Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 27.02.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 12203 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение
от 15.01.2019 г. по гр.д. № 80083/17 г., СРС, І ГО, 28 с-в е отхвърлил иска с пр. основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД,
вр. чл. 53 от ЗЗД предявен от Д.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, an.
1 и Н.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, an.
1, чрез адвокат Н.В.П., от
Пернишка адвокатска колегия и адвокат К.Т.Н. от Софийска адвокатска колегия,
със съдебен адрес:***, офис 1 срещу П.на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от
Главния прокурор на Република България С.Ц.и солидарно срещу Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София,
ул. „*******, представлявана от старши комисар М.Н.М., за осъждане на
ответниците да заплатят сумата от 15 000
лв. като частичен иск от 31 450 лв., съставляваща обезщетение за пропуснати ползи като неоснователен. Отхвърлил е иска с пр. основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД,
вр. чл. 53 от ЗЗД предявен от Д.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, an.
1 и Н.Л.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, an. 1, чрез адвокат Н.В.П. от Пернишка адвокатска колегия и адвокат К.Т.Н. от
Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес:***, офис 1 срещу П.на Република България, адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2,
представлявана от Главния прокурор на Република България С.Ц.и солидарно срещу Столична дирекция на вътрешните
работи, адрес: гр. София, ул. „*******, представлявана от старши комисар М.Н.М.,
за осъждане на ответниците да заплатят сумата
от 3015 лв., съставляваща обезщетение за пропуснати ползи изразяващи се в
обезценката на автомобила като неоснователен. Осъдил е на осн. чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45
от ЗЗД Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „*******,
представлявана от старши комисар М.Н.М. да
заплати на ищците Д.А.Н., ЕГН **********,с
адрес: ***, an. 1 и Н.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, an. 1, чрез адвокат Н.В.П. от Пернишка адвокатска колегия и адвокат К.Т.Н. от
Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес:***, офис 1 сумата от 875,21 лв. разходи
за ремонт на автомобила, ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на завеждане на искова молба на 30.03.2017 г. до окончателно изплащане
на задължението като е отхвърлил иска
по отношение на ответника П.на Република България, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главния прокурор на Република
България С.Ц.като неоснователен. Осъдил е Столична дирекция на вътрешните работи,с адрес: гр. София, ул. „*******,
представлявана от старши комисар М.Н.М. да
заплати на ищците Д.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, an. 1 и Н.Л.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, an. 1, чрез
адвокат Н.В.П. от Пернишка адвокатска колегия и адвокат К.Т.Н. от Софийска
адвокатска колегия, със съдебен адрес:***, офис 1 сумата от 45,75 лв. разноски по делото на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК. Осъдил е Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр.
София, ул. „*******, представлявана от старши комисар М.Н.М. да заплати на адвокат Н.В.П. от
Пернишка адвокатска колегия и адвокат К.Т.Н. адвокат от Софийска адвокатска
колегия, със служебен адрес: гр. София ул. „*******, офис 1 общо сумата от 47,34 лв. адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 в от ЗА. Осъдил е Д.А.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, an. 1 и Н.Л.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, an. 1, чрез адвокат Н.В.П. от
Пернишка адвокатска колегия и адвокат К.Т.Н. адвокат от Софийска адвокатска
колегия, със съдебен адрес:***, офис 1 да заплатят на Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „*******, представлявана от старши комисар М.Н.М.
сумата от 144, 03 лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.
С определение от 26.07.2019 г. по гр.д. № 80083/2017 г., СРС, ГО, 28 състав
е оставил без уважение искането на
ответника във въззивната жалба за изменение на решението от 19.01.2019 г. в
частта за разноските.
Решението е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба от ищците Д.А.Н., ЕГН
********** и Н.Л.Н., ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, an. 1, чрез адвокат Н.В.П. от АК Перник и адвокат К.Т.Н. от САК, със съдебен
адрес:***, офис 1 в частта, в която са отхвърлени предявените искове за
присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 15 000 лв. като
частичен от 31 450 лв., иска за заплащане на пропуснати ползи, изразяващи
се в обезценка на иззет автомобил и в частта на присъдените разноски. Сочи се,
че след извършените уточнения на исковата молба ищците молят съда да осъди
солидарно при условията на чл.53 ЗЗД СДВР и П.на Р България да заплатят
солидарно на ищците следните суми: 1. частичен иск за сумата от 15 000 лв. от сумата 31 450 лв.,
представляваща обезщетение за пропусната полза в размер на паричната стойност,
която ищците е следвало да заплатят, за да получат възможност да ползват
подобен на техния автомобил за периода 30.09.2012 г./ датата, на която е
изтекъл срокът по чл.69 а, ал.10 от ЗМВР/отм./ до 23.02.2017 г./датата, на
която е върнат автомобила им/ или общо 1608 дни, ведно с мораторната лихва
върху тази сума от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, 2. сумата от 3015 лв., представляваща обезщетение за обезценяването на пазарната
стойност на автомобила за периода от
30.09.2012 г./ датата, на която е изтекъл срокът по чл.69 а, ал.10 от ЗМВР/отм./ до 23.02.2017г./датата, на която е върнат автомобила им/ или общо
1608 дни, ведно с мораторната лихва върху тази сума от завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане, 3.
