Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 8
гр. Добрич, 22.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На тринадесети януари година
2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар Павлина Пенева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело номер 794 по
описа за 2019 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на Е.Ю.Д., Я.Г.Д. и Г.Д.Е., чрез упълномощения им адвокат, срещу решение
№91/10.07.2019г. по гр.д.№184/2015г. на Каварненския
районен съд, с което е постановено допуснатата между страните съдебна делба на
недвижим имот в с.Т., общ.К., ул.“**“№12, да бъде извършена с изнасяне на делбения имот на публична продан и съделителите
са осъдени за държавни такси.
В жалбата се възразява срещу способа за извършване на делбата. Поддържа
се, че са налице процесуалните и материалноправните
предпоставки делбеният имот да бъде възложен в дял на
съделителката и въззивница Е.Ю.Д.,
като са изложени доводи за неправилност на приетото от районния съд, че
искането за възлагане е въведено след срока по чл.349 ал.4 от ГПК и, че посочената
съделителка не е живяла в имота при откриване на
наследството на общия наследодател. Възразява се и за това, че съдът не се е
съобразил с даденото от вещото лице заключение за съществуваща възможност за
образуване на два реални дяла от делбения имот. Иска
се след отмяна на обжалваното решение, делбеният имот
да бъде възложен по чл.349 ал.2 от ГПК на посочената съделителка
или от образуваните от имота два реални дяла единият да се разпредели на същата.
В жалбата се възразява и срещу присъдените от първоинстанционния съд държавни
такси, чийто размер не бил определен при съобразяване на актуалната пазарна
стойност на делбения имот.
Жалбата е редовна, подадена в срок и допустима.
Въззиваемите Р.Е.А., К.Е.К., Р.К.Д., Н.Е.Д., Г.Д.Д.,
Е.Д.Д., Т.Ю.Д., Д.Ю.Е., Г.В.Д.,
Л.Й.Х., С.Й.Е., Н.С.С.,
Н.С.С. и Д.С.С., чрез адвоката си, оспорват жалбата.
Възразяват, че публичната продан е единственият възможен начин за извършване на
делбата. Поддържат, че от делбения имот не могат да
се образуват реални дялове за всички съделители,
както и общи дялове по колена в наследяването, а те
не са съгласни всички заедно да получат общ дял. Искането за възлагане на имота
от посочената съделителка било направено след срока
за това, както и тя не била живяла него при откриване на наследството на общия
наследодател.
Съдът обсъди
съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
С решение
№106/21.12.2016г., поправено с решение №13/09.02.2017г., по гр.д.№184/2015г. на
Каварненския районен съд е допусната съдебна делба на
недвижим имот в с.Т., общ.К., ул.“**“№12, съставляващ – поземлен имот с площ от 1 566 кв.м. с идентификатор **по кадастралната карта, УПИ **в кв.7 по подробния устройствен план на селото, ведно с построените в това дворно място едноетажна къща, сграда с идентификатор **със застроена площ от 112 кв.м. сграда за обитаване с идентификатор **със застроена площ
от 79 кв.м., складова база с идентификатор **със застроена площ от 22 кв.м., друга
складова база на площ от
16 кв.м. с идентификатор **, друг вид сграда за
обитаване на площ от 50 кв.м.
с идентификатор **, складова база със
застроена площ от 13 кв.м. с
идентификатор**. Делбата е допусната между Р.Е.А., К.Е.К. и Н. Е. АО. – всяка от тях с дял от по 12/84, Р.К.Д., Н.Е.Д., Г.Д.Д., Е.Д.Д. – всеки от тях с дял от по 3/84, Т.Ю.Д. и Д.Ю.Е.
– всеки от
тях с дял от по 6/84, Г.В.Д., Л.Й.Х., С.Й.Е., Е.Ю.Д., Я.Г.Д. и Г.Д. Е. – всеки от тях с дял от по 4/84.
Решението по допускане на делбата е влязло в сила /потвърдено с решение
№147/06.06.2017г. по в.гр.д.№128/2017г. на ДОС,
недопуснато до касационно обжалване с
определение №279/28.05.2018г. по гр.д.№4569/2017г. на 1-во ГО на ВКС/. След
допускане на делбата съделителката Н. Е. АО. е
заместена на осн.чл.227 от ГПК от законните си
наследници Н.С.С., Н.С.С. и
Д.С.С..
Основен принцип при
делбата е всеки от съделителите да получи дела си в
натура. В случая делбеният имот е един и от него не
могат да се образуват самостоятелни обекти, съответстващи на броя и правата на съделителите за разпределянето им в самостоятелен дял на
всеки един от тях.
Получаването от съделителите на дяловете им в натура може да се постигне и
чрез обособяването и разпределянето на общи реални дялове за групи от няколко съделители. Това е приложимо най-вече при делба на
съсобственост, възникнала от наследяване. При делба на наследство, оставено от
общ наследодател, наследниците по коляно участват на мястото на прекия си
наследодател и могат да получат общ дял, какъвто той би получил, ако би
участвал.
В настоящия спор делбеният имот е съсобствен на
страните от общия им наследодател Е.АД. /поч.31.12.1973г./
Трите съделителки Р.Е.А., К.Е.К. и Н. Е. АО. са дъщери на общия наследодател, а
останалите съделители са низходящи и преживели
съпрузи на останалите четири деца на общия наследодател. Така, за да се
извърши делбата реално, с общи дялове по колена,
необходимо е от имота да се образуват седем самостоятелни обекта, което не е
възможно. От заключението на техническата експертиза се установява, че от имота
биха могли да се образуват два дяла /доколкото могат да се образуват два урегулирани
поземлени имота от дворното място и с евентуално преустройство – два обекта от
жилищната сграда/. То обаче не би осигурило дял за всяко от седемте колена в наследяването, а разпределянето на общ дял на
група от съделители от повече от едно коляно е
допустимо само при тяхно съгласие. В случая единствените съгласни на подобен начин
на извършване на делбата са въззивниците - преживяла
съпруга и деца на сина ДV на общия наследодател, докато всички останали съделители /от шест колена в
наследяването/ се противопоставят да им бъде разпределен общ дял.
Съделителката и въззивница Е. Ю. Д. е заявила чрез адвоката си
възлагателна претенция по чл.349 ал.2 от ГПК. Претенцията
е предявена след срока по чл.349 ал.4 от ГПК, а именно във второто по ред
съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата.
Първото такова е проведено на 25.10.2018г. и не следва друг извод от факта, че в
това заседание страните и вещото лице не са се явили, че с писмени молби
пълномощникът на въззивниците и вещото лице са искали
отлагане и, след като е даден ход на делото, разглеждането му е отложено.
Дори и да би се
приело, че първо по смисъла на чл.349 ал.4 от ГПК е заседанието, в което за
първи път са били осъществени реални процесуални действия и възлагателното
искане на въззивницата е било заявено в срок, то по
същество искането е неоснователно. В хипотезата на чл.349 ал.2 от ГПК
сънаследствен неподеляем жилищен имот може да се
възложи в дял на съделител, който при откриване на
наследството е живял в него. Съделителката Е. Ю. Д. е
преживяла съпруга на сина ДV на общия наследодаел и,
според направеното в съдебно заседание от 22.11.2018г. уточнение, тя, заедно
със съпруга и децата си, живяла в делбения имот при
откриване на наследството на общия наследодател Е.А.Д. – 31.12.1973г.
Разпитаните по този въпрос двама свидетели са дали показания, от които се
установява, че в известен период съделителката
наистина е живяла в имота; поради отдалечеността във времето свидетелите не са
могли да конкретизират точно периода, но показанията им навеждат, че това се е
случило след смъртта на общия наследодател. Свидетелите са ангажирани от съделителите, противопоставящи се на възлагателната
претенция, докато претендиращата възлагане Е. Ю. Д. не е ангажирала доказателства в подкрепа на
твърдяното от нея. Тя се позовава на разпитаните по нейно и на другите въззивници искане свидетели в първата фаза на
производството, които показания обаче, доколкото съдържат сведения по спорния
на настоящия етап на производството въпрос, то те съответстват на горното –
претендиращата възлагане съделителка е живяла в
сънаследствения имот след смъртта на общия наследодател. Отделно, че
ангажираните от въззивниците свидетели, на чиито
показания те се позовават, са допуснати и разпитани за други обстоятелства /за
твърдяно давностно владение на реална част от
сънаследствения имот/ и не би следвало
от показанията им да се правят изводи за обстоятелства, за които тези свидетели
не са допускани и които обстоятелства са релевантни за спора във **та фаза на
производството. Така, по делото не е доказано наличието на съответната
изискуема по чл.349 ал.2 от ГПК предпоставка делбеният
жилищен имот да бъде възложен на съделителката Е.Ю.Д.,
поради което и искането й за възлагане е неоснователно.
От изложеното следва,
че оплакванията на въззивните жалбоподатели срещу
постановения от първоинстанционния съд способ по чл.348 от ГПК за извършване на
делбата чрез публична продан са неоснователни. Решението в тази обжалвана част
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Основателни са
възраженията на въззивниците срещу възложената с
първоинстанционния съдебен акт в тяхна тежест отговорност за държавни
такси. По делото са изготвени от вещото
лице две оценки на делбения имот. Първоинстанционният
съд е присъдил държавните такси въз основа на оценката, дадена девет месеца
преди постановяване на решението. Следвало е да се вземе предвид **та оценка,
показваща актуалната при приключване на производството стойност на имота.
Съгласно същата, стойността на имота възлиза общо на 63 065 лева. При това
стойността на дела от по 4/84 на всеки един от въззивниците е на стойност от 3 003.80 лева.
Съответно дължимата от всеки от въззивниците държавна
такса възлиза на 120.12 лева. Следователно първоинстанционното решение е
неправилно и следва да се отмени в частите, в които всеки от въззивниците е осъден за държавна такса за горницата над
120.12 лева. Останалите съделители не са обжалвали
присъдените в тяхна тежест държавни такси.
Съобразно изхода на
спора между съделителите относно извършването на
делбата, въззивниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемия Е.Д.Д.
платеното от него възнаграждение за адвокатска защита във въззивната
инстанция в размер на 500 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№91/10.07.2019г. по гр.д.№184/2015г. на Каварненския
районен съд в частта на постановения начин на извършване на делбата чрез
публична продан.
ОТМЕНЯ решение
№91/10.07.2019г. по гр.д.№184/2015г. на Каварненския
районен съд в частите, в които всеки от съделителите Е.Ю.Д.,
Я.Г.Д. и Г.Д.Е. е осъден да заплати държавна такса над 120.12 лева.
ОСЪЖДА Е.Ю.Д. с ЕГН
ЕГН ********** ***, Я.Г.Д. с ЕГН ********** *** и Г.Д.Е. с ЕГН ********** от
гр.В., р-н „**”, ул.”**”, №***, да заплатят
на Е.Д.Д. с ЕГН ********** *** сумата 500 лева - възнаграждение за адвокатска
защита във въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК в месечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.