№ 525
гр. Плевен, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500809 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.435 ал.2 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена жалба от Р.Г.И.-С. от гр.Плевен,
чрез процесуалния представител адв.Д. Н. – длъжник против действията на
ЧСИ П.П. по изп.д.№549/2020г., изразяващи се в насрочване на опис и оценка
на 1/4 ид.ч. от недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ********,
находящ се в с.********, обл.Плевен местността „********“ с площ от
11000кв.м., четвърта категория, трайно ползване - земеделска земя. В жалбата
се сочи, че този имот е несеквестируем. Заявява, че по силата на чл.444 т.5 от
ГПК изпълнението не можеда се насочва върху земите на длъжника
физическо лице – земеделски стопанин, включващи ниви с площ до 30дка.
Нормата има за цел да гарантира лицата, които се препитават със земеделско
производство. Счита, че въпросът за несеквестируемостта може да се повдига
и след насрочване на опис, поради което моли да се постанови решение, с
което да се отменят действията на ЧСИ по опис и оценка на имота.
В законовия срок не е постъпил писмен отговор от ответника по
жалбата и взискател по изпълнителното дело – „Банка ДСК“ АД и не е взето
становище по същество.
1
Депозирани са писмени мотиви от ЧСИ П.П., в които се описват
подробно извършените действия, заявява се, че жалбата е неоснователна, тъй
като описът на несеквестируем недвижим имот е допустим. Едновременно с
това се сочи, че по делото не са представени никакви доказателства, че
жалбоподателката има качеството на земеделски стопанин, за да се ползва от
предвидената в закона закрила.
Плевенският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и провери
данните по делото, приема за установено следното:
По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата.
Длъжникът Р.Г.И.-С. обжалва насрочване на опис и оценка на 1/4 ид.ч.
от недвижим имот, находящ се в с.******** по изпълнително дело. Същата е
уведомена на 03.10.2022г., а жалбата е подадена на 17.10.2022г., поради което
и съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК.
Следователно, жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
изпълнително действие, подлежащо на обжалване от длъжника съгласно чл.
435 ал.2 т.2 от ГПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:
Жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело №549/2020г. на ЧСИ П.П. е прието образувано въз
2
основа на изпълнителен лист с взискател „Банка ДСК“ АД против
длъжниците И. Д. и Р. Г. И. – С. за събиране на парични суми. Като способи
за изпълнение са посочени запор върху трудово възнаграждение и продажба
след налагане на възбрана на недвижими имоти, един от които е процесния.
Изискани са справки за имотното състояние на длъжниците и е
насрочен опис на 1/4 ид.ч. от недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор ********, находящ се в с.********, бол.Плевен местността
„********“ с площ от 11000кв.м., четвърта категория трайно ползване
земеделска земя.
Действително в чл.444 т.5 от ГПК е предвидено, че изпълнението не
може да бъде насочено срещу земите на длъжника - земеделски стопанин:
градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка,
и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и
торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година.
За да се ползва от тази несеквестируемост обаче длъжникът физическо
лице следва да има качеството земеделски стопанин. Действително ГПК
използва този термин, за който не е налице легална законова дефиниция.
Изхождайки обаче от въведената такава с пар.1 т.1 от ЗАКОН за подпомагане
на земеделските производители „Земеделски производители" са физически и
юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена
растителна и/или животинска продукция.
В чл.1 от НАРЕДБА № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани (Загл. изм. – ДВ, бр. 31 от 2015 г., в сила от
28.04.2015 г.) е посочено, че „С тази наредба се определят условията и редът
за регистриране на земеделските стопани съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за
подпомагане на земеделските производители“. А съгласно чл.3 от същата „На
регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически
лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или
осъществяват производство на земеделска продукция.“
При тази нормативна уредба следва извода, че законодателят в случая
приема, че земеделски стопанин и земеделски производител са равнозначни
термини. И земеделския стопанин и земеделския производител следва да
стопанисват земеделска земя и да произвеждат замеделска продукция.
За да придобият това си качество обаче е необходима съответната
3
регистрация изискуема от чл.3 от Наредбата посочен по-горе. В чл.5 от
НАРЕДБА № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските стопани е предвидено, че „Всеки земеделски стопанин
физическо лице или едноличен търговец се вписва в регистъра с
регистрационен номер, съответстващ на единния граждански номер“, както и
че тази регистрация се подновява всяка година, а ако не се спази това
изискване земеделския стопанин губи правата си.
Въз основа на цитираните законови и подзаконови нормативни актове
съдът приема, че за де притежава качеството земеделски стопанин, което е
необходимо, за да се ползва от несеквестируемостта на чл.444 т.5 от ГПК
длъжникът физическо лице не само трябва да притежава земеделска земя и да
я обработва, а и да е надлежно регистрирано в Регистъра на земеделските
стопани без да е загубило съответните права за стопанската година.
В конкретния случай жалбоподателката се позовава на чл.44 т.5 от ГПК,
но не установява надлежно, че притежава качеството на земеделски стопанин,
поради което съдът не приема, че тази закрила се разпристира и върху
притежаваните от нея зедемелски имоти. Липсата на регистрация като
земеделски стопанин или непредставянето на доказателства за такава
регистрация не дава възможност на съда да приеме, че принудителното
изпълнение не може да се насочи върху собствени на длъжника земеделски
земи, който способ е приложен в настоящия случай.
Именно защото не притежава качеството на земеделски стопанин и
жалбоподателката - длъжник не се ползва със закрилата на посочената правна
норма. Подадената от нея жалба против насрочването на опис и оценка на
земеделски имот е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Воден от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на осн. чл.437 вр. с чл.435 ал.2 т.2 от ГПК
жалба от Р.Г.И.-С. от гр.Плевен, чрез процесуалния представител адв.Д. Н. –
длъжник против действията на ЧСИ П.П. по изп.д.№549/2020г., изразяващи
се в насрочване на опис и оценка на 1/4 ид.ч. от недвижим имот – поземлен
имот с идентификатор ********, находящ се в с.********, обл.Плевен
4
местността „********“ с площ от 11000кв.м., четвърта категория трайно
ползване земеделска земя.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5