Р
Е Ш Е
Н И Е
град
София, 15.06.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети май през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря
Андреева и в присъствието на прокурора от СОП Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 710 по описа за 2019 г. на СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 18/20.06.2019 г.,
постановена по НОХД № 256/18 г., състав на РС Ботевград е признал подсъдимия И.Т.Б.
за виновен в това, че на 23.08.2017 г. в с. Скравена, Софийска област, по ул.
„Христо Ботев“ е управлявал моторно превозно средство – мотопед „Сузуки“ с идентификационен № СА11А-418069, без съответно
свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок, след като е наказван по
административен ред за такова деяние с Наказателно постановление №
16-0246-001090/21.02.2017 г., издадено от ВПД Началник РУП към ОДМВР – София,
РУ Ботевград, влязло в сила на 21.03.2017 г, поради което и на основание чл.
343в, ал. 2 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една
година и един месец, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи
при първоначален общ режим, и наказание глоба в размер на 600 лева.
С присъдата съдът постановил
подсъдимият Б. да изтърпи и наказанието лишаване от свобода за срок от 11
месеца, наложено му със споразумение, одобрено и влязло в сила на 19.10.2015 г.
по НОХД № 20/2014 г. на РС Ботевград, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗПС да изтърпи при общ режим.
По отношение на вещественото доказателство
мотопед марка „Сузуки“ с идентификационен номер на
рама СА11А-418069, ведно с ключ към него, за което не е установено на кого
принадлежи, е постановено в случай, че в 5 – годишен срок от изземването му не
бъде потърсено, като дотогава остане на съхранение в РУ Ботевград.
Подсъдимият И.Б. е осъден да заплати
по сметка на ОДМВР София сумата от 96.00 лева – осъществени в хода на
досъдебното производство разноски, както и по сметка на РС Ботевград сумата от
10.00 лева.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е
постъпила въззивна жалба срещу присъдата от защитника
на подсъдимия Б. – адв. Ю.С. от САК. В жалбата се
изтъква, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като се иска
подсъдимият да бъде изцяло оправдан от въззивния съд.
Сочи се, че по делото липсват доказателства, че подсъдимият е извършил соченото
деяние, дори напротив – събрани са безспорни доказателства за това кое е
лицето, управлявало инкриминирания мотопед.
Твърди се, че деянието е с ниска
степен на обществена опасност и се иска приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от НК, в какъвто смисъл се прави алтернативно искане до СОС.
В допълнение към въззивната жалба се сочи, че изводите на първоинстанционния съд са базирани на предубедени и
противоречиви показания на двама полицейски служители. Изтъква се, че полицаят,
който се е возил от дясната страна на полицейския автомобил е заявил, че е
подал сигнал на Б. да спре в момента, когато се разминавали с него – което се
счита за действие невъзможно и нелогично.
Необходимостта от прилагане
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК се обосновава с обстоятелството, че
полицейските служители са заявили, че многократно са виждали подсъдимия да
управлява процесния мотопед и не са предприемали
действия по проверка и санкциониране на Б.,
оставяйки го ненаказан и създавайки у него впечатлението, че действията му не
съставляват престъпление.
В съдебно заседание пред въззивния съд депозираната жалба се поддържа на изложените
в нея основания. Допълнително се изтъква, че масово хората карат такива
мотопеди с убеждението, че за тях не е необходимо да бъде притежавано СУМПС, а
и развиваната от тях скорост на движение е дори по-ниска от тази, с която могат
да се движат някои велосипеди с акумулатори и електрически тротинетки и
следователно не е налице каквато и да било опасност от управлението на
инкриминирания мотопед. По отношение на подсъдимия се изтъква, че той има седем
деца, за които трябва да се грижи и налагането на наказание лишаване от
свобода, ведно с привеждането в изпълнение на отложеното наказание от същия вид
предвид спецификата на случая не е съобразено с целите на наказанието.
Подсъдимият Б. се присъединява
към становището на защитника си, а в последната си дума пред въззивния съд моли да му бъде дадена възможност да се грижи
за децата си и за болната си майка.
РП Ботевград не е депозирала
становище по жалбата на защитника на подсъдимия.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СОП заема становище за
неоснователност на жалбата. Сочи се, че възраженията на защитника за
необходимостта от приложение разпоредбата на чл. 9 , ал. 2 от НК са
неоснователни. Изложените мотиви се считат за съобразени с фактите по делото, а
извършеният от съда доказателствен анализ – за пълен
и съобразен с изискванията на закона. Наложеното наказание според
прокурора е справедливо и ще осъществи
целите по чл. 36 от НК както по отношение на подсъдимия, така и на другите
членове на обществото, като законосъобразно от първоинстанционния
съд е приведено в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода по НОХД №
20/2014 г. по описа на РС Ботевград.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като
прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените
действия на първоинстационния съд и като служебно
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено
следното:
Срещу подсъдимия И.Т.Б.
е повдигнато обвинение в това, че на 23.08.2017 г. в с. Скравена, Софийска
област, по ул. „Христо Ботев“ е управлявал моторно превозно средство – мотопед
„Сузуки“ с идентификационен № СА11А-418069, без
съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок, след като е
наказван по административен ред за такова деяние с
Наказателно постановление № 16-0246-001090/21.02.2017 г., издадено от ВПД
Началник РУП към ОДМВР – София, РУ Ботевград, влязло в сила на 21.03.2017 г. –
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
От събраните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 23.08.2017
г. около 09.00 часа свидетелите Ивайло Цветанов и Светослав Иванов (служители
на РУ Ботевград) изпълнявали служебните си задължения със служебен лек
автомобил, движейки се по ул. „Христо Ботев“ в с.
Скравена, Софийска област. Свидетелите възприели насрещно движещия се по същата
улица мотопед марка "Сузуки", управляван от
подсъдимия И.Б., като мотопедът бил без регистрационна табела. Свидетелите
познавали подсъдимия във връзка с изпълняваните от тях служебни функции и те знаели, че той не
притежава СУМПС.
Свидетелят Иванов
спрял управлявания от него служебен автомобил, а свидетелят Цветанов подал с
ръка знак на подсъдимия да спре – което той и сторил. При извършената проверка
подсъдимият Б. не представил СУМПС и документи за управлявания от него мотопед.
След това свидетелите Цветанов и Иванов поискали съдействие от колегите си от
дежурния автопатрул и на мястото пристигнали
свидетелите Венцислав Василев (младши автоконтрольор
при РУ Ботевград) и Полина Иванова. Последните извършили повторна проверка и
когато също констатирали, че подсъдимият не представя СУМПС и документи за
мотопеда, съпроводили подсъдимия до районното полицейско управление в гр.
Ботевград. Там подсъдимият Б. предал с протокол за доброволно предаване
мотопеда. Предвид установеното от свидетелите Цветанов и Иванов, свидетелят
Василев съставил АУАН бланков номер 014825/23.08.2017 г. за управление на МПС
без съответно свидетелство за това, което било квалифицирано от свидетеля
Василев като нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Свидетелката Полина Иванова
подписала акта като свидетел при съставянето му, след което и подсъдимият Б.
подписал акта, без да направи възражения по него.
Извършеният оглед
на веществено доказателство мотопед установил идентификационния му номер -
СА11А-418069. Видно от заключението на СТЕ, върху идентификационния номер на процесния мотопед няма извършени интервенции.
Настоящата инстанция се присъединява към изложените от първостепенния съд доводи досежно обясненията на подсъдимия Б. и показанията на свидетелите Ценка Иванова (живуща на семейни начала с подсъдимия), Мария Бенчева (дъщеря на подсъдимия) и Пламен Петков (живущ на семейни начал с дъщерята на подсъдимия), които са счетени за недостоверни,
противоречиви помежду си и некореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност. В
показанията си свидетелката
Ценка Иванова твърди, че тя е закупила мотопеда и на инкриминираната дата никой не го е управлявал, тъй като му
се повредил маркучът за горивото
и тя го придвижвала
с бутане. Свидетелката Марина Бенчева,
обаче, заявява, че преди полицейските служители да извършат проверката, майка й – свидетелката Ценка Иванова е управлявала мотопеда, а подсъдимият се намирал на седалката зад нея, след което мотопедът пукнал гума. Свидетелят
Петков от своя страна отрича както да е виждал на процесната дата подсъдимия и свидетелката Ценка Иванова на мотопеда, така и полицейски служители, които да извършват проверка. Освен това, показанията на свидетелката Ценка Иванова, че тя е закупила процесния мотопед и обясненията на подсъдимия, че не е бил с жена си когато
тя е купила мотопеда, са в противоречие със заявеното от свидетеля Илиян Църов, че е продал мотопеда лично
на подсъдимия Б., макар и
жена му също да е била там.
Съдът не намери основание
да не се довери на показанията
на свидетеля Църов относно направената от подсъдимия
покупка, тъй като за този свидетел няма
данни да е предубеден или заинтересован от изхода на делото, поради което с основание може да бъде счетен за безпристрастен.
От друга страна, показанията на
полицейските служители Цветанов,
Светослав Иванов, Венцислав
Василев и Полина Иванова са безпротиворечиви,
убедителни и последователни
относно случилото се на процесната дата и предприетите от
всеки от тях действия – съответно по спиране на управлявания от подсъдимия мотопед, пристигането на дежурния автопатрул, извършените проверки от всеки от полицейските екипи, отвеждането на подсъдимия в районното управление и съставянето
на АУАН. Според свидетеля Цветанов
действително и в други
случаи подсъдимият е бил забелязван
от полицейски служители да управлява
мотопеда, но не са успявали да го спрат, тъй като
забелязвайки ги той рязко е променял посоката си на
движение. За полицейските служители също няма налични
по делото данни за предхождащи или последващи процесния случай взаимоотношения с подсъдимия,
които да мотивират депозирането на показания в негова
вреда, поради което и въззивната инстанция се доверява на показанията им, както това е сторил
и първоинстанционният съд.
С наказателно постановление №
16-0246-001090/21.02.2017 г., издадено от ВПД Началник РУП към ОДМВР – София,
РУ Ботевград, влязло в сила на 21.03.2017 г. подсъдимият И.Б. е наказан по
административен ред за управление на МПС, без да е
правоспособен водач.
Кредитираните от двете съдебни инстанции гласни доказателства, включително приобщените по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и чл. 281, ал.
5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, разгледани
в своята съвкупност с останалите събрани
доказателства и доказателствени средства, установяват
по несъмнен начин, че на 23.08.2017 г. в с. Скравена, Софийска област, по ул.
„Христо Ботев“ подсъдимият Б. е управлявал моторно превозно средство – мотопед
„Сузуки“ с идентификационен № СА11А-418069, без
съответно свидетелство за управление на МПС. Това той е сторил в едногодишен
срок, след като е наказван по административен ред за такова деяние с
Наказателно постановление № 16-0246-001090/21.02.2017 г., издадено от ВПД
Началник РУП към ОДМВР – София, РУ Ботевград, влязло в сила на 21.03.2017 г.
Видно от справка
за нарушител/водач, издадена от РУ на МВР Ботевград , подсъдимият Б. не
притежава СУМПС, като многократно е наказван за управление на МПС без да
притежава СУМПС – общо пет пъти, извън НП, послужило като основание за търсене
на наказателна отговорност по настоящото производство.
Деянието е извършено
от подсъдимия при условията
на пряк умисъл – той е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното и е предвиждал
и искал настъпването на неговите
общественоопасни последици.
Не могат да бъдат
споделени възраженията на
защитника на подсъдимия, че модификацията
на превозното средство видимо не предполага
изискването за свидетелство
за управление на МПС, а поведението на полицейските служители при предходни
случаи на управление на мотопед от страна на подсъдимия е провокирало в съзнанието му представа,
че това не съставлява
нарушение. Категориите на моторните
превозни средства, изискващи
наличието на съответно свидетелство за управлението им,
сред които и това от вида
на процесния мотопед, са определени в разпоредбите на ЗДвП и Регламент
(ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15.01.2013 г. относно одобряването и надзора на пазара
на дву-, три- и четириколесни превозни средства,
при което възражението на защитника
е неоснователно.
Освен това, издаденото
на 21.02.2017 г. Наказателно постановление срещу подсъдимия И.Б. е също за управление, без да е правоспособен водач, на мотопед «Априля», т. е. МПС от категорията
на процесния мотопед «Сузуки», следователно подсъдимият е имал ясна представа, че с поведението си на 23.08.2017
г. извършва нарушение на законоустановените
норми.
В заключение, фактическата
обстановка, възприета от настоящия съдебен състав, съвпада изцяло с
фактическите констатации на първостепенния съд, почиващи на вярна и точна
интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства. Противоречията в
събраните гласни доказателства са надлежно обсъдени от страна на съда, който
детайлно се е занимал с въпросите за тяхната достоверност и логичност.
Въз
основа на така изложените правилно установени фактически положения, подкрепящи
се изцяло от доказателствата по делото и възприети от въззивната
инстанция, се налага правният извод, че подсъдимият И.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343 в, ал. 2 от НК, в какъвто смисъл е и решаващият
правен извод на първия съд. Изводите на първоинстанционния
съд относно извършването на това деяние, авторството на деянието в лицето
подсъдимия, квалификацията на деянието и приложението на материалния закон са
напълно обосновани и почиват на правилна и вярна интерпретация на събраните по
делото доказателства.
Неоснователни са и доводите на защитника адв. С. за необходимостта от прилагане на разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от НК спрямо извършеното
от подсъдимия Б., тъй като извършеното от него деяние е
на формално извършване и обществената му опасност на може да се определя от техническите
характеристики на МПС, послужило за осъществяването му, както правилно
е отбелязал първостепенният
съд.
При
проверката на присъдата въззивната инстанция
констатира, че при определяне на вида и обема на наказателната репресия спрямо
подсъдимия И.Б. районният съд, при приложение на материалния закон, е наложил наказание
лишаване от свобода, като е приел, че са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства, каквито са множеството наложени административни наказания за
извършени нарушения на разпоредбите на ЗДвП и обстоятелството, че подсъдимият е
с обременено съдебно минало. Съдът е отчел и наличието на смекчаващи
отговорността на подсъдимия Б. обстоятелства, а именно затрудненото му имотно и
социално положение и добрите характеристични данни за него. При тези данни за
личността на подсъдимия, първостепенният съд е счел, че за извършеното от него
деяние следва да бъде санкциониран с лишаване от свобода за срок от една година
и един месец и глоба в размер на 600.00 лв. При диференциране на санкционните
последици в конкретния случай поначало от
страна на съда е отдадено нужното значение на данните за личността на
подсъдимия Б.. Тази личност, обаче, според въззивния
съд не следва да бъде да бъде разглеждана като такава с относително висока
степен на обществена опасност, при което определеното наказание от една година и
един месец лишаване от свобода (което е в непосредствена близост да минималния
предвиден от закона размер от една година) да се явява с нужната за превъзпитанието
на подсъдимия Б. строгост.
Очертаните
факти, правнорелевантни при лимитиране на наказателната
отговорност, формират вътрешното убеждение на настоящия състав за необходимостта
от определяне на наказанието спрямо подсъдимия Б. при наличието на
предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно – многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, сред които с относително голяма тежест следва да
бъде отчетен допълнително и срокът, в който е проведено настоящото наказателно
производство. Касае се за производство без каквато и да било фактическа и
правна сложност, приключването на досъдебната и съдебната фаза на което е
отнело почти три години, през който период подсъдимият е имал изрядно
процесуално поведение. Следователно, правилното отмерване на санкцията лишаване
от свобода, която в конкретния случай съответства на критериите за справедливост
и корелира на визираната в разпоредбата на чл. 36 от НК
необходимост от поправително, предупредително и възпитателно въздействие спрямо
осъдения и на идеята за генерална превенция на престъпността, налага
наказанието спрямо подсъдимия Б. да бъде определено в рамките на минимално
допустимото от закона, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца, без
да бъде налагано кумулативно предвиденото наказание глоба, предвид влошеното
материално положение на подсъдимия и необходимостта да полага грижи за няколко
ненавършили пълнолетие деца. Това наказание ще удовлетвори чувството за
справедливост и същевременно с него на подсъдимия ще бъде дадена възможност да
преосмисли поведението си и да преустанови извършването на незаконосъобразни
прояви, а така също и за бързата му адаптация в обществото след изтърпяване на
наказанието.
Определеният от първостепенният
съд общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да бъде споделен и по отношение на
изменения размер на наказанието лишаване от свобода.
Тъй като деянието, предмет на
настоящото производство, е извършено от подсъдимия Б. в изпитателния срок на
присъдата по НОХД № 20/2014 г. на РС Ботевград, законосъобразно на основание
чл. 68, ал. 1 от НК първостепенният съд е привел в изпълнение отложеното
наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца, като правилно е определил
общ режим на изтърпяване и на това наказание, в съответствие с разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
С
оглед изхода на делото, законосъобразно съдът е възложил на подсъдимия Б.
осъществените в хода на наказателното производство разноски.
По отношение на вещественото доказателство мотопед марка „Сузуки“ с идентификационен номер на рама СА11А-418069,
ведно с ключ към него, с присъдата е постановено то да бъде отнето в полза на
държавата в случай, че в 5 – годишен срок от изземването му не бъде потърсено,
като дотогава остане на съхранение в РУ Ботевград. Въззивният
съд съобрази, че действително законодателят е предвидил възможността вещта да
бъде отнета в полза на държавата, ако в петгодишен срок от отнемането ѝ
тя не бъде потърсена. В тези случаи, обаче, съдът се произнася с определение,
след изтичането на посочения срок. В настоящия случай мотопедът е иззет от
подсъдимия и няма спор за обстоятелството, че той му принадлежи, а въпросите за
регистрацията на моторното превозно средство и използването му са ирелевантни към решаването на въпросите за разпореждането с
веществените доказателства. Не се касае за предвиден в разпоредбата на чл. 53
от НК случай на вещ,
която да принадлежи на виновния и да е била предназначена или да е послужила за
извършване на умишлено престъпление, нито за вещ, предмет или средство на
престъплението, притежаването на която да е забранено. Следователно,
контролираната присъда в тази й част следва да бъде отменена, а мотопедът –
върнат на лицето, от което е иззет, т. е. подсъдимия..
Воден
от изложеното и на основание чл. 334, т. 3 и чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК,
Софийски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 18/20.06.2019 г., постановена по
НОХД № 256/18 г. по описа на РС Ботевград, както следва:
намалява размера на наказанието
лишаване от свобода на три месеца, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК;
отменя присъдата в частта относно
наложеното наказание глоба в размер на 600 лева, на основание чл. 55, ал. 3 от НК и
отменя присъдата в частта, с
която е постановено вещественото
доказателство мотопед марка „Сузуки“ с
идентификационен номер на рама СА11А-418069, ведно с ключ към него, да бъде
отнето в полза на държавата в случай, че в 5 – годишен срок от изземването му
не бъде потърсено, като дотогава остане на съхранение в РУ Ботевград, като връща
мотопед марка „Сузуки“ с идентификационен номер на
рама СА11А-418069 и ключ към него на
подсъдимия И.Т.Б..
Потвърждава присъдата в
останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………