сумата от 875,21 лв.-имуществени вреди, представляващи
необходимите разноски за отстраняване
на констатираните в Приемо-предавателен протокол от 23.02.2017 г. липси и
повреди по автомобила и за привеждането му в състояние годно за нормална
експлоатация с мораторната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба
до окончателното й изплащане, както бъдат осъдени ответниците на основание
чл.38, ал.2 от ЗА да заплатят имуществени
вреди като бъде определен адвокатски хонорар за извършените действия във
връзка с работата по преписките до тяхното приключване в т.ч. и адвокатски
хонорар на основание чл.38, ал.2 от ЗА за един адвокат съобразно уважената част
от исковете в настоящето производство, с мотиви, изложени в нея.
Сочат, че процесният автомобил, придобит от ищците при
условията на СИО на 11.01.2005 г., е бил предаден доброволно от тях /по-точно
от Д.Н. на 30.08.2012 г. с протокол
за доброволно предаване/ на основание чл.69 а, ал.2 от ЗМВР/отм./ и оставен на
съхранение в СДВР. По отношение на автомобила не е било налице основание за
задържането му в нито една от хипотезите на чл.69 а от ЗМВР/отм./, както и не е
постъпила в срока по чл.69 а, ал.8 ЗМВР/отм./ , а и изобщо молба за правна
помощ или искане за връщане на автомобила от държавата членка, въвела сигнала за
издирване в ШИС. След изтичане на 30-дневния срок на основание чл.69а, ал.8 ЗМВР/отм./ за компетентната прокуратура е било налице задължение в 5-дневен
срок с постановление да се разпореди вещта да бъде върната на лицето, от което
е приета. Въпреки многократните искания на правоимащите лица, това не е било
сторено и е станало възможно едва с Постановление от 14.12.2016 г. на прокурор при СГП в рамките на пр.пр. №
1097/2014 г. по описа на СГП. Фактическото предаване на вещта на лицето, от
което е приета, е било извършено на 23.02.2017
г. от разследващ полица при СРИП-СДВР по ДП № 5337/2013 г. по описа на
СДВР, пр. преписка № 28651/2012 г. по описа на СРП, за което е би съставен
Приемо-предавателен протокол от същата
дата. Автомобилът е бил върнат с липсващи части, подробно отразени в протокола.
При тези данни се сочи, че ищците са били лишени неправомерно от ползването на
собствения си лек автомобил, считано от 30.09.2012 г./ датата, на която е
изтекъл срокът по чл.69 а, ал.10 от ЗМВР/отм./ до 23.02.2017г./датата, на която
е върнат автомобила им/ или общо за 1608 дни, като в резултат на задържането
му, те са пропуснали полза, която е в размер на паричната стойност, която е
следвало да заплатят, за да получат възможност да ползват подобен на техния
автомобил, тъй като обезщетението трябва да съответства на обедняването. Освен
това, процесният автомобил не е имал качеството на приобщен като веществено
доказателство по висящо съдебно производство. Обезщетението за претърпяното от ищците
обедняване следва да бъде в размер на средния наем на автомобила със същите
показатели/марка, модел, година на производство за периода на претенцията/,
като стойността е определена от приетата по делото САТЕ, която дава 10 евро на
ден, или общо за 1608 дни в размер на 31 450 лева. Тази сума представлява
пропусната полза, претендирана от ищците и този способ за определяне на
пропуснатата полза се използва в съдебната практика, напр. решение № 465 от
20.12.2011 г. по гр.д. № 1794/2010 г. на ВКС на Р България, ІV г.о., което
решаващият съд изцяло е игнорирал.
От приетата по делото САТЕ се установява, че е налице обезценка
на автомобила в размер на 3015 лв.,
поради което се счита за доказано, че обезценяването на пазарната стойност на
автомобила за периода от 30.09.2012 г./ датата, на която е изтекъл срокът по
чл.69 а, ал.10 от ЗМВР/отм./ до 23.02.2017г./датата, на която е върнат
автомобила им/ или общо 1608 дни, ведно с мораторната лихва върху тази сума от
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане за посочената сума.
Най-накрая, са поискали от съда на основание чл.38,
ал.2 от ЗА да определи като имуществена вреда размера на дължимия адвокатски
хонорар във връзка с работата по преписките до тяхното окончателно решаване,
като ответниците да бъдат осъдени да заплатят. За тази работа се твърди, че не
е било заплащано адвокатско възнаграждение. Твърди се, че е поискано прилагане
на материалите по досъдебно производство № 5337/2013 г. по описа на
СДВР/спряно/, пр.пр. № 28651/2012 г. по описа на СРП, пр.пр. № 1097/2014 г. по
описа на СГП и пр.пр. № 2911/2016 г. по описа на САП, където са били приложени
договорите за правна помощ на ищците. Сочи се, че и съобразно ТР по т.д. №
2/2016 г. на ВАС, ОСС от І и ІІ колегия, по реда на ЗОДОВ се определя възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 от ЗА за
оказаната правна помощ, тъй като в НПК, за разлика от ГПК, не е предвиден ред
за обезщетяване на гражданите за незаконни действия на държавните органи.
Регламентирано е възстановяването на съдебните разноски да се търси по друг ред
с отделни дела, а когато адвокатското възнаграждение не е заплащано, то се
определя съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваните му части. Претендират са разноски за настоящето производство.
Въззиваемата страна Прокуратура на Република България, с адрес: гр.София, бул.”Витоша” № 2, представлявана
от Главния прокурор на Република България С.Ц.чрез пълномощника по делото юрисконсулт
М.оспорва въззивната жалба. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „*******,
представлявана от старши комисар М.Н.М., чрез пълномощника по делото юрисконсулт
К.оспорва въззивната жалба. .
Съдът, след като обсъди по реда на
чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана
по същество частично основателна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД, вр. чл.53 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Д.А.Н., ЕГН ********** и Н.Л.Н., ЕГН **********, чрез пълномощниците им по делото
адвокат Н.В.П., от Пернишка АК и адвокат К.Т.Н. от САК срещу П.на Република България и Столична дирекция на вътрешните
работи, като и след извършените уточнения на исковата молба молят
съда да осъди солидарно при условията на чл.53 ЗЗД СДВР и П.на Р България да
заплатят на ищците следните суми: 1. частичен иск за сумата от 15 000 лв. от сумата 31 450 лв.,
представляваща обезщетение за пропусната полза в размер на паричната стойност,
която ищците е следвало да заплатят, за да получат възможност да ползват
подобен на техния автомобил за периода 30.09.2012 г./ датата, на която е
изтекъл срокът по чл.69 а, ал.10 от ЗМВР/отм./ до 23.02.2017 г./датата, на
която е върнат автомобила им/ или общо 1608 дни, ведно с мораторната лихва
върху тази сума от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, 2. сумата от 3015 лв., представляваща обезщетение за обезценяването на пазарната
стойност на автомобила за периода от
30.09.2012 г./ датата, на която е изтекъл срокът по чл.69а, ал.10 от ЗМВР/отм./
до 23.02.2017г./датата, на която е върнат автомобила им/ или общо 1608 дни,
ведно с мораторната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, 3. сумата
от 875,21 лв. имуществени вреди, представляващи
необходимите разноски за отстраняване
на констатираните в Приемо-предавателен протокол от 23.02.2017 г. липси и
повреди по автомобила и за привеждането му в състояние годно за нормална
експлоатация с мораторната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба
до окончателното й изплащане, както бъдат осъдени ответниците на основание
чл.38, ал.2 от ЗА да заплатят имуществени вреди като бъде определен адвокатски
хонорар за извършените действия във връзка с работата по преписките до тяхното
приключване в т.ч. и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2 от ЗА за един
адвокат съобразно уважената част от исковете в настоящето производство.
Ищците Д.А.Н., ЕГН ********** и Н.Л.Н., ЕГН ********** твърдят, че са сключили граждански брак на 07.12.1991г., че 11.01.2005г. са придобили в
режим на СИО лек автомобил марка „СЕАТ“, модел „Леон“, цвят тъмно сив металик,
с номер на рама VSSZZZ1MZ4R083208, с ДК № СА 5838 МР, че на
30.08.2012г. описаният автомобил бил предаден с протокол за доброволно
предаване от ищцата Д.А.Н. на инспектор от сектор 07 ОПКП-СДВР за извършване на
проверка по преписка с вх. № 12227/2012г., по описа на СДВР. Заявяват, че по
отношение на процесния автомобил не е било налице основание за задържането му
по чл. 69а от ЗМВР, както и че не е постъпвала молба за правна помощ или искане за връщане от държавата
членка, въвела сигнал за издирване на автомобила в системата ШИС. Според ищците
е било налице задължение на компетентната прокуратура да постанови в 5 дневен
срок връщане на вещта (автомобила) на собственика й. Едва с Постановление от
14.12.2016г. на прокурор от СГП процесният автомобил бил освободен, а
фактическото му предаване се е осъществило на 23.02.2017г. от разследващ
полицай при СРИП-СДВР, за което бил съставен приемо-предавателен протокол. Твърдят,
че фактическата власт на собственика е възстановена, но автомобилът е върнат с
липсващи части-два броя мигачи на предни (странични) калници, два броя предни
чистачки, счупено рамо на задна чистачка, разбита ключалка на шофьорска врата,
наранявания, надрасквания по боята на преден ляв и заден ляв калник, изгоряла
боя на лява страна на автомобила, неработещ акумулатор и спаднали 4 бр. гуми.
Ето защо и вследствие на изложените обстоятелства, ищците са били лишени неправомерно от ползването на
собствения си автомобил, като така са претърпели имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи, които оценяват чрез изчисление по средния размер на наем
на автомобил със същите показатели за процесния период.
Ищците твърдят още и че са претърпели имуществени
вреди, свързани с направени разноски за поправяне на повреди по процесното МПС,
с намаляването на пазарната стойност автомобила и с направени разноски за
адвокатски хонорар за работа по преписките на СДВР и ПРБ. С допълнителна молба
от 31.05.2017 г. заявяват, че за работата по преписките за връщане на незаконно
задържания автомобил не е заплащано адвокатско възнаграждение
Ответниците П.на Република България и СДВР в срока за отговор по
чл.131 ГПК са оспорили предявените искове като недоказани и неоснователни.
По делото
са представени като доказателства Протокол за доброволно предаване от 30.08.2012г., изготвен от инспектор Н. И.И.в с-р 07 ОПКП - СДВР, на
основание чл.109, 110 и чл.159 от НПЛ, като в протокола са описани подробно
характеристиките на процесния автомобил, приемо-предавателен протокол от 23.02.2017 г. за връщането от
разследваш полицай на автомобила на ищците в който са описани видими
недостатъци - липса на 2 бр. мигачи на предни странични калници, липса на 2
предни чистачки, 1 бр. счупено рамо на задна чистачка, разбита ключалка на
шофьорската врата, наранявания и надрасквания на боята на преден ляв и заден
ляв калници, лавата страна на автомобила е с изгоряла боя, неработещ акумулатор
и спаднали 4 бр. гуми. По делото е била допусната и приета САТЕ, като от заключението на вещо лице се установява, стойността за ползване на автомобил,
еквивалентен с процесния, а именно Сеат Леон с дизелов двигател, от рент а кар
от ищеца за периода от 30.09.2012г. до 23.02.2017г., което е 1608 дни възлиза
на 31 450лв. С оглед големия период на отдаване под наем и годината на
производство, наемната цена е около 10 евро на ден. Стойността на ремонта на
автомобила по средните пазарни цени е 875, 21лв. От допълнителното заключение
на вещото лице се установява, че стойността на автомобила като нов възлиза на
17 130евро или 33 500лв. като амортизацията на МПС-то за горепосочения период е
3015 лв.
По развитите във въззивната
жалба възражения, настоящата инстанция приема следното:
Настоящата инстанция намира
частичният иск за сумата от 15 000 лв. от сумата 31 450 лв., представляваща
обезщетение за пропусната полза в размер на паричната стойност, която ищците е
следвало да заплатят, за да получат възможност да ползват подобен на техния
автомобил за периода 30.09.2012 г./ датата, на която е изтекъл срокът по чл.69
а, ал.10 от ЗМВР/отм./ до 23.02.2017 г./датата, на която е върнат автомобила
им/ или общо 1608 дни, ведно с мораторната лихва върху тази сума от завеждане
на исковата молба до окончателното й изплащане, за частично основателен.
За да е възникнало
спорното право за обезщетяване на ищците, те следва да докажат факти, които се субсумират под хипотезата на
гражданския деликт, а именно - противоправно деяние /действие или бездействие/;
вина; вреди и причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди,
както и факти, водещи до ангажиране на имуществената отговорност на възложителя
- възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод
извършването й. Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна
последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може
да засяга, както настоящото имущество на увредения/те, така и вероятното бъдещо
увеличение на имуществото му/им. Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане
вреди е вземане само на увредения/те. Основният обективен елемент от фактическият състав на иска по чл. 49
от ЗЗД е извършване на противоправно деяние т.е. такова действие или
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен
интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на
естествените права.
ЗМВР/отм./ е специален закон, с който на полицейските органи и на прокурора са
предоставени правомощия за предприемане на различни видове мерки в определените
от този закон случаи. В изпълнение на тези си правомощия органите действат
съобразно закона, но и по своя преценка относно наличието или липсата на
законовите предпоставки.
В конкретния казус, от данните по делото е видно, че процесният лек автомобил е бил
приобщен по реда на чл. 69а, ал. 2 ЗМВР(отм.) с протокол за доброволно
предаване на 30.08.2012 г., тъй като
автомобил с посоченият номер на рамата е бил обявен за международно издирване
от Испанските власти в ШИС на 30.01.2008 г. Съобразно разпоредбата на чл. 69а,
ал. 1 ЗМВР(отм.) полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която
има сигнал за издирване в ШИС и/или в Интерпол, като издирваната вещ се предава
доброволно или се изземва от лицето, в което е открита, за срок от 30 дни. По
силата на чл. 69а, ал. 8 ЗМВР/отм./ ако в срока по, ал. 1 не бъде получена
молба за правна помощ или друго волеизявление, направено от съответната държава
членка, въвела сигнала за издирване, в което се съдържа информация, отнасяща се
до въведения сигнал, и/или потвърждение на сигнала от компетентен орган на
държавата членка, въвела сигнала, съдържащо изрично искане за връщане на вещта,
вещта се връща на лицето, от което е
предадена или иззета, в 5-дневен срок с постановление на окръжната прокуратура
по местопредаване или изземване на вещта, освен ако: 1. тя е предмет или
средство за извършване на престъпление на територията на Република България; 2.
тя е доказателство, обект на обезпечителни мерки или предаването й може да
затрудни наказателно производство, образувано в Република България и 3.
притежаването й е забранено по законите на Република България.
На 10.09.2012
г. бюро „СИРЕНЕ“-Испания са били уведомени за изземването на автомобила в
Република България, което се установява от постъпило на 11.09.2012 г. писмо от началник-сектор
„СИРЕНЕ“- към Д „МОС“-МВР. Испанските
власти също са били известени още, че ако в срок до 30 дни не постъпи молба за
правна помощ или искане връщане на вещта, същата следва да бъде върната на
лицето, от което е иззета. В СГП няма постъпили данни в рамките на срока,
визиран в разпоредбата на чл.69 а от ЗМВР/ отм./ от страна на държавата-членка
въвела сигнала, да е постъпила молба за правна помощ или искане за връщане на
вещта. По преписката няма данни соченият автомобил да е бил предмет или средство за извършване на
престъпление на територията на Република България, да е доказателство, обект на
обезпечителни мерки или предаването му да е от естеството да затрудни
наказателно производство образувано в Република България, както и притежаването
му да е забранено от законите на страната. При тези данни, след изтичане на
30-дневния срок по чл.69 а, ал.8 от ЗМВР/ отм./ и 5 дневния срок за произнасяне от компетентния орган на
прокуратурата, с Постановление за връщане на вещта, което е следвало да стане
на 15.10.2012 г., а не на 23.02.2017 г. датата на фактическото
предаване на вещта, като преди това с Постановление от 14.12.2016 г. от
прокурор от СГП е разрешено връщането на вещта/. За този период от време,
ищците са претърпели вреди и пропуснати ползи от това производство, което е
надхвърлило сроковете по НПК и когато вече е липсвала необходимост от задържане
на вещта като веществено доказателство. Тези претърпени вреди и пропуснати
ползи подлежат на обезщетяване по иск с правно основание чл.49 ЗЗД, така, както
е посочено в решение № 465 от 2012.2011 г. по
гр.д. № 1794/2012 г. на ІV ГО на ВКС, допуснато до
касационно обжалване в обжалваната част с определение № 701/13.05.2011 г. по
материално-правния въпрос дали подлежат на обезщетение по иск по чл.49 ЗЗД вредите на ищеца, когато
предварителното производство е надхвърлило установените срокове по НПК и когато е липсвала необходимост
от изземване и задържане на вещта като веществено доказателство, за който е
прието, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на
правото-основание по чл.280 , ал.1, т.3 ГПК. Основателен се явява доводът на жалбоподателите, че в резултат на задържането на
автомобила им, те са пропуснали полза, която е в размер на паричната стойност, която е следвало да заплатят, за да получи възможността да
ползват подобен на техния автомобил, че обезщетението следва да
съответства на обедняването. Както е прието в
цитираното решение на ВКС, обезщетението за претърпяното от ищците обедняване следва да бъде в размер на средния наем на автомобил със същите
показатели като този на ищците (марка, модел, година на производство) за периода на
претенцията. Настоящата инстанция намира, че
периода на претенцията е от 15.10.2012
г./ когато е изтекъл посоченият в чл.69 а, ал.8 ЗМВР/отм./ срок до 23.02.2017 г. /датата на фактическото предаване на вещта/, който
обхваща общо 77 дни за 2012 г., 1460 дни за 2013 до 2016 г. включително/ и 54
дни за 2017 г., или общо 1591 дни, които умножени по 10 евро на
ден, така, както е посочено от вещото лице, правят общо 15 910 евро/ или левовия
еквивалент от 31 104 лв., като
претенцията се явява основателна за посочения период от 15.10.2012 г. до
23.02.2017 г. за сумата от 15 000
лв., предявена като частичен иск от 31 104
лв. и в тази част решението на СРС следва да бъде отменено.
Относно иска за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 3015 лв., съставляваща обезщетение за пропуснати ползи изразяващи
се в обезценката на автомобила, настоящата инстанция намира този иск за
неоснователен. Предвид изложеното по-горе, счита, че не са налице елементите на
фактическия състав на гражданския деликт, а именно противоправно деяние /действие или бездействие/; вина; вреди и
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди, както и факти,
водещи до ангажиране на имуществената отговорност на възложителя - възлагане на
работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод извършването й, тъй като обезценката
би настъпила единствено с течение на времето.
Относно
твърдението във въззивната жалба да бъдат осъдени ответниците на
основание чл.38, ал.2 от ЗА да
заплатят имуществени вреди като бъде определен адвокатски хонорар за
извършените действия във връзка с работата по преписките до тяхното приключване,
то по това искане СРС на практика не се е произнесъл, но пред него не е било предявено от ищците изрично искане за
допълване на решението по реда на чл.250 ГПК. Тъй като във въззивната жалба е
направено възражение и за разноските в първоинстанционното производство, настоящата
инстанция е върнала решението по реда на чл.248 ГПК, досежно разноските. С
определение от 26.07.2019 г. по гр.д. № 80083/2017 г., СРС, ГО, 28 състав
е оставил без уважение искането на
ответника във въззивната жалба за изменение на решението от 19.01.2019 г. в
частта за разноските.
СГС намира искането за присъждане на адвокатски
хонорар като имуществена вреда по чл.38, ал.2 ЗА за досъдебното производство за
недоказано и неоснователно. Този начин за обезщетяване се предвижда по реда на ЗОДОВ,
а в настоящия казус и предвид посоченото по-горе решение № 465/20.12.2011 г. по
гр.д. № 1794/2010 г-, ІV ГО на ВКС, постановено по касационна жалба срещу
въззивно решение, допуснато до разглеждане именно във връзка с отговорността на
правозащитните органи, според задължителното тълкуване на ВКС, претърпените
вреди и пропуснатите ползи от предварително производство, което е надхвърлило
установените срокове по НПК и когато е липсвала необходимост от изземване и
задържане на вещ като веществено доказателство, подлежат на иск с правно
основание чл.49 ЗЗД. Освен това, по делото няма представени никакви писмени
доказателства /адвокатско пълномощно/ за оказана правна помощ. Действително,
процесуалните представители на ищците са поискали пред СРС, прилагането на
материалните по досъдебното производство, но в доклада по чл.140 ГПК, съдът е
указал на ищците да посочат кои точно материали желаят да бъдат изискани от
посочените в исковата молба наказателни
производства. Процесуалните представители на ищците в първото по делото съдебно
заседание на 12.03.2018 г. са направили своите доказателствени искания, касаещи
копие от протокол за предаване на автомобила и предоставянето на прокурорски
преписки, но не са обосновали искането си за приобщаване на материали, касаещи евентуално
приложените доказателства за адвокатско упълномощаване.
По делото е постъпила и въззивна жалба от Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „*******, чрез пълномощника
по делото юрисконсулт Т.Г.срещу решение от 15.01.2019 г. по гр.д. № 80083/17 г., СРС, І
ГО, 28 с-в в частта, в която съдът е осъдил е на осн. чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД Столична дирекция на вътрешните
работи, с адрес: гр. София, ул. „*******, представлявана от старши комисар М.Н.М.
да заплати на ищците Д.А.Н., ЕГН **********,с адрес: ***, an. 1 и Н.Л.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, an. 1, чрез адвокат Н.В.П. от Пернишка адвокатска колегия и адвокат К.Т.Н. от
Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес:***, офис 1 сумата от 875,21 лв. разходи
за ремонт на автомобила, ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на завеждане на искова молба на 30.03.2017 г. до окончателно изплащане
на задължението като е отхвърлил
иска по отношение на ответника П.на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана
от Главния прокурор на Република България С.Ц.като неоснователен, както и в
частта на присъдените разноски в тежест на СДВР. Изложени са мотиви, че съдът
неправилно е приел, че само СДВР следва да носи пълната отговорност за
причинените на ищците вреди, нанесени по лекия автомобил и установени от
доказателствата по делото, включително приетата по делото САТЕ, посочила, че
стойността на ремонта на автомобила по средни пазарни цени възлиза на 875, 21
лв. Сочи се, че вредите са настъпили в резултат на изгорялата боя на
автомобила, спадането и увреждането на гумите, падналият заряд на акумулатора,
като тези вреди са настъпили не в резултат на действия на служители на СДВР, а
в резултата на статичното състояние на автомобила, на продължителното му
невръщане на собствениците и на непредприети, но дължими действия на П.на Р
България по контрол за своевременно приключване на досъдебното производство.
Съгласно чл.46, ал.2, т.1 от НПК, прокурорът е държавният орган, който следи за
законосъобразното и своевременно провеждане на досъдебното производство, дава
насоки и разпореждания на доразследващия орган, които да са задължителни за
него, а доколкото връщането на автомобила съгласно чл.84, ал.8 от ЗМВР е било в
правомощията на прокурора, се счита за неправилен извода на съда за относимост
на повредите от злоумишлени действия на служители на СДВР. Ето защо моли съда
да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваните части.
Претендира разноски за настоящето производство, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемите страни по тази въззивна жалба Д.А.Н., ЕГН **********
и Н.Л.Н., ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, an. 1, чрез
адвокат Н.В.П. от АК Перник и адвокат К.Т.Н. от САК, със съдебен адрес:***,
офис 1 оспорват същата като неоснователна.
Въззиваемата страна П.на Република България, с адрес: гр.София, бул.”Витоша” № 2,
представлявана от Главния прокурор на Република България С.Ц.чрез пълномощника
по делото М.оспорва същата.
СГС намира, че въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално
допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Както бе посочено по-горе, по силата на чл. 69а, ал. 8 ЗМВР/отм./ ако в срока по, ал. 1 не бъде получена молба за правна помощ или
друго волеизявление, направено от съответната държава членка, въвела сигнала за
издирване, в което се съдържа информация, отнасяща се до въведения сигнал,
и/или потвърждение на сигнала от компетентен орган на държавата членка, въвела
сигнала, съдържащо изрично искане за връщане на вещта, вещта се връща на лицето,
от което е предадена или иззета, в 5-дневен срок с постановление на окръжната
прокуратура по местопредаване или изземване на вещта, освен ако: 1. тя е
предмет или средство за извършване на престъпление на територията на Република
България; 2. тя е доказателство, обект на обезпечителни мерки или предаването й
може да затрудни наказателно производство, образувано в Република България и 3.
притежаването й е забранено по законите на Република България.
В конкретния казус е видно, че вещта е била иззета и
върната много след посочения срок, като за периода от 15.10.2012 г./ когато е изтекъл посоченият в чл.69 а, ал.8 ЗМВР/отм./ срок до 23.02.2017 г. /датата на фактическото предаване на вещта/,
обхващащ общо 1591 дни, вещта
незаконосъобразно не е била върната. Органите на предварителното производство са длъжни да
съхранят и опазят иззетите веществени доказателства до приключване на
наказателното производство-чл.111 НПК,
а когато досъдебното производство е прекратено поради това, че деянието не е
извършено, не съставлява престъпление или изтичане на давност, вещите се връщат
на лицето, от което са иззети, освен, ако не са потърсени или притежаването им
е забранено от закона. В тези случаи, всички имуществени вреди, които са били
причинени при изземване и задържане на вещта като веществено доказателство в
предварителното производство, подлежат на обезщетяване по чл.49 ЗЗД. Нормите за непозволено увреждане се
основават на общия принцип да не се вреди другиму и в този смисъл,
отговорността за поправянето им следва да се ангажира не само при нарушаване на
конкретни правни норми, но и ако вредите са резултат от неправилно съхраняване
на вещта или други човешки действия/ в този смисъл е решение 76 от 16.05.2017 г. по гр.д. № 2926/16 г., ГК, ІV
ГО на ВКС. В
случая, ищците претендират обезщетение за вреди по вина на
разследващите и правозащитни органи, съответно от СДВР и прокуратурата, във връзка с наложения
принудителен престой на лек автомобил за нуждите на разследването, като се твърди, че той е върнат с липсващи и
повредени части. В тази
насока са налице и доказателства, описани по-горе. Настоящата инстанция намира,
че отговорността
на П.също следва да се ангажира за наложеното принудително задържане на вещта, поради което разследващия и правозащитния орган
носят солидарна отговорност и дължат обезщетение на увредените лица за
причинените им вреди. По делото обаче липсва молба за допълване на решението и в частта за
осъждане на прокуратурата, поради което въззивната инстанция не може да се
произнесе в този смисъл.
При тези данни решението на СРС следва да бъде
отменено в частта, в която искът по чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД, вр. чл.53 ЗЗД, предявен срещу двамата ответници следва да бъде отменен за сумата от 15 000 лв. като частичен иск от 31 104 лв., дължими от тях за периода от 15.10.2012 г./ когато е изтекъл посоченият в чл.69 а, ал.8 ЗМВР/отм./ срок до 23.02.2017 г. /датата на фактическото предаване на вещта/, или
общо за 1591 дни и вместо него да
бъде постановено друго, с което ответниците да бъдат осъдени за посочената сума
и период, ведно със законната лихва.
Решението следва да бъде отменено и относно разноските:
Въззивниците/ищци са направили разноски за първата
инстанция в общ размер от 1150 лв., от които 820 лв. държавна такса пред СРС и
60 лв. държавна такса пред СГС, 200 лв. депозит за вещо лице и 70 лв. депозит
за вещо лице по допълнителната СТЕ. Според уважената част от иска им се дължат разноски от 966 лв., дължими от двамата ответници.
На ответника СДВР се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение според отхвърлената част от иска в размер на 16 лв.
Относно адвокатското възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 ГПК. Според цялата цена на иска/ 18 890,21 лв./ същото възлиза
на 1096 лв., което и според уважената част е в размер на 920,64 лв., дължими по равно от двамата ответници.
В останалата част решението следва да бъде
потвърдено.
За настоящето производство въззивниците/ ищци са
направили разноски за държавна такса от 360, 30 лв., които и съгласно уважената
част от иска възлизат на 302, 65 лв.
дължими от двамата ответници.
За адвокатско възнаграждение двамата ответници
дължат сумата по равно от 920,64 лв.
За юрисконсултско възнаграждение въззивниците/ищци
дължат на въззивника/ ответник СДВР сумата от 16 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 15.01.2019 г. по гр.д. № 80083/17г. на СРС, І ГО, 28 с-в в
частта, в която СРС е отхвърлил иска с пр. основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД,
вр. чл. 53 от ЗЗД предявен от Д.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, an.
1 и Н.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, an.
1, чрез адвокат Н.В.П., от
Пернишка адвокатска колегия и адвокат К.Т.Н. от Софийска адвокатска колегия,
със съдебен адрес:***, офис 1 срещу П.на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от
Главния прокурор на Република България С.Ц.и солидарно срещу Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София,
ул. „*******, представлявана от старши комисар М.Н.М., за осъждане на
ответниците да заплатят сумата от 15 000
лв. като частичен иск от 31 450
лв., съставляваща обезщетение за
пропуснати ползи като неоснователен, както и в частта на присъдените
разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА солидарно П.на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от
Главния прокурор на Република България С.Ц.и Столична дирекция на вътрешните
работи, с адрес: гр. София, ул. „*******, представлявана от старши комисар М.Н.М.
да заплатят на Д.А.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, an. 1 и Н.Л.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, an. 1, чрез адвокат Н.В.П., от Пернишка адвокатска колегия и адвокат К.Т.Н. от
Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес:***, офис 1 сумата от 15 000 лв. като частичен иск от 31 104 лв., дължими
от тях за периода от 15.10.2012 г./ когато е изтекъл
посоченият в чл.69 а, ал.8 ЗМВР/отм./ срок
до
23.02.2017 г. /датата на фактическото предаване на вещта/, или общо за 1591 дни, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба-30.03.2017 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА солидарно П.на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от
Главния прокурор на Република България С.Ц.и Столична дирекция на вътрешните
работи, с адрес: гр. София, ул. „*******, представлявана от старши комисар М.Н.М.
да заплатят на Д.А.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, an. 1 и Н.Л.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, an. 1, направените разноски за първата инстанция в общ размер от 966 лв.
ОСЪЖДА солидарно П.на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от
Главния прокурор на Република България С.Ц.и Столична дирекция на вътрешните
работи, с адрес: гр. София, ул. „*******, представлявана от старши комисар М.Н.М.
да заплатят на основание чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокат Н.В.П., от Пернишка адвокатска колегия и адвокат К.Т.Н. от
Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес:***, офис 1 сумата от 920,64 лв.
ОСЪЖДА Д.А.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, an. 1 и Н.Л.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, an. 1 да заплатят на Столична
дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „*******, представлявана
от старши комисар М.Н.М. направените разноски за първата инстанция в размер на 16 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА солидарно П.на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от
Главния прокурор на Република България С.Ц.и Столична дирекция на вътрешните
работи, с адрес: гр. София, ул. „*******, представлявана от старши комисар М.Н.М.
да заплатят на Д.А.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, an. 1 и Н.Л.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, an. 1, направените разноски за настоящата инстанция в размер на 302, 65 лв.
ОСЪЖДА солидарно П.на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от
Главния прокурор на Република България С.Ц.и Столична дирекция на вътрешните
работи, с адрес: гр. София, ул. „*******, представлявана от старши комисар М.Н.М.
да заплатят на основание чл.38, ал.2
от ЗА на адвокат Н.В.П., от Пернишка адвокатска колегия и адвокат К.Т.Н. от
Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес:***, офис 1 сумата от общо 920,64 лв.
ОСЪЖДА Д.А.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, an. 1 и Н.Л.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, an. 1 да заплатят на Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр.
София, ул. „*******, представлявана от старши комисар М.Н.М. направените
разноски за настоящата инстанция в размер на 16 лв.
Решението само
в частта, в която се претендира сумата от 15 000 лв. и такава е присъдена,
ведно със законната лихва, може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване преписа на страните. За
останалите искове и на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.