О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

 

№     /13.03.2020г.                                                                  град Търговище

     

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  първи състав

 

На тринадесети март                                                               2020 година

 

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ                                      

ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

БИСЕРА МАКСИМОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Тихомир Петков  в.ч.гр.д.№76 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

                                   

Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от “П.К.Б.”ЕООД-гр.София, ЕИК ********* против разпореждане №83/06.02.2020г., постановено по ч.гр.д № 97 по описа за 2020 г. на ПпРС, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на дружеството в частта му за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу М.Ю.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за заплащане на сумата 359.19 лв.– неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и сумата 30.00 лв.– неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на разпореждането и за уважаване изцяло на  заявлението по чл.410 от ГПК.

След проверка по реда на чл.278 от ГПК, съдът констатира след-ното:

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

 

Отказът за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е обоснован с довода, че е налице обоснована вероятност договорните клаузи, въз основа на които се претендират сумата 359.19 лв.–неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата 30.00 лв.– неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, да са неравноправни и затова – нищожни, на основание чл. 146 във вр. чл. 143 от  Закона за защита на потребителите.  Ето защо, подаденото заявление, в частта му, касаеща горепосочените суми е било отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.

По силата на писмен Договор за потребителски кредит № 30035379587 от 26.02.2019 г.и споразумение за пакет от допълнителни услуги от същата дата, заявителят предоставил заем на клиента в размер на 500 лв. за 11 месеца, при ГПР 40.60 %, ГЛП 35.60 %, договорна лихва в размер на 0.10% на ден и допълнителен пакет услуги в размер на 565.84 лв. или общо задължение към кредитодателя в размер на 1148.91 лв. , от които са останали неизплатени 330.64 лв.– главница, сумата 40.39 лв.– договорно възнаграждение за периода 15.07.2019 г. – 15.01.2020 г., сумата 359.19 лв.– неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата 30.00 лв.– неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, сумата 46.39 лв.– лихва за забава за периода 16.04.2019 г. – 15.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до изплащане на задължението.

Посочените допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане на искането, възможността за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна датата на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни средства, съставляват именно действия по усвояване и управление на кредита и са присъщи на всеки кредитен договор, условията на който могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие на страните, без да е необходимо това да бъде офор-мено като допълнителен пакет услуги и заплащано допълнително от кредитополучателя.

Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, при което е налице не само нелоялна търговска практика в отклонение изискването за добросъвестност, за което е анга-жирана отговорността на кредитора в други производства(решение №10606/08.07.2019г. по адм.д.№13144/2018г. на ВАС), но и посоченото съглашение, предвид стойността на допълнителния пакет, надвишаваща  размера на основното задължение, води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да бъде оставена без уважение.

 С оглед изхода от делото, разноски на въззивника не се следват.

Въз основа на изложените съображения, съдът

 

О П Р  Е Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “П.К.Б.”ЕООД-гр.София, ЕИК ********* против разпореждане №83/ 06.02.2020г., постановено по  ч.гр.д № 97 по описа за 2020 г. на ПпРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

                                   

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на  обжалване.

 

                                                                                       1.    

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                     

 

 2.