Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 05.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на пети октомври през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Славея
Янчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 289
по описа за 2018г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от П.Т.С. против Д.Т.П.
обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1) Главен
иск с правно основание чл.42 б.“б“, вр.чл.25, ал.1 от ЗН за
прогласяване нищожността на универсално саморъчно завещание от С,В,Пот
10.06.2008г. в полза на ответника поради това, че завещанието не е написано и
подписано от завещателката,
2) предявен в условията на евентуалност
от него Иск
с правно основнаие чл.30 от ЗН от П.Т.С. против Д.Т.П. за възстановяване на
запазената част на ищцата от наследството на нейната
майка С.В.П, накърнено с извършеното от последната саморъчно завещание от
10.06.2008г. в полза на ответника;
3) Иск с правно основание
чл.108 от ЗС предявен от П.Т.С. против Д.Т.П. за осъждане на ответника да й предаде владението на ½ ид.част от
получения от нейната майка С,В,Пс делбата по гр.д. №
1782/1996г. по описа на ВРС недвижим имот, а
именно: 13 298/18 651 ид. части от къща с идентификатор
10135.1504.222.1 по Кадастралната карта на гр. Варна, заедно с 13298/37302 ид.части от двора с идентификатор 10135.1504.222 по
Кадастралната карта /идентични на 13298/18651 ид.части от ½ от дворното
място/,
придобити по наследяване от нейната майка С.П, както и предявен в условията на
евентуалност от него
4) Иск с правно основание
чл.108 от ЗС от П.Т.С. против Д.Т.П. за осъждане на ответника да предаде на
ищцата владението на 1/3 ид.част от полученият от
нейната майка С,В,Пс делбата по гр.д. № 1782/1996г. по
описа на ВРС недвижим имот, а именно: 13 298/18 651
ид. части от къща с идентификатор 10135.1504.222.1 по Кадастралната карта на
гр. Варна, заедно с 13298/37302 ид.части от двора с идентификатор
10135.1504.222 по Кадастралната карта /идентични на
13298/18651 ид.части от ½ от дворното място/, придобити по наследяване от нейната майка С.П в следствие
възстановяване на запазената й част от
наследство й.
В исковата
и уточняващата молби ищцата П.Т.С. твърди, че заедно с ответника Д.П. са
наследници по закон на своята майка С.В.П, починала през 2009г. По силата на
влязло в законна сила решение по допускане на делба по гр.д. № 1782/1996г. по
описа на ВРС е допусната делба на съсобствени недвижими имоти – жилищна сграда
/северна/ находяща се в гр.Варна, ул.“Драгоман“ № 41 представялваща имот с ид.
10135.1504.222.1 по КК на гр.Варна със застроена площ от 141 кв.м. и на
½ ид.част от дворното място, в което е построена, съставляващо имот с
ид. 10135.1504.222 по КК на гр.Варна с площ от 683 кв.м., като е определена
квота за С.П – 13298/18651 ид.части от къщата и 13298/37302 ид.части от
дворното място. Имотът е изнесен на публична продан, която до настоящият момент
не е извършена. Излага, че на 10.06.2008г. С,В,Пе съставила саморъчно
завещание, с което се е разпоредила за след смъртта си в полза на сина си Д.Т.П.
с притежаваното от нея имущество. Излага, че понастоящем процесните имоти се
владеят изцяло от ответника Д.П.. Ищцата твърди, че саморъчното завещание е
нищожно, поради това че същото не е написано и подписано от завещателката, поради
което предявява иск за установяване на нищожността му, както и иск за осъждане
на ответника да и предаде владението на половината от онова,
което е получила майка й по делбата от 1996г., а именно ½ ид.част от 13 298/18 651
ид. части от къща с идентификатор 10135.1504.222.1 по Кадастралната карта на
гр. Варна, заедно с ½ ид. част от 13298/37302
ид.части от дворното място с идентификатор 10135.1504.222 по Кадастралната
карта, придобити по наследяване от нейната майка С.П. В
условията на евентуалност, при извод за действителност на завещанието, ищцата
предявява иск за възстановяване на запазената й част от наследството на нейната
майка извършено с универсалното завещание и съединени с него искове за осъждане
на ответника да предаде на ищцата владението съответно на 1/3 ид.част от
притежаваното от нейната майка /запазената й част от наследството/, а именно: 1/3 ид.част от 13 298/18 651 ид. части от къща с идентификатор
10135.1504.222.1 по Кадастралната карта на гр. Варна, заедно с 1/3
ид. част от 13298/37302 ид.части от дворното място с
идентификатор 10135.1504.222 по Кадастралната карта. Моли
предявените искове да бъдат уважени, както и да бъдат присъдени сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Д.Т.П.,
чрез процесуалния му представител, в който заявява становище за неоснователност
на предявените главни и евентуални искове. Твърди, че е собственик на
имуществото завещано му от майката на страните С.П, поради това, че
изгответното от нея на 10.06.2008г. саморъчно завещание е действително - написано
и подписано от нея. По отношение на иска по чл.30 от ЗН – оспорва същия като
неоснователен и погасен по давност с изтичане на 5-годишна давност считано от обявяване
на завещанието от нотариуса. Прави възражение за придобиване по давност на
притежаваните от майка му ид.части от процесните имоти, които владее трайно
явно и необезкопоявано повече от 10 години, начиная сключен със С.П
предварителен договор от 02.07.2007г. Моли предявените главни и евентуални
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъдат присъдени сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно
заседание ищцaта – П.С., чрез процесуалния
си представител поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Оспорва
твърденията на ответника, че по отношение на процесния имот е бил сключван
предварителен договор между него и С.П, както и че е платена посочената в него
продажна цена. Оспорва и възраженията на ответника за придобиване по давност на
процесния имот, като твърди, че съсобствеността им по отношение на него е
манифестирана както от нея пред трети лица и институции, така и от ответника.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира за присъждане на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнагражение.
Ответникът Д.П., чрез процесуалния си представител оспорва
предявените искове на изложените в отговора основания и моли
да бъдат отхвърлени. Също претендира за присъждане на
съдебно-деловодните разноски и прави възражение за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнагражение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
С влязло в
законна сила решение по гр.д. № 1782/1996г. по описа на ВРС е допуснато
извършването на съдебна делба на недвижим имот, представляващ: северната
КЪЩА, находяща се в гр.Варна, ул. "Драгоман" № 41, състояща се от
антре, три стаи, хол коридор, изба по коридора и двете стаи, таван и
пристройка, заедно с 1/2 ид.ч. от ДВОРНОТО
МЯСТО, цялото с площ от 683,18 кв.м., съставляващо парцел пл. № 11, 11А в
кв.407 по плана на 4-ти подрайон на гр.Варна, между съсобствениците при квоти:
13298/18651 ид.ч. от гореописания имот, т.е. 13298/18651 ид.ч. от къща и
13298/37302 ид.ч. от цялото дворно място за С.В.П; 4663/18651 ид.ч. от
гореописания имот, т.е. 4663/18651 ид.ч. от къща и 4663/37302 ид.ч. от цялото
дворно място, за ответника Д.Т.П. и 690/18651 ид.ч. от гореописания имот, т.е.
690/18651 = 1/27 ид.ч. от къща и 690/37302 = 1/54 ид.ч. от цялото дворно място,
за третото лице Г.С.Я.. С решението по извършване на делбата постановено на
05.10.2006г., влязло в законна сила на 28.09.2009г. е постановено изнасяне на
имота на публична продан.
Видно от
представения предварителен договор от 02.07.2007г. /л.47/ С.П в качеството си на продавач и Д.П.
в качеството на купувач са се споразумели С.П да продаде на сина си Д. собствените
си ид.части от къща и дворно място в гр.Варна, ул.“Драгоман“ 41 за сумата от
40 000 лева, която сума е напълно платена на продавача, като е договорено
продавача да запази ползването си на двете стаи от централната част на къщата.
Не е спорно
между страните, поради което съдът е приел за безспорно установен и ненуждаещ
се от доказване фактът, че ответникът
Д.П. понастоящем упражнява фактическа власт по отношение на процесните имоти –
къща и дворно място.
Със саморъчно
завещание от 10.06.2008г. С,В,Пе завещала на сина си Д.Т.П. всичкото си
недвижимо и движимо имущество. Завещанието е обявено с протокол за обявяване на
саморъчно завещание от 09.08.2011г. от нотариус Веселин Петров, пред когото
същото е било представено от приносителя Д.Т.П.. С молба от 25.10.2017г. от
нотариус В.П.е поискано от Агенция по вписванията да бъде вписано обявеното
саморъчно завещание на С.В.П.
С,В,Пе починала
на 18.08.2009г. и е оставила за свои наследници дъщеря си П.Т.С. и сина си Д.Т.П..
С констативен
нот.акт № 149, том 2, рег. № 10018, дело № 317/2009г. П.Т.С. е призната за
собственик по наследство на недвижими имоти както следва: 11/27 ид.части от еднофамилна
жилищна сграда с ид.10135.1504.222.1 по КК на гр.Варна, с адм. адрес: гр.Варна,
ул.“Драгоман“ № 41 /северната част от сграда близнак/, заедно с 11/54
ид.части от дворното място, в което е
построена сградата представляващо ПИ с ид.10135.1504.222 по КК на гр.Варна
цялото с площ от 683 кв.м.
С нот.акт №
142, том 2, рег. № 5842, дело № 293/2017г. П.Т.С. е дарила на сина си С.С.С. и
на дъщеря си Г.С.Я. собствените си 11/27 ид.части от жилищната сграда с
ид.10135.1504.222.1 по КК на гр.Варна с адрес: гр.Варна, ул.“Драгоман“ № 41.
От заключението на проведената по
делото Съдебно-графолофична експертиза, поддържано в съдебно заседание от
вещото лице Е.А. се установява, че ръкописният текст и подписа положен срещу
„завещател“ в завещание от 10.06.2008г. както и подписът положен за „продавач“
в предварителния договор за продажба на недвижим имот от 02.03.2007г. са
изпълнени от С. В.П..
В
заключението по проведената тройна Съдебно-графологична експертиза, поддържано в съдебно заседание от
вещите лица Н.С.Р., Н.Б.Б. и В.К.В. са изследвани подписът положен от продавач
в предварителния договор от 02.07.2007г. и саморъчно изписаният текст и
подписът за завещател в завещанието от 10.06.2008г. При изготвяне на
заключението вещите лица са изполвали многоброен сравнителен материал от
свободни образци, въз основа на който са направили извод, че съвпаденията в
общите и частните признаци при изписването на подписа на лицето в графа
„Продавач“ на предварителния договор от 02.07.2007г. дават основание да се
направи заключение, че същият е изпълнен от лицето С.В.П. По отношение на
изследвания обект – саморъчно завещание и след съпоствка с представения
сравнителен материал вещите лица посочват, че са налице съвпадения в някой от
общите и частните графически признаци – степен на свързаност, степен на
сложност, наклон, натиск, количество и продължителност на движенията при
изписване на буква „с“, както и форма на движенията при изпиване на началото на
първия елемент от буква „с“, форма на движенията при изписване на първия
елемент на буква „а“, както и форма на движенията при свързване на буктите „о“
и „в“, както и „о“ и „я“, относителното месторазположение на началната точка на
движенията при изписване на втория елемент на буква „п“ по отношение на реда.
Констатирани са и различия свързани със степента на обработеност, размерът и
разтегливостта на буквите. Вещите лица посочват, че завещанието е написано с
бавен темп и нарушена координация при слаба до средна обработеност и
свързаност. Посочено е, че при изследване на ръкописния текст на завещанието са
използвани сравнителни образци със значителен времеви интервал назад във
времето преди съставянето на завещанието, което не е позволило да бъдат
проследени в пълна цялост настъпилите в резултат на възрастовите промени деструктивни
изменения на почерка. Въз основа на констатираните съвпадения в общите и някой
от частните почеркови признаци вещите лица дават заключение, че ръкописният
текст на саморъчното завещание вероятно е изпълнен от С.П. На аналогична
основа, а именно съвпадащи достатъчни на брок общи и частни признаци, е и
даденото заключение за подписа за „завещател“, за който приемат, че вероятно е
изпълнен от С.П.
В съдебно
заседание на въпроси на страните вещите лица посочват, че заключението им е
„вероятното положително“, т.е в голяма степен текстът и подписът са изпълнени
от С.П. Вероятността идва от факта, че описаният в заключението забавен темп,
ниска степен на обработеност, ниска степен на координация на движението при
изписване на текста и подписа са признаци, които принципно правят такъв почерк
по-лесен за имитация. Едновременно с това обаче посочват, че същите може да са
следствие на възрастта на лицето, което е писало и подписало завещанието, на
евентуални болести, на тремор и др.
По отношение
на подписа посочват, че е изпълен с по-висока степен на обработеност, което
може да се дължи на факта, че текстът и подписа са изпълнени по различно време.
Посочили са категорично, че откритите съвпадения в общите и частните признаци
на ръкописния текст и на подписа са достатъчни да се даде вероятно заключение,
че са изпълнени от С.П, но не са достатъчни за категорично заключение, тъй като
сравнителният материал, въз основа на който се правят изводите е съставян преди
повече от 10-15 години преди завещанието, поради което не може да се отчете как
се е променял почеркът на лицето през годините. И трите вещи лица посочват, че
няма вероятност текста и подписа в завещанието да не са изписани от С.П.
Посочват също, че макар общите признаци да говорят за бавен темп и ниска
координация при изписването, което принципно е предпоставка за по-лесна
имитация, в случая не дават заключение, че е налице такава имитация на почерка
и подписа на завещателката, тъй като третото лице няма как да знае частните
признаци на почерка на завещателката, които са констатирани в завещанието.
В хода на
производството са събрани и гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите П. А. Х., В.Г.К., Д.И.М. и И. Т. А..
В
показанията си свидетелят Х. посочва, че в периода от 2007-2010г. е посещавал
имота на ул.“Драгоман около 10 пъти, в които е провеждал разговор с баба С.,
която му споделила, че е единствен собственик на къщата и имала намерение
докато е жива да не я приписва на никого, а след смъртта й децата и да се
оправят. Къщата имала два входа и в нея в отделни помещения живеели баба С. и
сина й Д.. След смъртта на баба С. през 2009г. достъпът до имота бил ограничен,
тъй като била сменена ключалката на вратата към двора. През лятото на 2016г. свидетелят
присъствал на среща между Д., дъщерята на П. - Г. и потенциален купувач на
имота /Ж./, но Д. се отказал да продава. На срещата се обсъждали и необходимите
ремонти работи по къщата.
Свидетелката
К. посочва, че е колежка и приятелка на П.С. от повече от 20 години и познава
имота на С.П на ул.“Драгоман“ в гр.Варна. Къщата била на един етаж с два входа,
имало две домакинства и две санитарни помещения, които се ползвали от С. и от
сина й Д.. Д. водел дела за наследството си включително срещу майка си, което
много я притеснявало, но била спокойна, че има имота си, в който да живее. В
последните години от живота си състоянието на С. било по-тежко. След смъртта на
С. през 2009г. П. решила да разбере какво е състоянието на наследството й,
извадила си нотариален акт и платила данъците. Преди година П. споделила с
приятелките си, че брат и оспорва наследствените и права, тъй като в негова
полза имало саморъчно завещание. За самото завещание П. узнала в края на 2017г.
/“в края на миналата година“/. Къщата се нуждаела от ремонт, тъй като била
паметник на културата, но Д. отказвал да участва в поддръжката й. След смъртта
на С., в къщата останал да живее само Д., но през последните години в имота били
настанени цигани, поради което П. я посещавала по-рядко.
От
показанията на св.М. се установява, че познава имота на страните, както и Д., П.
и тяхната майка от 1962г., когато живеел в къща в квартала. Посочва, че след
лятото на 2007г. баба С. му споделила, че желае да прехвърли къщата на Д.,
защото живеели заедно и той я гледал. През лятото на 2007г. в стаята на баба С.
присъствали свидетелят, Д. и някакво момиче /наемателка/, когато баба С. извадила два листа напечатани
на машина, на които пишело договор за продажба и името на Д., като ставало дума
за прехвърляне на имота на ул.“Драгоман“. Свидетелят посочва, че няма
впечатления дали договорите са били подписани или не. Още преди 2007г. С.
„подхвърляла“ намерението си да прехвърли недвижимия си имот на сина си Д..
Между Д. и сестра му П. имало спорове за имоти още приживе на тяхната майка.
Свидетелят посочва, че дъщерята на баба С. не посещавала много често майка си
приживе – общо 10-15 посещения, а след смъртта й не я бил виждал въобще. Отново
след смъртта на баба С., Д. споделил със свидетеля, че трябва да се „оправят с
имота“ със сестра му.
Свидетелката
И. А. посочва, че познава Д.П. от 2006г., когато станали наематели на
пристройка в двора на ул.“Драгоман“ 41, като сключили договор с него. Посочва,
че познава баба С., която живеела в къщата в двора. През м.02.2007г. по повод
рождения ден на Д. баба С. повикала свидетелката и и споделила, че ще остави
цялата къща на сина си. След средата на лятото на 2007г. свидетелката
присъствала на подписването на договор за покупко-продажба на къщата, с който С.
я продавала на Д.. Това се случило в нейната стая, в присъствието на свидетелката,
съпругът и и свидетелят М.. Д. прочел на глас текста на договора и се
подписали. Баба С. била доволна, а Д. почерпил с бонбони. В последствие по
време на разговори със свидетелката баба С. споделяла, че е доволна, защото всичко
е оставила на М.. След подписването на договора в къщата продължили да живеят
баба С. и Д.. На погребението на бабата присъствала и дъщеря й, която до този
момент свидетелката не била виждала в имота.
Предвид така установеното от фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от
правна страна:
По иска с правно
основание чл.42, вр.чл.25, ал.1 от ЗН
Предявеният главен
иск от П.С. против Д.П. е с правно основание чл.42, вр.чл.25, ал.1 от ЗН за
прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 10.06.2008г. на С,В,Ппоради това,
че същото не е написано и подписано от завещателката. Ищцата
е наследник по закон на завещателката, поради което съдът приема, че за нея е
налице правен интерес от предявяване на иска за недействителност на
завещанието, доколкото основателността му би породило права в нейна полза.
За да произведе своя ефект,
завещанието трябва да е действително. Според чл. 42, б.
"б" ЗН нищожно е саморъчно завещание, когато при съставянето му не са
спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а именно завещанието да е изцяло
написано от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено
и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след
завещателните разпореждания.
Саморъчното завещание по
същността си представлява частен диспозитивен документ, което означава, че при
евентуално оспорване на неговата действителност, в това число автентичността му
от лице, чиито подпис не лежи върху документа, съгласно разпоредбата на чл.193,
ал.3, от ГПК лицето, което се ползва от него носи доказателствената тежест да
установи, че същото е действително и отговаря на изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН. В настоящия случай ищцата оспорва действителността на завещанието извършено
от С.П в полза на ответника по иска с твърдения, че същото не е изписано лично
и не носи подписа на завещателя. Със самият факт на оспорване на предявения иск
с правно основание чл.42 от ЗН ответникът заявява намерение да се ползва от
оспорвания документ, с което той индиректно заявява, че завещанието отговаря на
разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗН, поради което нему е доказателствената тежест
да установи този факт. Проведеното от ответника доказване е чрез ангажираните специални знания на вещите лица по единичната
и по тройната Съдебно-графологична експертизи – Е.А., Н.Р., Н.Б. и В.В.. И в двете заключения вещите
лица са категорични, че подписът за продавач на предварителния договор от
02.07.2007г. е изпълнен от С.П. По отношение на текстът и подписа на
саморъчното завещание от 10.06.2008г. вещото лице Е.А., отчитайки многобройните
съвпадения в общите и частните признаци на обекта и сравнителните образци дава
заключение, че същите са изпълнени от завещателката С.П. Аналогични са и
изводите от изследването извършено от вещите лица по тройната СГЕ – същите
констатират съвпадения в множество общи и частни признаци в почерка и подписа
на С.П върху завещанието и в сравнителния материал, но дават заключение за
вероятност, поради това, че с оглед забавеният темп на изписване и ниската
степен на координация, този почерк принципно би могъл да бъде по-лесно
имитиран, без обаче да посочват, че в случая е налице имитация. Същите посочват,
че са открити достатъчно на брой общи и частни признаци, които да обусловят
извод за положително вероятно заключение, че текстът и подписът в саморъчното
завещание от 10.06.2008г. са изпълнени от С.П, като уточняват, че
констатираните различния в някои от общите признаци – обработеност на почерка,
координация, темп и други вероятно се дължат на възрастта на лицето, на
еветуални заболявания, на тремор и др. настъпили във времето, след съставяне на
сравнителните образци – преди повече от 10-15 години преди написване на
завещанието през 2008г.
За да формира извод за
неуспешно проведено оспорване на автентичността на текста и подписа на
саморъчното завещание от 2008г. съдът се позовава на професионалните знания и
преценка на четирите вещи лица, които еднозначно и категорично откриват
достатъчно на брой съвпадения и в общите и в частните признаци на почерка и
подписа на С.П и на изпълнителя на саморъчното завещание. Съгласно
методиката на почерковото изследване няма точен брой признаци по количество,
въз основа на които да се направи категоричен извод за положителен, отрицателен
или вероятен отговор и именно поради тази причина различията и
съвпаденията между изследвания обект и сравнителните образци се
преценяват в качествено отношение и като съвкупност. В случая освен съвпадения в някой от общите признаци – степен на
свързаност, степен на сложност, наклон и други са открити и множество съвпадащи
частни признаци, които по правило са значително по-трудни за имитация - изписване на букви и цифри, свързаност между
различните букви, начало и край на изписваните елементи. Съдът отчита,
че към датата на съставяне на завещанието – 10.06.2008г. завещателката С.П е
била на 94г. – възраст, която логично
се свързва със забавяне на темпа на изписване на текст, намаляване на
координацията, обработеността и свързаността на почерка, които именно са тези
от общи признаци, в които вещите лица констатират различия със изследваните
свободни образци. Нещо повече, използваният от вещите лица сравнителен материал
/единствено наличен/ е съставян много назад във времето, което не позволява да
се направи преценка за начина и посоката на безспорно настъпващата промяна в
основните характеристики в почерка на едно лице, така че да се даде категорично
заключение. От друга страна в писмените си заключения, а и в устното си
изслушване в съдебното заседание на 05.10.2018г. вещите лица посочват, че не са
налице данни за имитация на почерка и подписа на С.П, не е налице вероятност
текста и подписа да не са изписани от С.П, както и че не са налице данни за евентуална
кражба на подписа й /твърдение въведено от ищеца/. Горното обуславя извода на
съда, че завещателният акт е автентичен и саморъчно изписан от
завещателя С.П, което налага извод за неоснователност на предявения иск по
чл.42 вр.чл.25, ал.1 от ЗН за прогласяване на нищожността му.
Отхвърлянето
на предявения главен иск за нищожност на саморъчното завещание от 10.06.2008г.
налага разглеждане по същество на предявеният в условията на евентуалност иск
по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството
на нейната майка С.П накърнено с извършеното от последната в полза на ответника
саморъчно завещание.
По иска с правно основание
чл.30 от ЗН
Искът с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН е
конститутивен и дава право на наследника със запазена част да поиска намаляване
на извършеното в полза на друг наследник безвъзмездно разпореждане – завещание,
завет, дарение до размера необходим за възстановяване на запазената му част от
наследството на наследодателя. В случая ищцата П.С. твърди, че със саморъчното
завещание от 10.06.2008г. майка й е накърнила запазената й част за сметка на
ответника. Наследството на С.П е открито със смъртта й настъпила на
18.08.2009г., саморъчното завещание е обявено с протокол на нотариус на
09.08.2011г., а е вписано в Агенция по
вписванията на 25.10.2017г. Посочените дати имат касателство към дължимата от
съда преценка по възражението на ответника за погасяване по давност на иска по
чл.30 от ЗН. Упражняването
му е ограничено от срок – общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, който
започва да тече от момента, в който заветникът е упражнил правата си по
завещанието. Упражняването на правата по завещанието е винаги въпрос на конкретна преценка и може да се изрази
както в извършване на фактически, така и на правни
действия с наследеното имущество. Безспорно обявяването на завещанието, с което
наследникът по завещание заявява намерение да се възползва от него е действие
по упражняване на правата по него, но същото не следва да се абсолютизира.
Обявването на завещанието ще има характер на факт служещ за начало на
давностния срок за предявяване на иска по чл.30 от ЗН само тогава, когато
същият е бил узнат от останалите наследници с оглед възможността да упражнят
правата си. Нещо повече, предвиденото в разпоредбата на чл.112, б.”и” от ЗС /ДВ бр.34/2000г./ оповестително действие на вписването на обявените завещания с предмет недвижим
имот и права върху недвижим имот в службата по вписванията по местонахождението
на недвижимия имот има за цел да презумира узнаването на факта на съставянето на завещание
от всички заинтересовани страни, с оглед реализиране на правата им като
наследници, доколкото предхождащите действия по обявяване на тези завещания може и да
не бъдат узнати от тях. В този смисъл както
обявяването на саморъчното завещание, така и вписването му представляват
действия по упражняване на правата по него по смисъла на т.3, б.„г” на ППВС
№7/1973г. /Така решение № 208/07.05.2012г. по гр.д. № 820/2011г. по описа на ВКС, I Г.О./.
В конкретния случай ответникът,
чиято е доказателствената тежест по повод въведеното възражение за погасяване
по давност на иска по чл.30 от ЗН не доказа, че е извършил действия по
упражняване на правата по завещанието на С.П, които да са станали известни на
ищцата П.С. преди неговото вписване в Агенцията по вписвания през 2017г.,
поради което съдът приема, че давностния срок тече от по-късния момент – от този
на вписването и следователно искът за възстановяване на запазената част на
ищцата от наследството на нейната майка не е погасен по давност.
Не се спори между страните по делото, а и видно от
представените писмени доказателства, след смъртта на завещателката С.П през 2009г.
нейни наследници по закон са синът й Д.П. и дъщеря й П.С.. Следователно ищцата
се легитимира като наследник по закон на наследодателя си с всички следващи от
това права и задължения, в това число правото на запазена част от наследството
му /чл.29, ал.1 от ЗН/. Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗН, когато
наследодателят не е оставил съпруг, запазената част на низходящите от него при
две и повече деца или низходящи от тях е 2/3 от имуществото на наследодателя или
по 1/3 ид.част за ищеца и за ответника.
Със съставянето на саморъчното завещание от 10.06.2008г.
наследодателката С.П се е разпоредила в полза само на един от наследниците с
право на запазена част - ответникът с
цялото си движимо и недвижимо имущество, поради което съдът приема, че е
извършено универсално завещание по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗН, с което го е
направила свой универсален наследник. Предвид изложеното съдът приема, че от момента на откриване на наследството
лицето, в чиято полза е извършено универсалното завещание придобива и става
титуляр на целия комплекс наследими, прехвърлими имуществени права на
завещателя. С този си разпоредителен акт обаче приживе завещателката се е
разпоредила над разполагаемата си част от 1/3 ид.част, поради което съдът
намира, че предявеният иск за възстановяване на запазената част на ищцата от
нейното наследство, чрез намаляване на извършеното в полза на ответника
завещателно разпореждане е основателно. При предявяването на иск за възстановяване на накърнена
запазена част и намаляване на универсално завещание извършено в полза на
наследник по закон /чл.5 - чл.9 от ЗН/ не се формира маса по смисъла на чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва в обема на определените права по чл. 29 ЗН. Намалението се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част от
наследството, която в настоящият случай е 1/3 ид.част.
Предвид изложеното съдът намира, че искът с правно
основание чл.30 от ЗН е основателен и като такъв същият следва да бъде уважен,
като бъде възстановена запазената на П.С. от наследството на майка й С.П, чрез
намаляване на извършеното на 10.06.2008г. в полза на Д.П. и обявено на 09.08.2011г.
в кантората на нотариус В.П.универсално завещателно разпореждане от С.П до
размера на 1/3 ид.част.
По исковете за собственост
По отношение
на кумулативно съединения главен осъдителен иск за собственост с правно
основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника да предаде владението на
½ ид.част от притежаваните от наследодателката С.П недвижими имоти на
ул.“Драгоман“ 41 в гр.Варна съдът намира за установено следното:
Материалноправната си легитимация по
отношение на процесните обекти ищцата извлича от качеството си на наследник на
своята майка С.П. Съобразно приетото по-горе, съдът намира, че въз основа на
възстановената й по реда на чл.30 от ЗН запазена част от наследството на Попова, П.С. се легитимира като собственик
на 1/3 ид.част от притежваните от наследодателката и 13298/18651 ид.части от къщата с ид.10135.1504.222.1 и също толкова
ид.части от ½ от двора с ид.10135.1504.222 по КК на гр.Варна.
Искът за
възстановяване на накърнена запазена част от наследството е конститутивен, което
означава, че правната промяна настъпва към момента на уважването му, а
наследникът по закон би имал права по отношение на наследството само и
доколкото е провел успешно иска за възстановяване на запазената му част от него /Решение
№ 189 от 02.07.2015г. на ВКС по гр.д.
№ 2633/ 2015г., ІІ г.о./. Решението по по чл.30
от ЗН няма обратно действие и с оглед конститутивният му характер поражда
такова за в бъдеще. В този смисъл е трайно установената съдебна практика –
Решение №
605/06.01.2011г. по дело №1285/2009г. на ВКС I
г.о., Решение № 28/21.02.2014г. по гр.д. № 825 по описа за 2012 г., на ВКС, II г.о., Определение № 561/11.07.2012г. по
гр.д.
№ 555/2011г. на ВКС I г.о. Следователно промяната в
отношенията между страните свързана с загубване на
правата над частта, с която е накърнена запазената част на ищеца от
облагодетелстваният от завещанието, респективно придобиването на тези права от
наследника със запазена част става със влизане в сила на решението по чл.30 от ЗН. Съотнесен към настоящия казус конститутивният ефект на решението по чл.30
от ЗН означава, че към момента на извършване на разпоредителната сделка
обективирана в нот.акт № 142/2017г.– дарение на ид.части от
процесната сграда в полза на децата на ищцата, дарителката П.С. не се е
легитимирала като собственик на същите и следователно не е могла валидно да
изпълни изискването на закона в чл.225, ал.1 от ЗЗД за отстъпване веднага и
безвъзмездно на дарявания имот. Договорът за дарение, макар и действителен, не
е породил очакваният вещноправен ефект и не е направил надарените С.С. и Г.Я.
собственици на подареното. От тук следва, че извършеното разпоредително
действие с нот.акт № 142/2017г. не се
отразява на признатите и възстановени с уважения иск по чл.30 от ЗН права на
ищцата по отношение на сградата, а доколкото същата не се е разпореждала с
правата си по отношение на дворното място, понастоящем същата се легитимира
като собственик на 1/3 ид.част от 13298/18651 ид.части от сградата с ид.10135.1504.222.1 и също 1/3
ид.част от 13298/37302 ид.част от цялото дворно място.
Не е налице спор между страните, че ответникът
е във владение на процесния имот, съобразно изрично заявеното становище от
процесуалния му представител в съдебно заседание. Ответникът се позовава на
противопоставими на ищцата права придобити
на основание изтекла в негова полза придибивна давност в периода от
02.07.2007г. до датата на предявяване на иска в съда, като свързва началото на
давностното си владение със сключеният с наследодателката си предварителен
договор за покупко-продажба на имота. На първо място владението осъществявано на основание сключен
предварителен договор е винаги недобросъвестно, което означава, че за да породи
права наведеното оригинерно основание ответникът следва да установи при
условията на пълно доказване, че е упражнявал трайно явно и необезпокоявано
фактическа власт по отношение на процесния имот в период от повече от 10
години, при това е демонстрирал намерението си за своенето му. Съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства обуславят извод за неоснователност
на наведеното от ответника правоизключващо възражение. Не се установи
ответникът до смъртта на майка си да е упражнявал лично фактическа власт с
намерение за своене на имота, което да е било демонстрирано както пред
собственика – неговата майка, така и пред трети лица. Разпитаните свидетели
излагат впечатленията си, че собственик на имота е била С.П, която до смъртта
си заявявала пред тях правата си. Независимо, че през 2009г. достъпът до имота
бил ограничен чрез смяна на ключалката /св.Х./, то и той и свидетелят М.
посочват, че след смъртта на баба С. Д. отварял разговори, че със сестра си
трябва да оправят собствеността на имота, което доказва, че и след 2009г.
ответникът е бил със съзнанието, че имотът е съсобствен между него и ищцата. Не
се установи към кой момент ответникът е променил намерението си и е започнал да
владее за себе си дворното място, но когато и/ако се е случило, то периодът на
владението му е по-кратък от 10 години /считано след смъртта на майка му/ и
следователно недостатъчен за придобиването му по давност. При това положение
съдът намира, че искът на П.С. за приемане за установено, че е собственик на
½ ид.част от притежаваните от нейната майка права по отношение на
процесните ид.части от сградата и от дворното място и за осъждане на ответника
да и предаде владението им е основателен за частта от 1/3 ид.част – придобита
след възстановяване на запазената й част от наследството и неоснователен за
разликата до претендираната ½ ид.част. Установяването на правата по
главния иск за собственост прави безпредметно произнасянето по предявения в
условията на евентуалност иск касателно 1/3 ид.част от правата на С.П придобити
по наследство от ищцата.
Съгласно т.2 от ТР 4/2014г. на ВКС, при произнасяне по иск с правно основание чл.108 от ЗС съдът дължи произнасяне с двоен диспозитив – произнасяне по въпроса за принадлежността на правото на собственост и за осъждане на ответника да предаде владението. Съгласно мотивите на решението, аналогично е произнасянето и когато съдът не установи правото на собственост на ищеца – тогава „отхвърля и двете искания за защита”.
По разноските
Всяка от страните е направила
искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като
съобразно изхода на спора такива се следват и на двете страни. При определяне
по-долу на следващите се на ищцата суми за заплатено адвокатско възнаграждение
съдът отчита, че представеното доказателство за заплатено такова в размер на
9500 лева /л.26 от гр.д. № 18989/2017г. по описа на ВРС/
изхожда от трима упълномощители – П.С., Г.Я. и С.С. без данни каква точно е
сумата, която е заплатена от ищцата П.С., поради което следващите се такива са
определени по реда на Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Искът по чл.42, ал.1, б.“б“ от ЗН е отхвърлен като неоснователен, поради което в полза на ответника следва да
бъдат присъдени сторените за разглеждането му разноски в това число заплатен
депозит за вещо лице – 430 лева /за проведената по повод на него СГЕ/ и
адвокатско възнаграждение в размер на 1700 лева съобразно представения списък
на разноските. Адвокатското възнаграждение не е прекомерно предвид на това, че
минимално дължимото определено по реда на чл. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на
2869,22 лева. На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да
бъде присъдена сумата от общо 2130 лева.
По иска с правно основание
чл.30 от ЗН и с оглед изхода му в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски в размер на адвокатско възнаграждение в минимален размер от 1309,74
лева, определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвид липсата на фактическа и правна
сложност на производството по този иск при цена на иска 25991,33 лева /1/3 част
от данъчната оценка на целия имот 77974 лева, по отношение на която се иска
възстановяване на запазена част/, както и сумата от 44,27 лева – припадаща се
част от общо сторените по делото други съдебно деловодни разноски. Следователно
в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 1354,01 лева на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Исковете с правно основание
чл.108 от ЗС са основателни – касателно правото на собственост на ищцата по
отношение на 1/3 ид.част от процесните имоти и неоснователни за разликата до
½ ид.част във връзка с което следва да бъдат присъдени разноски и на
двете страни. От общо сторените разноски по исковете по чл. 108 от ЗС –
адвокатско възнаграждение в размер на 2202,77 лева /общо за двата иска - за
сградата и за дворното място, определено по реда на чл.7, ал.2 от Наредба
1/2004г./, държавни такси в размер на 389,88 лева и 44,27 лева - припадаща се
част от общо сторените по делото други съдебно деловодни разноски съобразно
уважената част от тях в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 1757,95 лева. Съобразно отхвърлената част от исковете по чл.108 от ЗС
в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 566,67 лева
от общо сторените в размер на 1700 – заплатено адвокатско възнаграждение, което
не е прекомерно, а е под минимално дължимото определено по реда на чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Т.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** против Д.Т.П., ЕГН ********** с адрес: *** иск за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание от 10.06.2008г.
обявено на
09.08.2011г. в
кантората на нотариус В.П.поради това, че същото не е изписано и
подписано от завещателя С.В.П, на
основание чл.42 вр.чл.25, ал.1 от ЗН.
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на П.Т.С., ЕГН **********, с адрес: *** от наследството на С.В.П,
починала на 18.08.2009г.
в размер на 1/3 ид.част от наследството, ЧРЕЗ
НАМАЛЯВАНЕ на извършеното на 10.06.2008г.
в полза на Д.Т.П., ЕГН ********** с
адрес: *** и обявено на 09.08.2011г. в
кантората на нотариус В.П.универсално завещателно разпореждане от С,В,Пдо
размера на 1/3 ид.част, на основание
чл.30 от ЗН.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
от П.Т.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** против Д.Т.П., ЕГН ********** с адрес: *** искове, че П.Т.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** е собственик на недвижим имот,
представляващ: 1/3 ид.част от 13298/18651 ид.части от еднофамилна жилищна сграда с ид.10135.1504.222.1 по Кадастралната карта на
гр.Варна със застроена площ от 141 кв.м., находяща се в гр.Варна, ул.“Драгоман“
№ 41, както и на 1/3 ид.част от 13298/37302 ид.части от дворно място с ид.10135.1504.222 по Кадастралната
карта на гр.Варна с площ от 683 кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.“Драгоман“ № 41, придобити на основание наследяване след
възстановяване на запазената и част от наследството на С.В.П, починала на
18.08.2009г. и ОСЪЖДА Д.Т.П., ЕГН **********
с адрес: *** да й предаде владението на същите,
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за приемане за установено, че П.Т.С.,
ЕГН ********** е собственик на разликата
над 1/3 ид.част до претендираната ½ ид.част от 13298/18651 ид.части от
еднофамилна жилищна сграда с ид.10135.1504.222.1 по Кадастралната карта на гр.Варна със застроена площ от 141
кв.м., находяща се в гр.Варна, ул.“Драгоман“ № 41, както и на разликата над 1/3 ид.част до претендираната ½ ид.част от
13298/37302 ид.части от дворно място с ид.10135.1504.222 по Кадастралната карта
на гр.Варна с площ от 683 кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.“Драгоман“ № 41, придобито на основание наследяване от С.В.П,
починала на 18.08.2009г. и за осъждане на ответника
Д.Т.П., ЕГН ********** да й предаде владението на същите, на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА Д.Т.П., ЕГН **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
П.Т.С., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от
3111,96
/три хиляди сто и единадесет и
0,96/ лева – сторени от ищцата
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
П.Т.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т.П.,
ЕГН ********** с адрес: *** от 2696,67 /две хиляди шестстотин деветдесет и шест и 0,67/ лева – сторени от ответника съдебно-деловодни разноски,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: