Определение по дело №2482/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4771
Дата: 23 декември 2022 г.
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20223100502482
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4771
гр. Варна, 23.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502482 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба на Е. П. И., ЕГН
********** и И. П. А., ЕГН ********** срещу определение
№10798/02.10.2022г. по гр. дело № 20223110104794 по описа за 2022г. на
ВРС, 48-ми състав, с което производството по гр. дело № 4794/2022г. е
прекратено. Според жалбоподатЕ.те определението е незаконосъобразно и
неправилно, тъй като изводът на съда, че искът е недопустим е неправилен.
Твърдят, че в исковата и уточняващите молби ищците не са посочвали начина
на определяне на припадащи се идеални части към самостоятелен обект, нито
по начина на придобиване на собствеността и нито съобразно прилежащи
части. Считат, че не е налице смесване на два способа, като не е ясно откъде
съдът е направил този извод. Твърдят, че многократно пред съда са излагали,
че е налице етажна собственост в ПИ с идентификатор 10135.1508.101, в
който са разположени три сгради, във всяка от които се намират
индивидуални обекти, собственост на същите страни. Проследявайки всички
прехвърлителни сделки, жалбоподатЕ.те твърдят, че с извършените
прехвърляния не са определени припадащите се идеални части към
процесните имоти. Излагат, че има методика за определяне на припадащите
се идеални части от поземления имот към всички обекти в сградите, която е
била използвана при определяне на припадащите се идеални части от
1
поземления имот към обектите в сграда с идентификатор 10135.1508.101.1 и
сграда с идентификатор 10135.1508.101.3 в делбеното производство. Поради
това твърдят, че няма различни способи при определяне на припадащите се
идеални части, както неправилно приема съставът на ВРС. Тъй като към
момента не са определени припадащите се идеални части към процесните
имоти, то предявяват настоящия иск с твърдението, че Е. П. И. и И. П. А.,
притежават общо 27.0435 % идеални части от поземления имот или всеки от
тях по 13.52175 % идеални части, прилежащи към СОС с идентификатор
************.1, а ответниците Г. Х. Б. и Т. Х. Б. притежават общо 26.0677 %
идеални части от поземления имот или всеки от тях по 13.52175 % идеални
части, прилежащи към СОС с идентификатор ************.4, с оглед на
което правят искане за определяне на припадащите се идеални части към
сочените самостоятелни обекти. Поради изложеното, считат, че следва да се
да приеме, че у ищците е налице правен интерес от предявения иск. Същият
се явява допустим и следва да бъда разгледан в образуваното производство. С
оглед горното, моли да се отмени обжалваното Определение №
10798/02.10.2022 г. по гр. дело № 20223110104794 по описа за 2022 г., на ВРС,
48 състав, с което се прекратява производството по гр. дело № 4794/2022 г. и
делото се върне на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Чрез депозирания писмен отговор, ответниците по частната жалба
изразяват становище за нейната неоснователност. Считат, че правилно и
законосъобразно производството по иска е било прекратено като
недопустимо. По изложените съображения, моли частната жалба да бъде
оставена без уважение, а определението -потвърдено.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание чл.
124 ГПК, предявен от Е. П. И. и И. П. А. да бъдат определени припадащите се
към всеки обект от сграда с идентификатор ************ в режим на етажна
собственост идеални части от общите части от дворното място, в което е
построена същата, както следва за Е. П. И. и И. П. А., притежават общо
27.0435 % идеални части, прилежащи към съсобствен самостоятелен обект с
идентификатор ************.1 и за ответниците Г. Х. Б. и Т. Х. Б.
притежават общо 26.0677 % идеални части прилежащи към съсобствен
самостоятелен обект с идентификатор ************.4.
2
Чрез депозирания писмен отговор ответниците изразяват становище, че
част от дворното място е поделено с протокол за съдебна делба от 2006г.,
като останалата част по документи за собственост е 57,5846% по нот.акт
№79/25.11.1993г. за ответниците и по нот.акт 169/13.10.1993г. за ищците-
42,4154% ид.ч.
След няколко кратни уточнения /потвърдени и в настоящата частна
жалба/, става ясно, че в ПИ с идентификатор 10135.1508.101 са разположени
три сгради: сграда с идентификатор 10135.1508.101.1, в която има четири
самостоятелни обекта /един от които съсобственост на ищците, а останалите-
3 на ответниците/; сграда с идентификатор ************, в която има два
самостоятелни обекта единият съсобствен на ищците, а другия – на
ответниците/ и сграда с идентификатор 10135.1508.101.3, в която също има
два самостоятелни обекта /единият съсобствен на ищците, а другия – на
ответниците/. Според твърденията на ищците по силата на Протокол за
доброволна делба от 16.06.2006 г. по гр. дело № 7997/1994 г. на ВРС
припадащите се идеални части от поземления имот към обектите в сграда с
идентификатор 10135.1508.101.1 и сграда с идентификатор 10135.1508.101.3
са определени безспорно. Твърдят, че не са определени припадащите се части
към етажната собственост в сграда с идентификатор ************, поради
което молят съдът да установи с решението си прилежащите идеални части
към тази сграда, като опредЕ. идеалните части от дворното място към всеки
от самостоятелните обекти индивидуална /съ/собственост.
С обжалваното определение, първоинстационният съд е приел, че
предявеният иск е недопустим поради липсата на правен интерес. Изложил е
съображения, че след като припадащите се идеални части от ПИ с
идентификатор 10135.1508.101 към обектите в сгради с идентификатор
10135.1508.101.1 и идентификатор 10135.1508.101.3 са определени със
съдебна спогодба с Протокол от 16.06.2006г., то доколкото сграда с
идентификатор ************ е построена върху същия ПИ, то и
припадащите се идеални части следва да се определят съобразно
възникналата собственост. Приел е, че е недопустимо смесване на начина на
определяне на припадащи се идеални части към самостоятелен обект- веднъж
по начина на придобиване на собствеността, а по отношение на другата
сграда -съобразно прилежащи части, а не начин на придобиване на
3
собственост. Доколкото е налице противоречие между обстоятелствена част и
петитум на иска, и въпреки предоставената им възможност, ищците не са
отстранили същото, то съдът е приел, че искът се явява недопустим и
производството по делото следва да се прекрати
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Като съобрази изложеното в частната жалба, и приложените
доказателства, намира същата за неоснователна по следните съображения:
Ищците твърдят, че в поземления имот са изградени три сгради, две
от които заедно с прилежащите им от дворното място идеални части са
поделени между същите съдЕ.тЕ.те с влязъл в сила протокол да доброволна
делба.
Предявеният иск е за установяване на размера на идеалните части от
останалата неподелена идеална част от дворното място, като се иска квотите
да бъде определени съобразно правото на собственост върху индивидуалните
обекти в сграда ************.
Според настоящия състав така предявеният иск е недопустим е по
следните съображения:
Ищците твърдят, че останалата /неподелена/ идеална част от ПИ е
прилежащата част към сграда ************, но това не кореспондира на
техните твърдения, доколкото в същия имот има още 2 сгради. Следва да се
посочи, че с протокола за доброволна делба част от дворното място е била
поделена в идеални/а не реални/ части, но при равни квоти, а не съобразно
точната квадратура на възложените им части от сгради, като не е посочено
това да се прилежащи към сградите идеални части.
Поради това, съдът намира, че искът да се приеме, че останалата
неподелена идеална част от дворното място е именно прилежащата към
сграда ************ част и квотите на страните да се определят съобразно
индивидуалните обектите на собственост в тази сграда е недопустимо.
Доколкото между страните липсва спор, че в ПИ10135.1508.101 са
изградени три сгради, във всяка от които съсобствениците притежават
индивидуални обекти в режим на етажна собственост, то установителният
иск за определяне на точния размер на идеалните части следва да се предяви
по отношение на цялото дворно място, а не само по отношение на процесната
част, за да бъдат съобразени всички права на страните в съсобствеността, а не
само по отношение на сграда ************. В хода на производството следва
да се установи и чия собственост е била останалата неподелена идеална част
от дворното място към онези момент/съответно защо е останала неподелена/,
и кога и по какъв начин е придобита от настоящите съсобственици; кога и по
какъв начин е възникнала сграда ************ и как е придобито правото на
собственост върху индивидуалните обекти в нея, което всъщност ще бъде
4
определящо за размера на идеалните части от цЕ.я ПИ /а не правата върху
индивидуалните обекти в сграда 2./.
Ако спорът между страните е само относно ползването на
съсобственото дворно място, то същият би могъл да бъде разрешен и чрез
предявяване на искане за разпределение на ползване на съсобствен имот по
реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, в което производство съдът дължи произнасяне по
преюдициални спорове, породени от направени възражения за липса на
съсобственост между страните или относно квотите им в общността
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
определение, с което производството е прекратено се явява правилно и
законосъобразно. Предвид съвпадащи изводи на двете инстанции, частната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
определение- потвърдено.
С оглед изложеното, и на осн. чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕ.:
ПОТВЪРЖДАВА определение №10798/02.10.2022г., постановено по
гр. дело №4794/22г. по описа на ВPC,48-ми състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ
в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5