№ 1073
гр. Варна, 22.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20203100503518 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:36 часа се явиха:
Въззивникът ИЛ. АС. Д., редовно и своевременно призован от
предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Ж.Я.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна ПАРАХОДСТВО „БЪЛГАРСКИ МОРСКИ
ФЛОТ“ АД, редовно и своевременно призовани от предходно съдебно
заседание, представляват се от юрисконсулт П.К., редовно упълномощен и
приет от съда от преди.
Въззиваемата страна ВЗАИМОЗАСТРАХОВАТЕЛНО
СДРУЖЕНИЕ НА КОРАБОСОБСТВЕНИЦИТЕ "УЕСТ ЪВ ИНГЛАНД"
/ЛЮКСЕМБУРГ/, редовно и своевременно призовани от предходно съдебно
заседание, представляват се от адв. И.Т., редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
Вещото лице В. ХР. П., редовно и своевременно призован по телефона,
явява се лично.
АДВ. Я.: Моля да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
1
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпилото на 19.05.2022г. заключение на вещото
лице В. ХР. П. по допуснатата повторна съдебна експертиза, констатира, че
същото е постъпило в рамките на законоустановения срок по смисъла на чл.
199 от ГПК.
АДВ. Я.: Да се изслуша вещото лице.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: Да се изслуша вещото лице.
АДВ. Т.: Да се изслуша вещото лице.
На основание чл. 200, ал. 1 от ГПК, преди изслушване на депозираното
в срок заключение, СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещото
лице, като му напомня отговорността пред закона за даване на невярно или
заинтересувано заключение.
Вещото лице В. ХР. П., със снета по делото самоличност, предупреден
за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Обещавам, че ще дам заключението си без всякакво пристрастие.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Поддържам писменото заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. на въпроси на адв. Я.: Дефиниция за работодател
съм търсил, какъвто е въпросът.
АДВ. Я.: Твърдя, че понятието „работодател“ е част от понятието
„страни“ и се съдържа изрично в Глава 2, стандарт А.2.1.1.б. “c”.
АДВ. Т.: Каква е целта на правило 4.2. на Морската трудова конвенция,
тъй като вещото лице не посочва? Съдържащите се в Морската трудова
конвенция съгласно разяснителна бележка към правилата и кодекса на
Морската трудова конвенция, чл. 3, членове и правила определят
фундаменталните права и принципи на конвенцията. Всяко правило в
Морската трудова конвенция съдържа цел.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Няма такава задача и не мога и сега да отговоря.
При отговора на задача № 4 съм посочил принципното, че чл. VI.1. от
2
конвенцията сочи, че правилата и разпоредбите на Част А са задължителни.
АДВ. Т.: Целта е записана в конвенцията, вещото лице не я посочва.
Вещото лице прави правен анализ, което не е редно. Искам да се посочи, за да
обясня, защото според мен заключението не е правилно. Заключението на
вещото лице е неправилно, тъй като то не е взело предвид тази цел. Правило
4.2. е отговорност на корабособственика и има цел, всяко правило има цел -
да се гарантира, че всички моряци са защитени от финансовите последици,
породени от болест, злополука или смърт, причинени във връзка с тяхната
работа /цитира се и текст на английски език/. Всичко посочено под правило
4.2. от Морската трудова конвенция се подчинява на този принцип и на тази
цел, следователно цитираният от вещото лице при отговор № 4, на стр. 5,
стандарт А.4.2., т. 5, са посочени основания за освобождаване от отговорност
на корабособственика, се подчиняват изцяло на този принцип на Морската
трудова конвенция. Вещото лице не е споменало това в своя доклад и се
създава погрешното впечатление, че всяко заболяване следва да бъде
обезщетено, независимо дали има връзка с работата на моряка или не, стига
той да не е укрил умишлено някакъв свой недъг или да не си е причинил
умишлено заболяването. Вещото лице казва на стр. 5, всякакви злополуки,
заболяване, нараняване или смърт, които са настъпили по време на
изпълнение на трудовите му функции, това не е така, това е заболяване.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Във връзка с това на стр. 6 съм посочил, че
включително има правила и корабособственикът отговаря и за заболявания,
придобити по време на работа на кораба, даже да се проявят и след завръщане
му в местоживеенето, ако са в пряка причинно-следствена връзка с работата
на кораба. В последния случай морякът трябва да докаже причинно-
следствената връзка, ако не са се проявили по времето на пътуването, между
злополуката, съответно настъпването на заболяването, и работата на кораба.
АДВ. Т.: Получава се в противоречие с казаното на стр. 5.
Възпроизведена ли е въпросната т. 5 на Стандарт А.4.2.1. към правило 4.2. от
Морската трудова конвенция в посочените правила Merchant Shipping
Maritime Labour Convention с код SL.234.51?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Конвенцията посочва и съм разяснил VI.1., че
правилата и разпоредбите на Част А от Конвенцията са задължителни, т.е. са
задължителни за договарящите държави, но не съм посочил, че се
3
възпроизвеждат.
АДВ. Т.: Становището, което представихме след предходното
изслушване, е на практика вярно, че не се възпроизвежда Морската трудова
конвенция изцяло.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Конвенцията може да не се възпроизвежда, но те
са я ратифицирали, както и България.
АДВ. Я.: Възразявам да се правят референции към становища на други
адвокати.
АДВ. Т.: Вещото лице твърди, че изцяло е възпроизведена Морската
трудова конвенция в подзаконовия акт 234.51 от Малта, а това не е така,
виждаме конкретен член.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: В края на стр. 5 и началото на стр. 6 съм посочил
няколко разпоредби на Морската конвенция, която посочва в чл. VI.1., че
правилата и разпоредбите на Част А от нея са задължителни. Чл. VI.2. всяка
държава-членка се задължава да зачита правата и принципите, изложени в
правилата, и да прилага всяко правило по начина, посочен в съответните
разпоредби на Част А. По-нататък са приети специални правила, ако
държавата-съдоговорител не може пряко да приложи разпоредбите на Част А,
като е длъжна да изпълнява разпоредбите на Част А на съответния кодекс.
АДВ. Т.: Чл. 7.б. на правилата и кодекса на Морската трудова
конвенция казва, че целта на конвенцията е да предостави на държавите
членки степен на гъвкавост. Не е изцяло възпроизведена.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Тази разпоредба не е възпроизведена, тя се
прилага по силата на самата конвенция. Доколкото проверих в таблиците на
Международната организация на труда за направени резерви и изключения на
държавите съдоговорители, за Малта не намерих нищо специално.
АДВ. Т.: В т. 5.а. откъде сте получили превод на злополука, която не е
настъпила по време на служба на кораба?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Тъй като стана дума за превод на български език,
ползвах превода на български език, с който е обнародвана конвенцията в
България, тъй като текстът е един и същи. Ползвах превода, с който тя е
обнародвана в Държавен вестник.
АДВ. Т.: Искам да посоча, че в оригиналния текст е injury incurred
otherwise than in the service of the ship. Не е по време на, а е при служба на
кораба, т.е. във връзка със службата на кораба. На стр. 12 посочвате, че
4
морякът или други лица, свързани с него, посочени в закона, може да предяви
пряк иск срещу застрахователя. Веднага след това от посочения от вещото
лице цитат не е видно тези лица да имaт пряк иск срещу застрахователя, това
изобщо не е посочено. Откъде вещото лице стига до такъв извод?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Аз съм цитирал в задача № 11 правилото
А.4.2.8.б.“е“, което възпроизвежда чл. 113а, б. „е“, което гласи, че искането за
изплащане на договорено обезщетение може да се предяви пряко от
заинтересования моряк или негов близък роднина, или представител на
моряка, или определен бенефициент.
АДВ. Т.: Аз го имам текста на английски език и няма такова нещо.
Срещу застрахователя не е написано никъде. И в българския текст го няма, и
в английския. Казвам го, защото в английския текст на чл. 113а има заглавие
Shipowners Liability и никъде не посочено, че има пряк иск срещу
застрахователя. За разлика от чл. 74а, където се говори за случаите, които са
частни случаи на изоставяне на моряка, например не са му изплащани заплати
повече от два месеца или не му е платено за репатриране, тогава да. Посочва
се, че финансовият гарант може да плати и тогава той се суброгира в правата
на моряка срещу корабособственика, това е в чл. 74а, но в чл. 113а изобщо
няма такова споменаване, т.е. изводът, който правите, че има пряк иск срещу
застрахователя, на практика е тълкуване на вещото лице на този закон, което
според нас е неправилно, не пише срещу застрахователя.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Аз съм тълкувал правилото на А.4.2.8. от
Морската трудова конвенция, ведно с този чл. 113а и съм стигнал до този
извод. Посочил съм, че това, което съм установил е, че в правото на Малта
прекият иск е допустим, само когато изрично е уреден.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: Моля да разтълкувате подробно този абзац за
законодателството на Малта, който урежда отговорността на
корабособственика. Става въпрос за т. 4, първи абзац. Има ли обективна или
безвиновна отговорност или трябва всичко да бъде доказано?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Посочил съм, че те не използват по този начин
делението на обективна и безвиновна. След това на стр. 6 и 7 съм стигнал до
извод от тяхната съдебна практика, че и двете страни имат тежест на
доказване. Безспорно морякът трябва да докаже, че не е съпричинил
настъпилата вреда, също така да докаже липса на нарушение на правилата за
безопасни и здравословни условия на труд от негова страна. До този извод
5
съм достигнал от проучванията, които съм направил. При доказване от страна
на моряка, че не е действал небрежно или в нарушение, доказателствената
тежест, че са предприети всички необходими мерки за здравословни и
безопасни условия на труд, се прехвърля на корабособственика. Първо
морякът трябва да докаже и после корабособственикът.
АДВ. Я.: Става дума за отрицателен факт, който не подлежи на
доказване от нас, това, че не сме нарушили условията на труд.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че изготвеното по делото заключение на повторната
съдебната експертиза адекватно отговаря на поставените на вещото лице
задачи, поради което същото следва да бъде прието и приобщено като
писмено доказателство по делото, и да определи окончателно възнаграждение
на вещото лице в размер на 1 500 лева, като от бюджета на съда сумата бъде
500 лева общо, а не съобразно определения размер от 200 лева.
Ето защо,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото изслушаното в
днешно съдебно заседание експертно заключение на вещото лице В. ХР. П. по
допуснатата повторна съдебна експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице В. ХР. П. в
размер на 1 500 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице В. ХР. П. в размер
на 1 200 лева, от които 1 000 лева от първоначално определения депозит и 200
лева от бюджета на съда. /Издаде се 1бр. РКО за 1 000 лева и 1бр. РКО за 200
лева/
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на вещото лице В. ХР. П. за още 300 лева от
бюджета на съда.
АДВ. Я.: Оспорвам заключението по т. 1. Текстът на Морската трудова
6
конвенция е обнародван в Държавен вестник на български език и оттам може
да се убедите, че понятието „работодател“ е дефинирано в Глава втора,
стандарт А.2.1.1. буква „c“, където изрично е посочено, че страни по
моряшкия трудов договор са корабособственикът и морякът, и този договор
трябва да е в писмена форма. В останалата част моля да се приеме
експертизата.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: Оспорваме експертизата и моля да се назначи
повторна експертиза със специалист от Малта. Ако е единична, ще посочим
къде ще отговорят. Ако се допусне тройна, едно от лицата ние ще го посочим,
това ще е съдия от малтийски съд, който се занимава само с такива дела. След
консултациите, които сме провели, имаме друго виждане.
АДВ. Т.: Считаме, че следва да бъде възложена нова експертиза, в която
да участва специалист от Малта. Считам, че за такава сложна материя следва
да е налице заключение от лица, които имат опит с малтийско право.
СЪДЪТ намира, че следва да остави без уважение искането за
назначаване на тройна експертиза с вещи лица - специалисти от Малта,
включително съдия, доколкото в резултат на допуснатите пред настоящата
инстанция две експертизи е изяснил правото на Малта, приложимо към
настоящия случай, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемите страни за
назначаване на повторна експертиза.
АДВ. Я.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: Нямам доказателствени искания. Представям
списък с разноски.
АДВ. Т.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. Я.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от адв.
Т. адвокатско възнаграждение.
7
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Я.: Моля да уважите двете жалби срещу решението и
допълнителното решение. Основанията, на които първата инстанция отхвърли
иска ни, бяха две. Първото е, че искът беше възприет като такъв за трудова
злополука и поради липса на акт от Инспекцията по труда няма основания да
бъде уважен. Моля да извършите служебна проверка и в мотивите към
решението си да установите, че искът ни е на договорно основание, винаги
сме го твърдели, още от исковата молба. По отношение на самата злополука и
тъй като искът ни е на договорно основание, моля да имате предвид чл. 24, т.
1 от колективния трудов договор, където е записано, че обезщетение се плаща
независимо от вината. Вещото лице потвърди, че малтийското право уважава
договорното основание и признава иск за злополука на договорно основание.
След като в договора пише, че такова обезщетение се дължи независимо от
вината възраженията за това, че ние трябва да докажем вина считаме за
неоснователни. В тежест на ответниците е да докажат трите изключителни
случая, в които те могат да се освободят от отговорност за злополука. Те не
само, че не ги доказаха, а изобщо не са направили възражения за наличието
на някое от трите основания. Понятието „работодател“ считам за безспорно
установено, дефинирано от Морската трудова конвенция, идентично с
корабособственик. Кой е корабособственик е записано ясно и точно в
индивидуалния трудов договор. Корабособственик по смисъла на Морската
трудова конвенция е Параходство „БМФ“. Пише също в договора, че „БМФ“
издава длъжностна характеристика на моя доверител, тя беше представена от
8
колегата. Моят доверител трябва да се съобразява със системата за
безопасност на Параходство „БМФ“. Ако „БМФ“ не е наш работодател по
смисъла на Морската трудова конвенция, възниква въпросът защо му е
издадена длъжностна характеристика, защо трябва да се съобразява с
правилата, защо пише, че корабособственик е „БМФ“. Моля в мотивите на
решението да установите фрапантното несъответствие в решението на
първата инстанция и извод за липсата на застрахователен сертификат.
Разбира се, че има застрахователен сертификат, той беше представен от
Параходство „БМФ“, не беше оспорен за вярност. Преди това ние
представихме документ, който беше на видно място в корабния агент и който
се оказа различен от истинския, но истинският застрахователен сертификат е
в кориците на делото. Моля да ни присъдите сторените разноски. Моля да ми
бъде дадена възможност за представяне на писмени бележки.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: Моля съда и колегата това всичко, което се каза,
след като излезе протоколът, да провери изброените факти, „БМФ“ какво е
дало, коя длъжностна характеристика е издало и да посочи на коя страница и
в кое дело е приложено. Чл. 24.1. спомена колегата, но пропусна са спомене
чл. 24.2. - кога се дължи такова обезщетение. Чл. 24.4. посочва Приложение 6
към колективния трудов договор. В това Приложение 6 се посочват случаите,
в които се полага обезщетение, когато е над 50% увреждане. Процедурата по
чл. 24.2. не е спазена изобщо, защото не е имало основание да се разглежда
тази процедура в чл. 24.2. Трябва да се назначи експерт, той да определи има
ли и каква е степента на увреждане, защото в Приложение 6 е дадено само
заболяването деменция, свързано с мозъка, тогава се полага обезщетение,
100% е пълна деменция. Никъде не беше представено такова заключение от
нито едно вещо лице, нито по първата експертиза, нито по данни от
документите, че лицето има някакво заболяване като деменция. Това е във
връзка с договореността, която сме направили в условията за заплащане на
обезщетение. За инсулт в 130-годишната история на „БМФ“ не е заплатено на
нито едно лице, въпреки че обезщетения са плащани в каквито и да е размери
в срок. Нямаме нито едно закъсняло изплащане на такова обезщетение, ако
такова нещо се приеме, ние ще го изпълняваме, каквото реши съдът, аз не
мога да се противопоставя. „БМФ“ не е работодател на лицето, ние нямаме
достъп до неговите лични данни, вие видяхте, че аз съм искал съдебни
удостоверения, как съм ги давал, кога са ми отговаряли от менинговата
9
фирма, с колко души се консултирали, за да не нарушат ЗЗЛД, да отговаря
управителят, да го глобят и т.н. Ние нямаме възможност, ние не знаем какви
медицински сертификати има, не знаем дали преди това е имал заболяване,
какво е правил, как се е лекувал, ако е имал. В една от епикризите пише, че
инсултът е получен вследствие на нелекувана хипертония. Ние не сме
запознати с това и нямаме поглед над медицинските изследвания и
експертизите, които са правени на това лице, когато се е качвало. Ние имаме
2 000 служители – тези, които служат по кораби, които ние менингираме.
Това е инцидент с едно лице. Дали той, когато е бил на преглед пред
комисията, е пил лекарства срещу хипертония или действително тогава не е
получавал пристъпи, ние не можем да кажем, нямаме такова понятие. Ние не
можем да извикаме един свидетел, защото не знаем кои са били там. Има си
екипажен списък, те се ръководят и управляват по съвсем друг начин. Във
връзка с експертизата искахме, защото в писмената си защита ще посоча
съдебна практика на малтийските съдилища, където се определя и трябва да
се посочи точно кое лице е виновно, а не юридическото лице. Посочва се кое
физическо лице не си е изпълнило задълженията или е допринесло за
нараняването, ако може да се счита за нараняване. Моля да отхвърлите иска.
Моля да ми бъде предоставена възможност да представя писмена защита.
Моля да ни бъдат присъдени сторените разноски.
АДВ. Т.: Поддържаме отговорите на въззивните жалби изцяло. В
допълнение мога да кажа, че в настоящото производство се потвърди по
безспорен начин, че няма абсолютно никаква причинно-следствена връзка
между получения от ищеца инсулт и работата му на борда на кораба. Ще
изложа подробно в писмена защита аргументите си още веднъж. Моля да ми
бъде предоставена възможност да представя писмена защита. Моля да ни
бъдат присъдени сторените разноски.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалните представители на страните
да представят писмени бележки в седемдневен срок от датата на изготвяне на
протокола.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10
11:17 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11