№ 1460
гр. Русе, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20254520104244 по описа за 2025 година
Адв.П. В. – пълномощник на „*********“ ЕООД заявява, че на 06.09.2021г. между
„*******“ ЕАД и М. Й. Д. е сключен Договор №********/06.09.2021г. за потребителски
кредит тип ******** – *****, по силата на който кредитната институция одобрила и
предоставила на ответника кредит в размер на 6000 лева, олихвен с лихвен процент,
определен в чл.1 от контракта. Ответникът се задължил да погаси задължението до
06.09.2024г., на 36 месечни вноски, всяка в размер на 292.82 лева, съгласно погасителен
план.
Твърди, че кредитополучателят не плащал месечните вноски, съобразно
договореното.
На 07.04.2023г. „*******“ ЕАД прехвърлило на „*********“ ЕООД вземанията си,
основани на договора, ведно с привилегиите и обезпеченията. В изпълнение императивната
разпоредба на чл.99 ЗЗД, на 17.01.2024г. до длъжника били изпратени уведомления за
цесията и известие за доброволно изпълнение.
Поради непредприемане действия на доброволно изпълнение от страна на длъжника,
ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение, издадена по ЧГД №********г. по описа на РРС за сумите: 4500
лева, частично предявено от 6000 лева – главница и 500 лева, частично предявена от 3464.57
лева – договорна лихва за периода 06.09.2021г. – 29.01.2024г. (датата, на която е обявена
предсрочната изискуемост). В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение.
Цесионерът и кредитополучателят постигнали съгласие за доброволно уреждане на
отношенията си във връзка с прехвърленото вземане, което обективирали в споразумение за
разсрочване на парично задължение, двустранно подписано на 02.04.2025г. Съобразно
1
договореното, М. Д. се задължила да погаси задължението на 12 равни месечни вноски,
всяка в размер на 200 лева в периода 15.04.2025г. – 15.03.2026г. Към 21.07.2025г. ответникът
заплатил суми в общ размер 600 лева, с което, според ищеца признал наличието на
съществуващото задължение.
Предвид дадените от заповедния съд указания, адв.П. В. моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че М. Й. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе,
********* дължи на „*********“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
– гр.София, ******** сумите: 4500 лева, частично предявено от 6000 лева – главница по
Договор №********/06.09.2021г. за потребителски кредит тип ******** – *****, ведно със
законната лихва, считано от 04.04.2025г. до окончателното й изплащане и 500 лева, частично
предявена от 3464.57 лева – договорна лихва за периода 06.09.2021г. – 29.01.2024г. (датата,
на която е обявена предсрочната изискуемост), предмет на заповед №*********г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по гражданско дело
№********г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК М. Й. Д. е депозирала отговор на исковата молба, в който
излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Не оспорва относимите към спора факти, а именно: наличието на облигационна
връзка, основана на Договор №********/06.09.2021г. и договор за цесия, по силата на който
първоначалния кредитор прехвърлил вземането си на ищцовото дружество. Поддържа, че
заповедното производство (ЧГД №********г. по описа на РРС) е образувано на 04.04.2025г.,
а споразумението за разсрочено погасяване на дълга е подписано от страните на 02.04.2025г.
Твърди, че редовно заплаща уговорените със споразумението погасителни вноски, поради
което счита, че вземането съществува, но не е изискуемо.
Моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна и тъй като не е дала повод за
предявяване на иска – да й присъди сторените в заповедното и настоящото производство
разноски.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
На 06.09.2021г. между „*******“ ЕАД и М. Й. Д. е сключен Договор
№********/06.09.2021г. за потребителски кредит тип ******** – *****, по силата на който
кредитната институция одобрила и предоставила на ответника кредит в размер на 6000 лева,
с лихвен процент по кредита – 32.04%, ГПР – 49.92%, такса за оценка на риска – 720 лева. В
контракта се сочи, че заемната сума е усвоена чрез превод по банков път. Приложени са
Общи условия на „*******“ ЕАД към договор за потребителски кредит тип „******** –
*****“.
Въз основа договор от 07.04.2023г. вземането на кредитора е прехвърлено на
„*********“ ЕООД. „*******“ ЕАД упълномощило ищцовото дружество да съобщи по
законоустановения ред на длъжниците за сключената цесия, да извърши всички необходими
правни и фактически действия с оглед надлежното им уведомяване по вземанията, предмет
2
на договора. Ищецът изпратил уведомления до ответника, на посочения от последния адрес,
но същото се е върнало с отбелязване: „Преместен“.
За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение №*********г., издадена по ЧГД №********г. по описа
на РРС срещу М. Й. Д., ЕГН ********** за сумите: : 4500 лева, частично предявено от 6000
лева – главница по Договор №********/06.09.2021г. за потребителски кредит тип ******** –
*****, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2025г. до окончателното й изплащане и
500 лева, частично предявена от 3464.57 лева – договорна лихва за периода 06.09.2021г. –
29.01.2024г. (датата, на която е обявена предсрочната изискуемост); 100 лева – заплатена
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед постъпилото възражение, заповедният съд, указал на заявителя (ищец в
настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
На 02.04.2025г. между страните по делото е подписано „Споразумение за разсрочване
на парично задължение“, според което М. Д. признала вземането на „*********“ ЕООД в
размер на 10 055.88 лева и се задължила да заплати сумата 2400 лева в период 15.04.2025г. –
15.03.2026г. на равни месечни вноски, всяка в размер на 200 лева.
Ответникът представя разписки от: 10.04.2025г.; 09.05.2025г.; 10.06.2025г.;
11.07.2025г. и 11.08.2025г., от които е видно, че погасява дълга, съгласно постигнатото между
страните споразумение.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – установителен
иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 4500
лева, частично предявено от 6000 лева – главница по Договор №********/06.09.2021г. за
потребителски кредит тип ******** – *****, ведно със законната лихва, считано от
04.04.2025г. до окончателното й изплащане и 500 лева, частично предявена от 3464.57 лева –
договорна лихва за периода 06.09.2021г. – 29.01.2024г. (датата, на която е обявена
предсрочната изискуемост), предмет на заповед №*********г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, постановена по гражданско дело №********г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №********г. по
описа на РРС е видно, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, с оглед
което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от „*********“ ЕООД
в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„*********“ ЕООД основава претенцията си на изискуемо вземане, произтичащо от
3
Договор №********/06.09.2021г.
Безспорно е, че на 02.04.2025г. страните по делото постигнали съгласие за доброволно
уреждане на отношенията си, свързани с цедираното вземане по Договора от 06.09.2021г.,
обективирано в споразумение за разсрочване на паричното задължение. Това споразумение
не е само форма на признаване вземането на ищеца, в каквато насока са твърденията му.
Чрез него страните са преуредили своите материални задължения, произтичащи от
първоначалното им правоотношение, като по този начин са променили правата и
задълженията, възникнали от договора за потребителски кредит. Споразумението има
обвързваща сила, задължително е за тях и оказва влияние както върху давността, така и
върху изискуемостта на вземането. Дългът е разсрочен и от ангажираните писмени
доказателства, неоспорени от ищцовата страна е видно, че ответникът заплаща на падежа
погасителните вноски, т.е. длъжникът е изправна страна по договора.
Предвид постигнатото споразумение по което кредитополучателя изпълнява
своевременно задълженията си, не може да се приеме, че вземането е изискуемо, поради
което претенцията като неоснователна следва да се отхвърли.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, в тежест на ищеца са направените от ответника разноски в
размер на:
400 лева – възнаграждение за процесуално представителство по ЧГД №********г. по
описа на РРС и
800 лева – възнаграждение за процесуално представителство по ГД №4244/2025г. по
описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „*********“ ЕООД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление – гр.София, ******** срещу М. Й. Д., ЕГН **********
с адрес: гр.Русе, ********* иск с правно основание, за признаване установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите: 4500 лева, частично предявено от 6000 лева – главница
по Договор №********/06.09.2021г. за потребителски кредит тип ******** – *****, ведно
със законната лихва, считано от 04.04.2025г. до окончателното й изплащане и 500 лева,
частично предявена от 3464.57 лева – договорна лихва за периода 06.09.2021г. – 29.01.2024г.
(датата, на която е обявена предсрочната изискуемост), предмет на заповед №*********г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по гражданско дело
№********г. по описа на РРС.
4
ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на М. Й. Д., ЕГН
********** разноски в размер на 1200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5