Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на шестнадесети ноември, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 12247 по описа за 2020г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Образувано е по иск на М.П.И. срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, за присъждане на
сумата 200000.00лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата
7853.00лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП настъпило на 09.02.2020г., около 10.30ч, в гр.София, в района на кръстовището образувано от ул.
„Хенрих Ибсен“ към бул. „Т.Каблешков“,
в посока на движение от ул. „Хенрих Ибсен“ към ул.
„Луи Айер“, причинено виновно от И.С.И., при
управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ********, който
в нарушение на правилата за движение по пътищата посочени в чл. 20, ал. 2, изр.
1 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, не съобразил характера на движението –
предстоящата му маневра за извършване завиване наляво и осъществил същата със
скорост на движение от 45км/ч, която е над критичната скорост от 41км/ч, с
която е можело да премине левия завой без загуба на напречна устойчивост на
ППС, управлявайки ППС с концентрация на алкохол в кръвта 1.23 на хиляда, без да
има необходимата правоспособност за това, като при извършване на маневрата
загубил напречна устойчивост, влязъл в завоя в странично занасяне, променил
траекторията на движение и напуснал пътното платно качвайки се на десния
тротоар, и в резултат блъснал движещата се по него пешеходка М.П.И., и по
непредпазливост и причинил телесни повреди изразяващи се в счупване на дясната
и лявата бедрени кости в дисталната част в областта
на епикондила, което представлява затруднения на
движенията на крайниците за срок по дълъг от 30 дни и счупване с изкълчване на
лявата сакро-илиачна става, която представлява трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по дълъг от 30 дни,
след което избягал от местопроизшествието, за което е постигнато Споразумение
по НОХД № 15227/2020г. на СРС, обективирано в
протокол от 09.06.2022г., чиято отговорност била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД със
застрахователна полица с № BG/30/119000741233/2019г.,
със срок на действие от 12.03.2019г. до 12.03.2020г., ведно със законната лихва
върху главниците за имуществени и неимуществени вреди считано от 14.09.2020г., когато
е постановен отказа за изплащане по извънсъдебната претенция от застрахователя,
до окончателното им изплащане.
Твърди, че в резултат на ПТП търпяла болки и страдания с голям интензитет
за продължителен период от време, каквито търпи и към момента. Претърпяла
поставяне на външни фиксатори на счупените кости,
премахването им и пет оперативни интервенции. Търпяла тежък период на
възстановяване с невъзможност да се придвижва и обслужва самостоятелно, за
който била поставена изцяло в зависимост от помощта на трети лица. След
инцидента и в резултат на травмите преустановила поради невъзможност да ги
извършва работните си ангажименти. Била освидетелствана с ТЕЛК през 2020г. и
2022г. с определена 80% намалена работоспособност. Търпяла множество негативни
емоции, трудности при заспиване, постоянни кошмари, страхове, които ще я
съпътстват завинаги.
Твърди и, че в резултат на ПТП претърпяла имуществени вреди – загуби,
изразяващи се в сторените разноски за медицински консумативи, процедури,
лекарства, услуги, вкл. медицински транспорт, които възлизат общо на 7853.00лв.
Твърди, че 21.05.2020г. поискала извънсъдебно от ответника да и изплати застрахователно
обезщетение, но с писмо от 14.09.20г. била уведомена, че и се отказва изплащане
на такова.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с
рег. № ******** управляван от И.С.И., валидно към датата на ПТП.
Оспорва механизма на ПТП с възражението, че същото не е настъпило на
тротоара, който е бил в невъзможност за използване, както и, че не е настъпило изключително по
вина на И.С.И., водач на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ********.
Възразява, че ПТП е настъпило по вина на ищцата, която навлязла внезапно на
платното за движение, движела се не противоположно на посока на за движение на
ППС, по възможно най близо лявата му граница, а в евентуалност възразява, че не
се е съобразила с преминаващите автомобили, стояла е с гръб към пътното платно,
на ръба на тротоара, като така сама се е поставила в опасност.
В евентуалност възразява, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата М.П.И., по съображения идентични с
изложените за нейна изключителна вина за настъпване на ПТП.
Възразява, че не е налице причинна връзка между ПТП и твърдените
неимуществени и имуществени вреди, а в отношение на евентуалност оспорва същите
по интензитет и проявление.
Оспорва претенциите по размер.
ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната на ответника И.С.И. оспорва иска по съображения идентични с
изложените от ответника.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Предявените искове са с
правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в
сила от 01,01,2016г./, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: активната
си материалноправна легитимация по иска; към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдени вредоносен
резултат.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че отговорността на И.С.И. - водач на л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“, с рег. № ********, е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД със
застрахователна полица с № BG/30/119000741233/2019г.,
със срок на действие от 12.03.2019г. до 12.03.2020г., както и че на
21.05.2020г. ищцата е поискала извънсъдебно
от ответника да и изплати застрахователно обезщетение, но с писмо от
14.09.20г. била уведомена, че и се отказва изплащане на такова
От Споразумение по НОХД № 15227/2020г. на СРС, обективирано
в протокол от 09.06.2022г., се установява, че на 09.02.2020г., около 10.30ч, в гр.София, в района на кръстовището образувано от ул.
„Хенрих Ибсен“ към бул. „Т.Каблешков“,
в посока на движение от ул. „Хенрих Ибсен“ към ул.
„Луи Айер“, настъпило ПТП причинено виновно от И.С.И.,
при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ********,
който в нарушение на правилата за движение по пътищата посочени в чл. 20, ал.
2, изр. 1 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, не съобразил характера на движението –
предстоящата му маневра за извършване завиване наляво и осъществил същата със
скорост на движение от 45км/ч, която е над критичната скорост от 41км/ч, с
която е можело да премине левия завой без загуба на напречна устойчивост на
ППС, управлявайки ППС с концентрация на алкохол в кръвта 1.23 на хиляда, без да
има необходимата правоспособност за това, като при извършване на маневрата
загубил напречна устойчивост, влязъл в завоя в странично занасяне, променил траекторията
на движение и напуснал пътното платно качвайки се на десния тротоар, и в
резултат блъснал движещата се по него пешеходка М.П.И., и по непредпазливост и
причинил телесни повреди изразяващи се в счупване на дясната и лявата бедрени кости
в дисталната част в областта на епикондила,
което представлява затруднения на движенията на крайниците за срок по дълъг от
30 дни и счупване с изкълчване на лявата сакро-илиачна
става, която представлява трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок по дълъг от 30 дни, след което избягал от местопроизшествието.
Въз основа Споразумение по НОХД № 15227/2020г. на СРС, обективирано
в протокол от 09.06.2022г. и на основание чл. 300 от ГПК съдът приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на водача И.С.И., при управление на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ********, и настъпилата в
причинно-следствена връзка от това поведение травматични увреждания на ищцата М.П.И.,
са установени в настоящия процес.
От заключението на приетата САТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено и в съответствие с останалите доказателства по делото
идентично се установява, че виновен за ПТП е изключително водачът на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ******** - И.С.И., който като
неправоспособен водач, повлиян от алкохол над допустимите норми, управлявал
автомобила неадекватно с органите за управление, като допуснал странично
занасяне и навлизане върху десния тротоар, където ударил двете пешеходки и
електрически стълб.
Следователно възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата е останало недоказано.
От заключението по приетата СМЕ се установява, че в резултат на получените от ПТП травматични увреждания
установени по вид със Споразумение по НОХД № 15227/2020г. на СРС, обективирано в протокол от 09.06.2022г., а именно: счупване
на дясната и лявата бедрени кости в дисталната част в
областта на епикондила, и счупване с изкълчване на
лявата сакро-илиачна става, за ищцата е била налице животозастрашаваща картина от настъпващия травматичен и хеморагичен шок.
Получените две супракондилни фрактури са двете бедсени кости са довели на ищцата трайно затруднение на
движенията на двата долни крайника за срок по дълъг от 30 дни /в случая около
1.5 година/ и счупване с изкълчване на лявата сакро-илиачна
става е довело на ищцата трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок по дълъг от 30 дни /в случая за около 2-3 месеца/.
След ПТП е въведена в противошокова зала зарази
увредено общо състояние. При постъпването е била контактна, адекватна, с тежки
деформации в долната част на двете бедра, без възможност за движение и
натоварване на същите, с болки в лявата част на таза и в състояние на начеващ
травматичен шок.
Подготвена е и оперирана по спешност, като под обща анестезия са извършени
закрити репозиции на двете счупени бедрени кости под
ТV
контрол и са били поставени първоначално външни фиксатори. След операцията пострадалата е била поставена на
строг постелен режим в Клиниката по ортопедия и
травматология. След изследвания и подготовка на 14.02.2020г. и 20.02.2020г., в
два сеанса са били извършени: „отстраняване на външните фиксатори,
нови репозиции на счупените бедрени кости и
стабилизиране на костните фрагменти с метални плаки и
винтове“. Извършено открито наместване на изкълчената лява сакро-илиачна
става и стабилизирането и с два АО-винта. Продължена е инфузионната,
антибиотична, антикоагулентна
и обезболяваща терапия.
След стабилизиране на общото състояние ищцата е изписана, като е продължила
лечението амбулаторно, с назначени контролни прегледи, предписан режим – да не
натоварва долните крайници, да приема антикоагуланти
и обезболяващи средства.
Ищцата е освидетелствана от ТЕЛК на 21.10.2020г., по силата на което е
оправдан болничният отпуск за последните 6 месеца, като е бил продължен с още
два месеца – до 20.12.2020г.
В периода от 22.06.2021г. до 28.06.2021г. и в периода от 11.10.2021г. до
14.10.2021г. ищцата е провела отново два пъти болнично и оперативно лечение,
когато оперативно са били отстранени металните остеосинтези
от вече зарасналите фрактури на двете бедрени кости.
Общо лечебният и възстановителен период при пострадалата е продължил повече
от година и половина. През посоченият период е търпяла болки и страдания с
различна интензивност. Най-интензивни са били те през първите два месеца
непосредствено след злополуката и 30 дни след всяка една от извършените две
операции и изваждане на металните планки и винтове от зарасналите вече бедрени
кости. Интензивни са били болките и по време на проведената начална
рехабилитация, когато ищцата е трябвало да започне натоварване на двата долни
крайника и тазовите кости. Извън посочените периоди е търпяла само периодично
явяващи се болки при обща преумора след движение с помощни средства, както и
при рязка промяна на времето, когато е била принудена да ползва повече седативни и обезболяващи средства.
Наред с претърпените болки през първите няколко месеца пострадалата не е
можела да се движи самостоятелно в дома си и е започнала натоварване на
крайниците чак в края на 6-тия месец, поради вида на фрактурите и провежданите костни операции.
До този период тя е имала нужда от чужда помощ при обслужването и в
ежедневието. След този период е започнала да се придвижва с помощта на
патерици, което е довело до дискомфорт в ежедневието.
Към момента, при изминал период от 3 години след ПТП ищцата не би трябвало
да търпи постоянни болки. Може да търпи болки при промяна на времето и
претоварване. Движи се самостоятелно, с леко накуцваща походка. Налице е обща хипотрофия на мускулатурата на двете бедра.
На дясно бедро в долната част е налице козметичен дефект - остатъчен, голям дъговиден кожен белег от
извършена костна операция с дължина 22см и ширина 0.5см и друг с дължина 4см и
ширина 0.2см. Счупената бедрена кост е зараснала окончателно. Движенията на
дясната колянна става са почти в норма, само
движението „флексия“ /свиване/ е н възможности до 90 градуса, което затруднява
ищцата при клякане.
На лявото бедро, в долната част е налице козметичен дефект – останала
дъговиден белег от костната операция с дължина 19см и ширина 0.3см и други два
точковидни белези с d – 0.4см. Счупената лява бедрена кост е зараснала
окончателно. Движенията на лявата колянна става са в
пълен обем, но коляното има изразена латерална нестабилност /халтавост/, което
прави движението на ищцата нестабилно при наклонен терен и изкачване на стълби.
В областта на таза, над лявата сакроилиачна става
има точковидно белези от извършена остеосинтеза на
ставата с винтове. Ставата е трайно обездвижена и е причина при рязка промяна
на времето ищцата да получава периодични болки, които отзвучават бързо при
употреба на аналгетици.
Във връзка с уврежданията ищцата е отново освидетелствана от ТЕЛК с
Експертно решение № 91642/185/28.09.2022г., с което и е определена 80% трайна
загуба на работоспособност за срок от 3 години.
Съгласно заключението е възможно автомобилна злополука да доведе на
потърпевшия психически стрес, разстройство на съня, бинт и цялостния живот,
като по делото липсва медицинска документация, която да са описани налични
такива отклонения от нормата при ищцата. Още по време на болничното лечение при
пострадалата са били включени седативни средства за
стабилизиране на психичното и състояние.
Съгласно заключението в резултат на ПТП, като пряка и непосредствена
последица ищцата е претърпяла имуществени вреди – разходи по време на
проведеното лечение, подробно описани по пера, с надлежно приложени платежни
документи, включително за медицински транспорт, за остеосинтези,
оперативни консумативи, както и за хранене в болницата /“меню по избор“/, които
възлизат общо на 7853.20лв.
От показанията на разпитания
свидетел М.-С.М.И. – дъщеря на ищцата се установява, че след ПТП
веднага отишла в спешното отделение за да види майка си. Заварила я в тежко
състояние, завита с одеало за да не се виждат
травмите и да разстроят свидетелката. Болял я много таза и показала изкривените
си крака. Около 20 дни останала в болницата, изцяло на легло. През ден два
свидетелката я посещавала. Докато отсъствала санитарите обслужвали ищцата, а
когато била там ги отменяла. Тя постоянно имала нужда от някой до себе си,
който да и носи храна, да и сменя подлогата, да и съдейства за някакви
елементарни нужди. Изписали я и от София до домът и в гр.Своге я отвели с
частна линейка. За да я свалят от линейката и да я качат съдействали момчетата от
линейката. В Своге още два месеца ищцата останала на легло. Обгрижвали
я свидетелката и баба и. За санитарните нужди ползвала подлога, хранела се в
леглото. Имала непрестанни болки и вечер заспивала с успокоителни хапчета.
Психически била много разстроена. Имала нужда от подкрепа и затова свидетелката
била до нея и след училище бързала да се прибере, за да може да си говорят, да
и споделя как е минал денят и. Не се срещала с приятели през този период.
Веднъж дошли колегите и и по близки съседи. В домът им идвал рехабилитатор повече
то месец, за да я вдигне на крака, като тя преминала през инвалидна количка, проходилка, патерици и канадка, и така за първи път станала
от леглото в края на месец април. Направила две крачки и казала, че е изморена,
но била горда от постигнатото. До декември ползвала помощни средства. После
след операциите за махане на допълнителните средства в краката и пак ползвала
патерици, защото и било трудно да се придвижва. Сега, когато била в къщи и
вършела домашни неща се изморявала и с десния крак леко накуцвал. Качвала се по
стълби много трудно. Сега работела като дентален
асистент - седнала, като се наложило да смени професията си. Преди работела
като сервитьор по 12-13 часа на крак. Вече не можела да издържа на такова
напрежение.
Съдът намира заключението на СМЕ за обективно и компетентно дадено и поради
съответствието му с останалите доказателства кредитира изцяло. Цени показанията
на свидетеля М.-С.М.И. – дъщеря на ищцата при условията на чл. 172 ГПК и намира
същите за дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото. Затова ги
кредитира изцяло.
Въз основа заключението по СМЕ и гласните доказателства намира за
установени твърдените от ищцата болки и страдания, като пряка и непосредствена
последица от ПТП, с твърденият интензитет и размер. Поради изложеното намира
предявените искове за доказани по основание.
По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът определя в размер на
200000.00лв., за какъвто размер е основателен предявеният иск.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
Пострадалата е жена възраст 40 години към датата на ПТП. Получените
травматични увреждания - счупване на
дясната и лявата бедрени кости в дисталната част в
областта на епикондила, и счупване с изкълчване на
лявата сакро-илиачна става са довели за ищцата трайно
затруднение на движенията на двата долни крайника за срок по дълъг от 30 дни /в
случая около 1.5 година/ и трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок по дълъг от 30 дни /в случая за около 2-3 месеца/.
След ПТП ищцата е била в увредено общо състояние, с опасност за живота от
настъпващия травматичен и хеморагичен шок. Претърпяла
спешна операция с поставяне на първоначално външни фиксатори.
Впоследствие е претърпяла още четири оперативни намеси – два сеанса за отстраняване на външните фиксатори, нови репозиции на
счупените бедрени кости и стабилизиране на костните фрагменти с метални планки
и винтове, и открито наместване на изкълчената лява сакро-илиачна
става и стабилизирането и с два АО-винта, и по-късно – два сеанса за премахване
на металните остеосинтези.
Поставена е от самото начало на строг постелен
режим. Преживяла е продължителен възстановителен период – общо година и
половина, през който е търпяла болки и страдания с различна интензивност.
Частта от този период, в който е търпяла болки и страдания с изразена
интензивност е значителен - през първите два месеца непосредствено след
злополуката и 30 дни след всяка една от извършените две операции и две за
изваждане на металните планки и винтове, както и по време на проведената
начална рехабилитация. Извън посочените периоди е търпяла периодично явяващи се
болки при обща преумора след движение с помощни средства, както и при рязка
промяна на времето, когато е била принудена да ползва повече седативни и обезболяващи средства.
Значителен е и периода, през който е била поставена в зависимост от помощта
на трети лица - изцяло до шестия месец, когато не е можела да се движи
самостоятелно и в значителна степен след шестия месец, когато е започнала да се
придвижва с помощта на патерици, което е довело до дискомфорт
в ежедневието.
В резултат на получените травматични увреждания за ищцата са останали
трайни, нелечими и неотстраними последици, изразяващи се в накуцваща походка,
обща хипотрофия на мускулатурата на двете бедра, загрозяващи
козметични дефекти представляващи белези от оперативните рани със значителни
размери, ограничения в движението на дясната колянна
става - движението „флексия“ /свиване/, което е възможно до 90 градуса и
създава затруднения при клякане, латерална нестабилност /халтавост/ на лява колянна става, което прави движението нестабилно при
наклонен терен и изкачване на стълби. Ограничение в движението съставлява и
трайното обездвижване на лявата сакроилиачна става,
което е и причина за периодични болки при рязка промяна на времето, които се
повлияват от употреба на аналгетици.
Във връзка с уврежданията ищцата е освидетелствана от ТЕЛК на 21.10.2020г.,
както и отново освидетелствана от ТЕЛК с Експертно решение №
91642/185/28.09.2022г., с което и е определена 80% трайна загуба на
работоспособност за срок от 3 години.
Претърпяла е негативни изживявания, психически стрес, разстройство на съня,
бита и цялостния живот, била е принудена изцяло да смени работата си и я
съобрази с обективната невъзможност да стои продължително време права.
Въз основа заключението по СМЕ и събраните писмени доказателства съдът
приема за доказан по основание и в установеният размер от общо общо на 7853.20лв. и искът за имуществени вреди, изразяващи
се в разходи по време на проведеното лечение, подробно описани по пера, с
надлежно приложени платежни документи, включително за медицински транспорт, за остеосинтези, оперативни консумативи, както и за хранене в
болницата /“меню по избор“/.
Предвид основателността и доказаността на
претенциите за неимуществени и имуществени вреди основателни и доказани са акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на законна лихва. Същата следва да бъде присъдена върху главниците
считано от 14.09.2020г., когато е постановен отказа за изплащане на
застрахователно обезщетение по извънсъдебната претенция на ищцата от
застрахователя.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат в полза на ищцата.
Ищците е освободена от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Претендира да бъде присъдено в полза на адв.Я.Д.
– САК, в качеството на представител на ищцата, адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което възлиза на
12650.00лв.
Съобразно изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на адв.Я.Д. – САК, в качеството на представител
на ищцата, адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, което възлиза на 12650.00лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
8000.00лв., както и сумата 600.00лв., представляваща сторени разноски от
бюджета на съда.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТИ на М.П.И., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, вляво, чрез адв. Я.Д. – САК,
при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ
на страната на ответника И.С.И., ЕГН **********,***, сумата 200000.00 /двеста хиляди/лв. представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 7853.00
/седем хиляди осемстотин петдесет и три/лв. представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 09.02.2020г., около 10.30ч, в гр.София, в района на кръстовището образувано от ул.
„Хенрих Ибсен“ към бул. „Т.Каблешков“,
в посока на движение от ул. „Хенрих Ибсен“ към ул.
„Луи Айер“, причинено виновно от И.С.И., при
управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ********, който
в нарушение на правилата за движение по пътищата посочени в чл. 20, ал. 2, изр.
1 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, не съобразил характера на движението –
предстоящата му маневра за извършване завиване наляво и осъществил същата с
превишена скорост, управлявайки ППС с концентрация на алкохол в кръвта 1.23 на
хиляда, без да има необходимата правоспособност за това, като при извършване на
маневрата загубил напречна устойчивост, влязъл в завоя в странично занасяне,
променил траекторията на движение и напуснал пътното платно качвайки се на
десния тротоар, и в резултат блъснал движещата се по него пешеходка М.П.И., и
по непредпазливост и причинил телесни повреди изразяващи се в счупване на
дясната и лявата бедрени кости в дисталната част в
областта на епикондила и счупване с изкълчване на
лявата сакро-илиачна става, след което избягал от
местопроизшествието, за което е постигнато Споразумение по НОХД № 15227/2020г.
на СРС, обективирано в протокол от 09.06.2022г.,
чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД със застрахователна полица с № BG/30/119000741233/2019г., със срок на действие от 12.03.2019г. до
12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главниците за имуществени и
неимуществени вреди считано от 14.09.2020г., когато е постановен отказа за
изплащане по извънсъдебната претенция от застрахователя, до окончателното им
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТИ на адв.
Я.Д. – САК, със съдебен адрес:***, вляво, в качеството на процесуален
представител на М.П.И., ЕГН **********, при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната на ответника И.С.И., ЕГН **********,***,
сумата 12650.00 /дванадесет хиляди шестотин и петдесет/лв., представляваща възнаграждение
за защита от един адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ
на страната на ответника И.С.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД държавна такса в
размер на 8000.00 /осем хиляди/лв.,
както и сумата 600.00 /шестотин/лв., представляваща сторени разноски от
бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчване
на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: