№ 1196
гр. Пловдив, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Е. П. Димова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300501548 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Изи финанс“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балша“ №17, ЕИК
*********, чрез пълномощника му юрк. А. Г., против Решение №1291 от
15.04.2022г., постановено по гр.д. №9328/2021г. по описа на Районен съд-
Пловдив, ХІV гр.с., с което е признато за установено в отношенията
между ищеца А. П. А., ЕГН **********, и ответника „Изи финанс“
ЕООД, ЕИК *********, че клаузата на чл.3, ал.2 от сключения между тях
договор за потребителски кредит №172204 от 30.05.2017г. е нищожна
поради противоречието й с добрите нрави. В жалбата се излагат доводи
за неправилност на решението, като се иска отмяната му и отхвърляне
на предявения иск.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответната страна по
нея- А. П. А., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. Е.
И., с който същата се оспорва и се иска потвърждаване на обжалваното
решение.
1
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по
правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, като ищецът А. П. А. иска постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че клаузата на чл.3, ал.2 от
сключения между него и ответника „Изи финанс“ ЕООД договор за
потребителски кредит №172204 от 30.05.2017г. е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави.
По делото към исковата молба е представено копие от договор за
предоставяне на кредит от разстояние №172204 от 30.05.2017г., сключен
между „Изи финанс“ ЕООД, като кредитор, и А. П. А., като потребител, с
който е уговорено предоставянето в заем на сумата от 1400 лв.. В най-
горната част на всяка от страниците от договора е посочено, че е
подписан чрез платформата SignNow.bg., като на всяка страница е налице
подпис на потребителя. От заключението на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че съгласно представеното от
ответника „Изи финанс“ ЕООД преводно нареждане от 30.05.2017г.
сумата от 1400 лв. е била преведена по посочената в договора банкова
сметка на потребителя, като преводът е извършен на основание „договор
за заем номер 172204“ и е осчетоводен в дневното извлечение от
2
банковата сметка на „Изи финанс“ ЕООД в „УниКредит Булбанк“ АД.
При така събраните по делото доказателства неоснователни са доводите
на ответното дружество, че по делото не било установено сключването
на договор за кредит между „Изи финанс“ ЕООД и ищеца. Видно от
процесния договор, в него е посочено, че е за предоставяне на кредит от
разстояние, поради което и по отношение на него намират приложение
разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от ЗПФУР за
доказване на изявления, отправени съгласно закона се прилага чл.293 от
ТЗ, а за електронните изявления- Законът за електронния документ и
електронния подпис /ЗЕДЕП/ /с ново наименование Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги
/ЗЕДЕУУ//. Разпоредбата на чл.293 от ТЗ урежда формата на търговските
сделки, като ал.3 от същата предвижда, че страната не може да се
позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че
не е оспорвала действителността на изявлението. В настоящия случай по
делото не се спори, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че ответното дружество е заплатило по посочената в
договора банкова сметка заемната сума, както и че е приемало
извършените от ищеца плащания по договора, от което може да се
направи извод, че не е оспорвало действителността на изявленията за
сключването му. При това положение ответникът не може да се
позовава на евентуалната му нищожност поради несключването му в
предвидената форма или неподписването му с електронен подпис. Без
значение за извода за наличие на сключен между страните договор е
обстоятелството, че липсва писмен документ, подписан от ответника.
Договорът за заем е неформален договор и волеизявленията на страните
за сключването му могат да бъдат направени и с конклудентни
действия, както е в настоящия случай, с които се обективира
постигнатото между тях съгласие.
В чл.3, ал.1 от договора е уговорено задължение за
кредитополучателя да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или
поръчителство от две физически лица, които да отговарят на определени
изисквания, а в чл.3, ал.2 е предвидено заплащане на неустойка при
неизпълнението му в размер на 947,64 лв., която се заплаща разсрочено
3
заедно с погасителните вноски по договора. В исковата молба ищецът
излага доводи, че посочената договорна клауза е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави. Тези доводи са основателни.
Уговорката в договора за заплащане на неустойка в размер на 947,64 лв.
за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и потребителя. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на
чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит следва да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му
предостави кредит без обезпечение при спазване на императивната норма
на чл.19, ал.4 от ЗПК, като рискът от невръщането на кредита следва да
се калкулира в уговорената по договора лихва. Съгласно задължителните
указания, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д.
№1/2009г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави
е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като за нищожността на неустойката
съдът следи служебно. В случая уговорената в процесния договор
неустойка за непредоставяне на обезпечение няма обезпечителна,
обезщетителна или санкционна функция, а целта на същата е да се
предвиди допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето
на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в
противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения Ето защо предявения иск за прогласяване на
нищожността на клаузата е основателен и следва да се уважи.
Не могат да бъдат споделени изложените във въззивната жалба
доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказа му да съедини
делото с гр.д.№9327/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив. От
приложените по делото писмени доказателства действително се
установява, че страните по двете дела са същите, като предметът на гр.д.
№9327/2021г. е прогласяване на нищожността на клауза от друг договор
за потребителски кредит, сключен между тях. При това положение
действително е съществувала възможност съгласно чл.213 от ГПК за
4
съединяване на делата с оглед идентичността на страните по тях, но съдът
е разполагал с право на преценка дали да допусне съединяването.
Обстоятелството, че съдът е оставил без уважение искането за
съединяване на делата, не съставлява процесуално нарушение и не е
довело до постановяване на неправилно решение по правния спор, с който
е бил сезиран, доколкото изходът на последния по никакъв начин не е
зависел от изхода на гр.д.№9327/2021г.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към мотивите на
пъровинстанционния съд.
С оглед неоснователността на въззивната жалба и предвид
обстоятелството, че процесуалният представител на въззиваемата страна
адв. Е. И. му е оказала безплатна правна помощ съгласно чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА, то на основание чл.38, ал.2 от ЗА жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на адв. Е. И. адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ пред въззивната инстанция в размер на 300 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1291 от 15.04.2022г., постановено по гр.д.
№9328/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХІV гр.с.
ОСЪЖДА „Изи финанс“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Балша“ №17, ЕИК *********, да заплати на
адв. Е. Г. И., личен №**********, сумата от 300 лв.- адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5