и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 3/17.02.2006 год., постановена по Н.о.х.дело № 122/2006 год., Кърджалийският районен съд е признал Кямуран Мустафа Халил от гр.Кърджали за виновен в това, че на 29.01.2006 год. в гр.Кърджали употребил сила, изразила се в дърпане, бутане и блъскане, с цел да принуди органи на властта- Михаил Пейчев Янев и Стефан Митков Милков- служители на РПУ- Кърджали, да пропуснат нещо по служба-да осъществят спрямо него правомощията си по чл.68 ал.1 т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи - "Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лица, за които има данни, че са извършили престъпления или други нарушения на обществения ред", както и по чл.70 ал.1 т.5 от ЗМВР- "Полицейските органи могат да задържат лица при невъзможност да се установи самоличността- в случаите и по начините, посочени в чл.68", поради което и на основание чл.269 ал. 1 от НК му е наложил наказание "Пробация”, като на основание чл.42а ал.2 от НК е приложил пробационните мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и "поправителен труд” за срок от 5 месеца, при удръжки върху възнаграждението в размер на 10 на сто в полза на Държавата, а на основание чл.302 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по отношение на Славчо Здравков Манолов и Гюнай Неждет Юсеин- служители на РПУ- Кърджали.С присъдата е признал Кямуран Мустафа Халил за виновен и в това, че на 29.01.2006 год. в гр.Кърджали по непредпазливост противозаконно повредил чужда движима вещ- лек автомобил марка "Опел" модел "Астра" с ДК № С 0282 РМ, собственост на "Безконтактни мултиплексорни вериги" ЕООД - гр.София, като изкъртил пластмасовата лайсна, стояща на покрива на превозното средство от дясната му стана и стойността на увреждането е в размер на 140.00лв., поради което и на основание по чл.216 ал.6, във вр.с ал.1 от НК му е наложил наказание "глоба" в размер на 100.00 лв.На основание чл. 23 ал.1 от НК е определил на подсъдимият Кямуран Мустафа Халил едно общо наказание, а именно: наказание “пробация”, като на основание чл.42а ал.2 от НК е определил пробационните мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и "поправителен труд" за срок от 5 месеца, при удръжки върху възнаграждението в размер на 10 на сто в полза на Държавата, към което на основание чл.23 ал.З от НК е присъединил изцяло и наказанието "глоба" в размер на 100.00 лв. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Сезер Феим Хабиб от с.Върбен, общ.Кирково, обл.Кърджали за виновен в това, че на 29.01.2006 год. в гр.Кърджали употребил сила, изразила се в дърпане, бутане и блъскане, с цел да принуди органи на властта- Славчо Здравков Манолов и Михаил Пейчев Янев- служители на РПУ- Кърджали, да пропуснат нещо по служба - да осъществят спрямо него правомощията си по чл.68 ал.1 т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи- "Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лица, за които има данни, че са извършили престъпления или други нарушения на обществения ред", както и по чл.70 ал.1 т.5 от ЗМВР- "Полицейските органи могат да задържат лица при невъзможност да се установи самоличността- в случаите и по начините, посочени в чл.68", поради което и на основание чл.269 ал.1от НК му е наложил наказание “пробация”,като на основание чл.42а ал.2 от НК е определил пробационните мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и "безвъзмезден труд" за срок от 1 година в размер на 150 часа годишно, а на основание чл.302 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по отношение на Стефан Митков Милков- служител на РПУ-Кърджали. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Сезер Феим Хабиб от с.Върбен, общ.Кирково, обл.Кърджали, който чрез защитника си я обжалва като неправилна – необоснована.. Твърди, че присъдата не кореспондира със събраните по делото доказателства, от които не можело да се направи еднозначен извод, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Не се установявало от показанията на разпитаните по делото свидетели по несъмнен начин подсъдимият Хабиб да е употребил сила, изразяваща се в дърпане, бутане и блъскане по отношение на Славчо Манолов и Михаил Янев – служители на РПУ – Кърджали, с цел да ги принуди да пропуснат нещо по служба. Моли, на основание чл. 332 т.2, във вр. с чл. 334 ал.1 т.3 от НПК /отм./ да бъде отменена изцяло присъдата на Районен съд – Кърджали, като бъде постановена нова присъда, с която подс.Хабиб да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 269 ал.1 от НК. Алтернативно моли на основание чл. 332 т.3, във вр. с чл. 335 ал.1 т.1 от НК да бъде изменена първоинстанционната присъда, като бъде намален размера на наложеното на подсъдимия наказание “пробация”. В съдебно заседание, чрез защитника си, подс.Хабиб поддържа жалбата така, както е предявена в частта й относно направеното искане за постановяване на нова оправдателна присъда. Алтернативно прави искане за приложение разпоредбите на чл. 78а от НК, съгласно разпоредбите на § 5 ал.1 б.”а” от ПЗР на НПК /нов/, като подсъдимия бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание “глоба” в минималния размер. Не сочи нови доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура изразява становище, че по безспорен начин е доказано, че подс.Хабиб е извършител на деянието, в което е обвинен, поради което моли да бъде потвърдена присъдата в частта й, с която е признат за виновен. Намира, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбите, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е частично основателна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, като във въззивното производство не се сочат нови доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка. От събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: На 28.01.2006 год. вечерта двамата подсъдими Халил и Хабиб, които били приятели, посетили заведение "Ориентал" в гр.Кърджали, където употребили голямо количество алкохол. Преди да напуснат ресторанта, видели двама техни познати – св. Мустафа Мустафа и Хасан Юсеин, като седнали при тях. Около полунощ четиримата заедно напуснали заведението и се качили в лек автомобил марка "Фолксваген Венто" с ДК № К 16 49 АМ, управляван от св.Мустафа Мустафа, като подсъдимите седнали на задната седалка на автомобила. Тръгнали по бул.”Христо Ботев” в кв.”Възрожденци” и след това завили надясно по ул.”Булаир”, по моста над р.Арда, в посока кино "Орфей". В началото на моста, където било осветено, лекият автомобил, с който се придвижвали подсъдимите и св.Мустафа и Юсеин, бил спрян от автопатрул на КАТ при РПУ- Кърджали, осъществяващ задълженията си с патрулен автомобил марка "Опел Астра" с ДК № С 02 82 РМ. В него били трима униформени полицаи – св. Славчо Манолов, Стоян Стоянов и Янчо Янчев. Последният слязъл от полицейският автомобил и отишъл при водача на спряната кола. Представил се и поискал документите му за проверка. След това поканил водача да излезе, за да му бъде извършена проба за употреба на алкохол. Свидетелят Мустафа изпълнил разпореждането и се отправил към патрулния автомобил, заедно с полицая Янчев. В това време от проверявана кола слязъл подс. Сезер Хабиб, който също отишъл при патрулния автомобил, където предявил претенции към полицая защо не се бил представил. Св. Янчев разпоредил на подс.Хабиб да се прибере в автомобила, но вместо да се подчини, последният застанал по средата на пътното платно. След като също слязъл от автомобила,при подс.Хабиб отишъл и вторият подсъдим Кямуран Халил. Двамата подсъдими били във видимо нетрезво състояние и започнали да отправят обидни думи по адрес на полицаите, като им държали сметка кои били те и защо ги спирали. Освен това, намирайки се по средата на платното, започнали да спират преминаващите автомобили. Тогава св. Славчо Манолов разпоредил на двамата подсъдими да влязат в автомобила си и да си дадат личните карти за установяване на самоличността им. Въпреки това, подсъдимите не се подчинили, а попитали полицаите кои са те и изразили съмнение относно правото им да спират автомобила им. При това поведение, св. Манолов отново им поискал личните карти. Свидетелят Стоян Стоянов също наредил на двамата подсъдими да се отместят от пътното платно, за да не стане ПТП и също изискал документите им за самоличност. Въпреки това, подсъдимите нито напуснали пътното платно, нито си дали личните карти на полицаите. Тогава св. Манолов им казал, че ще бъдат отведени в РПУ- Кърджали за установяване на самоличността им, след като не искали да си предадат личните карти и им разпоредил да се качат в патрулния автомобил, но подсъдимите отказали. Св. Манолов отишъл при подс. Хабиб, като се помъчил да го избута от платното, но последният го блъснал с двете си ръце и го бутнал, при което свидетелят залитнал и се опрял на патрулния автомобил. Виждайки това, св. Янчев се обадил за подкрепление в РПУ - Кърджали. След няколко минути дошли полицаите Михаил Янев, Стефан Милков, Гюнай Юсеин и Фердун Бекир, които заварили двамата подсъдими да ръкомахат по средата на пътното платно. Св.Михаил Янев отишъл при подс. Кямуран Халил и му поискал документите за самоличност, но той отказал и му отвърнал с думите: "Какъв си ти, че да ми искаш документите?". Тогава полицаят Янев хванал подс.Халил за ръката, казвайки му да се отмести от платното и да си даде документите за самоличност. Двамата отишли на тротоара, където подс. Кямуран Халил извадил калъф за документи и показал от разстояние личната си карта, след което я прибрал и отказал да я предаде на св.Янев. В същият момент свидетелят Янев видял, че подс. Хабиб все още продължава да стои на пътното платно, при което отишъл при него. По същият начин като с другият подсъдим, св.Михаил Яневсе опитал да издърпа от платното и подс. Хабиб, след което му поискал документите за самоличност, но получил отказ. Тогава св. Янев обяснил и на двамата подсъдими, че за установяване на самоличността им, ще бъдат отведени в РПУ- Кърджали. След това на няколко пъти и двамата подсъдими излизали на пътното платно и спирали преминаващите автомобили. Св. Яневотново отишъл при подс. Хабиб, който се намирал на платното в близост до патрулния автомобил, и се опитал да го хване под мишницата, но последният го избутал и казал, че никъде нямало да ходи, както и че не можели да го откарат в управлението. Св. Янев разпоредил на подс.Сезер Хабиб да си постави ръцете зад гърба, за да му бъдат сложени белезници, при което последният ги поставил на патрулния автомобил. След това започнал да ръкомаха, да се дърпа и да оказва съпротива на св. Янев при слагането на белезниците, като го блъскал и бутал с ръце. Виждайки това, св. Стефан Милков се притекъл на помощ на колегата си – св.Янев, и двамата заедно успели да поставят белезници на ръцете на подсъдимия Хабиб, като св. Гюнай Юсеин се качил с последният в патрулния автомобил. Виждайки, че полицаите Милков и Янев поставят белезници на подс.Сезер Хабиб, подс.Халил тръгнал срещу тях, като им поискал обяснение защо правят това и започнал да блъска и бута с ръце св. Михаил Янев, както и се опитал да го удари с ръка. Тогава се намесили св. Славчо Манолов, Стефан Милков и Гюнай Юсеин, които хванали подс.Халил. Първите двама свидетели започнали да слагат белезници и на подс. Халил, който оказвал съпротива като ръкомахал, дърпал се и блъскал с ръце св.Стефан Милков. На помощ се притекъл и св.Михаил Янев. За да не му сложат белезници, подс.Халил се хванал с ръце за дясната лайсна, намираща се на покрива на патрулния автомобил, над предната му врата, и съпротивлявайки се на слагането на белезниците, откъртил лайсната. След това св. Михаил Янев повалил подсъдимия на земята и там му поставил белезниците. Двамата подсъдими били отведени първо в ЦСМП,а след това- в РПУ Кърджали. От назначената в хода на досъдебното производство съдебно- оценителна експертиза се установява, че стойността на нанесената материална щета на лек автомобил марка "Опел-Астра" с ДК № С 0282 РМ, възлиза на 140.00 лева. Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимите Халил и Хабиб, на които съдът дава вяра отчасти; от показанията на разпитаните по делото пред първоинстанционния съд свидетели Мустафа, Хасан Юсеин, Манолов, Стоянов, Янчев, Янев, Милков, Гюнай Юсеин и Бекир, които съдът кредитира; от писменото заключение на вещото лице Драганов по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза и показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Кямуран Халил е осъществил от обективна и субективна страна в реална съвкупност престъпните състави на чл. 269 ал.1 от НК и на чл. 216 ал.6, във вр. с ал.1 от НК; а подсъдимият Сезер Хабиб – на чл. 269 ал.1 от НК. За да направи тези крайни изводи, първоинстанционният съд е извършил оценка на всички събрани по делото доказателства, като е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, излагайки подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, като конкретни оплаквания не се излагат и във въззивната жалба на подс.Хабиб, въз основа на която е образувано настоящото производство. Съдът обосновано е отхвърлил довода на защитата на подсъдимия Хабиб - че ако въобще имало осъществено престъпление от този подсъдим, то се касаело за престъпление по чл. 270 от НК, а не по чл. 269 ал.1 от НК. Изводите на първоинстанционния съд по отношение на правната квалификация на деянията на всеки от подсъдимите, са обосновани и законосъобразни. Съвкупността от събраните по делото доказателства установява по несъмнен начин осъществяването на престъпленията, за извършването на които са признати за виновни и осъдени, от обективна и субективна страна от всеки от подсъдимите Халил и Хабиб. Така, безспорно е установено от доказателствата по делото, че всеки от двамата подсъдими, при условията на независимо извършителство, е употребил сила, изразяваща се в блъскане, дърпане и бутане на полицейски служители – органи на власт, изпълняващи възложените им служебни функции, с цел да ги принуди да пропуснат нещо по служба, а именно: да не осъществят спрямо тях правомощията си, свързани с проверки на самоличността на лица, за които има данни, че са нарушили обществения ред, както и тези, свързани със задържане на лица при невъзможност да се установи самоличността им. По несъмнен начин е установено и повреждането на полицейския автомобил “Опел Астра”, чрез счупването на пластмасовата лайсна от дясната страна на покрива на автомобила от подс.Халил. Правилни и законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд относно формата на вината на двамата подсъдими при осъществяването на престъплението по чл. 269 ал.1 от НК от всеки от тях, а именно: при пряк умисъл, тъй като несъмнено подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване. В съответствие с установената фактическа обстановка, съдът е направил извода, че престъплението по чл. 216 от НК – противозаконното повреждане на полицейския автомобил, чрез счупването на пластмасовата лайсна на покрива на автомобила, подс.Халил е осъществил при форма на вината – непредпазливост. Това е така, тъй като е установено, че при оказваната съпротива при поставяне на белезници на ръцете му, и именно с такава цел – да избегне слагането на белезници, подс.Халил се е хванал за лайсната на покрива на полицейския автомобил, с което е искал да препятствува извиването на ръцете му зад гърба му, при което и вследствие на оказания върху лайсната натиск при дърпането на подсъдимия, същата се е счупила. С други думи, подс.Халил не е целял и искал счупването на лайсната, респ. повреждането на полицейския автомобил, но с оглед нивото на физическото и психическото му развитие следва да се направи извода, че същият е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Посоченото е дало основание на първоинстанционния съд да прекравилифицира осъщественото от подс.Халил деяние от чл.216 ал.1 от НК /каквото е било възведеното му с обвинителният акт обвинение/, в по-леко наказуемо такова по чл. 216 ал.6, във вр. с ал.1 от НК – повреждане на чужда движима вещ по непредпазливост. При налагане на наказанията на подсъдимите за извършените престъпления, съдът е съобразил смекчаващите и отегчаващи отговорността на всеки от тях обстоятелства, като им е наложил наказания, както следва: на подс.Кямуран Халил - за престъплението по чл. 269 ал.1 от НК – наказание “пробация”, като на основание чл.42а ал.2 от НК е определил пробационните мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и "поправителен труд" за срок от 5 месеца, при удръжки върху възнаграждението в размер на 10 на сто в полза на Държавата, и за престъплението по чл. 216 ал.6, във вр. с ал.1 от НК – наказание “глоба” в размер на 100 лв.; и на подс.Сезер Хабиб – наказание “пробация”,като на основание чл.42а ал.2 от НК е определил пробационните мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и "безвъзмезден труд" за срок от 1 година в размер на 150 часа годишно, за престъплението по чл. 269 ал.1 от НК. На основание чл. 23 ал.1 от НК съдът е определил на подс.Кямуран Халил едно общо наказание, а именно: наказание “пробация”, като на основание чл.42а ал.2 от НК е определил пробационните мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и "поправителен труд" за срок от 5 месеца, при удръжки върху възнаграждението в размер на 10 на сто в полза на Държавата, към което на основание чл. 23 ал.3 от НК е присъединил изцяло и наказанието “глоба” в размер на 100 лв. Междувременно, след постановяване на обжалваната присъда, с разпоредбата на § 5 т.1 б.”а” от ПЗР на НПК /нов, в сила от 29.04.2006 год./ е изменена разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК, като след изменението посочената законова разпоредба се прилага при умишлените престъпления, за които законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или друго по-леко наказание, и наказание “лишаване от свобода” до пет години или друго по-леко наказание при непредпазливите престъпления, наред с останалите едновременно изискуеми от чл.78а от НК предпоставки: деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-то от Глава осма на НК, и причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени. Същевременно, за престъпление по чл.269 ал.1 от НК закона предвижда налагане на наказание лишаване от свобода до три години или пробация. Налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 269 ал.1 от НК по отношение на жалбодателя Хабиб - подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива, като същото представлява по-благоприятен за дееца закон, последвал до влизане на присъдата в сила по смисъла на чл.2 ал.2 от НК. Ето защо, съдът намира, че следва обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 269 ал.1 от НК на подсъдимия Сезер Хабиб е наложено наказание “пробация”,и на основание чл.42а ал.2 от НК са му определени пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и "безвъзмезден труд" за срок от 1 година в размер на 150 часа годишно, като на основание чл.78а ал.1, във вр. с чл. 2 ал.2 от НК същия следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание “глоба”. При определяне размера на глобата, и с оглед отчетените и от първоинстанционния съд смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото му съдебно минало, частичните признания, критичното отношение към извършеното, младата му възраст, добрите характеристични данни, мотивите и причините за извършване на деянието, ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, употребата на алкохол, съдът намира, че на подсъдимия Хабиб следва да бъде наложено административно наказание към минималния предвиден в закона размер, а именно: “глоба” в размер на 600 лв. На основание чл. 314 ал.2 от НПК следва да бъде изменена присъдата на първоинстанционния съд и в частта й относно наложеното на подс.Кямуран Халил наказание за извършеното престъпление по чл. 269 ал.1 от НК, макар и същият да не е подал жалба в посочената й част, тъй като са налице основания за аналогично изменение на присъдата и по отношение на необжалвалия подсъдим, по изложените по отношение на подс.Хабиб съображения относно наложителното приложение на разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК, които са в пълна мяра приложими и по отношение на подс.Кямуран Халил. Ето защо следва да бъде изменена присъдата и в частта й, с която за престъплението по чл. 269 ал.1 от НК на подс.Халил е наложено наказание “пробация”, като на основание чл.42а ал.2 от НК съдът е определил пробационните мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и "поправителен труд" за срок от 5 месеца, при удръжки върху възнаграждението в размер на 10 на сто в полза на Държавата, като основание чл.78а ал.1, във вр. с чл. 2 ал.2 от НК същия следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание “глоба”. При определяне размера на глобата, и с оглед отчетените и от първоинстанционния съд смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото му съдебно минало, частичните признания, критичното отношение към извършеното, младата му възраст, добрите характеристични данни, мотивите и причините за извършване на деянието, ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, употребата на алкохол, съдът намира, че на подсъдимия Халил следва да бъде наложено административно наказание към минималния предвиден в закона размер, а именно: “глоба” в размер на 600 лв. По отношение на извършеното от подс.Халил престъпление по чл. 216 ал.6, във вр. с ал.1 от НК разпоредбите на чл.78а от НК са неприложими, тъй като от същото са причинени имуществени вреди, които не са възстановени от подс.Халил. При това положение следва да бъде изменена присъдата на първоинстанционния съд и в частта й, с която на основание чл. 23 ал.1 от НК на подс.Кямуран Халил е определено общо наказание “пробация” с наложени пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и "поправителен труд" за срок от 5 месеца, при удръжки върху възнаграждението в размер на 10 на сто в полза на Държавата, към което на основание чл. 23 ал.3 от НК е присъединено изцяло и наказанието “глоба” в размер на 100 лв., като присъдата в тази й част бъде отменена. В останалата й част /извън наложителните изменения в наказателно-осъдителните й части и по отношение приложението на чл. 23 ал.1 и 3 от НК за подс.Халил, посочени по-горе/ обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част. Водим от изложеното, и на основание на основание чл. с чл.334 т.3 и 6, във вр. с чл. 337 ал.1 т.4 и чл.338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 3/17.02.2006 год. по Н.о.х.дело № 122/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в ЧАСТИТЕ й, както следва: - в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 269 ал.1 от НК, на СЕЗЕР ФЕИМ ХАБИБ от с.Върбен, общ.Кирково, обл.Кърджали, с ЕГН **********, е наложено наказание “пробация”, като на основание чл.42а ал.2 от НК са определени пробационните мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и "безвъзмезден труд " за срок от 1 година в размер на 150 часа годишно, като на основание чл. 78а ал.1, във вр. с чл.2 ал.2 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание “глоба” в размер на 600 лв.; - в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 269 ал.1 от НК, на КЯМУРАН МУСТАФА ХАЛИЛ от гр.Кърджали, с ЕГН **********, е наложено наказание “пробация”, като на основание чл.42а ал.2 от НК са определени пробационните мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и "поправителен труд" за срок от 5 месеца, при удръжки върху възнаграждението в размер на 10 на сто в полза на Държавата, като на основание чл. 78а ал.1, във вр. с чл.2 ал.2 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание “глоба” в размер на 600 лв.; и - в частта й, с която на основание чл. 23 ал.1 от НК на КЯМУРАН МУСТАФА ХАЛИЛ от гр.Кърджали, с ЕГН **********, е определено едно общо наказание, а именно: наказание “пробация”, като на основание чл.42а ал.2 от НК са определени пробационните мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и "поправителен труд" за срок от 5 месеца, при удръжки върху възнаграждението в размер на 10 на сто в полза на Държавата, към което на основание чл. 23 ал.3 от НК изцяло е присъединено и наложеното наказание “глоба” в размер на 100 лв., като я ОТМЕНЯВА в тази част. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |