М О Т И В И:
Обвинението е против Г.Л.Г. ***, с ЕГН: ********** за
това, че на
06.07.2018 г. в гр. Плевен, на ул. ***, управлявал МПС – лек автомобил марка
„БМВ“, модел 328И, с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата
регламентирани в ЗДвП, както следва:
Чл. 5 ал. 1 – Всеки
участник в движението по пътищата: 1. С поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
Чл. 20 ал. 1 – Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;
Чл. 21 ал. 1 – При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч: Категория „В“ в населено
място 50 км/ч,
като се движел със скорост 81,79
км/ч.
и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на повече от едно лице:
- П.Е.Б., изразяваща се в
черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето с реална временна
опасност за живота; счупвания на лявата мишница и лявата лакътна кости, довело
до трайно, за повече от месец (възможно 2–3), затруднено движение на лявата
ръка, поради две причини – счупена раменна кост и челюст, които освен до болки
и страдания са довели и до затруднено хранене и говор поне за 2–3 месеца, т.е.
трайно;
- Л.В.Д.,
изразяваща се в многофрагментно счупване на тялото на пети поясен прешлен,
довело до трайно (поне 3 месеца) затруднено движение на снагата;
- Л.А.М., изразяващи се в счупване на лявата
раменна кост в долния й край и счупване на 3–4 ходилни костици под главичките
им, довело до трайно (за повече от месец) затруднено движение на лявата ръка и
левия крак;
-
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, във вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното следствие съдът е конституирал
като частен обвинител Л.А.М. и адв. С.Н., като неин повереник.
Конституирал е в качеството на частни обвинители П.Е.
Б. и Л. В. Д., както и адв. П.К.като техен повереник.
Представителят
на Р.п.– г. поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита същото
за доказано по несъмнен начин, въз основа на всички събрани в хода на
досъдебното следствие доказателства, пледира съда да признае подсъдимия за
виновен и да наложи наказание към минимума на предвиденото в закона.
Повереникът
на частния обвинител, адв. С.Н., изразява становище по отношение на подсъдимия
да бъде наложено наказание в минимален размер, като бъде отложено с изпитателен
срок. Като наказанието - лишаване от право да управлява МПС също бъде в размер
от една година. Същото становище се възприема и от частния обвинител Л.М..
Повереникът
на частните обвинители Б. и Д., адв. К., пледира по отношение на подсъдимия Г.Г.
да бъде наложено наказание около средния размер предвиден в закона, а именно
три - три години и шест месеца лишаване от свобода, което след редукцията да
бъде не по-малко от две години лишаване от свобода. Като на основание чл.66 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено с
максималния срок от пет години. По отношение на наказанието лишаване от право
да управлява МПС пледира да бъде наложено наказание не по-малко от три години.
Защитникът на подсъдимия, адв. А.К. от ПАК моли съда
да бъде предприета процедура по съкратено съдебно следствие. Пледира на
подзащитния й да бъде определено наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като същото бъде редуцирано по реда на чл.58а от НК. На основание чл.66 от НК същото бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия, моли при определяне на предвиденото по-леко
наказание, а именно лишаване от правоуправление да бъде определено такова в
значително по-нисък размер от претендирания от частните обвинители.
Подсъдимият Г.Г. признава вината си, не дава
обяснения, дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК –
съкратено съдебно следствие пред първата инстанция. Моли съда за минимално
наказание. Съжалява за всичко това което се е случило.
След преценка на събраните доказателства, при отчитане
изискванията, вписани в нормата на чл.373, ал.3, вр. с чл.372, ал.4, вр.
чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г.Л.Г. на 27.06.2017 г. издържал изпит за
придобиване на категория „В“ за управление на моторно превозно средство с
Протокол № 503/27.06.2017 г. На 30.06.2017 г. на подсъдимия било издадено
Свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* валидно до
03.07.2027 г. и Контролен талон с №**********.
През периода 12.07.2017 г. – 14.01.2018 г. подсъдимият
Г.Г. извършил множество нарушения на Закона за движение по пътищата, като му
били съставени 5 бр. актове за установяване на административно нарушение
съответно №151552 от 12.07.2017 г.; №151650 от 09.08.2017 г. ; №271094 от
15.10.2017 г.; № 905**9/**.12.2017 г.; № 217987/14.01.2018 г. Въз основа на
съставените актове за административно нарушение на подсъдимия били издадени и
съответните наказателни постановления, с които на подсъдимия били наложени
съответни административни наказания за нарушение на Закона за движение по
пътищата, а именно за това, че е предизвикал пътно-транспортно произшествие;
напускал е пътно-транспортно произшествие без да уведомява службите за контрол;
създавал е като участник в движението пречки за движението и имуществени вреди
опасни за живота и здравето на хората; преминавал е на кръстовище на червен
сигнал; извършвал е маневри, изразяващи се в последователно, внезапно
преминаване в лентите за движение, като нарушава правилата за използване на
пътното платно и е създавал непосредствена опасност за движението и ред други
нарушения.
През периода 10.08.2017 г. - 14.05.2018 г. за различни
нарушения на ЗДвП на подсъдимия били издадени 4 бр. фишове, видно от Справка за
нарушител приложена към досъдебното производство.
На 06.07.2018 г., около 00.01 ч., в гр. Плевен подсъдимият
Г.Л.Г. управлявал лек автомобил марка „БМВ”, модел 328И с рег. № ***, син на
цвят, с две врати. По същото време частните обвинители Л.А.М., П. Е. Б. и Л.В.Д.
се намирали в централната част на града. Частният обвинител М. се чула по
телефон с подсъдимия Г., като се разбрали същият да вземе трите свидетелки с
автомобила си и заедно да отидат при други техни приятели, които се били
установили пред жилищен блок до училище “***“ в гр. Плевен. Подсъдимият се
придвижил с посочения лек автомобил по ул. „***“ и спрял на паркинга зад
Данъчно управление. Около 00.10 ч. частните обвинители М., Б. и Д. се качили в
автомобила на подсъдимия. П.Б. и Л.Д. седнали на задната седалка, а Л.М. – на
предната дясна седалка, като си сложила предпазния колан. Зад седалката на
водача се намирала П.Б., а от другата страна била Л.Д.. След като се установили
всички лица в автомобила подсъдимият Г. потеглил. След като изминал няколко
метра стигнал до светофар на първото кръстовище, до така наречената „Нова улица
на цветята“. Подсъдимият форсирал
автомобила и с резки движения по управление на кормилната уредба обърнал
автомобила в обратна посока за движение. Управляваният от подсъдимия автомобил
продължил да се движи по ул. „***“ по посока училище „***“, като скоростта, с
която се движел автомобила била висока, над разрешената за градски условия. Частните
обвинители Б., Д. и М., които се намирали в автомобила, извикали на подсъдимия
да намали скоростта, но той не ги послушал. Автомобилът управляван от подсъдимия
се придвижил до района на Историческия музей, като посоката била от север към
юг, центъра на град Плевен, в посока парк „***“. Подсъдимият продължил да
управлява автомобила по ул. „***“, еднопосочна за движение около 00.15 часа.
Управляваният от подсъдимия автомобил се придвижвал по
улицата в посока юг със скорост от 81,79 км/ч, при разрешена скорост в населено
място 50 км/ч.
Поради високата скорост и несъобразяване с пътните условия в резултат на
действията на подсъдимия по системите на автомобила настъпило рязко изменение
на оборотите на двигателя, предадени към трансмисията. В резултат на изменение
на оборотите към трансмисията, настъпило намаляване на коефициента на сцепление
на ходовите колела с пътното платно. Подсъдимият загубил контрол над моторното
превозно средство, в резултат на което автомобилът нарушил напречната си
устойчивост, отклонил се надясно и през бордюра с десните колела преминал на
десния тротоар. При продължаващото движение автомобилът преминал и съборил
звено от метален парапет пред входа на училището. Продължил движението си косо,
с отклоняване надясно под ъгъл с качване на тротоара. Предната част на
автомобила достигнала до крайпътно дърво, намиращо се на тротоара до сграда с №**
и с висока скорост последвал удар в дървото. Автомобилът се установил на
тротоара след удара в крайпътното дърво с деформирана силно предна част на
купето и преместване на двигателя към купето.
В резултат на
настъпилото ПТП и последвалия удар на возещите се в автомобила Л.М., П.Б. и Л.Д.
били причинени множество телесни увреждания, както следва:
- На П.Е.Б. били причинени множество рани по лицето,
носа, със счупване на носни кости, разкъсно-контузна рана на лява мишница,
счупвания на черепа, челно и слепоочно базално към основата, с разместване на
костни фрагменти от счупването на черепа и лявата мишична кост, счупване на
лицеви кости, горна челюст, счупване на пет предни зъба.
- На Л.В.Д., било причинено контузия на главата и
тялото, без категорични данни за мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание,
многофрагментно счупване на тялото пети поясен прешлен.
-
На Л.А.М. били
причинени разкъсно-контузни рани на носа и лицето, счупване на долния ръб на
лявата орбита – скуловата кост, горна челюст, счупване на лявата раменна кост в
долния й край и счупване на 3 – 4 ходилни костици под главичките им.
След настъпване на пътно-транспортното
произшествие Л.М. направила опит да
излезе от автомобила. Първоначално не успяла, тъй като левия й крак бил
затиснат от деформациите на колата. С малко повече усилия същата излязла от
автомобила, погледнала вътре и забелязала, че подсъдимият е неподвижен и е
полегнал към волана. П.Б. не била в съзнание, а другата Л.Д. тихичко викала за
помощ.
Свидетелят Д.А.Д.при настъпване на пътно-транспортното
произшествие се намирал в дома си на ул. ***, в непосредствена близост до
местопроизшествието. Същият се събудил от силен шум – удар. Веднага станал от
леглото, погледнал през прозореца на стаята в която спял, видял на разстояние
около 20 м.
от блока, в който живее процесния лек автомобил, който се бил блъснал в дърво,
стоящо на тротоара на училище „***“. Д.казал на съпругата си, че ще излезе, за
да види дали има пострадали хора от катастрофата и ако е нужно да помогне. След
около 3-4 минути бил до катастрофиралия автомобил. Забелязал, че Л.М. е излязла
от автомобила. Била се установила до предната дясна врата на колата и крещяла.
Свидетелят Д.издърпал М. на безопасно разстояние. След това от предната дясна
врата започнал да изважда П.Б. и Л.Д., които били на задната седалка. На място
пристигнали и други две момчета, които поискали да помогнат. Д.им казал да
извадят водача на автомобила, понеже двигателят продължавал да дими и се
опасявал да не гръмне колата. Всички били извадени от автомобила и стационирани
пред входа на училището. На местопроизшествието спрели и други хора, които се
притекли на помощ и с пожарогасители наръсили двигателя на катастрофиралото
„БМВ“. На място пристигнали полицейски служители на ОДМВР – Плевен, Пожарна и
аварийна безопасност и няколко линейки, които транспортирали пострадалите лица
до УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ – Плевен.
По случая е образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК и проведено досъдебно производство в хода на което като първоначално
действие е извършен оглед на местопроизшествие.
По делото е назначена и изготвена съдебно-автотехническа
експертиза, от която е видно, че подсъдимият, като водач на процесния автомобил
е имал техническа възможност да предотврати произшествието. От изложения
механизъм на произшествието е видно, че то е настъпило в резултат на
неконтролирано движение на автомобила, висока скорост, неправилни технически
действия с волана и органите за намаляване на скоростта преди мястото на
произшествието. При управление на автомобила с висока скорост и неправилни
технически действия водачът не е имал техническа възможност да контролира
автомобила в границите на пътното платно. Техническата възможност за
предотвратяване на произшествието се разглежда и определя съобразно условията
за недопускане излизане на автомобила извън пътното платно и блъскането му в
крайпътното дърво. Излизането на лекия автомобил извън пътното платно не е
свързано с техническото състояние на автомобила, неизправности преди
произшествието или възникнали непосредствено преди произшествието, а от
неправилни технически действия на водача при движение на автомобила с висока
скорост. На пътното платно няма изразени следи от протриване от автомобилни
гуми.
Относно механизма на пътно-транспортното
произшествие е установено, че автомобилът
е напуснал пътното платно отдясно с отклоняване към десния тротоар събаряне на
метален парапет, стоящо на десния тротоар и последващ челен удар в крайпътно
дърво. Движението на автомобила е ставало с търкаляне на ходовите колела. На
пътното платно не са установени следи от протриване с автомобилни гуми. На
пътното платно южно от мястото на удара на автомобила в дървото са разпръснати
отделили се части от автомобила, фарове, мигачи, пластмасови парчета.
На основание извършеното изследване на автомобила
мястото на произшествието и описания по-долу механизъм на произшествието се
определя, че преди произшествието на автомобила не са съществували технически
неизправности, които да са предпоставка за произшествието или причина за
предотвратяването му. Скоростта на автомобила при произшествието е определена
на 81,79 км/ч.
По делото са назначени и изготвени съдебно-медицински
експертизи, които дават заключение относно причинените телесни повреди на частните
обвинители, както следва:
По отношение на П. Е. Б.:
1. причинена е черепно-мозъчна травма, довело до
разстройство на здравето с реална и временна опасност за живота, преодоляна
благодарение на своевременна и ефикасна медицинска намеса. Дали ще останат
някакви трайни последици или усложнения засега е рано да бъде коментирано.
Необходимо е да мине време поне от една година. Имат се предвид вкусови,
слухови, очни оплаквания.
2. счупванията на лявата мишница и лява лакетна кости е
довело до трайно за повече от месец, възможно 2-3 затруднено движение на лявата
ръка, поради две причини – счупена раменна кост и счупена лакетна кост.
3. травмите по лицето са счупвания на носна кост, зъби,
горна челюст, освен до болки и страдания са довели до затруднено хранене и
говор поне 2-3 месеца, т.е. трайно и е рано да се преценява дали ще останат
трайни последици. Има се предвид загрозяване/обезобразяване.
4. психичните оплаквания сами по себе си могат да се
свържат с драмата и са довели до болки и страдания с временно и неопасно за
живота разстройство на здравето.
По отношение на Л. В. Д.:
1. причинена е контузия на главата и тялото без
категорични данни за мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание.
Многофрагментно счупване на тялото на пети поясен прешлен. Наложило се е
поставяне на лумбостат-корсет поне за 90 дни. Описаните увреждания са
травматични, отговарят да са получени по начин и време както съобщава – пътник
в лек автомобил, пострадал при пътно-транспортно произшествие. Причинено е
освен болки и страдания с временно и неопасно за живота разстройство на
здравето още и трайно, поне 3 месеца затруднено движение на снагата, поради
счупване на 5-ти поясен прешлен.
По отношение на Л.А.М.:
1. причинени са разкъсно-контузни рани на носа и лицето,
счупване на долния ръб на лявата орбита – скуловата кост, горна челюст,
счупване на лявата раменна кост в долния й край и счупване на 3-4 ходилни
костици под главичките им. Описаните увреждания са травматични. Отговарят да са
получени по начин и време както се съобщава – пътник в лек автомобил – отпред
вдясно от водача, пострадал при пътно-транспортно произшествие, блъскане –
челно. Описаните увреждания са довели до трайно, за повече от месец затруднено
движение на лявата ръка и левия крак. Счупването на лицевите кости са довели
освен до болки и страдания и до затруднено хранене за повече от месец. Има се
предвид счупване на горната челюст. Множеството рани по лицето разкъсни и
порезни, следва да се преценяват дали са довели до трайни последици –
загрозяване и обезобразяване, след по-дълъг период от време и лечение поне
година.
От
заключението на изготвената съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза, се
установява, че от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина
от лицето Г.Г., не се установи наличие на наркотични/упойващи вещества.
Присъствието на лидокаин в урината, експертизата приема като резултат от
извършени терапевтични манипулации /ятрогенен характер/ - поставяне на
уретрален катетър или други манипулации, изискващи прилагане на локална
анестезия, поради което няма да бъде коментиран токсикологично.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по
несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
посредством приложените писмени доказателствени средства, а именно от показанията на разпитания
свидетел Д.А.Д., от показанията на частните обвинители Л.А.М., П.Е.Б. и Л.В.Д.,
от заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-автотехническа експертиза
и съдебно-медицински експертизи, съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза,
както и от останалите приложени към делото писмени доказателства – Протокол за
оглед на местопроизшествие и албум, справка за съдимост на подсъдимия Г.,
Справка за нарушител/водач, Констативен протокол за ПТП и схема, и други приобщени към доказателствения материал, чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК по досъдебно производство №1242/2018г.
по описа на РП-Плевен.
Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от
самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на
чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Ето защо и с оглед на установената
в хода на съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка и при отчитане на
заложеното в чл.373, ал.3 от НПК, съдът прие за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че подсъдимия Г.Л.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпленията по чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр.
чл.342, ал.1 от НК, описано в обвинителния акт, за което е предаден на съд.
Подсъдимият Г. е нарушил правилата за движение по
пътищата: Чл. 5 ал. 1 – Всеки участник в движението по
пътищата: 1. С поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди; Чл. 20 ал. 1 – Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и Чл. 21 ал. 1 – При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: Категория „В“ в населено
място 50 км/ч,
като се движел със скорост 81,79
км/ч.
За разлика от представителя
на прокуратурата, който в обвинителният акт е посочил, че деянието е в резултат
на престъпна небрежност. Настоящият съдебен състав счита, че се касае за
престъпна самонадеяност, защото от заключението на автотехническата експертиза
е видно, че подсъдимият се е движил със скорост от 81.79 км/ч., при
разрешената за градски условия от 50 км/ч, което навежда съдът на извод, че е
предвиждал, поради пътната обстановка и скоростта на движение, възможното
настъпване на съставомерните общественоопасни последици, но с оглед младежката
си възраст, недостатъчния опит като водач на МПС, е бил уверен, че ще ги
избегне. Надценил е своите възможности, като водач на МПС, подценил е високата
скорост, с която е управлявал автомобила в конкретния пътен участък и
лекомислено разчитайки на бързите си реакции е постигнал престъпния резултат, а
именно причиняването на повече от една средна телесна повреда, на повече от
едно лице.
За извършеното от
подсъдимия Г.Г. престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода за
срок от една до шест години и лишаване от право да управлява МПС.
Съдът като съобрази по реда
на чл.54 от НК степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите
за извършване на деянието, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства отчита следното:
Степента на обществената
опасност на деянието е сравнително висока, защото се касае за упражняване на
дейност – управление на МПС, която е ежедневна и е свързана с повишен риск, с
оглед естеството на автомобилите, и възможността в тях и извън тях да бъдат
причинени наранявания на пътници и случайни пешеходци.
Обществената опасност на
дееца е висока въпреки младежката му
възраст, защото със своето поведение видно от приложената справка за нарушител
в него има изградена нагласа за системно нарушаване на правилата за движение по
пътищата. Същият има издадено СУМПС на 03.07.2017г., като още същият месец,
девет дни по-късно е започнал своето противоправно поведение. Първото му
нарушение, за което му е издадено НП е на 12.07.2017г., за нарушение на чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата, с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.”
След по-малко от едни месец
на 09.08.2017г. е извършил ново нарушение отново на чл.5, ал.2, т.4 от ЗДвП –
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да не извършва маневри, изразяващи
се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение”. Още на
следващият ден на 10.08.2017г. е извършил нарушение на чл.15, ал.6 от ЗДвП – „Когато пътна лента е
сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници, се забранява движението на други пътни превозни
средства.” И така докато се стигне до десет НП за период от шест месеца и
четири нарушения, които са санкционирани с фишове.
Категорично въз основа
на тези данни и описаните конкретни нарушения, съдът стига до извода, че
подсъдимият Г. не съобразява поведението си с правилата за движение по
пътищата. За него те съществуват имагинерно и нямат пряко влияние върху
неговото поведение като водач на МПС. Именно поради това се е стигнало и до
настъпване на този резултат. Изброените факти се явяват и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Смекчаващи отговорността обстоятелства се явяват
чистото съдебно минало, младата възраст и изразеното разкаяние за стореното от подсъдимия
Г., поради което съдът е длъжен да му даде шанс да преосмисли поведението си,
като не му налага прекалено тежка санкция, а се съобрази с посочените
обстоятелства и възможността по друг начин да бъде изпълнена целта на
специалната превенция, защото счита, че подбудата за извършване на
престъплението е в резултат на младежкото му лекомислие, поради което
наказанието следва да бъде при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Характерът и броя на причинените средни телесни
повреди описани по-горе на трите пострадали и изброените обстоятелства налагат
определяне на санкция по-висока от минималната, която се иска от защитата и подсъдимия.
Съдът приема, че
условно не може да премине към максималния размер на наказанието, защото в
разпоредбата на б.”а” на чл. 343, ал.3 от НК няма диференциация на санкцията
при причиняването на тежка или средна телесна повреда. Поради което съдът приема,
че максималният размер на наказанието до шест години лишаване от свобода,
следва да се прилага едва при причиняването на тежка телесна повреда. В
случая като отегчаващо отговорността
обстоятелство не може да бъде приемано, че се касае за причиняване на средна
телесна повреда на повече от едно лице, защото това е обективен признат на
състава на престъплението, но броят и
характера на телесните повреди следва да бъде взет предвид при индивидуализация
на наказанието.
И така съобразявайки се с целта
на специалната превенция, с оглед личността на подсъдимия, неговото
противоправно поведение, намерило израз в системно нарушаване на правилата за
движение по пътищата, характера и броя на телесните повреди на пострадалите
лица, младежката възраст на подсъдимия Г., съдът счита, че санкция в размер на
три години лишаване от свобода, която с оглед характера на специалното
производство и разпоредбата на чл.58а от НК, след редукцията й до две години
лишаване от свобода, ще изпълни целта да бъде превъзпитан подсъдимият Г.. Като
за определеният изпитателен срок от три години и шест месеца, застрашаващото го
реално изтърпяване на наказанието от две години лишаване от свобода, ще го
накара да подложи на критична преценка поведението си, като ще има достатъчно време да прецени, дали
за в бъдеще може да си позволи такова системно нарушаване на правилата за
движение по пътищата.
Именно поради това и
застрашаващото го реално изтърпяване на значително по размер наказание, съдът
счита, че изпитателният срок не е необходимо да бъде в максималния размер, а
определеният от три години и шест месеца е достатъчен за постигане на
специалната цел на наказанието. В помощ на специалната превенция се явява и
налагането на наказание лишаване от право да се управлява МПС в целия
изпитателен срок. Подсъдимият ще се превърне от невъзпитан и хулигански
настроен водач на МПС в пешеходец, когато не се вози в автомобил, което
неудобство ще го накара постоянно, системно да разсъждава върху действията си
на 06.07.2018г., което ще е достатъчно превъзпитателно и превантивно като
въздействие върху неговата личност, дори и ако не разсъждава и не изпитва
угризения за причинените наранявания.
По отношение на генералната
превенция, която несъмнено е необходима с цел превантивно въздействие върху
останалите членове на обществото съдът намира, че размера на наказанието, който
ще стане известен на близки, роднини и приятели на подсъдимия ще въздейства
възпиращо, с което ще бъде изпълнена и целта на генералната превенция.
Предвид изхода на процеса и на основание чл.189, ал.3
от НПК подсъдимия
Г.Л.Г., следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен деловодни
разноски в размер на 739.66 лева.
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: