№ 1385
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.ева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мариана Г.ева Въззивно гражданско дело №
20221100507687 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 25.10.2021г., постановено по гр.дело № 33729/2020г. по
описа на СРС, ГО, 164 състав, са уважени предявените от К. С. Д. срещу
„Г.П.К.“ ЕООД кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200,
ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 25 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в
резултат на трудова злополука, настъпила на 03.12.2019г. по време на дневна
смяна в гр. София, кв. Кремиковци, индустриална зона, на площадка пред
бетонов възел на ЗСК „С.“ ЕАД и за сумата от 1 588, 93 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – стойност на медицински изделия и
консумативи, потребителска такса, рентгенография и медикаментозно
лечение, в резултат на процесната трудова злополука. Със същото решение е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000
лева до пълния предявен размер от 30 000 лева.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
1
подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „Г.П.К.“
ЕООД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на
материалния закон. Конкретно се твърди, че неправилно съдът е приел за
неоснователно релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат в условията на груба небрежност от страна на пострадалата. От
събраните по делото доказателства било установено, че на ищцата не е
възлагано като служебно задължение да се грижи за обслужването на паник-
вратите. По свое желание тя е помолила друг служител – свид. С., да й
покаже тези врати, като освен това своеволно и в грубо нарушение на
установените правила е решила, че трябва да мине през работната зона на
предприятието. В тази зона тя не е имала задължение да преминава.
Напротив, работодателят е разработил конкретни маршрути, по които да се
движат охранителите, които не участват в работния процес на предприятието.
Този работен процес не е известен на охранителите и при неспазване на
инструкциите за придвижване и определените им в схема маршрути, те могат
да пострадат от извършените работни дейности в охраняваното предприятие.
На следващо място, развити са съображения, че първоинстанционният съд не
е обсъдил всички релевирани възражения и доказателства относно
продължителността на възстановителния период след претърпяната травма.
Не били изложени мотиви относно наличието и на други травматични
увреждания, предхождащи процесната травма, както и съпътстващите
заболявания на лицето, които оказват влияние върху продължителността на
оздравителния процес. Заявени са оплаквания, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е нарушен принципът за
справедливост и същият е прекомерно завишен. По тези съображения е
направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
Насрещната страна К. С. Д. е подала отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Счита
първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно и
обосновано, постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни
норми. Поддържа, че релевираното възражение за съпричиняване е
2
недоказано. Навежда доводи, че ищцата не е нарушила установения обходен
маршрут, а се е запознала със съоръжение, което е било наскоро поставено и
към чието обслужване е имала ангажимент, но не е била надлежно
инструктирана от работодателя за начина на използване на паник-вратите.
Освен това тя не е нарушила изрична забрана на работодателя за преминаване
през участъка на работната площадка на бетоновия възел, нито пък е
извършвала дейност, която не е в преките й задължения или пък извън района
на предприятието. Аргументира се и твърдение, че по делото не е установен
конкретният обходен маршрут, актуален към датата на трудовата злополука.
Оспорва се и наведеното във въззивната жалба възражение за наличие на
други увреждания и заболявания на ищцата, които да са удължили
възстановителния период. Напротив, такива не били констатирани с
допустимите доказателствени средства. С оглед изложеното е направено
искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от ищцата К. С. Д.
срещу първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск за неимуществени вреди до пълния предявен размер от
30 000 лева. Въззивницата-ищца счита решението в посочената част за
неправилно и необосновано. Поддържа, че по делото е установено, че ищцата
е претърпяла сложно счупване на двете кости на лява подбедрица, налагащо
оперативно кръвно наместване с влагане на метални стабилизиращи
импланти. За отстраняване на тези импланти били извършени още две
оперативни интервенции. Освен това вещото лице не е дало заключение за
пълно възстановяване на крайника, напротив посочило е, че прогнозите за
пълно възстановяване са песимистични. Аргументирано е становище, че
първоинстанционният съд не е съобразил в цялост тежестта на уврежданията
на ищцата, общия възстановителен период, обстоятелството, че ще търпи и в
бъдеще болки при натоварване на крака и при влажно и студено време,
поради което счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение
възлиза на претендираната сума от 30 000 лева. По тези съображения е
направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което претенцията да се уважи в пълния размер.
Насрещната страна „Г.П.К.“ ЕООД оспорва насрещната въззивна жалба
като неоснователна.
3
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане активно субективно съединени искове с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. с чл. 52 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от настъпилата на
03.12.2019г. трудова злополука.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
По наведените във въззивната жалба доводи съдът намира следното:
Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните
доказателства се установява, че към датата на процесната злополука –
03.12.2019г., между К. С. Д. и ответното дружество е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „пазач
невъоръжена охрана“, с място на работа – обекти на дружеството. Към датата
на трудовата злополука ищцата е изпълнявала възложената й работа в обект
ЗСК „С.“ ЕАД. На посочената дата и по време на дневното дежурство,
пострадалата се подхлъзнала и паднала, вследствие на което получила
счупване на други части на подбедрицата на левия крак. Декларираната
злополука с вх. № 1138/09.12.2019г. е призната за трудова злополука по чл.
55, ал. 1 от КСО с разпореждане № 29068/10.12.2019г. на НОИ - ТП – София
град. Според посочената норма трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.
Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е
настъпила, са установени в представеното разпореждане №
29068/10.12.2019г. на НОИ - ТП – София град /за което няма спор, че е влязло
в сила/, съставено въз основа на протокол за резултатите от извършено
4
разследване на злополуката № 1 от 09.12.2019г. на НОИ – Териториално
поделение – София-град. В същото е посочено, че увреждането е настъпило
през време и по повод извършваната работа от ищцата – наблюдение и
контрол на обект, като при рутинен обход за отключване на паник врати на
сградата на бетонов възел, пострадалата се подхлъзнала и паднала,
вследствие на което получила счупване на други части на подбедрицата на
левия крак.
От представената по делото длъжностна характеристика за заеманата ог
ищцата длъжност – пазач невъоръжена охрана се установяват основните
трудови функции, както следва: да осигурява физическа охрана на обекта, да
извършва пропускателен режим съгласно правилник за вътрешния ред, да
проверява заключване на гаражи, фургони, след края на работния ден, както и
допълнителните такива – да познава маршрутите за евакуация при бедствия и
аварии /т. 3.2./. Освен това служителят е бил длъжен да познава
разположението на обекта и уязвимите за нерагламентирано проникване
места.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Д. М., който е във фактическо съжителство с ищцата. Неговите
показания следва да се кредитират като отразяващи непосредствени
възприятия относно релевантните за спора обстоятелства, те са логични и
непротиворечиви с останалите доказателства по делото, включително и с
приетата в първоинстанционното производство съдебно-медицинска
експертиза. От същите се установява състоянието на пострадалата след
инцидента, предприетите оздравителни процедури, както и начина на
протичане на възстановителния процес. Свидетелят сочи, че след инцидента
ищцата е била приета за лечение в Пирогов, където била направена още
същия ден операция на крака и били поставени пластини на счупеното място.
След изписването от болницата лекарите дали предписание на К. да не
докосва дори пода с наранения крак и то за период от около 2 месеца. Тя
изпитвала силни болки, не можела да става от леглото в продължение на два
месеца. Използвала инвалидна количка и тоалетен стол. Не можела да се
обслужва сама, поради което свидетелят се грижел за нейната хигиена,
готвел, чистел. След два месеца била направена нова операция на ищцата за
изваждане на част от поставените пластини и едва след това тя започнала да
се придвижва с проходилка. През цялото време на лечение приемала
5
обезболяващи медикаменти, тъй като и при най-малкото натоварване кракът й
се подувал. Започнала да се раздвижва с проходилка, а после и с патерица, и
едва през м.04-м.05.2020г. можела да се обслужва сама. През м.03.2021г.
ищцата претърпяла още една операция за отстраняване на останалите
пластини.
Показанията на свид. М.Т. също следва да се кредитират като
обективни, отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните
факти и обстоятелства, и кореспондиращи на останалите доказателства по
делото. Свидетелката е приятелка на ищцата и е посещавала дома на
пострадалата след инцидента за да й помага, защото се случвало К. да остане
сама. Свид. Т. излага, че ищцата не можела да стъпва на крака си около един
месец и половина, изпитвала силни болки, наложило се да използва патерици
и проходилка, не можела да се обслужва сама, да върши домакинската си
работа. Всички грижи за ищцата за времето от инцидента до раздвижването й
с проходилката били полагани от свид. М., който готвел, чистел и др.
Свидетелката излага, че К. се върнала на работа едва през есента на 2020г.,
като започнала работа на друго място, на което не се изисквали физически
усилия.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свид. Г. С. – колега на ищцата, който е очевидец на процесния инцидент.
Двамата работели като охрана във фирма „Г.П.К.“ ЕООД, на която било
възложено извършването на охраната на бетонов възел на ЗСК „С.“. Неговите
показания са логични и непротиворечиви, поради което следва да се
кредитират. От същите се установяват обстоятелствата при настъпване на
инцидента, както и конкретния механизъм на увреждане. Свидетелят сочи, че
на 03.12.2019г. той бил нощна смяна като охрана на обекта и ищцата трябвало
да го смени за дневно дежурство. Тя дошла на поста към 06, 20 часа и
помолила Г. да й покаже поставените наскоро паник-врати, тъй като тя не
знаела как се борави с тях. Свидетелят изяснява, че тези паник-врати се
заключвали отвън и не можели да се отварят отвън, а само отвътре.
Охранилите се грижели за обезопасяването на вратите, като техните
задължения били да ги заключват вечер, а сутрин да ги отключват, за да може
при авария персоналът на предприятието да ги използва. Когато вратите били
отключени работниците можели да ги използват за влизане при отиване на
6
работа.
Двамата колеги отишли до паник-вратите, свидетелят ги показал на
ищцата, а на връщане тя поискала да минат по друг маршрут, тъй като било
много мръсно. Тогава те преминали през площадката на сградата на
бетоновия възел, където имало няколко канала за бъркане на бетон с
дълбочина около 80 см. Тези канали трябвало да бъдат обезопасени с решетки
от работниците на бетоновия възел, но точно този ден един от каналите не
бил обезопасен от работниците на предприятието, охранявано от фирма
„Г.П.К.“ ЕООД. Ищцата паднала в един от каналите. Веднага след това
свидетелят я закарал със собствения са автомобил до Пирогов.
Разпитаната свидетелка Д.С. – охранител в ответното дружество,
изяснява обстоятелствата относно провеждането на ежедневния и периодичен
инструктаж. От нейните показания се установява, че ежедневния инструктаж
се извършвал на пост № 1 на портала и се правел от служителя, който е на
този пост, а периодичният – на всеки три месеца и се извършвал от прекия
ръководител. Свидетелката изяснява и обстоятелството, че на всеки
охранителен пост била поставена схема на обходния маршрут, който да се
използва от охранителите, като целта на същия е да се ползват само тези
маршрути, които са безопасни. В деня на инцидента ищцата е трябвало да
изпълнява трудовите си задължения на охранителния пост /будка/ на завода,
които включвали пропускане на работниците да влязат вътре на работа, да
отвари сутрин вратите, а вечер да ги затваря. Освен това имала задължение да
извършва обход на определена част, като при предаването на смените е
задължително извършването на такъв обход. Свидетелката обаче не знае
какъв е бил точния обходен маршрут на ищцата в деня на злополуката.
По делото са приети и множество медицински документи – епикризи,
лична амбулаторна карта, болнични листове за временна неработоспособност,
експертно решение за временна неработоспособност от 02.07.2020г.,
рентгенографии, фактури за извършени разходи за медицински изделия и
консумативи, фискални бонове за закупени лекарства, които са били предмет
на изследване на назначената в първоинстанционното производство съдебно-
медицинска експертиза. От представените болнични листове се установява,
че след злополуката ищцата е била във временна неработоспособност, като
ползвала без прекъсване болнични за периода 03.12.2019г. – 29.07.2020г.
7
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което не е
оспорено от страните и преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се
кредитира като пълно и обосновано, се установяват следните релевантни за
спора обстоятелства:
В резултат на претърпяната на 03.12.2019г. трудова злополука на
ищцата са причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на
костите на лявата подбедрица в глезенния й край, като й е проведено
оперативно лечение по наместване на счупването с влагане на метални
импланти. Увреждането има медикобилогичен характер на средна телесна
повреда, причинила на пострадалата трайно затруднение в движенията на
левия долен крайник за период по-голям от 30 дни, със срок на
имобилизиране от 3 до 3, 5 месеца, а възстановяването й е отнело 7-8 месеца.
Вещото лице сочи, че през целия възстановителен период тя е изпитвала
болки и страдания, свързани както с първичната травма, така и с
последващото оперативно и физиотерапевтично лечение. Ищцата е
претърпяла на 03.12.2019г. оперативно лечение на фрактурата в УМБАЛСМ
„Пирогов“, като е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, тибиа и фибула, като фиксацията е с 10-дупкова стоманена плака и
два стоманени винта. По време на втория болничен престой в периода от
22.01.2020г. до 25.01.2020г. оперативно бил отстранен единият от
поставените винтове. В периода от 21.02.2021г. до 24.02.2021г. ищцата е била
на болнично лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“, където е извършена
екстракция /отстраняване/ и на втория от поставените винтове. Посочено е, че
след болничното лечение в периода от 10.02.2020г. до 17.02.2020г.,
пострадалата е провела едноседмична рехабилитация в „Национална
специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“ ЕАД.
