№ 693
гр. Благоевград, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Г. Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Г. Янев Въззивно гражданско дело №
20221200501053 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с въззивна жалба, подадена от жалбоподателят Н. Н. от гр.С., срещу решение
№140/20.06.22г., постановено по гражданско дело № 1358 от 2021 г. на Районен съд С., поправено
с решение №141/20.06.22г., постановено по същото дело. В нея се твърди, че атакуваният съдебен
акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Излагат се доводи и аргументи в такава
насока. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на молбата за защита от домашно насилие.
Насрещната страна не е подала отговор.
Жалбата е редовна и допустима, поради което се разгледа в открито заседание на въззивната
инстанция.
В настоящото производство е представен актуален Социален доклад от ДСП – ОЗД –С..
След като се запозна с доказателствения материал, приобщен от първостепенния съд, Окръжният
съд констатира, че решението на последния се явява валидно, допустимо и правилно.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Настоящият съд
напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за
необходимо да ги повтаря. Районният съд е обсъдил и преценил всички относими по делото
доказателства /поотделно и в тяхната съвкупност/ относно релевантните за спора факти,
констатирал е съществуващите между тях противоречия и е изложил мотиви относно това кои
доказателства е счел за достоверни и кои - не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а другите
не кредитира. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на свидетелите И.М. и
сведенията дадени от непълнолетната И. Д., от които се установява, че на 04.11.21г. въззивникът е
вдигнал скандал на молителката, крещял й, тропал по вратата , а след като му отворили ги
изблъскал. Всичко това се случило докато двете деца М. и И. се обучавали онлайн в съседната
стая. Следващия случай – на 10.11.21г. въззивникът започнал да рита стари предмети оставени в
двора на къщата обитавана от пострадалата. През това време децата минали покрай него и
въззивникът се обърнал към М. с думите „лайно, аре махай си от тук“. След това отново започнал
1
да рита входното врата и да разбива вратата на мазето. При опит на пострадалата до го снима с
телефона той се насочил към нея. Тя се скрила в спалнята, жалбоподателят е хванал за ръката,
изблъскал я, при което тя се ударила в пейка, която се намира в спалнята. Докато е била на земята
Н. я изритал в областта на слабините, взел й телефона и го ударил в земята, като му счупил
дисплея и протектора. В подкрепа на тези доказателства е и приложеното по делото Медицинско
удостоверение № 55/11.11.21г. Всичко това кореспондира с изложеното в декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН. Следва да се посочи, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено
средство, чрез което се доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и
евентуалните последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ документ, който
притежава материална доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него
факти /за разлика от исковия процес, където частните свидетелстващи документи имат материална
доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти/. За да е годно
доказателствено средство, тази декларация трябва да индивидуализира в достатъчна степен акта на
насилие, което в случая е сторено. Когато актът на насилие е извършен в отсъствието на очевидци
/"на четири очи"/, декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките по чл.
5, ал. 1 от ЗЗДН /чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН/, именно предвид нейната материална доказателствена сила.
Ако обаче в обективния мир има други доказателства за извършеното насилие /например
очевидци, както е в настоящия случай/ и носещата доказателствената тежест страна не положи
дължимата грижа за събирането им, съдът не следва да уважава молбата за защита. В случай че са
събрани и други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с
тях, и ако съдът намери доказателствата, противоречащи на декларацията, за по-убедителни от нея,
трябва да отхвърли молбата за защита /т. е. материалната доказателствена сила на декларацията ще
е оборена/.
В случая, относно актовете на домашно насилие, извършени от въззивника на 04.11.21г. и на
10.11.21г., правилно са кредитирани данните, съобщени от И. Д. и И.М., които не само че не
противоречат на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но и изцяло подкрепят изложеното в нея.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в
съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса
и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в
закона. Казаното се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими, се
преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост
или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия
доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с
възприемането на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./,
психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент, физиологични особености -
зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата
при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование,
заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При
противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените обстоятелства
при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са
възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали
впечатленията им са спорадични или системни, доколко показанията са подкрепени или отречени
от останалите събрани по делото доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се
изхожда от: а/ степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/ степента на
обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на автентичност /"Разпит на свидетели в
гражданското производство" от Ц.Ц., "Сиела", София, 1997 г., стр. 48/.
Показанията, дадени от Д. и М., правилно са кредитирани от първата инстанция, понеже те са
били очевидци на целия инцидент и разказаното от тях се характеризира с вътрешна
хармоничност, последователност и изчерпателност /водещи критерии за оценка на свидетелските
показания според "Разпит на свидетели в гражданското производство" от Ц.Ц., "Сиела", София,
1997 г., стр. 55/.
Фактът, че свидетелката М. е майка, а Д. е дъщеря на пострадалата, не води автоматично до
компрометиране на показанията им.
2
Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 от ГПК
лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е длъжен да
извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по
делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му
/Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
А.Б./. В настоящия казус свидетелските показания на Д. и М. не са противоречиви, а и не са
оборени. Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява кредитирането на показания на роднини и
близки, а предвижда преценката им да става в съответствие с останалите доказателства по делото, а
от тях в случая показанията не са опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от 02.07.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./. Не могат да се игнорират
свидетелски показания само защото изхождат от близък роднина /Решение № 428 от 15.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./. Съгласно Решение № 457 от
06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д.Ц., роднинската
връзка на свидетеля със страната, която го е посочила, сама по себе си не е основание показанията
на този свидетел да се считат недостоверни. Не съществува забрана да бъдат разпитани
заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти,
които ползват довелата ги страна /Решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I
г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д., и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.Ф./. Конституирани като свидетели, роднините, близките и
приятелите са винаги мотивирани да помогнат с показанията си на посочилата ги страна /"Разпит
на свидетели в гражданското производство" от Ц.Ц., "Сиела", София, 1997 г., стр. 53/. В случая
обаче съобщеното от свидетелите Д. и М., е с висока степен на достоверност и не противоречи на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Въззивният съд споделя мотивите на първостепенния съд и препраща към тях.
Въззивникът е извършил действия на агресия, които представляват психическо и емоционално
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН и са основание за ангажиране на отговорността му.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че
изводите на първоинстанционния съд за наличие на домашно насилие, упражнено от ответника, не
се подкрепят от събраните по делото доказателства. Постановеното решение е съобразено с всички
ангажирани и относими по спора доказателства, а наложената защитна мярка съответства на
естеството на насилническия акт.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, лицето, от което изхожда същата, трябва да бъде
осъдено да внесе държавната такса, дължаща се за осъществяването на въззивната проверка.
Въззивницата претендира разноски във второинстанционното производство – заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да й се присъдят.
На основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН, актът на Окръжния съд няма да подлежи на касационен
контрол.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №140/20.06.22г., постановено по гражданско дело № 1358 от 2021 г.
на Районен съд С., поправено с решение №141/20.06.22г., постановено по същото дело.
ОСЪЖДА Н. И. Н., ЕГН **********, адрес с. П., общ. С., ул.“П...., да внесе по съответната
банкова сметка на Окръжен съд Благоевград, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от
12,50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща дължащата се държавна такса за
въззивното производство.
ОСЪЖДА Н. И. Н., ЕГН **********, адрес с. П., общ. С., ул.“П...., да заплати на К. И. Д., ЕГН
**********, адрес с. П., общ. С., ул.“П...., сумата от 600 лв., представляваща адвокатско
3
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4