Р Е Ш Е Н И Е
№ 529/13.12.2021 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 487 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба от Д.Т.Т. *** Тодор Павлов № 12, „ против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21- 0938-000760 от 28.09.2021 г. на началник сектор към ОД на МВР Плевен, сектор Пътна полиция Плевен“. С тази заповед за управление на нейния лек автомобил “Мерцедес Ц220“ с рег.№ М 99 98 ВВ с прикачено ремарке за лек автомобил от категория 02 с рег.№ М 33 10 ЕЕ, управляван от Йон Павлинов Йонов, при извършена проверка е установено, че водачът не притежава категория “В+Е“, необходима за управлявания състав от ППС, за което е съставен АУАН серия GA № 439297/28.09.2021 г., нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство“, в конкретния случай Йонов „управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляването от него ППС“. Безспорно е налице нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за което на собственика Т. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца. При установяване на нарушението е съставен АУАН № серия GA № 439297/28.09.2021 г., иззети са контролен талон № 6228344, СРМПС № ********* и регистрационни табели: 2 с номер М 99 98 ВВ.
В жалбата и в молба вх.№ 2667/07.12.2021 г. Т. излага доводи за незаконосъобразност на издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. В жалбата твърди, че „ дала на Йонов да ползва автомобила, но не е знаела, че той ще управлява автомобила с прикачено към него ремарке.Няма представи категории за правоуправление притежава лицето..“ В молбата вече се твърди, че „ ..лицето Йон Павлинов Йонов реално е притежавал съответното свидетелство и съответната категория за управление на автомобил с прикачено ремарке, т.к. към момента на проверката ремаркето е без товар в него..“ Моли за отмяна на издадената заповед за прилагане на ПАМ.
Ответникът началник сектор към ОД на МВР Плевен, сектор Пътна полиция Плевен, издал оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка редовно призован, не се явява, не се представлява, не представя отговор в срока по чл. 163, ал. 2 от АПК и не взема становище по депозираната жалба.
Оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП № 21-0938-000760 от 28.09.2021 г. е издадена от на началник сектор към ОД на МВР Плевен, сектор Пътна полиция Плевен, упълномощен със заповед № 316з-27 от 03.01.2018 г. на директора на ОД на МВР Плевен, същата е индивидуален административен акт, жалбата срещу който е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лицето - адресат на акта, което съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК има право да оспори акта, доколкото същия пряко засяга негови лични права и законни интереси, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21 - 0938-000760 от 28.09.2021 г., издадена от на началник сектор към ОД на МВР Плевен, сектор Пътна полиция Плевен, на Д.Т.Т. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № М 9998 ВВ.
Заповедта е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че на 28.09.2021 г., в 12.10 часа в с.Опанец, ул.Трети март до кметството, с посока на движение гр.Плевен, за управление на нейния лек автомобил “Мерцедес Ц 220“ с рег.№ М 9998 ВВ с прикачено ремарке за лек автомобил от категория 02 с рег.№ М 33 10 ЕЕ, управляван от Йон Павлинов Йонов, при извършена проверка е установено, че водачът не притежава необходимата категория “В+Е“, необходима за управлявания състав от ППС, за което е съставен АУАН серия GA № 439297/28.09.2021 г.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 11.10.2021 г., видно от приложения към делото екземпляр, макар същата да е с дата 28.09.2021 г. Жалбата е от 13.10.2021 г. , т.е. подадена в срок. По делото приложена справка и не се спори, че МПС „Мерцедес Ц 220“ с рег.№ 9998 ВВ е собственост на Д.Т.Т.. Приложени са справка за история на ПС и справка за нарушител/ водач Т.. Приложен е и АУАН серия GA № 439297/28.09.2021 г., за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП от Йон Павлинов Йонов, живущ ***, като и по данни от сектор Пътна полиция, че същият има придобита категория “ С“.
Съгласно приложената и приета по делото заповед № 316з - 27/03.01.2018 г., издадена от директора на ОД на МВР Плевен, по т.1.1 от същата началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Плевен, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР Плевен е издадена въз основа на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл. 165 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд Монтана, при спазване на изискванията на чл. 168, ал. 1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, т. 1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:
Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност видно от приложената заповед № 316з - 27/03.01.2018 г., издадена от директора на ОД на МВР Плевен, в т.1.1 от тази заповед началник сектор към ОД на МВР, сектор Пътна полиция, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР Плевен е издадена въз основа на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл. 165 от ЗДвП. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Същата е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, в хипотезата на управление на моторно превозно средство без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното ППС.
Оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Посочената като правно основание за издаването на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, разпоредба на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, в приложимата редакция, действаща към датата на издаване на заповедта, предвижда „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;“
От фактическа страна в оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка са изложени обстоятелствата, че на определена дата и място Йон Павлинов Йонов, със знанието и съгласието на собственика Д.Т.Т., е управлявал правилно индивидуализирано пътно превозно средство – лек автомобил, теглещ прикачено ремарке, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, а именно няма категория „В+Е“, за което му е съставен и АУАН. Посочените в заповедта фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и да бъде упражнен съдебния контрол върху заповедта за налагането. Несъмнено административният орган е приел за осъществена хипотезата, при която водачът управлява МПС, при положение че „не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство“. Изложеното в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка фактическо описание от друга страна е напълно достатъчно да обоснове налагането на собственика на управляваното пътно превозно средство ПАМ по смисъла на приложената правна норма и изцяло кореспондира с посоченото в заповедта правно основание за прилагане на принудителната мярка. В разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Според ал. 2 на чл. 150а от ЗДвП, за определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на следните категории, различни от тези по чл. 149, обозначени с латински букви: в т. 6. категория „В“ – моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg; без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 kg, при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 kg; в т. 7. категория „В Е“ – без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от пътни превозни средства, с теглещо превозно средство от категория „В“ и ремарке или полуремарке, когато допустимата максимална маса на ремаркето или полуремаркето не надвишава 3500 kg“. В § 6, т. 20 от ДР на ЗДвП е дефинирано понятието „състав от пътни превозни средства“ като механично свързани пътни превозни средства, които участват в движението по пътищата като едно цяло.
В конкретния
случай по делото, макар да се твърди, че притежава съответната категория, няма
данни водачът Йонов да притежава СУМПС,
валидно за управление на състав ППС категория „ВЕ“. Регламентираните в
обсъдения правен режим категории на МПС са приложими към съответните моторни
превозни средства, съобразно техническите им характеристики, включително и
когато същите участват в състав от пътни превозни средства. Съответно в
случаите, попадащи в хипотезата на чл.
150а, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, е необходимо водачът да притежава свидетелство
за управление, валидно за категория „ВЕ“,
независимо от притежаваната категория „С“
- моторни превозни средства, различни от тези в категории D1 или D,
чиято допустима максимална маса надвишава 3500 kg, които са проектирани и
конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните
превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с
допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg;“ В случая такива
доказателства не са ангажирани, а само се твърдят, което не оборва изложените в
АУАН обстоятелства.
Текстът на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е ясен и не буди съмнение, че мярката се прилага спрямо пътното превозно средство, т. е. в хипотезата на управление на състав от ППС може да бъде прекратена регистрацията както на моторното превозно средство, така и на тегленото с него ремарке или полуремарке.
Основното възражение на жалбоподателя – собственик на МПС е, че не е знаела и не могла да знае каква категория притежава Йонов, което обстоятелство не е доказано, т.к. очевидно, че Т. и Йонов живеят на един адрес , а от друга страна същата е предоставила МПС, поради което ирелавантно е твърдението“ не съм знаела“, не променя безспорно установения факт на нарушение на 28.09.2021 г., съгласно приложения АУАН, тогава са и иззети СРМПС и свалени рег.табели.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН в случая серия GA, № 439297/28.09.2021 г., имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1 във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от посочената в AУAH. Същият дори е подписан от Йонов без възражение.
Настоящият съдебен състав не установи при издаването на оспорената заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, въпреки изложеното в жалбата твърдение, оспорващата я е получила на 11.10.2021г. и я е оспорила в законоустановения срок.
В случая, не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената принудителна административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с нейното прилагане се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява МПС без да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, тоест тя има и преустановителен ефект.
Предвид изложеното, оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21 - 0938-000760 от 28.09.2021 г., издадена от на началник сектор към ОД на МВР Плевен, сектор Пътна полиция Плевен, като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, е законосъобразен акт, а жалбата против нея е неоснователна и следва да се отхвърли.
В производството не са предявени искания за разноски.
При така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Д.Т.Т. *** Тодор Павлов № 12, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП № 21- 0938-000760 от 28.09.2021 г. на началник сектор към ОД на МВР Плевен, сектор Пътна полиция Плевен, като недоказана и неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: