Решение по дело №2554/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 97
Дата: 2 март 2021 г.
Съдия: Зорница Гладилова
Дело: 20201001002554
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. София , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова

Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20201001002554 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 91656/09.09.2020 г. на „Алумина Глас“
ООД чрез адв. Н.Р. срещу решение № 22.07.2020 по т.д.№ 1670/2019 г., с което СГС, ТО, VI-
11 състав, по иск с правно основание чл.517, ал.3 от ГПК, предявен от „Ролпласт“ ЕООД
срещу „Алумина Глас“ ООД е прекратил дружеството „Алумина Глас“ ООД и е открил
производство по ликвидация на същото като е постановил провеждане на ликвидацията от
АВ – ТР, след влизане в сила на решението, като е възложил на Агенция по вписванията,
Търговски регистър да назначи и ликвидатор. „Алумина Глас“ ООД е осъдено да заплати на
„Ролпласт“ ЕООД сумата от 80 лв. разноски на основание чл.78 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо и неправилно поради
нарушаване на материалния закон, както и необосновано. Поддържа, че ищецът не е провел
пълно главно доказване на своя иск - по делото било представено единствено
постановлението, с което частният съдебен изпълнител /ЧСИ/ овластява ищцовото
дружество да предяви иск. Не бил представен изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело, нито решението на съда, поради което не можело да бъде
установена безспорно връзката между съдебното и изпълнителното производство. От датата
на издаването на постановлението за овластяване до датата на завеждане на исковата молба
минали около два месеца, в който период можело да настъпи промяна в обстоятелствата –
дългът да бъде погасен. Изпълнителното дело било перемирано преди датата на издаване на
постановлението, представено като доказателство но делото, поради което ЧСИ е следвало
да издаде постановление по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с което да констатира
прекратяването на производството. Съгласно Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. но
т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – мотивната част по т.10, във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право, с ...изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
1
изпълнителни способи, от извършване то на които трети лица са придобили права, както и
редовността на извършени те о т трети задължени лица плащания. Всички изпълнителни
действия по процесното изпълнително дело преди и след датата на перемпцията били
обезсилени по право, поради което издаденото постановление за овластяване не е произвело
действие, а производството било недопустимо.
Въззивникът прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като
съгласно съдебната практика всички изпълнителни действия се обезсилвали по право.
Отделно от това въззивникът изтъква, че ЧСИ не го уведомил за издаденото
постановление, с което овластява ищцовото дружество да предяви настоящия иск, поради
което бил лишен от правото си на защита.
Моли съда да отмени решението на СРС като недопустимо, евентуално
неправилно, като отхвърли те изцяло иска на ищеца и му присъди направените пред двете
съдебни инстанции разноски.
„Алумина Глас“ ООД не сочи нови доказателства.

Въззиваемият „Ролпласт“ ЕООД чрез адв. П.Х. оспорва въззивната жалба и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Поддържа, че в Постановление от
26.06.2019 г. с което ЧСИ У. Д. го овластила по изп.дело № 965/2015 г. да предяви иск пред
СГС за прекратяване на „Алумина Глас“ ООД се съдържало удостоверяване на всички
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото и които доказват
твърденията на ищеца в подадената от него искова молба, като някои от обстоятелствата се
установявали и от вписванията в Търговския регистър, който бил публичен, по партидата на
ответното дружество. От тези доказателства се установявало, че: 1./ ищецът е кредитор на
парично вземане срещу длъжника Г. Х. М., който е съдружник в ответното дружество
„Алумина Глас“ ООД ; 2./ размерът на дълга; 3./ на 13.03.2018 г. е наложен и вписан в ТР
запор върху всички дружествени дялове, собственост на длъжника Г. Х. М. от капитала на
ответното дружество „Алумина Глас“ ООД. С оглед изискването на чл.571, ал.3, изр.1 от
ГПК, по искане на взискателя, ЧСИ Д. връчила на ответното дружество изявлението на
взискателя за прекратяване на участието на длъжника в ответното дружество. Връчването е
осъществено на 21.08.2018 г. С Постановление от 26.06.2019 г. на ЧСИ У. Д., per. № *** по
изп.д.№ 965/2015 г. взискателят-ищец бил надлежно овластен да предяви иск за
прекратяване на дружеството „Алумина Глас“ ООД. Овластяването било осъществено след
изтичане на 3-месечния срок изискван от чл.517, ал.3, изр.2 ГПК. До приключване на делото
пред СГС от страна на ответника не били представени доказателства, че същия е изплатил
на взискателя припадащата се на съдружника длъжник Г. Х. М. част от имуществото на
ответното дружество, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ, или че вземането на
взискателя /ищеца/ по изпълнителното дело е удовлетворено. В производството пред СГС от
страна на въззивника няма подаден отговор на исковата молба и искът не бил оспорен. Не
били представени доказателства или направени доказателствени искания. В доказателствена
тежест на ответника било да установи фактите, че същия е изплатил на взискателя
припадащата се на съдружника длъжник Г. Х. М. част от имуществото на „Алумина Глас“
ООД, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ, или че вземането на взискателя по
изпълнителното дело е удовлетворено.
Въззиваемият счита неоснователен довода на въззивника, че ищецът е
следвало да представи по делото изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело и решението на съда, въз основа на което е издаден изпълнителния
лист. Тези доказателства не са необходими за правилното решаване на делото, доколкото от
представеното по делото Постановление на ЧСИ от 26.06.2019 г. се установявали както
2
страните по изпълнителното дело, така и размерът на дълга.
Неоснователно било твърдението на въззивника, че изпълнителното дело е
перемирано преди датата на издаване на Постановлението на ЧСИ от 26.06.2019 г. Към
момента на подаване на отговора изпълнителното дело не било прекратено и не било налице
основанието по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК като соченото от въззивника Тълкувателно решение
било неотносимо.
Възражението на въззивника за изтекла погасителна давност било извън
предмета на делото и не следвало да се разглежда.
Липсвало законово изискване ЧСИ да уведомява въззивника за издаването на
Постановление, с което взискателя по изпълнителното дело се овластява да предяви иск за
прекратяване на дружеството, в което длъжника по изпълнителното дело е съдружник.
Въззивника е могъл да упражни правото си на защита в производството пред СГС по
предявения иск по чл.517, ал.З ГПК.
Въззиваемият прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение като сочи, че било неоснователно искането за присъждане на
разноски в първоинстанционното производство, тъй като такива не били сторени от
въззивника.
„Ролпласт“ ЕООД не сочи нови доказателства.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Ролпласт“
ЕООД срещу „Алумина Глас“ ООД иск с правно основание чл.517, ал.3 ГПК. Ищецът
поддържа, че има вземания към длъжника Г. Х. М., ЕГН ********** по издаден
изпълнителен лист от 24.06.2015 г. на СРС, ГО, 69 състав по гр.д.№ 48951/2014г. за
следните суми : 4 628.94 лв. обезщетение за установени липси към 13.08.2014 г. от
неотчетени авансови плащания по три броя поръчки, в едно със законната лихва от
08.09.2014 г. до окончателното плащане и мораторна лихва от 2 254.13 лв. за периода
08.09.2014 г. до 26.06.2019 г. и 185.16 лв. разноски и направени разноски по изпълнителното
дело в размер на 193.48 лв. и 780.55 лв. ТЗЧСИ. Въз основа на изпълнителния лист било
образувано изп.д. № 20158580400965 на ЧСИ У. Д., по което бил наложен запор върху
дяловете притежавани от длъжника в капитала на ответното дружество - 250 дружествени
дяла по 10 лева или общо 2500 лв. от капитала. Запорът бил наложен от 13.03.2018 г. със
запорно съобщение и вписан в ТР по партидата на дружеството под № 001 и с това
принудителното изпълнение било насочено върху дружествения дял на длъжника при
ответното дружество. На 21.08.2018 г. съдебният изпълнител връчил на „Алумина Глас“
ООД изявлението на взискателя Ролпласт ЕООД по чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване
участието на длъжника като съдружник в дружеството. До изтичане на тримесечния срок
вземането на взискателя не било удовлетворено. Съдебният изпълнител овластил ищеца
/взискател в изпълнението/ да предяви иск пред съда за прекратяване на ответното
дружество. Ищецът е поискал от съда да прекрати „Алумина Глас“ ООД, да открие
производство по ликвидация като определи ликвидатор различен от съдружниците на
дружеството.
Ответникът „Алумина Глас“ ООД не взел становище по иска.
По делото ищецът представил единствено Постановлението от 26.06.2019 г.,
3
издадено по изпълнително дело № 20158580400965, образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 24.06.2015 г. от СРС на основание решение по гр.д.№ 48951/2014 г. по
описа на СРС, 69 състав срещу длъжника Г. Х. М., с което ЧСИ У. Д. е овластила
взискателя по изпълнително дело № 20158580400965 - „Ролпласт“ ЕООД да предяви иск
пред СГС за прекратяване на ответното дружество – „Алумина Глас“ ООД ЕИК *********.
В постановлението подробно са описани предприетите действия в рамките на
изпълнителното производство, а именно задълженията на длъжника Г. Х. М. и насочване на
изпълнението спрямо дела му в капитала, чрез налагането на запор върху същия на
13.03.2018 г. Удостоверено е връчване на изявление по реда на чл.517, ал.3 ГПК за
прекратяване участието в ответното дружество на Г. М. на 21.08.2018 г. По делото липсват
доказателства за извършени плащания в рамките на тримесечния срок. Посочено е, че с
изрична молба от 04.04.2019 г. взискателя е поискал да бъде овластен от съдебния
изпълнител на осн. чл.517,ал.3, изр.2 от ГПК, във връзка с което ЧСИ издал
постановлението.
Постановлението на частният съдебен изпълнител е официален документ –
материализира изявление на орган на държавната власт в това му качество като в мотивната
си част съдържа удостоверителни изявления. Същото не е оспорено от ответника и съдът
следва да зачете материалната му доказателствена сила по отношение на удостоверените с
него факти за наличие на изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело както и за наличието на неизплатен дълг и неговия размер.
При така удостоверените в Постановлението факти съдът намира, че ищецът
като взискател е легитимиран да предяви искът по чл.517,ал.3 от ГПК спрямо ответникът.
От извършена служебно справка по партидата на „Алумина Глас“ ООД в
публичния Търговмски регистър при Агенция по впесванията се установява, че Г. М. е един
от двамата съдружници. „Алумина Глас“ ООД е с капитал 5 000 лв. и доколкото дяловете
на отделните съдружници не са посочени, същите са равни като Г. М. притежава дял от
2 500 лв.

При заявените твърдения и искания съдът намира, че е сезиран с
конститутивен иск с правно основание чл.517, ал.3 от ГПК.
Съгласно чл.517, ал.3 от ГПК когато изпълнението е насочено върху дял на
ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството
изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След
изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред
окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля
иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на
съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския
закон , или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е
основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в
търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
Правната уредба на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК се съдържа в Глава четиридесет
и пета на Гражданския процесуален кодекс, наименована "Изпълнение върху вземания на
длъжника", като текстът на чл. 517 ГПК носи заглавие "Изпълнение върху дял от търговско
дружество". Систематичното място на чл. 517, ал. 3 ГПК и текстовото обозначение на
разпоредбата на чл. 517 ГПК сочат ясно и недвусмислено, че предназначението на иска по
чл. 517, ал. 3 ГПК е да осигури възможност на кредитора - взискател да удовлетвори
принудително притезанието си, за което е образувал изпълнително производство, от
4
специфично по съдържание вземане на длъжника, а именно - вземане към дружеството с
ограничена отговорност, в което последният участва като съдружник, за равностойността на
дружествения му дял, определен по правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Основание за възникване
на вземането е прекратяването на участието на длъжника като съдружник, което настъпва
като последица от връчването на изявлението на взискателя по чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК.
Искът по чл. 517, ал. 3 ГПК е правен способ за защита на кредитора -
взискател, с който му се осигурява възможност да удовлетвори принудително притезанието
си от вземането на длъжника към ответното дружество след прекратяване участието в него
на длъжника. Предмет на този иск не е подлежащото на принудително изпълнение вземане
на кредитора-ищец, а упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското
дружество и откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на
задължението по реда на чл. 266 и сл. ТЗ.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния
иск за прекратяване на търговско дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 517, ал.
3 ГПК (аналогичен на чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.), е наличието на висящо изпълнително
производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на
трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на
длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял, както и
наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на този иск.
Ищецът носи доказателствена тежест относно фактите: че изпълнението на
вземането на ищеца е насочено срещу дяловете на длъжника в ответното дружество; че е
наложен запор върху дяловете; че съдебният изпълнител е връчил на ответното дружество
изявлението на ищеца за прекратяване на участието на длъжника в него; че ищецът е
овластен от съдебния изпълнител да заведе иска след изтичането на три месеца от
връчването на съобщението от съдебния изпълнител на ответното дружество.
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът има
вземане срещу съдружник в ответното дружество, което не е удовлетворено в образуваното
за принудително изпълнение на това вземане изпълнително производство, както и, че във
връзка с провежданото принудително изпълнение на това вземане, на 13.03.2018 г. е
наложен запор върху дяловете на съдружника-длъжник.
Съдебният изпълнител е удостоверил, че е връчил на 21.08.2018 г. на
ответното дружество изявлението на ищеца за прекратяването на членството на Г. Х. М..
Ищецът е установил в процеса всички кумулативно изисквани от закона
предпоставки за уважаването на предявения от него конститутивен иск.

Съдът намира, че с оглед липсата на подаден отговор на исковата молба, както
и с оглед това, че въззивникът не се е явил в съдебно заседание и не е взел становище по
иска, процесуалните срокове за възражения по иска са изтекли и е недопустимо същите да
бъдат разглеждани.
Отделно от това съдът намира възраженията неоснователни:
Неоснователен довода на въззивника, че ищецът следвало да представи по
делото изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело и
решението на съда, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, тъй като законът не
поставя такова изискване. От представеното по делото Постановление на ЧСИ от 26.06.2019
г. се установяват относимите към иска факти: страните по изпълнителното дело, размерът на
дълга и фактите от хипотезата на чл.517, ал.3 от ГПК.
5
По делото не са представени доказателства изпълнителното дело да е
прекратено и да е налице основанието по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което не може да
се приеме, че изпълнителното дело е перемирано преди датата на издаване на
Постановлението на ЧСИ от 26.06.2019 г.
Липсва законово изискване ЧСИ да уведомява въззивника за издаването на
Постановление, с което взискателя по изпълнителното дело се овластява да предяви иск за
прекратяване на дружеството, в което длъжника по изпълнителното дело е съдружник.

Предвид изложеното въззивната жалба е неоснователна и
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските на страните във въззивната инстанция:
При този изход на делото въззивникът носи отговорността за направените по
делото разноски, включително на тези извършени от ответника по жалбата. От друга страна
въззиваемият не е направил искане за присъждане на разноски и такива не следва да се
присъждат.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22.07.2020 по т.д.№ 1670/2019 г., с което СГС,
ТО, VI-11 състав
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6