Експертът е изяснил, че претърпяното от ищцата счупване е сложно счупване
на двете кости на лявата подбедрица, налагащо оперативно, кръвно
наместване с влагане на метални стабилизиращи импланти, описани в
приложените епикризи. Срокът за нетрудоспособност при такива травми за
физически труд е 7-8 месеца. В експертизата е посочено още, че тъй като в
случая се касае за сложно счупване на долен крайник, значително натоварен
във физическо отношение, прогнозата за пълно възстановяване на
естествения обем движения е песимистична, но към момента при ищцата
било постигнато отлично ниво на движения в глезенната става, като болките в
8
бъдеще щели да се свързват основно с по-голямо и продължително
натоварване, при влажно и студено време. При извършения личен преглед на
ищцата от вещото лице на 25.07.2021г. е констатирано, че тя стъпва на левия
си крак, с леко ограничение в процеса на повдигане на стъпалото, а
дорзалната флексия е намалена до 30 градуса, като се наблюдава лек оток на
глезена двустранно.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или
служителя, работодателят отговора имуществено, независимо от това, дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването
им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда –
неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/.
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за
обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник
или служител имуществени и неимуществени вреди, трябва да бъдат
установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК
следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща
до неблагоприятни последици – намаляване на имуществения актив,
увеличаване на имуществения пасив или направата на разноски, а по
отношение на неимуществените вреди – претърпени болки и страдания от
пострадалия или лица, които имат право да получат обезщетение (съобразно
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС,
ОСНГТК) и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и
причинените имуществени и неимуществени, тоест да са закономерна,
естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на
работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той
самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за
увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на
9
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при
виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност,
работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската
имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при
действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при
съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201,
ал. 2 КТ е използван термина „груба небрежност”) отговорността на
работодателя може само да бъде намалена.
Ответното дружество е навело твърдения, че злополуката била
настъпила във връзка с осъществяване на невъзложени действия по
обслужване на паник-врати и извън установения обходен маршрут на
охранявания обект, поради което не може да се приеме, че предприетите от
пострадалата своеволни действия са извършени в интерес на работодателя.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни релевираните от
работодателя възражения, че твърдяната от ищцата злополука не е трудова,
тъй като е настъпила не във връзка и по повод на възложени на същата
трудови задължения. За да стигне до този извод съобрази следното:
Съгласно установената съдебна практика на ВКС влязлото в сила
разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, има
доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл. 200 от КТ
и е недопустимо да се преразглежда въпросът доколко уврежданията са в
причинна връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение. В
случая по предвидения от закона процесуален ред в чл. 60, ал. 1, вр. чл. 55, ал.
1 от КСО злополуката с ищцата е призната за трудова с влязло в сила
разпореждане, издадено от длъжностно лице при ТД на НОИ. Този
административен акт е влязъл в законна сила като необжалван по
предвидения за това административен ред – чл. 117 от КСО, което
преклудира всички възможни възражения от страна както на работника, така
и на работодателя относно обстоятелствата дали злополуката има такъв
характер, кога, къде и как и при какви обстоятелства е настъпила, настъпило
ли е увреждане на пострадалото лице, като по отношение на последния факт
не съществува процесуална забрана да бъдат доказвани и други вреди, пряка
и непосредствена последица от злополуката.
Възражението на ответника, че обслужването на поставените паник-
10
врати на сградата на бетоновия възел не е част от трудовите задължения на
ищеца и същият не е получавал нареждане нито от прекия ръководител, нито
от управителя на дружеството да го извършва, е по съществото си оспорване
на трудовия характер на злополуката. Безспорно е, че обслужването на тези
паник-врати /отключване и заключване/ е предпоставено от необходимостта
да се достигне до тях, като за целта служителят е следвало да премине
разстоянието от охранителния пост до вратите, съответно – да се върне
обратно. Оспорването на установената с разпореждането на НОИ връзка
между извършваната работа и увреждането е недопустимо при наличието на
влязъл в сила административен акт – разпореждане № 29068/10.12.2019г. на
НОИ - ТП – София град. Разпореждането на ТП на НОИ представлява
официален удостоверителен документ с материална доказателствена сила
относно факта на настъпилата трудова злополука и се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно осъществелите се факти. В този смисъл се
налага извод, че са преклудирани правоизключващите възражения на
работодателя, че пострадалата е извършвала действия, които не са част от
възложените й трудови задължения, тъй като същите биха изключили
квалификацията на злополуката като „трудова“, а тя е установена с влязъл в
сила административен акт, който не е обжалван от работодателя – чл. 17, ал. 2
от ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че процесната злополука има
характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, според която норма
трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт. Квалификацията на злополуката като трудова
и обстоятелствата, при които е настъпила, са установени в разпореждане №
29068/10.12.2019г. на НОИ - ТП – София град, като констатациите в същото
кореспондират със събраните по делото гласни и писмени доказателства.
По отношение на размера на дължимото обезщетение:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. В ППВС № 4/68 г. е
разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
11
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице от увреждащото действие. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. Такива факти, наред с изброените в Постановлението,
са и продължителността на лечението и извършените медицински
манипулации, перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото
лице и възможността да продължи трудовата си кариера и да се социализира,
общественото и социално положение, икономическата конюнктура и др.
Икономическото положение съставлява необходим ориентир за определяне на
обезщетение, което да има на практика реална стойност. Изброяването не е
изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки случай се касае за
различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното
увреждане и вредите от него. Принципът за справедливост изисква в най-
пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за
претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в
резултат от трудовата злополука /така рeшение по гр. д. № 5005/17г. на ВКС,
Трето ГО, решение по гр. д. № 3273/17г. на Трето ГО на ВКС и др. /.
Принципът за обезщетяване по справедливост на неимуществените
вреди, причинени от непозволено увреждане, важи за всички основания на
такава обезвреда. Наред с това следва да се държи сметка и за характера и
особеностите на отговорността на ответника по иска. В случая отговорността
на ответника е ангажирана на основание чл. 200, ал. 1 КТ. В практиката на
ВКС по чл. 290 ГПК, например решение по гр.д. № 15/2015г. на Четвърто ГО,
се приема, че имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за
обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен
характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника
дори и при липса на причинна връзка между условията на труда и
злополуката - съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря имуществено
12
и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е
настъпила по време на почивка на работника. Затова работодателят не може
да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато
пострадалият е причинил умишлено увреждането - чл. 201, ал. 1 КТ. В
случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки
груба небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ), размерът на обезщетението може да
бъде само намален, дори и при положена от работодателя дължима грижа за
осигуряване на безопасна работа. Това е така, тъй като отговорността на
работодателя по чл. 200 КТ е гаранционно - обезпечителна, договорна и има
обективен характер, т. е. тя е отговорност за обезщетение, за обезвреда, и не
представлява санкция за неправомерно поведение на работодателя
/определение по гр.д. № 4368/14г. на Четвърто ГО на ВКС за обобщаване на
практиката по въпроса за отговорността на работодателя по чл. 200 КТ/.
При съобразяване на посочените по-горе критерии за определяне на
справедливия размер на дължимото обезщетение съдът приема следното:
В резултат на увреждането ищцата е търпяла физически болки и
страдания, свързани с настъпилото сложно счупване на костите на лявата
подбедрица в глезенния й край, като е проведено оперативно лечение за
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и фибула, като
фиксацията е с 10-дупкова стоманена плака и два стоманени винта.
Възстановителният период в конкретния случай е определен на 7-8 месеца, а
лечението е включвало общо три оперативни интервенции, две от които са за
екстракция на поставените винтове. Тези интервенции са били извършвани в
болнични условия, с престой в лечебните заведения. Наложило се е
провеждане на рехабилитационни процедури отново в болнично заведение.
Установен е около 3 месеца и половина срок на имобилизиране, като през
целия възстановителен период ищцата е изпитвала болки и страдания,
свързани както с първичната травма, така и с последващите оперативни и
физиотерапевтични лечения. През възстановителния период пострадалата е
имала нужда от постоянна грижа за всички ежедневни дейности като къпане,
тоалет, приготвяне на храна и други, като в периода до първата екстракция на
супрасиндезмален винт, извършена на 22.01.2020г., тя не е могла да стъпва на
увредения крак. След проведената рехабилитация през м.02.2020г. тя се е
придвижвала с проходилка и патерици, но и през този период е имала нужда
от съдействие за ежедневните битови дейности. Наличието на оток на глезена
13
двустранно е констатирано при извършения на 25.02.2021г. личен преглед на
ищцата от вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза. Следва
да бъдат съобразени вида и тежестта на телесното увреждане с характер на
средна телесна повреда, довело до значителни по сила и интензитет болки и
страдания и невъзможност за самообслужване за продължителен период от
време, както и от представените болнични листове, установяващи периода на
ползван отпуск по болест поради временна неработоспособност в пряка-
причинна връзка с инцидента – в случая около 8 месеца; интензитета на
понесените болки и страдания /физически и психически/, които според
вещото лице са били по-интензивни в началото след инцидента, вкл. от всяка
от проведените три оперативни интервенция и съпътстващия ги болничен
престой, болките и трудностите при самообслужване, последвалата
рехабилитация за раздвижване; възрастта на ищцата към момента на
увреждането – 45 години, в активна трудоспособна възраст; проведения
лечебен процес, неговата продължителност над 1 година /предвид
обстоятелството, че екстракцията на втория метален винт е извършена през
м.02.2021г./, включваща болнично лечение с проведени три операции,
преживените неудобства в битов и психоемоционален аспект от
наложителната чужда помощ при самообслужването през по-голямата част от
лечебния процес, преживените негативни емоции, стрес и уплаха, които са
обичайни за този вид инциденти, както и направения извод на вещото лице,
че с оглед сложното счупване и предвид значителното натоварване във
физическо отношение на крайника /опора на цялото тяло/, не е възможно да
настъпи пълно възстановяване след травмата.
Релевираните от ответното дружество възражения за наличие и на
други травматични увреждания, предхождащи настоящата травма, както и че
продължителността на оздравителния процес е обусловен и от съществуващи
преди инцидента заболявания на ищцата, са неоснователни. По делото не са
ангажирани доказателства, които да сочат на твърдяната от работодателя
причинна връзка между процесните увреждания и други заболявания на
ищцата. Противно на твърдяното във въззивната жалба, липсват
доказателства, че ищцата е претърпяла скъсване на ставни връзки на ниво
глезен и стъпало на 15.07.2019г. В представеното заключение на съдебно-
медицинската експертиза е цитиран болничен лист, находящ се на л. 19 от
делото /така е индивидуализиран документът в заключението на 6 от същото/,
14
който видно от извършеното вписване е издаден на 15.07.2020г., т.е.
допусната е техническа грешка в констативно-съобразителната част на
заключението, която не се отразява нито на правилността, нито на
обосноваността на същото.
При липсата на обективни данни за предходни заболявания на ищцата,
които да са в причинно-следствена връзка с процесното увреждане или с
настъпилите усложнения и продължителността на възстановителния период,
се налага извод, че релевираното възражение в този смисъл, обосновано с
придружаващо заболяване – диабет, е неоснователно.
При съобразяване на изложеното относно характера и тежестта на
увреждането на здравето на ищцата, претърпените от нея болки от физическо
естество след увреждането с по-изразена интензивност в момента и
непосредствено след нараняването и след трите оперативни намеси, периода
и естеството на лечебния процес, продължителния възстановителен период,
продължителността на причинените неудобства в битов и личен план,
затрудненията в придвижването и обслужването за период около 7 месеца,
негативните емоционални изживявания като обичайни неимуществени вреди
от такъв вид увреждане, обстоятелството, че при промяна на времето и при
по-голямо натоварване на крака болките ще продължат доживот, сравнително
неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване, както и съществуващите
в страната обществено-икономически условия към момента на настъпване на
вредите, настоящият съдебен състав намира, че с определянето на
обезщетение в размер на 30 000 лева ще бъде постигнат справедлив баланс
между претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда
съобразно принципа, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД /така решение
№ 106/11.07.2017г. по т.д. № 60381/2016г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 288
от 15.01.2018г. по гр.д. № 59/2017г.на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 106 от
11.07.2017 г. по т.д. № 60381/2016г. на ВКС, ГК І ГО).
По релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат:
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на
работодателя може да се намали, когато работникът е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност
е форма на вината - работникът или служителят не е положил дължимата
15
грижа за безопасност, която и най-небрежният би положил; тя е налице,
когато не е положена никаква грижа за безопасност, защото дори и най-
небрежният би положил някаква грижа.
Безпротиворечиво се приема, че в областта на частното право /част от
което е и трудовото/ грубата небрежност е квалифицирана степен на
небрежност. Релевантно за обикновената небрежност е неполагането на
дължимата грижа /най-често тази на добрия стопанин/, а грубата небрежност
се характеризира с неполагане и на най-елементарната грижа, тази, която и
най-небрежният човек би положил за своите работи. И двете степени на
небрежността имат предимно обективен характер, поради което те се
извеждат от поведението на дееца в конкретната фактическа обстановка, а в
по-малка степен е от значение наличието на съответно субективно отношение
/интелектуален момент/. При трудова злополука намаляване на отговорността
на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба
небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и мерки за безопасност. Съгласно чл. 154, ал.
1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на
работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради
проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при
условията на пълно и главно доказване работодателят трябва да установи не
само, че работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на
труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и мерки за
безопасност. Изводът за съпричиняване от страна на работника не може да
почива на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от
него нарушения на правилата за безопасност - работникът е допуснал груба
небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко
нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на
работата. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните
обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на
работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в
резултат на кои негови действия е настъпила вредата. Не всяко нарушение на
правилата за безопасност на труда мотивира приложение на чл. 201, ал. 2 КТ,
а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довело до
осъществяване на грубата небрежност от негова страна, като елемент от
16
неговото виновно действие. Неизпълнението или лошото изпълнение на
задълженията по безопасност на труда е основание за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 49 от ЗЗД. Отговорността на работодателя по чл. 200
от КТ и на работника при съпричиняване по чл. 201 от КТ има съществени
различия, доколкото отговорността на работодателя е безвиновна, а на
работника се ангажира само при груба небрежност. Макар и от обективна
страна действията на работника да нарушават някои правила на безопасност
на труда, необходимо е и негово субективно отношение към действието под
формата на груба небрежност-самонадеяност, т.е. да е съзнавал, че нарушава
установени изисквания за безопасност и че с действията си може да причини
вредоносен резултат, но да мисли да ги предотврати. Грубата небрежност е
налице, когато не е положена никаква грижа за безопасност, защото дори и
най-небрежният би положил някаква грижа.
В конкретния случай работодателят е релевирал възражение за
съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ при заявено твърдение за
нарушаване на предварително определения в план-схеми обходен маршрут за
придвижване и преминаване през работната зона на предприятието, която
излиза извън охранявания от ищцата периметър. Аргументира становище, че
с това поведение ищцата е нарушила правилата за безопасност, а нейното
поведение представлява допусната груба небрежност, в пряка причинна
връзка с която е настъпило процесното увреждане.
На първо място следва да се посочи, че ответникът, чиято е
доказателствената тежест в процеса на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, не е
установил с допустимите доказателствени средства конкретния обходен
маршрут за преминаване, утвърден по отношение на извършваната от ищцата
трудова дейност по охрана, нито че същата е била надлежно запозната с него.
Освен това, не е установена забрана за преминаване през работната площадка
на охраняваното предприятие. Ето защо се налага извод, че не е доказано при
условията на пълно и главно доказване, че ищцата е нарушила правило за
безопасност. Не се установява и липса на елементарно старание и внимание
от нейна страна, така че да се приеме, че за полагането на дължимата грижа
не е необходим нарочен инструктаж и правила по безопасно придвижване в
границите на работната площадка. Освен това следва да се посочи, че
трудовата злополука е настъпила не поради преминаване през бетоновата
площадка, а поради необезопасяване на каналите за бетон. Следва да се
17
приеме, че задължението за поставяне на решетки върху тези канали е
възложено на предприятието ЗСК „С.“ ЕАД, но неизпълнението на същото не
може да доведе до освобождаване на работодателя от отговорност за
обезщетяване на вредите от настъпилата трудова злополука. И това е така,
тъй като отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е гаранционно-
обезпечителна и безвиновна - той отговаря спрямо пострадалия работник или
служител, респ. спрямо неговите наследници в случай на причинена смърт
при трудова злополука, само поради факта на съществуващото трудово
правоотношение между него и увредения работник или служител, независимо
дали трудовата злополука е настъпила в резултат на случайно събитие или
непреодолима сила, или е била причинена от виновно поведение на самия
работодател - физическо лице, на други (различни от пострадалия) негови
работници или служители, или на трето за трудовото правоотношение
физическо/юридическо лице.
Като е достигнал до други изводи относно справедливия размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционният съд
е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в частта, в
която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за
разликата над сумата от 25 000 лева до пълния предявен размер от 30 000
лева. Вместо него следва да се постанови друго, с което претенцията да се
уважи за сумата от 30 000 лева.
По предявените искове за обезщетяване на претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение, медицински консумативи и
лекарства:
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу
правилността на решението в частта му по иска за заплащане на имуществени
вреди за разходи за лечение на пострадалото лице. Предметът на въззивното
производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив, по
отношение на разглеждане на спора по същество е очертан в случая само от
посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни
материалноправни норми. Ето защо в решаващата си дейност въззивният съд
изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния
съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение относно приетото
за установено от фактическа страна относно реалното извършване на
18
претендираните разходи, техния размер и относимост към лечението на
травмата.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на адвокат Р. И. Ц. – процесуален
представител на въззивника-ищец следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с
осъщественото процесуално представителство и защита срещу въззивната
жалба на насрещната страна и за осъщественото процесуално
представителство по подадената насрещна въззивна жалба. Размерът на
адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на сумата от общо 1 477, 67 лева.
В полза на адв. Ц. следва да се присъдят допълнително разноски по чл.
38, ал. 2 от ЗА за осъщественото в първоинстанционното производство
процесуално представителство на ищцата в размер на сумата от общо 149, 67
лева.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза
на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството
/какъвто е настоящият случай/, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на
съда. Поради това въззивникът-ответник следва да бъде осъден да заплати в
полза на СГС сумата от 100 лева за държавна такса за въззивното
производство по насрещната въззивна жалба, подадена от К. Д.. По същите
съображения ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза
на СРС разноски по чл. 78, ал. 6 от ГПК за държавна такса в размер на още
200 лева и още 87, 06 лева – разноски за възнаграждения за вещи лица, или
общо допълнително сумата от още 287, 06 лева.
Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, в която
в полза на ответното дружество са присъдени съдебни разноски в размер на
158, 28 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
19
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20202715 от 25.10.2021г., постановено по гр.д. №
33729/2020г. по описа на СРС, ГО, 164 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от К. С. Д. срещу „Г.П.К.“ ЕООД иск с правно основание чл. 200,
ал. 1 от КТ за разликата над сумата от 25 000 лева до пълния предявен размер
от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука, настъпила на 03.12.2019г., както и в частта, в
която ищцата е осъдена да заплати на „Г.П.К.“ ЕООД съдебни разноски в
първоинстанционното производство и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Г.П.К.“ ЕООД, с ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр. София, жк „******* да заплати на К. С. Д., ЕГН **********,
гр. София, кв. Сеславци, ул. „Мургаш“ № 5 по иск с правно основание чл. 200,
ал. 1 от КТ допълнително сумата от още 5 000 /пет хиляди/ лева /разлика
между присъдения с първоинстанционното решение размер на обезщетението
от 25 000 лева и приетия за справедлив от въззивния съд размер от 30 000
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова
злополука, настъпила на 03.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането – 03.12.2019г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20202715 от 25.10.2021г., постановено
по гр.д. № 33729/2020г. по описа на СРС, ГО, 164 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА „Г.П.К.“ ЕООД, с ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр. София, жк „******* да заплати на адвокат Р. И. Ц. от САК, с
адрес на упражняване на дейността – гр. София, ул. ******* ап. дясно, на
основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от 1 477, 67 /хиляда
четиристотин седемдесет и седем лева и 67 ст./ лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за
осъщественото процесуално представителство на К. С. Д. по в.гр.д. №
7687/2022г. по описа на СГС, ГО, II А въззивен състав.
ОСЪЖДА „Г.П.К.“ ЕООД, с ЕИК *******, седалище и адрес на
20
управление гр. София, жк „******* да заплати на адвокат Р. И. Ц. от САК, с
адрес на упражняване на дейността – гр. София, ул. ******* ап. дясно, на
основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, допълнително сумата от
още 149, 67 /сто четиридесет и девет лева и 67 ст./ лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за
осъщественото процесуално представителство на К. С. Д. по гр.д. №
33729/2020г. по описа на СРС, ГО, 164 състав.
ОСЪЖДА „Г.П.К.“ ЕООД, с ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр. София, жк „******* на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд допълнително сумата от още 287, 06 /двеста осемдесет и седем
лева и 06 ст./ лева, представляваща дължима държавна такса и разноски за
възнаграждение за вещи лица в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Г.П.К.“ ЕООД, с ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр. София, жк „******* на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд сумата от 100 /сто/ лева, представляваща дължима държавна
такса за въззивното производство по насрещната въззивна жалба.
Решението, в частта по иска с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, подлежи на обжалване
пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Решението в останалата част по иска с правно основание чл. 200, ал. 1
от КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21