Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 151/11.04.2022г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 120 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в /към ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №26 от 18.02.2022 г. постановено по АНД № 20211630201380
по описа за 2021г. на Районен съд – Монтана, с което е отменено наказателно
постановление № 135
от 05.11.2021год. издадено от Началника Отдел "Рибарство и Контрол -
Западна България" - София към ГД "Рибарство и контрол" при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ със седалище гр.Бургас,
упълномощен със Заповед №РД 09-131/16.02.2021год издадена от министъра на МЗХ. С наказателното постановление на Т.Г.
***, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева /хиляда
/, на основание чл.73, ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, за извършено
административно нарушение на чл.35, ал.1,т.7 от ЗРА, като на основание чл.90,
ал.2 от ЗРА са отнети в полза на държавата – 1бр. въдица, телескопична със
заличена маркировка и 1бр. макара, марка RYOBI-LX01.
Касационният жалбоподател Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури чрез представителя си старши юрисконсулт И.П.
поддържа жалбата си, като навежда доводи, че постановеното от Районен съд –
Монтана решение е при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. По същество касаторът излага доводи, че в
несъответствие със събраните по делото доказателства съдът е извел извод за
наличието на маловажен случай. Необосновани намира изводите на съда, че не са
настъпили сериозни вредни последици и нарушителят има сериозни здравословни
проблеми, поради което е омаловажил нарушението по чл. 35,
ал. 1, т. 7 от ЗРА. Не било налице доброволно, осъзнато
преустановяване на нарушението, а принудително такова. Игнорирани намира целите
на генералната и на частната превенция по чл.12 от ЗАНН.
Именно поради факта, че нарушението е първо, АНО бил наложил минималната глоба
по чл. 73, ал. 1 от
ЗРА, която е в размер на 1000,00 лв., което било показателно за
високата степен на обществена опасност, която законодателят е придал на
нарушението от този вид. По тези съображения моли решението да бъде отменено и
да се постанови друго, с което НП да се потвърди. Претендира разноски.
Ответника по касационната жалба Т.Г. Русенов редовно
призован чрез процесуалния си представител адвокат Г. *** оспорва жалбата и моли съда да
остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за типичен
случай на маловажност на установеното административното нарушение, което не е
преценено от административно наказващия орган и за което въззивния съд е събрал
всички относими по делото доказателства и законосъобразно е приел, че са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Моли за потвърждаване Решението на Районен съд
– Монтана.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като установената
фактическа обстановка сочи на маловажност на извършеното деяние съгласно
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради което атакуваното решение следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд правилно е установил
следната фактическата обстановка по делото:
На дата 12.09.2021 год. около
15,45 часа, на р. Огоста при моста на главен път в землището на с. Г. Геново, с
посочени координати по GPS 43.39.9447, 23.07.1315 (път 815) Т.Г. Русенов
извършва любителски риболов с един брой въдица потопена във водата под негов
контрол, като на въдицата е прикачен маломерен мрежен уред, тип
"парашут". Съгласно съставения АУАН използването на този неразрешен
риболовен уред представлява нарушение на чл.35,
ал.1, т.7 от ЗРА. Свидетелите Милен Тодоров и Петър Господинов
поддържат, че са наблюдавали Т. Русенов при извършените от него действия,
описани в АУАН и НП. По делото е приложен и редовно издаден билет за любителски
риболов на Т. Русев.
С обжалваното решение въззивният съд е
отменил наказателното постановление, тъй като е приел, че нарушението,
извършено от Т.Г. Русенов съставлява маловажен случай, за който не следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Мотивирал се е
с неговата възраст, доходите му на пенсионер и най-вече липсата на предходни
нарушения по ЗРА на жалбоподателя. С този извод по никакъв начин не се
омаловажавали охраняваните от законодателя обществени отношения, но именно
конкретният, задълбочен подход към всеки отделен случай спомагал и е гаранция
за утвърждаване на законосъобразността в тези обществени отношения и за
изграждане на съзнание за необходимостта от съблюдаването на нормативните
изисквания. Действително, законодателят е предвидил санкция за определено
деяние, но при наличието на определени факти и обстоятелства, е мотивиран извод
за маловажност на дадено нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият състав намира решението за
правилно, по част от изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия
състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС – Монтана е
формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа
обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се
от събраните писмени доказателства, както и наведените от страните доводи и
възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен
материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно
събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил
делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него
факти.
Понятието "Парашут" е дефинирано
в § 1, т. 47 ДР ЗРА, като вид малоразмерен мрежен уред, състоящ се от единична
мрежа, закачена на края на влакното, с различна големина на "окото" и
тежест, закрепена в средата, при който мрежите остават на дъното на водния
обект и продължават да задържат и умъртвяват водни организми. Няма безспорни доказателства,
че уредът, който е бил закачен към въдицата на Т.Г. Русенов и който описват
свидетелите отговаря на легалното определение. Независимо от това обаче, в акта
е записано, че за иззети 1бр. въдица, телескопична със заличена
маркировка и 1бр. макара, марка RYOBI-LX01, без да е описан мрежения уред. По данни на св. Петър Господинов не е хванал риба имало е
дребни рибки които върнали във водата.
Съдът изцяло споделя изложеното в
касационната жалба относно високата степен на обществена опасност, която
законодателя придава на риболова със забранен риболовен уред, тип
"парашут", с което се нарушават обществените отношения, свързани с
опазването на биологичното разнообразие и създаване на оптимални условия за
естествено възпроизвеждане на популациите от риба и други водни организми,
поради което са въведени строги санкции с цел да се въздейства предупредително
и възпиращо, както върху дееца, така и върху цялото общество. За да не наложи
наказанието по чл. 73, ал. 1,
вр. чл. 35,
ал. 1, т. 7 от ЗРА с минимален размер 1000,00 лв. е необходимо обаче
нарушението да е доказано по безспорен начин, а в случая като иззети в АУАН са
описани 1бр. въдица,
телескопична със заличена маркировка и 1бр. макара, марка RYOBI-LX01, без да е отразен иззет "парашут". Такива веществени доказателства
липсват.
На следващо място, от извършеното
нарушение действително не са настъпили сериозни вредни последици - установен е
минимален брой уловена риба. Нарушителят е човек над 70 годишна възраст, който е
пенсионер и любител риболовец. Не са ангажирани доказателства да е санкциониран
изобщо по ЗРА за идентично нарушение.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №26
от 18.02.2022 г. постановено по АНД № 20211630201380 по описа за 2021г. на
Районен съд – Монтана, с което е отменено наказателно постановление № 135 от 05.11.2021год.
издадено от Началника Отдел "Рибарство и Контрол - Западна България"
- София към ГД "Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури /ИАРА/ със седалище гр.Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: