Присъда по дело №69/2022 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 12
Дата: 13 април 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20223520200069
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 април 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. П. 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
и прокурора Пл. Ст. Тр.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Наказателно дело от общ
характер № 20223520200069 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Т. ЯНК. Т. -роден на 24.06.1968 г. в гр.П. български
гражданин, живущ в гр.П. неосъждан, с полувисше образование, женен, безработен, ЕГН
**********;
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 02.04.2022 г., около 18.05 часа, в град П. на ул.“***“, е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „***“, модел „А3“ с регистрационен
номер № *** с концентрация на алкохол в кръвта му над 1,2 на хиляда – 1,83 на хиляда,
установено по надлежния ред – с техническо средство – „***“ ***, поради което и на
основание чл.343б, ал.1, чл.36 и чл.54 от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЯ ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА В РАЗМЕР НА 200 ЛВ. /ДВЕСТА ЛЕВА/.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК ЛИШАВА ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.4 от НК ПРИСПАДА времето, през което е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 02.04.2022 г.

1
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 69 по описа за 2022 г. на Поповски районен съд

Подсъдимият Т. ЯНК. Т. от гр.П. е предаден на съд по реда на Глава ХХІV-та от НПК по
обвинение за това, че „на 02.04.2022 г., около 18.05 ч., в гр.П. на ул.“***“, е управлявал л.а.“***
***“ с рег.№ Т *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда – 1.83 на
хиляда,установено по надлежния ред с техническо средство „*** ***“ с № **“престъпление
по чл.343 б, ал.1 от НК.
Районна прокуратура Т., ТО П. чрез прокурор Т. в с.з. поддържа обвинението като
безспорно доказано,пледира за определяне на наказанията в рамките на техните предели,
към специалния минимум.
Подсъдимият се явява в с.з., признава се за виновен, дава обяснения, разкайва се,
съжалява за извършеното и моли за минимално наказание.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Т. ЯНК. Т. живеел в гр.П. бил с полувисше образование, безработен,
неосъждан. Бил правоспособен водач по смисъла на чл.150 от ЗДвП /справка л.7-8/ за
категории „С“, „В”, „АМ” и „ТКТ“ придобити преди повече от 30 години, като до
инкриминираната дата бил наказван и за други нарушения на правилата за движение по
пътищата.
На 02.04.2022 г. след обяд, подс.Т. отишъл с управлявания от него л.а.“*** ***“ с рег.
№ *** до магазин „Оазис“ в гр.П. където в компания на свои приятели употребил алкохол
/по негови данни 3 бири/. Тъй като не се чувствал повлиян от алкохола, около 18.00 ч. решил
отново с автомобила да се прибере у дома си в ж.к.“***“, като при движение по ул. „***“ бил
спрян за проверка от служители на РУ П.. След установяване самоличността на водача и
след като усетил мирис на алкохол, св.С.Р. извършил и проверка за употреба на алкохол,
като скалата на техническото средство „*** ***” с фабр.№ ** отчела 1.83 на хиляда
концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия въздух. Бил издаден талон за
изследване № *** /приложен л.10/, в който подсъдимия отбелязал, че приема резултата от
техническото средство и отказва кръвна проба. Със служебният автомобил бил отведен до
филиала на ЦСМП гр.П. където при стриктно спазване на процедурата по Наредба № **** г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози бил съставен протокол /приложен л.11/, в който
подс. Т. саморъчно декларирал, че отказва да даде кръвна проба за химическо изследване.
При така установеното от фактическа страна, подс.Т. бил задържан по реда на ЗМВР и
започнало БП против него за престъпление по чл.343б,ал.1 НК.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по неоспорим начин от
събраните в с.з. доказателства посредством приложените по БП № *** г. по описа на РУ П.
писмени доказателствени средства – свидетелство за съдимост, справка за нарушител;
АУАН, протокол за техническа годност на използвания „*** ***“ с № **; както от
показанията на изслушания в с.з. свидетел С.Р., на които съдът даде вяра като прие, че са
логични, последователни и подкрепят изцяло установеното в хода на съдебното следствие.
По същият начин съдът прие за достоверни обясненията на подсъдимия депозирани в хода
на съдебното следствие и ги постави в основата на постановената присъда. От цялостният
анализ на доказателствата съдът направи несъмнения и безспорен правен извод, че именно
подсъдимият е извършител на инкриминираното в обвинителния акт престъпно деяние, за
което следва да се ангажира наказателната му отговорност.
1
При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подс.Т. ЯНК. Т. от гр.П. е
осъществил състава на престъпление по чл.343б,ал.1 от НК като на 02.04.2022 г., около 18.05 ч., в
гр.П. на ул.“***“, е управлявал л.а.“*** ***“ с рег.№ Т *** с концентрация на алкохол в кръвта над
1.2 на хиляда – 1.83 на хиляда,установено по надлежния ред с техническо средство „*** ***“ с №
**. От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, обективиран в
конкретните действия на подсъдимия. Подсъдимият несъмнено е знаел, че е употребил значително
количество алкохол и въпреки това е предприел да управлява МПС, при което е съзнавал всички
фактически обстоятелства на престъплението и тяхното увреждащо действие спрямо защитените
обществени отношения, а именно, че поставя в опасност останалите участници в движението
именно поради употребения алкохол.
При индивидуализацията на наказанието,след извършване на цялостна проверка на
събраните по делото доказателства, съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 36 и чл.54 от НК като
отчете, че не са налице нито многобройни нито едно, но изключително смекчаващо вината
обстоятелства, което да го мотивира да определи наказанието при условията на чл.55 от НК.
Наказанията, предвидени от законодателя в санкционната част на нормата по чл.343б,ал.1 НК са
кумулативни – от 1 до 3 г. ЛОС и глоба в размер от 200 до 1000 лв. Отчитайки наличието на
специален минимум непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът на
осн. чл.54 НК го определи в тази рамки, в размер на специалния минимум, а именно 1 г. ЛОС,
което на осн.чл.66,ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в
сила, както наложи и кумулативно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв./двеста лева/. При
определяне на конкретния размер на наказанието, съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства направените самопризнания, чистото съдебно минало и добрите характеристични
данни, а от друга страна не отчетоха отегчаващи вината обстоятелства. На тази основа, при превес
на смекчаващите вината обстоятелства съдът прие, че за осъществяване на генералната и най-вече
на индивидуалната превенция е достатъчно на подсъдимия да бъде наложено наказание 1 год.
лишаване от свобода, изтърпяването на което бъде отложено за изпитателен срок от 3 г., считано
от влизане на присъдата в сила. Действително за съда не съществува задължение директно да
прилага разпоредбата на чл.66 НК само при наличието на формалните за това предпоставки, които
безспорно съществуват, тъй като освен всичко друго е необходимо да се констатира, че е
възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане. При извършване на
тази преценка, съдът прие, че за постигане целите на наказанието не е необходимо подс.Т. да
изтърпи ефективно наложеното наказание от 1 г. ЛОС, като в тази насока и при съпоставка с
тежестта на престъплението, условното наказание е справедлив отговор на обществената му
опасност и морална укоримост.
На следващо място, съобразявайки с императивната разпоредба на чл. 343г от НК съдът
наложи на подсъдимия и допълнително наказание по чл.37, ал.1,т.7 НК – лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 /една/, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне
размера на кумулативното наказание съдът отчете и това, че съгласно чл.174,ал.1 от ЗДвП се
налага такъв вид наказание в размер от 1 до 12 месеца за управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда включително. Отнесено към текста на
престъплението по чл.343б,ал.1 от НК съдът приема, че лишаването от правоуправление следва да
бъде в значително по висок размер от 1 г., който изцяло съответства на използваната от
законодателя възходяща градация в наказанията по ЗДвП и НК. Съдът приема, че времето
изминало от нарушението до постановяване на присъдата, през което подсъдимият е бил лишен от
възможността да управлява МПС не е достатъчно за преосмисляне на поведението му и
съобразяването му занапред с установените в ЗДвП правила, поради което следва да бъде
продължено до посочения размер. Доколкото при констатиране на нарушението от подсъдимия са
били иззети СУМПС и контролен талон, съдът приема, че е налице хипотезата за временно
отнемане лишаване от право да управлява МПС, поради което и са налице предпоставките за
приложение на чл.59,ал.4 НК, като бъде зачетено времето от 02.04.2022 г. до влизане в сила на
настоящата присъда.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
2


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:

3