Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 08. 06. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 13496 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство Ф.Т.Ч., адрес ***, съдебен адрес ***,
Адвокатско дружество “Т., Т.а и съдружници” (въззивник) чрез процесуалния
представител адвокат Т.В. срещу решение № 102331, постановено на 24. 04.
2019 г. от Софийския районен съд, 172-ри състав, по гр. д. № 27378 по описа за
2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд
изцяло е уважил кумулативно съединените искове с правно основание чл. 79 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащането на сумата от 1 800
евро без ДДС (с левова равностойност 3
516 лева), представляваща възнаграждение за посредничество при покупката на
недвижим имот, и съответно с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 428 евро
(с левова равностойност 837 лева и 28 стотинки), представляваща мораторна
лихва.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Отрича между страните
да е сключен договор за посредничество (подписал е единствено протокол, не и
договор), да са налице условията за дължимост на посредническо възнаграждение (нито
въззивникът-ответник, нито свързано с него лице е купувач на процесния имот; не
е налице свързване на две страни за сключване на договор), да е сключил сделка
за покупко-продажба на процесния имот и да е свързано лице спрямо купувача на
процесния имот. Твърди, че районният съд е пропуснал да обсъди възраженията му
във връзка с “осчетоводяването” на твърдяното вземане от страна на ищцовото
дружество. Поради недължимостта на посредническото възнаграждение поддържа, че
не дължи акцесорни суми като законна лихва за забава. Заявява, че поддържа и
всички останало възражения и съображения за недължимост на претендираните от
ищеца суми, така както са формулирани в отговора на исковата молба. Иска от
въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго решение
по същество, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани
исковите претенции. Претендира разноските пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство “Х.И.” ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***, район “Студентски”, ул. “********(въззиваемо
дружество) чрез процесуалния представител адвокат Н.П.. Твърди, че е сключил
договор за посредничество за закупуването на недвижим имот, обективиран в
протокол за оглед. Разглежда правната природа на договора за посредничество.
Поддържа, че е изпълнило своите задължения по него, а изискуемостта на
задължението на въззивника за комисиона е настъпила с подписването на
предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия имот между въззивника
и третото лице. Позовава се на изявление в протокола за оглед, според което
страните са постигнали съгласие, че възнаграждение на посредника се дължи и при
придобиването на имота от роднини на клиента или всякакви други свързани с него
физически или юридически лица по смисъла на българското законодателство.
Заявява, че по делото е било доказано, че купувач по сделката е не въззивникът
(ищецът), а лицето, с което той живее на семейни начала. Позовава се на
счетоводството си и на съдебно-счетоводната експертиза. Иска от въззивния съд да остави в сила постановеното
решение. Представил е списък по чл. 80 ГПК.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията
на страните и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, направи
следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок
от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител.
Представен е документ за платена държавна такса в съответен размер. По тези
съображения жалбата е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема
обжалваното решение за валидно и допустимо. Относно правилността му приема
следното.
Фактическият състав по иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД в
разглеждания случай обема следните елементи: валидно сключен договор за
посредничество; изпълнение на задълженията на въззиваемото дружество (ищеца) по
договора за посредничество; изискуемост на задължението на въззивника
(ответника) за заплащане на възнаграждение; неизпълнение на задължението на
въззивника (ответника) за заплащането на възнаграждение. При доказването на
гореизложения фактически състав се изследва и фактическият състав по иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който обема следните елементи: изискуемост на главното
задължение на въззивника (ответника) за възнаграждение; неизпълнение на
главното задължение от страна на въззивника (ответника) за претендирания
период.
Спорно между страните е дали между тях е налице
валидно сключен договор за посредничество. Въззивният съд констатира, че по
делото е представен писмен документ, озаглавен “протокол за оглед” (л. 14 от
делото на районния съд; първата инстанция е констатирала съответствието на
оригинала с приложения по делото заверен препис в първото открито съдебно
заседание). За характеристиката на даден документ се съди по съдържанието му. В
практиката с “протокол” се обозначават свидетелстващите документи. В дадения
случай обаче наред с удостоверяването на факта за извършен оглед “протоколът за
оглед” съдържа насрещни волеизявления на страните по делото, насочени към
пораждането на правни последици. При това положение той всъщност съставлява
както свидетелстващ, така и диспозитивен документ, който обективира договор.
Следователно районният съд правилно е преценил, че между страните е налице
валидно сключен договор.
Договорът е датиран към 12. 10. 2015 г. и страни по
него са въззивникът и въззиваемото дружество (с тогавашна фирма “Х.Е.”). Било е
уговорено задължение на въззиваемото дружество да осъществява посредничество
относно закупуване от страна на въззивника на следния недвижим имот: апартамент
А4, находящ се на ул. “********. Страните са уговорили “комисиона” в размер на
3 % от продажната цена на имота, предмет на сделката, чиято дължимост настъпва
след подписването на предварителен договор за покупко-продажба между въззивника
и собственика на имота. Добавено е, че така уговорената комисиона се дължи и
при придобиването на имота от роднини на въззивника или от всякакви други
свързани с него физически или юридически лица по смисъла на българското
законодателство.
Представен е нотариален акт за покупко-продажбата на
недвижимия имот от 23. 12. 2015 г., съгласно който
третото лице “И.Б.П.”
ЕООД прехвърля недвижимия имот на свидетелката М.П.П.(л. 20 от делото на
районния съд).
Посредничеството е фактическа дейност, изразяваща се в
осъществяването на връзки, функции или съдействие в дадена област (в
разглеждания случай - в покупко-продажбата на недвижимо имущество). От
документа “протокол за оглед” се установява, че въззиваемото дружество е
оказало съдействие на въззивника с извършването на оглед на недвижимия имот.
Освен това в същия документ се съдържа извънсъдебно признание на въззивника, че
въззиваемото дружество първоначално е намерило и представило имота на
въззивника, както и че му е оказало съдействие в процеса на покупко-продажба. В
допълнение от показанията на свидетелката И.В.А.пълномощник на тогавашния
собственик на недвижимия имот, се установява, че въззивникът е провеждал срещи
във връзка със сделката (покупко-продажбата на недвижимия имот), като три пъти
на срещите е присъствала и свидетелката М.П.П.заедно с въззивника. Показанията
на свидетелката И.В.А.следва да бъдат изцяло кредитирани поради липсата на
заинтересованост от изхода на спора.
При това положение по делото е установено при
условията на пълно и главно доказване, че въззиваемото дружество е изпълнило
задълженията си по договора за посредничество.
От свидетелските показания на И.В.А.също така се
установява, че въззивникът и свидетелката М.П.П.са имали връзка (“М.беше
партньор на Ф.”), като си спомня, че е ставало дума за деца. Свидетелката М.П.П.е
дала показания, че живее с въззивника и има две деца от него, като в тази част
показанията ѝ съответстват на показанията на И.В.А.и следва да бъдат
кредитирани. При това положение се установява, че свидетелката М.П.П.е била във фактическо съпружеско съжителство с въззивника в
периода между сключването на договора за посредничество и сключването на
договора за покупко-продажба на недвижимия имот. При
това положение районният
съд правилно не е кредитирал показанията на М.П.П.в частта, в която обективират
изявленията ѝ, че сама е осъществила връзката с “И.Б.П.” ЕООД и без
посредничеството на което и да е трето лице предвид възможната им
заинтересованост и с оглед противоречието им с показанията на И.В.А.и писменото
доказателство “протокол за оглед”.
Според законовото определение съпрузите са свързани
лица (пар. 1, ал. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Търговския закон).
Съдебната практика в редица случаи приравнява фактическото съпружеско
съжителство (обозначавано в по-старата правна теория като “конкубинат”) на
отношенията между съпрузи. Приема се, че фактическото съпружеско съжителство е свързано
с присъщите на семейството отношения между мъжа и жената, на грижа и подкрепа,
взаимно уважение и взаимопомощ, включително към възрастните и децата, общи
грижи за домакинството според възможностите, взаимна отговорност за
благополучието на семейството, материална и морална подкрепа, поради което
отношенията между съжителстващите са “като между съпрузи” (в този смисъл
определение № 36 от 11. 01. 2019 г. по гр. д. № 2701 по описа на ВКС, IV г. о.
за 2018 г.). Софийският градски съд приема, че за настоящия материалноправен
спор, възникнал във връзка с договорни отношения с трети лица спрямо фактически
съжителстващите, последните следва да бъдат приравнени на съпрузи по смисъла на
пар. 1, ал. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Търговския закон и да се
приемат за свързани лица по смисъла на българското законодателство.
При това положение правилно районният съд
е стигнал до извода, че условието за дължимост на уговорената с
“протокол за оглед” комисиона се е сбъднало със сключването на договора за
покупко-продажба на недвижимия имот от фактическата съжителница на въззивника
на 23. 12. 2015 г.
Въззивният съд приема възражението на въззивника във
връзка с осчетоводяването на вземането от въззиваемото дружество за
неоснователно. Действително, претендираното от въззиваемото дружество е било
счетоводно отразено едва на 27. 04. 2018 г. (деня на подаването на исковата
молба), тоест повече от две години след настъпването на изискуемостта на
вземането. От изслушването на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в
първоинстанционното производство се установява, че счетоводното отразяване е
било извършено въз основа на мемориален ордер, защото самият “протокол” и
договорът не се осчетоводяват. В конкретния случай не е трябвало да се
начислява данък добавена стойност, следователно твърдението на въззивника, че
въззиваемото дружество е трябвало да осчетоводи вземането си посредством
издаването на фактура в рамките на пет дни от предоставянето на услугата, е неправилно.
По изложените съображения първоинстанционният съд
правилно е уважил претенцията с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Що се
отнася до претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивникът е обжалвал решението в
съответната част с единствения довод за недължимост на посредническото
възнаграждение. Предвид ограничението по чл. 269 ГПК и доколкото въззивният съд
установи дължимостта на посредническото възнаграждение, обжалваното решение
трябва да бъде потвърдено и в частта относно претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В обобщение, обжалваното решение е изцяло правилно и
трябва да бъде изцяло потвърдено.
Разноски. При този изход на делото в полза на въззиваемото
дружество следва да бъдат присъдени разноските, сторени във въззивното
производство. Те се свеждат до адвокатското възнаграждение, като по делото са
представени данни уговарянето му в размер на 600 лева, както и за реалното му
заплащане. Своевременно въззивникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззивният съд намира, че делото не се отличава с каквато и да е правна или
фактическа сложност. Предвид обжалваемия интерес и приложимата редакция на чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер е 534 лева и 73 стотинки (видно от представената фактура,
адвокат Н.П. не е регистриран по ЗДДС).
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 102331, постановено на 24. 04. 2019 г. от
Софийския районен съд, 172-ри състав, по гр. д. № 27378 по описа за 2018 г.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс Ф.Т.Ч., адрес ***, съдебен адрес ***, Адвокатско
дружество “Т., Т.а и съдружници”, да заплати в
полза на “Х.И.”
ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, район “Студентски”, ул.
“******, сумата в размер на 534 лева и 73 стотинки –
разноски във въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.