Р Е Ш
Е Н И Е
№ 08.10.2019
г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На тридесети септември 2019 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен
Стойчев
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Даскалова
Бисера
Максимова
Секретар Станка Желева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
в. гр. д. № 250 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С
Решение № 70 от 11.07.2019 г., постановено по Гр. д. № 391/2018 г. по описа на
ОРС, съдът е признал за установено на основание чл. 124 от ГПК спрямо Х.А.Х. ***
с ЕГН – **********, че всяка от ищците: А.Б., родена на *** ***, понастоящем
гражданин на Република Турция с постоянен адрес ***, Н.А.Х. постоянен адрес ***
с ЕГН-**********, А.А.Х. постоянен адрес ***1 с ЕГН-********** и Х.А.Б.
постоянен адрес *** с ЕГН-**********, с двойно гражданство - гражданин на
Република България и на Република Турция и с имена ХАФИЗЕ БАШОГЛУ с настоящ
адрес Йлдъз мах.Емел Джад. № 60/1 Люлебургаз/Къркларели, е собственик по
наследство на 1/12 /една дванадесета/идеална част от следния недвижим имот:
незастроено дворно място с площ 650 кв.м., представляващо поземлен имот с №136,
за който е отреден УПИ ХІІ с площ 750 кв.м. в квартал 16 по регулационния план
на с. Могилец, общ. Омуртаг, при граници: улица с ОК 43-44, ПИ №ХІ-135 и от две
страни край на регулацията, като е изменил на основание чл. 537 ал.2
изр.последно ГПК нотариален акт №48 том ІV дело №162 том І рег.№1055 дело №120
от 2009г. по описа на Нотариус рег.№327 с район на действие ОмРС, вписан в
Служба по вписванията – град Омуртаг под вх.рег.№341, акт №192 том 1, дело
№150/2009г., като го ОТМЕНЯ В ЧАСТТА, в която Анифе Шерифова Сакалова е
призната за собственик на над 7/12 идеални части от правото на собственост
върху описания в този нотариален акт недвижим имот.
Постъпила е въззивна жалба от Х.А.Х. ***, с ЕГН **********, действащ
чрез своя процесуален представител адв. Ц.Н.И. ***, офис, в която се излагат
следните основни съображения:
По делото е приложен нотариален акт за покупко продажба № 109, том 3,
дело 422 от 2009 г., с който е закупен процесния имот, за който е имало издаден
преди това нотариален акт за придобиване по давност. От този момент въззивникът
твърди, че той, като добросъвестен владелец на имота, за който е заплатил
съответната сума, влязал във владение и го владее необезпокояван досега. Не е
считал за необходимо да отблъсква някакви претенции от страна на ищците, защото
такива не е имало. Свидетелските показания сами по себе си са противоречиви,
доколкото единият свидетел казва, че едната от ищците не била посещавала имота
от 1 година, другият дава показания, че не била стъпвала имота от 2-3 години.
Няма и някакви доказателства за твърденията, че се били грижили за имота, били
го ремонтирали и пр.
Въззивникът счита, че въпросното решение е незаконосъобразно, поради
нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че той владее имота
от момента на продажбата му необезпокоявано и е станал собственик на същия, ако
не през 2009 г., то поне през 2014 г. като добросъвестен приобретател по
договора за покупко продажба. Никой не му е пречил да го владее, никой не е
предприемал някакви действия, с които да обезпокои неговото владение. Счита, че
решението е незаконосъобразно и поради нарушение на материалния закон, тъй като
съдът е отменил нотариалният акт в частта му над 7/12 ид.ч. Ищците твърдят, че
имат по 1/12 ид.ч. от въпросния имот, те са 4 на брой, следователно, ако съдът
приема техните доводи, че са собственици на по 1/12 ид.ч.би следвало да отмени
акта до частта му до 8/12 ид.ч., а не до седем.
Предвид изложените основни съображения въззивникът моли съда да отмени
атакуваното решение и да отхвърли предявените искови претенции.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от адвокат С.Г. ***, в
качеството на процесуален представител на ищците по делото, в който същата
изразява следното становище:
Съдът е направил в мотивите към решението си задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства и са правилни изводите в смисъл, че
предявеният от доверителките й положителен установителен иск с правно основание
чл.124 ал. от ГПК се явява изцяло основателен и доказан, че процесният недвижим
имот е наследствен-останал от общ наследодател А. Сакалов и всяка от ищците
притежава по 1/12 ид. части от този имот, ответникът също 1/12 ид.част, а
преживялата съпруга Анифе Сакалова 7/12 ид.части. Последната не е имала
възможност да придобие целия имот по оригинерен начин-10-годишно непрекъснато
давностно владение. Изводите на съда съответстват и с утвърдената съдебна
практика. Категорични са данните по делото, че майката на страните по делото
Анифе Сакалова не е демонстрирала открито и несъмнено намерението си за своене
и същото да е станало известно на всички наследници на общия наследодател А.
Сакалов. Същата е живяла в РТурция и е посещавала РБългария един път годишно за
по няколко дни, а за имота се е грижела ищцата Н.Х.. Никой от сънаследниците не
е владял целия имот през съответен период от време -10 години и това владение
да е станало известно на останалите сънаследници, както и да е отблъснал
владението на другите сънаследници от притежаваните от тях идеални части по
наследство.
Въззиваемата страна счита, че обжалваното решение е законосъобразно и
обосновано и моли да бъде потвърдено изцяло.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание въззивникът чрез адвокат И. поддържа въззивната
жалба и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна чрез адвокат С.Г. оспорва въззивната жалба и моли
съда да потвърди атакуваното съдебно решение.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания,
обсъди представените доказателства и
констатира следното:
По фактите:
А.Х. Сакалов, починал на
7.10.2001 година, и съпругата му Анифе Шерифова Сакалова, починала на
12.09.2017 година, са оставили за наследници четири дъщери, които са ищци по
делото, и един син, който е ответник по настоящото дело. А.Х. Сакалов и Анифе
Шерифова Сакалова са сключили граждански брак на 03.05.1967 година. Те са
живели постоянно в с. Могилец, община Омуртаг, в процесния имот, представляващ
дворно място и къща, до 1989 година, когато са се изселили и заживели в Република
Турция. В същия период за Турция заминават и децата им като единствено дъщерята
Н. се връща след няколко месеца обратно в България и заживява и живее и сега в
с. Могилец, община Омуртаг. На 01.04.2009 година Анифе Шерифова Сакалова се
снабдява с нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена
проверка по отношение на имота, предмет на спора, като на 07.08.2009 година
прехвърля същия имот чрез покупко-продажба на сина си Х. – ответник по делото,
за сумата от 1000 лева.
Четирите сестри предявяват настоящия иск срещу брат си на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК да бъде установено правото им на собственост на всяка една от
тях за 1/12 идеална част, твърдейки, че притежават същата по наследство от своя
баща, починал в република Турция през 2001 година.
За установяване на факти по спора по делото са допуснати до разпит
свидетели, които установяват следното:
Според свидетелката Исмаилова бащата на наследодателя А. Сакалов
предоставил на него и на съпруга му Анифе дворно място от около 1.500 дка, на
което да си построят къща. През 1965/1966г. родителите на страните построили в
това място къща, представляваща приземна изба и жилищен етаж над нея. Според
свидетелката родителите на страните се изселили в Р Турция през 1991 г. заедно
с децата си Х. и А., докато дъщеря им А. се изселила още през 1978 г., а
дъщерите им Хафизе и Н. се изселили през 1989 г., но Н. се върнала в България
след около 3-4 месеца и се установила в с. Могилец, общ. Омуртаг в друг жилищен
имот. Свид. Исмаилова сочи, че майката на страните се връщала през лятото в
България и отсядала в семейната им къща, където отсядал и синът й Х. при
идванията си в страната, което ставало през няколко години, а не ежегодно.
Свидетелката установява, че през годините след изселването на родителите й
ищцата Н.Х. се грижела за имота им в с. Могилец и дори плащала данъците, като
едва преди година разбрала, че майка й прехвърлила имота на сина си. Оттогава Н.
не поддържала имота, а ответникът отсядал веднъж годишно в същия. Свидетелят
Джафер, който също познавал родителите на страните, заявява, че бащата на А.
Сакалов подарил на сина си и съпругата му Анифе дворно място, в което те
построили своя къща към 1970 г. Според свидетеля площта на цялото дворно място
била около 1.500 дка и в него освен построената от родителите на страните къща
имало и по-стара къща. Според свидетеля
родителите на страните се изселили в Р Турция през 1991 г. заедно с децата си Х. и А.,
докато една от дъщерите им вече била изселена през 1978 г. Същият сочи, че след
изселването на съпрузите за имота им в селото се грижела дъщеря им Н., която
живеела в друг имот в същото село заедно със семейството си. Според свидетеля
преди две – три години Н. разбрала, че имотът е прехвърлен на брат й, който пък
не допускал сестрите си в този имот. Св. Джафер заявява, че като цяло имотът на
родителите на страните бил собствен на дядо им по бащина линия, а къщата в него
е построена от техния баща. Свид. Дервиш, който също познава съпрузите
Сакалови, описва притежавания от тях имот в с. Могилец като оградено дворно
място с площ към 2 дка с построени в него къща и стара постройка, като новата
къща била построена от съпрузите Сакалови към 1970 г. и в нея живеело
семейството им. Същият свидетел уточнява, че дворното място било подарено на
съпрузите от бащата на А. Сакалов. И този свидетел сочи, че родителите на
страните се изселили в Р Турция през 1991 г. заедно с децата си Х. и А., докато
една от дъщерите им вече била изселена през 1978 г. В Турция се изселила и
дъщеря им Хафизе, докато дъщеря им Н. опитала да живее в Турция, но се върнала
и се установила със семейството си в с. Могилец. Според свид. Дервиш, Н. се
грижела за имота на родителите си, поддържала го и го ремонтирала. Същият
посочва, че преди година ищцата Н.Х. разбрала, че имотът е прехвърлен на брат
й, който заключил имота и го посещавал 1-2 пъти в годината.
От правна гледна точка съдът
приема следното:
Родителите на страните са придобили
процесния имот в режим на СИО, извод, който не е спорен между страните.
Институтът на „имуществената общност“ между съпрузи е въведен за първи път със
Семейния кодекс (СК) от 1968 г. Съгласно чл.13 от СК от 1968 г. (отм.)
недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през
време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие
име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Съгласно
чл.103 от СК от 1968 г. (отм.) правилата на този кодекс относно имуществените
отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди
влизането му в сила от съпрузите при заварени бракове, т.е. тази общност се
разпростира и върху имуществата, придобити от съпрузите до влизане на кодекса в
сила, независимо от това на чие име те са били придобити.
Спорът е относно това дали майката на страните е придобила имота въз
основа на давностно владение, за което е издаден констативен акт през 2009
година, и доколко ответникът е станал собственик на имота въз основа на
прехвърлителната сделка. Доводи за придобиване на имота от ответника въз основа
на добросъвестно владение се правят едва във въззивното производство.
Несъмнено след смъртта на бащата на страните по делото, настъпила през
2001 година, всяка една от тях е придобила собствеността върху 1/12 идеална
част, а майка им, в качеството на преживяла съпруга, – 7/12 идеални части от
процесния имот. През 2009 година Анифе Шерифова Сакалова се снабдява с
нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка.
Очевидно е, че от момента на откриване на наследството /07.10.2001 година/ до
снабдяването на майката на страните с нотариален акт по обстоятелствена
проверка за придобиване на имота въз основа на давностно владение, не са
изтекли 10 години, което е достатъчен аргумент да се приеме, че Анифе Шерифова
Сакалова не е придобила по давност идеалните части на своите деца. Отделно от
това следва да се отбележи, че когато един от наследниците упражнява фактическа
власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на притежаваната от
него по наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на
останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник е установил
владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота, не
е достатъчно той да е упражнявал фактическа власт върху целия наследствен имот
повече от 10 г. необезпокоявано от никого, а е необходимо освен това да е
отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред
тях намерение си да владее целия наследствен имот само за себе си. Само в този
случай след изтичане на 10 г. от момента, в който е отблъснал владението на
останалите наследници, владеещият наследник може да придобие по давност и
техните идеални части.
В конкретния случай не се установява майката на страните да е владяла
имота лично или чрез другиго необезпокоявано в рамките на 10 години като е
отблъснала владението на децата си по отношение на този имот. Същата, към
момента на издаване на констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка
и към момента на продажба на имота на ответника, е притежавала 7/12 идеални
части от този имот и само толкова е имала право да прехвърли на сина си.
Възражението на ответника, че е индивидуален собственик на имота, ако не
по силата на прехвърлителната сделка, то по силата на добросъвестно владение от
негова страна, продължило поне 5 години, е направено едва във въззивното
производство и не би следвало да се разглежда по същество. Но и дори да беше
предмет на обсъждане, то несъмнено същото не би могло да бъде основателно,
доколкото ответникът е един от наследниците на А.Х. Сакалов и няма как да не е
знаел какви права има майка му по отношение на имота.
Предявените от ищците искове са изцяло основателни и следва да се уважат
като на всяка ищца се признае правото на собственост върху 1/12 идеална част от
процесния имот. Като последица от уваженето на тези искове, следва да бъда
отменен на основание чл. 537, ал. 2 изр. последно от ГПК нотариален акт №48 том
ІV дело №162 том І рег.№1055 дело №120 от 2009 г. по описа на Нотариус рег. №327
с район на действие ОмРС, вписан в Служба по вписванията – град Омуртаг под
вх.рег.№341, акт №192 том 1, дело №150/2009 г., В ЧАСТТА, в която Анифе
Шерифова Сакалова е призната за собственик на над 7/12 идеални части от правото на собственост върху описания в
този нотариален акт недвижим имот. Съгласно този констативен нотариален акт тя
притежава собственост освен върху своите 7/12 идеални части, но и върху
останалите 5/12 идеални части от имота. Независимо че 1/12 идеална част има
ответника, то при отмяна на констативния нотариален акт се изхожда единствено
от това на какви идеални части е била собственик майката на страните, като тази
отмяна не влияе по никакъв начин върху правото на собственост на ответника към
настоящия момент.
Предвид изложеното решението на ОРС е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди изцяло.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски във въззивното
производство.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 70 от 11.07.2019 г., постановено по гр. д. № 391/2018 г. по описа на Омуртагския
районен съд, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи
на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред
ВКС-София само при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.