Мотиви
към присъда № 32 от 31.01.2020 г. по НОХД № 678/2020 г. по описа на Районен съд
- Пловдив, НО, XXI н. състав
Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда
обвинителен акт против С.М.М., роден на *** ***, б., б.г., с основно образование, неженен, безработен, осъждан,
живущ ***, с ЕГН: ********** за това, че в периода от 25.01.2020 г. до
28.01.2020 г. в гр. Пловдив, в условията на продължавано престъпление е отнел
чужди движими вещи – три броя бутилки уиски марка „Тюламор
Дю“ 700 мл, на обща стойност 94,47 лв. /деветдесет и четири лева и четиридесет
и седем стотинки/, собственост на „Билла България“ ЕООД от владението на *** И.З.П.,
без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, както следва:
– на 25.01.2020 г. в гр. Пловдив е отнел чужда движима
вещ – 1 брой бутилка уиски марка „Тюламор Дю“ 700 мл,
на стойност 31,49 лв. /тридесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/,
собственост на „Билла България“ ЕООД, от владението на *** И.З.П. без негово
съгласие с намерението противозаконно да я присвои;
– на 27.01.2020 г. в гр. Пловдив е отнел чужда движима
вещ – 1 брой бутилка уиски марка „Тюламор Дю“ 700 мл,
на стойност 31,49 лв. /тридесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/,
собственост на „Билла България“ ЕООД, от владението на *** И.З.П. без негово
съгласие с намерението противозаконно да я присвои;
– на 28.01.2020 г. в гр. Пловдив е направил опит да
отнеме чужда движима вещ – 1 брой бутилка уиски марка „Тюламор
Дю“ 700 мл, на стойност 31,49 лв. /тридесет и един лева и четиридесет и девет
стотинки/, собственост на „Билла България“ ЕООД, от владението на *** И.З.П.
без негово съгласие с намерението противозаконно да я присвои, като деянието е
останало недовършено по независещи от волята на дееца причини – престъпление по
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството
по делото е по реда на глава двадесет и седма от НПК, съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2
от НПК. Съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, като установи, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, обяви на страните, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на
съдебните прения прокурорът поддържа изцяло внесеното обвинение срещу
подсъдимия М., което намира за доказано по несъмнен начин от събраните по делото
доказателствени материали, включително от самопризнанието на последния.
Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинението. Пледира за индивидуализиране
на наказанието около минималния размер, отчитайки като смекчаващи обстоятелства
признанието на вината, което подсъдимият направи наред с признанието на фактите
по обвинителния акт, както и обстоятелството, че вредите от престъплението са
частично възстановени, като отегчаващо обстоятелство сочи, че следва да бъде
съобразено обремененото съдебно минало на М.. Взема становище, че наложеното
наказание трябва да бъде изтърпяно ефективно и при първоначален строг режим с
оглед постигане на целите по чл. 36, ал. 1 от НК. Досежно разпореждането с
вещественото доказателство поддържа същото да остане приложено по делото.
Защитникът
на подсъдимия – адв. П.П., моли съда при определяне
на наказанието да приеме за смекчаващи отговорността обстоятелства хероиновата зависимост на подсъдимия, която го мотивирала
да извърши деянието, признанието на вината, младата му възраст, както и
желанието му да се лекува. Пледира съдът да приложи с присъдата си закон за
по-леко наказуемо престъпление, като деянието бъде преквалифицирано по чл. 194,
ал. 3 от НК, или наказанието да бъде определено по реда на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55 НК.
Подсъдимият М. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Дава кратки обяснения в
хода на съкратеното съдебно следствие, в които заявява, че разбира какво
обвинение му е повдигнато, признава се за виновен и съжалява за извършеното. В
хода на съдебните прения поддържа наведените от защитника си съображения. С
последната си дума подсъдимият моли наложеното му наказание да бъде по вид пробация.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият С.М.М. е роден на *** ***, б., б.г.,
живущ ***, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН: **********.
На
25.01.2020 г. подсъдимият С.М.М. посетил магазин
„Билла“, намиращ се в ТЦ „Хали“ на ул. „Райко Даскалов“ № 8 в гр. Пловдив. ***
на последния бил св. И.З.П., *** на „Билла България“ ЕООД /***/. Подсъдимият М.
решил да вземе стока от магазин „Билла“, находящ се на горепосочения адрес, а
именно намираща се в същия бутилка уиски марка „Тюламор
Дю“ 700 мл, собственост на „Билла България“ ЕООД, като впоследствие се
разпореди с нея в своя полза. В изпълнение на това си решение на 25.01.2020 г. подсъдимият
С.М. взел 1 брой бутилка уиски марка „Тюламор Дю“ 700
мл, на стойност 31,49 /тридесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/
лева, след което преминал през касовата зона без да декларира стоката,
съответно не заплатил посочената вещ и напуснал магазина. Действията на подсъдимия
М. били записани от намиращите се в магазина охранителни камери и били
забелязани от св. Т.Ф.К., изпълняващ служебните си задължения като ***.
На
27.01.2020 г. подсъдимият М. отново посетил магазина „Билла“, намиращ се в ТЦ
„Хали“ на ул. „Райко Даскалов“ № 8 в гр. Пловдив. М. отново решил да вземе
стока от магазина „Билла“, находящ се на горепосочения адрес, а именно намираща
се в същия бутилка уиски марка „Тюламор Дю“ 700 мл,
собственост на „Билла България“ ЕООД, като впоследствие се разпореди с нея в
своя полза. В изпълнение на това си решение на 27.01.2020 г. подсъдимият С.М.
отново взел 1 брой бутилка уиски марка „Тюламор Дю“
700 мл, на стойност 31,49 /тридесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/
лева, след което преминал през касовата зона без да декларира стоката и без да
заплати посочената вещ, след което напуснал магазина. Действията на подсъдимия М.
били записани от намиращите се в магазина охранителни камери и били забелязани
от св. Т.Ф.К., изпълняващ служебните си задължения като ***.
На
28.01.2020 г. подсъдимият М. решил да отново посети магазин „Билла“, намиращ се
в ТЦ „Хали“ на ул. „Райко Даскалов“ № 8 в гр. Пловдив и да вземе стока от
магазина, а именно бутилка уиски марка „Тюламор Дю“
700 мл, собственост на „Билла България“ ЕООД, като впоследствие се разпореди с
нея в своя полза. В изпълнение на това си решение на 28.01.2020 г. подсъдимият С.М.М. отново посетил магазина, където си взел закуска и след
като огледал щанда с алкохол, взел 1 брой бутилка уиски марка „Тюламор Дю“ 700 мл, на стойност 31,49 /тридесет и един лева
и четиридесет и девет стотинки/, която поставил под якето си. Подсъдимият
преминал през касовата зона без да декларира и без да заплати цената на
посочената бутилка уиски марка „Тюламор Дю“ 700 мл, а
единствено заплатил закуската си. Действията на подсъдимия М. били записани от
намиращите се в магазина охранителни камери и били забелязани от св. Т.Ф.К.,
изпълняващ служебните си задължения като ***. След преминаването си през касите
подсъдимият М. се насочил към изхода на магазина, където в следкасовата
зона бил приканен от св. Т. К. да го придружи до офиса, където го помолил да разкопчае
якето си. Там при извършената на подсъдимия проверка и под якето му свид. К. видял, че М. бил скрил една бутилка уиски марка „Тюламор Дю“ 700 мл., която бил взел, но не декларирал и
заплатил цената й. След това подсъдимият М. бил задържан.
Свидетелят Т.
К. разпознал подсъдимия С.М.М., когото преди това бил
видял на 25.01.2020 г. и на 27.01.2020 г. на камерите за видеонаблюдение
в магазина „Билла“, ТЦ „Хали“ на ул. „Райко Даскалов“ № 8 в гр. Пловдив да взема
по една бутилка уиски „Тюламор Дю“. По случая били
уведомени св. И.З.П., ***, както и бил подаден сигнал до 04 РУ при ОДМВР –
Пловдив, като на място пристигнал патрул в състав св. И.А.Б. и колегата му Л.Т..
Подсъдимият С.М.М. предал инкриминираната бутилка
уиски на св. К. и същата била върната с разписка на св. И.З.П..
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът приема за установена от самопризнанията
на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и въз основа на събраните и проверени
по делото гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите И.З.П. (лист 10 от досъдебното
производство); Т.Ф.К. (лист 11 от досъдебното производство) и И.А.Б. (лист 12
от досъдебното производство), от писмените
доказателства – справка за съдимост за подсъдимия С.М.М. (лист 23-24 от досъдебното производство); заповед за
задържане на лице с рег. № 441зз-15/28.01.2020 г. (лист 4 от досъдебното
производство); проткол за доброволно предаване от
31.01.2020 г. (лист 13 от досъдебното производство); допълнително споразумение
№ *** от *** към трудов договор от 01.06.2005 г. между „Билла България“ ЕООД и И.З.П.;
характеристична справка за подсъдимия М. (лист 25 от досъдебното производство);
протокол за доброволно предаване от 28.01.2020 г. (лист 33 от досъдебното
производство); справка от Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел по партидата на търговеца „Билла България“ ЕООД с ЕИК:
********* (лист 34 от досъдебното производство); приемо-предавателен
протокол от 31.01.2020 г. (лист 41 от досъдебното производство), от писмените доказателствени доказателства
– протокол за оглед на веществени доказателства от 31.01.2020 г. (лист 15 от
досъдебното производство); протокол за оглед на веществени доказателства (лист
26 от том II от
досъдебното производство), както и от заключението
на съдебно-стокова експертиза (лист 17-18 от досъдебното производство).
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, призната от подсъдимия и приета за установена от съда, поради
което и по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК не се налага
по-детайлното им обсъждане.
От правна
страна:
При така установените факти съдът намира, че
подсъдимият С.М.М. е осъществил от обективна и от
субективна страна престъплението по чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна
в периода от 25.01.2020 г. до 28.01.2020 г. в гр. Пловдив, в условията на
продължавано престъпление подсъдимият М. е отнел чужди движими вещи – три броя
бутилки уиски марка „Тюламор Дю“ 700 мл, на обща
стойност 94,47 лв. /деветдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/,
собственост на „Билла България“ ЕООД от владението на *** И.З.П., без негово
съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, както следва:
– на 25.01.2020 г. в гр. Пловдив е отнел чужда движима
вещ – 1 брой бутилка уиски марка „Тюламор Дю“ 700 мл,
на стойност 31,49 лв. /тридесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/,
собственост на „Билла България“ ЕООД, от владението на *** И.З.П. без негово
съгласие с намерението противозаконно да я присвои;
– на 27.01.2020 г. в гр. Пловдив е отнел чужда движима
вещ – 1 брой бутилка уиски марка „Тюламор Дю“ 700 мл,
на стойност 31,49 лв. /тридесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/,
собственост на „Билла България“ ЕООД, от владението на *** И.З.П. без негово
съгласие с намерението противозаконно да я присвои;
– на 28.01.2020 г. в гр. Пловдив е направил опит да
отнеме чужда движима вещ – 1 брой бутилка уиски марка „Тюламор
Дю“ 700 мл, на стойност 31,49 лв. /тридесет и един лева и четиридесет и девет
стотинки/, собственост на „Билла България“ ЕООД, от владението на *** И.З.П.
без негово съгласие с намерението противозаконно да я присвои, като деянието е
останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.
Съдът намира, че инкриминираните вещи, които
подсъдимият М. е отнел при процесните деяния,
представляват годен предмет на престъплението „кражба“. Касае се за движими
вещи, които имат парична стойност – установено от заключението на
съдебно-стоковата експертиза, и се явяват „чужди“ по смисъла на НК спрямо
подсъдимия. Безспорно се установява на следващо място, че движимите вещи –
предмет на престъплението, са били във владението на лицето, от което са
отнети. Установява се по-нататък, че от обективна страна инкриминираните вещи
са били отнети без съгласието на своя владелец. Липсата на съгласие за тяхното
отнемане е била ясно и безпротиворечиво демонстрирана
на третите лица чрез поставянето на вещите (трите броя бутилки уиски, марка „Тюламор Дю“ 700 мл) в търговски обект и предлагането им за
продажба, при което владението върху тях се добива след заплащането на
определена цена, представляваща тяхната парична стойност. По този начин е било
показано на третите лица, че до момента на осъществяване на покупка продавачът
е желаел да запази владението си. По делото се доказа подсъдимият да е
осъществил три отделни деяния, осъществяващи един и същи състав на
престъплението кражба, като третото деяние е останало на стадия на опита, тъй
като при започнало изпълнение на престъплението не е настъпил съставомерния престъпен резултат. В тази връзка от
обективна страна налице са и три изпълнителни деяния – от 25.01.2020 г., от
27.01.2020 г. и от 28.01.2020 г. Изпълнителните деяния от първите две дати
(25.01.2020 г. и 27.01.2020 г.) са се изразили в отнемането на по един брой
бутилка уиски, марка „Тюламор Дю“ 700 мл, собственост
на „Билла България“ ЕООД от страна на подсъдимия М., при което той е прекъснал
фактическата власт на досегашния владелец и е установил свое държане. В
момента, в който подсъдимият е напуснал магазина и се е отдалечил с отнетите
вещи, деянията му са били довършени от обективна страна, тъй като е настъпил съставомерен престъпен резултат – била е нарушена възможността
на правоимащото лице да упражнява безпрепятствено и в
пълен обем правата си като си служи и използва вещите си. На третата
инкриминирана дата – 28.01.2020 г., подсъдимият е започнал извършването на
престъплението, като обективно е осъществил действия, включени в изпълнителното
му деяние, като е взел бутилка уиски, марка „Тюламор
Дю“ 700 мл, скрил я е под якето си и е преминал през касовата зона, но без да я
декларира пред продавача и без да заплати цената й. Въпреки това деянието е
останало на стадия на опита, защото престъплението не е било довършено с
настъпил съставомерен резултат, както беше описан
по-горе, тъй като подсъдимият не е успял да установи трайна фактическа власт
върху вещта. Авторството на престъплението от страна на подсъдимия, датата и
мястото на извършване на всяко от трите деяния също се явяват категорично
доказани по делото. От една страна тези обстоятелства са обхванати от
самопризнанието на подсъдимия, а от друга те се установяват и от показанията на
свидетелите по делото, включително свид. К., който е
очевидец.
От субективна
страна подсъдимият М. е извършил всяко от трите инкриминирани деяния
виновно и при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е формирал съзнание
относно проявлението на всички елементи от състава на престъплението и е
съзнавал общественоопасния му характер. Предвиждал е,
че с довършване на всяко от изпълнителните деяния от 25.01.2020 г., от
27.01.2020 г. и от 28.01.2020 г. (останало недовършено поради независещи от
волята на М. причини) по отнемане на вещите – предмет на престъплението, в
обективната действителност ще настъпи съставомерен
престъпен резултат, тъй като ще бъде неправомерно засегната възможността на правоимащото лица „Билла България“ ЕООД да си служи и да използва
собствените си вещи – инкриминираните три броя бутилки уиски. Именно този
забранен от закона резултат обаче е целял да постигне подсъдимият чрез процесните си деяния. Допълнително от субективна страна
подсъдимият М. е действал и с присвоително намерение
по отношение на вещите – предмет на престъплението. Това му намерение е ясно
демонстрирано чрез вземането на първите две вещи и поставянето им на място,
където местоположението им е неизвестно за техния собственик, както и опита
това да бъде сторено спрямо третата инкриминирана вещ.
Съдът намира, че правилно са приложени и правилата за
квалификация на престъплението като продължавано такова по чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна се установява подсъдимият М. да е осъществил 3 отделни
деяния, всяко от които осъществява поотделно един състав на едно и също
престъпление. От обективна страна отделните деяния са извършени през
непродължителен период от време – на 25.01.2020 г., на 27.01.2020 г. и на
28.01.2020 г., т.е. в рамките на 4 дни, и при една и съща обстановка –
подсъдимият е вземал бутилка уиски от стелажите в магазина, скривал я е под
якето си, след което е преминавал през касовата зона без да заплати цената на
стоката. От субективна страна е налице еднородност на вината и подсъдимият е
осъществил всяко от отделните деяния, включени в състава на продължаваното
престъпление, действайки с пряк умисъл. В конкретния случай първите две от
инкриминираните деяния са причинили съставомерен
резултат, а третото е останало на стадия на опита. Настоящият съдебен състав
като прецени значението на настъпилите общественоопасни
последици за цялостната престъпна дейност, намира, че самостоятелното значение
на деянието, останало на стадия на опита, не се отразява съществено на
цялостната престъпна дейност, поради което правилно крайното продължавано
престъпление е квалифицирано като довършено такова, макар и за отделно деяние
да е налице квалификация за опит към извършено престъпление. По тези съображения
съдът приема, че последващите деяния от 27 и от 28
януари 2020 г. се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващото
такова от 25.01.2020 г., поради което е налице продължавано престъпление.
По гореизложените съображения настоящият съдебен
състав прие, че подсъдимият С.М.М. е осъществил от
обективна и от субективна страна престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, поради което и съдът го призна за виновен с присъдата си.
По
наказанието:
За престъплението по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до осем години.
Съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства младата възраст на дееца, сравнително невисоката стойност на
предмета на престъплението, признанието на вината, което подсъдимият направи
наред с признанието на фактите, както и изразеното съжаление за стореното. Не
се споделя доводът частичното възстановяване на съставомерните
вреди да съставлява смекчаващо обстоятелство в конкретния случай, тъй като то
не е било осъществено по инициатива на подсъдимия, а поради това, че той е бил
заловен по време на извършване на третото деяние от свид.
К. – ***. Именно този свидетел е предал и инкриминираната бутилка с уиски с
протокол за доброволно предаване, която впоследствие била върната на владелеца,
от чието владение е бил направен опит да бъде отнета. Не се споделя да
съставлява смекчаващо обстоятелство и твърдяната хероинова
зависимост на подсъдимия, довела до занижен самоконтрол, тъй като такъв факт не
беше доказан по делото. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчита извършените
три отделни деяния, всяко осъществяващо поотделно престъпния състав, но
включени в състава на единното продължавано престъпление, както и наличието на
предходно осъждане – отново за престъпление против собствеността.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставки за
определяне на наказанието по реда на чл. 55 от НК. Това е така, тъй като нито
най-лекото предвидено наказание се явява несъразмерно тежко с оглед на
конкретно извършеното престъпление, нито пък по делото се установиха
изключително или многобройни смекчаващи обстоятелства. Направеното от
подсъдимия самопризнание също не се цени като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство. Съдът намира, че в случая разкриването на
обективната истина по делото е резултат от навременните и ефективни действия на
разследващите органи, като направеното признание подкрепя и затвърждава
приетите за установени обстоятелства, но само по себе си не е изиграло решаваща
роля за разкриването на престъплението и неговия извършител, поради което не
следва да бъде отчитано и втори път като смекчаващо обстоятелство.
Съдът намира за неоснователно и възражението да е
налице хипотеза на маловажен случай на кражба, поради което се моли деянието да
бъде преквалифицирано по чл. 194, ал. 3 от НК. Съгласно трайната съдебна
практика, за да е налице „маловажен случай“ по чл. 194, ал. 3 от НК, е
необходимо извършеното престъпление с оглед всички обстоятелства по делото,
отнасящи се до деянието и дееца да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид, като
размерът на засегнатото имущество не е единственият критерий, от който се ръководи
решаващият орган. Извършената от подсъдимия М. кражба не представлява маловажен
случай, тъй като процесното деяние, осъществено при условията на продължавано
престъпление и включващо три отделни деяния в състава си, не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на този вид
престъпления. Обществената опасност на дееца също е завишена и непозволяваща
деянието да се квалифицира като маловажен случай, тъй като към момента на
извършването му подсъдимият е бил вече осъждан и то за престъпление против
собствеността.
Като съобрази така установените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, но не като механичен сбор, а предвид
тяхната относителна тежест настоящият състав намира, че за извършеното от
подсъдимия М. престъпление следва наказанието да бъде наложено при превес на
смекчаващите обстоятелства и да бъде индивидуализирано в размер на 6 (месеца)
„лишаването от свобода“, който срок ще е достатъчен за постигане на целите на
наказанието по чл. 36, ал. 1 от НК. Предвид протеклото производство по реда на
чл. 373, ал. 2 от НПК и съгласно правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали
така определено наказание с една трета, като наложи на подсъдимия с присъдата
си наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца.
В процесния случай не са
налице предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на така
наложеното наказание четири месеца „лишаване от свобода“, тъй като подсъдимият М.
е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, за което
му осъждане не е настъпила реабилитация. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът постанови наложеното на подсъдимия М. наказание 4 месеца лишаване
от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
На основание
чл. 59, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от НК от така наложеното
на подсъдимия С.М.М. наказание в размер на четири
месеца лишаване от свобода съдът приспадна времето, през което подсъдимият е
бил задържан по реда на ЗМВР със Заповед за задържане на лице с рег.
№ 441зз-15/28.01.2020 за срок от 24 часа на 28.01.2020 г. и с постановление на Районна
прокуратура – Пловдив от 29.01.2020 г. за срок от 72 часа, считано от 29.01.2020
г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Досежно
вещественото доказателство 1 брой оптичен носител – диск със записи от охранителни
камери, приложен към лист 13а
от
досъдебното производство, съдът постанови с присъдата си същото да остане по
делото.
С оглед изхода на делото съдът на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК осъди подсъдимия М. да заплати направените по делото разноски в
размер на 73,20 (седемдесет и три лева и двадесет стотинки) лева – представляващи
сторени разноски по делото, в полза на Държавата и по сметка на ОД на МВР –
Пловдив.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