РЕШЕНИЕ
№110
гр. Велико Търново, 18.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на трети април две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря С.Ф., изслуша докладваното
от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №642 по описа за 2022 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.
68, ал. 1 от Закон за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.
Подадена е
жалба от В.Й.П. от гр. Г. Оряховица срещу Решение №430/09.09.2022г. по преписка
№6/2021г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/. Жалбоподателят намира
решението за неправилно и незаконосъобразно. Претенциите му за дискриминация се
основават на това, че с действията си Община Г. Оряховица го е поставила в
неравностойно и унизително положение като наемател на общинско жилище, при
условия различни от тези, в които живеят останалите граждани, които не са
наематели на общината или обитават други имоти, предоставени от общинския жилищен
фонд. Твърди, че общината не предприема действия против наемателите, които причиняват
проблеми с експлоатацията на канализацията и поддържат лоша хигиена в сградата.
На последно място счита, че от КЗД не са обсъдени възраженията за дискриминация,
които са били поддържани в производството. Моли за отмяна на оспореното решение
и постановяване на ново, с което да се установи осъществена спрямо
жалбоподателя дискриминация на признаците по чл. 4 от ЗЗДискр. и да се задължи
Община Г. Оряховица да преустанови действията на дискриминация спрямо него. Допълнителни
съображения излага в писмена защита. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата – Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител
заема становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. В
представено писмено становище излага аргументи за липса на отменителни
основания по чл. 146 от АПК и за законосъобразност на решението. Намира, че
доказателствената тежест е разпределена съгласно чл. 9 от ЗЗДискр,
доказателствата – правилно преценени, а фактическите и правните изводи са
съответни на тях. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна – Община Горна Оряховица, в депозирано след приключване на делото
писмено становище от пълномощник оспорва подадената жалба.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Предмет на оспорване е Решение №430/09.09.2022г. по
преписка №6/2021г. на КЗД, с което е установено, че Община Г. Оряховица не е
осъществила дискриминация по чл. 4 от ЗЗДискр. по признаците „увреждане“ и
„семейно положение“, „лично положение“ и „възраст“ по отношение на В.П. и
жалбата му с вх. №44-00-3815/14.12.2020г. е оставена без уважение като
неоснователна и недоказана.
От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
Видно от събраните по делото писмени
доказателства жалбоподателят В. П. е настанен в общинско жилище, находящо се в
гр. Г.О., съгласно Заповед №3323/29.09.2006г. на кмета на Община Г. Оряховица и
сключен въз основа на тази заповед договор за отдаване под наем на общинско
жилище от 06.10.2006г. Въз основа на последваща Заповед №2999/05.10.2016г. на
кмета на Община Г. Оряховица и сключен въз основа на тази заповед договор за
отдаване под наем на общинско жилище от 06.10.2016г., изменен посредством анекс
от 06.04.2017г. и анекс от 08.01.2018г. жалбоподателят е продължил да обитава
същото общинско жилище.
Във връзка с постъпили оплаквания от лошото състояние на общите части и
проблеми с канализацията в сградата на ул. „„от страна на Община Г. Оряховица
са били извършени проверки от назначени за целта служители, като са съставени
съответно Констативен протокол от 15.05.2019г., Констативен протокол от
04.06.2020г. и Констативен протокол от 26.08.2020г. Във всички тях
проверяващите са направили извод, че общите части на сградата се поддържат от
наемателите в лошо състояние, не се спазва нужната хигиена, налице са частични
запушвания на канализацията, причинени от неправилната експлоатация, които
водят до течове в някои помещения, в т.ч. и в жилището, предоставено на
оспорващия. В констативните протоколи са дадени предписания наемателите да
предприемат съответните действия и чрез собствени средства да отстранят
повредите, както и да се въздържат за в бъдеще от действия, които причиняват
подобни проблеми. Дадените предписания явно не са били изпълнени и проблемите
са продължили да се задълбочават.
Жалбоподателят е подал до Община Г. Оряховица заявление с вх.
№9400-1651/14.08.2019г. с искане да бъде настанен в друго общинско жилище, като
с писмо изх. №РД 9400-1651/1/22.08.2019г. по описа на Община Г. Оряховица е
получил отговор, че общината не разполага със свободни общински жилища.
По подаден сигнал до Община Г. Оряховица отново е извършена проверка, като
в протокол от 03.10.2019г., съставен от служители на общината е констатирано,
че жилищата в сградата на ул. „„в гр. Г. Оряховица се поддържат в лошо
състояние от наемателите, като неправилната експлоатация от тяхна страна е
причина за честитите запушвания на канализацията във входа, откъдето се
появяват и проблемите в жилището, обитавано от жалбоподателя. Предприети са последващи
действия – извършване на авариен ремонт на канализация, финансиран от Община Г.
Оряховица, видно от приложените фактура и платежно нареждане/стр. 88 и сл. от
делото/.
Оспорващият е подал през 2020г.
жалби до Омбудсмана на Република България, откъдето са уведомили Община Г.
Оряховица за предприемане на съответни действия. В отговор е изпратено до
омбудсмана писмо от кмета на тази община, в което е заявено, че поддържането на
нормалното състояние на жилищата и извършване на текущи ремонти в тях е
задължение на наемодателите, съгласно клаузите в договорите за наем.
От служители на Община Г. Оряховица е била извършена поредна проверка на
състоянието на общинските жилища, находящи се
на ул. „, като е съставен констативен протокол от 04.06.2020г./стр. 107
и сл. от делото/. В него отново са дадени предписания на наемателите да съберат
средства и да отстранят запушванията и течовете от ВИК инсталацията. Подобни предписания
до наемателите в сградата са дадени и след извършена друга проверка посредством
съставен констативен протокол от 26.08.2020г.
След тези действия В. П. ***. Оряховица до КЗД, заведена там с вх.
№44-00-3815/14.12.202г., в която е посочил проблемите, свързани с обитаването
на общинското жилище, които според него се дължат на дискриминационни действия
от страна на общината.
До жалбоподателя е било изпратено уведомление по чл. 30 от АПК за
отстраняване не нередовности в подадена жалба с изх. №44-00-3881/22.12.2020г.
по описа на КЗД. В отговор на това уведомление жалбоподателят е подал молба,
наименована „уточнение“, в която е конкретизирал, че по отношение на него е
налице „тормоз“ по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗДискр., осъществяващ признаците по
чл. 4, ал. 1 от с.з., изразяващ се в бездействието на Община Г. Оряховица да
предприеме съответни действия за осигуряване на нормална жилищна среда.
С Разпореждане №118/11.01.2021г. на председателя на КЗД по така подадената
жалба е образувана преписка №6/2021г. по описа на КЗД и определен е 5-членен
състав, която да я разгледа.
Определеният състав е провел
заседания по преписката на 18.10.2021г./където не е бил даден ход на
преписката/, на 15.02.2022г./където производството е отложено с оглед възможност
за постигане на споразумение/ и на 13.04.2022г./където съставът е обявил
преписката за изяснена и е дал ход по същество/.
Петчленният разширен заседателен състав се е произнесъл с Решение
№430/09.09.2022г./стр. 207 и сл./, с което е установено, че ответната страна Община
Г. Оряховица не е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. по
признаците „увреждане“ и „семейно положение“, „лично положение“ и
„възраст“ по отношение на В.П., чиято жалба е оставена без уважение като
неоснователна и недоказана. Решаващите мотиви за този резултат са липсата на
доказателства, че П. е третиран неравно с когото и да било от страна на Община
Г. Оряховица по повод на предоставянето/отдаването под наем на жалбоподателя на
недвижим имот – общинско жилище, като лошите условия в сградата, където са
намира ползваното от жалбоподателя общинско жилище, безспорно са в резултат от
действията и бездействията на наемателите в сградата, но не и в резултат на
проявено укоримо по закон поведение на длъжностни лица от посочената община.
Решението е сведено до знанието на оспорващия посредством Съобщение
№44-00-2899/13.09.2022г. /стр. 212 от делото/, връчено на В.П. на 14.09.2022г.,
видно от известие за доставяне /стр. 212, гръб/.
Недоволен от решението на КЗД
В.П. го е оспорил пред Административен съд Велико Търново с жалба, заведена с
вх. №44-00-3075/28.09.2022г. по описа на КЗД, въз основа на която е образувано
настоящото производство.
По делото като доказателства са приети документите, съдържащи се в
административната преписка и допълнително представените от Община Г. Оряховица
писмо рег. №РД 5100$227-1/22.03.2023г. и копие от цифрова фото снимка от
жалбоподателя.
Така
установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:
По смисъла
на чл. 68, ал. 1 от ЗЗДискр. Решение №430/09.09.2022г. на КЗД представлява
годен предмет на съдебен контрол. Жалбата срещу него е подадена в преклузивния
срок по цитираната норма, от лице с активна процесуална легитимация – адресата
на акта, до компетентния да я разгледа съд. С оглед горното жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Обжалваното
Решение на КЗД е валиден акт, издаден от компетентен административен орган и в
пределите на неговите правомощия, определени съгласно чл. 65, т. 5, вр. чл. 48,
ал. 3 от ЗЗДискр. Петчленният разширен състав е определен предвид твърдението
за множествена дискриминация по посочените в жалбата признаци. Поименният
състав на комисията е определен с надлежно постановено разпореждане на
председателя на КЗД, за което своевременно е бил уведомен и жалбоподателя, като
от състава са определени председател и докладчик.
При
постановяване на решението е спазена изискуемата форма съгласно чл. 66 от
ЗЗДискр., като същото съдържа законоустановените реквизити, в това число
наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните основания
за издаването му, разпоредителна/диспозитивна част и указание пред кой орган и
в какъв срок може да се обжалва.
Служебната
проверка на съда не установи да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на
оспореното решение, а и такива не се претендират от страна на жалбоподателя.
Производството пред КЗД е образувано по реда на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр. – по
жалба на засегнато лице. Предвид констатациите в описаната по-горе фактическа
обстановка, съдът намира, че производството е протекло при съблюдаване на
разписаната в закона процедура – Глава ІV, Раздел І. В хода на производството в
пълнота е осигурена възможност на страните да упражнят правата си и да защитят
интересите си, като представят доказателства, информират се за предприетите
действия, вземат становища, участват в заседанията и прочие. Съгласно
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация,
след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти,
от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна
трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая
Комисията е разпределила правилно доказателствената тежест и е събрала всички
относими доказателства, които е ценила в тяхната съвкуптонст.
Съдът не
намира и пороци, засягащи материалната законосъобразност на процесното решение.
В
разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на
ЗЗДискр. е дадено легално определение на понятието „неблагоприятно третиране”.
Това е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко
благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по
чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4,
ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Защитените
признаци са посочени неизчерпателно в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, а именно: пол,
раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. Нормите
на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. съдържат определения на понятията „пряка
дискриминация” и „непряка дискриминация”. Пряка дискриминация е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставянето на лице или
лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са
носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно
третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от
привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата,
критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
И в двата
случая, за да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от признаците
по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., следва да се направи сравнение между начина, по
който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация е третирано и начина
на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т. е. по
отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства. Санкционираният от
закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или
категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни
белези. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг
лица трябва да е обусловен/обвързан именно от
защитен признак. В този смисъл не е достатъчно да се установи
неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже
още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците,
очертани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за
него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл.
4, ал. 1 от ЗЗДискр.
Заключението
за наличие на дискриминационно отношение може да се направи тогава, когато са
налице доказателства да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата специална правна норма, както от обективна страна, така и по
отношение на субектите. В случая това означава, че предмет на доказване са
следните обстоятелства: налице ли е разлика в третирането и то неблагоприятна;
случай за сравнение; кой е признака, предмет на защита; причинна връзка между
неблагоприятното третиране и защитения признак.
В настоящия
случай жалбоподателят твърди, че е подложен на неблагоприятно третиране от
Община Г. Оряховица, която не е предприела необходимите действия за подобряване
на състоянието на обитаваното от него общински жилище. Това оплакване
настоящият състав намира за неоснователно.
Съгласно
сключените с жалбоподателя и другите наематели на общински жилища договори за
наем, задължения на самите наематели е поддържането на общите части на сградата
в добро състояние, извършването на ремонти и отстраняването на проблеми,
свързани с експлоатацията на жилищните помещения/вж. Раздел IV „Права и задължения на наемателя“ от
типовите договори за наем, стр. 48 и стр. 100 – 105 от делото/. Неизпълнението
на това задължение от страна на определени наематели може да влече като правна
последица прекратяване на договорите за наем и/или други визирани в договора и
в Закона за общинската собственост последици, но това са отношения, стоящи
извън тези, свързани с твърдяното по отношение на жалбоподателя
дискриминационно отношение, разбирано като неравностойно третиране от Община Г.
Оряховица. Отношенията между жалбоподателя като наемател и Община Г. Оряховица
като наемодател на общинско жилище при спорове, възникнали по повод на
изпълнението на договора се уреждат по реда на ЗЗД/изкл. прекратяването на
наемния договор на основанията по чл. 45 от ЗОбС/, поради което не могат да са
предмет на разглеждане в настоящото производство нито от КЗД, нито от
административния съд. В тази връзка условията, при които жалбоподателят ползва
общинското жилище се дължат на поведение на трети лица, извън страните по
делото, като няма пряка причинна връзка между поведението на тези лица и действията
на служители от Община Г. Оряховица. Отделно
от това не е установено в производството Община Г. Оряховица да е извършвала
действия по отношение на други наематели и да ги е третирала по начин, различен
от отношението към оспорващия. Противно на изложеното в жалбата оспорващият,
носейки доказателствената тежест за това, не е доказал факти, от които може да
се направи извод, че е налице дискриминация и не е посочил случаи за сравнение
както изисква ЗЗДискр. Тоест, не се установява разлика в третирането между
жалбоподателя и други лица в сходни ситуации.
Друго
основно оплакване за дискриминация по отношение на П. е за извършван спрямо
него „тормоз“, изразяващ се в поставянето на наемателите на общински жилища,
какъвто е жалбоподателя, в условия да обитават лоша среда и да живеят по думите
в жалбата в „нечовешки условия“.
Съгласно даденото в § 1, т. 1 от
ДР на ЗЗДискр легално определение "тормоз" е всяко
нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено
физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща,
унизителна, обидна или застрашителна среда. В чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр се съдържа забрана на всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна.
По никакъв начин посочените признаци в чл. 4,
ал. 1 от ЗЗДискр нямат отношение към посочените обстоятелства, свързани с
условията, в които живее жалбоподателят. Независимо от безспорно установените
битови условия на средата, която обитава оспорващия, те са породени от ниско
ниво на хигиена в общите части на сградата и неправилната експлоатация на
канализационната система, което се установява от посочените писмени
доказателства. Тези обстоятелства обаче по никакъв начин не могат да се вменят
като последица от действия, респ. бездействия на длъжностни лица от Община Г.
Оряховица, още повече да се твърди, че тези действия са извършени и/или
провокирани от подбуди, свързани с критериите по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Състоянието на сградата и проблемите, които изискват
ремонти дейности, са изцяло от експлоатационен характер и биха били обясними с
посочените в съставените констативни протоколи причини. Възникналата ситуация е
в пряка причинна връзка с действията на самите наематели, а отношенията помежду
им не са предмет на настоящото производство. В този смисъл няма как да се
заключи, че посредством действията на свои служители Община Г. Оряховица е
третирала неблагоприятно жалбоподателя или е упражнявала тормоз спрямо него. Както вече се посочи по-горе в мотивите на
решението, отношенията между наемателите на общински жилища в процесната
сграда, както и между тях и Община Г. Оряховица като наематели и наемодател, са
частноправни такива и не могат да се поставят за разрешаване на плоскостта на
спор между жалбоподателя и КЗД. В заключение жалбоподателят може да живее в
по-лоши условия от други наематели на общински жилища, но това не се установя
да е в резултат на проявено спрямо него неравностойно третиране или тормоз.
Нищо по-различно не се установява и от
изисканите и приобщени по делото данни, съдържащи се в изх.
№РД 9400-1651/1/22.08.2019г. по описа на Община Г. Оряховица. Единственият
извод, който може да се направи от изнесените в това писмо данни сочат, че
общинския жилищен фонд за отдаване под наем, с който разполага Община Г.
Оряховица се намира в лошо състояние и обитаваните имоти се поддържат само и
единствено посредством усилията и средствата на наемателите. Тези обстоятелства
по никакъв начин не подкрепят становището за различно третиране на
жалбоподателя на основата на посочените критерии. Нищо релевантно за спора не
се установява и от представеното копие на фото снимка.
Условията за настаняване в общински жилища,
собственост на Община Г. Оряховица, се уреждат въз основа на наредба на
общината, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 8, ал. 2 от ЗОбС,
където са разписани критерии за картотекиране на нуждаещите се и вида на
предоставяните имоти. Тези обстоятелства са извън предмета на правния спор по
делото. Условията в общинското жилище, предоставено на жалбоподателя, от които
е породено неговото недоволство, са породени от обстоятелства, стоящи извън
дискриминационно отношение на заинтересованата страна спрямо него.
В тежест на
жалбоподателя е с оглед на разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр да докаже факти, от
които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а такива не са
ангажирани по безспорен начин. Установените
по делото актове и действия на ответника в производството пред КЗД не са проява
на дискриминация спрямо П. поради липса на съзнателен диференциран подход или
неравно третиране предвид липсата на доказателства тези действия да са
продиктувани от конкретно качество на лицето. Доказателствата по делото в
тяхната съвкупност водят до извода за липса на действия, основани на признаците
увреждане“ и „семейно положение“, „лично положение“ и
„възраст“, респективно
за законосъобразност на оспореното решение на КЗД.
При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 4
от АПК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на КЗД, тъй като
органът е защитаван в процеса от оправомощен служител с юридическо образование
и своевременно е направено искане за това. На основание чл. 78, ал. 8, изр.
последно от ГПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба
на чл. 144 от АПК, съдът определя възнаграждение в размер на 100 лв., изчислен
съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС
№4/06.01.2006г., на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Й.П. *** срещу Решение №430/09.09.2022г. по преписка №6/2021г. на
Комисията за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА В.Й.П. *** да заплати на Комисията за
защита от дискриминация, гр. София разноски по
делото в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: