер
на стойност 210.00 и ДДС на стойност 42.00лв., фактура № 564/06.06.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД за диплянки и
предпечатна подготовка на стойност 522.00лв. и ДДС 104.40лв., фактура №
579/29.06.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД за изработване на мрежа за
покриване на строителна фасада на стойност 2680.00лв. и ДДС на стойност
536.00лв. , фактура № 578/29.06.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД за рекламни
надписи на стойност 3305.00лв. и ДДС на стойност 661.00лв., фактура №
581/30.06.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД за изработка на табели на
стойност 4118.40лв. и ДДС на стойност 823.68лв. и фактура № 582/30.06.2005г.
издадена от фирма “Е.К.” ООД за ситопечат върху
стикери на стойност 2245.00лв. и ДДС на стойност 449.00лв. В дневника за
покупки за месец юли 2005г. на „Ф.Г.” ЕООД са отразени фактура №
590/25.07.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД за лизингов договор на стойност
4800.00лв. и ДДС на стойност 960.00лв., фактура № 591/25.07.2005г. издадена от
фирма “Е.К.” ООД за лизингов договор на стойност 4800.00лв. и ДДС на стойност
960.00лв., фактура № 592/25.07.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД за лизингов
договор на стойност 4800.00лв. и ДДС на стойност 960.00лв., фактура №
593/25.07.2005г. издадена от фирма “Е.К." ООД за лизингов договор на
стойност 4800.00лв. и ДДС на стойност 960.00лв., фактура № 594/25.07.2005г.
издадена от фирма “Е.К.” ООД за лизингов договор на стойност 4800.00лв. и ДДС
на стойност 960.00лв..фактура № 595/25.07.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД
за лизингов договор на стойност 4800.00лв. и ДДС на стойност 960.00лв. и
фактура № 596/25.07.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД за лизингов договор на
стойност 4738,61лв. и ДДС на стойност 947.72лв.
Счетоводното обслужване е осъществявано от фирма „А.****“ ООД. В нея са
работили свидетелките М.П. и Д.Б.. От показанията на свидетелката се установява
действително извършван търговска дейност на фирма „Ф.Г.“ ЕООД и горецитираните търговски дружества. Контрол върху осъществяваните рекламни
дейности е осъществявал свидетеля П..
При водене на счетоводството през периода м. април 2005 – месец февруари
2007г. вярно са отразени в дневника за покупки: фактура № 125/11.04.2005г. на
фирма „Б.ДД” ЕООД, на стойност 10420лв. и ДДС на стойност 1736.80лв.; фактура №
273/27.04.2005г. на фирма „Р.**” ЕООД, на стойност 69408,00лв. и ДДС на
стойност 11568.00лв.;фактура № 275/28.04.2005г. на фирма „Р.**” ЕООД, на стойност
10420,00лв. и ДДС на стойност 1736.80лв.; фактура №916/03.05.2005 г., издадена от фирма
„Е..” ЕООД на стойност 4920. 00 лв. и ДДС на стойност 820. 00лв.; фактура №936/25.05.2005г.
издадена от фирма „Е..” ЕООД на
стойност 5942.00 и ДДС на стойност 990.40лв.; фактура №551/27.05.2005г.
издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност 3000.00 и ДДС на стойност 500.00лв.;
фактура №940/30.05.2005г. издадена от фирма
„Е..” ЕООД на стойност 5 820.00 и ДДС на стойност 970.00лв.; фактура №
553/30.05.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност 1498.80 и ДДС на
стойност 249.80лв.;фактура №556/30.05.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД на
стойност 901.00 и ДДС на стойност 150.20лв.;фактура №557/30.05.2005г. издадена
от фирма “Е.К.” ООД на стойност 4838.40 и ДДС на стойност 806.40лв.;фактура №558/30.05.2005г.
издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност 201.60 и ДДС на стойност
33.60лв.;фактура №313/01.06.2005г., издадена от фирма „Р.**” ЕООД, на стойност
20262. 00 лв. и ДДС на стойност 4052. 40лв.;фактура №923/16.05.2005г., издадена от фирма„Е..” ЕООД, на стойност
969.00лв. и ДДС на стойност 193.80лв.;фактура №939/26.05.2005г., издадена от
фирма „Е..” ЕООД, на стойност 2100.00лв. и ДДС на стойност 420.00лв.; фактура №173/01.06.2005г.,
издадена от фирма „Б.ДД” ЕООД, на стойност 20262. 00 лв. и ДДС на стойност
452,40. 00лв.; фактура №313/01.06.2005г., издадена от фирма „Р.**” ЕООД, на
стойност 20262.00лв. и ДДС на стойност 4052.40лв.; фактура №561/01.06.2005г.
издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност 210.00 и ДДС на стойност 42.00лв.;
фактура №564/06.06.2005г. издадена от фирма “Е.К.”
ООД на стойност 522.00лв. и ДДС 104.40лв.; фактура №579/29.06.2005г. издадена
от фирма “Е.К.” ООД на стойност 2680.00лв. и ДДС на стойност 536.00лв.; фактура
№578/29.06.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност 3305.00лв. и ДДС на
стойност 661.00лв.;фактура №581/30.06.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД на
стойност 4118.40лв. и ДДС на стойност 823.68лв.;фактура №582/30.06.2005г. издадена
от фирма “Е.К.”ООД на стойност 2245.00лв. и ДДС на стойност 449.00лв.; фактура №590/25.07.2005г.,
издадена от фирма “Е.”ООДнастойност 4800.00лв. и ДДС
на стойност 960.00лв.; фактура № 591/25.07.2005г. издадена от фирма “Е.Е. ”
ООД на стойност 4800.00лв. и ДДС на стойност 960.00лв.; фактура № 592/25.07.2005г. издадена от фирма “Е.К.”
ООД на стойност 4800.00лв. и ДДС на стойност 960.00лв.; фактура №
593/25.07.2005г. издадена от фирма “Е.Е.” ООД на
стойност 4800.00лв. и ДДС на стойност 960.00лв.;фактура № 594/25.07.2005г.
издадена от фирма “Е.Е.” ООД на стойност 4800.00лв. и
ДДС на стойност 960.00лв.; фактура № 595/25.07.2005г. издадена от фирма “Е.Е.” ООД на стойност 4800.00лв. и ДДС на стойност
960.00лв.;фактура № 596/25.07.2005г. издадена от фирма “Е.Е.”
ООД на стойност 4738,61лв. и ДДС на стойност 947.72лв.. Същевременно
подсъдимият не е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи
размери, като е налице данъчно задължение за плащане в размер на 560,40 лева. От доказателствата по делото и ДП се констатира, че
относно продажбите, „Ф.Г.“ ЕООД е декларирало в дневниците за продажби
издадените към дружествата-възложители фактури – „Б. х.“ ЕАД и „П. БТ“ АД,
редовно и в срока по ЗДДС. Относно покупките, „Ф.Г.“ ЕООД е осчетоводило и
декларирало редовно издадените фактури от инкриминираните доставчици.
При изграждане на доказателствените си изводи
съдът кредитира показанията на свидетелите Ю.С., св. Л.С., Л.С., Е.П., св. Н.М.,
св. Б.Н., св. Г. Н., св. Д.Б., св. С.Д., св. П., св. П.и св. Е.П..
От показанията на св. Ю.С. обективирани в протокол
от с.з 25.06.2015. От тях се установява, че свидетелят фактически не е участвал
в управлението на фирма „Б.ДД“ ЕООД, а единствено е предоставил свои лични
данни на неустановено лице с малко име М., което е осъществило действията по
регистрация на юридическото лице.
Съдът кредитира показанията на св. Л.С., Л.С. и Е.П., като се установява,
че през 2007 година е започнала ревизия на „Ф.Г.“ ЕООД, като скоро след това е
спряна ревизията и същата не е възобновена към 2015 година. Не са изготвяни
ревизионни доклади или ревизионни актове. Св. Е.П. при извършване на проверката
се е усъмнила за извършено престъпление и е подала сигнал до СГП.
От показнията на св. Б.Н. се установява, че той
посредством неговата фирма „С. Т.“ е бил контрагент на „Ф.Г.“ ЕООД през
инкриминирания период. Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля и
относно обстоятелството, че „Ф.Г.“ е извършвала търговска дейност, като е имала
назначени служители и наличие на офис.
Тези негови показания се подкрепят и от показанията на св. Г. Н., която
е била технически сътрудник. Съдебният състав кредитира и показнията
на св. Д.Б., служител във фирма „А.****“ ООД, което представлявало счетоводна
фирма обслужвала „Ф.Г.“ ЕООД. От показанията на свидетелката се установява
действително извършван търговска дейност. В показанията си свидетелката Б.
заявява и още едно съществено обстоятелство, а именно наличие на търговски взаимоотношения
с „И.Г.“. Показанията на св. М.П. изцяло кореспондират с показанията на св. Д.Б..
От показанията на св. С.Д. се установява, че той е придобил към 2004 година
„Е.Т.“ ЕООД, като той лично от името на тази фирма не е осъществявал никаква
търговска дейност.
От показнаията на св. П. се установява, че тя в
качеството си на промоутър е имала сключен договор за
промоция на цигари с фирма „И.Г.“. Промоциите са осъществявани по южното
Черноморие. Договорът е бил подписан от Н.М..
Показанията на св. П. изцяло кореспондират с показанията на св. П.,
който е осъществявал контрол за осъществяваната дейност от страна на подизпълнителитте на „Ф.Г.“ ЕООД. Съдебният състав кредитира
изцяло съдебно счетоводната експертиза изготвена от вещото лице П.и Тройната
счетоводна експертиза. Намира същите за обективни, пълни и изготвени безспорно
от лица, които имат необходимите познания в областта. Съдебният състав не
кредитира първоначалната експертиза изготвена в хода на досъдебното
производство, тъй като в нейната основа е поставена отменен по надлежния ред
ревизионен акт. Относно допълнителната тройна съдебно-счетоводна експертиза,
съдебният състав я кредитира, но изрично следва да се подчертае, че същата е
изготвена под условие, съобразно изготвената съдебно-почерковата
експертиза. Настоящият съдебен състав приема, че обстоятелството, че не
управителите на контрагентите на „Ф.Г.“ ЕООД са подписали приемно-предавателните
протоколи не води до извод за недействителност на доставките. Така приетото и
поставено условие е правен въпрос и не следва да се обсъжда от експертите на експиртно ниво в тяхната област, а именно счетоводство.
Съдебният състав кредитира изцяло съдебно-почеркова
експертиза, обективирана в протокол №122/2018 година.
Съгласно съдебно-почерковата експертиза подписите за:
„Приел“ в копие на Приемо - предавателен протокол от
02.08.2006г между „Ф.Г.“ ЕООД и „П.- София“ ЕООД; „Приел“ в копие на Приемо - предавателен протокол от 30.08.2006г между „Ф.Г.“
ЕООД и „П.- София“ ЕООД; „Приел“ в копие на Приемо -
предавателен протокол от 03.08.2006г между „Ф.Г.“ ЕООД и „П.- София“ ЕООД;
„Предал“ в копие на Приемо - предавателен протокол от
20.09.2006г между „Ф.Г.“ ЕООД и „П.- София“ ЕООД; не са положени от Н.М.Г.. Подписите за:„Предал“ в копие на Приемо - предавателен протокол №1 от 27.04.2005г между „Ф.Г.“ ЕООД и „Р.**“ ЕООД;„Извършил“ в
копие на Констативен протокол за извършена услуга по договор от 08.04.2005г
между „Р.**“ ЕООД и „Ф.Г.“ ЕООД; не са
положени от А.Й.Ф.. Подписът за „Извършил“ в копие на Констативен
протокол за извършена услуга по договор от 08.04.2005г между „Р.“ ЕООД и „Ф.Г.“
ЕООД не е положен от Р.П.П.. Подписът за „Извършил“ в копие на Констативен
протокол за извършена услуга по договор от 08.04.2005г между „Б.ДД“ ЕООД и „Ф.Г.“
ЕООД не е положен от Ю.Й. Сейзов. Подписът за „И.-България“
ЕООД“ в копие на Констативен протокол от 30.01,2007г между „И.-България“ ЕООД ЕООД и „Ф.Г.“ ЕООД не е положен от Н.Л.М.. Подписът за „Извършил“ в копие на Констативен протокол за извършена
услуга по договор от 08.04.2005г между „Б.ДД“ ЕООД и „Ф.Г.“ ЕООД не е положен от Ю.Й. С.. Подписът за „И.-България“ ЕООД“ в копие на Констативен протокол от
30.01,2007г между „И.-България“ ЕООД ЕООД и „Ф.Г.“
ЕООД не е положен от Н.Л.М..
От правна страна:
Настоящия състав приема, че така повдигнатото и
поддържано обвинение спрямо подсъдимия Н. се явява несъставомерно.
Показанията на разпитани по делото свидетели не
могат да бъдат единствено основание за постановяване на осъдително присъда по
дела за данъчни престъпления, предвид, че по същите е налице сложен по своята
същност фактически състав.
Предмет на доказване
по дела за данъчни престъпления е наличието, респ. осъществяването на факт или
фактически състав, визиран в хипотезата на материална норма – налице ли е
данъчно събитие, оттам налице ли е доставка; какъв е размерът на дължимия данък.
От значение за
предмета на доказване е обстоятелството тези факти породили ли са действия по
отношение на конкретно задължено лице. Няма съмнение, че за целите на данъчното
облагане и осигурителните вноски термини и понятия, познати на действащото ни
право, имат различно - по-широко или стеснено съдържание. Така например
понятието сделка в гражданското право има същия смисъл и съдържание в данъчното
и наказателното право. Фактите, фактическите състави и обстоятелства от
значение за данъчното облагане или задължителните осигурителни вноски не е
достатъчно да са обективни дадености.
Данните за тях трябва
да се съберат, отразят и докажат по безспорен начин по реда и със средствата,
предвидени в специалния процесуален закон.
Предметът на
доказване разпростира действие и по отношение характера на конкретната сделка,
независимо дали е гражданскоправна или търговска.
Подлежат на доказване
не всички факти, а само онези, които са от значение за точното установяване или
събиране на публичните финансови вземания.
Към предмета на
доказване се отнасят различни групи обстоятелства, сочещи фактически данни,
пораждащи публични финансови задължения; водещи до привидност/липса на данни
за пораждане на данъчно задължение; изясняващи качеството на задълженото лице;
безпорочен ли е актът на органа по приходите или съдебният акт, с който е
разрешено спорното правоотношение.
Извън кръга на
посочените обстоятелства, но от значение за предмета на доказване са данните,
касаещи конкретна сделка. Например - в хода на контролната дейност се
установява, че сделка не е отразена счетоводно, формално погледнато, законът е
нарушен, но на практика не всякога формализмът е достатъчно основание да се
счете, че предметът на доказване е изчерпан.
Възражениятя на задължено лице налагат необходимостта от събиране на
доказателства в такава насока. Едва след формиране сила на пресъдено
нещо по спора за сделката е възможно фактическите данни, свързани с нея, да се
включат в предмета на доказване.
По тези дела
доказването е пълно, т.е. такова предпоставящо
абсолютна достоверност.
Наличието на
вероятност, т.е. непълна сигурност, принципно не може да е основа за издаване
на ревизионен акт, още по-малко мотив на съдебен акт.
При така
установената фактическа обстановка по делото се налагат следните правни изводи.
Данъчно
събитие е доставката на стоката или услугата.
Датата на данъчно събитие е датата на
извършване на услугата или доставката, а удостоверяването на данъчно събитие
става с приемо-предавателен протокол или чрез плащане
по ДДС-сметката на изпълнителя (за момента до 2006-2007г., когато е имало
такива сметки). При наличие на такова плащане законът не изисква издаването на приемо-предавателен протокол. Той е задължителен, само ако
няма плащане по такава сметка, тъй като това плащане удостоверява получаването
на услугата от възложителя. Де факто, възложителят като нареди такова плащане е
приел извършването на услугата.
Разликата между преди и сега е, че понастоящем
не съществува нарочна ДДС-сметка. Сега в общата сметка влиза и ДДС-то. Като има
ДДС-сметка не е задължително издаването на приемо-предавателен
протокол.
По принцип основанията да се приеме, че
е налично данъчно събитие, че е извършена сделка, е издаването на такъв
протокол или плащане по ДДС-сметката (към онзи момент).
Относно пункт първи по обвинителният акт
следва да се установи, дали водената счетоводна отчетност е с вярно съдържание
или не, т.е дали в дневника за покупки са отразени точно и коректно
инкриминираните фактури:
фактура №
125/11,04.2005г. на фирма „Б.ДД” ЕООД, на стойност 10420лв. и ДДС на стойност
1736.80лв.; фактура № 273/27.04.2005г. на фирма „Р.**” ЕООД, на стойност
69408,00лв. и ДДС на стойност 11568.00лв.; фактура № 275/28.04.2005г. на фирма
„Р.**” ЕООД, на стойност 10420,00лв. и ДДС на стойност 1736.80лв.; фактура № 916/03.05.2005
г. издадена от фирма „Е..” ЕООД на стойност 4920. 00 лв. и ДДС на стойност 820.
00лв.; фактура № 936/25.05.2005г. издадена от фирма
„Е..” ЕООД на стойност 5942.00 и ДДС на стойност 990.40лв.; фактура №
551/27.05.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност 3000.00 и ДДС на
стойност 500.00лв.; фактура № 940/30.05.2005г. издадена от фирма „Е..” ЕООД на стойност 5 820.00 и ДДС
на стойност 970.00лв.; фактура № 553/30.05.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД
на стойност 1498.80 и ДДС на стойност 249.80лв.; фактура № 556/30.05.2005г.
издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност 901.00 и ДДС на стойност 150.20лв.; фактура
№ 557/30.05.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност 4838.40 и ДДС на
стойност 806.40лв.; фактура № 558/30.05.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД на
стойност 201.60 и ДДС на стойност 33.60лв.; фактура № 313/01.06.2005г.,
издадена от фирма „Р.**” ЕООД, на стойност 20262. 00 лв. и ДДС на стойност 4052.
40лв.; фактура № 923/16.05.2005г., издадена
от фирма „Е..” ЕООД, на стойност 969.00лв. и ДДС на стойност 193.80лв.; фактура
№ 939/26.05.2005г., издадена от фирма „Е..” ЕООД, на стойност 2100.00лв. и ДДС
на стойност 420.00лв.; фактура № 173/01.06.2005г., издадена от фирма „Б.ДД”
ЕООД, на стойност 20262. 00 лв. и ДДС на стойност 452,40. 00лв.; фактура №
313/01.06.2005г., издадена от фирма „Р.**” ЕООД, на стойност 20262.00лв. и ДДС
на стойност 4052.40лв.; фактура № 561/01.06.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД
на стойност 210.00 и ДДС на стойност 42.00лв.; фактура № 564/06.06.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност
522.00лв. и ДДС 104.40лв.; фактура № 579/29.06.2005г. издадена от фирма “Е.К.”
ООД на стойност 2680.00лв. и ДДС на стойност 536.00лв.; фактура №
578/29.06.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност 3305.00лв. и ДДС на
стойност 661.00лв.; фактура № 581/30.06.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД на
стойност 4118.40лв. и ДДС на стойност 823.68лв.; фактура № 582/30.06.2005г.
издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност 2245.00лв. и ДДС на стойност 449.00лв.;
фактура №590/25.07.2005г. издадена от фирма
“Е.К.” ООД на стойност 4800.00лв. и ДДС на стойност 960.00лв.; фактура № 591/25.07.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност 4800.00лв. и
ДДС на стойност 960.00лв.; фактура № 592/25.07.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност 4800.00лв. и
ДДС на стойност 960.00лв.; фактура № 593/25.07.2005г. издадена от фирма “Е.К.”
ООД на стойност 4800.00лв. и ДДС на стойност 960.00лв.; фактура №
594/25.07.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност 4800.00лв. и ДДС на
стойност 960.00лв.; фактура № 595/25.07.2005г. издадена от фирма “Е.К.” ООД на
стойност 4800.00лв. и ДДС на стойност 960.00лв.; фактура № 596/25.07.2005г.
издадена от фирма “Е.К.” ООД на стойност 4738,61лв. и ДДС на стойност 947.72лв..
Видно от материалите
по делото е, че всички тези фактури са отразени вярно в дневника за покупки т.е.
счетоводното отчитане при „Ф.Г.“ ЕООД е с вярно съдържание. В дневника за
покупки е отразено действителното фактическо положение, че доставчиците на „Ф.Г.“
ЕООД са издали тези фактури. Фактурите към всички фирми съдържат всички реквизити
по Закона за счетоводството и са изрядни.
Назначената тройна
съдебно-счетоводна експертиза установява категорично и несъмнено, и
обстоятелството, че по горецитираните фактури са
осъществени и действителни доставки. „Ф.Г.“ ЕООД, е извършвал осчетоводяване на
горецитираните фактури редовно, като фактурите са
декларирани съобразно изискванията на ЗДДС в законоустановения
за това срок и декларирания ДДС по подадените справки-декларации е внесен,
съгласно представените документи от дружеството. Декларираните данни от „Ф.Г.“
ЕООД в справките-декларации и дневниците на покупки по ЗДДС са по фактури,
протоколи, договори между инкриминираните доставчици, като изпълнители и „Ф.Г.“
ЕООД като възложител. От извършената проверка по доказателствата се
констатираха и плащания от „Ф.Г.“ ЕООД към отделните доставчици по фактурите,
предмет на изследване от експертизата от същите доставчици. Всичко изложеното
до тук води до несъмнения извод за настоящия съдебен състав, че не е осъществен
съставът на чл.256 (ред 1997г.), доколкото отразеното в дневниците за покупки
отразява действително издадените фактури и осчетоводяването им е съобразно тогава
действащото законодателство. Възраженията на представител на СГП касателно факта, че приемо-предавателните
протоколи и фактури не са подписани от управителите в случая се явява ирелевантно, тъй като липсва законово изискване
счетоводните документи да се подписват само и единствено от управителя.
По принцип не би следвало възложителят
да търпи негативи – отказ от данъчен кредит, ако неговият доставчик не си е
декларирал фактурата в дневника за продажби и не е внесъл ДДС по нея.
По задача 2 експертите са дали отговор,
като са дали отговор на въпроса на прокурора и са дали резултат при
съобразяване със графологическата експертиза и при
спазване изискванията на ЗДДС, действащ към процесния
момент, за удостоверяване на извършена сделка, като принципът е наличие на
плащане по ДДС-сметка и наличие на приемо-предавателни
протоколи.
По задача 5 следва да се отбележи, че задача
3 е свързана със задача 5 и в колона 7 на таблица 2 са посочени само сумите,
които не признават експертите.
В същата таблица в колона 9 има текст на
каква база се признава или не.
На база анализа по задача 3 е даден
отговор по задача 5 и е посочена точно тази сума. Това е непризнатият данъчен
кредит.
По разпореждане на НАП „Ф.Г.“ са внесли
на 17.04.2007г. 2633,80 лв. и като се приспаднат се получава сумата от 560,40
лв. за внасяне, което е според тях реалната щета.
Като за тези 3194,20 лв. не ги признават
тези фактури, поради липса на техническа обезпеченост, която я приемат от
изводите на НАП в доклада към ревизионния акт и липса на доказателства в
материалите по делото.
Съобразяват се при допълнителното
заключение и с графологичната експертиза.
Много
важно в случая е да се отбележи и дебело да се подчертае, че НЯМА законово изискване само
управителят на една фирма да съставя и подписва данъчни и счетоводни документи.
Няма такова нормативно изискване.
По допълнителното заключение крайната
щета в размер на 46194,74 лв. се базира единствено на заключението на
графолога. В крайна сметка реалната щета общо е в размер на 560,40лв., поради
непризнаване на техническа обезпеченост на част от доставките - на „Е.Т.“ по
фактури: 916/03.05.2005г; 923/16.05.2005г.; 936/25.05.2005г. и
940/30.05.2005г., поради факта, че те са нямали договор, че са закупили
заготовките (суровините) за изработка на рекламните материали и по данни на НАП
няма данни за наличие на работници по трудов договор. В същото време
изпълнителят „Е.Т.“ е издал фактура за продажба на „Ф.Г.“.
В случая също така е много важно да се отбележи, че „Е. Т.“ е включило фактурите, по
които експертите не признават данъчен кредит в дневниците за продажби, подадени
в НАП.
За фактурите на „Е.Т.“ няма приемо-предавателни протоколи.
Материалите, за които не е признат
данъчен кредит в частта за изработка на 200 бр. тениски и 2600 бр. химикалки.
За тях няма протокол или плащане по ДДС-сметка, но „Е.Т.“ са си изпълнили
задължението по ЗДДС за деклариране на продажбите в законовия срок пред НАП.
Това е най-важното и задължително, което трябва да се гледа за установяване на
данъчно събитие. Тоест, налице е двустранно засичане на декларираните данни в
НАП: От една страна „Е.Т.“ декларира продажбите по посочените фактури пред НАП,
а „Ф.Г.“ декларира същата фактура по обратния ред – като покупка пред НАП и с
декларирането реално се иска и следва да се ползва данъчен кредит. Тоест, може
да няма техническа обезпеченост, но с декларирането на фактурите „Е.Т.“ се е задължило да внесе дължимия ДДС в
пълен размер, както е начислен.
При деклариране на фактури за продажби в
дневниците за продажби не се установява има ли техническа или кадрова
обезпеченост за деклариране на продажба на практика, защото става въпрос за
суми за внасяне в бюджета. Тоест, движението е приход към бюджета, а не
разход/възстановяване на ДДС. „Е.Т.“ си е изпълнило задължението да декларира
продажбата пред НАП за внасяне на начисления ДДС по фактурите в пълен размер,
включително и тези, които експертизата не признава в първото заключение (3194,20 лева). В случая
се коментира техническа обезпеченост на този, който се е задължил пред
държавата да внесе ДДС-то, включително и непризнатото от вещите лица. Тук
спорен щеше да е случаят, ако „Е.Т.“ не беше декларирал фактурите в дневниците
си за продажби.
Относно повдигнатото
обвинение по пункт 2 и 3 от
обвинителният акт, че подсъдимият Л.Н. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - като
потвърдил неистина в подадени справки-декларации, които се изискват по закон -
Закона за данък добавена стойност, като начислил неследващ се данъчен кредит за
неизвършени доставки и променил резултата в справките-декларации и по този
начин укрил данъчни задължения на “Ф.Г.” ЕООД.
За да се установи съставомерно поведение на
подсъдимия следва да се докаже недействителност на извършените доставки.
Относно доставчика на „Ф.Г.“ ЕООД – „Б.ДД“ ООД, се установява че фактура №125/11.04.2005г. и
фактура №173/01.06.2005г. са издадени по договор от 08.04.2005г,
възнаграждението по който е 28 946 лв. без ДДС или 34 735,20 лв. с ДДС. За
авансово плащане е издадена фактура №125/11.04.2005г. на стойност 10 420,80 лв.
с ДДС. Другата процесна фактура №173/01.06.2005г. е
за доплащане по договора, на стойност 24 314,40 лв. От констативен протокол по
договор от 08.04.2005г. съгласно който възложителя „Ф.Г.“ ЕООД е приело
извършената от „Б.ДД“ ООД услуга по договора от 08.04.2005г.
Относно доставчика на „Ф.Г.“ ЕООД – „Р. 3“ ООД, по данни на НАП в протоколи за извършени насрещни
проверки и в ревизионния доклад дружеството е декларирало в дневниците на
продажби по ЗДДС издадените на „Ф.Г.“ ЕООД процесии фактури - фактура
№273/27.04.2005г., и фактура
№275/28.04.2005г. От това обстоятелство следва и извода за действителност на
доставката. За фактура №313/01.06.2005г. е приложен Приемо-предавателен
протокол 1/27.04.2005г. по договор от 14.04.2005г. с приложение 1 към него
съгласно който възложителя „Ф.Г.“ ЕООД е приело описаните в приложение 1 към договора
и респ.в протокола рекламни материали от „Рос 3“ ООД. Стойността на
възнаграждението по договора от 14.04.2005г. е 57 840 лв. без ДДС или 69 408
лв. с ДДС, на която сума съответстват издадената на „Ф.Г.“ ЕООД фактура
№273/27.04.2005г. на стойност 69 408 лв. с ДДС.
По делото е приложен договор от 08.04.2005 г.между „Ф.Г.“ ЕООД - възложител
и „Рос 3“ ООД - изпълнител за изпълнение на рекламни промоции. Възнаграждението
по договора е 28946 лв. без ДДС или 34 735,20 лв. с ДДС, като в договора е
уговорено авансово плащане в размер на 30%, съгласно чл.10 на договора. По
същия договор, изпълнителя „Рос 3“ ООД е издал два броя фактури - фактура
№275/28.04.2005 г. за авансово плащане 30% и фактура №313/01.06.2005 г. за
окончателно плащане, на обща стойност 34 735,20 лв. Съгласно Констативен
протокол за извършена услуга по договора от 08.04.2005 г. с положени подписи за
„Рос 3“ ООД и „Ф.Г.“ ЕООД, възложителя „Ф.Г.“ ЕООД приема, че услугите са
извършени качествено и в срок.
Относно доставчика на „Ф.Г.“ ЕООД, „Е..“ ЕООД, доставчика е декларирал издадените процесии
фактури в дневниците за продажби по ЗДДС, а именно - фактура №916/03.05.2005г.,
фактура №926/16.05.2005г., фактура №936/25.05.2005г., фактура №939/26.05.2005г.
и фактура №940/30.05.2005г. са декларирани в дневниците на продажби по ЗДДС на
дружеството.
Относно доставчика на „Ф.Г.“ ЕООД, „Проект
инженеринг София“ ЕООД, дружеството е декларирало в
дневниците на продажби по ЗДДС издадените на „Ф.Г.“ ЕООД три процесии фактури -
фактура №221/01.08.2006г., фактура №299/02.10.2006г. и фактура №359/23.11.2006г. В доказателствата по ДП се намира
договор между „Ф.Г.“ ЕООД - възложител и „Проект инженеринг София“ ЕООД -
изпълнител за изпълнение на рекламни промоции (том 10, л.13-15).
Възнаграждението по договора е 68 400 лв. без ДДС или 82 080 лв. с ДДС, като е
уговорено авансово плащане в размер на 50% в срок до 7 дни от подписване на
договора. За авансовото
плащане, изпълнителят е издал фактура №221/01.08.2006г. на стойност 42 000 лв.
с ДДС (том 10, л.16). Плащането на аванса е извършено на 19.09.2006г., а именно:
едно плащане по банков път - 7000 лв. платено ДДС и две касови плащания - 30
000 лв. и 5 000 лв.(по документи в том 10, л. 17-19). За окончателното плащане е издадена фактура №299/02.10.2006г.
за остатъка 42 000 лв. с ДДС по договора (том 10, л.20), като същата е платена
касово, в брой. Съгласно приемо-предавателен протокол
от 20.09.2006г. (том 10, л.32) с положени подписи за възложител – „Ф.Г.“ ЕООД и
изпълнител – „Проект инженеринг София“ ЕООД, възложителят е приел снимков
материал като отчет за проведени промоции (т.1 на протокола).
Относно доставчикът на „Ф.Г.“ ЕООД, „И. България“
ЕООД, е установено, че между „Ф.Г.“ — възложител и „И.
България“ ЕООД - изпълнител е сключен договор от 21.11.2006г. за изпълнение на
рекламни промоции, съгл. чл.1 на договора.
Възнаграждението по договора е 146 000 лв. без ДДС или 175 200 лв. с ДДС,
като е уговорено авансово плащане в размер на 50% в срок до 14 дни от
подписване на договора.
За авансовото плащане, изпълнителят е издал фактура №16/29.01.2007 г. на
стойност 87 600 лв. с ДДС (том 10, л.22). Плащането на аванса е извършено на
07.02.2007г., а именно: две плащания по банков път - 58 400 лв. и едно плащане
на 08.02.2007г. на - 29 200 лв. по банков път (по документи в том 10, л.
124-125).За окончателното плащане е издадена фактура №20/31.01.2007г. за
остатъка 87 600 лв. с ДДС по договора (том 10, л.123), като същата е платена по
банков път на три плащания, съгласно банкови извлечения по ДП (том 10, л.
125-126). Съгласно приемо-предавателен протокол от
20.09.2006г. (том 10, л.131) с положени подписи за възложител – „Ф.Г.“ ЕООД и
изпълнител – „И. България“ ЕООД ЕООД, въз основа на
устен отчет и приет снимков материал, възложителят удостоверява, че фирма „И.
България“ ЕООД е изпълнила качествено и в срок условията по договора от
21.11.2006г.. За „Проект инженеринг София“ ЕООД се констатира също, че има
двустранно подписан протокол за възложител и изпълнител за приемо-предаване
на услугата по договора между страните, както и се установиха плащания по
издадените от доставчика фактури. За „Е.К.“ ЕООД, експертизата приема, че са
налице реални доставки по процесиите фактури, съобразно констатациите на НАП,
цитираните документи предоставени от дружеството при извършената насрещна
проверка по ревизията на „Ф.Г.“ ЕООД. От тук следва и извода, че при наличие на
действително осъществени доставки на стоки и услуги, „Ф.Г.“ ЕООД правомерно са
приспаднали данъчен кредит.
Въпросите за
доказването по дела за данъчни престъпления пораждат множество спорове, а
именно дали доказването е въпрос на законосъобразност или целесъобразност?
Недопустимо е
властнически орган при и по повод упражняване на контролни правомощия
стеснително или разширително да тълкува действащите
данъчни норми, а оттам и нормите в НК, касаещи данъчни престъпления.
Неразграничаването на
разликата в основни юридически понятия и превратното упражняване на властнически
правомощия на практика води до издаване на актове, които са целесъобразни, но
са незаконосъобразни.
Доказването по такива
дела не може да е въпрос единствено на целесъобразност. Страните са заинтересовани
точно и еднакво да се приложи закона.
Именно от гледна
точка на закона след като действие или акт са законосъобразни, те са и
целесъобразни. Целесъобразността се съдържа в закона. Отклонението от закона
винаги има за последица нецелесъобразност, респ. незаконосъобразност. Поради
тази причина върху тези актове се упражнява правораздавателен контрол (чл.120,
ал.1 КРБ).
Съдебният контрол е
винаги за законосъобразност и не може да става въпрос за целесъобразност.
Следва да се
отбележи, че Конституционният Съд ясно даде да се разбере, че не може да става
въпрос за целесъобразност при доказването по данъчни дела, което от своя страна
автоматично намира отражение и приложение и по дела за данъчни престъпления.
Поради това не може да се поставя въпросът за целесъобразността на актове на
органи по приходите. При всички случаи техните актове следва да са
законосъобразни, което на практика означава, че ще са и целесъобразни.
Това обстоятелство се тълкува безкритично и едностранно от представителя
на държавното обвинение в услуга на обвинителната теза, без да са налице
необходимите предпоставки за това.
След като обвиненията не се доказват от обективна страна, то следва и
че не е налице, и субективна страна на същите.
С оглед
на това и като се съобрази с императивната разпоредба на чл.303, ал.1 от НПК,
забраняваща присъдата да се основава на предположения, съдът единодушно прие и призна подс.Н. за невиновен и го оправда по повдигнатите му
обвинения за престъпление по по чл.257 (ред. ДВ бр.62/1997г.) вр.
чл.256 (ред. ДВ бр. 62/1997г.), вр. чл.26, ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК; чл.257 (ред. ДВ бр.62/1997г.), вр. чл.255, ал.1 (ред. ДВ бр. 62/1997г.) вр. чл.26, ал.1, вр. чл.2, ал.1 отНК и по чл.255, ал.3, вр.
чл.255, ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.2, ал.1от НК.
По разноските:
При
този изход на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по делото
остават за сметка на държавата.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: