Определение по дело №204/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във връзка с чл. 133 от ГПК и чл. 64 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от А. Е. П. Я., като пълномощник на Г. П. П. от Г. Д., срещу Определение от открито съдебно заседание от 18.04.2011г., постановено по гражданско дело №1555/2010г. по описа на РС Р., с което съдът е оставил без разглеждане като процесуално недопустима, молбата на ответника по делото - Г. П. П. от Г. Д., за възстановяване на срока за депозиране на писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК на исковата молба по делото, поради депозирането на същата след изтичане на законовия срок по чл. 64 ал.3 от ГПК.

Недоволен от обжалваното определение на първоинстанционния съд, частният жалбоподател Ч. пълномощника си моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно, като върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия с указания да бъде връчена на ответника Г. П. П. изправената искова молба и му бъде определен срок от съда за депозиране на писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК. Изложени са в частната жалба съображения, че за да остави искането без разглеждане като процесуално недопустимо, първоинстанционния съд е счел че пред него е депозирана молба за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба по смисъла на чл. 64 от ГПК, а освен това е приел, че тази молба е просрочена, тъй като ответника Г. П. П. е научил за пропуска да депозира писмен отговор, при получаване на призовката за насроченото открито съдебно заседание от съда, която е връчена на неговата съпруга на 22.03.2011г., а молбата за възстановяавне на срока е депозирана по делото на 18.04.2011г. – след изтичането на срока по чл. 64 ал.3 от ГПК. Основното оплакване изведено от изложените съображения в частната жалба по настоящото дело е за неправилни изводи на първоинстанционния съд, че депозираната от ответника по делото писмена молба за нередовно връчване на съобщение на ответника и препис от исковата молба съставлява възражение по чл. 133 от ГПК, а няма характер на молба за възстановяване на срока за подаване на отговор по реда на чл. 64 от ГПК. Направени са от ответната страна Ч. нейния пълномощник пред първоинстанционния съд възражения за нередовност на процесуалното действие по призоваването на ответника за съдебно заседание и връчването на препис от изправената искова молба, което прави самото действие по призоваването нередовно, а възстановява се срока за извършване на редовно действие, а не и на нередовно такова. В тази връзка се твърди в частната жалба, че срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК изобщо не е започнал да тече, поради което не може да бъде подавана молба за неговото възстановяване. Отделно е навадено оплакване от частният жалбоподателя, че връчването на призовка за съдебното заседание, получена от съпругата на ответника на 22.03.2011г., в която е посочена датата и мястото на неговото провеждане, не може да съставлява съобщение за пропуснат срок за депозиране на отговор по реда на чл.131 от ГПК, а съгласно чл. 64 ал.3 от ГПК, молбата за възстановяване на пропуснат срок за извършване на процесуално действие от страната, се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му, като определения от закона срок в този случай не е пропуснат.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса.

За да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното определение на първоинстанционния съд съобразно компетентността си, въззивната инстанция намира за установено следното от фактическа страна:

Производството по Г.д. № 1555/2010г. по описа на РС Р. е образувано въз основа на предявен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, от Е. Д. Б., С. Д. С., С. В. С. и Е. К. А., всичките от Г. Д., в качеството им на наследници на Д. П. С. от същия Г., срещу С. К. П., Ц. М. П. и Г. П. П., всичките от Г. Д..

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК на първоначално депозираната искова молба, писмен отговор е постъпил само от ответниците С. К. П. и Ц. М. П.. Препис от първоначално депозираната искова молба е бил връчен на ответника – Г. П. П. на 12.10.2010г., като съобщението е получено от неговата съпруга – З. П., която е поела задължението да я предаде на съпруга си.

Съдът е оставил първоначално депозираната искова молба без движение, като е указал на ищците нередовностите и им е дал срок за тяхното отстраняване. На 13.01.2011г. по първоинстанционно Г.д. № 1555/2010г. по описа на РРС, е депозирана нова изправена искова молба. С Определение № 648/28.01.2011г. по цитираното дело, съдът е приел същата за редовна и постановил преписи от нея да бъдат изпратени на ответниците по делото. В изпълнение на служебните си задължения, съдът им е указал в определението си, възможността да бъде депозиран писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, изискванията за неговото съдържание, както и неблагоприятните последици от недепозирането на писмен отговор по чл. 131 от ГПК в указания от закона срок.

Съобщение, ведно с препис от изправената искова молба и Определение № 648/28.01.2011г. постановено по Г.д. № 1555/2010г., е било изпратено и на ответника Г. П. П., като същото е било получено на 04.02.2011г. от З. М. дъщеря на ответника, а призовкарят е подчертал в съобщението че същата е пълнолетна и е от домашните на ответника. В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК, писмен отговор от Г. П. П. по първоинстанционното дело не е постъпил.

След изтичане на срока за писмен отговор, първостепенният съд с Определение № 1720/18.03.2011г. по Г.д. № 1555/2010г. по описа на РРС, е изготвил проекто доклада си по реда на чл. 140 от ГПК, произнесъл се е по направените от страните доказателствени искания, като е насрочил съдебно заседание по делото за 18.04.2011г. Обявил е определнието си на страните изпращайки им препис от него. Призовката за насроченото съдебно заседание, ведно с определението на съда и проектодоклада му по делото, е получена на 22.03.2011г. от съпругата на ответника Г. П. П., която е поела задължението да му я предаде ведно с книжата към нея.

С писмено становище, депозирано по делото на 18.04.2011г. от А. Я., пълномощник на Г. П. П. по първоинстанционното дело, ответника е възразил по даване ход на делото за насроченото от съда първо съдебно засадение. Посочени са основания за това възражение – че не са му връчени редовно исковата молба и разпореждането на съда за даване а отговор към нея, тъй като книжата са връчени на трето лице, което не живее в едно домакинство с ответника и няма качеството на “друго лице” по смисъла на ГПК. Направено е искане за възобновяване на срока по чл. 131 от ГПК за ответника - Г. П. П.. Алтернативно се поддържа и искане за оставяне на исковата молба без движение, поради нередовност във връзка пасивната легитимация по предявения ревандикационен иск.

За насроченото от съда открито съдебно заседание по делото, проведено на 18.04.2011г., ответника Г. П. П. не се явява, като не се явява и неговия процесуален представител А. Я.. С обжалваното по настоящото дело Определение от открито съдебно заседание проведено на 18.04.2011г., съдът се е произнесъл по депозираната малко преди започването на съдебното заседание писмена молба, като е оставил същата без уважение като процесуално недопустима. Видно от мотивите на съда към постановения С. акт, той е счел че е предявена молба за възстановяване на срока за представяне на писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК от ответника Г. П. П.. За да счете молбата за просрочена, съдът е счел също така, че съобщението за пропускането на процесуалното действие, чието възстановяване на срока се иска, е получено от ответника Г. П. П. на 22.03.2011г., когато неговата съпруга е получила призовката за насроченото от съда съдебно заседание, която съдът е приел за редовно връчена по реда на чл. 46 ал.1 и 2 от ГПК. Така съдът е счел че срока за подаване на молба за възстановяване на срока за депозиране на отговор по реда на чл. 131 от ГПК от ответника Г. П. П., е изтекъл на 29.03.2011г. и същата е просрочена, поради което я е оставил без разглеждане.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ОС Б., излага следните правни доводи:

Оплакването в частната въззивна жалба въз основа на която е образувано настоящото дело- че първоинстанционният съд неправилно е счел че по делото е предявена молба за възстановяване на срока по чл. 64 от ГПК, а не възражение по реда на чл. 133 от ГПК е правно несъстоятелно и не се подкрепя от обстоятелствата установени от настоящия въззивен състав. Наистина предоставена е от законодателят с разпоредбата на чл. 133 от ГПК изрична възможност за ответната страна да извърши процесуалните действия, визирани в хипотезата на цитираната законова разпоредба, но само когато пропуска да бъде депозиран отговор по реда на чл. 131 от ГПК се дължи на “особени непредвидени обстоятелства”. Въпреки липсата на съдебна практика по този въпрос, разпоредбите на процесуалния закон са ясни и не допускат тълкуване различно от това, че уважаването на всяко искане на страната за извършване на дължимото от нея процесуално действие, след като предвидения в закона срок за това е изтекъл, по необходимост предпоставя да бъде възстановен пропуснатия срок, което се осъществява единствено Ч. провеждане на специалното производство по реда на чл. 64 и следващите от ГПК. Съображения за това се извеждат от разпоредбите на процесуалния закон. В процесуалната норма на чл. 133 от ГПК е предвидена възможността изброените в нея процесуални действия да бъдат извършени от страната, тогава когато пропуска да бъдат извършени в указания от закона срок се дължи на особени непредвидени обстоятелства, но в тази или последващи процесуални норми, законодателят не е предвидил специална процедура за депозирането на такова възражение пред съда разглеждащ делото. Очевидно е че същото не може да бъде реализирано отделно и по специален процесуален ред, извън реда предвиден в чл. 64 от ГПК. От друга страна очевидно е препращането на законовата норма на чл. 133 от ГПК към нормата на чл. 64 от ГПК, въпреки текстуалното различие в двете процесуални разпоредби, за което мотивите на законодателят не са особено ясни. В нормата на чл. 133 от ГПК се говори за “особени непредвидени обстоятелства”, а в нормата на чл. 64 ал.2 от ГПК за – “особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее”. Изложените съображения от правна страна водят на извода, че при пропуск да бъде депозиран отговор в срока по чл. 131 от ГПК, ответника може да иска неговото възстановяване за да осъществи процесуалните действия изброени в чл. 133 от ГПК, които е пропуснал поради изтичане на законовия срок, единствено и само по реда на чл. 64 и следващите от ГПК Ч. искане за възстановяване на пропуснат срок. Оплакването изведено от депозираната частна жалба, че депозираната пред първостепенния съд за разглеждане молба не е по реда на чл. 64 от ГПК, а съставлява само възражение по чл. 133 от ГПК е неоснователно и не се възприема от настоящия въззивен състав на ОС Б..

За да остави искането за възстановяване на срока по реда на чл. 64 от ГПК без разглеждане, първоинстанционният съд се е позовал на това, че молбата за него е просрочена, с което е обосновал и извода си за недопустимост на искането. Позовал се е на нормата на чл. 64 ал.3 от ГПК, като е счел че определението по чл. 140 от ГПК с което изготвил проектодоклада си по делото и насрочил първо съдебно заседание и съобщението за него на ответника - Г. П. П., което е редовно връчено на неговата съпруга, съставлява съобщение по смисъла на чл. 64 ал.3 от ГПК, а депозираната молба от пълномощника на ответника П. за възобновяване на срока за подаване на отговор по чл. 131 от ГПК, подадена след предвидения в закона едноседмичен срок. Първостепенният съд правилно е счел, че не може да съставлява съобщение по реда на чл. 64 ал.3 от ГПК, не може да съставлява съобщението на съда до ответника за насрочване на открито съдебно заседание, с което съдът е обявил на страните и проекто доклада си по реда на чл. 140 от ГПК. В това определение съдът е разисквал становищата на страните, произнесъл се е по приемането на доказателствата и е взел становище по основните правни въпроси във връзка с делото, но никъде не е указал или съобщил на ответника Г. П. П., че същият е пропуснал срока за депозиране на отговор по реда на чл. 131 от ГПК. Изводите на първостепенния съд за пропуск на процесуалния срок по реда на чл. 64 ал.3 от ГПК са според настоящия въззивен състав правилни и верни, но поради малко по –различни съображения. Съгласно чл. 46 ал. 4 от ГПК, срокът по чл. 64 ал.2 от ГПК, започва да тече от момента, когато адресатът е могъл да узнае за пропуснатото процесуално действие, тогава когато липсва изрично съобщение за неговото пропускане от съда. Първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите към обжалвания С. акт дали ако връчването на препис от проекто доклада на съда па чл. 140 от ГПК и съобщението за насроченото първо открито съдебно заседание от съда, не съставляват съобщение по реда на чл. 64 ал.3 от ГПК, не са налице обективни основания да се счете, че от този момент ответника Г. П. П. е могъл да научи че е пропуснал срока за отговор на исковата молба. Настоящият въззивен С. състав счита, че след като в определението в което е изготвил проектодоклада си по делото по реда на чл. 140 от ГПК, съдът изрично е обсъждал и факта, че отговор по делото в указания от съда срок не е получен от ответника Г. П. П., то същият при редовното получаване на препис от това определение и след запознаването с неговото съдържание е научил че е пропуснал срока да депозира отговор по реда на чл. 131 от ГПК. След като от този момент той е научил че е пропуснал срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК, следвало е в срока по чл. 64 ал. 3 от ГПК да депозира писмена молба, с която да поиска възобновяването на този срок, като посочи и особените непредвидени обстоятелства, поради които е пропуснал този срок. В тази връзка, преценката на настоящия въззивен състав е, че Г. П. П. е научил за пропуснатия от него срок да депозира отговор по реда на чл. 131 от ГПК, именно от момента на получаването на съобщението за насроченото съдебно заседание и препис от проекто доклада на съда/22.03.2011г./, а депозираната молба за възобнояване на този срок е постъпила след датата на изтичането на срока по чл. 64 ал.3 от ГПК/ 29.03.2011Г/, паради което първоинстанционния съд правилно е приел същата за просрочена и е оставил искането за възобновяване на срока за депозиране на писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК от ответника Г. П. П., без разглеждане като процесуално недопустимо.

За да изгради стабилни правни изводи дали е пропуснат срока по чл. 64 ал. 3 от ГПК, съдът е следвало да разисква дали е редовно съобщението изпратено до ответника - Г. П. П. на 04.02.2011г. В него наред с препис от исковата молба, на ответника с оглед на служебното начало в гражданския процес, е било указана от съда възможността да бъде депозиран писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, изискванията за неговото съдържание, както и неблагоприятните последици от недепозирането на писмен отговор по чл. 131 от ГПК в указания от закона срок. Този въпрос е от съществена важност, тъй като съдът при обсъждането на допустимостта на искането по реда на чл. 64 от ГПК, е следвало да се занимае и с въпроса дали срока чието възстановяване се иска е започнал да тече. Основателни са възраженията изведени от депозираната пред настоящата инстанция частна жалба, че може да се иска възстановяването на срок който вече е изтекъл и то по отношение на редовно извършени процесуални действия от съда и от страните. Ако съобщението изпратено на ответника Г. П. П. на 04.02.2011г. е нередовно връчено, то срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК за него не е започнал да тече, тъй като същият започва да тече от получаването на съобщението за възможността за депозиране на такъв отговор и получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея. Ако това съобщение е нередовно, то срока за депозиране на отговор по реда на чл. 131 от ГПК не е започвал да тече, не е изтекъл и искане за възстановяването му е процесуално недопустимо. В този случай първоинстанционният съд е длъжен преди да продължи разглеждането на делото, да връчи повторно на ответника препис от исковата молба и книжата по делото и след редовното им връчване, да му даде възможност за отговор по реда и в срока на чл. 131 от ГПК.

В някои определения на ВКС на РБ се засяга и становището, че ако съобщението за възможността да бъде извършено едно процесуално действие е нередовно и именно на тази нередовност се позовава страната, при искането си за възобновяване на срока по реда на чл. 64 и следващите от ГПК, това възражение ще съставлява и въпрос по съществото на искането, с което съдът ще бъде задължен да се занимае, тъй като следва да реши дали нередовното връчване на съобщения или книжа в този случай/ако счете че е налице нередовно връчване/, следва да се приеме за особено, непредвидено обстоятелство, по смисъла на закона, което страната не е могъл да преодолее. Видно от разписка, приложена на лист 87 от първоинстанционното дело, съобщение ведно с препис от изправената искова молба, както и указана от съда възможността да бъде депозиран писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, изискванията за неговото съдържание, както и неблагоприятните последици от недепозирането на писмен отговор по чл. 131 от ГПК в указания от закона срок, са били изпратени на ответника Г. П. П.. В разписката е отбелязано че същата е връчена на 04.02.2011г. на дъщерята на ответника – З. М., за която е отбелязано че е пълнолетно лице от домашните му и че тя е поела задължението да му я предаде. Връчването е станало на адрес на ответника: Г. Д., Община Б., У. “И. Г.” № *. Според закона “друго лице” по смисъла на чл. 46 ал.2 от ГПК може да бъде всяко пълнолетно лице от домашните на адресата, което изрично поеме задължението да му предаде призовката и приложените към нея книжа. Съобщението в настоящия случай е връчено на дъщерята на ответника – З. М., която с подписа си е поела задължението да му го предаде. В призовката връчителят изрично е подчертал израза – пълнолетно от домашните му, с което е удостоверил от една страна че това лице е пълнолетно, а от друга че живее на същия адрес. Представените с писмената молба по реда на чл. 64 от ГПК писмени доказателства, в никакъв случай не опровергават редовността на връчването на съобщението от 04.02.2011г., изпратено на ответника Г. П. П., от “другото лице” по смисъла на закона, което изрично е приело задължението да му го предаде. Това е така, защото представените заверени преписи от лични карти и обстоятелството че З. М. е адресно регистрирана на друг адрес в Г. Д., не означава, че тя към момента на връчването на съобщението не е живяла временно или постоянно на адреса на нейните родители, след като е поела задължението да им предаде съобщението. Поради изложените съображения, за въззивната инстанция не съществуват убедителни доказателства, че не е налице редовно връчване на съобщението за ответника Г. П. П., с указанията за възможността му да депозира писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, като това съобщение е редовно връчено на друго лице и по реда на чл. 46 от ГПК, което е поело задължението да му предаде съобщението. Срока по чл. 131 от ГПК е започнал да тече от датата на връчването – 04.02.2011г., като е изтекъл на 07.03.2011г. Според въззивната инстанция ответника Г. П. П., съгласно чл. 46 ал.4 изр. 2 от ГПК, е могъл да поиска възстановяване на срока за отговор по чл. 131 от ГПК, само ако е отсъствал от адреса и не е било възможно поради някаква друга обективна причина да узнае своевременно за връчването, които обстоятелства по делото не се твърдят и не се установяват.

Поради изложените правни аргументи, обжалваното определение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като следва делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от А. Е. П. Я., като пълномощник на Г. П. П. от Г. Д., срещу Определение от открито съдебно заседание от 18.04.2011г., постановено по гражданско дело №1555/2010г. по описа на РС Р., с което съдът е оставил без разглеждане като процесуално недопустима, молбата на ответника по делото-Г. П. П. от Г. Д., за възстановяване на срока за депозиране на писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК на исковата молба по делото, поради депозирането на същата след изтичане на законовия срок по чл. 64 ал.3 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Районен съд Р., за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението на съда подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението на страните, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: