Р Е Ш E Н И Е
№104
гр. Перник, 09.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Слава
Георгиева
при съдебния секретар А. М., като
разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева административно дело № 639 по
описа за 2019 година по на
Административен съд–Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 143, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП)
Образувано е по жалба на Б.Д.Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника му адвокат В.Б. ***, срещу заповед №
313з-1585/27.09.2019г. на директора на Областна дирекция на министерството на
вътрешните работи (ОД на МВР)–Перник. С обжалваната заповед, на основание чл.
143, ал. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000г., е отказана
регистрация на лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с идентификационен
номер: *************, с номер на
двигател *********, собствен на Б.Д.Д..
Жалбоподателят
твърди, че оспорената заповед е издадена при неспазване на предвидената в
закона форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона. Иска отмяна на заповедта и присъждане на сторени разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, изпраща за
представител адвокат В.Б. ***. Поддържа жалбата и пледира атакуваната заповед
да се отмени. Претендира присъждане на разноски в производството, съгласно
представен списък по чл. 80 от Гражданскопроцесуалния кодекс ГПК).
Ответникът
по жалбата–директор на ОД на МВР–Перник, редовно призован, за представител
изпраща главен юрисконсулт З. В.***.
Оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на оспорваната заповед.
По
допустимостта:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.
149, ал. 1 от АПК, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да
атакува процесната заповед като неин адресат, срещу надлежна страна. От друга
страна, обжалва се подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен
акт.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено
следното:
По
фактите:
От
докладна записка, с рег. № 192934-384 от 20.06.2019 г., изготвена от
началник-група „РОППСС“ до началника на сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР–Перник
се установява, че на 19.06.2019г. Б.Д.
представил на пункта за регистрация на пътни превозни средства (ППС) при ОД на МВР–Перник,
за идентификация и първоначална регистрация лек автомобил марка „***“, модел „***“
с идентификационен номер на рама: **************. При извършената проверка на
моторното превозно средство (МПС) съвместно с техническо лице–механик, било
установено, че върху идентификационния номер на така описаното МПС има
интервенция, състояща се в неравномерно набити и не на една плоскост символи.
МПС е задържано, дейностите по регистрацията му – прекратени, а работата по
случая била предадена на служителите на сектор ПКП към Първо районно (РУ)
управление при ОД на МВР–Перник и Районна
прокуратура (РП) – Перник.
Образувано
е досъдебно производство с № 384/2019г.
по описа на Първо РУ–Перник към ОД на МВР–Перник за престъпление по чл. 345а,
ал. 1 от НК. Изготвена е експертна справка от експерт-криминалист в НТЛ–ЕКД,
към ОД на МВР–Перник като заключението е, че върху номера на рамата на
автомобила има извършена интервенция. Същата се изразява в заличаване на номера
на рамата посредством механичен или абразивен инструмент и в допълнително
нанесен номер на рама ************, който е с шрифт и метод на нанасяне,
различен от този, на завода, производител на автомобила. Установено е също
наличие на оригинална производствена табела с номер на рама *****************, върху която не се е наблюдава
интервенция. Номерът на двигателя на автомобила – *********** е без признаци за извършвана интервенция върху същия. Установен
е производственият номер на изследвания лек автомобил, който е *********.
На
09.07.2019г. във връзка с извършваното разследване по ДП е изпратено запитване до „***“ ООД – официален
представител и сервиз на марката BMW, за
предоставяне на информация относно лек автомобил, марка „***“, модел „***“, с
номер на рама ***************. Предоставена е информация, съгласно която
относно автомобила, предмет на запитването, няма данни да са извършвани,
ремонтни дейности, довели до заличаване номера на рамата на автомобила.
Предоставена е също информация във връзка със запитването, че при смяна на
резервна част, върху която е поставен номера на рамата, е възможно новата част
да дойде без фабрично поставен такъв, както и че номерът на рамата се съдържа,
фабрично поставен, освен върху преден ляв или преден десен ботуш, така и в
компютъра на автомобила, на евро табелите, а на някои модели, опционално, и на
преден долен ляв ъгъл на челното стъкло. Приложени са разпечатки на фабричното
оборудване на автомобила от системата на завода, производител на BMW AG, от които е видно, че автомобил с номер на рама
(шаси) ***********, представлява автомобил, марка ***, модел ***, с
каросерия „tour”, с номер на двигател *********, произведен на
21.09.2004г., доставен на 22.09.2004г.
От легализиран
превод на фактура с № ***********, с дата 10.10.2007г., издадена от сервиз за гаранционно
обслужване BMW Service - „***“ е видно, че е извършено пренабиване на номер на шасито на автомобила, находящ се на
купола на амортисьорната стойка, вдясно.
От свидетелство
за регистрация на автомобил, част I и част II, издадено в Германия се установява, че МПС: BMW с VIN – **************, е с първа регистрация на автомобила от 12.07.2004г.. В тях
няма отбелязване сочещо на възстановяване на идентификационен номер.
На 27.09.2019г.,
със заповед № 313з-1585/27.09.2019г. директорът на ОД на МВР–Перник постановява
отказ да бъде извършена регистрация на лек автомобил, марка „***“, модел „***“
с идентификационен номер: **********, с номер на двигател ***********,
собствен на Б.Д.Д..
В
хода на съдебното производство се допусна и изслуша съдебно-техническа експертиза,
която като неоспорена от страните се цени в цялост. Въз основа на нея се
приема, че типичното място, на което трябва да е вбит номера на рамата на този
модел автомобил, е отпред, на купола на амортисьорната стойка, вдясно. На
същото това място е вбит номер WBANJ71030B460927. Този номер се различава от фабричния по шрифт,
начин на изписване и ограничителни символи в двата края. Установен е видим
заваръчен шев под зоната на номера на шасито, който шев според експерта е
най-вероятната причина за пренабиване на номера на рамата. Автомобилът има
поставена производствена табела, неподвижно залепена върху метална греда,
вдясно от радиатора, с изписан номер **************.
Върху тази табела не са налични следи от извършена интервенция или ремонтни
дейности в областта на номерата, като
надписът, представляващ номер на рама, е отлично видим. Експертът дава
заключение, че така установеният номер ************ напълно съответства на
отразения в копията на документи на процесното МПС, а закрепването на табелата
с данните за лекия автомобил отговаря на БДС ISO 4030, точка 5.2. Според експерта номера на рамата на
автомобила е пренабит, като номерът съответства на този, изписан на
производствената табела. Налице са данни кой, къде и кога е извършил тази
интервенция. До пренабиването се е стигнало поради удар в дясната част, в която
са извършвани ремонти-заваръчен шев в областта на номера на шасито, който ясно
личи, и който според експерта е причина за извършената върху номера
интервенция.
При така установените факти, които се
възприеха от представените и приобщени по делото доказателства, настоящият
съдебен състав на Административен съд–Перник, като извърши цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:
Обжалваният
акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, поради което и
представлява валиден индивидуален административен акт. Процесната заповед има реквизитите по чл.
59, ал. 1 и, ал.
2 от АПК, вкл. съдържа изложени фактически и правни основания за издаването
й и ясна разпоредителна част. С оглед на изложеното не се констатират
отменителни основания по чл.
146, т. 1 и т.
2 от АПК.
При издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосноват самостоятелна
отмяна на оспорвания административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК.
Обжалваната
заповед е и материално законосъобразна. Доводите в тази връзка са следните:
Правното
основание за постановения отказ да бъде регистриран процесния автомобил е чл.
143, ал. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г.
Според посочените разпоредби ППС с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде
установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя (чл.
143, ал. 3 от ЗДвП), като съответно „ППС, на които не може да се установи
поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират
(чл. 7, ал. 1 от Наредбата).
С процесната
заповед е отказана регистрация на представения автомобил, тъй като номерът на
рамата не е оригинално вбит, заличен е посредством механичен или абразивен
инструмент и е допълнително внесен номер WBANJ71030B460027, който е с шрифт и метод на
нанасяне, различен от този на завода производител, знаците и цифрите му са
неравномерно вбити, с различни размери и дълбочина, отстоящи на различно
разстояние един от друг и не са разположени на една плоскост, поради което е прието,
че това не е истинският идентификационен номер на рамата на изследвания
автомобил.
Относимата
за предмета на спора материалноправна норма е тази на чл. 143
от ЗДвП. Съгласно нея пътно превозно средство се
регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя
идентификационен номер на превозното средство. Не е спорно, че жалбоподателят е
собственик на процесното превозно средство. Нормата на чл.
143, ал. 3 от ЗДвП изрично забранява регистрация на пътно превозно средство
с подправен, заличен или повреден идентификационен номер до установяването на
същия.
Основният спорен
по делото въпрос е относно идентификационния номер и в частност дали
същият в този си вид съответства на изискванията на закона. От доказателствата
по делото експертната справка и заключението по съдебно-техническата експертиза
се установява по безспорен начин, че върху идентификационния номер на процесния
автомобил е извършена интервенция, изразяваща се в заличаване на оригиналния
номер и допълнително нанесен номер на рамата. Този номер се различава от
фабричния по шрифт, начин на изписване и ограничителни символи в двата края. Това е достатъчно основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.
143, ал. 3 от ЗДвП. Това, че този нов идентификационен номер е идентичен с
установения на други места в превозното средство идентификационен номер сам по
себе си не заличава факта на извършена интервенция върху номера на рамата.
Факта на идентичност на поставения с автентичния номер е ирелевантен за
забраната на чл.
143, ал. 3 ЗДвП /в тази вр. напр. решение № 7331 от 18.06.2015г. на ВАС по АД
№ 10076/2014г., решение № 10420 от 8.10.2015г. на ВАС по АД № 9623/2015г. За
нейното приложение е достатъчна установената интервенция върху номера. Идентификационният
номер не може да се предполага, тъй като законът изисква положително
установяване на автентичния номер, изключващо всякакви съмнения относно
неговата идентичност. Фактурата за пренабиване на номер на рама не е достатъчна
да се приеме, че номерът е възстановен по съответния ред доколкото не се
наблюдава поставен по смисъла на чл. 3, ал. 2 във вр. с пар. 1 от ДР на Наредба
№ 8121з-1 от 2.01.2018г. "специфичен символ",
който се поставя при възстановяване от двете страни на съществуващия
идентификационен номер, който е бил обект на интервенция.
Въз основа на изложеното, настоящият състав
приема, че е доказана интервенция върху идентификационния номер на рамата на
процесното превозно средство. Това е единственият релевантен за отказа за
регистрация факт, като по разбиране на състава нито органът, нито съдът в хода
на настоящето съдебното производство следва да установяват факта относно
възможността за установяване на този номер. От доказателствата по делото може да се приеме, че автентичният номер на
рамата е „установяем“, но за това трябва да се проведе процедура по чл. 143,
ал. 4 от ЗДвП във връзка с Наредба №
8121з-1 от 2.01.2018г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер
на пътно превозно средство и реда за възстановяване
на идентификационен номер на пътно превозно средство. Нормата
на чл.
143, ал. 3 от ЗДвП забранява регистрацията на превозно средство със заличен
идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният номер, като ал.
4 на 143 от ЗДвП урежда изрично това да стане в друго производство. По
отношение на процесния автомобил няма проведено производство за възстановяване
на автентичния номер, поради което за органа, който е констатирал
неавтентичност на номера на рамата, е била налице забрана за регистрация. В
това производство по регистрация се изисква само констатиране на автентичността,
респ. липсата на такава вследствие на определени обстоятелства. Във втората
хипотеза органът действа в условие на обвързана компетентност и е длъжен да
откаже регистрация, така както е сторил в случая /в тази връзка е решение №
1960 от 12.02.2019г. на ВАС по АД № 1649/2018г./. Въз основа на доказателствата
по делото съдът приема, че е налице визираната в закона пречка за регистриране
на ППС, поради което компетентният административен орган законосъобразно е
отказал регистрация на автомобила. С оглед на това не се констатират
отменителни основания по чл.
146, т. 4 от АПК.
Обжалваната
заповед съответства и на целта на закона-по пътищата, отворени за обществено
ползване да не се допуска движението на пътни превозни средства, които не носят
поставен от производителя
идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието
им с производствените стандарти.
По
изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна.
Издадена е от компетентен орган, в предвидената от
закона форма. Спазени са административно-производствените правила и е
постановена в съответствие с
материалноправните разпоредби. Жалбата е
неоснователна и като такава ще се отхвърли.
Водим от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Д.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: *** против заповед № 313з-1585/27.09.2019г. на директора
на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи – Перник.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/