Решение по дело №1326/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 690
Дата: 30 ноември 2022 г.
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20224520201326
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 690
гр. Русе, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20224520201326 по описа за 2022 година
Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЗП С. Ш. М. от гр.Сливо поле, обл.Русе, против Наказателно
постановление № 18- 000045 от 20.07.2022 г. на Директор ДИТ Русе, с което за
административно нарушение по чл.62 ал.І вр. чл.61 ал.І от КТ, е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500 лева.Жалбоподателят моли съда да отмени
постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на нарушението и
неправилно приложение на закона.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят е земеделски производител.
На 07.06.2022 г. св.И. Д.- гл.инспектор в ДИТ, се намирал в района на гр.Сливо поле,
обл.Русе по повод на планирани проверки за спазване на трудовото
законодателство.Преминавайки покрай овощна градина, стопанисвана от жалб.М., когото
познавал от преди по повод на работата си, Д. решил да извърши проверка, тъй като
забелязал лица.Така, около 10.00 часа, съпровождан от полицейски служители, св.Д.
започнал проверка, при която установил, че група от хора, сред които св.А. С. и св.С. Г.,
1
берат череши.В хода на инспекцията на място се явил и жалбоподателя.Проверяващият
указал попълването на декларации, от които се установило, че лицата са наети за бране на
череши.Прието било, че е извършено нарушение по чл.62 ал.І вр. чл.61 ал.І от КТ, тъй като
не били представени на място трудови договори, за което на последващ етап бил съставен
АУАН № 18- 000045.Актът бил предявен и връчен на пълномощник, а в срока на закона-
възразен.Жалбоподателят М. посочил, че констатациите не са верни, тъй като в качеството
си на земеделски производител предварително закупил 80 бр. трудови договори по чл.114 а
от КТ, за които надлежно заплатил авансово осигурителни вноски.Същите били ползвани
именно за наемането на работници в рамките на няколко дни при бране на
плодове.Независимо от направените възражения, въз основа на акта е издадено обжалваното
наказателно постановление с наложеното административно наказание глоба в размер на
1500 лева.В производството пред въззивната инстанция, доводите за незаконосъобразност се
поддържат.Приложени са вносни бележки за авансово плащане на осигуровки във връзка
със закупени трудови договори, доказващи направени плащания в началото на м.юни 2022
г.- период, предхождащ проверката, както и копия от еднодневни трудови договори от този
период, вкл. и сключен със св.А.Салиева.
Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства- АУАН № 18- 000045 от 24.06.2022 г., декларация от А. С.,
собственоръчна декларация от А. С., декларация от С. М., постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, трудов договор № 18- 1538122 от 03.06.2022 г.,
трудов договор № 18- 1538111 от 03.06.2022 г., протокол за извършена проверка от
07.06.2022 г., пълномощно, възражение по акта, покана, вносни бележки за авансово
заплащане на осигуровки, счетоводна справка, показанията на свидетелите Д., Г. и С. Д..При
анализа на гласните доказателства съдът намира, че следва да кредитира изцяло показанията
на Г., тъй като установява, че те кореспондират с писмените доказателства в делото.Тази
свидетелка понастоящем не е работник или служител при ЗП С. М., поради което следва да
се приеме, че не е заинтересована да твърди обстоятелства в полза на заявената от него
теза.Видно от разпита й пред съда, св.Г. непосредствено, житейски логично и
последователно обяснява как е била наета от земеделския производител за кратковременна
работа, какво е извършила, как е била проверена, от къде познава А. С..Нейните твърдения
не влизат в конфликт с писмените доказателства по делото и се подкрепят и от показанията
на св.Д.- също очевидец, макар и майка на жалбоподателя.Д. дава сведения как са набирани
работниците, къде са съхранявани документите им за времето, докато работят в овощната
градина и как е извършена проверката.В тази си част показанията й се потвърждават от
останалите писмени доказателства и доказателствени средства по делото, както и от
твърденията на С. Г., поради което следва да бъдат определени като достоверни.
По повод на различните изтъкнати аргументи от страните и респективно- събрани
доказателства, следва да се посочи, че бланките на трудовите договори по чл.114 а от КТ са
утвърдени по начин, предполагащ попълване на разписките за получаване на трудовото
възнаграждение, след полагане на труд.Предвид това, не може да се обоснове извод, че
2
последващо попълване на договора в тази част се явява нарушение на трудовото
законодателство.
Що се отнася до показанията на св.Д., то съдът намира, че не следва да кредитира
същите в частта, в която се съдържат твърдения за направени признания от страна на
установените в овощната градина работници, за липса на трудови договори /вкл. А.С./ и
нарушение на жалбоподателя. Тези твърдения се опровергават от събраните доказателства-
разпита на св.Г., която е била сред работниците и заявява, че е наета с договор, както и
писмените доказателства- справки за направени авансови плащания по повод на закупени
договори по чл.114 а от КТ.Закупуването и предплащането на 80 бр. такива сочи на
намерение у жалбоподателя да спази законовите разпоредби. Фактически именно
предплащане авансово на осигурителните вноски гарантира в пълна степен правата на
работника.Твърденията, че такова предплащане било направено с очакване за последващо
възстановяване на сумата, не се доказват, но и чисто логически конкретно следва да се
определят като недостоверни, преценени в съотношение вложени средства- добита
продукция- реализирана печалба- очаквано възстановяване на първоначалното
вложение.Трудовото възнаграждение на наетите работници е в минимални размери, за да се
предполага такава мотивация у работодателя.
Анализът на доказателствата налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима и основателна.
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание формално не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да опорочават съставения акт за нарушение и издаденото наказателно
постановление.
По същество, извършването на нарушението не е доказано.
Съгласно разпоредбата на чл.62 ал.І от КТ, трудовият договор се сключва в писмена
форма.Според чл.61 ал.І от КТ, трудовият договор се сключва преди работника или
служителя и работодателя преди постъпване на работа.
От установените по делото фактически обстоятелства се доказва, че лицето А.С. е
имала сключен трудов договор /договор по чл.114 а от КТ/ преди постъпване на работа и
той е бил в писмена форма. Жалбоподателят неоснователно е санкциониран, като
издаденото наказателно постановление се явява необосновано и незаконосъобразно.На това
основание същото следва да бъде отменено изцяло.По делото са претендирани разноски още
с жалбата от страна на жалб.М., но е представено само пълномощно, без договор за правна
защита.Предвид това, съдът намира, че не следва да присъжда такива, доколкото няма
доказателства да са направени от страна на жалбоподателя.
С тези мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18- 000045 от 20.07.2022 г. на Директор ДИТ Русе,
с което на ЗП С. Ш. М., ЕИК ****, представляван от С. Ш. М. с ЕГН **********, от
гр.Сливо поле, обл.Русе, ул.“Цар Симеон“ 6, за нарушение по чл.62 ал.І от КТ вр. чл.61 ал.І
от КТ, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на
страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4