Решение по дело №2479/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: - гр. Пловдив, представлявано от управителя Д. С., чрез адв. Й. П., против Уведомително писмо изх. № 02-110-2600/436 от 26.06.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г.

Според жалбоподателя оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Допълнителни съображения са изложени в представената писмена защита. Претендира разноски по делото.

Ответникът – заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна, като излага подробни доводи в писмената защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.149, ал. 1 АПК и от лице с правен интерес, адресат на оспореното уведомително писмо, което неблагоприятно засяга правата и законните интереси на жалбоподателя, тъй като е отказано правото на финансово подпомагане от фондовете на ЕС за земеделските производители. Следователно, жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е основателна поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 565287 и за кампания 2020 г. е подал заявление за подпомагане УИН 11/230620/58138 (л. 22 и следв.), с което е заявил подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) и Схема за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП). Декларираната площ е 6.46 ха, попадаща в 21 имота, в землището на с. Дерманци, подробно описани в таблиците на използватните парцели 2020 г. (л.23) с номер на парцелите по ИСАК.

В производството по разглеждане на заявлението са били извършени административни проверки по чл.37 ал.2 от ЗПЗП, за което са приложени Резултати от автоматични проверки (л.26-гръб, л.27), при които не са установени грешки. Макар в УП да е посочено, че е извършена проверка на място по заявка № 423427 от 12.11.2020 г. от техническия инспекторат към РА, за което кандидатът е уведомен с писмо на инспектората и проверка на място по заявка № 428377 от 10.12.2020 г., по делото няма данни такива да са извършвани в действителност за кампания 2020 г. Между впрочем, в с з. на 13.02.2024 г. процесуалният представител на ответника – юриск. К., изрично заявява, че от извършена проверка – дистанционен контрол, в РТИ, ДФЗ – Плевен, не са запазени документи за една проверка, като при нея не са установени несъответствия.

С оспореното уведомително писмо – предмет на настоящото съдебно производство – заместник изпълнителният директор на ДФЗ е оторизирал сума за изплащане в размер на 1 096.40 лв. по СЕПП, при искана сума от 1 372.62 лв. и извършено намаление в размер на 276.22 лв.; сума в размер на 794.89 лв. по ЗДП при искана сума от 864.48 лв. и намаление в размер на 69.69 лв. и оторизарана сума в размер на 836.94 лв. по СПП при искана сума от 974.17 лв. и намаление от 137.22 лв. За така извършеното намаление е представена таблица № 13, в която само и единствено е посочено на р.8 „Преференция „жълт картон“, схема СЕПП „Не“. Според оспореното уведомително писмо, данните са сравнени със съответната налична информация, съдържащи се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП, а съгласно декларираните от заявителя данни, за които са констатирани несъответствие с изискванията за подпомагане, в таблица 1 са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, а именно: - парцел 20688-1469-24-1 с декларирана площ от 02 ха, установена площ след административни проверки – 0.00 ха, разлика – 02 ха; парцел 20688-1673-43-1 с декларирана площ от 0.5 ха, установена площ при проверка – 0.18 ха, разлика 0.32 ха. За тези площи РА намалява или отказва финансово подпомагане, на основание чл.43 ал.4 от ЗПЗП, както и разпоредбите на чл.13 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от ПРСР2014 – 2020 г.

В хода на съдебното производство от ответната страна е поискана съдебно-техническа експертиза, за изготвянето на която, вещото лице е използвало приложените по делото документи. От експертизата не се установява вещото лице да е извършило проверка на място. От заключението на експерта се установява, че е налице недопустима/ наддекларирана площ (разлика между декларирана и установено площ) по СЕПП – 0.52 ха и по СПП – 0.52 ха, които в процентно съотношение представляват - 8.75% по СЕПП и 8-75% по СПП. Констатирани са застъпвания в два от блоковете, а именно: - в БЗС с № 20688-1469-24 е установено застъпване с бенефициента Д. П. С. с УРН 376063 в размер на 0.20 ха, което не е отстранено, тъй като са регистрирани документи за правно основание (договор за аренда) и от двамата бенефициенти и в БЗС с № 20688-1673-43 е установено застъпване с бенефициент „Лорд – МП“ ООД с УРН 603315 в размер на 0.32 ха, което не е отстранено, тъй като са регистрирани документи за правно основание (договор за аренда) и от двамата бенефициенти. Данните са представени в таблица. В табличен вид са представени, както резултатите от проверка на площите по дистанционен метод на контрол, при което е установено, че не са констатирани разлики в декларираните и установените площи, така и данни за оторизирани суми, извършени плащания, при което експертът е формирал крайния си извод, че ДФЗ правилно е изчислил оторизираните суми по различните схеми.

В хода на настоящото производство към делото са приобщени: представени от трето лице – Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Ловеч, Общинска служба по земеделие – гр. Луковит, доказателства удостоверяващи правното основание за ползването на земите от „Агропродукт Стойкови“ ЕООД (л.80 и следв., т.1); - представени от ответника доказателства (л.157, т.1) – заявления за подпомагане, подадени от Д. П. С. и „Лорд – МП“ ООД и доказателства, предоставени от трето лице – ОДЗ – Пловдив(л.402, т.2).

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Уведомителното писмо е издадено в рамките на делегираната на заместник изпълнителният директор на ДФЗ материална компетентност - Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ – (л.39), в предвидената от закона писмена форма, но при липса на мотиви и в нарушение на административно-производствените правила.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган като релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се обхващат в посочената като правно основание за неговото издаване норма. Предмет на съдебната проверка е, не дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването на акт със съдържание на разпоредените правни последици, идентични с тези на обжалвания акт, а налице ли са посочените в обжалвания отказ фактически обстоятелства и правилно ли са квалифицирани като материалноправно основание за упражняване на регламентирано в закона административно правомощие при прилагането на съответната нормативна разпоредба.Следователно, материалната законосъобразност на административния акт се преценява в рамките на неговото фактическо и юридическо формулирано съдържание.

Разпоредбата на чл.29 ал.1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания предвижда, че право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за плодове имат земеделските стопани на територията на цялата страна, които стопанисват и заявяват за подпомагане по схемата минимум 0,5 ха (заедно или поотделно) допустими за подпомагане площи с плодове от следните видове култури: ягоди, малини, ябълки, круши, кайсии и зарзали, череши, вишни, праскови и нектарини. Размерът на помощта по схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото земеделските стопани са реализирали количество плодове по ал.2 т.3 и са представили доказателства за това.

Според чл.32 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., кандидатите по схемите по чл. 29, 29а, 30, 30а, 30б, 30в и 31 удостоверяват добиви от заявените площи за заявената култура, като представят декларация и опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи, които доказват нейната реализация.

Според чл.43 ал.4 от ЗПЗП, разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал.3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз.

Съгласно чл.13 ал.1 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, може да откаже изплащането на финансова помощ частично или изцяло, когато: кандидатът за подпомагане е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него; кандидатът за подпомагане не отговаря на условията за предоставяне на финансова помощ или не е спазил ангажимент, свързан с условие за предоставяне на помощта; кандидатът за подпомагане не спазва изискването по чл.5 ал.1 т.1 - да извършва земеделска дейност върху декларираните площи и да спазва правилата за кръстосано съответствие съгласно чл.91, чл.93 и приложение ІІ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 за цялата си селскостопанска дейност и през цялата календарна година.

Според чл.19 от Регламент (ЕС) 640/2014, ако във връзка с дадена група култури по член 17, параграф 1 площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, се установи свръхдеклариране с над 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ. Освен това, на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18.

Правилото на чл.28 от Регламент (ЕС) № 908/2014 на Комисията предвижда възможност, без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство, държавите членки да прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга.

Правилата на чл.37 от ЗПЗП предвиждат компетентност за Разплащателната агенция да извършва чрез Интегрираната система за контрол административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл.11а ал.1 т.1 по заявленията за подпомагане. Проверките на място се извършват всяка година върху контролна извадка чрез инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение.

Разпоредбата на чл.10б от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. предоставя правомощие и поставя задължение за Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция да уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл.1 по реда на АПК. Предвиденото от законодателя уведомително писмо обективира волята на административния орган за това, кои права на кандидата се признават, т. е. какъв е размерът на оторизираното подпомагане, респ., какви задължения възникват за кандидата, поради установения намаления, наложени санкции и прихващания. Предвид липсата на друг окончателен за производството по подпомагане административен акт, уведомителното писмо се характеризира с белезите на индивидуален административен акт от категорията по чл. 21 АПК - изричното волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации.

Правилата на чл.51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21 април 2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители регламентират условията за намаление или изключване на помощта в случаи на свръхдеклариране. В понятията "наддекларирани" или "свръхдекларирани" площи и които площи са неодобрени и недопустими за подпомагане, се включват площите, попадащи в недопустим по СЕПП физически блок и/или площ с недоказано ползване при заявяването й от друг бенефициент и/или площ, неотговаряща на изискванията за минимален размер на парцел, стопанство и/или площ, която не отговаря на условията за подпомагане при направена проверка на място от Технически инспекторат на Разплащателната агенция.

В акта е налице дословно възпроизвеждане на нормите на закона, на съответната наредба на редица регламенти и заповеди на министъра на земеделието и храните относно редукции за кръстосано съответствие, наложени за неспазване на законоустановените изисквания за управление, определени на основание няколко заповеди, издадени от министъра на земеделието, храните и горите. В същото време липсва излагане на каквито и да е конкретни съображения защо органът приема и въз основа на какви доказателства наличието на основание за прилагането им, както и защо органът приема като недопустими посочените в таблица 1 площи. В този смисъл, оспореният акт на зам. изпълнителния директор на ДФЗ е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти за произнасянето на органа и, които обосновават съдържанието на обективираното в акта волеизявление, не само за да мотивира взетото от него решение, но и, за да осигури правото на защита на лицето. В подкрепа на горния извод е установеното в съдебното производство, а именно, липса на каквито и да било доказателства за извършвани проверки на място; липса в пълнота на резултатите от автоматичните проверки, извършени на 13.05.2020 г. (л.26-гръб, т.1) – липсват страници, и не на последно място, признанието на ответната страна в с. з. от 13.02.2024 г., в което процесуалният представител заяви, че не са запазени документите от проверките, както и че не са констатирани несъответствия.

На първо място ,се установява, че оспореното писмо отново се позовава на извършени административни проверки, които са негодни да установят наличие на несъответствие на декларираното от жалбоподателя в подаденото от него Заявление за подпомагане с УИН 11/230620/58138 за кампания 2020 г. и установеното от Разплащателната агенция. Посочено е, че автоматичните проверки се извършват въз основа на наличните към момента на извършването им данни по подаденото заявление за подпомагане, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП и не представляват административни проверки по смисъла на чл.37 от ЗПЗП. Съгласно чл.10а ал.3 от Наредба № 5/2009 г. автоматичните проверки по ал.1 се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни в ИСАК и не представляват административни проверки по смисъла на чл.37 от ЗПЗП.

В конкретния случай не може да се установи на какво се базират заключенията на административния орган и изобщо не става ясно защо тези площи са приети за недопустими, предвид събраните доказателства при липсата на такива данни, както в резултатите от автоматичните проверки, така и от проверки на място, за които, каза се, няма данни да са извършени.

Отделно от това, посочени са разпоредбите на чл.43 ал.4 от ЗПЗП, както и чл.13 Наредба № 6 от 24.02.2015 г., като в поясненията към съдържащите се в писмото таблици единствено е посочено какви площи и в какъв размер са установени при извършените проверки по чл.37 от ЗПЗП. Мотиви обаче за постановения отказ не са изложени от страна на административния орган. Бланкетното посочване на приложимите разпоредби, без излагането на конкретни мотиви представлява съществено нарушение на изискването за форма и самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт. Следва да бъде отбелязано, че такива мотиви не могат да бъдат установени и от други съдържащи се в административната преписка документи. В случая, може да се каже, че едва в хода на съдебното производство, от страна на ответника е поискано от РТИ – ОС „Земеделие“ гр. Луковит да се представят данни от извършени проверки на място, при установена липса на запазени документи от такива проверки, както и е поискана СТЕ с цел допълване на мотивите на административният орган, което е недопустимо. Дори да се приеме, че в поясненията си към таблица 1 и таблица 13 от уведомителното писмо, органът препраща към 2 бр. писма на техническия инспекторат на РА до кандидата, то такива писма липсват по преписката.

От представените в съдебното производство документи от ОДЗ - Ловеч, с оглед установяване на правните основание на процесния бенефициент, както и на Д. С. и „Лорд – МП“ ООД, по никакъв начин не може да се установи идентичност на блоковете на земеделските стопанства, тъй като данните са обозначени по различен начин, което затруднява съпоставката между застъпените парцели. От представените пък от ответника доказателства - заявления за подпомагане на Д. С. и „Лорд – МП“ ООД, ведно с резултатите от автоматични проверки (л.164-гръб, т.1 и л.186-гръб, т.2 и л.242-грлъб, т.2) и данни да стартирана проверка (л.172-гръб, т.1 и л.257-гръб, т.2) не се констатират грешки относно блоковете, посочени в експертизата.

Наред с това, от предоставеното от трето лице в процеса писмо – ОДЗ – Пловдив (л.411, т.2), се установява, че застъпените имоти на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД с тези на Д. С. и „Лорд – МП“ ООД са с кадастрални номера, съвсем различни, от тези посочени в УП и САТЕ.

Тук е мястото да се отбележи, че съдът не кредитира заключението на вещото лице по съдебната агро-техническа експертиза, с оглед обстоятелството, че не са изследвани всички представени по делото доказателства, наличието на противоречиви данни, установени от предоставени от ОДЗ – Ловеч и ОДЗ – Пловдив, както и непълнотата на информацията в протоколите от автоматичните проверки, препятства възможността съдът да установи каква е действителната воля на административния орган. Наред с това, следва да се отбележи също, че в САТЕ експертът не е посочил с кои точно блокове са застъпени процесните два с тези на Д. С. и „Лорд – МП“ ООД, предвид разнообразието от начините на идентифициране на блоковете от различните органи – ДФЗ и ОДЗ. Освен това, каза се по-горе и че е недопустимо в съдебно производство да се събират доказателства с цел допълване на мотивите на административния орган.

В тази връзка следва да се посочи, че най-малко резултатите от извършените автоматични проверки на тримата обследвани бенефициента, могат да обосноват крайния извод на органа, издал акта, при положение, че в тях не посочва, че не са констатирани несъответствия именно по процесните два парцела, за които се твърди застъпване, още повече, че тези на последните двама са представени едва в съдебната фаза. Или иначе казано, не могат да се установят ясни и категорични мотиви, които да обосноват действителната воля за постановения отказ. Резултатите в контролния лист също са обективирани в табличен вид, като срещу посочените изисквания се съдържат съответни отговори с "ДА", "НЕ" или "Неприложимо". Видно от отбелязванията, като единствено неизпълнено изискване от заявителя за съответните парцели и отбелязано с "Не", че не са налице изкуствени условия и по СЕПП не е налице преференция „жълт картон“, а по всички останали показатели липсват данни за неспазени изисквания. Посочването на отговор „Да“, "НЕ" или „Непр.“ не може да послужи като мотив за постановяване на отказ, защото не съставлява съображения на органа, от които да става ясна действителната му воля. В поясненията към таблица 1, к.4 е посочено единствено и само, че площта на БЗС/парцел, установена чрез извършена проверка на място от ТИ на РА със заявка № 403427 от 12.11.2020 г., за която сте уведомен/а с писмо от ТИ на РА, а в поясненията към таблица 13, ред 20, единствено се споменава извършена проверка на място по заявка № 423877 от 109.12.2020 г. В случая липсват, както заповедта за извършване проверка на място, така и заявките, така и резултатите от проверките, още по-малко пък, информация, резултатите от тези проверки на място да са достигнали до знанието на кандидата за финансово подпомагане.

В тази връзка се налага извод, че органът не е доказал наличието на соченото в оспорения акт основание за намаляване на заявения за подпомагане размер досежно недопустимостта на площите.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че оспореният акт следва да бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен.

Предвид изхода от спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 650.00 (шестстотин и петдесет) лева, представляващи 50.00 лв. платена държавна такси и 600.00 лв. адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 и чл.143 ал.1 от АПК, Административен съд – Пловдив, I състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ уведомително писмо изх. № 02-110-2600/436 от 26.06.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: - гр. Пловдив, представлявано от управителя Д. С., сумата от 650.00 (шестстотин и петдесет) лв., разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.