Решение по дело №2138/2019 на Районен съд - Плевен

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен,03.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:          

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря ВЕСКА АНДРЕЕВА като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 2138 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното

 

Иск с правно основание чл.439  ГПК

 

Подадена е искова молба от И.С.Ц. с ЕГН ********** против ***, с ЕИК *, гр.* В исковата молба ищецът твърди, че на 20.10.2004г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Д* Г* П* бил сключен договор за текущо потребление за сумата от 10000 лева. Твърди, че договорът бил обезпечен с поръчителството му, като се е задължил да отговаря за задължението солидарно. Твърди, че с допълнително споразумение от 08.02.2010г. срокът на договора за кредит бил удължен с още 20 месеца като крайната падежна дата била 08.09.2011г. Твърди, че за задължението бил издаден изпълнителен лист от 07.06.2011г. въз основа на Заповед №2646/03.06.2011г. по ч.гр.дело №3551/2011г. Твърди, че въз основа на листа било образувано изп.дело №20117550400511 по описа на ЧСИ П* Д*. Твърди, че по същото до работодателя му било изпратено запорно съобщение и му бил наложен запор върху трудовото възнаграждение. Твърди, че на 27.03.2018г. поради настъпила перемпция изпълнителното дело било прекратено по молба на основание чл.433 ал.1 т.8.  Ищецът твърди, че с молба от 18.04.2018г. било образувано ново изпълнително дело срещу кредитополучателя и поръчителите. Твърди, че по това дело ищецът получил съобщение от 02.08.2018г., в което бил посочен размера на задължението. Ищецът твърди, че след наложения запор на 06.10.2011г. спрямо него не били извършвани никакви действия от ЧСИ, поради което за периода от 06.10.2011г. до 06.10.2013г. са изтекли две години и по силата на закона изпълнителното дело е прекратено. Твърди, че прекъсването на давността срещу някой от другите солидарни длъжници не произвежда действие по отношение на него, а дори да има изпълнителни действия след тази дата, то те са невалидни. Твърди, че петгодишният давностен срок, в който взискателят е могъл да претендира вземането си с нови принудителни действия е изтекъл на 06.10.2016г., а новото изпълнително производство е образувано след тази дата. В заключение моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 6963,85 лева поради изтекла погасителна давност.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът твърди, че вземането е погасено по давност. Твърди, че исковата молба е недопустима, тъй като към момента на предявяване на иска от този ищец не съществува висящо изпълнително производство, което да обуслови правото на иск. Цитира практика на ВКС в Решение №83/23.05.2018г. по гр.дело 3448/2017г. III г.о., съгласно която „Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.“

В тази връзка следва да се отбележи, че е налице противоречива практика на съдилищата, като в част от съдебните актове се приема, че наличието на висящо изпълнително производство е абсолютна предпоставка за наличие на правен интерес, а в други, се приема, че „Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание ищецът има интерес да установи с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права.“

Съдът счита, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Цитираната от ответника съдебна практика сочи, че такъв иск би бил недопустим при кумулативното наличие на две предпоставки –1. ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и 2. в отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. В случая  съдът счита, че е налице само втората предпоставка – ответникът е признал изтеклата давност в писмения отговор. Що се касае за първата, съдът приема, че не е налице, тъй като след като вече е била изтекла петгодишната обща погасителна давност, ответникът е образувал изпълнително производство срещу ищеца. След наложения запор на 06.11.2011г., въпреки, че вземането е погасено с изтичане на давностния петгодишен срок, на 18.04.2018г., ответникът е образувал ново изпълнително производство. В случая съдът приема, че правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. В този смисъл (Определение № 513/24.11.2016г. по ч.т.д. № 1660/2016г., І т.о. и Определение № 410/20.09.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018г., IV г.о.)

С оглед изложеното, съдът приема, че искът следва да бъде разгледан по същество. Страните по делото не спорят и се установява от приложените писмени доказателства на лист 4 и сл., че на 20.10.2004г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Д* Г* П* бил сключен договор за текущо потребление за сумата от 10000 лева. Не се спори, че договорът бил обезпечен с поръчителството на ищеца С* Ц., който се е задължил да отговаря за задължението солидарно. Не се спори между страните, че с допълнително споразумение от 08.02.2010г. срокът на договора за кредит бил удължен с още 20 месеца като крайната падежна дата била 08.09.2011г. Установява се от приложеното писмено доказателство на лист 8, че за задължението бил издаден изпълнителен лист от 07.06.2011г. въз основа на Заповед №2646/03.06.2011г. по ч.гр.дело №3551/2011г. Не се спори, че с изп.лист било образувано изп.дело №20117550400511 по описа на ЧСИ Пламен Дамянов, по което до ищеца била изпратена покана за доброволно изпълнение (лист 9). Установява се от представеното по делото доказателство на лист 10, че на 06.10.2011г. до работодателя на длъжника, ищец по делото, било изпратено запорно съобщение и му бил наложен запор върху трудовото възнаграждение. Установява се от представеното на лист 11 Запорно съобщение, че производството по изп.дело било прекратено на основание чл.433 ГПК на 27.03.2018г. поради настъпила перемпция. Установява се от представеното съобщение до ищеца, че с молба от 18.04.2018г. било образувано ново изпълнително дело срещу кредитополучателя и поръчителите, като по същото няма данни за извършени действия. При така изложеното, съдът приема, че новото изпълнително производство е образувано, след изтичане на петгодишната давност.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК. Разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящият случай длъжникът, разполага с правото да предяви иск по чл.439 от ГПК, когато този иск се основава на новонастъпили факти. Именно в тази връзка ищцата по делото твърди, че вземането по изпълнителния лист от 07.06.2011г. е погасено по давност. Твърденията в исковата молба се отнасят до факти, настъпили след издаването на изпълнителния лист.

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друго. Давността, съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай вземането е станало изискуемо  след издаването на изпълнителния лист на  07.06.2011г. Давността е прекъсната с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и от тогава – 06.10.2011г. е започнала да тече нова петгодишна давност, която е изтекла на 06.10.2016г. Поради настъпила перемпция, по силата на закона, изпълнителното производство е било прекратено на 06.10.2013г., а новото образувано изпълнително производство № 20189050400428 е образувано, когато вземането е било погасено по давност (06.10.2016г.)

Не бяха представени и доказателства за прекъсване или спиране на давността на някакво друго основание.

При тези данни по делото съдът счита, че вземането на ответното дружество, обективирано в  изпълнителен лист от 07.06.2011г., срещу ищеца, предявил иска с правно основание чл.439 от ГПК е погасено с изтичането на петгодишната давност, предвидена в чл.110 от ЗЗД, поради което сумите по този изпълнителен лист не се дължат.

Ето защо и с оглед направеното в отговора на ИМ признание на иска от ответника, съдът счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 932,40 лева /съгласно представения Списък по чл.80 ГПК/. Възражението на ответника за прекомерност на разноски се преценя от съда като неоснователно.

Водим от изложеното, съдът

 

Р       Е       Ш       И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ал.1 ГПК, че ищецът И.С.Ц. с ЕГН ********** от гр.**, не дължи на ответника ***, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата 6963,85 лева, от която 3277,98 лева главница, 109,27 лева лихва за периода 18.04.2018г. – 16.08.2018г., 2349,98 лв. Неолихвяеми вземания, 1226,62 лева такси към Тарифа за ЧСИ, дължими към 16.08.2018г, част от които са отразени в изпълнителен лист по ч.гр.дело 3553/2011г. по описа на РС Плевен и са предмет на изпълнение по изпълнително дело 20189050400428/2018г. по описа на ЧСИ П* П*, с рег.№905 на КЧСИ с район на действие Плевенски окръжен съд, тъй като вземането по ИЛ е погасено по давност.

ОСЪЖДА ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.С.Ц. с ЕГН ********** от гр.П***сумата 932,40 лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Плевен, в двуседмичен срок  от връчването му  на страните.

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: