Мотиви
към присъда по НОХД № 913/2018 г. по описа на Русенски районен съд, Х н.с.
Русенска районна прокуратура е обвинила М.С.И.
*** в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр.
чл.194 ал.1 от НК, за това, че през
м.юли 2017 г., в местността „Капаклийка”, в землището
на с.Пиргово, обл.Русе, в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи- 1
бр.масивна метална врата с размери 2 м/1 м, един брой метална рамка с размери 1
м/ 0.7 м, 1 бр.метална входна врата, 1 бр. метален прозорец за таван, 1 бр.
гроздомелачка, 1 бр. преса за вино, 1 бр. метален казан, 1 бр. метална двойна
стълба с височина 2 м, 1 бр. винкелова етажерка с размери 1 м/1.5 м, 1 бр.
метален казан за ракия, ведно с лула и охладител, 2 бр. медни лозопръскачки, 2 бр. метални варели с вместимост 100 л
всеки, 1 бр. метален бойлер на дърва с душ, 1 бр. саморъчно изработена фреза,
всичко на обща стойност 735 лева, от владението на Ц.Г.Н. ***, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение.
По отношение
на подсъдимия е проведено задочно съдебно производство.Разпитан на досъдебното
производство, И. дава обяснения, като твърди, че не е извършил вмененото му
деяние.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Подс.М.С.И. е
български гражданин, роден на *** ***.Подсъдимият има средно образование,
разведен е, не работи, осъждан е многократно, включително:
С присъда по
НОХД № 244/2013 г. по описа наРусенски районен съд,
влязла в сила на 24.06.2013 г., за
деяние по чл.195 ал.1 от НК и по чл.216 ал.1 от НК, е наложено общо наказание
лишаване от свобода за срок от 2 години и 4 месеца, чието изпълнение е отложено
на основание чл.66 от НК за срок от 4 години и 6 месеца;
С присъда по
НОХД № 1464/2013 г. по описа на Русенски районен съд, в сила от 25.06.2014 г.,
за деяния по чл.195 ал.1 от НК и чл.216 ал.1 от НК, е наложено общо наказание 2 години и 6 месеца лишаване
от свобода, отложено за изпитателен срок от 5 години;
С определение
по НОХД № 1809/2016 г. по описа на Русенски районен съд, в сила от 17.09.2016
г., за деяние по чл.195 ал.1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 10 месеца при строг режим на изтърпяване.Същото било изтърпяно за
периода 28.07.2016 г.- 02.03.2017 г., като И. бил освободен условно предсрочно с
остатък 2 месеца и 11 дни.
През м.март
2017 г. подсъдимият закупил от св.М.Д. вилен имот в местността „Капаклийка” в землището на с.Пиргово, обл.Русе, като
сделката не била нотариално удостоверена, а
страните си изготвили единствено писмен договор. В същата местност вилен
имот имала и св.Ц.Н., но от началото на
2017 г. последната не го посещавала, защото след смъртта на съпруга си срещала
трудности да полага грижи.Надзор над вилата бил упражняван от св. П.Д.- съсед
на Н. и Д..
Така, при преминаванията си покрай имота на св. Н.,
подсъдимият забелязал, че той не се ползва.Това го мотивирало да извърши кражба
на вещи, с които да се разпореди в собствен интерес.На неустановена дата през
м.юли 2017 г. подсъдимият проникнал в двора на вилата на Н., като сторил това
през отвор в оградната мрежа. След това от сградата
/вилната постройка/ И. демонтирал 1 бр. масивна метална врата с размери 2м/1м,
която водела към избата, която първоначално взломил,
за да влезе във вътрешността, метална рамка с размери 1м/ 0.7 м- поставена около прозореца на
мазата, 1 бр. метална входна врата, 1 бр. метален прозорец /последните две-
принадлежащи към таванското помещение/.Подсъдимият изнесъл от избеното
помещение 1 бр. гроздомелачка, 1 бр. преса за вино, 1 бр. метален казан за
варене на консерви, 1 бр. метална двойна стълба с височина 2 м, 1 бр. винкелова
етажерка с размери 1м/1.5 м, 1 бр. меден казан за ракия с вместимост 50 л,
ведно с лула и охладител, 2 бр. метални лозопръскачки,
2 бр. метални варели с вместимост 100 л всеки и 1 бр. метален бойлер на дърва с
душ.Всички тези вещи, както и намираща се в двора саморъчно изработена фреза,
били пренесени от И. в неговата вила и след това, на няколко пъти, в периода
12.07..2017 г.- 25.07.2017 г.- издадени в пункт за изкупуване на вторични
суровини, стопанисван от „Бонфер” ЕООД. Свидетелите И.П.
и М.П. приели, претеглили и обработили предадените метални отпадъци, за които
били оформени покупко- изплащателни сметки и договори
за покупка на отпадъци с №№ 30041539/12.07.2017 г., 30041576/20.07.2017 г.,
30041583/21.07.2017 г., 30041598/25.07.2017 г.Документите били подписани от
подс.М.И., а в хода на предприетото впоследствие разследване по жалба на
пострадалата, саморъчно изработената фреза била открита в пункт за вторични
суровини, стопанисван от „Ник Транс” ЕООД с управител св.З., и върната на
собственика.
Съгласно
приетото и неоспорено заключение на назначената СЦИЕ стойността на
инкриминираните вещи е 735 лева.
Изложеното се
установява от показанията на свидетелите Ц.Н., П.Д., И.П., З.З., М.П., М.Д., М.Д., отчасти- от
показанията на И.М., дадени в съдебно заседание, частично- от показанията на В.В.,
както и от обясненията на подсъдимия- надлежно приобщени.
При анализа на
гласните доказателства съдът дава вяра
изцяло на показанията на свидетелите Н., Д., П., З., П., Д., Д..Същите се отличават с
логическа последователност и взаимна връзка от гледна точка на изложените
фактически обстоятелства.Н. и Д. и Д. са бивши съседи по имот в местността „Капаклийка” край с.Пиргово.В свидетелските си показания
същите / основно Н., Д./ дават сведения за местоположението на имота на първата
свидетелка, състоянието, начина, по който същият е бил стопанисван и вещите,
които били установени като липсващи, т.е. отнети без съгласието на
собственик.Св.Д. сочи, че към инкриминирания период продала своята вила именно
на подсъдимия, познат и на св.Д. в качеството на съсед.Фактически и от приобщените обяснения на И. се установява, че
същият знаел къде се намира вилния имот
на пострадалата и дори веднъж влизал в двора му.В този аспект тези обяснения
следва да се ценят като доказателствен източник.В последователност на
посоченото, свидетелите П., Захариева и П. описват начина на работа в пункта за
вторични суровини, където подс.И. издал на по- късен етап метални вещи,
очевидно включително и отнетите от имота на Н., в това число и саморъчно
направената фреза.Св.Д.- полицейски служител, описва в детайли фактическите
обстоятелства, които довели до извод за връзката на подсъдимия с конкретното
деяние, от което се жалила пострадалата- посещението на мястото на
произшествието, оглед, установяването на липсващите вещи, последващото
издирване на част и др..Не на последно място, свидетелите М. и В.- очевидно
близки познати на И., също сочат, че знаят къде се намира имота му край село
Пиргово и са забелязвали инкриминираната фреза в близост, при друга вила.Като
цяло свидетелските показания на последно посочените лица не съдържат значителни
по обем пряко относими към предмета на делото факти, поради което съдът намира,
че изразените предположения или съмнения не следва да бъдат обсъждани.Дори при
констатираните противоречия в казаното от М. пред съда и в хода на
разследването, следва да се акцентира на факта, че И.М. и В.В. познавали към
инкриминирания период подс.И., знаели, че обитава имот в местността „Капаклийка” край с.Пиргово, посетили неколкократно
района, при което забелязали и фрезата,
собственост на св.Н., макар и да твърдят като цяло, че вещта била захвърлена
извън имота й /което се опровергава от заявеното от нея и при разследването, и на
съдебното следствие/.
Приетите за
установени факти се потвърждават и от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства- констативни протоколи и фотоалбум към
същите, покупко- изплащателни сметки по повод на
договори за изкупуване на метални отпадъци /с положен подпис на подс.И./,
протокол за отговорно пазене, справка за съдимост, писмен договор за покупко-
продажба, копие от строително разрешение, квитанция от Община Русе /МДТ/ ,
заключение по СЦИЕ, разписка за връщане на инкриминираната саморъчно направена
фреза, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
приетото и неоспорено заключение по почерковата
експертиза.
Правни изводи:
С действията
си подс.М.С.И. е осъществил от обективна и субективна страна деянието по чл.196
ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 пр.1 вр. чл.194 ал.1 от НК, тъй като през м.юли 2017 г., в местността „Капаклийка”, в землището на с.Пиргово, обл.Русе, в
условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, отнел чужди движими вещи- 1 бр.масивна метална врата с размери
2 м/1 м, един брой метална рамка с размери 1 м/ 0.7 м, 1 бр.метална входна
врата, 1 бр. метален прозорец за таван, 1 бр. гроздомелачка, 1 бр. преса за вино,
1 бр. метален казан, 1 бр. метална двойна стълба с височина 2 м, 1 бр.
винкелова етажерка с размери 1 м/1.5 м, 1 бр. метален казан за ракия, ведно с
лула и охладител, 2 бр. медни лозопръскачки, 2 бр.
метални варели с вместимост 100 л всеки, 1 бр. метален бойлер на дърва с душ, 1
бр. саморъчно изработена фреза, всичко на обща стойност 735 лева, от владението
на Ц.Г.Н. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна
страна изпълнителното деяние е осъществено с действие, състоящо се в отнемане
от фактическата власт на собственика- св.Н., на инкриминираните вещи и
установяване на своя такава от страна на подс.И..Престъплението е
извършено в условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” от НК, тъй като видно от приложените писмени
доказателства, подс.И. е осъществил деянието, след като е
бил двукратно
осъждан за умишлени престъпления от общ характер, при
което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок, не по- малко от 1
година, и чието изтърпяване не е било
отложено по реда на чл.66 от НК.
Престъплението
е извършено чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
доколкото за да получи достъп до инкриминираните вещи подс.И. е взломил входната врата на избата на вилата.
При
установените факти и налагащи се правни изводи, за да индивидуализира
наказанието, което следва да се изтърпи, съдът съобрази следното:
Според
правната си квалификация инкриминираното деяние е наказуемо с наказание
лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено съдебното минало
на И. и в частност- наличието на присъди за извършени престъпления от общ
характер извън квалификацията на настоящото деяние.Като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да бъде отчетен сравнително продължителният
период на разследването, както и сравнително ниската стойност на откраднатите
вещи.Съобразявайки естеството на престъплението и конкретните фактически
обстоятелства, съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния законов размер, с което същото ще се яви съответно на виновно
стореното.Така, на подс.М.С.И., за извършеното по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195
ал.1 т.3 пр.1 от НК престъпление, се налага наказание лишаване от свобода за
срок от три години.Съобразно правилата на ЗИНЗС това наказание следва да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
Налице са
основанията по чл.68 ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на наказанието
лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, наложено на подс.И.
с Определение № 565/2014 г., постановено
по ЧНД № 1631/2014 г. по описа на Русенски районен съд, доколкото
престъплението, предмет на настоящото производство, е извършено в изпитателния
срок на наказанието, определено при
кумулация на предходни осъждания на И..Така приведената в изпълнение санкция
следва да бъде изтърпяна отделно, при първоначален строг режим, като се
приспадне изтърпяната до момента част от наказанието, както и периода на
предварителния арест.
С оглед
изхода на делото, на подсъдимия са възложени направените в производството
разноски.
Районен
съдия: