Р Е Ш Е Н И Е
№………….…/…………..
Гр. София, 22.11.2013г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря Е.Г. като
разгледа докладваното от съдията т.д.№ 8228 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищецът „П.и.б.” АД поддържа, че
на 18.09.2012г. по гр.д.№ 42085/2012г., СРС, 26 състав му издал изпълнителен
лист по заповед за незабавно изпълнение за описаните суми, а именно
2 898 060,51 евро, представляваща главница по договор за банков
кредит № 00КР-АА-3116 от 14.12.2007г., изменен с описаните шестнадесет анекса,
сумата от 101 939,49 евро, представляваща наказателна лихва за периода от
25.06.2012г. до 11.09.2012г., ведно с такса и разноски. Твърди, че бил уведомен
на 15.10.2012г. за подаденото от длъжника възражение, поради което предявява
иск за установяване на вземането си в размер на горепосочените суми. Сочи, че
кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем с писмо изх.№11-5170/24.04.2012г.,
като горепосочените суми съставляват част от целия дълг на ответника по
договора, който се твърди, че е в размер към 11.09.2012г. на сумата от
12 490 730,07 евро. В допълнителната искова молба от 20.02.2013г.
ищецът ***, че със средствата по договора за кредит от 14.12.2007г. са погасени
задълженията на длъжника по описаните девет договори за банков кредит. В хода
на съдебното производство поддържа исковите си претенции чрез процесуалния си
представител – юриск. Д., като претендира и присъждане на разноски по представен
списък.
Ответникът „И.х.” АД е подал
писмен отговор от 24.01.2013г. и допълнителен писмен отговор от 18.03.2013г., в
които е изложил подробно възраженията си срещу иска. Твърди, че не съществува
вземането срещу него, тъй като дружеството не е получавало средства по банковия
кредит, предмет на договора, по уговорената в договора банкова сметка. Твърди,
че Б.та не е извършила по уговорения начин предоставяне на средства на
основание процесния договор за кредит, като нямало доказателства за това.
Алтернативно твърди, че ако се приеме, че са предоставяни средства вземането не
съществува и е погасено като се позовава на представените към отговора платежни
нареждания, като твърди, че по тях е погасил общо сумата от
14 778 910,45 лв. Наред с горното поддържа, че са постъпили в
резултат на реализирано принудително изпълнение по ЗОЗ в полза на ищеца и
сумата от 5 905 061,32 лв., която му е разпределена. В полза на ищеца
твърди, че е отнесена и сумата от 1 680 000 лв. и 4 800 000
лв., представляващи продажна цена по документи за продажба от 18.07.2012г. В
хода на съдебното производство поддържа оспорването на исковете чрез
процесуалния си представител – адв. Г. като претендира отхвърлянето им и
присъждане на разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от изпратените с
писмо на СРС заверени копия от документите по заповедното производство, че на
11.09.2012г. Б.та –ищец е подала заявление за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК срещу ответника за описаните суми общо в размер на 3 000 000
евро, които е посочено, че са част от вземането, което към 11.09.2012г. включва
главница и лихви и е общо в размер на 12 490 730,07 евро.
На 18.09.2012г. СРС, 26 състав е
издал представената на стр. 34 от делото заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредил
ответника да плати на ищеца сумата от 2 898 060,51 евро,
представляваща главница по договор за банков кредит № 00КР-АА-3116 от
14.12.2007г., изменен с описаните шестнадесет анекса, ведно със законната лихва
от 11.09.2012г., сумата от 101 939,49 евро, представляваща наказателна
лихва за периода от 25.06.2012г. до 11.09.2012г. и сумата от 176 474,80
лв. – разноски по делото, включващи 117 349,80 лв. – държавна такса и 59125 лв.
– юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта е подадено възражение по
образец на 03.10.2012г., като с разпореждане от 05.10.2012г., съобщено на ищеца
на 15.10.2012г. съдът е дал указания за предявяване на иск за установяване на
вземанията по заповедта.
С исковата молба е представен
сключения между страните договор за банков кредит № 00КР-АА-3116/14.12.2007г.,
съгласно чл. 4 от който страните са уговорили, че Б.та предоставя на
кредитополучателя банков кредит в размер на 3 000 000 евро за
обезпечаване на изпълнението на задължения на кредитополучателя по издадени от Б.та
по негово нареждане или нареждане на трети лица банкови гаранции със срок на
валидност не по-късно от 28.02.2012г. В т.4.1 е посочено, че конкретните
параметри и условия на всяка издавана банкова гаранция се уреждат в отделен
договор. В чл. 5 е уговорено, че разрешеният кредит може да се ползва след
подписване на договора и предоставяне от кредитополучателя на договорените
обезпечения, като Б.та служебно усвоява средства по кредита до размер на
задълженията на кредитополучателя по съответния договор за издаване на банкова
гаранция. В чл.7.1 е предвидено, че Б.та уведомява писмено кредитополучателя за
извършеното усвояване в тридневен срок, като в т.7.2 са уговорени хипотези, при
които се усвояват служебно средства от предоставения кредит, сред които е
образувано на производство по несъстоятелност, настъпване на съществени промени
в структурата на собствеността, преценка на Б.та, че обезпечението е
недостатъчно, нарушение на което и да е условие по договора или по
предоставените обезпечения. В чл. 9 е посочено, че сумите се отчитат по заемната
сметка на кредитополучателя, като съгласно т.10, ако кредитът е използван преди
крайния срок, същият се счита за краен срок по кредита. В чл. 11 е уговорено,
че за ползвания кредит се заплаща уговорената годишна съставна лихва, които
лихви по свое усмотрение Б.та може да капитализира към главницата. В чл. 12 и
13 са уговорени дължимите такси и комисионни. В чл. 16 е уговорено, че
ползваната част от кредита се погасява в срок от 30 дни от датата на усвояване,
а крайния срок за погасяване на всички задължения е 30.03.2012г. В чл. 20 от
договора подробно са регламентирани задълженията на кредитополучателя, а в чл.
28 хипотезите, в които Б.та има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, като съгласно чл. 28,т.1, б”в” от договора Б.та има право да обяви кредита
за изцяло и предсрочно изискуем, когато кредитополучателят допусне да се
наложат ограничения върху правата му върху собствени недвижими имоти или върху
неговите недвижими имоти бъде наложена възбрана или вещна тежест.
Между страните са сключени представените
16 анекса към договора, като с анекс № 5/31.07.2009г. страните са се
споразумели размерът на кредита да бъде увеличен на 4 300 000 евро
срещу допълнително обезпечение – залог на машини и съоръжения. С анекс №
6/18.12.2009г. размерът на кредита е увеличен на 7 800 000 млн. евро,
с анекс № 7/08.02.2010г. – в размер на 8 500 000 евро. С анекс №
8/30.03.2010г. размерът на кредита е увеличен на сумата от 11 500 000
евро, с анекс № 9/28.05.2010г. – на сумата от 13 600 000 евро, а с
анекс № 10/18.06.2010г. – на 14 300 000 евро, като съгласно т.3 от анекса кредитополучателят
се е съгласил средствата от предоставения кредит да обезпечават вземанията на Б.та
от предоставени на кредитополучателя и/или на посочени от него трети лица
кредити или кредитни улеснения, договорени с допълнителни споразумения, като в това число
са описани тези по договор от 23.03.2009г, от 14.12.2009г. и задължения на
„ОЦК” АД по договор от 09.02.2010г. С анекс № 11 от 19.08.2010г. е намален
размер на кредита на 13 650 000 евро, а с анекс № 12 от 28.10.2010г.
срокът на валидност по раздел ІІІ, т.4 е продължен до 25.02.2015г., а по т.3 –
крайният срок за погасяване на задълженията е продължен до 30.03.2015г. С анекс
№ 12 е договорено допълнително обезпечение от трето лице – „С.К.” АД, което е
уточнено с анекс № 15. С анекс № 16 от 29.03.2012г. страните като са посочили,
че към датата на анекса по кредита е усвоена сума в размер на
11 634 530,12 евро, са уговорили, че кредитополучателят дава
изричното си съгласие средствата от предоставения кредит да обезпечават
вземанията на Б.та от „ОЦК” АД.
С представеното писмо от
24.04.2012г., заведено при ответника с вх.№ 0103, Б.та го е уведомила, че на
основание т. 28.1, б.”в” от договора обявява задълженията по кредита за предсрочно
и незабавно изискуеми, като е посочено, че поради неизпълнение на задълженията
на ответника по договор за банков кредит от 23.03.2009г., Б.та е усвоила
служебно сума в размер на 242 995,94 евро; по договор за кредит от
11.12.2009г. са усвоени суми в размер на 394 716,94 евро, по договор за
кредит от 30.09.2011г. са усвоени служебно 633 756,52 евро, по договор за
банков кредит от 01.06.2011г. са усвоени служебно 232 059,21 евро и по
договор за кредит от 09.11.2010г. – сумата в размер на 7 548 619,38
евро, т.е. към датата на уведомлението дължимите суми са общо в размер на
13 481 075,25 евро.
На стр.15 и следващите от делото
ищецът е представил и другите сключени договори за кредит между него и
ответника, ведно с анексите към тях, като по договор № 000LD-L-000054/23.03.2009г. е предоставен банков кредит в размер на
700 000 евро за частично плащане на система за ултразвуков контрол и
доставка на описаните тръби и др. с краен срок за погасяване – 20.12.2010г.,
като с анекс № 1 е уговорен нов погасителен план, но без промяна на крайния
срок, с анекс № 2 същият е променен до 20.02.2012г., като изрично е посочено по
т.2 , че вземанията се обезпечават със средствата по договора от 14.12.2007г.,
с анекс № 3/21.03.2011г. срокът е променен на 20.08.2012г. с приложен нов
погасителен план, а с анекс № 4 е договорен нов погасителен план и такса за
предоговаряне. По договор за банков кредит № 000LD-L-000108/11.12.2009г. е
уговорено предоставянето на кредит в размер на 924 314,64 евро за плащане
за доставка на горещо валцовани рулони, като първоначално срокът за погасяване
е 10.02.2010г., предоговорен с представените анекси съответно на 20.02.2012г.
по анекс № 1 от 18.06.2010г., с който е уговорено и че задълженията се
обезпечават с процесния договор за кредит от 14.12.2007г. С анекс №
2/19.09.2011г. срокът за погасяване е изменен на 20.02.2013г. По договор за
банков кредит № 000LD-L-000265/30.09.2011г. е уговорено предоставянето на
781 000 евро за оборотни средства със срок за погасяване съгласно чл.16 от
договора – 20.02.2013г. По договор от 29.08.2011г. за издаване на банкова
гаранция страните са уговорили, че по искане на клиента – ответника Б.та издава
неотменяема и безусловна международна банкова гаранция за 1 379 520
евро, като съгласно чл. 5 от договора вземанията на Б.та по този договор се
обезпечават със средствата по договора за кредит от 14.12.2007г.
Представен е и договор за банков
кредит № 000LD-L-000246/01.06.2011г., по
който кредитополучател е „ССФ – С. Ш. Е. Ф.” АД за сумата от 550 000
евро, с краен срок за погасяване – 31.10.2011г., изменен с анекс № 1 от
19.09.2011г. С този кредитополучател Б.та е сключила и представените договор за
овърдрафт по разплащателна сметка от 15.09.2010г., изменен с приложените анекси
/ стр.230 и следващите/ за сумата от 524 000 щ.д., като сумата е увеличена
до 5 880 000 щ.д. със сключените анекси. По договор за овърдрафт по
разплащателна сметка от 17.11.2010г. е уговорен допустим лимит на дебитно салдо
в размер на 446 450 щ.д. със срок за ползване – 19.04.2012г., като
размерът е увеличен по представените анекси, последно по анекс № 8, след
превалутиране, е в размер до 6 520 420,62 евро.
По договор за банков кредит №
000LD-L-000196/09.10.2010г. ищцовата Б. е предоставила кредит на „ОЦК” АД в
размер на 2 000 000 евро, предназначен за инвестиционни разходи, със
срок за погасяване -20.11.2015г., като по анекс №1 към същия са уговорени
допълнителни обезпечения.
По делото е представено
допълнително споразумение към договор за банков кредит № ООНР-АА-3116/14.12.2007г.,
което е от 12.04.2012г. и е оспорено по реда на чл.193 от ГПК от ответника.
Представеното заверено ксерокопие на стр. 366-367 от делото е идентично по
съдържание с представените два оригинала на същото споразумение с молбата от
20.09.2013г., но същото е подписано само от едно лице от името на Б.та, а в
двата оригинала има положен подпис за двама представители на Б.та. Ищецът
твърди, че вторият подпис от изпълнителният директор В.Х. е положен по-късно.
От заключението на съдебно-почерковата
експертиза, изслушана по делото, изготвена от С.Ц. се установява, че подписът под
допълнителното споразумение от 12.04.2012г., положен от името
на ответника, е изпълнен от Р.В.М., от името на който изхожда.
Съгласно оспореното споразумение
ищецът и ответникът са се споразумели сумата от 15 000 000 лв., която
„В.-Б.” АД заплаща към „ПИБ” АД в изпълнение на ангажиментите по договор за
прехвърляне на собствеността на пакет от акции от капитала на „Г.-М.” АД да не
се използва изцяло за погасяване на задълженията на ответника по процесния
договор за банков кредит от 14.12.2007г., а Б.та се е задължила да заплати
сумата от 500 000 лв. по многоредово платежно нареждане за изплащане на
заплати на служители на „ОЦК” АД.
По делото е изслушано основно и
допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото
лице Д., от което се установява, че по процесния договор за кредит са усвоени средства
общо в размер на 20 637 965,84 евро, по описания в таблицата на стр.
2 от заключението начин. Първо по писмо от 22.03.2011г. е усвоена сумата от
1314269,49 лв. по банкова гаранция по описания договор от 29.08.2010г., после
по договори за кредит по овърдрафт разплащателна сметка с номера съответно 80 и
83 съгласно писмо с № 11-3855/28.03.2012г. и по писмо от 24.04.2012г. за суми
по описаните договори за кредит, което писмо е представено на стр. 41-42 от
делото и коментирано по-горе от съда. Както се сочи от вещото лице въз основа
на представените нареждания с писма, потвърдени с десет броя уведомления от Б.та
/ стр. 60-118 от делото/ по процесния договор за кредит са постъпили описаните
в таблицата на стр.2 от допълнителното заключение суми за погасяване, които са
платени от „В.-Б.” АД общо в размер на 14 778 910,45 лв. с
равностойност 7 556 366,93 евро. С тази сума е погасена главница и
лихва по кредита общо в размер на 7 267 838,10 евро, като разликата в
размер на 288 498,83 евро или 564 254,66 лв. е послужила за заплати
на „ОЦК” АД по допълнителното споразумение от 12.04.2012г. В заключение вещото
лице сочи, че към датата на извлечението от сметка – 11.09.2012г. задълженията
по процесния договор са в общ размер на сумата от 12 490 730,05 евро
и включва просрочена главница в размер на 11 398 781,93 евро,
просрочена лихва в размер на 983 059,92 евро, законна лихва от
26 574,53 евро и съдебни разноски от 82313,67 евро. Вещото лице сочи, че
по разпределение от 22.08.2012г., от депозитаря по Закона за особените залози
г-жа С.Ц. по продажба № 2011091400537 на
Б.та –ищец е разпределена сумата от 5 905 061,32 лв. / или
3 019 209,90 евро/, но продажбата е обжалвана и сумата не е
постъпвала по сметката на ищеца. В отговор на задача 3 в допълнителното
заключение вещото лице е изчислило два варианта на задълженията по договора за
кредит – с приспадане на сумата по разпределението, при което е дължима сумата
от общо 9 471 520,14 евро и без нея, когато сумата е
12 490 730,05 евро.
От третото неучастващо лице –
депозитаря С.Ц. са изискани и представени разпределенията на набрани суми от
принудително изпълнение по ЗОЗ съответно от 18.07.2012г. и 22.08.2012г.
Разпределенията от 18.07.2012г., съответно за сумата от 1 400 000
лв. и за 4 000 000 лв. са
влезли в сила, а разпределението от 22.08.2012г. за сумата от
5 905 061,32 лв. е обжалвано,
като производството е висящо пред СРС, 57 състав по гр.д.№ 41585/2012г.
съгласно представеното на стр. 365 от делото съдебно удостоверение.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният специален установителен иск по чл. 422 от ГПК е процесуално допустим, тъй като в полза на
ищеца „П.и.б.” АД е издадена заповед за изпълнение на парично
вземане по чл. 417 от ГПК, срещу която ответника е подал възражение и искът е предявен в законоустановения срок
по чл. 415 от ГПК.
По доводите на ответника за
нередовност на исковата молба поради твърдяно неуточняване на вземането съдът
се е произнесъл с определението по чл.374 от ГПК. Няма пречка страната, която
има изискуемо и ликвидно вземане да се снабди със заповед за изпълнение само за
част от същото, както е в случая. Именно предвид факта, че заповедта е издадена
за частично претендирана сума по главницата и по лихвата, то ищецът е уточнил
какво е цялото му вземане и от какво произтича, а не може да се приеме, че не е
уточнено какво представлява точно сумата по процесната заповед, която е само
едно от перата по усвоената главница по кредита. Предвид горното възраженията
се явяват неоснователни.
Безспорно се установи от
събраните по делото доказателства, че между страните е сключен представения
договор за банков кредит № 00КР-АА-3116/14.12.2007г. Договорът за банков кредит
има легална дефиниция в чл. 430, ал.1 от ТЗ и това е договор, с който Б.та се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел при определени условия и
срок, а заемателят - да ползва
сумата според уговореното и да я върне след изтичането на срока, като законът
въвежда писмена форма за действителност съгласно чл. 430, ал.3 от ТЗ. Договорът
за банков кредит се различава от заема за потребление по чл. 240 от ЗЗД, по
това, че е консенсуален, а не реален договор. Предвид горното доводите на
ответника, че вземането срещу него не съществувало, тъй като Б.та не му била
предоставила парична сума са неоснователни. Реалното предаване на парична сума
не е елемент от възникване на договорното задължение за връщане на главницата
по договора за банков кредит, който е консенсуален и се счита сключен с
постигането на съгласие. Именно поради горното и в съответствие с договорната
автономия, страните са свободни да уговорят както реда за предоставяне на кредита, така и
условията за връщането му, като няма пречка да се споразумеят, както е сторено
в случая, че процесният договор за кредит има обезпечителен характер за други
задължения към ищеца, а именно съгласно чл. 5 от същия е уговорено, че само ако
е налице неизпълнение на задълженията на кредитополучателя или посочените от
него лица, по чието искане са издадени банковите гаранции, по договорите, за
обезпечаване на задълженията по които са издадени, се усвояват средства по
процесния договор и то служебно от Б.та. В съответствие с договорната автономия
страните с обвързващата сила на закон са уговорили в чл. 7,т.1 от процесния
договор за кредит, че средствата по същия се усвояват служебно от Б.та при
неизпълнение на което и да било задължение на кредитополучателя или на третите
лица, като Б.та писмено уведомява кредитополучателя за извършеното усвояване в
тридневен срок от датата на усвояването, а в чл.7.2 са уговорили, че може да се
усвояват средства по процесния договор за кредит и по издадени банкови гаранции
с ненастъпил падеж в описаните хипотези. Предвид горното съдът намира, че
доводите на ответника, че Б.та не му била предоставила сумите по описаната в
същия банкова сметка ***оговорно задължение.
Съдът намира, че от представените
с допълнителната искова молба договори за банков кредит, за овърдрафт и банкови
гаранции и анексите към същите се установи какви са задълженията. Видно от
представеното писмо от 24.04.2012г., заведено при ответника с вх.№ 0103, Б.та
го е уведомила, че обявява задълженията по кредита за предсрочно и незабавно
изискуеми, като е посочено, че поради неизпълнение на задълженията на ответника
по договор за банков кредит от 23.03.2009г., Б.та е усвоила служебно сума в
размер на 242 995,94 евро; по договор за кредит от 11.12.2009г. са усвоени
суми в размер на 394 716,94 евро, по договор за кредит от 30.09.2011г. са
усвоени служебно 633 756,52 евро, по договор за банков кредит от
01.06.2011г. са усвоени служебно 232 059,21 евро и по договор за кредит от
09.11.2010г. – сумата в размер на 7 548 619,38 евро, т.е. към датата
на уведомлението дължимите суми са общо в размер на 13 481 075,25
евро. Служебното усвояване на суми по процесния договор за кредит се установява
също и от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
По отношение на доводите на
ответника, че по представени с отговора десет броя нареждания, за сумите по
които има и представени уведомления от Б.та ищец са погасени задължения по
кредита, горното не е спорно и същото се установява и от заключението на вещото
лице. Заплатената сума общо по нарежданията от „В.-Б.” АД, обаче са общо в
размер на 14 778 910,45 лв. с равностойност 7 556 366,93
евро, като с тази сума е погасена само част от главницата и лихвите по кредита.
Налице е разликата между сумата по нарежданията и погасените суми в размер на 288 498,83 евро или 564 254,66 лв.,
която е сумата, послужила за заплати на работници и служители на „ОЦК” АД по
допълнителното споразумение от 12.04.2012г. Горното допълнително споразумение е
оспорено от ответника, но съдът намира, че по делото не се установи същото да е
неистински документ. Безспорно се установи от заключението на вещото лице по
съдебно-почерковата експертиза, че това допълнително споразумение е подписано
от законния представител на ответника, поради което същото изхожда от него и е
автентично. По делото се установи, че процесното споразумение е било подписано
само от един от представителите на Б.та към момента на сключването му, което е
видно от завереното копие при представянето му, като подписите на второто лице
са положени по-късно, а именно в хода на съдебното производство. Горното не
променя извода, че е налице автентичен документ, тъй като независимо от това
кога са положени подписите, то е безспорно, че същите са положени от лицата,
посочени в документа и негови издатели. Документът би бил неавтентичен при установяване,
че не е подписан от лицата, от които изхожда, а в случая е налице автентичен
документ, като по отношение на Б.та като издател на същия подписът на единия
представляващ е положен по-късно, а не към момента на изготвяне на документа. Следва
да се има предвид, че дори и към момента на сключване на допълнителното
споразумение същото да не е било подписано от двамата представляващи Б.та, то
на този порок може да се позове само страната, валидността на волеизявлението
на която е засегната от същото. В случая Б.та не само не е оспорила сключването
на споразумението само от единия си представител, но и изрично е потвърдила
горното и правните последици, уговорени по него, превеждайки сумата за заплати,
т.е. налице е действие по смисъла на чл. 301 от ТЗ с последващото полагане на
подпис под документа от страна на изпълнителният директор В.Х.. Наред с горното
следва да се има предвид и че процесното допълнително споразумение към договора
за банков кредит безспорно представлява търговска сделка и като такова спрямо него е приложимо правилото на чл. 293, ал.3 от ТЗ, според
което страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може
да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, като следва
да се има предвид, че това оспорване трябва да
е налице към момента на извършването му. По този въпрос е налице и задължителна
съдебна практика по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на
ОСГТК на ВКС, а именно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №
50/25.04.2012г. по т.д.№ 95/2011г. на ІІ т. о., в което е прието, че:
"Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската
сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между
търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от
поведението на страните, като нищожността, при неспазване на изискването за
форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез
разпоредбата на чл.293, ал. 3 от ТЗ, съгласно която страната не може да се
позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението”, както и решение № 115/23.07.2013г.
по т.д.№ 348/2012г., І т.о. и др. Предвид горното обстоятелството, че писмената форма, която се изисква от
чл. 430, ал.3 от ТЗ спрямо договора за банков кредит и следователно и за
всичките му изменения и допълвания, каквото представлява и процесното
споразумение не е била спазена изцяло, като подпис под документа не е бил
положен от единия от двамата представители на Б.та не води нито до
неавтентичност на документа, нито до нищожност на допълнителното споразумение
предвид гореизложените доводи. Следва да се има предвид, че независимо от
горните съображения, процесното допълнително споразумение касае само една част
от общото задължение на ответника по процесния договор, т.е. само сумата от 288 498,83
евро спрямо общия размер на задълженията по договора, възлизащ съгласно
неоспореното заключение на експертизата към датата на извлечението от сметка на
сумата от 12 490 730,05 евро, а предвид факта, че по процесната
заповед се търси само част от същата общо в размер на 3 000 000 евро,
приспадането на тази част от сумата като платена не влияе на размера на
задължението по заповедта по чл. 417 от ГПК, а би било релевантно при предявяване
на последващ иск, респ. заявление по чл. 417 от ГПК за разликата над размера на
задълженията по издадената заповед, които са предмет на установяване по
настоящия иск и целия общ размер на задълженията на ответника по процесния
договор за кредит. Горните доводи са в известна степен относими и към
възраженията на ответника, свързани с частичното погасяване на задълженията към
Б.та чрез посочените способи, а именно относно твърденията за погасяване на
задълженията в резултат на реализирано принудително изпълнение по ЗОЗ в полза
на ищеца сумата от 5 905 061,32 лв., която му е разпределена и сумата
от 1 680 000 лв. и 4 800 000 лв., представляващи продажна
цена по документи за продажба от 18.07.2012г. По отношение на сумата от
5 905 061,32 лв., за която се установи, че е по разпределение от
депозитаря С.Ц. по ЗОЗ от 22.08.2012г., са налице доказателства, че
разпределението е обжалвано, като производството е висящо пред СРС, 57 състав
по гр.д.№ 41585/2012г. и към момента съгласно
представеното на стр. 365 от делото съдебно удостоверение, поради което
въпросната сума не е преведена на Б.та –ищец и с нея не са погасени задължения
на ответника по процесния договор. До приключване на устните състезания по
настоящото дело не се установи тази сума да е преведена на Б.та, за да може
плащането да бъде отчетено като новонастъпил факт, но дори и да се установи
такова плащане, то с тази сума ще се погасят занапред само част от задълженията
по договора, което дори и в съчетание с другите процесни суми няма да доведе до
извода за погасяване на вземането в размер под сумата от 3 000 000
евро общо лихва и главници, които са предмет на заповедта по чл. 417 от ГПК и
настоящия иск. Горното се установява от вариант 2 на заключението на вещото
лице по допълнителната експертиза, при което при отчитане на сумите по
процесното разпределение, дължимата общо по договора за кредит сума ще е в
размер на 9 471 520,14 евро. Дори и тази сума да се намали със
средствата по двете продажби от 18.07.2012г., за които има разпределения на
частния депозитар от 18.07.2012г., съответно за сумата от 1 400 000
лв. и за 4 000 000 лв. и за
които се сочи, че са влезли в сила, но няма доказателства по делото сумите да
са преведени и постъпили при Б.та-ищец, то общия сбор на същите от
5 400 000 лева не би довел до намаляване на задълженията по процесния
договор за кредит под 3 000 000 евро, за колкото е издадена
процесната заповед по чл. 417 от ГПК. Следователно дори и да се отчетат, въпреки
липсата на доказателства за това, като погасителни плащания сумите и по трите
разпределения по ЗОЗ, то задълженията по договора не биха намалели под сумата
от приблизително 7 000 000 евро / съдът определя същата съгласно чл. 162 от ГПК, тъй като
такава задача не е била поставена на вещото лице/, още повече, че при отчитане на последващи плащания ще се намалява размера
на разноските и лихвите, а едва след това предвид уговорения ред за погасяване,
и главницата. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че предявените искове
са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора на
ответника не се следват разноски, а такива следва да бъдат присъдени на ищеца,
като същите включват сумата от държавна такса в размер на 117 799,80 лв.,
депозит на вещо лице в размер на 500 лв. и следващото се юрисконсултско
възнаграждение, тъй като ищецът е представляван в производството от
юрисконсулт, което съдът намира, че възлиза на сумата от 117 799,80 лв. /
650 лв. и 2% за горницата над 10 000 лв. спрямо претендираните суми/, или
общо сумата от 236 099, 60 лв.
Воден от горните съображения
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от „П.И.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление – гр. С., бул.”Д.Ц.” №**, срещу „И.Х.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление – гр. С., бул.”Н. Й. В.” № **, ет*, че ответникът „И.х.” АД дължи на ищеца „П.и.б.” АД сумата от
2 898 060,51 евро / два милиона осемстотин деветдесет и осем хиляди и
шестдесет евро и петдесет евроцента/, представляваща част от главница по
договор за банков кредит № 00КР-АА-3116 от 14.12.2007г., изменен с описаните
шестнадесет анекса, сумата от 101 939,49 евро, представляваща наказателна
лихва за периода от 25.06.2012г. до 11.09.2012г., за които му е издадена на
18.09.2012г. по гр.д.№ 42085/2012г. на СРС, 26 състав му заповед за незабавно
изпълнение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 от ГПК И.Х.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление – гр. С., бул.”Н. Й. В.” № ** ет.*, да заплати на „П.И.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление – гр. С., бул.”Д.Ц.” № **, сумата от 236 099, 60 лв. / двеста тридесет и шест
хиляди и деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ - съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: