ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1302
гр. Враца, 01.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20221420102233 по описа за 2022 година
Делото е образувано по депозирана на 15.07.2002 г. искова молба от Р.
М. Б. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Л.”... бл.”Х.,чрез адв.М. Г. от АК В. гр.В.
ул.”Л.”....,”Б.”ООД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.Б.
ул.”И. М.в”№2, представлявано от управителя Е. К.в Е., съдържаща искове с
правно основание чл.200 ал.1 от КТ.
Ищецът твърди,че работел по трудово правоотношение с ответника и
че на 23.05.2021 г. бил претърпял трудова злополука в общ.К..При
злополуката бил получил редица наранявания.Претендира обезщетения за
причинените неимуществени и имуществени вреди.
В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е подал възражение за местна
неподсъдност на делото,като намира, че исковете следва да се предявят пред
съда по седалището на ответника - РС-Б..Моли делото да бъде прекратено и
изпратено по подсъдност на РС-Благоевград.
Съдът намира,че преди да бъдат продължени съдопроизводствените
действия,следва да бъде решен въпросът,касаещ местната подсъдност на
делото.По така направеното възражение за местна неподсъдност на спора,
Съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.119 ал.3 от ГПК възражение за
неподсъдност на делото,съгласно правилата за подсъдност извън тези по
ал.ал.1 и 2 на чл. 119 ГПК, може да се прави само от ответната страна най-
1
късно в срока за отговор на исковата молба.
Възражението е направено в предвидения в чл.119 ал.3 от ГПК срок,а
именно - в срока за отговор на исковата молба,поради което е допустимо и
следва да бъде разгледано.Разгледано по същество,е и основателно.
По общо правило от разпоредбата на чл.105 от ГПК, искът се
предявява пред съда,в района на който е постоянният адрес или седалището
на ответника.Това означава,че установеното в закона общо правило е искът да
се предявява пред съда по седалището на юридическото лице,срещу което е
предявен.По делото се установява,в т.ч. и след справка от Търговския
регистър,че седалището на ответника- юридическо лице е в гр.Б..Предвид
твърденията в исковата молба,спорът между страните е трудов по смисъла на
чл.357 от КТ,и следователно е налице хипотеза на изборна местна
подсъдност.Изборната местна подсъдност представлява предоставена на
ищеца възможност, при наличие на предвидените в закона критерии,само и
единствено по негов избор да предяви иска си и пред друг съд,който не е
местно компетентен да разгледа спора по правилата на общата или особената
местна подсъдност. Съгласно разпоредбата на чл.114 от ГПК,работникът
може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото,където той
обичайно полага своя труд.Следователно с разпоредбата на чл.114 от
ГПК,като алтернативна на общата местна подсъдност по чл.чл.105 и 108 от
ГПК,е дадена възможност на работникът да предяви иск срещу работодателя
си и по мястото,където той обичайно полага своя труд.Тази законова
разпоредба представлява специално правило,което дерогира общата
подсъдност,в случаите,които касаят искове по трудови спорове и при
предявяване дава привилегия на ищеца да избере подсъдността.Следователно
ищецът е имал две алтернативни възможности при избора на местна
подсъдност - да предяви иска пред районния съд по седалището на ответника
- работодател,или пред районния съд по мястото,където обичайно е полагал
своя труд. Мястото,където работникът обичайно полага своя труд,или
мястото на работа,е задължителен реквизит на трудовия договор и като такъв
- следва да бъде уговорено писмено между страните,съгласно правилата на
чл.62 ал.1 от КТ и чл.66 ал.1 т.1 от КТ.Съгласно разпоредбата на чл.66 ал.3 от
КТ,за място на работата се смята седалището на предприятието,с което е
сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от
характера на работата.
2
Трудовият договор на ищеца не съдържа посочване на място на
работа,различно от седалището на ответника. Злополуката е станала в Област
К.,където ищецът е работел на обект,по неговите собствени твърдения.Няма
никакво основание да се приеме,че мястото на работа на ищеца е било в
гр.Враца.
При тези доказателства се налага изводът,че ищецът е бил с място на
работа в гр.Благоевград,където е и седалището на ответника.
Предвид изложеното,настоящия съдебен състав намира, че
възражението на ответника по чл.119 ал.3 във връзка с чл.105 от ГПК за
неподсъдност на делото,с оглед обстоятелството,че седалището му се намира
в гр.Б. и то съвпада с мястото,където ищецът е полагал своя труд,се явява
основателно,поради което ВРС не е местно компетентен да разгледа делото и
производството по него следва да бъде прекратено,като бъде изпратено на
Районен съд-Б.,който е местно компетентният да разгледа спора съд съгласно
общото правило на чл.105 от ГПК.
Водим от гореизложеното,на основание чл.119 ал.3 във връзка с
чл.чл.105 и 108 ал.1 от ГПК,Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №2233/2022 г. по описа на
Р.-В..
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд-Б..
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред
Окръжен съд-Враца в 1 седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3