№ 13490
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г К
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110157203 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.23 от ЗПК,вр.чл.22 от
ЗПК,вр.чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от П. Д. К.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с
пълномощник адв.И. Н.,с адрес гр.С,против „С К“ООД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Н П,с искане за
осъждане на ответника да заплати сумата от 122 лева,представляваща
разликата между заплатената от ищеца парична сума от 772 лева и чистата
стойност на договора за заем в размер от 650 лева.
В исковата молба се твърди,че на 10.05.2021 г. между страните е
сключен договор за заем,съгласо който дружеството предоставило в заем на
ищеца сумата от 650 лева,както и в тежест на ищеца е начислена такса
експресно разглеждане. Ищецът сочи,че на 25.05.2021 г. е заплатил сума в
размер от 772 лева,с които е погасил главницата от 650 лева,10,85 лева лихва и
111,15 лева такса за експресно разглеждане. Ищецът поддържа,че сключеният
договор между страните е недействителен поради нарушаване на
императивни правни норми,позовава се на недействителност на клаузата за
такса експресно разглеждане,както и сочи,че ГПР е посочен неправилно. В
исковата молба се поддържа,че при недействителен договор за потребителски
заем страната заемополучател дължи връщане само на заемната сума,т.е. на
650 лева,поради което ищецът предявява иск за възстановяване на сума в
размер от 122 лева. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи
исковата претенция.
В депозирания писмен отговор е изразено становище,че искът е
предявен в нарушение на чл.3 от ГПК като пред съда са депозирани четири
искови молби,по които са образувани четири съдебни производства с цел
реализиране на разноски в по-висок размер. Ответникът формулира искане за
присъединяване на другите дела към настоящото дело и за постановяване на
общо решение по тях,както и счита,че не следва да бъдат присъждани
1
разноски по всяко от отделните дела при съобразяване доводът,че е допуснато
нарушение на чл.3 от ГПК. Ответникът в подадения писмен отговор изразява
становище,че договорът е действителен,а услугата за експресно разглеждане
не се явява задължителна,оспорено е твърдението ГПР да е посочен погрешно.
Ответникът моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Установява се,че договор за паричен заем кредирект № 523453 е
сключен на 10.05.2021 г. между „С К“ООД и П. Д. К.,съгласно който договор
размерът на заемната парична сума възлиза на 650 лева,договорната лихва
възлиза на 40,05 %,годишният процент на разходите е 49,6 %,а размерът на
таксата за експресно разглеждане е 111,15 лева.
По делото е представен и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити.
Според приетото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза на падежната дата П. Д. К. е заплатил сумата от 650 лева
главница,10,85 лева възнаградителна лихва,111,15 лева такса за експресно
разглеждане,ако се вземат предвид всички начислени по договора парични
суми,включително таксата за експресно разглеждане годишният процент на
разходите възлиза на 6473,49 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Съгласно чл.23 от ЗПК,ако договор за потребителски кредит бъде счетен
за недействителен,то страната заемополучател дължи връщането на
получената парична сума,т.е. на заемната парична сума,без да са включени
други парични суми – лихви,такси или друг вид разходи. Това означава,че за
да бъде уважен иск,предявен от страната заемополучател,за връщане на
надплатената парична сума,т.е. на паричната сума,надвишаваща заемната
парична сума е необходимо съдът да се произнесе относно действителността
на договора в мотивите като при извод за недействителност на договора за
заем,както и ако страната ищец докаже,че е заплатила парична сума в
размер,по-висок от заемната парична сума,искът подлежи на уважаване.
Страните не спорят,а и от представените по делото доказателства се
установява,че между страните е сключен договор за заем и ответното
дружество е предоставило на ищеца К. сума в размер от 650 лева. По
същество спорът е концентриран относно това дали сключеният договор за
паричен заем е действителен. С оглед обстоятелството,че ищецът,който е
заемополучател, е сключил договора като физическо лице и при съобразяване
легалната дефиниция на понятието потребител съгласно § 13,т.1 от ДР на
ЗЗП,съдът счита,че са приложими разпоредбите на Закона за защита на
потребителите и Закона за потребителския кредит. Разпоредбата на чл.22 от
Закона за потребителския кредит ( ЗПК ) регламентира хипотезите,когато
договор за паричен заем се явява недействителен. Цитираната разпоредба
предвижда,че е недействителен договор за паричен заем,при който не са
спазени предвидените изисквания на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и
2
т.20,чл.11,ал.2,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК
договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата
сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на
договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Софийският районен съд приема за основателни
доводите на ищеца К. чрез процесуалния му представител относно това,че е
нарушена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,в която насока съдът
намира,че следва да бъде отчетено,че предоставената от ответника
преддоговорна информация единствено сочи размер на годишния процент на
разходите - 49,6 %,този процент е посочен и в договора за заем,но не се
съдържа информация относно това по какъв начин се формира годишният
процент на разходите,т.е. чрез какви допускания се определя конкретно
посоченият размер на годишния процент на разходите. Формалното посочване
на годишен процент на разходите,без да се съдържа информация относно това
по какъв начин е изчислен годишният процент на разходите,представлява
нарушение на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и обуславя извод,че
договорът за заем,сключен между страните е недействителен. В подкрепа на
извода за несъответствие на договора за заем спрямо цитираната правна
разпоредба е и наличието на посочена в договора за паричен заем
клауза,според която в годишния процент на разходите не са включени
възможните разходи,които кредитополучателят би заплатил при неизпълнение
на задълженията си,както и таксите по Тарифата за таксите на дружеството
заемодател. Съдът счита,че по този начин се достига до нарушаване на закона
като чрез посочване на годишен процент на разходите,в който не са включени
дължими по договора такси и други разходи годишният процент на разходите
се явява изчислен погрешно,а при тяхното включване се надвишава
предвидения съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК максимум. В тази насока изводът на
съда се подкрепя от приетото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза,според което при включване на такса за експресно разглеждане
ГПР би възлизал на 6473,49 %. Не може да бъде възприето,че таксата за
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит не следва да бъде
включена при определяне размера на годишния процент на разходите,защото
ако не бъде включена такава такса се достига до нарушаване легалната
дефиниция на понятието общ разход по кредита за потребителя,която е
регламентирана съгласно § 1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
потребителския кредит. Според легалната дефиниция общ разход са всички
разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за кредит,които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително
разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-
специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в
случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на
търговски клаузи или условия. Софийският районен съд намира,че доколкото
разглеждането на искане за отпускане на кредит представлява типична
дейност за заемодателя,който следва да се произнесе по всяко такова
искане,както и като отчете,че дейността по преценка дали да бъде уважено
искане за предоставяне на кредит е дейност по усвояване на кредит,а не може
3
да бъде разглеждана като вид допълнителна услуга,намира,че от една
страна,уговарянето на такса експресно разглеждане противоречи на
чл.10а,ал.2 от ЗПК,а от друга страна,при включване на паричната
сума,представляваща такса експресно разглеждане,която има възнаградителен
за заемодателя характер,размерът на годишния процент на разходите
значително надвишава поставения от закона императивен максимум съгласно
чл.19,ал.4 от ЗПК. Императивната правна норма се характеризира с това,че
предписва правило за поведение,от което страните не могат да се отклонят
чрез уговаряне на нещо различно. Развитите съображения мотивираха съда да
счете,че договорът за паричен заем,сключен на 10.05.2021 г. се явява
недействителен. Когато договорът за заем се явява недействителен,паричната
сума,надвишава заемната парична сума,подлежи на връщане като заплатена
без основание. Установената практика на СЕС по дела № С-42/2015 г. и С-
714/2022 г. възприема,че ако ГПР не включва всички разходи като лишава
потребителя от възможността да разбере обхвата на задължението си,тогава
кредитът се счита освободен от лихви и разноски,а лишаването на кредитора
от възможността да претендира лихви и други разходи представлява
пропорционална санкция за кредитора. В настоящия случай от приетото
заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява,че
ищецът К. е заплатил парична сума в общ размер от 772 лева,докато заемната
парична сума е 650 лева,т.е. сумата,надвишаваща заемната парична сума е 122
лева,за която парична сума исковата претенция подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът К. е заплатил
сумата от 50 лева държавна такса и 350 лева депозит за експертиза съдът
приема,че ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищеца сумата
от 400 лева сторени съдебноделоводни разноски.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С К“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Н П да заплати на основание чл. 23 от ЗПК,вр.чл.22 от
ЗПК,вр.чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД на П. Д. К.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,сумата от 122 ( сто двадесет и два ) лева,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 18.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „С К“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Н П да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на П. Д. К.,ЕГН **********,с адрес гр.С,сумата от
400 ( четиристотин ) лева сторени съдебноделоводни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4