Решение по дело №3224/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260310
Дата: 1 април 2021 г. (в сила от 2 юли 2021 г.)
Съдия: Виржиния Константинова Караджова
Дело: 20204520103224
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта

                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                № 260310

                                       гр. Русе, 01.04.2021 г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Русенски районен съд ІV граждански състав

в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа   година в състав:

                                                                Председател: Виржиния Караджова

 

при секретаря Красимира Стоянова   

в присъствието на прокурора ………................................

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

3224 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК.

ИщецътБНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.-клон България твърдят, че са се снабдили срещу ответницата със заповед за изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 1440/2019 г. по описа на РС-Разград за сумата от 974,49 лв., представляваща главница по Договор за револвиращ потребителски кредит № CREX-14756967/01.05.2017 г., със законната лихва върху нея от 24.07.2019 г., 196,71 лв.–възнаградителна лихва за периода 01.08.2018 г.-04.01.2019 г., 51,09 лв.–лихва за забава за времето 04.01.–11.07.2019 г. Актът бил връчен на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.

Ищецът твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер СКЕХ-14756967 от 01.05.2017 г., ответницата дала съгласието си “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто универсален правоприемник е “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж рег.№ *********“, с клон “БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А“, да й бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Такава й била предоставена от дружеството с индивидуализиращ № CARD-15184994 за максимален кредитен лимит от 1 000 лв. Сочат, че същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции-теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства (РОS) и др., осъществени чрез платежния инструмент.Съгласно условията на договора, върху  усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.Според чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за потребителя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.Твърдят, че на 03.10.2017 г. ответницата активирала предоставената й от дружеството  кредитната карта.Редовното обслужване на последната било преустановено на 01.08.2018 г.Към него момент балансът по картата бил в размер на минус 1 171,20 лв.Това принудило кредитора да блокира използването на кредитния инструмент.Многократните опити за контакт с длъжника и отправените покани да погаси доброволно натрупаните задължения не дали резултат.

Твърдят, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК вземанията на дружеството по кредитната карта са за използваната главница в размер на 974,49 лв. и договорна лихва върху използваната сума от 196,71 лв. за периода 01.08.2018 г. (първа пропусната вноска) до 04.01.2019 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение).Считат, че кредитополучателката им дължи и обезщетение за забава за времето 04.01.-11.07.2019 г. в размер на 51,09 лв.Искат това да бъде признато за установено по отношение на ответницата.Търсят се разноски за двете производства.

При условие, че установителните искове бъдат отхвърлени, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, искат ответницата да бъде осъдена да им заплати процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата.

Ответницата Б.И.В. не се явява в съдебно заседание.Назначеният й процесуален представител оспорва исковете.Наведени са доводи за допуснати нарушения на правата на потребителя.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

          Видно от приложеното ч.гр.дело № 1440/2019 г. по описа на РС-гр.Разград, в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за дължимите от Б.И.В. суми по Договор за револвиращ потребителски кредит CREX-14756967 под формата на кредитна карта MasterCard CARD-15184994, активирана на 03.10.2017 г., както следва:  главница-974,49 лв., 196,71 лв.-договорна възнаградителна лихва за периода 01.08.2018 г.-04.01.2019 г., 51,09 лв.-лихва за забава за времето 04.01.-11.07.2019 г., със законната лихва от 24.07.2019 г- и 75 лв.–разноски за производството.Актът е връчен на длъжницата в хипотеза на чл.47 ал.6 от ГПК, за което заявителят е уведомен на 04.06.2020 г. Настоящото дело е образувано на 04.07.2020 г.

По делото са представени доказателства, че ищецът е универсален правоприемник на ”БНП Париба Лични финанси” ЕАД, ЕИК *********.

Приложен е Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14756967  от 01.05.2017 г., сключен между заличения търговец и ответницата, според който Б.И.В. дала съгласието си, освен усвоения кредит по него  контракт, да има възможност да й бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лв.(чл.12).В тази разпоредба е казано, че всички задължения, свързани с ползването на платежния инструмент, ще възникнат само след активирането му.Според чл.14, всяка трансакция с кредитната карта, чрез въвеждане на ПИН, представлява усвояване по договор за револвиращ потребителски кредит.В чл.15 е посочено, че контрактът е безсрочен и не се влияе от срока на валидност на платежния инструмент.Съгласно чл.16, за ползването на кредитния лимит, кредитополучателят се задължава да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредита, както и такси за ползване на картата, като техният размер ще бъде визиран в приложението по чл.21 от договора и кредиторът може да преразглежда техните стойности всеки месец (чл.19) със  задължение да обяви промените на интернет страницата си.Всяка трансакция от кредитополучателя след изнасяне на информацията, се третира като съгласие с новите условия.В чл.21 е посочено, че приложението се явява неразделна част от договора и следва да съдържа всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата и ще бъде връчено на заемополучателя заедно с платежния инструмент.Задължения за кредитополучателя за плащане по картата възникват след активиране и използването й.Според чл.20, кредиторът има право да блокира кредитната карта при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски.В случай, че не последва престиране на дължимото в рамките на два месеца от последното плащане, се прилага разпоредбата на чл.3.В нея е казано, че при забава, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

В чл.24 е посочено, че с подписването на договора, кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и приема условията на контракта, отпечатани и/или попълнени в същия документ.Декларирано е, че лицето е получило екземпляр  от последния.

Ответната страна не е оспорила подписите си на всяка страница от цитирания договор.

На 01.05.2017 г. на заемополучателката били връчени сертификат за съгласие за застраховка и Общи условия за застрахователна програма ”Защита на плащанията по кредитни карти” с шрифт на текста по-малък от 12.

Представено е Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14756967, в което е посочено, че на Б.И.В. се предоставя MasterCard-15184994 с лимит от 1 000 лв., при годишна лихва и такси за ползване, посочени в този документ.В чл.11 е въведен по-голям срок на просрочие, даващ право на кредитора да блокира кредитната карта.В чл.12 е казано как се уведомява кредитополучателят за извършените от него месечни трансакции, като погасяването на задълженията трябва да се осъществи до 1-во число на следващия месец.В чл.17 са визирани параметрите на револвиращия кредит досежно лихвен процент, ГПР, такси и др.Документът е подписан само от представител на търговеца.

В договора е посочено, че ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и ще се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срок разходи, съгласно условията на контракта.    

На 21.09.2017 г. на Б.И.В. били връчени документи, изпратени от ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” (л.37).

По делото се твърди, че на 03.10.2017 г. ответницата е активирала предоставената й от кредитодателя карта № CARD-15184994 с максимален кредитен лимит от 1 000 лв.

Ищецът сочи, че последното редовно обслужване на кредитната карта е станало на 01.08.2018 г.Видно от извлечението на л.36 от 01.01.2019 г., балансът по сметката към тази дата бил в размер на минус 1 171,20 лв.

По делото няма спор, че кредиторът е блокирал кредитната карта на посочената по исковата молба дата.

Приложена е покана за плащане от 11.01.2019 г., за която липсват данни да е връчена на длъжника.

Назначената в производството счетоводна експертиза, след запознаване с доказателствата по делото и извършена проверка в счетоводството на ищеца, се е произнесла, че Б.И.В. е усвоила предоставения й кредитен лимит чрез извършени плащания на ПОС-терминал и АТМ-тегления през периода 03.10.-11.07.2017 г.От отпусната сума са били използвани суми за такси по картата на основание чл.16 от договора.Експертът е докладвал, че ответницата е извършвала периодични погасявания по дълга в общ размер на 2 841,76 лв., като последното плащане било извършено на 20.06.2018 г.С посочената сума били погасени главница по револвиращия кредит от 2 591,57 лв., лихви по револвиращия кредит от 163,21 лева и 86,98 лв. такси по предоставената кредитна карта. Кредиторът обявил кредита за изискуем на 04.01.2019 г.Вещото лице е посочило, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК главният дълг бил 998,87 лв., договорна лихва от 172,33 лв. за периода 01.08.2018 г.-01.01.2019 г., вкл., и лихва за забава за времето 04.01.-11.07.2019 г. от 52,44 лв.Във връзка с направено възражение от ответната страна как са били погасявани задълженията, експертът е докладвал, че предоставените на ответницата стоков кредит и револвиращ кредит по кредитната карта се водят в счетоводството на кредитодателя по различни партиди.Усвоените средства по отпуснатия лимит по кредитната карта били свързани с тегления на пари в брой на АТМ и покупки в търговски обекти.Вещото лице е заключило, че кредиторът не е допуснал погасяване на дълга по договора за покупка на стоки и услуги за сметка на дълга по договора за револвиращ кредит.Експертът е докладвал, че погасяванията по кредитната карта са били извършвани на каса, в който случай от вносителя се изисква представяне на лична карта.Вещото лице е пояснило, че ако сумите са били внасяни от друг, а не от кредитополучателката, то кредитната институция би начислила и комисионна, каквато в процесния случай няма.Експертът е докладвал, че уговореният ГЛП по предоставения револвиращ кредит в размер на 35 % надвиша трикратния размер на законната лихва.По отношение на ГПР било спазено изискването да е до петкратния размер на законната лихва.Експертът е дал вариант на дълга при изключена клауза за договорна лихва.В този случай следващата се на кредитора главница възлиза на 835,66 лв., а обезщетението за забава-на 43,87 лв. 

Исковете по чл.422 от ГПК са подадени в предвидения в закона преклузивен срок, предвид което се явяват допустими.

По делото безспорно се установява, че между ответницата и дружесвото, чийто универсален правоприемник е ищцовото дружество, е бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 03.05.2017 г., като платежният инструмент, с кредитен лимит от 1 000 лв., е бил активиран от заемополучателката на 03.10.2017 г.

Според чл.9 ал.1 от ЗПК,  договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.Съгласно чл.10 от ЗПК този вид договор се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра–по един за всяка от страните по договора.Съдът намира, че в процесния случай тези изисквания са спазени само по отношение на основния документ, подписан на 03.05.2017 г. Действително главното вземане е фиксирано единствено като максимална стойност, но доколкото лимитът на кредитната карта е в много по-нисък размер и по делото има данни, че с последната са били извършвани платежни операции, то съдът приема, че между страните е било постигнато съгласие относно издаването и ползването на платежен инструмент с лимит от 1 000 лв. Според чл.10 ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.Съдът, като взе предвид ангажираните в производството доказателства, намира, че между страните липсва постигнато съгласие относно други вземания по контракта, в това число и договорна лихва.Според чл.10 ал.3 от ЗПК, ал.1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се подписват от двете страни.Представеното от ищеца приложение не носи подпис на кредитополучателката, поради което и не може да ангажира нейната отговорност за плащане на нещо извън главното вземане.Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията за форма, договорът за потребителски кредит е недействителен.В този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита-чл.23.Нормата е израз на зачитане на общата норма на чл.34 от ЗЗД, че когато един договор бъде обявен за недействителен, всеки е длъжен да върне на другата страна, това което реално е получил по него и с оглед недопускане на неоснователно обогатяване на другата странаслучая чистата стойност на кредита, но не и лихвите и надбавките към нея.  В допълнение следва да се посочи, че търсената от кредитора възнаградителна лихва се явява прекомерна, като клаузата противоречи на чл.143 от ЗЗП, тъй като не отговаря на  изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.Прекомерността на уговорената възнаградителна лихва до три пъти размера на законната лихва е изведена в съдебната ни практика като основание за нищожност на тази уговорка поради противоречието й с добрите нрави–чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делототози смисъл Решение № 178/26.02.2015 г. по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229/ 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ВКС, ІІ т. о., т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/.Ето защо, предявените искове за установяване на съществуването на парични вземания, произтичащи от така възникналите  договорни правоотношения между страните, които надвишат чиста стойност на револврищаия кредитполучената сума, са неоснователни.Акцесорните претенциите следва да се отхвърлят.Главният иск се явява основателен и доказан до посочения от вещото лице размер във втория вариант на заключението.Доколкото този изход на спора не се свързва с наличието или не на предпоставки за предсрочна изискуемост на кредита, под което условие ищецът е заявил, че иска осъждане на ответницата за заплащане на суми по процесния договор,  съдът намира, че не дължи произнасяне по евентуалните претенции.

Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца се следват разноски за двете производства съразмерно с уважената част от исковете, платими на посочената в заповедта за изпълнение  банкова сметка.

          ***, съдът

 

                                  Р    Е    Ш    И   :

         

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.И.В., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, и постоянен адрес:***, че дължи на ”БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, Париж, рег.№ *********,, чрез ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Младост-4, Бизнес парк София, сграда № 14, като универсален правоприемник на “БНП Париба Пърсънъл  Файненс“ ЕАД , ЕИК *********, заличен търговец, сумата от 835,66 лв., представляваща неплатена главница по Договор за револвиращ потребителски кредит № CREX-14756967/01.05.2017 г. по кредитна карта CARD-15184994, активирана на 03.10.2017 г.,, със законната лихва от 24.07.2019 г. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под3153 от 26.07.2019 г. по ч.гр.дело1440/2019 г. по описа на РС-гр.Разград.

ОТХВЪРЛЯ претенциите да се признае за установено по отношение на Б.И.В., ЕГН **********, че дължи на ”БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, Париж, рег.№ *********,, чрез ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********, сумата над 835,66 лв. до 974,49 лв.-главница, 196,71 лв.-възнаградителна лихва за периода 01.08.2018 г.-04.01.2019 г., 51,09 лв.-мораторна лихва за времето 04.01.-11.07.2019 г.,   като неоснователни.

ОСЪЖДА Б.И.В., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** и постоянен адрес:***, да заплати на ”БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, Париж, рег.№ *********,, чрез ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Младост-4, Бизнес парк София, сграда № 14, по банкова сметка ***: ***, BIC/***: BNPABGSX сумата от 495,67 лева-разноски по делото, както и 51,23 лв.-разходи по ч.гр.дело № 1440/2019 г. по описа на РС-гр.Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                       

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: