№ 741
гр. Шумен, 03.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500397 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по частна жалба с рег. №
9868/25.07.2022г. депозирана от Д. И. Д. с ЕГН ********** от гр. Ш... срещу
разпореждане за незабавно изпълнение инкорпорирано в Заповед № 371 от
12.04.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 2 от ГПК издадена по ч. гр. д. № 20223630100755 на Районен съд –
Шумен. В жалбата се излагат доводи, че вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД,
обективирани в издадената заповед за изпълнение, се основават на
неравноправни клаузи по см. на ЗПК, следователно нищожни, водещи до
недействителност на договора за кредит и моли съда на осн. чл. 419, ал. 3 от
ГПК да отмени разпореждането за незабавно изпълнение.
Ответната страна заявителя – „Банка ДСК“ – ЕАД - гр. София, е
депозирала отговор на жалбата, в който моли същата да бъде отхвърлена, като
неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна на разпореждането
за незабавно изпълнение. Излага, че в жалбата са наведени твърдения, за
наличието на неравноправни клаузи в договор сключен с потребител и на това
основание се иска отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение по
отношение на длъжника – физическо лице. Сочи, че жалбоподателката е
едноличен собственик и управител на кредитополучателя „ДЕСИ Д.“ ЕООД,
считано от учредяването на дружеството през 2013г. и така сключеният
договор за кредит, не представлявал потребителски договор, тъй като е
1
сключен между банката, като кредитор от една страна и от търговското
дружество „ДЕСИ Д.“ ЕООД, като кредитополучател и Д. И. Д. с ЕГН
**********, като съдлъжник с цел на кредита „оборотен капитал за
финансиране на стопанската и професионалната дейност на
кредитополучателя“ съгласно чл. 5, част І от договора за кредит. Твърди, че
жалбоподателката - физическо лице по процесния договор за кредит – няма
качеството на потребител по см. на §13ДР на ЗЗП и като съдлъжник по
процесния договор не може да се ползва от закрилата по ЗЗП. Позовава се на
съдебна практика, в която изрично е прието, че физическо лице, което има
тесни професионални връзки с дружеството, като например управлението или
мажоритарно участие в същото, не може да се счита за потребител по
смисъла на ЗЗП.
Съдът след като се запозна с жалбата и материалите по делото, приема
за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Производството по ч.гр.дело № 20223630100755 по описа на Районен
съд – Шумен, е образувано по заявление на "Банка ДСК" АД, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт И.В.И. за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от
ГПК срещу „ДЕСИ Д.“ ЕООД с ЕИК .... и Д. И. Д. с ЕГН ********** от гр.
Ш., за сумите, както следва: 25 057.73 лева - представляваща непогасена
главница по договор за кредит от 29.02.2016г., сключен между „ДЕСИ Д.“
ЕООД с ЕИК .... и Д. И. Д. с ЕГН ********** от гр. Ш. и "Банка ДСК" АД,
7 693.08 лева – договорна лихва за периода от 25.04.2017г. до 04.03.2022г.;
1 207.58 лева - лихвена надбавка за забава за периода 25.04.2017г. -
04.03.2022г.; 208.80лева – обезщетение за забава за периода 05.03.2022г. до
07.04.2022г.; 250.56 лева - заемни такси; 66.00лева такси и разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението (07.04.2022г.) до окончателно изплащане на вземането, както и
направените разноски в размер на 689.68лева – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане № 1064 от 12.04.2022г. по
ч. гр. д. № 20223630100755 на Районен съд – Шумен, заявлението е уважено
2
изцяло, като въз основа на същото са издадени Заповед за незабавно
изпълнение № 371 от 12.04.2022г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист солидарно
срещу длъжниците „ДЕСИ Д.“ ЕООД с ЕИК .... и Д. И. Д. с ЕГН **********
от гр. Ш..
Съгласно чл. 419, ал. 1 от ГПК /в редакцията след изм. с ДВ бр.
100/2019 г. /, на обжалване подлежи разпореждането, с което се уважава
молбата за незабавно изпълнение, т. е. обжалва се само това, че изпълнението
е незабавно, а не самото изпълнение. Съгласно ал. 3 на чл. 419 от ГПК, съдът
отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2
от ГПК, изр. 1 и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител.
Съгласно разпоредбите на чл. 418, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът
постановява незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист, ако
представеният документ по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и ако
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Тази
проверка касае единствено външната редовност на документа, при която
следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи
нормативни изисквания за неговото издаване. По силата на чл. 411, ал. 2, т. 2
и 3 от ГПК /изм. с ДВ бр. 100/2019 г. / съдът следва да провери и дали
искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави и дали не се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това.
В производството по чл. 417, т.2 от ГПК, вкл. и в настоящото частно
въззивно производство по чл. 419, ал.3 от ГПК, съдът следва служебно да
прецени наличието на неравноправни клаузи в потребителски договори, като
при установяване наличието на такива, съдът е длъжен да откаже да издаде
заповед за изпълнение, респ. да отмени незабавното изпълнение. Във връзка
със заявените от жалбоподателката доводи, че спрямо нея в качеството й на
длъжник, са налице неравноправни клаузи в договора за кредит на основание
чл. 19, ал. 3 от ЗПК, чл. 11, ал. 1 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК, следва да се
отбележи, че не се установява наличие на фактически и правни обстоятелства,
които да изискват служебна проверка и произнасяне от съда относно сочения
неравноправен характер на договорни клаузи, тъй като разглежданият случай
не попада в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993г. относно неравоправните клаузи в потребителските договори. Съгласно
3
чл. 143 от ЗЗП, неравноправната клауза следва да е инкорпорирана в договор,
сключен с потребител, какъвто жалбоподателката в настоящия случай не се
явява. Видно от представеният договор за банков кредит ЕКСПЕРТ, с цел на
кредита: „оборотен капитал за финансиране на стопанската и
професионалната дейност на кредитополучателя“ посочена в чл. 5, част І от
договора за кредит от 29.02.2016 г., той не е потребителски договор, тъй като
е сключен между банката като кредитодател, от една страна и от друга страна,
от търговското дружество „ДЕСИ Д.“ ЕООД с ЕИК .... като кредитополучател
и Д. И. Д. с ЕГН ********** от гр. Ш. като съдлъжник, с предмет и цел на
кредита посрещане на бизнес нужди (оборотен капитал).
В съдебната практика е прието, че "Физическо лице - съдлъжник по
договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по
Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на
клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка
съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване
на качеството "потребител". Обезпечението на дълг на търговско дружество
от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се
приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност
или професия, ако това физическо лице има тесни професионални
/функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото
управление или мажоритарно участие в същото."
В случая е несъмнено, че физическото лице-съдлъжник по договора за
кредит и настоящ жалбподател, с оглед така установения предмет на
договора, не се явява потребител по смисъла на чл. 2, б."б" от Директива
93/13/ЕИО, съгласно която разпоредба "потребител" означава всяко
физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на
Директивата, участва в договора поради интереси, които са извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност, респективно по смисъла на
§13, т.1 от ДР на ЗЗП, която норма определя като потребител само физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, както и физическо
лице, което като страна по договор по ЗЗП, действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Страна по договора е юридическо
лице - търговец, който сключва договор за отпускане целево на оборотни
средства за посрещане на бизнес нужди, т. е. сделката е свързана с
търговската му дейност и средствата по кредита са предназначени за
4
извършване на търговската дейност на длъжника „ДЕСИ Д.“ ЕООД с ЕИК ....,
а съдлъжникът - физическо лице Д. И. Д. с ЕГН ********** от гр. Ш., е
професионално обвързан с това дружество, тъй като същата е управител и
едноличен собственик на капитала му. Следователно съдлъжникът -
физическо лице, по договора за банков кредит в настоящия случай, не се
ползва от закрилата на Закона за защита на потребителите, въвеждащ
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. в
националното законодателство, поради което наведените в жалбата
основания за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение с твърдения
за неравноправност на клаузи на договора за кредит са неотносими, тъй като
същата не е физическо лице - потребител по смисъла на § 13 ДР на ЗЗП и не
се ползва със закрилата по ЗЗП.
Предвид изложеното, жалбата като неоснователна, следва да се остави
без уважение, а обжалваното разпореждане, с което е постановено незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, като правилно,
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1064 от 12.04.2022г. по ч. гр. д. №
20223630100755 на Районен съд – Шумен, в частта в която е разпоредено
незабавно изпълнение на Заповед № 371 от 12.04.2022г. за изпълнение на
парично задължение на осн. чл. 417, т.2 от ГПК издадена по същото дело.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5