№ 225
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава И.а
Величка Цанова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Б. П.
като разгледа докладваното от Величка Цанова Наказателно дело за
възобновяване № 20231000600342 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422,ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от осъдения Г. И. Ц. за възобновяване на наказателното производство
по ВНОХД № 149/22 год. по описа на Окръжен съд-Перник,който с решение от 14.02.2023
год. е потвърдил присъда на Районен съд-Трън по НОХД № 29/21 год.С последната същият
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.280,ал.2,т.1 и т.3 във вр. с ал.1 във
вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.18,ал.1 от НК и осъден на четири години лишаване
от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 10 000 лв.
Твърди,че и двата съдебни акта противоречат на закона,тъй като съдържат неправилни
правни изводи,базирани на негодни доказателствени средства.Поддържа,че са налице
основанията за възобновяване по смисъла на чл.420,ал.2 във вр. с чл.422,ал.1,т.5 и
чл.348,ал.1,т.1-3 от НПК и искането е направено в легалния шестмесечен срок от
процесуално легитимирана страна и е допустимо.
Обобщено изтъква,че изводите на двете съдебни инстанции,не са изградени върху
логичен,обективен и всестранен анализ на доказателствените факти при точно спазване на
процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на съда,в която насока
излага,че е налице избирателен подход при оценката на доказателствения
материал,несъобразяване със заключението на назначената видео-техническа експертиза и
гласните доказателствени средства,което е довело до превратни изводи по отношение на
1
поведението му и осъждането му.
Счита освен това,че делото е разгледано и решено от две съдебни инстанции от незаконни
състави поради това,че в съставите им са участвали съдии,за които са били налице
основания за отвод.Твърди,че в съдебното разглеждане на делото по НОХД № 29/21 год. по
описа на РС-Трън е участвал съдия П. С.,който се е произнасял в производствата по чл.64 и
чл.65 от НПК,по които е взета,респ. потвърдена мярката за неотклонение „Задържане под
стража“,а в състава на Окръжен съд-Перник в контролните производства за мярката за
неотклонение е участвала съдия А. А.-А.,които са формирали убеждение по обосноваността
на обвинението,като са били на становище,че е налице висока степен на вероятност именно
той да е извършил престъпното посегателство и са навлезли в обсъждане на доказателствата
по начин,индициращ убеденост в тяхната достоверност.С оглед на това поддържа,че
посочените съдии са били предубедени и е следвало да се отведат на основание чл.29,ал.2 от
НПК.Намира,че това не се променя от факта,че в разпоредителното съдебно заседание по
НОХД № 29/21 год. на Районен съд-Трън,със защитникът му не са направили искане за
отвод на съдия П. С.,тъй като в съдебния протокол не се съдържа разяснение в тази
насока,касаещо участието му в производствата по мярката за неотклонение,като изтъква и
че това няма решаващо значение за обективния аспект на изискването за
безпристрастност,тъй като разпоредбата на чл.31,ал.1 от НПК изрично предвижда
задължение на съдиите и съдебните заседатели сами да си направят отвод в случаите на
чл.29,ал.2 от НПК,което задължение е безусловно и не отпада при незаявено искане за
отвод,в който смисъл се позовава на решение № 184 от 09.12.2019 год. по н.д. № 690/19 год.
на 1-во н.о. на ВКС.
На следващо място поддържа,че липсва цялостно изясняване на фактите по делото,дължащо
се на непълен или повърхностен анализ на събраните доказателства,което представлява
съществено процесуално нарушение.Счита,че по делото липсват категорични
доказателства,че е извършил престъплението,за което е привлечен към наказателна
отговорност,като съдилищата избирателно са кредитирали само тези доказателства или
части от тях,които подкрепят обвинителната теза,а са игнорирали възраженията на защитата
му относно оценката на доказателствените източници и са отклонили доказателствените й
искания.В тази насока се позовава на показанията на свидетели и извършеното от тях
разпознаване,които счита за опорочени и не е следвало да бъдат ценени от съда.
Поддържа още,че липсата на самостоятелен анализ на доказателствата е съществено
нарушение на процесуалните правила,каквото представлява и необсъждането на
обясненията,които е дал пред двете съдебни инстанции,които са отхвърлени бланкетно
поради това,че е заинтересован от изхода на делото,без да ги съпостави с останалия
доказателствен материал,да ги анализира и да посочи дали ги кредитира или не.
Релевира и друго процесуално нарушение,изразяващо се в липсата на отговор на
направените многобройни възражения от страна на защитникът му,в който смисъл
първоинстанционната присъда страда от липса на мотиви,в които освен това не е обсъдил и
видео-техническата експертиза по делото.
2
По отношение на мотивите на въззивната инстанция счита,че съдът не е формулирал
собствени фактически изводи,а дословно е преписал фактическата обстановка,приета от
първоинстанционния съд,декларативно е приел възраженията на защитникът му като
необосновани и недоказани и е направил произволни изводи,тъй като не е налице цялостен
и задълбочен анализ на всички доказателствени източници,а избирателно са кредитирани
само част от доказателствата,които подкрепят обвинителната теза и е отклонено искането му
за назначаване на комплексна тройна видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза с оглед установяване по несъмнен начин на извършеното деяние.Твърди,че
показанията на поемните лица В. Д. и Н. П.,както и на вещото лице Л. К. изобщо не са
обсъждани,по който начин са нарушени изискванията за обективност,всестранност и
пълнота,които гарантират принципа за вземане на решенията по вътрешно убеждение.
На последно място заявява,че наложеното му наказание е явно несправедливо,тъй като е
завишено.
Прави искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановените
съдебни актове и оправдаването му или аллтернативно иска връщане на делото за ново
разглеждане.
Постъпило е и искане от главния прокурор на Република България за възобновяване на
производството по ВНОХД № 149/22 год. на Окръжен съд-Перник в частта за приложението
на чл.25 във вр. с чл.23 от НК и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Изложени са съображения,че с решението на въззивния съд присъдата е потвърдена
изцяло,но в последната е допуснато нарушение на материалния закон относно определянето
на общото наказание.В тази насока е посочено в искането,че съгласно приложената справка
за съдимост Г. Ц. е осъждан многократно,като за осъжданията му под №2 до №7 вкл. е
отбелязана настъпила реабилитация по чл.86 и чл.88а,каквато не е настъпила,доколкото не
са изпълнени изискванията на чл.88а,ал.4 от НК,а именно не е изтекъл срокът по чл.82 от
НК за всяко от осъжданията преди извършване на следващото деяние.Независимо от това е
изтъкнато,че не са налице основания за групиране предвид липсата на материалноправните
предпоставки за това.Въпреки,че по отношение на осъжданията му под №3 и №4 са били
налице предпоставки за определяне на общо наказание,към настоящия момент горното не
може да бъде предприето,тъй като са налице основания за привеждане в изпълнение на
отложените наказания по реда на чл.68,ал.1 от НК.
При установените данни за осъжданията на Ц. по отношение на наказанията,наложени му по
НОХД № 18088/14 год. по описа на СРС и НОХД № 255/19 год. на РС-
Сливница,прокурорът счита,че следва да бъдат приложени разпоредбите на чл.25 във вр. с
чл.23 от НК доколкото деянията по тях се намират в отношение на реална
съвкупност.Деянието,за което е осъден по НОХД № 29/21 год. на РС-Трън,е извършено в
изпитателния срок и на двете осъждания,посочени по-горе,поради което следва да бъде
търпяно отделно.Това обстоятелство сочи на наличието на основанията на чл.68,ал.1 от НК
и наказанието,чието изтърпяване е било отложено,следва да бъде приведено в
3
изпълнение.Като е отложил на основание чл.66,ал.1 от НК изтърпяването на общо
определеното наказание за срок от четири години,съдът е допуснал нарушение на
материалния закон-разпоредбата на чл.25,ал.4 от НК.
Посоченото е,че съгласно установената съдебна практика „когато деецът извърши ново
престъпление,за което му се наложи наказание лишаване от свобода /единствено по
вид,активиращо предходно условно осъъждане/ в изпитателните срокове на предходни
влезли в сила присъди и когато престъпленията,предмет на последните,са в съвкупност по
смисъла на чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК,след като определи за тях общо
наказание,съдът е длъжен по реда на чл.25,ал.4 от НК да определи и начина на изтърпяване
на общото наказание.В този случай обаче,поради обстоятелството,че в изпитателните
срокове,определени с предходните присъди,е извършил ново умишлено престъпление,за
което съдът му е наложил наказание лишаване от свобода,не може да се определи начин на
изтърпяване на наказанието,различен от ефективен,защото са налице условията на чл.68,ал.1
от НК и последното се явява законова пречка за отлагане на изпълнението на общо
определеното наказание лишаване от свобода.
В искането се твърди,че съдът е допуснал и второ нарушение на материалния закон,като не
се е произнесъл по реда на чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК относно наказанията глоба в
размер на 1500 лв. и лишаване от право да упражнява таксиметрова дейност за срок от една
година,наложени на Ц. по НОХД № 18088/14 год. на СРС.Изложено е в тази насока,че
наказанието лишаване от права по смисъла на чл.37,ал.1,т.7 от НК е сред лимитативно
определените наказания,които задължително се присъединяват към общото най-тежко
наказание,тъй като нормата на чл.23,ал.2 от НК е императивна,като не е налице възможност
относно прилагането й по преценка на съда,каквато възможност е дадена по ал.3 на чл.23,но
решението следва да бъде мотивирано,а в конкретния случай не са изложени мотиви и не е
обсъждано присъединяването към общото наказание на посочените кумулативни наказания.
В образуваното ВНОХД № 149/22 год. Окръжен съд-Перник е потвърдил изцяло
присъдата,с което е допуснал същите нарушения на материалния закон,въпреки че е
разполагал с процесуалната възможност да коригира постановения съдебен акт съобразно
чл.337,ал.2,т.1 от НПК,защото е бил сезиран с протест,което не е сторил и без да обсъди
задълбочено и да отговори на възраженията в отправеното искане в протеста.При
положение,че наведените пред въззивната инстанция доводи не са обсъдени,това е
накърнило правата и интересите на страната,която ги е релевирала от една страна,а от друга
сочи на липса на мотиви,което представлява съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл.348,ал.3,т.2 от НПК.
Представителят на САП намира искането на главния прокурор за основателно и пледира да
бъде уважено по изложените в него съображения,а искането на осъдения да бъде
отхвърлено,тъй като не са налице сочените от него основания за възобновяване.
Защитникът на осъденото лице пледира от своя страна отправеното искане от последния да
бъде уважено,като поддържа изцяло направените в него доводи,а по отношение на искането
4
на главния прокурор заявява,че то отчасти е основателно,но от справката за съдимост не
става ясно за кои точно осъждания Ц. е реабилитиран и в тази връзка предоставя на съда да
прецени основателността му.
В правото си на лична защита осъденият Ц. поддържа казаното от защитникът си,а в
последната си дума моли делото да бъде възобновено.
Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
наличието на основанията за възобновяване,намери за установено следното:
С присъда № 2 от 24.03.2022 год. по НОХД № 29/21 год. на Районен съд-Трън подс.Г.
И. Ц. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.280 ал.2,т.1 и т.3 във вр. с ал.1
във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.18,ал.1 от НК и осъден на лишаване от свобода
за срок от четири години при първоначален строг режим на изтърпяване и на глоба в размер
на 10 000 лв.
На основание чл.59,ал.1 във вр. с ал.2 от НК е приспаднато времето на
предварителното му задържане по ЗМВР и НПК и времето,през което е търпял мярка за
неотклонение „Домашен арест“ и му е наложена мярка за процесуална принуда „Забрана да
напуска пределите на страната“.
На основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК съдът е определил едно общо най-тежко
наказание на подсъдимия по осъжданията му по НОХД № 18088/14 год. на СРС и НОХД №
255/19 год. на Районен съд-Сливница в размер на една година лишаване от
свобода,изтърпяването на което е отложил на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от четири
години.
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски и съдът се е
произнесъл по връщането на приложеното веществено доказателство-1 бр.компакт диск на
РДГП-Драгоман.
По протест на Районна прокуратура-Перник в частта относно приложението на чл.25
във вр. с чл.23 от НК и по въззивна жалба от подсъдимия,чрез защитникът му,е било
образувано ВНОХД № 149/22 год. по описа на Окръжен съд-Перник,който с решение № 15
от 14.02.2023 год. е потвърдил изцяло постановената от районния съд присъда.
Исканията са допустими,тъй като са подадени в срок от легитимирани страни,срещу
акт,непроверен по касационен ред.
САС намира за необходимо да изтъкне на първо място,че предмет на проверката за
възобновяване е въззивният съдебен акт,а обсъждането на първоинстанционната присъда е в
контекста на решението,постановено от въззивния съд.
На следващо място,предвид изложените в искането твърдения на осъденото лице,е
необходимо да се изтъкне,че в това производство съдът е обвързан от посочените основания
за възобновяване,като проверката не включва установяването на нови фактически
положения и събиране на доказателства,а съдът разглежда делото като инстанция по
правото,но не и по фактите.
5
Наред с горното,САС напомня,че необосноваността не е касационно основание,защото
вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано,ако не е допусната
грешка при неговото формиране и в този смисъл възраженията,които по същество оспорват
формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по фактите,не следва да бъдат
проверявани.Процесът на формиране на вътрешното убеждение обаче подлежи на проверка
дали е основано на закона и доказателствата по делото и налице ли е съвкупна оценка на
доказателствените материали ,въз основа на която почиват изводите на въззивния съд.
В искането на осъденото лице,което е първо по време пред САС ,се релевират
процесуални нарушения,изразяващи се в предубеденост на състава на първоинстанционния
и въззивния съд съд,изводима от участието на едни и същи съдии в производствата по
мярката за неотклонение и в разглеждането на делото по
същество,повърхностен,избирателен и превратен анализ на доказателствата от страна на
първоинстанционния съд и липсата на самостоятелен анализ от страна на контролната
инстанция,довели до неправилно приложение на материалния закон,липса на мотиви с оглед
липсата на отговор на направените от защитата възражения и явна несправедливост на
наложеното наказание,представляващи основания за възобновяване на наказателното
производство по смисъла на чл.422,ал.1,т.5 във вр. с чл.348,ал.1,т.1-3 от НПК.
Прочитът на материалите по делото налага извода,че не са налице основания за
възобновяване на наказателното производство поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при разглеждане на делото.
На първо място не може да бъде споделено оплакването за предубеденост на състава
на първоинстанционния съд,тъй като не се разкриват обстоятелства от кръга на чл.29 от
НПК.
Този довод е бил поддържан и пред въззивната инстанция относно участието на
председателя на състава на съда,разгледал делото по същество,в производствата по мярката
за неотклонение,който довод в настоящото производство е поддържан и във връзка с
провеждането на въззивното разглеждане на делото предвид участието в състава на съда на
съдия,участвал и в производствата по чл.64 и чл.65 от НПК.
Прави впечатление,че съставът на въззивния съд е изложил убедителни и правно
аргументирани съображения ,с които е намерил доводите на защитата в тази насока за
неоснователни и те се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.Отново в принципен
план е необходимо да се изтъкне,че по смисъла на чл.29,ал.2 от НПК незаконен съдебен
състав е този,в който участва съдия,за който може да се счита,че е предубеден или
заинтересован пряко или косвено от изхода на делото,т.е. да са налице конкретни
обстоятелства,които водят до липса на обективност и безпристрастност на съда.С
изменението на НПК от 04.08.2017 год. е отменена б.“г“ от чл.29,ал.1,т.1 от НПК,по силата
на която не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател,постановил
определение ,с което се взема,потвърждава,изменя или отменя мярка за неотклонение
задържане под стража в досъдебното производство.В този смисъл към момента на
разглеждане на делото по същество тази изрична забрана е отпаднала.
6
На следващо място ,от съществено значение е да се установи дали са налице реални и
установими обстоятелства,които могат да внесат обективно съмнение в непредубеността на
съда.Цитатите от постановените съдебни актове,залегнали в искането за възобновяване на
осъденото лице,не могат да доведат до извод в негова полза,тъй като не съдържат
изрази,сочещи на предубеденост.Тук следва да се има предвид,че в производството по
мярката за неотклонение съдът е задължен да извърши обстойна преценка на събраните до
този момент доказателства и да направи извод за обосноваността на подозрението за
вероятната съпричастност на лицето към извършеното престъпление по смисъла на
чл.63,ал.1 от НПК и в изпълнение на това изискване на закона съдебните състави са
обсъдили събраните доказателства, въз основа на които са извели,че е налице обосновано
предположение Г. Ц. да е извършил престъплението,за което е привлечен към наказателна
отговорност,след което са обсъдили и останалите предпоставки за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение.Никъде в цитираните от осъденото лице съдебни актове не е
обективиран извод,че именно той е авторът на престъплението,а единствено,че е налице
обосновано подозрение за неговата съпричастност към разследваната престъпна
дейност,поради което и доводите за предубеденост на съда в тази насока са неоснователни.
Твърди се в искането за възобновяване,че независимо от изразеното от него и от
защитата му становище в разпоредителното съдебно заседание,проведено на 30.09.2021
год.,че нямат искания за отвод на съдебния състав и секретаря,разпоредбата на чл.31,ал.1 от
НПК изрично предвижда задължение на съдиите и съдебните заседатели сами да си
направят отвод в случаите на чл.29,ал.2 от НПК,което задължение е безусловно и не отпада
при незаявено искане за отвод,в която насока се позовава на съдебна практика на ВКС-
решение №184 от 09.12.2019 год. по н.д. № 690/19 год. на І-во НО.
Видно е,че в проведеното на 18.05.2021 год. разпоредително заседание по НОХД №
29/21 год. на Районен съд-Трън, подс.Ц. е заявил,че е запознат с правата си по
чл.94,ал.1,чл.269 и чл.248,ал.1 от НПК и е изразил желание да бъде защитаван от
адв.Л.,която от своя страна е възразила единствено срещу годността на обвинителния акт и
доказателствената обезпеченост на обвинението,като не е разглеждан въпроса за отвод на
съдебния състав.Този въпрос е бил поставен в разгледаното на 27.10.2021 год. съдебно
заседание,преди да бъде даден ход на съдебното следствие,когато на основание чл.274,ал.1
от НПК съдът е разяснил на страните правото на отвод на съдебния състав,прокурора и
секретаря и подс.Ц. е заявил,че разбира правата си,като отводи от него и защитникът му не
са постъпили.Такива не са постъпили и при въззивното разглеждане на делото,видно от
протокол №184 от 07.09.2022 год. по ВНОХД № 149/22 год. по описа на Окръжен съд-
Перник,в който изрично е отразено,че съдът е разяснил на страните правото на отводи и
възражения срещу член от състава на съда,прокурора и съдебния секретар и такива не са
направени,след което е даден ход на делото.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита,че са налице съдебни
разяснения за правото на отвод и в двете съдебни инстанции,от което право подсъдимият и
защитникът му не са се възползвали и в случая е неудачно позоваването на посоченото по-
7
горе решение на ВКС,което третира липсата на отразяване на съдебните разяснения и
породената от това невъзможност да се прецени дали отказът от процесуални права е
валиден,докато в конкретния случай съдът е дал разяснения в коментираната насока.Няма
съмнение,че задължението за отвод по чл.31,ал.1 от НПК е безусловно в случаите на чл.29
от НПК и не отпада при незаявено искане за отвод,но в конкретния случай не са налице
обстоятелства,които да обосноват съмнение в непредубеността на съда предвид изложеното
по-горе,поради което и искането за възобновяване на делото на това основание следва да се
остави без уважение.
Не е налице и процесуално нарушение,изразяващо се в липса на цялостно изясняване
на фактите по делото,дължащо се на непълен или повърхностен доказателствен анализ. От
решението на въззивния съд,с което е потвърдена присъдата,е видно,че последният е
изпълнил задължението си да обсъди задълбочено доказателствените източници,спазено е
изискването на чл.14,ал.1 от НПК,като решението е взето по вътрешно убеждение,основано
на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и не се
констатират пороци при формиране на вътрешното му убеждение.Детайлно са обсъдени
всички доказателства относно авторството на деянието,като съдът е извършил собствена
оценка на събрания доказателствен материал и направените от защитата възражения са
получили своя изчерпателен отговор.
На внимателен анализ са подложени показанията на св.К. Б.,И. Б.,К. Х.,Б. Г.,А. З.,Н. А.
и И. Б. в тяхната хронологична последователност и са установени фактите и
обстоятелствата от получаването на сигнала за лица в гориста местност в близост до
държавната граница,през обработката му и сформирането на екип,който да посети
мястото,където са били забелязани лицата и намирането им заедно с двамата
водачи,залавянето на единия от тях /подс.Р. С.,починал в хода на съдебното производство,по
отношение на който наказателното производство е прекратено на основание чл.289,ал.1 във
вр. с чл.24,ал.1,т.4 от НПК/ и задържането на чужденците.От показанията на посочените
свидетели съдът е приел,че на 06.09.2020 год. 30 чужди и двама български граждани са били
установени в близост до границата с Република Сърбия,като са се движели по черен път с
посока държавната граница,за който път св.Б. и колегите му са имали предварителна
информация,че се използва за превеждане на чужди граждани в съседната държава.След
преглеждане на записите от техническата система за видеонаблюдение,разположени в
процесната местност,е било потвърдено наличието на голяма група лица,за които
впоследствие е установено,че са афганистански граждани,като за посоката и целта на
придвижването,както и за водачите на групата, са анализирани показанията на св.Н. Н. и М.
А..
Окръжният съд е споделил решаващия извод на първата съдебна инстанция,че именно
подс.Г. Ц. на 06.09.2020 год.,около 14.30 ч.,в землището на с.Проданча,общ.Трън,е направил
опит да преведе през границата на страната от Република България в Република Сърбия 30
лица,афганистански граждани,в която насока и е отговорил на конкретните възражения на
защитата относно показанията на цитираната група свидетели.Въззивният съдебен състав е
8
подложил на задълбочена преценка заявеното от св.Б.,наред с тези на А. и Н.,приобщени по
реда на чл.281,ал.1,т.4 от НПК и извършеното от последните двама разпознаване ,като е
изложил и подробни съображения относно процесуалната годност на това процесуално-
следствено действие на плоскостта на цитираната трайна съдебна практика на ВКС,с които
САС се съгласява.
САС споделя до известна степен недоволството на подсъдимия и защитникът
му,породено от липсата на анализ на показанията на разпитаните в хода на въззивното
съдебно следствие поемни лица при разпознаванията-св.В. Д. и Н. П.,както и на заявеното от
вещото лице Л. К.,изготвило видео-техническа експертиза на досъдебното производство,но
сам по себе си този недостатък на решението не може да има за последица възобновяване на
наказателното производство,тъй като двамата свидетели нямат съхранен спомен за
процесуалното действие,провеждането на което са наблюдавали,но потвърждават подписите
си под изготвените протоколи,а от приетото заключение на вещото лице е видно,че
изследвания снимков материал не е годен за лицева идентификация на лицата.В тази връзка
и твърдението,че недопускането на тройна видеотехническа експертиза на снимките от
страна на въззивния съд представлява процесуално нарушение,е неоснователно,тъй като
съдът не е длъжен да уважи всяко доказателствено искане,а само тези,които допринасят за
разкриване на обективната истина.В конкретния случай всички значими по делото
обстоятелства са изяснени и не е било необходимо попълването на делото с тройна
видеотехническа експертиза предвид установеното от експерта,че снимковия материал е
негоден за лицева идентификация.
По отношение на твърденията,че съдът не е обсъдил приложените в хода на въззивното
производство справки от мобилните оператори относно проведени телефонни разговори от
тел.№ **********,ползван от подсъдимия през периода от 03.09.2020 год. до 07.09.2020
год., според които същият не се е намирал в обхвата на клетките на мобилния оператор в
землището на с.Проданча,следва да се отбележи,че от приложената към въззивното
производство справка е установено,че посоченият номер е бил притежание на подсъдимия
наред с още три активни телефонни номера,но друга информация не може да бъде
предоставена предвид обстоятелството,че наличните данни се съхраняват за период от шест
месеца назад,т.е.предоставената информация не е допринесла за изясняване на фактическата
обстановка при условие,че подсъдимият е разполагал с общо четири карти ,за които не може
да се събере допълнителна информация. С оглед на това,че са лишени от процесуална
стойност видеотехническата експертиза и справките от мобилния оператор,то
неоснователно се поддържа,че тяхното игнориране представлява процесуално нарушение.
Не са останали извън вниманието на въззивния съд и показанията на св.Ц.а и Н. ,както
и обясненията на подсъдимия,които е подложил на обективен,обстоен и правдив анализ в
съвкупност с останалите доказателствени източници и въз основа на последния е изградил
вътрешното си убеждение ,че относно правно-значимите факти от показанията на
посочените свидетели не се опровергава обвинителната теза,а обясненията на
подсъдимия,дадени пред двете съдебни инстанции и обсъдени в детайли,съдържат
9
противоречия относно местонахождението му в инкриминирания час ,поради което и ги е
оценил като средство за защита.
С оглед на така изложеното САС счита,че въззивния съд е изпълнил задълженията си
по чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК и при проверката на правилността на присъдата е анализирал
прецизно всички доказателствени източници и е отговорил на възраженията на страните,по
който начин не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,което да е
довело до ограничаване на правата на подсъдимия в процеса.
По отношение на твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание и
неговата отмяна,САС отбелязва,че отмяната на наказанието е обвързано с наличието на
основанията по чл.348,ал.1,т.1 и 2 от НПК,каквито в случая не констатира,а искане за
намаляването му,каквито правомощия съдът по възобновяването има по силата на
чл.425,ал.1,т.4 от НПК във вр. с чл.348,ал.1,т.3 от НПК ,не е отправено и не са изложени
каквито и да е съображения в негова подкрепа,поради което и не го подлага на обсъждане.
По отношение на искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното
дело САС намира,че то е направено в предвидения в закона срок,съобразно правомощията
му и с него се иска влошаване на положението на осъдения.
От въззивното решение е видно,че присъдата на районния съд е потвърдена
изцяло,вкл. и в частта относно приложението на чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК.В тази
насока е видно,че на основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК районният съд е определил едно
общо най-тежко наказание на подсъдимия по осъжданията му по НОХД № 18088/14 год. на
СРС и НОХД № 255/19 год. на Районен съд-Сливница в размер на една година лишаване от
свобода,изтърпяването на което е отложил на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от четири
години.
Съдът е приел,че с оглед извършеното групиране започва да тече нов изпитателен срок
и поради това не са налице основанията на чл.68,ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на
условната присъда по НОХД № 255/19 год. на Районен съд-Сливница.
В решението си въззивната инстанция е отбелязала,че в чл.23,ал.3 от НК е залегнало
правилото,че при наложени наказания от различен вид,когато някое от тях е глоба или
конфискация,те могат да бъдат присъединени към определеното общо най-тежко
наказание,което означава ,че съдът разполага с правомощие да прецени дали да реализира
тази възможност или да спази принципа на поглъщане.Съдът е посочил,че при определяне
на най-тежкото наказание е съобразено изискването да се избере най-благоприятното за
осъдения съчетание,като се има предвид размерът на наложеното общо наказание и
наказанието,което би следвало да изтърпи отделно.
От приложеното свидетелство за съдимост се установява,че с присъдата на СРС по
НОХД № 18088/14 год.,влязла в сила на 21.04.2020 год.,за деяние извършено на 02.06.2014
год.,на основание чл.234,ал.1 от НК същият е осъден на лишаване от свобода за срок от една
година,изтърпяването на което е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три
години,както и на глоба в размер на 1500 лв. и на основание чл.37,ал.1,т.7 от НК е лишен от
10
правото да упражнява таксиметрова дейност за срок от една година.
Със споразумение на Районен съд-Сливница от 31.08.2020 год. по НОХД № 255/19
год.,за деяние извършено на 18.11.2016 год.,на основание чл.281,ал.2,т.1,пр.1,т.3 и т.5 във
вр. с ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 от НК и във вр. с чл.55,ал.1,т.1 и ал.3 от НК е
осъден на седем месеца лишаване от свобода,изпълнението на което е отложено на
основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.Приспаднато е времето на
предварителното му задържане
Несъмнено деянията по тези две осъждания се намират в условията на реална
съвкупност и са приложими разпоредбите на чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК,но остава
неясно защо при определяне на общото наказание по тези две осъждания е определен по-
голям изпитателен срок от четири години,при условие,че и по двете дела този срок е
определен на три години.Като се има предвид,че в изпитателните срокове,определени с
посочените две присъди,Ц. е извършил ново умишлено престъпление,то основателно се
поддържа в искането на прокурора,че са налице условията на чл.68,ал.1 от НК за
привеждане в изпълнение на така определеното общо наказание ,в който смисъл е и
константната съдебна практика и като е отложил изтърпяването на така определеното общо
наказание,съдът е допуснал нарушение на материалния закон.Практиката е еднопосочна,че
поради обстоятелството,че в изпитателния /те срокове,определен/и с предходните присъди
/или по някоя от тях/ е извършено ново умишлено престъпление,за което е наложено
наказание лишаване от свобода,не може да се определи начин на изтърпяване на общото
наказание различен от ефективен,защото са налице условията на чл.68,ал.1 от НК и
последното се явява законова пречка за отлагане на изпълнението на общо определеното
наказание лишаване от свобода,в който случай конкуренцията между нормите на чл.25,ал.4
и тази на чл.68,ал.1 от НК е в полза на последната./решение №128 от 30.03.2015 год. по н.д.
на ВКС №1953/14 год. на Първо НО/.В конкретния случай деянието по наказателното
производство,за което се иска възобновяване,е извършено в изпитателния срок и по двете
посочени по-горе две осъждания,поради което и след групиране на определените по тях
наказания ,е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.68,ал.1 от НК.
Налице е нарушение на материалния закон и относно приложението на чл.23,ал.2 от
НК,за което въззивният съд е бил сезиран със съответен протест,но не се е произнесъл.
По силата на посочената разпоредба наказанието лишаване от права се присъединява
към определеното общо най-тежко наказание,която норма е императивна и съдът не
разполага с право на преценка,каквато има по реда на чл.23,ал.3 от НК относно наказанието
глоба,в която връзка обаче във въззивното решение липсват мотиви за това то да не бъде
присъединено,което от своя страна представлява съществено процесуално нарушение на
основание чл.348,ал.3,т.2 от НПК.
Констатираните от настоящия състав нарушения,свързани с неправилно приложение на
закона,следва да бъдат отстранени в ново производство пред Окръжен съд-Перник,пред
друг негов състав от стадия на съдебното заседание,свързано с нова проверка на
първоинстанционния съдебен акт по правилното приложение на закона.
11
РЕШИ:
По изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 от НПК Софийски апелативен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА по реда на възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила
решение от 14.02.2023 год. по ВНОХД № 149/22 год. на Окръжен съд-Перник в ЧАСТТА за
приложението на чл.25 във вр. с чл.23 от НК и връща делото на същия съд за ново
разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. И. Ц. за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 149/22 год. по описа на Окръжен съд-Перник в
останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12