Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София, ….. декември 2014 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на втори декември 2014
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с
участието на съдебен секретар В.М., след като изслуша докладваното от съдията
Радева т.д.№931 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Претенции с правно основание
чл.266 ЗЗД във връзка с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД – кумулативно
предявени.
В исковата си молба ищецът „Е.”ЕООД,
ЕИК *********, твърди, че с ответника „В.2.” ЕООД, ЕИК ********* , са сключили
договор за изработка, по силата на който ищецът е поел задължение да изработи
възложените СМР, а именно- изграждане на високо технологична ФЕЦ- соларен парк
в УПИ 11-167, кв.25а, находящ се в с.Добрич, община Елхово, обл.Ямбол, посочени
в договор за строителство от 25.11.2011 година и неговите приложения,
представляващи неразделна част от него, с които са индивидуализирани по вид,
качество, спецификации, количество и единични цени, отделните СМР.Твърди, че е
престирал точно и осъщественият от него трудов резултат е приет от възложителя
по сделката, за което страните са подписали протокол, образец 19, акт от 16 от
06.03.2012 година на държавна приемателна комисия, но ответникът не е заплатил
целия размер на дължимото възнаграждение.последното е в общ размер на сумата от
84 744,40лв с ДДС.От тази сума ответникът е заплатил 56 411лв с ДДС и
дължим остатък от уговореното възнаграждение е сумата от 27 333,18лв с
ДДС.За тази сума ищецът е издал фактури №№**********/24.01.2013г;
**********/25.01.2013година; **********/29.901.2013година и **********/03.01.2013година.Фактурите
са двустранно осчетоводени, но плащане не е извършено.Поради забавата на
плащане на парично задължение, ищецът претендира заплащане на обезщетение за
периода на забава, както следва: за периода на забава, считано от 29.01.2013
година до подаване на исковата молба в съда, общо сумата от 1 561,95лв,
ведно със законната такава и разноските по делото. Моли съда, след установяване основателността
изложеното, да осъди ответника да му заплати претендираните суми, ведно с
лихвата и разноските по делото.
Ответникът
прави признание на исковете.
Съдът, преценявайки събраните
по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено
следното:
С оглед изразената позиция на
ответника, представляваща признание на претенциите по основание и размер, както
и искането на ищеца, съдът да постанови решение при условието на чл.237 ГПК, то
съдът не дължи мотивиране на своя акт.
От становищата на страните в
производството, съдът е обвързан да постанови решение, с което уважи
осъдителните искове, така, както са предявени.
По
отношение на разноските.
Ищецът претендира разноски,
списък за които е инкорпориран в исковата молба и който включва заплатена
държавна такса в размер на 1 155,81лв, адвокатско възнаграждение в размер на
3 720лв, за което са представени доказателства, че е заплатено от ищеца.
Изразеното от ответника
становище е, че разноските не следва да са в негова тежест, тъй като ищецът не
е поискал да му бъде приведена претендираната сума извънсъдебно, а фактура
№**********/03.01.2013 година не е представена на ответника.Твърди, че
съдебният процес е последна възможност за уреждане на спора и поради това
приема, че претендираните разноски се
явяват способ за изкуствено завишаване
на дължимите суми.
По дължимостта на разноските.
Съобразно нормата на чл.78,
ал.2 ГПК, на която се основава възражението на ответника за дължимостта им, ответникът
не дължи разноски, ако с поведението не е дал основание за предявяване на иск и
е направил признание на същия.
Съгласно задължителна
практика на ВКС, поставена с Определение №709/28.12.2012г. по
ч.гр.д.№59282012г. на ГО, Трето ГО ВКС: ” Предпоставките за недължимост на разноските по
делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ищецът
да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки
са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното
дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска,
нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца”.При таза преценка
съдът следва да направи и друга такава, дали предявяването на иска е условие за
упражняване на правата на ищеца.Т.е. дали тези права могат да бъдат реализирани
извънсъдебно или предявяването на претенцията е необходимо условие за това.
В конкретния случай претенциите
имат осъдителен характер и са съединени, при условие на кумулативност – за
заплащане на уговорено и дължимо възнаграждение, чийто правопораждащ ЮФ е
обвързващия страните договор за изработка и претенцията за обезвреда, поради
липса на точно изпълнение на парично задължение, материалноправната основа на
която е разпоредбата на чл.86 ЗЗД.
Съгласно договор за
строителство от 25.11.2011 година, изискуемостта на паричното вземане на ищеца
възниква съобразно уговореното в чл.3 от договора.Плащането е поетапно и
окончателното такова следва да бъде извършено в 30-дневен срок от подписване на
посочените в чл.3.3 участници в строителството на акт, образец 15 и след
представяне на данъчна фактура от изпълнителя на възложителя.
Уговорената изискуемост е
свързана с настъпване на два предпоставки – подписване на акт 15 и представяне
на данъчната фактура.
По делото е представено
заверено копие от образец акт 15 с дата от 30.01.2012 година.
По отношение на втората
предпоставка, възражението на ответника за непредставяне на фактура от
03.01.2011 година, но по отношение на останалите счетоводни документи,
отразяващи извършените от страните стопански операции възражение за липса на
представяне не е направено.
Тези обстоятелства, по които
не се спори в процеса водят до извод, че е налице настъпила изискуемост, така,
както е уговорена от страните по договора и на ответника този факт му е бил
известен.След като има падеж, следва да има е изпълнение на паричното
задължение.Неточното му изпълнение води до ангажиране на имуществената
отговорност по реда на чл.86 ЗЗД на неизправната страна по сделката, а ищецът е
ограничил периода на забава, считано от последната дата на издаване на фактура,
касаеща договора.
Поради това настоящият състав
на съда намира, че възражението на ответника, основаващо се на чл.78, ал.2 ГПК
се явява несъстоятелно, тъй като не е налице една от законово очертаните
кумулативни предпоставки, съществуването на които не биха довели до ангажиране
имуществената отговорност на страната по делото, в резултат на възникналите в
процеса облигационни връзки между страните, а именно, че поведението на
ответника не е довело до необходимост от иницииране на исков процес.
Ето защо настоящият състав на
съда намира, че в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от
ищеца разноски по делото, общо в размер на сумата от 4 875,81лв.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „В.2.” ЕООД, ЕИК *********,
, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Л.”, ул.”С.С.№**, бл.**, вх.**, ап.**, да заплати
на „Е.”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ж.к..”Г.”,
бул.”Д.”№**, със съдебен адрес гр.П., ул.”Х.К.”№* Делови център П., офис 403, чрез адв.Д.С.К., на
основание чл.266 във връзка с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от
27 333,18 лв / двадесет и седем хиляди триста тридесет и три лв и 18 ст./,
представляваща остатък от уговорено и дължимо възнаграждение за извършените от
ищеца СМР, съгласно договор от 25.11.2011
година, ведно с лихвата, начиная от 18.02.2014 година до окончателното и
изплащане и на основание чл.86 ЗЗД, сумата от1 561,95 лв, за периода на
забава за заплащане на сумата от 27 333,18лв, считано от 29.01.2013 до 06.02.2014
година.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА „В.2.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Л.”, ул.”С.С.” №**, бл.**, вх.*, ап.**, да заплати на
„Е.”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ж.к..”Г.”,
бул.”Д.”№**, със съдебен адрес гр.П., ул.”Х.К.”№*, Делови център П., офис ***, чрез адв.Д.С.К., разноски по водене на делото в размер на 4 875,81лв.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: