РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 17.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на седемнадесети февруари през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Л.Д. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8359 по описа за 2016 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпила е молба от К.И.М. ЕГН **********, с адрес ***
за постановяване на мерки за защита срещу П.И.М. ЕГН **********, с адрес ***.
Твърди се в молбата, че
молителката и ответника са брат и сестра. Сочи, че през 2013 г. се преместила
да живее в дома на майка си, заедно със сина й Борислав и по – малката й дъщеря
Р., тъй като тя /майка й/ била болна и не била в състояние да се грижи сама за
себе си и да задоволява ежедневните нужди и потребности. Сочи, че заедно с нея в жилището на майка й живее и брат й П.М.,
който от години системно злоупотребявал с алкохол. Твърди, че от момента, в
който се нанесла да живее в жилището, в
което живеели майка й и брат й, последният започнал да гони нея и децата, като
ги заплашвал, че ще ги пребие, ако не напуснат апартамента. Сочи, че брат й е
трайно безработен и всичките му доходи поема тя. Навежда доводи, че всеки ден
употребява алкохол, вследствие, на което ставал агресивен. Твърди, че тормози и
най – малкото й дете Р., като я заплашва и обижда, а тя на своя страна не смее
да се прибере в къщата от страх и стои на улицата или се заключва в стаята.
Разказва случка, при която ответника е обвинил дъщеря й Р., че му е откраднала
пет лева. Твърди, че на 08.11.2016 г. брат й се прибрал пиян и започнал да крещи
по нея и децата, да ги обижда и заплашва, като настоявал да се изнесат веднага
от жилището. Сочи, че потърсила помощ от полицията, които я посъветвали да
пусне жалба до РП Плевен. Излага и, че многократно е подавала сигнали за
осъществения от брат й тормоз в полицията. Твърди, че се страхува, както за
своя живот и здраве, така и за това на децата си, поради което моли съда да
постанови мерки за защита от домашно насилие.
В проведеното по делото открито съдебно заседание лично поддържа
молбата. Моли съда да уважи молбата, тъй като желае детето й да е спокойно.
Ответникът
в срока за отговор не депозира такъв.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание изразява желание за разбирателство със страните по делото.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
По делото е приложена
декларация /л.9/, в която молителката декларира, че на 11.11.2016 г. брат й е
осъществил спрямо нея и дъщеря й акт на домашно насилие.
В приложения по делото доклад
от „Кризисен център за жени и деца, преживели насилие“ след консултиране на
молителката се прави извод, че същата е обект на домашно насилие и съществува
риск за здравето и живота. Посочено е, че постоянният стрес от психическо
насилие върху нея и дъщеря й създават риск за физическото и психическото им
здраве.
Видно от представените по
делото удостоверение за раждане на детето Р.Ц.И. е, че нейна майка е молителката.
Установява се от служебно
направената от съда справка, че в деловодната система на ПлРС няма образувани
други дела във връзка с производство по защита от домашно насилие срещу
ответника.
Видно е от приложеното по
делото свидетелство за съдимост, че ответника е осъждан.
От приложената по делото
справка от „УМБАЛ- Д-Р Георги Странски“ ЕАД, ОДНБПЗ се установява, че
ответникът не се води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ – Плевен, както и,
че няма данни да е лекуван в психиатричните клиники на УМБАЛ- Д-Р Георги Странски“
ЕАД.
По делото е представено и становище
от ДСП Плевен. В обстоятелствената част на становището е посочено, че детето е
споделило, че ответникът постоянно се напивал и често ги заплашвал, че ще ги
изгони, а че баба й ще я хвърли през терасата. Излага се, че детето е
споделило, че го е страх да се прибира в къщи от училище, ако в дома им няма
възрастен. Прави извод, че с оглед опазване на живота и здравето на молителката
и детето молбата следва да се уважи.
В проведеното по делото о.с.з.
соц. работник *** обяснява, че при изслушването на детето, същото е споделило това, на което е било свидетел. Сочи, че детето
не е използвало заучени думи и фрази, което означавало, че няма манипулация
върху него. Разказва, че при срещите му
с детето и днес, когато то е споделило за инциденти станали с него е станало
по-напрегнато.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства посредством изслушването на детето Р. и разпита на
водените от страните свидетелите.
При изслушването на детето Р.
същото споделя, че е имало много инциденти с
вуйчо й. Разказва, че кавгите между
майка й и вуйчо й са по повод на неплащани от вуйчо й сметки. Описва, че не си
спомня какво е провокирало спора между майка й и вуйчо й на 08.11.2016 г.
Описва, че вуйчо й непрекъснато, вкл. и този ден ги е заплашвал, че ги изхвърли
от апартамента, а баба им ще изхвърли през терасата и няма да има къде да
живеят. Сочи, че на 08.11.2016 г. в апартамента са били само, тя, майка й,
вуйчо й и баба й. Твърди, че я е страх да остана насаме с ответника, тъй като не
знае какво може да й направи, защото винаги е пиян. Описва, случка, в която П. влязъл
в нейната стая и започнал да я заплашва, че ако не спре да се оплаква ще я
пребие. Твърди, че сега когато го няма в жилището е по-спокойно. Излага, че от
август месец е „спрял да се заяжда“ с нея.
Свидетелят *** –син на молителката и племенник на ответника разказва, че не може да си
спомни дали е присъствал на случката от 08.11.2016 г., тъй като случките не са
една и две. Сочи, че страните по делото започват да се карат, защото ответникът
е пиян. Твърди, че вуйчо му на няколко пъти е заплашвал, че ще я хвърля през
терасата.
Страните по делото дават
обяснения за твърдяното домашно насилие. Молителката сочи, че ответникът всяка вечер е пиян.
Разказва, че искала да говори с него за сметки, които имал за парното, които
той отказал да плаща. Разказва, че на 08.11.2016 г. когато започнала да говори
с него, той я е обидил като й казал „ще те
изхвърля“, „излизай от апартамента, той не е твой“, „махай се от
тук“, „няма да живееш тука“, „апартаментът си е мой, няма да живееш тука“. Разказва, че
това са всекидневни обиди. Разаказал, че на 08.11.2017 г. продължил с обидите
заплахите в присъствието на детето, като казвал „ще те хвърля от терасата“, „махай се“.
Ответникът по делото разказва, че
действително на 08.11.2016 г. е бил пиян и може да й е казал нещо, но не си спомня. Твърди, че се кара често със сестра си и то по повод на финанси.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка,
съобразявайки становището на страните и
приложимите материални норми, съдът достигна до
следните правни изводи:
Молбата изхожда от и срещу легитимирано
лица по смисъла на чл.3, т.6, доколкото пострадалата К. е сестра
на ответника, а детето, станало свидетел на осъщественото домашно насилие е племенничка
на ответника и по смисъла на закона също могат да търсят защита.
Същевременно, сезиралата съда молба от 11.11.2016 г. е
основана на твърдение за осъществен по отношение на молителката, в присъствието на нейното дете акт на домашно насилие на 08.11.2016
г., поради което е депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН
преклузивен срок.
Съобразно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по
чл.3 ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие.
За уважаване на подадената
молба, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи в условията на пълно и главно
доказване действителното осъществяване на твърдяната дата от посочения извършител на действие, квалифицирано като домашно насилие.
Съответно, за отхвърляне на молбата,
ответникът следва да ангажира доказателства, които да оборват изложеното от
молителката.
Видно от гореустановената фактическа
обстановка, молителката, е подала декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е
декларирала извършените от ответника действия, подробно описани и съставляващи
осъществено, емоционално, физическо и психическо насилие по смисъла на закона.
Така депозираната пред съда декларация по
изричната разпоредба на чл.13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в
производството, е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на
основание чл.13, ал.3 ЗЗДН и съдът може да издаде заповед за защита само въз
основа на приложената декларация.
В случая от ответника не
бяха представени доказателства, че събитията не са се случили по описания в
молбата начин. Напротив същият твърди, че тъй като е употребил алкохол не си
спомня какво е станало, като не отрича и фактът, че може да е употребил тези
изрази по отношение на сестра си.
Изложеното в декларацията се подкрепи напълно
в процеса от показанията както на
разказа на изслушаното дете – Р., така и от разпитания свидетел. Независимо, че
свидетелят не може да си спомни дали е
присъствал на инцидента, тъй като същите са многократни, той има преки
впечатления върху цялостното поведение на страните и разказва подробно за
кавгите им.
С
оглед на гореизложеното и доколкото декларацията по чл.9 от ЗЗДН е достатъчна
да се постанови мярка за защита, а и поради фактът, че ответника не успя да
докаже, че такова не е извършено съдът намира, че последният е осъществил
съответния акт, съставляващ домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН на твърдяната
дата и подадената молба е основателна, поради което следва да бъде уважена и да
се издаде заповед за защита в полза на молителката. Доказаното поведение на ответника съдът намира, че следва
да се квалифицира като домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН доколкото с
установените действия П.М. нееднократно е осъществил предимно психическо и
емоционално насилие спрямо сестра си и отправяйки цитираните в декларацията
реплики и обиди,.
Съдът
намира за установен и факта на извършване на акт на домашно насилие и спрямо детето Р., тъй като на основание чл.2, ал.2 от ЗЗДН, за психическо и
емоционално насилие над дете, се счита всяко домашно насилие, извършено в
негово присъствие.
По отношение на посочените мерки, съдът
намира следното:
Мерките, посочени от молителката, съдът
намира за адекватни по отношение осъществените актове на домашно насилие.
Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие. Доколкото се установиха по делото нееднократни укорими прояви от
страна на П.М. спрямо сестра му и племенницата, за постигане на пълна защита на
молителката, следва да бъдат наложени мерки, които в действителност ще накарат
ответника да преосмисли отношението си към сестра си, племенницата и майка си.
В този смисъл съдът намира, че ответникът следва да бъде отстранен от съвместно
обитаваното с молителката жилище, както и да му бъде забранено да доближава
пострадалата и жилището й за срок от шест месеца, който период е подходящ с
оглед постигане на възпитателния ефект на мярката и нормализиране отношенията
между страните. При констатирано домашно насилие във всички случаи следва да
бъде наложена и мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като бъде задължен
извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя.
Съобразно чл.5, ал.4 ЗЗДН, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати глоба в размер от 200лв.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенски районен съд дължимата
за производството държавна такса в размер на 25лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Постановява мерки за закрила на основание чл. 5
от ЗЗДН, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, П.И.М. ЕГН **********, с адрес ***, да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К.И.М. ЕГН **********,
с адрес *** и Р.Ц.И.
ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА, на основание
чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на П.И.М. ЕГН **********, с адрес ***, да приближава на по-малко от 10 метра К.И.М. ЕГН **********,
с адрес *** и Р.Ц.И.
ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл.5, ал.1 т.2 от ЗЗДН П.И.М. ЕГН **********,
с адрес ***, ОТ СЪВМЕСТНО ОБИТАВАНОТО
ЖИЛИЩЕ заедно с К.И.М. ЕГН ********** и на Р.Ц.И. ЕГН **********, находящо се в ***.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за постановената мярка за закрила на основание
чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН.
Заповедта и решението на основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН да се връчи и изпълнява от полицейските
органи по местоживеене на молителката - ІІ РУП – Плевен.
В случай на неизпълнение на заповедта П.И.М. ЕГН **********,
с адрес ***, да бъде задържан незабавно на основание чл. 21, ал. 2
от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 5, ал. 4 и чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, П.И.М. ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати в полза на ПлРС глоба в
размер на 200 лв. и ДТ за производството в размер на 25.00 лв., както и 5.00
лв. такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на
страните пред ПЛОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: