№ 2436
гр. Варна, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110107400 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от И. Л. А., ЕГН **********, с адрес:
*********, срещу Г.Ф. , БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: ******, осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2,
б. „г“ от КЗ за заплащане на сумата от 5943,80 лв. – частичен иск от сума в
общ размер на 7670 лв., представляваща незаплатена част от дължимо
обезщетение по заведената при ответника преписка по щета №
21110370/10.12.2021 г. за имуществени вреди, съизмерими с действителната
стойност на тотално погиналия лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. №
******* вследствие на реализирано на 22.11.2021 г. в гр. Варна
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Волво
ХС 60“ с рег. № *******, който автомобил е предмет на противозаконно
отнемане, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба -
08.06.2022 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
По твърдения в исковата молба, че на 22.11.2021 г. около 01:20 ч. в
гр. Варна настъпило ПТП при следния механизъм: ищцата управлявала
собствения й лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № *******, движейки се
по ул. „Проф.Николай Державин“, посока бул. „Сливница“, когато на
кръстовището с ул. „Македония“ била блъсната от водача на лек автомобил
„Волво ХС 60“ с рег. № *******, който излязъл от ул. „Македония“ без да
спре и да я пропусне, при наличие на пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“. След ПТП водачът на лек автомобил
„Волво ХС 60“ избягал от мястото на произшествието. Ищцата уведомила
контролните органи, които след посещение на място и изясняване механизма
на събитието установили, че водачът на лек автомобил „Волво ХС 60“ с рег.
№ ******* е виновен за ПТП, както и че този автомобил е обект на кражба.
Последният бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
1
ЗАД „Армеец“ АД с период на покритие от 23.10.2021 г. до 22.10.2022 г.,
обхващащ момента на ПТП. На 22.11.2021 г. ищцата уведомила
застрахователя за настъпилото събитие, за което била образувана
застрахователна претенция (щета) под № 13021100100410, извършен бил
оглед на автомобила, изготвен снимков материал и съставен опис на
настъпилите щети, в който били обективирани следните увредени части:
подкалник преден десен, резервоар умивател, основа предна броня, табло
арматурно, броня предна, фар ляв, фар десен, калник преден ляв, калник
преден десен, капак преден, стъкло предно, панти преден капак, рамка
радиатор, рог десен с основа, рог ляв с основа, радиатор климатик, радиатор
воден, дифузьор вентилатори, вентилатори, акумулатор 12 V, филтър
въздушен комплект, Airbag водач, Airbag десен, колани ляв и десен. На
08.12.2021 г. ищцата получила уведомление от ЗАД „Армеец“ АД за
постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по
образуваната щета на основание чл. 439, ал. 2, т. 1, б.“а“ КЗ – т.к. не
осигурява застрахователно покритие по застраховката, когато владението
върху застрахования автомобил е придобито чрез кражба, грабеж или
престъпление по чл. 346 от НК, като в случая лек автомобил „Волво ХС 60“ с
рег. № ******* е предмет на противозаконно отнемане, за което е образувано
ДП № 1843/2021 г. При това положение и доколкото на основание чл. 557, ал.
1, т. 2, б. „г“ от КЗ в подобен случай вредите на увредените лица се покриват
от Гаранционния фонд, на 10.12.2021 г. ищцата предявила претенция пред
фонда. Там била образувана щета под № 21110370/10.12.2021 г. и по същата
било взето решение за изплащане на обезщетение като „тотална щета“ на лек
автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ******* след прекратяване на
регистрацията му. Последната била прекратена на 01.03.2022 г. и след
представяне на съответните документи за това пред ответника ищцата
получила обезщетение в размер на 1330 лв. Ищцата изразява несъгласие с
този размер. Намира, че действителната стойност на автомобила към датата
на ПТП е била 9000 лв., поради което счита, че ответникът следва да й
заплати разликата между тази сума и доброволно заплатената такава, или
сумата от 7670 лв.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения частичен иск за сумата от 100 лв. от сума в общ размер на 7670
лв. и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва, че на 04.03.2022 г. е заплатил в полза на ищцата обезщетение в
размер на 1330 лв. Счита, че с тази сума е погасил изцяло задължението си
към увреденото лице, съобразно изискванията на действащата към датата на
ПТП Методика на ГФ за определяне на действителните стойности и
изплащане на обезщетения при имуществени вреди, както и приложимата
Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължително застраховане по чл. 461, т. 1 и
2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди,
причинени на МПС. Отделно поддържа, че определеното от ГФ обезщетение
и изразеното съгласие от страна на ищцата за изплащането му имат характер
на извънсъдебна спогодба, чрез която страните са разрешили окончателно
въпросите за наличието на правото на обезщетение и неговия размер,
съответно ищцата няма основание да търси репариране на същите вреди
2
отново по съдебен ред. Позовава се в тази връзка на ТР № 1/2016 г. на ОСГТК
на ВКС.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска и претендира
разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. Й. А., поддържа исковата молба и предприема изменение
на частичния иск чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 5943,80 лв.
Моли за уважаване на увеличената претенция и представя списък на разноски
по чл. 80 ГПК.
Ответникът не изпраща представител в първото открито съдебно
заседание. Предварително депозира писмена молба, с която поддържа
отговора. Изрично оспорва наличието на обективни данни относно
противозаконното отнемане на лек автомобил „Волво ХС 60“ с рег. №
*******, респ. попадането на процесния случай сред хипотезите на чл. 557
КЗ. Представя и списък на разноски.
Конституираното трето лице помагач на страната на ответника В. С. Т.
не изразява становище по иска.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“г“
КЗ.
Посочената разпоредба предвижда, че Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на
Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира
на територията на Република България или на територията на друга държава
членка и владението върху което е било отнето чрез кражба, грабеж или
друго престъпление, като в този случай Гаранционният фонд изплаща
обезщетение за вредите, причинени на имуществото на увредените лица,
надвишаващи 400 лв.
По арг. от чл. 558, ал. 5 от КЗ допустимостта на претенцията пред съда
е обусловена от предварително проведена извънсъдебна процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и Гаранционния
фонд по реда на чл. 380 КЗ, при която фондът не е платил в тримесечния срок
по чл. 496 КЗ, отказал е да плати обезщетение или увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното обезщетение.
Не е спорно по делото, че в случая такава процедура е проведена и по
образуваната преписка по щета № 21110370/10.12.2021 г. в полза на ищцата е
изплатено обезщетение за имуществени вреди в размер на 1330 лв., с който
размер тя не е съгласна.
При така установените факти и с оглед наличието на останалите (общи)
процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на
правото на иск, съдът намира производството по делото за допустимо.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) реализирано
ПТП на територията на Република България при описания в исковата молба
3
механизъм, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на страната и владението върху което е било отнето чрез
престъпление, вкл. наличието на виновно противоправно поведение на водача
на този автомобил; 2.) претърпяването на сочените имуществени вреди от
ищцата, както и 3.) наличието на пряка причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на виновния водач и вредите. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да
проведе пълно и главно доказване на тези факти. В нейна тежест е да
установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение,
което следва да надвишава 400 лв.
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно
и ненуждаещо се от доказване по делото е отделено обстоятелството, че на
22.11.2021 г. около 01:20 ч. в гр. Варна, на кръстовището между ул.
„Проф.Николай Державин“ и ул. „Македония“, е настъпило ПТП при
описания в исковата молба негов механизъм, при който водачът на лек
автомобил „Волво ХС 60“ с рег. № ******* се движел по ул. „Македония“ и
на кръстовището с ул. „Проф.Николай Державин“, при наличие на пътен знак
Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, не е спрял и не е
пропуснал движещия се по ул. „Проф.Николай Державин“ лек автомобил
„Тойота Корола“ с рег. № *******, управляван от ищцата, и го е блъснал.
При така установения механизъм на ПТП се налага извод за доказано
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Волво ХС 60“ с рег. №
*******, който, движейки се по път без предимство, на кръстовище с друг
път, сигнализиран като път с предимство, не е пропуснал лек автомобил
„Тойота Корола“ с рег. № *******, който се е движел по пътя с предимство, и
така е нарушил правилото на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. С оглед презумпцията на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД и предвид липсата на проведено обратно доказване за
нейното опровергаване, съдът приема, че деянието е извършено виновно.
Видно от приложеното свидетелство за регистрация- част I на МПС (л.
4), другият участник в ПТП - лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. №
******* е регистриран като собственост на ищцата И. Л. А..
Безспорно е, а се установява и от приобщеното опис-заключение по
щета № 13021100100410/23.11.2021 г. (л. 8), че са настъпили щети по
собствения на ищцата лек автомобил „Тойота Корола“, изразяващи се в
увреждане на следните негови части: подкалник преден десен, резервоар
умивател, основа предна броня, табло арматурно, броня предна, фар ляв, фар
десен, калник преден ляв, калник преден десен, капак преден, стъкло предно,
панти преден капак, рамка радиатор, рог десен с основа, рог ляв с основа,
радиатор климатик, радиатор воден, дифузьор вентилатори, вентилатори,
акумулатор 12 V, филтър въздушен комплект, Airbag водач, Airbag десен,
колани ляв и десен.
Няма спор, че щетите са резултат от процесното ПТП, поради което
съдът приема за доказана и пряката причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на виновния водач и имуществените вреди за
ищцата, като собственик на увреденото МПС.
Не е спорно също, че лек автомобил „Волво ХС 60“ с рег. № *******,
управляван от виновния водач, е предмет на противозаконно отнемане, за
което е образувано ДП № 1843/2021 г. Съобразно приложеното писмо изх. №
4
100-5488/03.12.2021 г. от ЗАД „Армеец“ (л. 79), това обстоятелство е
констатирано от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, при който първоначално е била заведена щетата. В тази
насока е и приобщеното писмо изх. № 24-01-616/29.12.2021 г. (л. 77).
До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция обаче
няма данни какво е развитието на наказателния процес, вкл. приключил ли е
той с влязъл в сила съдебен акт, който да установява извършеното
престъпление по чл. 346 НК. Наличието на висящо досъдебно производство
не е достатъчно, за да се направи положителен извод за попадане на
процесната хипотеза в приложното поле на чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“г“ КЗ, която
разпоредба изисква владението върху МПС на виновния водач да е било
отнето чрез доказано по надлежния ред престъпление като предпоставка за
ангажиране отговорността на ГФ.
Тази предпоставка е изрично оспорена от ответника и е останала
недоказана по делото, поради което предявеният иск подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в
общ размер на 1450 лв., вкл. 150 лв. за депозит за вещо лице по
първоначалната експертиза, 1200 лв. депозит по повторната експертиза и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК
вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Съобразно извода за неоснователност на иска, разноски на ищцата не се
следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Л. А., ЕГН **********, с адрес:
*********, срещу Г.Ф. , БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: ******, осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2,
б. „г“ от КЗ за заплащане на сумата от 5943,80 лв. (пет хиляди деветстотин
четиридесет и три лева и осемдесет стотинки) – частичен иск от сума в общ
размер на 7670 лв. (седем хиляди шестстотин и седемдесет лева),
представляваща незаплатена част от дължимо обезщетение по заведената при
ответника преписка по щета № 21110370/10.12.2021 г. за имуществени вреди,
съизмерими с действителната стойност на тотално погиналия лек автомобил
„Тойота Корола“ с рег. № ******* вследствие на реализирано на 22.11.2021 г.
в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек
автомобил „Волво ХС 60“ с рег. № *******, който автомобил е предмет на
противозаконно отнемане, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба - 08.06.2022 г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА И. Л. А., ЕГН **********, с адрес: *********, да заплати
на Г.Ф., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: ******,
5
сумата от 1450 лв. (хиляда четиристотин и петдесет лева) за сторените
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на В. С. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Дрин“ № 31, вх. 5, ет. 2, ап. 4, като
трето лице помагач на ответника Г.Ф..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6