№ 2579
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Цветелина Ал. Костова
Виктория Недева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20241100511807 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №11920 от 17.06.2024г., постановено по гр.дело №59153/2023г. по описа
на СРС, ГО, 27 с-в, на основание чл.23, ал.7 ЗУЕС ответникът М. В. М., ЕГН: **********,
гр.София, ж.к. ****, е осъден да заплати на етажните собственици в Етажна собственост,
гр.София, ж.к. ****, сумата от 6200лв.- налични парични средства на Етажната собственост,
получени от ответника в периода от 12.10.2012г. до 19.12.2018г. , ведно със законната лихва
от 27.10.2023г. до изплащане на вземането. Отхвърлен е искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2940лв., получена по сметка на
ответника в периода от 19.12.2018г. до 31.05.2023г. при начална липса на основание, ведно
със законната лихва от 27.10.2023г. до изплащане на вземането. Ответникът е осъден на
основание чл.59 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 2940лв., получена по банкова сметка на
ответника в периода от 19.12.2018г. до 31.05.2023г., с която сума се е обогатил без основание
за сметка на Етажната собственост, ведно със законната лихва от 27.10.2023г. до изплащане
на вземането. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на
766лв.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника М. В. М.. Жалбоподателят поддържа, че решението е
недопустимо, постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения
на процесуалните правила, както и че е необосновано. Твърди, че решенията на общото
1
събрание на етажната собственост от 19.12.2018г. за избор на нов управител и контролен
съвет, както и решенията на последващите общи събрания на 19.11.2019г. и на 11.02.2020г.,
са незаконосъобразни. Излага подробни съображения по съществото на решенията на
общото събрание и детайлна хронология за периода от 19.12.2018г. до датата на завеждане
на исковата молба, както и преразказва съдържанието на материали и постановления по
образувани досъдебни наказателни производства по повод подавани до компетентните
органи сигнали и жалби. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете
изцяло, както и присъждане на разноски.
Въззиваемият ищец Етажна собственост, гр.София, ж.к. **** в подадения в срок
отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага съображения за
правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба
отхвърлена. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ответникът е избран за домоуправител на етажната собственост на
16.04.2010г., а от 12.10.2012г. е изпълнявал и длъжността на главен касиер, като в това му
качество открил на свое име две банкови сметки за събиране парите на етажната
собственост. По сметките постъпвали и приходи от сключени договори за наем с
„Булсатком“ЕАД и „А1 България“ЕАД. На проведеното на 19.12.2018г. общо събрание за
управител на етажната собственост е избран Д.С.Д., а на 11.02.2020г. е взето решение
наличните парични средства по откритите от ответника банкови сметки да бъдат
прехвърлени по нова сметка на етажната собственост. На 14.08.2020г. за управител на ЕС е
избрана Л.И. и на 19.06.2023г. управителят е упълномощен да заведе иск срещу ответника.
По делото липсват каквито и да било доказателства относно някое от решенията на етажната
собственост да е поискана отмяна по реда на чл.40 от ЗУЕС в законоустановения срок,
поради което и настоящият състав на съда намира тези решения за влезли в сила.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че по едната от
2
откритите от ответника сметки наличността е 2034,40лв., а по другата- 7127,34лв., като
сумите са постъпвали от „Булсатком“ЕАД и „А1 България“ЕАД и 1100лв. налични средства
от касата от предходен отчетен период. Общата наличност е в размер на 9161,74лв.
Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.7 ЗУЕС, при избор на нов управителен съвет
(управител) съхраняваните документи, както и наличните парични средства, данни за
банкови сметки и банкови карти се предават в 15-дневен срок от датата на вписване на
новоизбрания управителен съвет (управител) в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 2, буква "б" с
протокол, който се подписва от членовете на предишния управителен съвет (управител), от
членовете на новоизбрания управителен съвет (управител), от председателя на контролния
съвет (контрольора) и от касиера. В случая ответникът е изпълнявал функциите на
управител до избора на новия управител на ЕС на 19.12.2018г., а по личните му банкови
сметки, открити за сметка на ЕС, са налични средства на етажната собственост.
Следователно за ответника е възникнало задължението по чл.23, ал.7 от ЗУЕС и няма
доказателства то да е било изпълнено. Както е посочил и първостепенният съд, не е
необходимо нарочно решение на ОС на ЕС, задължаващо го да върне сумите, тъй като
задължението му възниква по силата на закона от момента на отпадане на качеството му на
член на УС на ЕС. Ето защо искът по чл.23, ал.7 ЗУЕС се явява изцяло основателен,
правилно е уважен от първоинстанционния съд и в тази част обжалваното решение подлежи
на потвърждаване.
Решението е правилно и в частта, с която е уважен евентуално предявения иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД. Сумата е получена по сметка на ответника и е налице както
обедняване на ищеца със сумата от 2940лв., така и обогатяване на ответника, като между
обедняването на ищците и обогатяването на ответника е налице общ правопораждащ
юридически факт.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по
жалбата следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №11920 от 17.06.2024г., постановено по гр.дело
№59153/2023г. по описа на СРС, ГО, 27 с-в.
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. ****, да заплати на етажните
собственици в Етажна собственост, гр.София, ж.к. ****, сумата от 400 (четиристотин) лева-
разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му, при условията на чл.280 от ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4